Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Бяхме седнали на приказка в магазинчето за дрехи на моя позната. Беше ме помолила след работа да ѝ помогна за дребен ремонт. Свършихме набързо нещата и седнахме на приказка. Магазинчето вече беше затворено, отпуснахме се приятно двамата и отворихме по една бира за почерпка. С Ваня се познавахме от квартала, живеехме наблизо. Жена в средата на четиридесетте, с много приятна и запазена външност. Симпатична, със стегнато тяло, стройни крака и съвсем леко закръглено дупе. Обличаше се хубаво и стилно. Все пак държеше магазин за дрехи, макар и да не беше някой бутик. Аз я харесвах отдавна, имахме си приказка. Държеше се с мен много приятелски и оставах с впечатление, че ме симпатизира. Знаех, че е разведена и даже отскоро живееше сама, след като синът ѝ замина да учи в друг град. Но не съм мислел, че можем да си бъдем нещо повече от добри познати. Аз тогава нямах още тридесет, а тя с цели петнадесет години по-голяма от мен.
Въпросната вечер се беше издокарала с прилепнала блузка, вталена тъмно синя, средно къса пола, телесен чорапогащник и обувки на токчета. Външният ѝ вид ми грабна окото веднага. Кръглото дупе изпъваше тясната поличка, която прилепваше плътно по бедрата и подчертаваше апетитните ѝ форми. Докато вършех работата в магазина, дискретно я заглеждах всеки път щом се обърнеше и не гледаше към мен. А когато се навеждаше или клякаше за нещо полата се набираше нагоре и бедрата ѝ предизвикателно се оголваха. Седяхме на две малки столчета, в тясното пространство зад щанда. Бирата бързо ни отпусна и разговорът ставаше все по-свободен, преминавайки от житейско-философски теми до откровени клюки. Аз участвах повече, като слушател и тайно се наслаждавах на оголените колена и бедра, които предизвикателно бяха обърнати към мен. Погледът ми инстинктивно надникваше между краката ѝ, всеки път щом те се раздвижваха. В триъгълния процеп между опънатата ѝ пола и бедрата на моменти проблясваше бельото ѝ. Действаше ми уникално възбуждащо. Отначало се виждаше едно малко бяло триъгълниче под телесния чорапогащник. Но местейки се на стола непрекъснато и кръстосвайки крака, полата ѝ се изхлузваше нагоре и се разкриваше все по-детайлна и любопитна гледка.
Улисана в разговорете и замаяна от бирата, тя се беше отпуснала тотално и не правеше никакви опити да се прикрива. Полата вече ѝ стоеше като минижупче, всичко ѝ се виждаше, даже имах чувството, че нарочно ме провокира. Чудех се накъде да гледам. Финият чорапогащник обгръщаше интимните ѝ части, а под него имаше бели дантелени бикини. Виждаха се и най-малките детайли, дори окосмяването под бикините. Ваня седеше в тази възбуждаща поза известно време, но усети разсеяният ми поглед, усмихна се и кръстоса крака, придърпвайки и поличката си надолу. Направи го от благоприличие, само след две минути отново се отпусна и бельото ѝ светна. А моите боксерки все повече отесняваха от възбуда. Бирата освен, че бързо я опияняваше, започна да ѝ натежава на пикочния мехур. Ваня ставаше все по-подвижна, непрекъснато сменяше позата си и се наместваше. Видимо ѝ се пикаеше, но явно не ѝ се прекъсваше разговора и се правеше, че всичко е наред. Докато ми показваше снимки на телефона си, аз се приближих плътно до нея и ръката ми, неволно се опря в бедрото ѝ. Досегът с материята на чорапогащника направо ме влуди. Опитах се колкото се може да задържа повече ръката си там. Явно и на нея ѝ хареса и както ми говореше нещо, ми хвана ръката и я притисна към себе си. Не знаех къде се намирам и какво ще става. Погледнахме се особено. И двамата търсихме близост, но не смеехме да си кажем нищо. Кракът ѝ продължаваше нервно да се люлее, коляното ѝ подскачаше нагоре-надолу. Мехурът ѝ беше препълнен с бира и даваше настойчиви сигнали да се изпразни. Представях си мощната струя, която напираше да бликне под тези сладки дантелени гащички. Магазинчето, обаче беше малко и тоалетна нямаше, а обществената наблизо отдавна беше затворила. В един момент тя рязко се присви и прекъсната изречението си.
