Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Закъсняваше. И факта, че виждаше километрична опашка от червени стопове, не внасяше надежда да успее с прилично малко закъснение. Очертаваше се огромно и безсмислено, да я чакат, отлагане, тъй че им звънна от колата.
- Вървете без мен! Имам желание да се присъединя, да… Не ме чакайте, обаче, почвайте без мен… Подаръкът е в спалнята, купете цветя по пътя. Да, благодаря! До скоро!
Дотук добре. Адската умора и зачервените очи нямаше да са проблем да се нахлузи в елегантна рокля и чорапогащник за високия ток. Гримът щеше да драсне в асансьора, отивайки към етърва си. Но как щеше да издържи до вкъщи?! Това бе огромния проблем. С належащата нужда да се изпикае. Огромна пиклива нужда, от която не просто си бе разкопчала дънките, а я болеше мехура. Чак дишането ѝ секваше. Дяволите да го вземат! Или се обезводнява, или попада ей в тоя капан.
Да ти се пикае като на диригент! А ако диригента е изпил термос топъл чай, изжулил е няколко кафета и сега подскачайки пред оркестъра, усеща как му иде да се изшурти в крачола, а е още само в експозицията на първа част…
Не, не, не-е-е… не биваше да се смее. Не сега.
Радиото криво-ляво я отнесе в мисли за друго и двайсетина минути по-късно тя паркира в гаража. Дори слизането от колата беше трудно. Тоя мехур трябваше да бъде заобикалян. Мамицата му и живот! Мамицата му на оня, нейния, който седи на гъза си по цял ден на топло и представа си няма колко е шитнярско да носиш 10 килограмови торби с продукти, да ти се изсипват карантиите, заради бременности, спортове и пране на килими, а когато възрастта започне да се разписва по лицето, се оказва и че кихането е проблем от интимно естество. И при това жените, ние, нежните изстрадали телца, трябва да сме активни над умората си, да слабеем извън желанията си, да се лишаваме от третата чаша вино заради проклетите калории, които са колкото половин шоколад!
Докато се изкачваше към апартамента си, жената проклетиса не само съпруга си, но и вся остальная мужская сволочь. Моряшката ѝ походка я приближи с религиозна трепет към входната им врата.
Още миг...
Разкопчала беше якето още в асансьора.
Съблякла го беше изцяло.
Обувките нямаше да събува. Не би могла да се наведе сега.
Превъртя ключа. Превъртя отново. Блъсна вратата навътре и набра кода за изключване на алармата.
Изпусна на пода всичко и с патешка походка се доклати до банята. Седна.
И започна да пикае.
Руменина се разля по лицето ѝ от кеф.
Свобода-а-а!
Облекчение.
О, небеса! Толкова по-хубаво стана изведнъж!
Струята прекъсна, но тя знаеше, че ще има още. Изчака и пак се отпусна. Удоволствието се разля през тялото ѝ като слънчево затопляне след престой на хладна сянка. Ухууу, чак се отръска отривисто. Грабна малкото помощно душче и щателно обстреля слабините си с мощна струя топла вода.
В този момент загря огромната си грешка и причината за цялата суматоха наоколо. Алармата виеше. Всичко ехтеше и кънтеше в досаден оглушителен вой.
Вярно е, че се чуха необичайни за при влизане приписуквания, но… тя бързаше стремглаво и не ги отрази.
Бе включила алармата на жилището в мига, в който стъпи вътре. Нейните бяха пропуснали тази стъпка при излизането си. И бе зарязала входната врата открехната… “Триста дяволи! Всички да се ебат! Ще си се подмия най-спокойно. Да чакат!”.
Чу се глъчка. Мъжки гласове, стъпки. Входната врата се затръшна.
Тя изтръпна. С ръка, държаща душа пред путката ѝ, както си седи на тоалетната чиния и друга, която е бръкнала под слабините и ги мие, я откри сотаджията.
Гледаха са. Водата шуртеше. Тя не знаеше дали да продължи с умиването на задника или да го зареже, полят, предвид обстоятелствата.
Мъжът, целият в черно, прав, разкрачен, стоеше в банята ѝ и още се чудеше как да започне. От коридора се чу друг глас:
- Колега, чисто е!
- В банята сме. Пази. Заключи вратата.
