Готвачът

11.12.2023 | Анонимен

Седнах на стълбите и извадих телефона си, който вибрираше нетърпеливо.
- Е, разказвай! Стана ли нещо? – попита приятелката ми.
- Не, нищо не стана. Всъщност, всичко става в главата ми. Летни страсти ли са, не знам.
- Толкова развълнувано звучеше снощи, сякаш очакваше нещо да стане... – разочаровано въздъхна Мария.
- Да-а, не знам защо се вълнувам толкова. – въздъхнах. - Има си приятелка.
Помълчахме малко и казах:
- Искам го! Не знам какво ме привлича в него, но го искам! Ужасно се възбуждам при мисълта за него. Казвам ти, иде ми да го прелъстя.
Усетих как се изчервявам. Леле, какво ми става? Имам си приятел. От 4 години. И аз съм му вярна. Той също си има приятелка. Ясно даде да се разбере.
- Ах, ти-и! – засмя се в слушалката Мария. - Действай, тигрице, ще чакам подробности! А с Матей какво става?
Трябваше ли да ми напомня за него?
- Все същото, не иска да дойде да се видим. Как няма да съм под такова сексуално напрежение, вече един месец работя на морето, постоянно красиви, секси мъже около мен, а моя човек се цупи. Не знам кога ще дойде.
- Съчувствам ти. Хайде, оставям те! Обади се утре!

Затворихме и мислите ми отново се върнаха към съседа от горния етаж. От цяла къща пълна с квартиранти, повечето от които момчета на моята възраст, аз се захласнах точно по него. Висок, пълничък, с голямо коремче, с леко крив нос. Нищо специално. И е готвач. Той е на 30, а аз на 19. Засичали сме се няколко пъти до хладилника в коридора. Всъщност ние бяхме единствените, които го ползваха. Спомних си предишната вечер. Засякохме се до хладилника, той взе бутилка вино, а аз моята супа. Заговорихме се повече от обичайното. Обади ми се Мария и ѝ казах нашата кодова дума за предстояща лудория, при което затворихме. Той не разбра всичко, но все още стоеше в коридора с бутилка в ръка. Разменихме няколко думи и настъпи пауза. Очаквах, че всеки момент ще ме покани в стаята си да пием вино. Облизах устните си. Жадна ли съм? Та аз не обичам вино!

Той се покашля.
- Връщам се в стаята.
- Сам ли ще пиеш виното?
Какво ми става? Защо се натягам така?
- Не, всъщност приятелката ми ме чака.
Приятелка. Добре. Разменихме любезности и се върнах разочарована в стаята ми. Защо ми пука, че си има приятелка? Аз също си имам приятел. И не обичам вино. Защо си мислех, че ще ме покани?

Звънна ми Матей. Говорихме дълго. В крайна сметка отново заспах сама и неудовлетворена.

Работният ден мина както обикновено. Върнах се в квартирата и кого да видя пред хладилника – готвачът!
- Пак ли ще пиете вино? – ехидно попитах аз.
- Не, тя е на работа.
Млъкнахме и се гледахме няколко секунди.
- Обичаш ли вино? – попита той.
- Не. Всъщност аз не пия алкохол. Ще лягам. Лека!
Врътнах се и влязох в стаята си, а той остана да стои пред хладилника в коридора. Криво ми е. Криво ми е, че приятелят ми е с кофти характер и не поиска да дойдем заедно на морето. Че ми се сърди непрекъснато за всевъзможни глупости. Че не съм виждала секс от повече от месец. И че този готвач непрекъснато витае в мислите ми.

