Кучкарят

11.01.2024 | Fairy

Ослепителна светлина струеше от целия парк, което я принуди да държи очите си присвити. “Шит! Така се правят бръчки!” си мислеше, а зърнестия сняг хрускаше под стъпките ѝ. Студът скова лицето ѝ в замръзнала маска, докато очите ѝ шареха весело в постоянно общуване с веселия пес. Красивият ѝ мелез искрено се радваше на бялата покривка и енергично обхождаше с носа си всички постове от кучешката социална мрежа. Пес и стопанка – толкова свързани, че си говорят телепатично. А в тази ярка синева, когато денят все още не се бе забулил в умора и мараня, сякаш плътна тишина бе обгърнала мислите ѝ и тя не чуваше нищо. Тишината идваше със заслепяването. Нищо отвън не влизаше навътре.

Синьо небе, скреж по лицето и просто следващ разкрач, ограничаван от дългата шуба.

Цялата тая ретро плоча на приглушени звуци рязко изскърца и се разби на парченца.

Бесен кучешки лай избухна откъм заграждението за любимци, като над агресивната пяна от гняв се извиси фалцетно жално скимтене. Момче се бе завряло в мозайката от преливащи козини и се мъчеше да освободи плачещата жертва. Разтичаха се и други стопани, настана суматоха, успяха да разтърват вагабонтите.

Тя погледна към нейната космата приятелка и размениха притеснение от неочаквания развой. Запътиха се натам.

Момчето се оказа млад мъж с банда от общо четири песа, различни габарити, като сега носеше едно от тях на ръце. Хората се опитваха да му помогнат да напусне мястото, без да изтърват техните си кучета извън оградата.

Явно му бе доста трудно да се наведе със заети ръце, за да вземе поводите на свободната троица.

Тя избърза с внимателно подтичкване над поледицата, за да прихване каишите на бандата, след като нейната кучка нямаше нужда от водене.
- Благодаря! – изстреля мъжът изпод облак пара. - Ако бихте ми съдействали да ги прибера, ще съм ви много благодарен!

Тя не отрази външността на човека, мерна брада, гъста черна коса, висока яка от отметната качулка и много топлина, цялата насочена към потърпевшия куч в прегръдката му. Явно бе от онези хора, които не мислеха за удобството си, а се ангажираха с кучета в нужда, дори когато грижата им идва малко свръх.
- О, да… няма проблем! – усмихна му се с цел да го успокои и отново сканира поведението на неговите към запознаващата се с тях нейна кучка. - Виждам, че сте дружелюбни, а и ние не бързаме за никъде. Водете напред, ние идваме след вас.
- Много ви благодаря! Блокът ми е ей там! – и той кимна към старите четириетажни блокчета с огромни зелени площи около тях. - Ще бързам, за да проверя Лиза и раната. – и тялото му се устреми напряко, през снега, а здравите му бедра чак сега ѝ направиха впечатление.

Бързо стигнаха входа, където той настоя да се качат заедно. Разбира се, че щеше да му помогне. Все пак човекът бе осиновил безпородни красавци, а гласът му бе плътен и мек. Лицето, когато се озоваха при блока, се видя да е много приятно и добряшко. И мъжко. И интересно. А за да говорят, ѝ се наложи да гледа нагоре. Това, че якето му ѝ правеше широка сянка, също надделя в полза на желанието да се усамоти на топло с този мъж.

Докато качваха стълбите към третия етаж, той говореше как най-малкото било да ѝ се отблагодари с чаша чай. Че кучетата му не били териториални и че много, ама много настоявал тя да му отдели още 15 минути.

“Момче, аз свършвам и за пет!” си мислеше тя, а интригата и близостта на задника му пред лицето ѝ се оказаха генератор на ярка руменина по лицето и красноречиви спазми ниско под корема.

Влязоха. Светъл топъл апартамент. Ажурни пердета успиваха неголяма холокухня, като в дъното спуснати щори създаваха комфорт за работещия на компютър. Спалнята бе с открехната врата, но тя не разгледа повече от нужното, а се зае да забърсва лапи с кутията бебешки кърпички, оставена на видно място в коридора. Той се извини, че ще я остави за малко сама и се зае с потърпевшата в банята.

Всички останали кучовци се нанизаха към слънчевия хол и докато се навинтваха на любимите си места, се чуваше успокоителния му говор откъм банята и спалнята и умилителните обръщения, които взеха да ѝ действат твърде привлекателно.

За да се разсее от желанието да си представя горещи сексуални сцени тук и сега, тя се ориентира към кетъла и прерови шкафовете, докато откри чая. Скоро димяха два мъга на холската мини масичка и докато се убеждаваше да извади и малко от бисквитите, които видя, се оказа, че той се е приближил:
- Оооо, колко е приятно да се погрижат така за мен!