- Всичко наред ли е? – попитах аз, гледайки я с огромно любопитство.
- Ами наред е да… Обаче ще трябва да тръгваме, че много ми се пишка.
- Аз отдавна те виждам, че се стискаш…
- Ами то след толкова бира, а пък да не ти казвам преди това откога не съм ходила… Ако нямаш някаква работа, можем да си продължим приказката вкъщи.
- С удоволствие. Само да не те притеснявам…
- Какво да ме притесняваш, сама съм. Ще ми е много приятно да ми погостуваш. В момента обаче, наистина трябва да пишкам, спешно ми е. Да тръгваме, докато не е станало твърде късно. Че няма и къде да отида наблизо, всичко вече е затворено…
- Храстите са отворени денонощно… – вметнах и шеговито.
Ваня се засмя и внимателно стана от столчето, придърпа полата си надолу и припряно започна да се приготвя за тръгване. Стоеше напрегната и пристъпваше нетърпеливо. Изохка отново, че много ѝ се пикае и силно присви крак. Поличката ѝ се изпъна докрай, цепката отзад се разтвори широко и баджаците ѝ се оголиха. Кръглото ѝ дупе щръкна към мен и едва се въздържах да не я награбя. Много ѝ се пишкаше на милата, а ни чакаше около петнадесет минути пеша до квартала. Не знаех как ще издържи. Предложих ѝ да минем през близкото заведение да ползва тоалетната, но тя отказа. Не искала да я гледат местните клюкарки и пиянки. Можела засега да стиска, била свикнала.
Облече едно късо палтенце, затвори магазинчето и тръгнахме пеш към квартала. Токчетата ѝ зачаткаха енергично по тихата, безлюдна улица. Подхванахме отново някаква тема и разпалено я обсъждахме. Въпреки разговорите, Ваня вървеше съсредоточено и видимо бързаше. Наблюдавах я дискретно отстрани и се наслаждавах на извитите и форми. Апетитното ѝ дупе подскачаше в поличката. Вървеше с неравномерна походка, на моменти се подпираше в мен и ме хващаше под ръка. Не мога да кажа, че беше пияна, но беше доста развеселена. Някъде по средата на пътя, на една от пресечките, тя се спря и замълча. Присви крак и деликатно се притисна с длан отпред, през полата.
- Какво става? Всичко наред ли е? – попитах загрижено.
- Трябва да пишкам някъде, че ще намокря гащите. Няма да успея до вкъщи… – срамежливо си призна и се заоглежда наоколо.
- Отивай в храстите или ей там клякай между колите…
- Много се вижда тук, не мога…
- Кой ще те види в тъмното?! Клякай там, ще се напишкаш… – смело я навивах и тайно се надявах да мога да я гледам.
- Може и да се напишкам наистина, ама тук няма как да клекна.
Ваня пристъпваше от крак на крак, танцуваше на тротоара и явно гледаше къде може да се скрие, но я беше срам да го направи. А трябваше да предприеме нещо спешно преди да се е опозорила. Обезумях от възбуда, като я гледах – такава готина, секси милфка, беше на ръба да се напикае. Стана ми ясно, че ще пикае навън, просто нямаше друг избор. След няколко секунди колебание, Ваня предложи:
- Дай да минем през парка, там ще отида в храстите…
Докато го казваше вече ме дърпаше за ръката и забързахме към намиращата се през две улици градска градинка. Не ни беше по пътя, но беше най-сигурното място, където можеше скришом да се изпишка. Бързахме, потичвахме, ръката ѝ стоеше отпред на полата и незабелязано натискаше интимните си части.
- Давай, моля те, по-бързо… едва стискам… – подканваше ме да бързаме още.