Домакинята се опита да възвърне самообладание. Мъжка сган! Човек не само не може да пикае, когато иска. А не може и да се подмие на спокойствие, дори когато си е вкъщи. Но пък… и тук веригата заключения я върна към казус едно, а именно – мъжът ѝ бе по-виновен от всички други! А и неговия пропуск при напускането и заключването доведе до това недоразумение. А и тя бе временно освободена от присъствието му. Усмихна се и погледна служителят на реда и честта:
- Моля да ме извините за невъзпитаното посрещане! Моя грешка. Но не бих могла да ви почерпя с алкохол срещу стреса, нали? Има ли как да ви се отплатя за бързата реакция?
Охранителят също бе зачервил бузите си, а черните му очи тлееха с особена добрина:
- Госпожо, има ли друг в жилището?
- Не.
- Очаквате ли някого?
- Не.
- Ще трябва да ви обискирам! Заведете ме в спалнята!
- Добре, но нека си пусна един много бърз душ, моля. Вие стойте тук. Наблюдавайте ме, да не избягам.
Тя се шмугна под душа, като светкавично изсули на пода всички останали дрехи и бельо. За секунда се бе гелосала с ароматна пяна като забави движения само около ареолите си. И когато си потърка коремчето и пубиса. И когато се завъртя и наведе, за да бръкне с пръст в ануса си. И когато си залепи лицето на запотеното стъкло и взе бавно да влачи разпльокания си език нагоре-надолу. Всичко отне 2-3 минути.
Излезе. Мокра, капеща, заруменяла и предизвикателно зашляпа напред, като го прихвана за токата на колана.
Колегата стоеше в коридора, напълно дезориентиран какво се случва, но тя му даде знак, мимоходом, да се приближи. И той изпълни.
В спалнята мъжете застанаха като истукани. Тя се излегна назад. Капките вода все още се отцеждаха. Циците ѝ се люшнаха встрани. Разтвори бедра и качи стъпала на леглото. Пред очите им се усмихна красива малка путка с леко издадени встрани малки срамни устни и любознателно надничащ клитор. Тя се зае да се гали, като се разтвори с една ръка и в розовата плът се очертаха ясно тъмнината на уретрената дупчица и засукания вход на вагината ѝ:
- Момчета, хвърлете дрехите! Искам хуй в устата и език на путката си! И без да се бавите! Ще ме проникнете двойно след това! – тя ги огледа по-щателно, избра по-красивия и продължи: - Ти ще си отдолу, за да те яхна с лице, а ти… – тя посочи другия мъж. - Много бавно и внимателно, ясно ли е, ще ми го завреш в гъза!
Те мълчаха в ступор.
Тя се разхили.
- Ами да ви изпратя, ако бързате за служба, а?
Охранителите се събудиха от транса. Спогледаха се.
- Ъъъъъ, а презервативи?
Тя скочи до близкия скрин и им подаде кутия:
- О, извинете! Разбира се. Все пак не сте се къпали, а и да не развращаваме младите, така де… – и пак се тръшна по гръб на леглото с разтворена путка и ръце, мачкащи циците.
Мъжете френетично се съблякоха. Взеха да я опипват, за да им се довтвърдят куровете и тя им помогна като ги задраска с нокти по ташаците и им опъна по една ръка по хуйовете. Докато те свеждаха глави, за да се обезвредят, тя се метна на четири крака и им се нагъзи като протягаща се котка. Разклати подканващо опнатите кълба на дупето си и като провря ръка към путката си изотдолу, взе да прониква във вагината си с два пръста и да размазва по анала от мокрото, което явно бе в изобилие вече.
Тук природата пое нещата в свои ръце.
Единият я придърпа с лице към ръба на леглото, за да ѝ подаде хуя си в устата. А тя като послушна кучка го пое, подпряна на ръце и се зае да проточва лакома шия към него. Другият озвучи гъза ѝ с яка плесница и клекна, за да полиже сладкия ѝ сок. Но бързо му омръзна да клечи и директно си го вкара и я подкара на трета. Тласъците му помогнаха доста за нейното дълбоко гърлено влудяване на колегата му, който мучеше от нечовешкия кеф.
Понеже да си го набива в такава яка задница, при това чужда, в чужда спалня, не му помагаше да издържи още много, по-хубавкия мъж обяви, че ляга и тя да го възсяда.
