Сънна парализа

26.11.2023 | Cherie

Жената не долавяше приближаващите се стъпки към нейната стая, обаче се събуди от тягостното усещане, че бива гледана. Очите ѝ шареха в търсене на нещо, каквото и да е в тъмнината. Сякаш имаше очакване, че ще види нечий силует да блуждае и после да обвини тези образи на умората. Защото това е най-логичното обяснение за нещо подобно.

“Какво очакваше да видиш, Ния? Няма никого, недей се панира!” – помисли си тя и опита да затвори очите си преди да чуе стъпките. Те приближаваха. Ставаха все по-доловими, прекалено при това.

Сърцето ѝ ударно отправяше сигнали към съзнанието на жената, обаче преди да е могла да отреагира усети как тежка длан се отпуска на покритото от завивката бедро. Очите на Ния се разшириха и тя бавно насочи погледа си надолу към тези хипотетични пръсти и съзре как те се движат все по-нагоре. Почувства един лек гъдел, който се местеше нагоре към талията ѝ, обаче за момент се спря. Утихна стаята рязко. Долавяше се само плахото дихание на жената.

Ния не можеше да помръдне от мястото си, чувстваше се парализирана. Всеки един неин мускул отказваше толкова лекомислено заповедите от мозъка. Само сетивата не я бяха предали. Можеше да вижда, да чувства, помирисва и чува, но не и да говори. Нямаше никаква промяна в стаята. Хладният въздух проникваше през притворения прозорец, карайки пердетата да се поклащат кокетно. Морският бриз гъделичкаше откритите ѝ стъпала, шмугваше се под завивката и охлаждаше голите слабини на жената. Тя вдиша поредната доза въздух, а остана с впечатлението, че дори при най-простото дихание не се движи. Като душа, излязла от своето тяло приемник, за да се отправи на пътешествие към астралната равнина.

Блондинката направи опит да отвори устата си, ала не се чу и един звук. Погледът ѝ нервно обикаляше периметрите на стаята, покрити от сенките. Нямаше и един лъч светлина, чрез който да види очертанията на някой мебел. Само яркочервените очи се открояваха в мрака. Толкова съсредоточен поглед, който сякаш целеше да погълне напълно жената. Да изсмука до последната капка нейната енергия въпреки невъзможните опити за съпротива. И умело се справяше с поставената си цел. Толкова безцеремонно, но същевременно и с такава деликатност, толкова неприсъща за едно създание на сенките.

С хладния си допир то се носеше нагоре по завивката с лекота по подобие на ласка от перо. Кожата на Ния настръхна, когато усети тези хипотетични пръсти да се замотават в зоната на гърдите в продължение на секунди. Кръгообразните движения накараха жената да издиша шумно от насладата, която се бе насъбрала в нея. Имаше нуждата да я изкара от тялото си преди да бъде превзета от усещането. Трябваше да се бои от този феномен, за който толкова е чувала от свои приятели, но безпокойството бързо се замени с нетипично очакване за продължение. Ако имаше възможността да каже нещо, едва ли щяха да бъдат думите “изчезни, остави ме”, или пък би пуснала зов за помощ. Но Ния не стори нито едно. Тялото ѝ все едно се е предало пред мощта на това мистериозно и безлико създание, колкото и разумът да се опитва да я изкара от този кошмар.

Затишие. Празнотата значително обърка бедната жена. Правеше я нервна до степен на лудост. Искаше ѝ се да сграбчи този проклет силует и да натика езика си в устата му. Нямаше да му се моли за нищо на света, далеч под нейното ниво е. Мислите ѝ я отведоха пред редица предположения за това какво би се случило и въпросът дали всъщност би следвало продължение. Минаваха секундите по-мъчително от всяка минута. Липсата на действие траеше вечност и търпението на Ния стигаше своя лимит. Не издържаше вече в тази клопка на нейното съзнание.

Когато очакваше завесите на тази пиеса да се спуснат, жената усети нечии дъх да гали вътрешната страна на бедрото ѝ. Тя видя извивките на силуета за първи път с помощта на завивката. Не си бе тръгнал! Самият факт успокои Ния, а от друга страна я изплаши. Вярваше до този момент, чудовищата не могат да влязат под завивката на когото и да е било. От малка имаше този навик да пъха главицата си под юргана с надеждата да бъде спасена от вампири, върколаци, вещици и други фолклорни образи. А сега се отдаваше на този незнаен любовник, който бе успял с едно докосване да я накара да се разтопи. Подвластна напълно на копнежа за още, отдавна бе забравила плановете си за това да се съвземе. Позволи на тази сянка да прави каквото си пожелае с нея. Толкова лесно нейните крайници бяха манипулирани, позиционирани по желания от силуета начин. Краката ѝ бяха раздалечени и лъсна на бял свят нейната влажност. Пръстите се прокараха по тези нежни венчелистчета, които бяха заляни от естествен нектар. Втриваха се в съкровеното местенце преди да бъдат заменени от пламтящ език на цепката. Той се движеше бавно, спазваше определен такт, както винаги го е правил. Поглъщаше всяка нова капка, която извираше дълбоко от жената, и очакваше нова доза. Обработваше я за предстоящото, искаше я подмокрена и гореща за неговия инструмент, който пулсираше изпод завивката. Още на мига трябваше да я обладае преди Ния да е излязла от междинното състояния между сън и реалност. Пръстите на силуета се докопаха до твърдите до болка зърна, които леко дърпаше и въртеше измежду възглавничките си. Постепенно езикът му се отдръпваше от тази градина на телесното удоволствие и нагласяше главичката на своя инструмент на входа. Тя попи от сладостта на нектара, разнасяше се надолу по ствола и смесваше аромата на мъжественост и женственост. С един замах се канеше това създание да проникне в безпомощната жена, чиито глас чу за първи път. Очите на съществото се разшириха от изненада и се спря за миг. Само един тласък му трябваше, нищо повече. Единствено движение, водещо до хлъзгав екстаз, който вероятно би довел до края.

Ния простена от резкия тласък, който я разтресе. Тя почувства най-сетне желания от нея контакт. Очакваше го с нетърпение, възбудата я направи непосилна да стои на едно място. Очите ѝ рязко се отвориха, тялото се надигна и застана в седнало положение. Жената бързо дръпна завивката нагоре. Нямаше и следа от силуета. Само очевидната влага на долния чаршаф. Паникьосано започна да търси цифровия часовник на стената. Виждаше времето ясно. После погледът ѝ попадна на дланта — нормални, пет пръста. Ния изръмжа недоволно и се зави през глава. Стисна очите си и се сви с надеждата отново да се срещне със сянката, за да продължат започнатото. За всеки случай не стана да затвори прозореца, остави го отворен. Вярваше, че силуетът ще влезе през него преди да се гмурне в нейните дълбини и да се изгуби в жената така, както тя в него. Надяваше се силно, напук на биещото бързо от шок сърце.