Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Здравейте отново! Радвам се, че разказите ми предизвикаха интерес и провокираха Вас, читателите, да оставите коментари, като разбира се виждам, че коментарите са контрастни. Нормално е всеки човек да има собствено виждане относно дадена ситуация. Аз самия, като главно действащо лице в разказите, сменях мнението, реакциите, поведението и принципите си, докато течеше този етап от живота ми. Независимо от това, дали съм постъпил правилно или не, ще продължа да пиша и ще докарам до край случилите се неща в живота ми от изневярата на жена ми до ден днешен. Основните причини за да споделя всичко това с вас са, че след толкова години все пак желая да споделя това, макар и с непознати читатели, а също така и всеки да си направи собствени изводи и да действа по-мъдро, ако попадне в подобна ситуация. И така…
Стигнах до момент, в който официално бях във връзка с Ема, а след последната среща с Валерия се убедих, че все още я обичам. Това беше най-трудната част! Осъзнах, че Жоро беше прав и трябваше да спазя едно простичко нещо, а именно: да вдигна телефона и да си извикам проститутка веднага след изневярата, след което да минат няколко месеца за да се отърся и да взема правилно решение за живота си. Но уви, впуснах се във връзка с жена, която ми беше приятел преди всичко. Изчуках колежка, с която ми се налагаше след това да се виждам ежедневно през работно време и разбира се успях с поведението си да отблъсна Валерия. И точно в момента в който постигнах това осъзнах, че все още я обичам! И не просто я обичах, а всичко в мен крещеше и се разкъсвах отвътре при мисълта за нея! Не си представях живота си без нея, а в същото време бях вече във връзка – и то не със случайна жена, която мога да отхвърля с лека ръка. Докарах се до момент в който аз, като мъж, се превърнах в една ощипана девойка, която не знае какви ги върши. Не знаех какво да правя и оставих нещата просто да се случват. Ема с всеки изминал ден се влюбваше все повече в мен, а аз все повече мислех за Валерия. Какво се случваше с мен? До мен стоеше жена, която не ме е наранила по никакъв начин, а аз желаех жената, която се подигра с мен?
Измина още месец и ето, че наближаваше края на годината. Беше вече ноември. Оставаше само месец до най-светлите празници. Малкият на Ема се привързваше все по-вече към мен. С Ема започнахме планове за предстоящите празници, а аз не спирах да мисля за Валерия. Нямах никакви вести за нея. След като ѝ върнах златото, не ме е търсила повече. Мислех си: “Или си е намерила друг, или ако все още искаше да е с мен е решила да пробва с игнориране!”. Познаваше ме добре и знаеше, че това би ми привлякло вниманието, но пуст инат – нямаше как да ѝ се обадя. Та нали аз я изгоних! Нали аз съм наранения и обидения. Аз ли трябва да я търся? Мамка му! Дойде пореден уикенд и реших да изляза с Жоро (най-добрия ми приятел), да хапнем навън и да пийнем по нещо. Да поговорим и да му споделя всичко това. Тежеше ми! Не знам точно защо, но предложих да отидем в един ресторант, в който често вечеряхме с Валерия преди и ни беше едно от любимите места. Седнахме с Жоро, поръчахме си пиене и чакахме да ни сервират и храната. Не беше изминал час откакто седнахме и опаа – изненада! В заведението влезе Валерия с приятелка. С приятелката ѝ Зорница! Познавах я добре, но не я бях виждал нито чувал, откакто се разделихме с Валерия. Жоро видя, че се стъписах и побърза да поръча по още едно на сервитьора. Видяха ни и се запътиха към по-отдалечена маса. Вечеряхме, говорихме си с Жоро, като Зорница и Валерия правиха същото, но на друга маса. След около час видях, че Зорница стана и се запъти към нас. Дойде и поздрави, попита ни как сме и се престори, че току що ни е видяла. Вече бяхме обърнали по няколко чаши с Жоро и успях да ѝ отговоря най-безцеремонно, че сме си супер и дори предложих да се присъединят към нас, като бях сигурен, че това няма как да стане. За моя изненада Зорница се върна на тяхната маса, и след като обмениха по няколко думи с Валерия, станаха и се отправиха към нашата маса. Докато вървяха към нас, Жоро ме погледна и ми каза:
- Не си го и помисляй! Предупредих те веднъж, не ме послуша и виж какво стана! Ема те чака у вас, а ти ще се занимаваш с този боклук!