Опъна се като пет пари в кесия и зачака тя да се намести, като се побъркваше от лигите, които още се точеха из устата ѝ, освободена от кура на колегата. Тя се наниза бавно върху му и извъртя набързо няколко кръгчета върху хуя му, колкото да пообърше малко тоя гъдел, който я побъркваше. Без целувки. Курвите не се целуват, нали така? Всички са гледали филми и знаят.
Опря длани на раменете му, отпусна тежки гърди върху неговите, огъна кръста колкото можа повече и зачака. Аналът ѝ обожаваше очакването и взе да премлясква от удоволствие. Дишаше. Сфинктерната ноздра се разтваряше ритмично, поемайки последни глътки живот, преди да я завтъкнат плътно и дълбоко като канелка в бъчва.
Охранителят плю на пръстите си и размаза по жадния за ласки анал. Допря чувствителната си главичка до податливия отвор и натисна. Хуят му се приплъзна без буксуване и потъна в небитието. Розов ореол ознаменува новият му живот извън реалността. Замря за малко така. Усети как тя го стисна конвулсивно със сфинктера. Можеше да свърши и веднага. Но реши да си представи гадории, за да отложи. И я заклати мазно и бавно с представата за черни фуги и мухъл под тавана, които го чакаха за този уикенд. Това не помогна много. Хуят на колегата му я пореше изотдолу и той усещаше този пенисов масаж по собствения си кур. Една тънка ципа ги делеше. Другар до другаря. Млатеше звучно в гъза ѝ и си мислеше дали това ги прави по-близки партньори с колегата? Хммм, тръсна глава, щот му се видя педалско и я издъни рязко. Тя изрева гърлено и дрезгаво, което юрна и долния колега да се поповдигне и засили. Финален спринт. Хаотични тласъци. Липсващ синхрон на ритъма и скоростта.
Тя се олюляваше на върха на случващата ѝ се мечта и си мислеше как никой алкохол не ти дава подобно щастие.
Нито кафе.
Нито спорт.
“Ебаньето си му е майката!” си мислеше ощастливената отчаяна съпруга и искрено злорадстваше за пропуснатия свекървенски рожден ден.
Фаярче. Брутална си. Хахаха. Тони.
Благодаря ! Поръчката изпълнена :))) В много бърз ритъм се случи всичко, но се случи! А такива неща стават и в реалността , знам .... О-75
Евалла, браво! Страхотно приключение, перфектен изказ. Черни фуги и мухъл по тавана,не се бях сещал за това. 15см
Ся, понеже КОМЕНТАРА ми няма да е кратък изисква време ще е след като освободя моя мехур, че тоя простамол ще ме разсипе....., ама без КРИТИКА нЕма се размине нал' си знаеш!?
Guts, поклон, вашата читателска активност е мехлем за душата ми дълбока. :) Кака след малко ще фърне над облаците и ако даде СантаЛигочий ще спиша нещичко за мойте момчета . Кураж и напред!
Усмихнала се путката!!! Фери, ти си много рядък човек на думите. Благодаря много! Пуснах съвсем делови разказ. Владислав
Фейри, поредицата с подобни сюжети може да бъде продължена. Примерно циганина, продавач на парфюми; може и лесбо - циганката, предлагаща по апартаментие килимчета и чаршафи. Пощальонът. Аптекарят. Дюнерджията. Аз си мисля от време на време как ли би протекъл разговор за секс с някое от тия момичета, които се обаждат от Виваком и сие, или от някакви промоции предлагат по телефона, само че там разговора се записва - ами добре, ще договор с вашта фирма за интернет и телевизия, но искам и аз нещо в замяна - на едно кафенце (с райбер) да се видим. Даже щи има и допълнително премия "Доволен клиент". Емо.
Последния, не мисли и не се чуди, аз съм го правил преди годиниq когато А1 още беше Мtel. След като я изслушах УЧТИВО и без прекъсване ѝ казах, че можем да го
обсъдим на делови обяд, а подписването на договора да стане след два дни на вечеря със свещи. Тя в първия момент замълча смутено не очакваща такъв отговор, защото те са чували какви ли не псувни и БЛАГОСЛОВИИ за роднините си, НО такива предложения рядко им са отправяни. Отговора ѝ след сравнително бързото ѝ окопитване бе: " С най-голямо удоволствие, но била семейна." и очакваше сигурно аз на мой ред да се смутя, казах ѝ, че и той да се чувства поканен. "Ама то децата няма да има кой да гледа..." и аз ѝ казах като намери бавачка за тях да ми звънне ПАК!
