Фризьорът

09.01.2024 | Fairy

Кой може да каже кое е нормалното днес? Кой има право да отсъди дали чистата логика е критерия за адекватност в социалното общуване? Или печели поведението на масата? Медиите? Ковид, Кирчо и Кокорчо… Не стана ли абсурдността новото ни ежедневие?

Ирен се запъти към фризьорския салон в необичайно облекло, следвайки единствено и само съвета на собствения си разум. Дебеличка дълга шуба обгръщаше пухкавото ѝ телце и се отъркваше нежно по кожата ѝ, там където не бе покрита с дантели и бляскав модал. Бе излязла по бельо.

Колко пъти посещенията в салона за промяна на цвета на косата ѝ завършваха с поразени яки на дрехите ѝ?! Бе ѝ втръснало да навлича стари парцали за тези най-специални часове, когато най-после тя разкриваше душата си пред непознат. Напълно и пълноценно. Гледайки се в огледало. Виждайки се. Приемайки се. Общувайки със собствената си същност.

Споделяше есенцията на изводите си за живота, правейки мимики, които отразяваха промените. Годините се натрупваха като нов сняг над втвърдена ледена козирка и заплашваха да се свлекат като лавина от объл връх. Бузките ѝ леко се свличаха над челюстта, а скулите заемаха мястото им.

Въпреки това очите ѝ блестяха палаво и се обрамчваха чрез фередже от фина драперия, веднага щом усмивката ѝ затвърдеше края на изречение.

Такава я видя ливанеца-коафьор. Като една сладострастна хапка навит кадаиф, която влезе през вратата, разклатушкайки веселото звънче, смъкна тежестта на облеклото си сякаш отцеди гъст захарен сироп и с подчертана самоувереност вмести топлите си телесца в кожената прегръдка на стола.

Вцепенението му скова устните и макар бесни мисли да се сблъскваха верижно зад зъбите му, той не процеди ни дума. Само се приплъзна плавно и без да привлича внимание, завъртя ключа на вратата, подсигурявайки уединение.

Завърна се над пиршеството от голота и положи ръце на раменете ѝ. Очите му се удряха в сребърното фолио за стъклото и донякъде тези кинжали загубваха силата си там, но друга част все пак рикошираха и се връщаха към изобилието от плът, в което се забиваха:
- Сигурна ли сте, мадам, че ви е достатъчно да сте само по това боди? Вярно, че кръстът ви е покрит, а скоро и наметката ще затопли раменете ви. Но все пак?
- О, напълно комфортно се чувствам! Благодаря, Хаим! – тя се размърда, сякаш имаше грахово зрънце под мекотата на дупето ѝ, което трябваше да се центрира. - Моля те, не се смущавай от вида ми. Работи спокойно! Изцяло на твое разположение съм, стига да имам коса на излизане и то в пепелни нюанси, моля! – и отново меандрите на чара ѝ се накъдриха около ярконачервените устни.

Фризьорът отривисто заметна черен шлейф върху гърдите на клиентката и скри примамливите ѝ бенки. Прокашля се с разколебана крачка към вътрешното помещение, откъдето се чуха звуци на източване на тубички и енергично разбъркване. Завърна се с ново излъчване на овладял се професионалист.

И започна работа, успоредно със задаването на въвеждащи въпроси.

Тя се смееше. Говореше. Попридърпваше шлейфа или ръкомахаше с голите си ръце, но никога не успя да го заблуди или разсее от факта, че една висока облегалка на стол делеше еректиралия му член от голата ѝ плът. Щедро тяло, завтъкнато в силно изрязано боди. Едри гърди, едва прибрани под прикритие, талия, чиято цел е да събереш длани от двете ѝ страни, докато ѝ го набиваш на задна, дупе – естествено и женствено, богато украсено с извивки и нюанси на светлосенки. Само като си помисли за това дупе, как се разходи от закачалката до стола и му се зави свят, сякаш бе скиор, засилил шус през резките сенките в гъста борова гора, едвам заобикалящ бодящите игли, които оставяха трапчинки по повърхността му. Сляха му се в едно: искрящия скреж под ескалиращата му скорост, опипването на светлината, зад облия завой, заслепяването му от натурална красота, чиято близост го шибаше през гърдите и спираше дъха му…

Коафьорът обмаза косите ѝ, завинти ги на високо кокче и обиграно го застопори. После извъртя стола ѝ, докато тя не се озова пред корема му и с най-сериозно изражение ѝ обясни:
- Скъпа, не би следвало да оставям работата си недовършена. Трябва да изградим цялата визия, нали така? – клякаше, докато говореше на разваления си български. - Я си вдигни крачетата върху страниците и ми плъзни таза напред. А такаааа! Сега ще разкопчая тук това боди… не, не се притеснявай ти, мога, мога… – и пръстите му зашаваха под дъното на бельото като енергично галеха и се втриваха между срамните ѝ устни.