Мамка му! Така беше, но и като го казваше усетих, че му се изнервих, когато нарече Валерия боклук. Знаех, че беше прав, но... някак си чувствата замъгляват правилната преценка. Вечерята продължи все едно сме се събрали четирима приятели тийнейджъри – Жоро пускаше стари изтъркани лафове един след друг в намерението си да държи настроение на масата, а Зорница изцяло му влизаше във филма. Аз и Валерия се смеехме на шегите им, като не знам за нея, но аз дори и не ги чувах точно какво говориха. В главата ми бушуваше ожесточен спор между това, че Ема стои и ме чака в къщи и прави планове и се подготвя за предстоящите празници, а аз на свой ред изгарях да се вкопча във Валерия. Какво ставаше! Не съм човек, който би постъпил така с жената, която стои вкъщи и ме чака, а на всичкото отгоре имаше и едно малко, невинно детенце, което също ме чакаше вкъщи, въпреки че не беше моето. И така, вечерята вървеше към своя край. Знаех, че ако сега не направя нещо, оттук нататък всичко щеше да придобие съвсем различен развой на живота ми. За кратко време трябваше да се преборя с доста тежки мисли, като това например с кого да изкарам предстоящите празници. Ако ги изкарам с Ема и с малкия, ще оставя спомени и надежди в едно дете. Мамка му, в какво се превърнах аз? Платихме сметката и станахме. Излязохме от ресторанта, като все още не знаех какво да правя. Всъщност, не знаех дали ако изобщо направя крачка към Валерия, тя ще ми отвърне. По време на вечерята се държеше абсолютно безпристрастно и хладнокръвно, като не показваше никакви емоции, които мога да разгадая, като някакъв вид сигнал свързан с мен. В този момент до нас спря едно такси и Зорница и Валерия се качиха, а аз успях да промълвя само едно:
- Лека вечер.
В момента, в който Валерия се качваше в колата, се спря за секунда и ме погледна. Гледаше ме така, сякаш ме вижда за последен път. Това траеше едва секунда две и след това се качи и затвори вратата на таксито. Седна отзад, а прозорците бяха тъмни и не можех да разбера дали продължава да ме гледа или не. Гледах черното стъкло на автомобила, който потегли и разбрах, че това е краят! Жоро ме потупа по рамото и ме поздрави, че съм постъпил правилно. Дойде второ такси и Жоро му махна да спре, като ме подкани да се кача и да се прибираме, но на мен не ми се прибираше. Казах на Жоро да се качва, а аз исках да се разходя. Така и направихме. Вървях безцелно, като в крайна сметка колкото и да се опитвах да приземя мислите си и да се прибера при Ема, противно на всичко това извадих телефона от джоба си и написах съобщение на Валерия. Кратко и ясно само едно: “ОБИЧАМ ТЕ!!!”, след което изтрих номера ѝ и се отправих към пиацата на такситата да си хвана едно и да се прибера. Не чаках отговор. Хванах си такси и по пътя получих отговор на съобщението, което изпратих на Валерия. Телефонът изпищя, а аз го държах в ръка и не смеех да го прочета. Накрая дали се престраших или любопитството надделя, но не издържах и отворих съобщението. Съобщението беше дълго и изчерпателно, като съдържанието беше следното: “И аз теб! Ти си ми всичко! Ти си моят живот, но вече си имаш своя и пътищата ни се разделиха… може би така е трябвало да стане. Съжалявам за постъпката си и ще си отнеса тази грешка, като разбирам как изгубих всичко, за което съм мечтала. Не ме търси повече и аз няма да те търся. След седмица оставям квартирата и напускам този град. Прибирам се в своя край при нашите и ще започна всичко от начало. Желая ти всичко добро. Обичам те!”