Медальонът

26.11.2023 | Анонимен

ПРЕПОРЪЧИТЕЛНО Е ПЪРВО ДА ПРОЧЕТЕТЕ “Храмът”

Хлапетии облечени, като вещици, вампири, дяволици и по какъв ли още не идиотски начин. Стотици хора, които искат за един ден да са ненормални. Джак се чудеше, какво ли е поне за един ден да си нормален, не че имаше вероятност да разбере. И не че се казваше Джак допреди две години, но за човек с неговите занимания имената се износваха по-бързо от чифт панталони. Джак щеше да свърши работа за сега. Имаше си лични причини да не харесва нощта на Вси светии и именно затова беше шофирал от Далас до тая забравена от бога дупка в Мейн, наречена Дери. Обичаше да шофира, оставаше сам по на пътя, ако не се брои компанията на Джим Бийм. Джак и Джим отдавна бяха стигнали до консенсус, че Джак е луд и че му трябва окултна помощ. Обикновено експертите по тези въпроси се оказваха шарлатани, което вбесяваше Джак и водеше до някои действия, заради които той придобиваше ново име. Погледна бележника си, въпреки че нямаше нужда, знаеше името и адреса наизуст. В една пресечка на бул. Бродуей, срещу големия парк, се помещаваше някой си д-р Пениуайз, специалист по окултното.

Джак паркира Импалата срещу офиса на добрия доктор и отпи за последно от бърбъна, преди да бутне бутилката в жабката. Провери още веднъж Смит и Уенсън-а, модел 19, възможно най-класическия револвер през осемдесетте. Джак не обичаше изгъзици, сам би се определил, като традиционно момче. Ето, сега ще провери доктор Пениуайз, вероятно ще му тегли един бой, после ще си намери курва. Тя ще повряка в началото, вряк-вряк-вряк, после ще спре. Традиционен ритъм, в който живееше Джак. След това вероятно ще се казва по друг начин. Нарочно изчака да се стъмни, минути преди докторът по окултни науки да затвори офиса си. Колкото по-малко свидетели, толкова по-добре! Това, което Джак изобщо не очакваше, беше че докторът тъкмо се приготвяше за Хелоуин, с идиотски клоунски костюм! Шибан клоун...

***

Жената слезе от автобуса на “Грейхаунд”, извади карта на Дери от чантичката си, провери пътя и с грациозна походка пое по бул. Бродуей. Загуби следите на мъжа в Далас, но съдбата ѝ се усмихна и по нейна приумица разбра, че мъжът наричащ се за момента Джак се интересува от някой си д-р Пениуайз от Дери. Вече беше мръкнало, когато мургавата жена стигна пресечката с офиса на специалиста по окултни науки, от нея с тихо ръмжене се измъкна сив Шевролет Импала и подкара бавно по булеварда.

Вратата на офиса беше оставена открехната и тънък лъч светлина се процеждаше в тъмния коридор. Мая затаи дъх и се заслуша, някой вътре простена, после всичко отново утихна. Когато тя предпазливо влезе в стаята, завари грозен безпорядък. Документи лежаха пръснати по пода около счупен стол, чекмеджета висяха полу отворени и дори тежкото бюро някак си беше поместено, откривайки светла част с отдавна забравения истински цвят на мокета. Облегнат на бюрото, на пода седеше клоун и само спорадичното повдигане на гърдите му свидетелстваше, че е още жив. “Жив! За всичко си има първи път.”, философски отбеляза Мая.

Половин час по-късно жената излезе от сградата, въпреки че можеше да се каже, че е виждала всичко, все пак на душата ѝ беше тежко. Точно тази вечер ли трябваше да е толкова близко до целта си? Точно тази вечер, когато завесата разделяща реалното от въображаемото беше толкова тънка, че понякога дори можеше и да се мине през нея. Докторът по окултни науки нямаше какво толкова да разкаже, което Мая да не знаеше или подозираше. Джак беше разпитвал, както всеки друг път за медальона. Пениуайз беше могъл да му каже единствено, че е артефактът е ведически. И както обикновено Джак беше изпаднал в ярост. Мая научи и нещо практически ценно, мъжът беше тръгнал да си търси момиче. Тя беше почти без сили откакто загуби медальона, но може би ако е достатъчно близко до него... Имаше още нещо, което не ѝ даваше мира. Клоунът се хилеше, отвъд сцепената уста и изрисувания грим, Мая беше сигурна, че той през цялото време се забавлява.