Нещо като спомен от времето на соца.В едно от летните ваканции ,говоря за ВМЕИ "Ленин" / сега ТУ/ имаше така наречен летен стаж.Като правило той беше в някой от институтите или заводите,които произвеждат електроника в София ,а такива бяха някъде към 8-12броя.Та на един такъв стаж, едно момиче сподели на свой колега ,че хазаите и ще правят ремонт на апартамента , в който в една от стаите живееше тя и я бяха помолили да поживее някъде другаде за 3-4 седмици.Тогава много студенти живееха на свободен наем ,ако родителите им можеха да си го позволят.Родителите и бяха с по-висок материален статус ,така ,че И плащаха самостоятелна стая в един апартамент. Момичето временно се беше се приютило при приятелката в старите студентски общежития на 4-ти километър,.Да ,ама не беше удобно най -вече заради евентуални проверки.Момчето И обясни,че родителите му отиват на курорт след два дни и то може да дойте у тях .Апартамента беше ,сравнително голям над 115м2,момичето беше ходило в тях за лекции ,протоколи или просто на игра на бридж или вист.Щом родителите му заминаха ,но добре беше ,че го предупредиха ,че ще си отбият за десетина дни при роднини на баща му, така ,че имаха на разположение цял месец.Събраха два сака с дрехи на момичето и ги занесоха в апартамента.Денят мина в процес на настаняване.Той И предложи стаята на родителите му с огромното старовремско легло с огромни "табли".Стаята просторна ,банята до нея ,направо красота.Хапнаха на бързо ,майка му се беше постара да зареди хладилника ,за да не гладува синчето И.Погледаха малко телевизия .Познаваха се добре от бригади, бяха танцували и бяха се целували ,но нищо повече, бяха си опивали телата ,но някак не стигнаха по далеч от това ,бяха нещо като приятелчета.Но някак спонтанно решиха къде на сериозно ,къде на шега ,за да изпитат доминация ,кой над кого да доминира.Взеха по един душ и се ориентираха към лягане. Познаваха се добре от летните и есенни бригади, Проблема възникна, когато трябваше да се реши ,кой да спи от страната на прозореца ,защото и двамата искаха тази "позиция".Леглото на момчето в неговата стая беше така разположено ,че вечерно време през прозореца то гледаше нощното небе,фантазираше си за полети между звездите ,за кацане на далечни планети,но тава беше като малък, години преди да отиде в казармата.Винаги е харесвал звездното нощно небе, привличаше го ,по точно го омагьосваше по някакъв странен начин. Момичето къде на шега ,къде на сериозно предложи да се борят върху спалнята за желаното място за спане.Сложиха две възглавници да ги предпазят от удари в нощните шкафчета.Застанаха на колене един срещу друг на огромното легло и срещата започна.Тя също тренираше джудо и се опитваше да се докаже , но от плътният контакт с почти голото момиче само по бикини ,не се чувстваше добре. Някак кура му се промуши през крачола на спортните му гащета и много му пречеше в тази импровизирана борба, така се беше втвърдил ,че момчето оставаше с чувство ,че при някое движение да не се счупи.Момичето беше спортен тип ,хубаво стегнато малко дупе, малко по-широки рамене и височина към 165 см. Много беше амбицирана в момента ,за да може да доминира.Момчето беше много по-силно и опитно от нея в тази схватка ,но много му харесваше когато момичето беше върху него,контакта на неговите гърди с голите гърди на момчето беше зашеметяващ, вече бяха леко влажни от пот и аромата на сплетените им тела беше неповторим.В един момент ситуацията така се промени ,че телата им бяха едно върху друго ,но завъртяни на сто и седемдесет градуса едно спрямо друго..Внезапно момичето дръпна гащета на момчето и лакомо му всмука кура , а със свободната си ръка се опитваше да си смъкне бикините.Тогава момчето помогна и срещу него лъсна голото И путенце, беше зашеметяващо красиво ,от този тип, където кожичката около отверстието имаше същата пигментация ,като останалата част.Клитора И беше вече набъбнал като малко меко бобче. Момчето започна да върти езика си около безкрайно сладкото бобче и с гръмко биещо сърце слушаше ,момичешките стенания.Не можеше да се наслади на капчиците момичешки сок ,който се образуваше. Звуците на момичето изразяваха цяла палитра чувства от върховно удоволствие, неземна наслада ,до желание това да продължи безкрайно , изразяваха благодарност и молба за още. Променяха си позите ,но удоволствието във всички беше зашеметяващо,все едно бяха сами не в блока ,не на Земята ,не в Слънчевата система ,а в цялата галактика ,времето и пространството не съществуваха ,бяха само те двамата.