Опитваше се да разкопчае тик-так копченца, но сякаш го затрудняваха, та се наложи да спре да клечи с лице пред слабините ѝ, а се отпусна на колене на пода. И докато той се наместваше удобно, тя също поприплъзна бедрата си назад към облегалката, като използва длани, за да се набере и да му предостави отлична близост към путката си. За съжаление се получи някакво неудобство при разминаването на движенията им и той без да иска заби устни върху плата, скриващ входа на вагината ѝ.

Тя издиша тежко и отметна врат назад, а главата ѝ сякаш се търкулна зад стола.

Коафьорът нямаше намерение да губи време и енергично отщъкна запора, та пред очите му се усмихна розова нежност, чиято красота го удари право в носа. Къдравки тъмно лилави крайчета обрамчваха фина цепчица, сякаш изписваха елегантна буква Ж. Той протегна два пръста и ги погали нагоре-надолу, като не вярваше колко са копринени. Лизна, за да се увери. И понеже не му стигна, се зае да изследва с език, колко точно са мекички и податливи на разместване тези устни. Целуваше ги вече бая страстно и от слюнчестото олигавяне не разбра как и кога ги е разместил като драперия и е заврял езика си навътре, дълбоко натопен в сиропирания кадаиф.

Усети се, че прекалява. Със сетни усилия на волята се заизмъква назад, като хубавичко овъртоли лицето си в блесналите лигавици, докато хормоните му го надрусаха до степен да вижда през калейдоскоп.

Тръсна глава и възвръщайки самообладание, се зае да боядисва малкия трапец на пубиса ѝ. Натискаше четката нарочно по-силно и нарочно използва лявата си ръка, за да се разкопчае и да освободи натопорчения си хуй.

В последвалата мелодична агония на гласа ѝ и острите аромати на боята се смесиха наситения амоняк, мускусен аромат на кур, затоплен и плачещ с бистри сълзи, с финалните нотки на сладостна мъзга, обливаща стените на тръпнеща путка.

Конвулсии в ниЗкия му мускул трептяха нетърпеливо и караха пениса му да подскача, сякаш искаше да докача онзи нежен кош, да се завре в дупката му и да повтори този удар поне няколко пъти. Заедно с болезнени фрикции на конвулсиращата кожа на обръснатите му топки, тези тазови импулси почти биха създали амплитудно перпетуум, но животинското надви над интелигентността и коафьорът я дръпна рязко за ръката, като я блъсна внимателно към стола на мивката, където тя се качи на колене и му се нагъзи вещо, полагайки брадичка върху порцелана, тъй че боядисаната ѝ глава да спазва регламента на процедурата.

Пред замъгления му поглед блещеше в белотата си клиентка, чийто нужди той отново провери с ръка и без бавене се зае да удовлетвори, като първо я поцелува мазно с капещия си кур по цялата лилавост. Мляскането на събралите се противоположности се услади и на звук, и на аромат, та най-накрая логичните съзнания си дадоха отмора и престанаха да ръководят процес, закодиран от древността.

Косматия задник на ливанеца се свиваше и той набиваше надървения си кур като невидял. Не и тук. Не и в тази поза. Не и в този стол. Абсурдността на ситуацията и оголения достъп го побъркаха до степен да размести ритъма и след като прескочи удар-два, които замести с яки плющящи шамари, той се завърна на тепиха с нови сили да издъни тая мокротевина. Побъркваше го с лигавата си гостоприемност, с тва пристискване сякаш любовна прегръдка и тва нежно гъргорене из порцелана, което не успяваше да заглуши кулинарното удоволствие на устни, осмукващи мокър кокал.

Чак сега…чак сега, след като облия ѝ задник се тресеше и пееше ритмично, той се посъбуди от замъглението и провидя! Пред него имаше гол задник, обожемой! Достъпен! Ливанецът моментално завря палеца си в тъмна дупка на ануса, която поради теснината на стола, не беше се разтворила досега пред очите му. Въздъхна тежко и отметвайки глава назад, накриви фалангата си, за да е сигурен къде се е заковал и взе да забива палеца с имитиращи ебане движения. Кво ти имитиращи?

Ебеше си здраво. Настъпателно и ритмично, докато мощен гъдел не му подсказа, че скоро ще изригне, та той се отдръпна назад, тъй като нямаше достатъчно мозък, за да пита въпроси и с едно-две подръпвания се изхвърли звучно върху огромния кръгъл гъз, а белите му перли се разпиляха като пръсната огърлица.

Докато още беше подвластен на мига се протегна да я погали по шундата, която сега му приличаше на кобилска и от умиления ѝ изперка няколко здрави шамари. Това, слава богу, не доведе до здрав къч, а силен тремор в торса ѝ, от което задрънчаха зъби и обеци в порцелана. Тя свърши също.

Извъртя се и разпльока телесните им течности, сядайки върху наебаните си слабини, а той мина отзад, за да измие косите ѝ.

Е, не успя веднага. Първо им направи по едно кафе и възвърна дар слово, ближейки жизненост от гърдите ѝ.

Но после я изми, подсуши и издуха. И кюнефето се загърна в зимната си шубичка и се плъзна в деня, напред към новата си нормалност…