Ако всичко минеше по мед и масло костюмът разбира се нямаше да ѝ трябва, но ако нещо се обърка прикритието винаги беше от полза. Мая купи на безбожна цена костюм на котка и с кисела усмивка се премени. Продавачът мислено отбеляза, че никога не е виждал жена, която повече да прилича на котка. По дяволите, не беше виждал котка, която повече да прилича на котка! Движеше се толкова грациозно, че чак да ти се прииска да я погалиш, а тя да извие гръб и да замърка. Обаче не посмя, нещо в поведението ѝ подсказваше, че по-скоро би изсъскала и извадила ноктите си.

***

Джак обикаляше вече два часа, съдържанието на бутилката беше преминало в стомаха му, но уви нищо не му хващаше окото. Малки курвета, които щяха да се разциврят на първата минута. Виж, оная откачалка клоуна си беше друго нещо. Джак можеше да се закълне, че перкото се хилеше през цялото време, така, сякаш знае някаква известна само нему шега. И тогава я видя, елегантна, прелъстителна, цялото ѝ същество излъчваше посланието: “Ако може да имаш мен, можеш да имаш всичко!”.

- О-о-ох, котенце! Ще се позабавляваме, ох, как хубавичко ще се позабавляваме с теб! – той облиза устни. - Ще се позабавляваме, както е писано в Евангелието.

Мравки полазиха по гърба на Мая, можеше физически да почувства опипващия поглед. Плъзгаше се по заоблените рамене, тънкия кръст и сластно оглеждаше преливането в щедрия ханш. Усети и нещо друго, от което чак я заболя, не беше го чувствала кажи-речи от два века. Беше близо, сетивата ѝ реагираха, като на наелектризиран от буря въздух. Жената залюля бедра, привидно нехайно, на ум се молеше да ѝ е останало поне зрънце от някогашната ѝ сила.

- Какво прави такова възхитително котенце само в тази мрачна ноемврийска нощ? Гръм да ме удари, ако не завали всеки момент, да се скрием някъде? – Джак се хилеше с оная усмивка, която казва “и ти, и аз знаем играта”. - Някъде да се постоплим, да пийнем... едно-друго, както е казано в Евангелието?

- Има хотел в уличката, не ти искат документите, за да се регистрираш. – тя го изгледа изпод тежките си клепки. - А че ще вали, сте съвсем прав.

Небето буквално се изсипа на главите им в следващия миг. Беше един от онези есенни дъждове, когато не падат капки, а се леят струи, безспирно и фатално, казвайки на жалката маймуна плъзнала навсякъде по планетата: “Няма надежда.”. Джак сграбчи Мая за ръката и двамата се понесоха на бегом към хотела, където не ти искат документи, мъжът се смееше лудешки, докато ледените водни струи го шибаха по тялото.