Усмивката и ниските му тонове накараха по гърба ѝ да прибягат хладни тръпки, а фоликулите по крайниците ѝ настръхнаха.

Опита се да изглежда невинно, като се завъртя към него и се понесе към дивана с чинийката в ръце.
- Чудесно си подредил, беше лесно да се справя. – настоятелният ѝ поглед издаде въпрос, който той отлично схвана.
- За мъж живеещ сам, особено с цапащи калпазани е много важно да има ред. Иначе нещата бързо излизат от контрол. – и отново тоя мек поглед. - Хайде, ела да се запознаем! Седни. Не съм те виждал, сякаш, в парка?

Тя се отпусна до него с подгънат крак. Седяха един до друг. Мини прашинки, примесени с някой друг косъм се издигнаха над пода, докато един хъркащ пес се дръгнеше. Целия свят се бе стаил, за да пази тишина на опашатковците. Нейната кучка дойде да го оближе по ръката и се сви на пода върху стъпалото ѝ.

Тя се представи, той обясни за работата си home office. Пиеха и говореха, докато мисълта ѝ постоянно се накъсваше и взе да прави все по-големи паузи от една разсейваща подробност. Трохичката залепена в ъгълчето на устата му. Хвана се, че не чува какво ѝ говорят, защото мечтае в постоянна повтаряемост да оближе тая проклета троха. Отново и отново. Почти усещаше топлината на устните му, когато езикът ѝ ги докосне. Как би хванала лицето му с ръце… Как би завряла езика си в устата му… Как той би я стиснал в заклещваща прегръдка…

Той я наблюдаваше. Бе спрял да пита, разчел промяната в настроението ѝ. Зениците му, разширени и настоятелни, пулсираха леко в хармония с умишлено забавено дишане. Питаше. С поглед. Може ли? А сега какво? Твой съм, ако ме искаш. Хлътващ навътре корем под свободното долнище. Издигащ се гръден кош, изпълнен с въздух и напрежение. Тежки клепачи. Сластен тежък поглед. Отпусната до коляното длан с изпъкнали вени.

Тя не издържа и се приведе да оближе проклетата троха. Не бе успяла да го целуне, когато усети, че я повдигат с ясната покана да седне в скута му. Ръцете му я отпуснаха внимателно върху чифт твърди бедра и бавно се измъкнаха изпод подмишниците ѝ с цел да обходят гърдите. Бавно и проучвателно. Нежно. Настойчиво. Проточено съскане през зъбите му и леките движения в таза подсказаха колко е напред той във възбудата си. Тя изгърмя тотално. Отривисто изхвърли над главата си пуловер и потник заедно. Бясно го облада в устата и размаза циците си в неговите, като не пропусна да потърка пубиса си в неговия. Ръцете ѝ зашариха под суичера му, драскайки вратните жили и тила му. Разгорещи се адски. Захапа леко долната му устна и се отдръпна колкото да вижда талията му и да го разсъблече.

Той схвана бързо и използва тази част от секундата. Връхния текстил излетя зад дивана. Прихвана я за гърба и подсказа намерението си да я изправи. Тя стъпи на пода и умишлено бавно си свали сутиена. Люшнаха се два едри пъпеша. Без да владее тремора на ръцете си, смъкна кожения клин заедно с бикините и ги застъпи на пода, за да се изуе съвсем.

Щеше да настъпи неловкост, ако той не бе се изул за същото време и не бе я дръпнал обратно върху скута си. Тя го обкрачи. Ръцете ѝ обхванаха еректиралия му член, чийто мускус я побърка тотално. Загали го нагоре-надолу, за да открие главичката и спусна дълга бавна лига отгоре му. Нежната чекия го довтвърди в ръката ѝ и тя се изуми колко отчетливо се усещаха вените му. Приведе се да завърти език по зърната му, драсна ги със зъбки и се качи с език нагоре към шията. Лютия вкус на одеколон ѝ беше любим. След него се понасяше по-добре и вкуса на недопочистено ухо. Особено ако го изследваш игриво.

Нова вълна възбуда замъгли съзнанието ѝ и тя го захапа по рамото, докато се огъваше в таза, насочвайки хуя му към правилното място. Гърленото му ръмжене я довърши и тя се натисна върху му, докато кура му не проби кратка първоначална бариера и не бе елегантно погълнат навътре, към една тъмна и обилно течаща утроба.