- Дано да няма хора там…
- Има няма, клякам някъде там… или се напикавам… не мога повече…
Това, като ми го каза, си представих бикините и как започват да се намокрят. Мислех си, да не вземе наистина да се напикае. За късмет, парка беше пуст. Ваня забави ход и приклекна за секунда докато си извади салфетка. След това ми подаде чантата си и съвсем невъзмутимо започна да вдига полата си пред мен. Нямаше никакво укритие до нас. Насочи се зад близката пейка. Аз я гледах втренчено в гръб. Целите ѝ крака и дупе бяха само по чорапогащник и бикини. Гледах как ще се събуе и клекне, когато изненадващо спусна обратно полата си надолу. Отсреща идваше човек и Ваня трябваше да изчака. Горката изобщо не можеше да чака. Тя се присви и пъхна ръка между краката си. Погледна към близката растителност и хукна натам. Без колебание я последвах. Тичаше пред мен и забелязах как полата ѝ отзад се подгъва и надига. Държеше се за путката, вкарала директно ръката си под полата. Шмугна се зад дърветата и се спря с гръб към мен. Очаквах да се събуе и да клекне, но гледайки към краката ѝ забелязах, че по чорапогащника ѝ се спускаше тънка струйка. Под поличката ѝ започна да капе и по краката ѝ тръгнаха още струйки. За секунда блокирах, докато осъзная, че тя се напика. Ваня леко се разкрачи и напълно се отпусна. Между краката ѝ зашуртя силно. Струята текна по бедрата и започна да се стича надолу около колената, по прасците, дори малко отиваше в обувките ѝ. Очевидно вече нямаше никакъв смисъл да се събува и да кляка. Гледаше безмълвно напред и пикаеше права през бельото си. Обърна се към мен и гузно ми се усмихна.
- Напиках се… – тихо прошепна.
- Нищо, не се притеснявай, изпишкай се спокойно! Вкъщи ще се оправиш…
В мехура ѝ се беше натрупало огромно напрежение и се изпразваше дълго. Струята се лееше шумно, локвата долу нарастваше бързо и тръгна малко поточе по наклона. Аз бях на метър от нея и проследявах внимателно всяка капка, всяка струйка. След като най-накрая потока отслабна и последните капки изтекоха, Ваня се измести от локвата и въздъхна с огромно облекчение.
- Цялата съм мокра! Как ще вървя така до нас… – тревожеше се, докато си оглеждаше мокрите крака.
- Ще те прикривам… В тъмното не се вижда много.
От близко разстояние обаче, дори и в тъмното си личеше какво е направила. Чорапогащникът ѝ до долу беше в криволичещи тънки и дебели ивици. Полата ѝ отзад, под дупето имаше голямо мокро петно. Аромата на урина беше силен и допълнително я издаваше, че се е напикала. На мен обаче, това не ми пречеше изобщо. Бях екстремно възбуден. Идеше ми да я награбя цялата. Хванах я нежно за ръката, Ваня ме погледна с един мил поглед и ме целуна по устата. Усмивката ѝ се възвърна на лицето.
- Не се притеснявай, случва се! Ако знаеш колко си възбуждаща! – успокоявах я и прокарах ръка по дупето ѝ.
Опитах се да бръкна под полата ѝ, но тя ме спря.
- Недей, мокра съм! После, като отидем вкъщи.
- Точно това твое намокряне страшно ме възбуди!
- Надявам се никой освен теб, няма да разбере каква съм я свършила. Ще умра от срам…
- Разбира се, може да си сигурна…
Ваня използва салфетката да избърше обувките си. Тръгнахме бавно да вървим към алеята и продължихме по пътя. Гледах я и “попивах” с поглед всеки един детайл от напиканите ѝ дрехи. Сега Ваня вървеше доста по-спокойно. Единственото, което я тревожеше е някой да не я види. Затова се оглеждахме постоянно за хора и предпазливо ги заобикаляхме. Коментирахме случката и дори ни стана забавно.
Нямах търпение да стигнем до тях. Веднага щом влязохме, се награбихме в коридора и се разцелувахме. Не се сдържах и започнах да вдигам полата и да бъркам под нея. Тя не се съпротивляваше изобщо. Масажирах я през мокрия чорапогащник и бикините, които бяха тотално подгизнали. Искаше да спрем, за да се преоблече и измие, но в същото време охкаше от кеф. Аз вече усещах болка от продължителната възбуда. Освен това усещах, че и аз трябва да пикая и влязох в тоалетната. Не можах да отделя нито капка. Трябваше първо да задоволя нагона си. Ваня разбра, че имам нужда от помощ, хвана напращелият ми член и започна да го масажира. Говореше ми как си мислела за него още от магазина и нямала търпение да попадне в ръцете ѝ. Искаше да ме свърши с ръка. И го направи по най-невероятния начин. През цялото това време полата ѝ стоеше вдигната на кръста. Събух ѝ чорапогащника и напиканите бикини. Путката ѝ беше окосмена, но добре поддържана. Поиска да я оставя за малко да се изкъпе и да се приведе в нормален вид.