В хотела за петдесетачка получиха номер на третия етаж, бърбън за Джак и бутилка червено вино за Мая. В стаята тя се съблече по бельо, направи го без свян, но и без показност. След като свали мокрия костюм, остана по черен корсет, който подчертаваше извивките на тялото ѝ, чифт чорапи, хванати за него с жартиери и черни копринени гащички. Джак, отпиващ от кехлибарената течност, цинично отбеляза на ум, че гащите ѝ бяха обути върху жартиерите. Мая седна на ръба на леглото, премятайки крак връз крак и пое пълната чаша вино. Вдигна я в мълчалив тост и отпи здраво, сетивата ѝ бяха настръхнали до предела, медальонът беше тук, в стаята! Едва се овладя да не скочи върху мъжа, беше слаба, толкова слаба... Джак гаврътна чашата си на един дъх, примлясна и се изправи. Гледаше я отгоре, докато разкопчаваше колана си и панталонът му се свлече на пода. Водните струи барабаняха по прозореца в мокрия мрак отвън и с помощта на виното Мая усети възбудата на лова, когато секс и смърт се сливаха във финално кресчендо. Джак пристъпи към нея, сложи ръка на коляното ѝ и го бутна настрани, разтваряйки краката ѝ. Мая посегна да хване члена му, вече отваряше уста, когато той изръмжа раздразнено и я тласна назад, имаше предубеждение към свирките, откакто много отдавна видя, как един мъж беше буквално изсмукан целия. Не, нямаше да даде на никоя жена води парада! Мая падна назад на леглото, подпря се на лакти и без да откъсва очи от неговите повдигна дупе, за да му позволи да ѝ събуе гащите. Дантелата се плъзна по обутите с чорапи крака и отлетя на пода, мъжът се покатери на леглото и пропълзя отгоре ѝ, членът му потреперваше от възбуда, залепен за корема му. Мая разтвори бедра и го пусна в себе си. Извитият като сабя мъжки орган се опря в разлигавените месести срамни устни и те го всмукаха навътре с едно движение, чак до утробата. Беше гореща като пещ. Джак простена и загубил търпение хвана корсета, за да извади от него гърдите ѝ. Те се изтърколиха големи и тежки, с набръчкани от възбуда едри зърна. Движейки се в нея толкова бавно, колкото му стигаше волята, хвана циците ѝ в шепи, и защипа зърната им между палците и показалците си. Стискаше едрите полукълба и едновременно щипеше и дърпаше пъпките им нагоре. Движенията му станаха по-резки, отсечени и силни. Вместо да извика от болка, Мая притвори очи и издаде гърлен стон, в който нямаше и помен за болка. Всеки тласък буташе тялото ѝ все по-нагоре и по-нагоре, докато главата ѝ се удари в таблата на леглото. Мая протегна ръце и опря длани в нея. Озъбен от възбуда Джак я ръгаше злобно, буквално беше повдигнал торса ѝ, дърпайки я за зърната на гърдите. Мая се остави на болката, опиваше се от нея и я яхваше, както сърфистът яхва вълната. Болката щеше да я заведе до екстаза, а екстаза може би до силата, която търсеше. Почти можеше да я почувства, все по-близо и по-близо с всяко забиване на коравия член дълбоко в нея. Сякаш се нанизваше чак в матката ѝ, груб и корав. Беше започнал да потръпва в тялото ѝ, предизвестявайки края на завоеванието си над него, когато щеше да излее семето си дълбоко в корема ѝ. И тогава тя ще погълне завоевателя, както толкова много пъти преди. Приготви се, вълните плъзгащи се по гръбнака ѝ при всеки негов тласък ставаха все по-силни, кожата ѝ настръхна и когато светът избухна в главата ѝ, като свръх нова, Мая го всмука. Бялото му семе я шибаше отвътре, болезнено осезаемо, в синхрон с плющящите водни струи по стъклото. Мъжът изръмжа, напрегнал мускули и потръпващ, изливаше се в нея и тя го поглъщаше... но нещо не беше наред! Разбра го едва, когато съзнанието ѝ се проясни от отдавна неизпитваното удоволствие. Джак седеше на колене и дишаше тежко, ситни капчици пот блестяха по косматата му гръд. Беше си съвсем жив! Душата му не се беше преляла в нея. Мая изръмжа раздразнено, беше като пантера, на която само са дали да подуши месото, но не и да го опита. Не беше успяла, силите ѝ не стигнаха, дори толкова близо до него, не, трябваше да окачи медальона на врата си и тогава ще успее. Само търпение, мъжете заспиват или поне задрямват след като свършат.

Джак се търкулна до нея на кревата и блажено се изпъна, “Ега ти кучката, не само не извика, но и със сигурност свърши! Нищо, още по-добре, така удоволствието ще се проточи... както е писано в Евангелието.”. Щеше да си почине и да я почне пак, този път по-сериозно. Затвори очи, дъждът блъскаше прозореца отвън, а в банята водата обливаше тялото на Мая, Джак задряма. Жената се остави на горещите струи, докато спермата на мъжа изтичаше между краката ѝ. Нека заспи по-дълбоко.

Мая се подсуши с кърпата и безшумно стигна до купчината мокри мъжки дрехи на пода. Ловките ѝ пръсти ги заопипваха, търсейки скрития в тях медальон. Жената изсъска ядно, нямаше го! Не може да бъде, не беше на врата му, а беше сигурна, че е наблизо. Револвера, портфейл, ключовете от Шевролета, оставяше ги на пода до себе си. Някъде трябваше да има таен джоб, или беше ловко зашит в дрехите? Да го застреля... но ако умре, преди да ѝ каже къде е? Ако можеше да изсмуче душата му, щеше да узнае, но уви!

- Какво търсиш там, котенце? – гласът му беше дрезгав, как изобщо се беше промъкнал без да го усети?! - Ти си лошо котенце, а? Непослушна писанка, която трябва да получи един урок, както е писано в Евангелието.