На другия ден сутринта слязох в градината да си пека пържоли на скарата. Аз работех втора смяна винаги, от 13 до 23 часа, така че по това време нямаше никой. Бях с изрязани къси гащета, от които ми се виждаха бузките на дупето и тънка синя тениска, без сутиен. За пред кого да го слагам, само да ме стяга. За късмет дойде хазяинът. Ерген, на около 45. Започна да се върти около мен и да ми “помага” със скарата. След малко цъфна и готвачът. Хазяинът непрекъснато задържаше погледа си върху прозиращата тениска или между бедрата ми. Зърната ми така бяха щръкнали, че щяха да скъсат тениската. Ръбът на гащетата се търкаше в путето ми и усещах влага. Двамата мъже застанаха до скарата, а аз седнах отстрани, като непрекъснато търках бедра едно в друго. Представях си как единият ще ме бутне назад и ще лиже подгизналото ми пиче, а другият ще мачка настръхналите ми зърна. По едно време хазяинът тръгна нанякъде и каза, че ме оставя в сигурните ръце на готвачка. Ох, де да беше наистина в ръцете му...
- Скарата трябва да се намаже с мазнина или лук преди да се сложи месото, иначе ще залепне. – каза ми готвачът и изхвърли няколко прегорели пържоли.
Изтърка скарата, намазни я и сложи нови парчета месо. А аз следях движенията му с премрежен поглед. Толкова бях загоряла, че не можех да се концентрирам в разговора ни. А той непрекъснато говореше, питаше ме разни неща. Зърната ми станаха болезнено твърди. На няколко пъти, докато той не гледа, прокарах длани по гърдите си в опит да ги успокоя, но само усещах още повече желание да ги сграбча и да ги мачкам. Или по-добре той да ги мачка. Потръпнах. Гащичките ми бяха мокри, зърната щръкнали, а готвачът изобщо не ми обръщаше внимание. Какво му става? Разбирам, че е обвързан, но все пак...

Станах и минах покрай него. Тъй като мястото, на което се намираше скарата, беше тясна пътека, при преминаването се отърках в него. Повече от нормалното. Наведох се да взема нещо от земята. Дупето ми щръкна към него. Сливката ми беше ясно очертана от гащетата и най-вероятно се забелязваше влагата по тях. Обърнах се както бях наведена. Той стоеше и ме гледаше. В следващия миг ме попита:
- Нали знаеш, че аз съм на 30, а ти на 19?
- Да, знам. – усмихнах се мило.
- Тогава трябва да знаеш, че това, което правиш, не е редно!
- Какво правя? Дойдох да си приготвям обяд и ти реши да помогнеш. Нищо нередно не виждам. Ако не искаш… не помагай!
- Да, помагам ти, защото виждам, че не можеш да си опечеш пържолите и упорито се опитваш да опропастиш месото.
- Добре, благодаря! Надявам се, че зад помощта ти няма задни мисли?
- Не, няма. Не бих посегнал на толкова малка. А ти определено си малка за мен!
Остатъкът от разговора мина вяло. Стана ми криво. Значи, няма да ми посегне. Хм, добре. Ще видим!

Денят мина тегаво. В разгара на сезона има много работа. Цял ден бях на крака, цял ден разговарях с клиенти. А в магазин за козметика клиентите не спират да питат. Прибрах се скапана. Спрях пред любимия ми хладилник с празен поглед. Готвачът изскочи от стаята си и слезе на моя етаж. При хладилника.
- Здравей, ще вечеряме ли?
- Не знам. Май направо ще лягам.
- Тегав ден, а?
- Много тегав.
- Искаш ли да ти направя масаж, ще се отпуснеш.
Ококорих се. Умората ми мина като с магическа пръчка. Усетих как отдолу ставам мокра и горещи вълни ме обливат.
- Добре. Ще се изкъпя и ще те чакам в стаята ми.
Разбрахме се да вечеряме заедно. Взех си душ и той дойде. Говорихме си дълго, неангажиращи неща. По някое време звънна Матей. Исках да затворя колкото се може по-бързо, но той беше в мило настроение, казваше колко съжалява, че не сме заедно, колко му липсвам, как всяка нощ заспива, гушнал възглавницата, заровил нос в нея, представяйки си, че съм аз. Каза, че е взел допълнително смени на работа, за да не мисли за мен, но въпреки това не може да се концентрира и постоянно мисли какво ли правя. Стана ми толкова гузно. В същото време той имаше възможност да дойде с мен или да не взима толкова смени, но го направи на инат. И въпреки това ме болеше, че не сме заедно, толкова исках да го гушна и времето да спре...