Гаден интензивно-усилващ се гъдел в слабините, я принуди да го заязди не твърде бавно. Заогъва се върху му, заиздига се, конвулсивно стискайки с вагиналните си мускули, за да се подсигури, че няма да се изниже докрай. Връщаше гъза надолу и леко назад с по-отривисто движение и опит да се остърже в кура му. Той взе да и помага в това, като прихвана двете кълба на задника ѝ и ги раздалечи. Усещанията ѝ избухнаха в по-висока степен. А когато той се приведе, за да лиже шията ѝ, да хапе крайчетата на ушите и да я обладава в устата с език, тя почти щеше да избухне в цветна заря, но умишлено задържаше темпото си, все още не до галопа, който неудържимо си пробиваше път. Това стана, когато той си заби пръста в гъза ѝ. Тогава вече и тя се изстреля в бясна скорост, като смачкваше клитора си в пубисната му растителност и крещеше все по-високо и все по-фалцетно, докато накрая той не задвижи пръста си в анала ѝ и от това проникване тя избухна в мощен оргазъм. Силните конвулсии на вътрешността ѝ, го стимулираха до степен и той да се излее с животинско хъхрене и бесни тазови набивки.

Стаята замириса на пот и похот, мокро куче и мащерка.

Тя не стоя отпусната върху него. Логиката ѝ се събуди. Затова реши да вземе бърз душ и да си тръгва. Той я настигна в банята, докато си нагласяше водата. Залепи дланите ѝ върху мократа стена до душа, докато струята я шибаше по гърба.

Подритна стъпалата ѝ встрани като за обиск и наистина обискира цялото ѝ тяло. Започна от ръцете, плъзгайки към раменете и гърба. Там спусна пръст по гръбнака право надолу до талията. Прилепи длани по кожата над двете хлътнатини и ги сурна към корема ѝ, за да ги свлече към венериния хълм и да зарови пръсти в лабиите ѝ. Помогна си като прилепи мускусното си тяло до нейното, а стърчащия ѝ задник усети как възбудата му трепти между бузите ѝ.

Натисна я леко по гърба и тя се огъна, за да му открие достъп.

Той се намести във все още разлигавената ѝ путка и задържа главичката във входа само за миг, колкото да усети безцеремонността на ситуацията. В живота има много вероятности. Твърде много. Но тук и сега, за да се отдалечат тези две тела, би отнело енергията на избухващи тонове антиматерия. Нищо не изглеждаше истинско, реално, ако той не се плъзнеше ей сега навътре, в тясно обгърналата го вагина и не я излашкаше зверски. Неудържимо. Бясно. Под горещия душ, зачервил белия ѝ гъз с ярки алени отпечатъци от пръсти.

Прихвана го здраво и я започна. “Даааа, Даааа, Даааа!” ритъмът му се задържаше само защото увеличи скоростта си, за да компенсира все по-голямата амплитуда. Целият бляскав мазен кур вътре. Вън. Вътре. Вън. А тя му се донабиваше, като го пресрещаше невъздържано. Хуят му се забиваше в дъното на матката ѝ, от което тя хърхореше нечленоразделно. Огънатият ѝ гръб блестеше шампониран. Овален контур на цица се люлееше странично и го разсейваше в желанието да я мачка.

Пръстите му се хлъзгаха и той несъзнателно ги наместваше за по-здрав захват, като изплющяваше няколко здрави шамара преди това. И колко сладко се тресеше масивния му тезгях. Тя се приведе още по-ниско. Гъзът ѝ зейна пред очите му. Тъмнолилав ореол. Пулсиращ. Подканящ. Достъпен. Очакващ анус.

Той се наби още два-три пъти и свърши. С мисълта за тоя анал. Как би го пробил. Как би го преодолял, докато сфинктера ѝ го души отмъстително.

Все още с кура вътре, се притисна плътно и дланта му се зае да маже настоятелни кръгчета по клитора ѝ, докато тя не се разтресе в ръцете му. Конвулсиите на цялото ѝ тяло го зарадваха, че е успял да ѝ достави финалния кеф, но в същия момент той усети топла струя да облива ръката му с горещ и амонячен аромат. Погледна към пода и видя жълти струйки да се сливат към сифона. Тая нейна освободеност го побърка и той я завърта с лице към себе си. Натисна я да клекне под душа и подхвана поувисналия си член с ръка, за да го насочи към гърдите ѝ. Убожданията от водните пръски му помогнаха да му се допикае и той изстреля първата струя към цицата ѝ, но забеляза, че тя се хили вулгарно-арогантно, мушнала глава под водопада на душа и държи устата си отворена уста очаквателно. Докато в езерцето над езика ѝ насъбраната вода не прелива слюнчево навън. Превъртя. Сега вече и той се прицели натам. В езерцето. И пика!

Светът се завърта няколко пъти, без денят да е свършвал. “Баси пренареждането на матрицата!” си помислиха и двамата, докато мръсния ритуал ги освободи от всяка нужда да обменят думи.

Странна стана близостта им след това. Тя се освежи и облече, докато той шеташе около нея и ѝ подаде сешоара в пълен синхрон с нейните движения. Сякаш веднъж препиканата територия става лична, свойска, близка отвъд познатото и нормалната отчужденост се е изпарила.

В тарапаната на излизането ѝ, той ѝ подаде листче с номера си.

Навън, някъде по пътя, листчето незабелязано излетя заедно с извадената ръкавица.