През това време аз прибягах до кварталното магазинче. Трябваше да купя нещо за почерпка, но най-вече отидох за презервативи. Минах през вкъщи да си взема и аз един освежаващ душ. И след половин час бях отново при нея. Посрещна ме усмихната и щастлива. Беше облечена още по-предизвикателно с още по-къса тясна рокля. Продължихме вечерта. Разговорът ни се върна към нейното напишкване, което ми действаше много възбуждащо. Ваня ме погледна палаво с усмивка и попита:
- Кое точно толкова те възбуди?
- Всичко, от момента в който разбрах, че много ти се пишка, до момента, в който видях как тече по краката ти.
- Трябва да ти призная, че в момента, в който усетих топлата урина да се стича по мен и аз изпитах една много особена тръпка. Отпуснах се и изобщо не ми пукаше какво се случваше…
- Не вярвах до последно, че ще се напишкаш. Мислех си, че ще клекнеш…
- … и ще ме гледаш, нали? Ах, ти разбрах ти аз намеренията! – разсмя се тя и хвана напращелия ми член.
Не се впуснахме в много дълги приказки. Леглото в спалнята ни чакаше приготвено. Ваня се кикотеше палаво и каза, че отново ѝ се пишка. Не я оставих сама да отиде. Тя седна в тоалетната и услужливо разтвори краката си, оставяйки ме да се наслаждавам на златистата ѝ струя, която мощно се изстрелваше от путката и се разбиваше в порцелана. Беше уникална прелюдия към същинската част на късната вечер, изпълнена със страстен и незабравим секс.
Варна, лято е! Крайбрежната алея, изгрява слънцето! Изгревът гали морските вълни, дискотеките затварят. Излизат от дискотеката две млади жени, видимо пияни. Минават 10 метра пред патрулката и спират. И двете разкрачени с къси поли , двойни струйки в синхрон хвърчат изпод полите и с плясък се разбиват в асфалта. Локвички се пълнят, пълнят...... Женски смях ....
Да му се не види! В какво ужасно напрежение ме държа автора, едвам устисках. А дали устисках...:)))
Върви си Фейри в парка, а лилавия клин в нюанси. Студена мокрота щипе клитора. Джавакат й маратонките, а тя една една ухилена - ближе сладолед :))) Това си представих :))) О-75
Ох, супер гледка е било. 15см
Всъщност имам подобен случай. Идва да ме взима за среща един ухажор и правим разходка след почерпката. Хващаме утъпкана пътечка, покрай дерета, свързващи Младост 3 с Горубляне. Разходка в нищото, лятна вечер, светло и топло. Момчето, мъжът, макар много по- голям, определено имаше странно свойски женствено мислене. Гледаш го мъж, интересува се от мен, флиртува и все пак ...изследвам го като експеримент. Допишква ми се, стискам, но сме далече. Признавам му и той всячески ме предразполага да се облекча там, сред природата. Аз, като виден експериментатор, нищо не губя в негово лице и запрятам роклята, клякам и даже не си правя труда да му се скарам да се обърне. Пикая си и си говорим, докато струйката лети напред и шумно се забива в пръстта. Старая се отскачащите пръски да не ми оставят мокри следи по сандалите и се доразкрачвам. Идва тънкия момент с попиването на последната капка. Много е гадно да вдигнеш гащите и да ти мокрее, абсурд. Грациозното е да се изправиш с изути гащи и рокля навита на кръста, да си попиеш устните като след супа и бавно и еротично да закриеш гледката с нежно притегляне на бельото нагоре. Чак след това да спуснеш завесите. Разбира се, погледът му не е бил в очите ми, въпреки че говорим през цялото време. Крайно невъзпитано! :))
Ооо имало Етикет по писинг;) Браво Фейри най- накрая нещо интересно и възбуждащо да прочета от теб:) Почитателка съм на този фетиш. Весела
Чиста логика, Giv, за задържане на интереса, не етикет. Бива те в комплимент, който не е комплимент. Да не би да не те похвалих достатъчно? Косьо не драска със зъби и нокти? Няма стихове? При това дори не е разбрал какво се случи с теб нощес...Да ти подам гюдерията да си обършеш сълзите?
Fairy, аз също съм не възпитан. Но бих пикал заедно с теб до теб, докато си говорим . Дори бих ти предложил да го държиш. Да усещаш как топлината издува канала и тече като река :)))) О-75
Giv, поздравче ....за фетишите :)))) https://www.youtube.com/watch?v=CZII9vJcDWs О-75
ЦИКЛОН:Е ,сега , като опитайте района , олекна ли ви ?Ха , ха , ХА!!!
