Една от последните срещи

25.11.2023 | Silk

Не искам да навлизам в подробности. Имам нужда да споделя. Видях, че тук има от всичко и коментарите ме разсмиват. Олеква ми.

Имах връзка в Италия. Всичко свърши и сега съм в абстиненция. Знам, че онова бе неповторимо и целта ми не е да постна обява. Опитвам се да изляза. Да се освободя.

Една от последните ни срещи бе в дома на мъж около четиридесетте. Не знам как ги уреждат тези неща. Мастера ми дава координати и отивам, за да го срещна. Не винаги има други хора. Понякога сме сами.

Влюбих се много бързо. Моя Мастер не го избрах аз, даже не помня точно как стана, но той ме “осинови”. Научи ме на всичко, което мога и знам. Понякога го наричам Учителю, но само когато сме насаме. Някъде по време на тези нови за мен усещания, съм преминала границата и никога не се върнах изцяло в себе си. Принадлежах. И нищо от реалния ми живот не бе в състояние да промени това. Нормална работа, колеги, приятели. И едно телефонно обаждане рязко прекъсва целия сив ден и ме изпраща в орбита.

Повика ли ме, в мен заживява жена, която е 100%, а не сянката си от ежедневието.

В началото страдах. Най-вече от срам. Говореше ми прямо, мръсно и това ме смущаваше. Не приемах добре всичките му практики, но с времето разбрах, че ме е обучавал на принципа на инвеститорската кошница, все някъде ще се окаже печелившо. Дори аз не знаех къде.

Връщам се на тази вечер, една от последните, когато го открих в дома на привлекателен мъж, отлично поддържан, типичен стар италиански дом, умишлено не търсех индикации за семеен статус и професия. Не искам да знам.

Бе ми поръчано стилно лежерно градско облекло. Копринен панталон и блуза, токчета, скъпо бельо.

Когато влязох пиеха аперитив. Мернах тъмен цвят, ром може би. Седяха си в тънкостенните кресла до ниска мозаечна масичка и ми наредиха да застана права пред тях. Моят Мастер говори, другият мъж не. Съжалявам, ще пиша, както мога, не съм сигурна в пряката реч. Това не е разказ, а случка, моя случка.

М ми нареди да включа телевизора чрез дистанционното. Не ме покани да си налея. Не ми наля той. Докато търсех музика, защото нямах указания за канала, се чу, че трябва да си събуя панталона. Бях с гръб. Знаех, че заради това облекло трябва да е обикновено домашно събуване, красиво, но не прелъстително. Наредиха, нареди ми да застана на четири крака.

Екранът проблясваше и светлините се сменяха, но вече не чувах. Ушите ми забучаха. М нареди на домакина да изолира бельото ми. Без да го събува. Мъжът ме приближи и усетих как ръцете му обхванаха бикините ми по протежение на дантелата с цел да я свие до тънка линия като прашка и чрез опън ми я завтъкна навътре, впита в срамните устни и врязана в дупето, за да се открие максимално плът. Докато правеше това му се наложи с ръцете си и да разтвори путката ми, за да смести плата вътре. После подръпна откъм кръста и спря.

Това прежулване напред назад през слабините и ануса ми ме възбуди, както и факта, че М ме наблюдава. Другият мъж бе само фактор, част от играта ни. Знам го. Всичко това прави за мен. За да се обуча перфектно. За да съм най-добрата.

М ми нареди да се разтворя.

Положих глава на мекия килим, извъртяна странично и опънах ръцете си назад. Обхванах бузите и ги разтеглих настрани. Предполагам, че съм натискала, защото не исках да загубя усещането от впитите бикини. Наложи се да разпъвам яко, за да усещам началната болка от разтворената си цепка. Не само задника оставих на показ. Дадох видимост към всичко.

Господарят нареди на мъжа да се прицели в ануса ми, като писоар и да се изпикае, без да излиза настрани.

Мисля, че сърцето ми се чуваше. Това бе толкова неочаквано и унизително. Обожавах да го прави моя си М, но сега? Имаше забавяне и това е добре, защото пулсът ми ме затрудни. Цялата ми кръв нахлу в главата му, а започнах да усещам горещината по дупето си, което не ми помогна много.

Веднъж щом се случи, срама изчезна от само себе си. Струйката на мъжа обливаше ануса и цепката ми, както и пръскаше силно по бузките ми страни. Явно всичко попиваше в дебелия килим, защото се издигна смесен аромат на амоняк и мокра дамаска.

Когато чужда пикня те облее и се почувстваш омърсен, това те освобождава. Освобождава от всички задръжки. Веднъж опикан, няма какво повече да ти направят и това развързва всички мръсни роли, които би желал. Вече няма ограничения. Няма забрани, епитети, обиди. Ти си извън обсега им. Защото си вътре, в окото на бурята, спираш да се въртиш бясно.

М нареди на мъжа да легне на моето място. С дрехите си.

На мен бе заповядано да му седна на лицето. А Мастерът ми застана на колене плътно зад мен, може би седеше на гърдите на мъжа и ме облада в опикания гъз. Хапеше ме по врата, щипеше циците ми и ме клатеше бавно, дълбоко и чувствено, като тласъците му ме запращаха върху носа на домакина. А понякога отивах и върху челото му и си мислех как извадения надървен хуй го плесва по лицето, преди пак да ми бъде намушкан.

Най-после пак бяха в ръцете на моя Учител. Обичаше ме. Чукаше ме с чувство. И ми даде превъзходството върху въргалящият се в собствената си урина мъж. Показа ми колко бързо се сменят ролите. И нищо от това не е толкова важно, нито е лично. Въпрос на момент. В следващия е друго. Бях в епична възбуда. Лизането по клитора ми, блъскането ми върху всички релефи по лицето на лежащия, невероятно любвеобилното любене от моя Мастер…

Някак от само себе си свърших, той ме задържа в дълга прегръдка, а после ми пошушна с ужасния си подчиняващ глас да седна и да си налея ром.

Предстоеше ми изненада.

Моя Мастер никога не ме дели. Той е единственият, който ме притежава. Затова показа кой е алфата тук.

Докато пиех рома, а това се оказаха много чаши, се наслаждавах на задника на моя Мастер ебящ безпощадно коленичилия домакин. Красив, поддържан мъж, със свалени до коленете панталони, по риза и вратовръзка, подложил гъза си като първа курва на мощните тласъци от моя аскетичен слаб Господар.

После, докато ме прибираше, в таксито ми разказа, че това не е било по план. Договорката е била друга. Но нещо го е възпряло, не е желал да ме дели, не и с този. И го е прелъстил. Не е бил гей. За после какъв ще остане, не знам.

Но което разбирам с цялата си душа е, че никой не може да откаже на моя Мастер.

И защо ли да го прави? Той люби вълшебно.