Момчето започна внимателно и много ,много предпазливо да напъхва пръстите си в тази дупчица, но много го беше страх да не нарани момичето, винаги го е било страх да не го травмира, въпреки ,че ноктите му бяха толкова дълбоко изрязани ,че все едно пръстите започваха с възглавнички.В един момент момичето отново го яхна,лице в лице дишаше бързо и пресекливо ,с две ръце подпираше раменете на момчето,все едно иска да го държи в положение "туш".В един момент хвана кура му и го постави в началото,въпреки ,че беше толкова вече мокра,усети ,лека болка ,но в един момент с решителен тласък преодоля това запиране и от изненада ,чак очите И се разшириха. Дишането и двамата беше бързо и накъсано.Момчето не може да откъсне поглед от прекрасните стегнати гърди на момичето с малките тъмни ореолчета около зърнат ,направо го хипнотизираха ,беше влюбено в тях.Момичето вече с доста навлязло в нея момче, започна с плавни ,но с увеличаващата се честота и амплитуда вълнообразни движения да го вкарва все по-навътре. Изведнъж започнаха въртели движения ,но момчето стискаше зъби ,усещаше ,че вече вътре в него е готово, всичко да изригне ,но то искаше това да продължи колкото е възможно по-дълго.Търкаляха се по огромното легло,момчето беше върху нея ,притискаше я толкова силно,че все едно иска да напъха момичето вътре в себе си ,да се превърнат в едно цяло. Чудно нещо е огромното легло ,то като ,че ли по -скоро сближава хората ,които се желаят ,защото има място за такава игра.Така започна един чуден летен месец.От време на време родителите му звъняха ,той ги лъжеше и всичко вървеше прекрасно.Понякога пак разиграваха спортната среща ,особено събота и неделя Момичето се правеше на домакиня ,нещо готвеше само по бикини .Криеха се от съседите ,понякога ходеха до "Феята" или "Ропотамо".Парите нещо започнаха да свършват ,той отскочи до вуйчо си, оказа се разбран , даде някаква сумичка, изобщо красота.Тази връзка продължи почти половин година ...//Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"
Десантчик, наслада за очите и душата ми, е твоята така благородно щедра проява. Поздрави от френския ни прозорец над берлинско кръстовище. Душата ми побира в момента хиляди километри облачна пухкавиня и тонове ефирна любов. Днес е тъй. Утре? :)) Ши го мислим утре :)))
Фелдфебела в описал обезчестяването си. Вай, вай, вай.....
"" "Фелдфебела в описал обезчестяването си. Вай, вай, вай." "" Е не точно. Това за, което намеквате се случи, след казармата и беше с бивша, по - млада колежка на майка ми. Тя беше към 10-12 години, по-възрастна от мен. Разведена, умна с дете. За латвийското момиче май не съм споменавал
"Десантчик, наслада за очите и душата ми, е твоята така благородно щедра проява" И в какво се състои щедростта???
*Тривъпросителни, щедростта е в обема на коментара, красиво описващ младежката им игра. То си беше цял разказ. Ако използваш въображение и вникнеш в атмосферата на споделеното, ще видиш огромната разлика между топлината на интимния спомен, оголен и туптящ, срещу твоето заяжданце. Тва дето като млади си се боричкахме в любовна игра, а се преструвахме, че е невинно, колко любимо ми беше ...:))) Без да съм тренирала джудо. Само таекуондо. И онаследената физическа култура, ъфкорс, която се развива при контрол над движенията като катерене, бягане, ръкостискане, танци, плуване , но най - вече : да знаеш как да отпуснеш, без да си разпуснат. В твоя случай, би било полезно да знаеш кога да замълчиш, *тривъпросителни, или още по- добре, да извадиш коз, да надцакаш забавно и хитроумно, ама това е пак вид емоционално- интелигента култура. И тя се учи. Чрез наблюдение, анализ, сравняване...:))) Я по- добре разкажи нещо лятно, горещо, от твойте младини, вместо да присвиваш оченце :)))
"" "Я по- добре разкажи нещо лятно, горещо, от твойте младини, вместо да присвиваш оченце :)))" "Това беше на леглото на моите родители. А културата ми и координацията на движението беше добра. Освен момчешките игри, бой, борба, катерене по гръмоотвода до стрехата, имаше и каране на летни и зимни кънки. В казармата се отиграваха положения от бойното самбо с практическо приложение. По един начин са свободата на движенията , когато си с кимоно, а съвсем различно е когато по теб има оръжие, сумка с пълнители, нож и т. н.