опикахте
Не, Циклон, не ми олекна още. Мисля да ви опръскам по краката с това :)))). ***Отвори се, пусни ме Дай ми страст Поеми ме мазно Не мърдай! Засилвам. Чукам те бясно. Дай ми още от теб, Дай ми сокове, мъзги. Нахълтвам, настръхваш. Крещиш, забелваш очи. Не мога да спра. Не сега. Не така. Искам здраво да те наеба. Петите горе. Зърната усучи. Поеми ме. НАаа! Поеми. И това! И това! Обърни се. Дай гъза! Палеца си ще завра. Разтрисам ти сланините. Шляпам мадури в сливата. Течи по мен. Излей се. Сок ми дай. Хванал съм лявата лента. Нямам спирачка. Играй. Залагай. ЗагубИ! Да ти пикая на путката, искаш ли? Не те питам! Идвай. На колене. Разтвори се. Дай клит. Оцелих, налЕ? Гот ти е? Скимтиш? Пикаеш и ти? Оргазъм ли е? Защо се тресеш? Кво ти става ма? Смучи по- леко! Тва да не ти е сладолед на клечка. Я веднага по очи! Тоя шамар загря ли те? Ше млъкнеш вече, нали? Стига ми се хили! Отвори! Няма Оооо, шъ търпиш! Няма бавно, няма спри, Късно е, штъ разпоря ей сеги Мръсница си! Отвори се, дааааа, поеми! И това! И това! Стисни ме! Задръж. Отпусни. Наа. Пак стисни! *** Сега зурлите и кавала и става хит :))
Седя и мисля. Просто си мисля. Лудите грижа на институциите ли са или ... Фейри за пореден път #пийсихапчетатаредовно. От седмици не мога да те разбера. Какво очакваш от тоя... полъх? Вятър и вълшебни мъгли ли? Толкова време и енергия. Толкова хубави разкази му написа. На клетъчно ниво разбира се. За интерес ли ми говориш ми от негова страна аз виждам #мижавтакъв. Ама вие си знаете ерудираните приказни същества как да общувате. Onzi75 връщам поздрава https://youtu.be/i-kwCqewPUQ?si=h5A5v8dzDxqH0H2v . Весела
Вълшебен полъх под полата :)) Д.Т.
Цял ден тъ чакам да ми кацнеш на коментарийте, да ми фраснеш една лопата, да ми обеснеш кое как, па да влеза у правио път. Ма нА! Едни дяволи са ме обладали днес и нищо възвишено не мога ти рекна. Даже си мисля, че всичко е една голяма грешка, но тогава се сещам колко тъ обичам и че тъ открих тук, и ми минава. Извини ме, Подарък от Съдбата(самодамипаднетая) , но ми се сърдят, че цъкам, а не споделям смешките. Спокойна да ви е нощта.
Фейри възстановявам се от снощния уплах и цял ден кроя пъклени планове как да активирам алармата на СОТ-а и да ми кацне пак тоя сотаджия за да му стопя лагерите. Но се чуквам в трезвата главица, че аз сега до Коледа не мога да се ебЪ. Освен "на другото място". Но " другото място" е под запор защото си има мастър кАНАЛен. WTF?! Ситуацията е ПАРАГРАФ 22 Майор Майор. Положението е ... #напопабрадата гори ти ме занимаваш с метеорологичните прогнози.Айде малко по- сериозно. Весела
ВВ. Много просто. Завтъкни си голямата уста. Това мълчание ще доведе спасителя в униформа и след Коледа. :)
Да не говоря или да не лапам? Какво да не правя с устата Фейри? Весела
ВВ. Сигурна съм, че днес всички говорят за теб. Убедена съм , че си спомената, разнищена и спрегната във всички възможни ситуации и пози. Най- важното е- никой никога няма да забрави този образ, заживяващ собствен живот. Бъди сигурна, че в тая устата уста с цялото й снаряжение наоколо, твоя новопоявилпредгоргонскияпоглед младеж ще си мечтае още тази нощ как влиза и я изпълва. Как спасява неспасяемата! Как я сразява с могъществото си и залпира победоносно! И ще се върне за това, оооо, дааааа, ще прилази много скоро, бъди сигурна, ще забрави да те гледа в очите даже. Казвам ти- като изключим , че си опасна с оръжие в ръцете, махнем заключения олтар по пости, извадим другото място, остава само едно- убий го с мълчание и давещи звуци, изпий му акъла през топките. Момчето още не знае, какво го сполетя. Това е само началото...Следя.