При последните думи, силната му ръка я вдигна от пода и я хвърли обратно на леглото. Мая изписка и се приземи на четири крака, опита се да се извърти, но Джак вече беше до нея. Хвана я за врата и натисна главата ѝ в кревата, така че дупето ѝ щръкна нагоре. Усещаше силата му, не можеше да се бори с нея и за първи път страхът пролази в душата ѝ, съвсем човешки страх, какъвто не беше изпитвала, откакто спря да бъде човек, толкова отдавна... Без да я пуска, Джак прокара пръст по цялата ѝ лепкава от сок цепка между краката. Завъртя го около надутото топче на клитора и когато Мая простена го плъзна навътре в нея. Изви го навън и потърси малката грапава повърхност, която караше жените да се превръщат в глина в ръцете му. Намери я и я притисна, разтри я с бавни кръгови движения и ръката му се намокри с обилна порция влага. Жената дишаше шумно, със забита в завивките глава и тялото ѝ откликваше на ласките, независимо от желанията ѝ. Джак издърпа пръста си от нея и го опря малко по-нагоре, в набръчканата тъмно кафява точка на ануса ѝ. Мускулът моментално се сви при допира, но мъжът не натисна навътре, а бавно го разтри в кръг. Да грабиш насила беше лесно, но да принудиш някой да ти се предаде против волята си, беше много по-сладко. Пръстът му обикаляше мускула, притискаше го и го разтриваше, без да се опитва да влезе през него. Спускаше се надолу и загребваше мъзга от все по-обилно течаща възбуда от пулсиращата путка. Накрая анусът се отпусна и пръстът на Джак се хлъзна навътре в ректума, без да среща съпротива. Чак когато влезе до края, сфинктерният мускул се опита да се стегне и да спре нахлуването на чуждото тяло, но вече беше късно и той само се стегна около него. Джак се ухили и го раздвижи съвсем леко, за това пък опипа отвътре нежните като коприна стени. Мая потръпна, мозъкът ѝ отказваше да работи, стоеше като парализирана, превърнала се в безпомощна жертва. Тялото ѝ се отпусна и мъжът усети как напрежението около пръста му изчезна. Започна да я чука в дупето така, докато се увери, че анусът ѝ няма намерение да се стяга отново.

Излезе от нея, сграбчи месестите ѝ срамни устни в шепата си и ги замачка, те окъпаха ръката му с влагата си. Пръстите на Мая се впиха в чаршафа и жената изпъшка. Джак се върна към по-малкия отвор, опря в него показалеца и средния си пръст и проникна отново в тялото ѝ. Задвижи пръстите си навътре-навън, протегна палец и притисна клитора ѝ. Усети я как се разтапя в ръцете му и пусна главата ѝ, вече нямаше нужда да я държи. Извади пръсти от задника ѝ и я накара да разтвори колене още. Полукълбата на дупето ѝ потрепераха и в дълбоката разделяща ги резка анусът се стегна и отпусна в синхрон с дълбокото ѝ дишане. Джак стисна щедрата плът с лявата си ръка, опъна настрани за да лъсне малката дупчица и три от пръстите на дясната му ръка потънаха в тялото на Мая. Разработваше я бавно и методично, когато почувства че моментът е подходящ, почти извади пръсти, допря до тях и кутрето си и ги вкара обратно. Усети как халката на ануса се опъва около пръстите му, а Мая изписка тихо, но не се опита да се освободи. Без да спира да чука дупето ѝ с четири пръста, Джак се присегна към пода и опипом намери иглата си за вратовръзка. Разтвори я, хвана клитора на жената в щипката и я пусна да се затвори.

- А-а-а, оух! – свитки излязоха от очите на Мая. - Ох, копеле... какво...

Въпреки болката в слабините ѝ се събираше нещо, което отклони вниманието на нервната ѝ система от всичко останало. Джак използва момента, промуши палец в дланта на лявата си ръка и с един силен натиск насили опъналата се до скъсване анална халка. Дебелата длан премина безпомощния мускул, заедно с писъка на Мая и разпъна до краен предел ректума ѝ. Анусът ѝ се затвори около китката му, опъната до скъсване тънка линия. Мая завика, блъскаше по леглото със свити юмруци, а стъпалата ѝ барабаняха по леглото. Чувството за изпълване и разпъване беше непоносимо, в този момент Джак махна иглата за вратовръзка, кръв нахлу в изтезания клитор и Мая почувства, че буквално се разтваря. Тялото ѝ изживяваше екстаз, какъвто никакъв досега… и когато душата ѝ го напусна, тя разбра къде е медальона, миг преди да се разтвори в Джак.

Тъпото копеле! Беше го носил постоянно, докато медальонът не бе потънал в гърдите му. В главата си Джак чу тих смях и отдалечаващия се в небитието глас на Мая: “Глупако, сега си техен завинаги!” Губейки волята си Джак, като в калейдоскоп видя себе си. Сержант Морис, Кейн, Локсли... и накрая Джак. Образите се въртяха и смаляваха, подлудявайки го. Той изрева и изскочи навън, вземаше по няколко стъпала наведнъж. Озова се на улицата. Някакви хлапета задюдюкаха:

- Лелее, чиче страшен костюм!

- Откъде го взе, мой човек?!

Джак побягна от гласовете в главата си. Спря се пред една витрина, от която го гледаше космато създание с издължена муцуна.

Доктор Пениуайз, останал клоун дори и след като отми грима си, се ухили щастливо, когато из нощния Дери се понесе отчаян вой.