Алекс, миленкий, подканата ми беше към коментатора *тривъпросителни. За теб съм пределно наясно, че не си размахваш ръцете излишно, когато вървиш. :))
Ох горката, пак опетла конците и търси под вола теле.
И пак отлетя без да се видим на терминаллл 2
"Бойно самбо" това в коя армия е ....в МВР - да /там е балет/ , ама в армията беше блок-удар , всичко е оръжие е за убиване /камък , винкел, нож, лопатка , кирка / всеки удар е за смърт. Там не се учеше зрелищен спорт. После беше трудно в цивилния свят , винаги му чупиш нещо ... Психика, няма угризения - това са те учили, това си направил ....О-75
Аааааа, не може да не си ме видял. Всички ме видяха и разбраха! :)) Ши прочетеш скори
Ахааа, сега разбрах коя е била лудата която си смъкна шубата и лъсна само по жартиери, като видя капитана на полета. Опита се да му направи фелацио пред втрещените пътници, а двама шваби които цоцаха биричка и кимаха: ДАС ИСТ ФАНТАСТИШ Я, Я!
ВВ. Добър опит! :) Макар фелацио дансъм вкусвала от нам колко си разказа ...:))) По- зле беше днес. :)) Ай да спим сега.
Добро утро! От слънчева ....., много ми е гот тая сутрин. Пак ми блести онова необятно слънчево огледало и ме кара да присвивам очи, НО и как топли!
Да попитам, само на мен ли ми са втръснали еднообразните коментари на ФЕЛДФЕБЕЛ-а? Партийни секретари/ки, комсомолски такива, бригади, лагери и все промиващи мозъка звания и приказки от СОЦ времена. Престани бе човеко, молим ти се. Промени този репертоар ти писах ЛАНИ! Цъфваш ми тука, като герой от войната и почваш да рецитираш ода за героя Митев: -Москва, май месец, манифестация, майор Митев марширува с много медали..... , после ми цъфне оня ГУРУ- влаТкоо: -Манхатън, март месец, мъгла, мафията моли майор Митев за милост. Само ФЕЯТА държи и то ЗДРАВО фронта: - Мека мараня, мек миндер, млад манаф мърка и мърмори: МАШАЛА майор Митев, МАШАЛА.
Десантчик! Алекс! Ти и коментатора *тривъпросителни едно и също лице ли сте ? Защо, когато се обръщам към анонимния, го приемаш за себе си? Твоят красив спомен ме затопли, израдвах се на дължината на коментара и ти благодарих. Толкоз. После подхванах вещото лице по всички въпроси и го кръстих '3?" :). Бахе, така го описа, че чак ми потекоха сълзи, от заслепяване, де :))
Ама ние си имаме и ски писта, ти Как си представяш тая работа!?
Много безсмислени коментари тука виждам аз. Ужасъ! 15см
15-каааа, рожбеее, пиша в момента и за теб си мисля. 1100 думи , а ебането тепърва почва. Пусто , тия фрази, дето ми се хлъзват към езика, да ви ги кажа, като как да ги натиря, бре....И нА! Пак требва четеш след половината...:))))
Повечето от коментарите не ги разбирам, но разказът е страхотен.
Хаха, забавно. Така ѝ се пада на свекървата! :) Светла
По повод втръсналите коментари на Фелфебела - ами на мен ми харесват, интересно пише, увлекателно, като миниразкази, след време може и официално да почне пише тук, така че е редно да го подкрепим. Пък може и офцифер да е. :) Емо.