Весела, на което и да е място с презерватив може по тази логика - безконтактно е ;) Д.Т.
ВВ. Неее, мястото трябва да е определено от Бога за друга цел!
Много ви е лесно да давате акъл:))) Теоритици такива:))) Но моя греховен... диференциал ще гори в... в кой кръг на Ада се пържат такива мръсници като мен? Свещеника тогава каза, че не е много сигурен, НО така по памет му се струва,че никъде не е упоменато в Библията, "на другото място" да е забранено. Интересното е , че по време на изповед няма нужда да разкажеш целия грях, а трябва само да кажеш ОСКВЕРНИХ СЕ СЪС СЕМЕЕН МЪЖ;) Но ако семейният мъж няма църковен брак не било грях. Има си вратички;) което ме подсеща Фейри днес чука ли там под оня разказ с отец Ралф де Брикасар?Весела
Giv, благодаря за поздрава и джокера ха-ха *** Fairy, ползвай помощници докато дойде принца ! *** Циклон, когато една жена реши да те чука и жена ти не може да те спаси! *** Урааа безгрешен съм :))) нямам църковен брак :))) О-75
О-75, точно силиконьо ми го говореше тва горното, дето прилича на попфолк хит, аз само спирах за малко, за да спиша преди да забравя :))). И забравих да ти кажа по- горе, че иде снежното време и с удоволствие ще порисувам с твоя помощ. :)
Fairy, ауууу изчервих се, бузите ми парят....ушите и те :))) О-75
Onzi75 принцовете и рицари в бляскави доспехи няма. Фейри докато чака някаква илюзия на сетивата да ѝ заглади косъма изпуска възможности. Времето си тече. Сами решаваме дали ще го пропилявами в гонене на ветрове и борба с вятърни мелници или ще живеем. О и като казах мелници любима ми е https://youtu.be/mZ7H0JUNu1k?si=8InGtKkDk6n3QZBd . Весела
ЦИКЛОН:Връщам се от Бразилия. Затоплих ги яко там.Ще затопля и Fairy, докато слага коледната украса...Ама така , изневиделица ще й дойде! Но не по вашия начин , знаете...
ВВ. Охххххххххххх :)))
Браво, Фейри! И аз имам една запомняща се случка, подобна на твоята, само че бях от страната на зрителя. Обедно време, почерпка, след това разходка. Дамата не е от най-свенливите и без притеснение ми признава периодично, че и се пикае и трябва да отиде до тоалетна. Приказки, истории, накрая тръгваме разсеяно от заведението без посещение на 00. След пет минути навлизаме в парка и изведнъж дамата се сеща „Много ми се пикае, трябва да се изпикая някъде...“. Адреналинът ми се вдига, но решавам да постъпя джентълменски и предлагам да се върнем към заведенията. Положението обаче се оказва по-спешно от очакваното, нямаме време за връщане. „Ще се изпикая в храстите, хич не ми пука...“ – без да се замисля отсича. Адреналинът ми се изстрелва рязко нагоре. Часът е един на обяд, слънчево време, пълно с хора по алеите. Мацката гледа тревожно и с надежда към близките храсти. Твърде оживено е и надали ще остане незабелязана нейната постъпка. Убеждавам я да потърпи още малко, да отидем в по-страничните алеи. Чувствам се неудобно повече от нея. Тя пък чувства, че не може да удържа напрежението. Вървим припряно, с потичване и тихо повтарящи се фрази „ох, не мога, няма да издържа...“. Окуражавам я да постиска още малко и премислям за някое близко възможно местенце, където тя да се изпишка на спокойствие, а аз воайорски да я наблюдавам. Отново ми се обяснява, че е спешно. Гледам особената и походка и осъзнавам, че наистина трябва да клекне веднага преди да е потекло по голите и крака. Виждаме първото по-дебело дърво, обградено с рехави храсти. Няма никой наоколо. Мацката захожда зад дървото и нетърпеливо вдига минижупчето. След няма и секунда вече седи ниско клекнала и мощно се излива. Аз стоя отстрани и разсеяно надничам. Гледам стърчащите и колена, част от бедрата. Придвижвам се плахо, виждам дупето и в профил. Поличка набрана на кръста, прашките отместени настрани, без да ги събува. Погледите ни се срещат, получавам засмяна физиономия. Всичко е наред, мисля аз. Изчаквам до нея процеса да приключи. Последва стандартното подсушаване, след което спусна тясната си поличка надолу. За нея не беше станало, нещо кой знае какво. Изпикавала се е и друг път в храстите. По думите и най-удобното облекло за пишкане навън е минижуп с прашки. Срещахме се още известно време с нея, но този късмет не се повтори.