. Това съобщение преобърна всичко в мен! Ами сега? Сега накъде? Сега какво? По дяволите! Да става каквото ще, но реших да отговоря на съобщението ѝ, като ѝ написах само: “Дай ми адреса на квартирата си”. Само след секунди получих отговор с квартал, номер на блок, вход и етаж. Дадох адреса на таксиметровия шофьор и поехме натам. Не беше далеч и след по-малко от 10 минути вече бях на адреса. Качих се, а Валерия ме чакаше пред вратата. Не си казахме нищо. Влязохме вътре и започнахме да се целуваме. Кожата ѝ, аромата ѝ… всичко това ме върна в първите дни от връзката ни. Отправихме се към спалнята. Не бързах, съблякох я бавно, легнахме на леглото, като започнах да я целувам по челото, после по бузките, след това по устните и така бавно преминах през цялото ѝ тяло, докато стигнах краката ѝ. Исках да целуна всеки сантиметър от тялото на жената, която обичах. Харесваше ѝ. Наслаждаваше се на целувките ми, тялото ѝ трепереше. Съблякох се и бавно проникнах в нея, като не спирах и за секунда да я целувам. Правихме го бавно, нежно, като през това време съзнанието ми беше изключено за целия свят около нас. В този момент за мен съществуваше само Валерия и нищо друго. Без емоции относно миналото, без капка мисъл, че някога, някой друг е докосвал това прекрасно тяло. Прониквах в нея все едно съм за първи път с жена и все едно тази жена за първи път е с мъж. Въпреки всичко случило се, мозъкът ми разпознаваше ситуацията, като напълно чиста, искрена, непринудена и уникална по рода си. Движех се вътре в нея и усетих как наближава кулминацията. Не го извадих и започнах да свършвам в нея. Забавих движенията, но не спрях. Не ми спадаше, не исках този момент да има край. Продължих да се движа бавно, като Валерия през това време получи доста силен оргазъм. Тялото ѝ пулсираше в ръцете ми, а удоволствието, което изпитвах, беше равно на това, все едно не спирам да свършвам. Не спирах да целувам устните ѝ, като от време на време целувах и гърдите ѝ. Това продължи около час, а чувствах че сме така едва от минути. Телата ни бяха силно впити едно в друго, като така и не излизах от нея. Накрая свърших още веднъж, като отново свърших в нея. Полежахме така прегърнати още известно време преди да се отправим към банята за душ. Мълчахме. Никой не казваше нищо. Изключих си телефона и си легнахме. Реших, че ще пренощувам тук. Събудих се на следващата сутрин и се наслаждавах на гледката до мен. Валерия спеше непробудно в леглото. Това беше не сравним момент в живота ми. В същото време знаех, че Ема ме чака вкъщи и знаех, че когато си включа телефона ще има хиляди пропуснати повиквания и предстои да се прибера. Това беше доста дълга част от поредицата разкази, които пиша и съдържанието на тази част е доста постно откъм еротика, но какво точно е еротиката… ще кажете в коментарите. Нямаше как да продължа да пиша, без да вмъкна читателите детайлно. Следващите части ще бъдат по-наситени.
Следва продължение…
Ами Ема??? Ема какво??? Дойде превърза раните и айдеее вече е непотребна. Обслужващият персонал си свърши работа нали? Беше мила и добра и какво получи в замяна удар в гърба. Фейри... разстроих се:( Весела
Авторе, добре поднесена история, чета от първата част и ще следя с интерес до края. Само едно не разбирам, жена ти ти е изневерила, но с всяка следваща част ти ставаш все по виновен. Грешка след грешка братле. Иначе тази част определено ми хареса. Възбуди ме, от години не си спомням да съм го правил толкова чувствено с жената. Гледам да се начешем и толкова. А къде изчезнаха чувствата не знам...