Съгласна съм с теб, Емо. Десантчик си е цветен образ и има човек какво да научи от него, и е забавен, харесвам го. А кат видя дългичък коментар, бързам да седна, вадя плетката, сипвам чая и баааавно, много баавно го чета, за да ми се удължи кефа. Казва, че не могъл да пише, но скромничи. Твърд изказ, психология зад действието, самоирония и огромен хумор, чудничък е. И кат всички петлета, извинявай Ку, чат пат подскачат и се сражават, кълват. Алфички. :))) *** Ох, задъхах се , докат се изкажа. Ама така вкусно се навечеряхххх ей сегичка :)))), може и да жомна. Всички са добре дошли. И всички изчезнали временно от ефира, липсват. Аз заварих тук Лейди и Лорд, Звезда и Жипес и още много образи, които се позатишиха. АзСъм, Men, МикиМаус, Глупчоморски, Pavlio....ще пропусна някого. Ами Амурий? Не, друго беше. Купидон! Кирето, Константин ли иска Вес, как ли беше с императорското име ...липсват. Но нещо трябва да умре, за да се роди друго. Катарзис минаваме. Минутите, когато астронавтите се връщат на Земята, но се губи връзка с тях. :)) Ще минем, гайз. Ще оцелеем. Всички ще се вдигнете! :)))
"""Казва, че не могъл да пише, но скромничи."""Това е истината , аз не мога да пиша и никога не съм могъл и не скромнича ,просто това е факт. Винаги на класно по български към изкарвал най-много 3,5 ,при това пълно с правописни грешки.Много често имаше констатация на другарката Иванова ,нещо от сорта " Продължава да си полуграмотен ,до кога ще продължава това".Ами права си беше жената.Веднъж изкарах нещо от типа 4,5 и се помислих за някаква компилация между Димитър Димов ,един от любимите ми автори и Димчо Дебелянов.За съжаление това беше някакъв псевдо-писателски импулс и отново се върнах на любимата си тройка четворка. Даже на матурата ми по български ,където пак се "проявих" ,изкарах стандартното 4 на писмен и 6 на устен, и за последен път другарката Иванова ми каза ,"Ех, не можах да те науча да пишеш ,както говориш, но пък ти ще кандидатстваш с математика и физика , а там си отличен". Та такива ми ти работи, не мога да конструирам и един разказ,даже не знам как се прави.Просто се опитвам да опиша някои мои спомени и изживявания ,случили се някога ,когато бях млад. Същевременно се старя да избегна саркастичните подмятания на обичната ми съпруга ,нещо от сорта "Станал си голям писател .Ти едно изречение на можеш да напишеш ,а сега от кога си затракал".След това всичко се трие от "history" от "word", няма да я дразня с много неща ,за които не знае,нали? Това,което съм писал за казармата се е случвало преди много ,много време, но някои случки са от "нейно" време. Няма да клатя лодката ,зер. Бях едно наивно ,непретенциозно момче, възпитано в пуританско социалистическо семейство , а на всичкото отгоре патологично срамежливо.Бях пъпчив и смятах ,че освен отвращение не мога да предизвикам никакво друго отношение в момичетата.Та, на кое от тях ще е приятно да говори с подвижен кактус.Затова тренирах джудо ,затова спортувах ,четях безразборно, всичко каквото ми попадне. Съседското момиче ,на генерала дъщерята ме накара да И давам томовете на Мопасан , а след това ме накара и аз да ги чета. Всичко това не ме правеше по-малко смотан. Спорта ,батальона , тренировките години, по-късно ме направиха интересен в очите на колежките където станах един от най-младите научни сътрудници.Но това вече беше много по-късно ,та знае ли човек как ще развият нещата. До Емо ,офицер съм от запаса ,е бях поне до съответната възраст. Всички момчета завършващи НШЗО, при уволнение стават офицери от запаса. Десантчик бях до към 32 години и се водих в запаса , а след това вече ми смениха ВОС-а ,с такъв които съответства на цивилната ми специалност.Пак стана дълго -досадно, извинете.//Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"
Десантчик, Алекс, радвам се, че въпреки трудностите и нуждата от прикриване на следи, успяваш да си сред нас. На мен не ми омръзва да слушам и да си представям- катуса- момче, казармения мечтател, десантчика с прежулвания от бойни тренировки, в института малко ми се губи еротиката, щот имам база данни от един друг нАучен работник и знам някои работи. Но погледа ти към нежната половина, дори когато е агресивно настроена с желание да те шлепна и хапне, еееее, тогава си ми бонбонче! Все ще ти изплува някой нов спомен. С радост ще го изчета. :)
Явявам се по удоволствие и в този разказ. Горещо! Ск0рпион