След този разказ и коментари :), става ясно едно- изобщо няма да е нужно да се целят бензиностациите, когато се пътува на дълъг път, ами ще се берат маргаритки със заметнати полички край пътя. Освободените хора винаги ни карат да се чустваме по- добре в кожата си. Нека и ние сме такива за някой по- срамежлив от нас. Не съм знаела, че това може да е от интерес, честно казано. Нито знаех за ваденето на бельо от кош...:)), а най- смешното е, че и за твърдината на топките не знаех. Мислех, че са като циците, каквито- такива, а не се менят според дали са празнени или не...:))) Добре ме изучихте! НаЗдраве!
Разбира се, че пишкането край пътя е далеч по-практично и по-приятно за мъжкото око. И да, едва ли представител на силния пол би погледнал неодобрително на заголено женско дупе край пътя. По този повод нахлуват в мен едни спомени горещи… Но сега искам да разкажа за една друга пикантна история. Ноемврийски следобед, сиво и мрачно навън. Седим с мой приятел в квартално кафене. Заведението почти празно, навън е пустош. В един момент нещо отвън грабва вниманието му и той ме прекъсва. „Гледай какво ще става там…“, посочва ми с поглед отсрещната страна на малката улица. Там имаше строени в редица метални бараки, малки магазинчета. В една от пролуките между тях стои жена на средна възраст, държейки палтото и полата си на кръста. „Тази ще пикае!“ – констатирам аз и гледам с огромно любопитство. Жената беше съвсем обикновена, непретенциозна и естествена. Светъл чорапогащник, черни ботушки. Оглежда се, озърта се, прави опит да се скрие зад бараката, но нещо там и пречи. Под чорапогащника прозират бели гащички, които се кани всеки момент да събуе. Леличката подгъва крак, видимо много и се пишка. До нея се върти кавалер, който за моя радост не прави никакъв опит да и помогне и поне малко да я прикрие. Дори не съобразява да и вземе чантата, която женицата държейки одеждите си изпуска, точно там където се кани да пикае. След дълго колебание, тя се събува и кляка. Успява само малко да прикрие дупето си. Подорбности не се виждат, пишкаше дълго. Случката ме караше да се замисля, какъв еротичен заряд носи само едно такова обикновено изпикаване. Дори и извършено от жена, която извън тази ситуация едва ли би привлякла вниманието ми.
Анонимниче, много хубавко и перверзничко разказваш :) Чиста наслада си.
Благодаря, Фейри за позитивния отзив. Много си любезна и ме мотивираш да разкажа още една история. Обожавам темата и от години я изследвам с интерес. Случката е от преди много години, но е уникално запомняща се за мен. Студена януарска вечер. Осем вечерта, излизам от курс по английски. Решавам, въпреки студа да направя едно кръгче по центъра. Централната пешеходна улица във Варна беше затворена за ремонт и се минава по тясна алея в градинката зад театъра. Камък се цепи от студ, тук там, някой закъснял, като мен. Вървя разсеяно, навлизам в тясната алея и минавам покрай две млади дами. Външният им вид привлича погледа ми веднага - тесни минижупчета, високи ботуши, на тънки токчета. В тази мразовита вечер гледката на голи женски крака беше уникална. Трудно можеше да срещнеш жена в пола, да не говорим за минижуп. Жените бяха на около 25, облечени еднакво предизвикателно, като в работна униформа. И по всичко им личеше, че бяха излезли „на работа“. Вървя си по пътя и след няколко крачки дочувам тракане на токчета зад мен. Досещам се, че е една от двете дами и чувам как ме наближава. Ще получавам „оферта“, мисля си аз и забивам още по-надолу погледа си, правя се на разсеян. Токчетата ме настигат, дамата почти се опира в мен, в очакване да ме заговори, но ме подминава. Продължава пред мен с бърза походка. Мадамата беше стройна, с дълги крака и много секси дупе. Помня поличката и беше тъмносива, супер прилепнала, спускаща се на няколко сантиметра под дупето и, с бежов чорапогащник и елегантни черни ботушки. Аз се наслаждавам на картината и леко забързвам