Разговорът беше дълъг, откровен, а готвачът стоеше и слушаше всичко. Когато затворихме каза:
- Нямам намерение да развалям връзката ти, виждам, че го обичаш.
- Щеше да ми правиш масаж? – отвърнах.
Той беше седнал на стол до масата, но напрегнатата му стойка го издаваше, че изобщо не е спокоен. А аз седнах на леглото и опрях гръб на стената. Бях по прашки, а нагоре туника, която едвам скриваше бедрата ми. Той се приближи, взе масажното масло, намазни ръцете си и ги плъзна по краката ми. Тръпки побягаха по цялото ми тяло. Той раздвижи ръцете си нагоре-надолу, а кожата ми гореше под допира му. В началото мачкаше стъпалата и глезените, после премина към бедрата. Обгръщаше бедрата от вътрешната страна, стигаше до дупето, а аз затворила очи, щях да получа оргазъм. Толкова бях възбудена.
- Днес видях, че си без сутиен. Зърната ти бяха щръкнали много апетитно. Също и дупето ти. Винаги ли ходиш така долу?
Ръцете му ме масажираха толкова еротично, мозъкът ми беше като лава. Замалко да изпъшкам под горещите му ръце.
- Не, мислех че съм сама. Не знаех, че някой ще дойде.
- Хазяинът се надърви. Видях го. Постоянно зяпаше между бедрата ти. Пичето ти беше очертано от ръба на гащетата. А сега го виждам под прозрачните ти прашки. Знаеш ли, че тази проклета туника нищо не крие? – той изръмжа. - Тези черни прашки ме побъркват!
Той стисна бедрата ми в силните си ръце, а аз изпъшках. Някъде в мъглата си проби образа на Матей.
- Нека спрем до тук! Мисля, че масажът беше достатъчен!
Той се изправи и тръгна към вратата, а аз легнах на леглото по корем, неспособна да го погледна. Какво ми става? Имам приятел, който обичам, а в същото време се топя под ръцете на съседа от горния етаж. На излизане той изгаси тока. Но така и не отвори вратата. Просто стоеше там и чакаше.
- Може да ми направиш масаж на гръбчето? – измърках аз, заровила глава във възглавницата.
Леглото хлътна под тежестта му и усетих отново топлите му ръце върху себе си. Дълго масажира цялото ми тяло, а аз мърках тихичко.

По едно време ръцете му започнаха особено да шарят около прашките ми. А аз бях подгизнала. Боже, толкова бях възбудена! Там, дълбоко в мен, сякаш имаше бомба, която иска да се взриви. Той прокара пръст по пичето ми и замръзна.
- Ужасно мокра си! – изръмжа.
Премести ръба на прашките и прокара пръсти по срамните ми устни. Аз надигнах дупе, подканяйки го. Той продължи да търка котето ми, приближи се и прошепна на ухото ми:
- Искам да го потъркам в теб. Съвсем леко. Нямам презерватив, нямах намерение да те докосвам. Съвсем леко ще го потъркам по влагата ти. – при което усетих нещо топло и твърдо на входа на пичето ми.
Все още лежейки по корем леко се надигнах на лакти и избутах дупето си назад. Усетих как влиза целия без никакво съпротивление. Беше огромен! Дебел и дълъг! Много по-голям от на Матей. В този момент почувствах изгаряща вина, лицето на Матей беше пред очите ми, но въпреки това продължих да се нанизвам на големия кур. Готвачът пъшкаше зад мен и мачкаше дупето ми. Всичко беше подгизнало, чувах как при всеки тласък пляскат соковете ни. Той хвана с една ръка опашката ми, а с другата държеше дупето ми и понякога го пляскаше.
- Малка кучко! – ръмжеше. - Малка кучко, знаеш ли откога искам да изчукам това путенце? Разхождаш се напред-назад с това щръкнало дупе, с малките ти щръкнали зърна, побъркваш всички мъже тук, знаеш ли? Знаеш ли, че отдавна те наблюдавам колко невинно се разхождаш с босите си крачета наоколо и сега ще направя това, което ме кара да не спя нощ след нощ!
Блъскаше ме дълбоко и мощно още известно време, после ме бутна напред, изкара го и хвана глезените ми с една ръка, така че да се доближат стъпалата ми. Усетих нещо топло да се разлива по тях. Готвачът се изразни мощно върху тях, потърка ги и няколко пъти ги тупна с все още твърдия си член. После ме накара да застана на четири крака и продължи да ме стимулира с ръка. Вкара два пръста, после три и ги раздвижи яко. И аз изпръсках. Пръсках дълго, в същото време летях от кеф. Беше ме изчукал готвачът, който не беше изобщо красив, дори дебел, но имаше голям кур и блъскаше като животно.

Той ме целуна, погали и попита:
- Съжаляваш ли?
- Не. – казах. - Искам още!