ход защото тя препуска напред, а аз исках да задържа по-дълго хубавата гледка. Каката обаче все повече ускорява и гледката за жалост се отдалечава. Питам се закъде ли може да бърза толкова. Може би отива до близкото магазинче за цигари, разсъждавам си аз, без да има каквото и да е значение за мен. Продължавам да я гледам от далеч, как потичва и изведнъж рязко сменя посоката вдясно, където има само няколко голи храста и стената на театъра. Хукна да бяга! Какво ще прави там в нищото, се питам? Отива да пикае, може би. Веднага наострям поглед и следя с интерес. Мястото е открито, храстите през януари са само няколко голи пръчки. Каката бяга и отива на малка бетонна площадка до стената. Моментално дръпва нагоре минижупчето, гащичките и лъсват под лъскавия чорапогащник. Погледите ни се срещат. Аз вървя и не отлепям очи от нея. Не знам защо тя не се събуваше, може би чорапогащникът я бавеше. Какичката горката, едва се стиска, ще се напишка. Присвила в коляното и силно притиснала единия си крак в другия, прикляква няколко пъти преди да смъкне чорапогащника с бикините. Като актриса от порно филм за female desperation, в момент преди да се напикае. Изведнъж успява да събуе всичко заедно и още с клякането силната струя излетя напред. Шуртеше със страшна сила, дебелата и мощна струя се разбиваше шумно в бетона. За секунди стана огромна локва под нея, пръска и се разлива навсякъде, чак пара се вдига. Горката наистина много се е стискала. Аз гледам и попивам с поглед всяка капка. Тя също гледа към мен, усмихва ми се и чух тихо да казва “пикая…”. Сигурно съм я гледал, като невидял. Такова зрелищно и възбуждащо изпикване, наситина не бях виждал. Тогава още нямах толкова опит, но и до днес трудно се сещам за подобна гледка. А смея да твърдя, че имам доста опит и задълбочени познания по темата. Нямаше как да се спра и да остана да доизгледам всичко докрай. Продължих напред и гледката остана зад сградата, но още се чуваше шуртящия звук. Каката беше адски на зор и изглежда, е отлагала дълго, преди да стане нетърпимо положението. Събу си гащите буквално преди да се напикае. В този смисъл е имала късмет. Че иначе, не знам как щеше да остане “на работа” през нощта.
Авторе, авторе :). Ти все едно топло блюдо ни поднесе с този спомен. Така гастрономически го описа, че обилната шуртяща струя и парата над бетона заизглеждаха по апетитен начин. :)) Наистина съм пълен новак в темата, не ми е попадала до съзнанието досега, нямам бекграунд. Моят извратено- възбудителен спомен с подобна насоченост е от Италия. Опашка пред жп тоалетните и негърки в униформи, събиращи такса. Заради големината на куфарите, ни вкараха през служебната им преграда, а не откъдето се виеше ред на нуждаещите се. Останали в чакалнята, поемахме звуците и миризмите на случващото се в кабинките. Адреналинът ми рязко се вдигна от крясъците на жена, крещяща ядно и заплашително, с кратки заповеди. Помислих,че е вътре, заедно с детето си и то горкото се бави. Примерно, закъсняват за влака. Не че е лигично или възпитателно да го стресира така. Напрягах се вече с всяка клетка и бях на косъм да активирам униформените, когато кабинката с трясък се отвори и оттам по гол гъз и лъснала путка се изнесе с гащи до коленете една луда, която крещеше по себе си. Влезе в друга кабинка, ритна вратата и стъпи върху тоалетната, клекна и взе да се пипа перверзно. Крещеше си все едно повтаря на ум сценка, когато е била съзнателна, здрава и невинна и е била насилена да изпълнява тези същите чути команди. Бе се заключила във времето там, в миговете, когато съзнанието й е избягало от реалността и отказвало да продължи с новото омърсение. Луда, гола, мръсна и галеща се. Сърцето ми щеше да изкочи от смесицата отврат и перверзна възбуда. Дори дошлата охрана незнаеше как да постъпи.... **** Аааа,не казвам , че правя връзка между лудата и теб, неее :)))). Просто ме сгащи по без гащи да се изложа писмено. :)