Наслаждавай се и на двете девойки, не го мисли, по малко чувства и повече удоволствие, живота е кратък. И запомни трябва да се редуваме, не да се ревнуваме! 15см
Bankov, Giv, 15-ка :), Нимка, вадя обедния си гений- тоя, дето идва със спокойствието след храна, очакването на приятно киселичката черна арабика и нищо между тях не е нерешим проблем. :) Вес, златна моя, никой до тук не е могъл да заповяда на сърцето! Никой! Всички глупости са извършени, заради него- любов, ревност, отмъщение ...Под ножа. С логика не се живее, може би се съществува, колкото и програмата на сайта тук схваща от възбуда и похот :))). Банков можеше да се прибере, да седна на разговор с Ема, а тя също не е проста и да ме прощавате винаги си личи, и се усеща, когато обичаш повече, отколкото теб. Можеше, майната им на празниците, да си вземат довиждане и чак тогава да потърси Валерия, щот нейния край и родители не са на Луната. Но тук пишем за страстта. За това как се мразиш, докато все още обичаш някого. Колко пъти сме говорили за остатъчната памет, за разпознаването, уроците, грешките...Само любовта лекува. Нищо друго. Банков боледува откакто я проследи. Явно само чиста искрена любов/ опрощение от Валерия би имала силата да излекува болката му. Ема не му превърза раните, тя знаейки за случилото се, е усещала призрака, но е предпочитала да не го вижда. Детето. Силна карта. Може ли да се събуждаш, заради детето? Може ли да ядеш, спиш, любиш, заради детето? За Банков говоря. Абсурд. Ема избърза да потърси стабилност преди да е дала време на себе си да стъпи здраво. И какво сме взели да нищим :))) Да, това любене тук си беше 10/10. Малко думи, много емоция. Наситено, отчаяно, обречено, някак. Да видим натам. Идеално го разбирам Банков. Тая глупост аз бих я сътворила същата. Няма начин да издържа като отвътре ме разяжда, че ей тая кожичка, устничка, телце и очички ми се изплъзват. Газ и после шси говорим. Така си е,Вес.
Фейри изневярата е осъзнат избор не случайна грешка. Стига с тези оправдания.То не беше страст. То не беше жените били..."емоционално-нерационални същества".То не беше "Не ми знаеш ситуацията" То пък ебането в гъза и то не било изневяра. Оправдания. Обичам да ми го спуща между филиите семеен мъж. Страховит секс прави с мен. Чакай да стана на крака за момчето което ме обръща с хастара нагоре.Вълкан #първивРимси!!! Не съм толкова благородна, че да се откажа от най- якото ебане в живота ми. Стане ли въпрос за изневяра всички ревете като... вдовица за уй. Рязко ми се вдига кръвното налягане като чета монолози на многострадални Геновеви. Много му симпатизирах на автора, но вече не. От цялата поредица само приятеля Жоро е адекватен пич. Съгласна съм с анонимния потребител грешка след грешка. Весела
Абе как беше приказката? - Всеки има право на грешка, но не всяка грешка има право на прошка. Кефи ме автора, че във всяка част има детайлно описана секс сцена (нали за това е сайта) и в същото време си стана сапунка, мен лично ме кара да чакам следващата част. Иначе наистина си противоречиш, Банков! Възмущаваш се от постъпката на Валерия а ти какви ги свърши? Косьо
И все пак наистина ми е интересно как ще завърши историята. Преживял съм изневяра, както автора така и аз обичах жена си тогава, но не се поколебах. Разделихме се и толкова. Такъв човек съм, че не мога да забравя и щеше да бъде голяма грешка да остана с тогавашната си жена. Косьо
Сапунка си е! Събирам залози. Първо да видим дали Валерия ще го върне. Giv, имаш много избухлив характер, шзнайш! :) Къде тук някой спомена изневяра? През цялото време човека прави точно избори. Съзнателни. Защото отлично вижда идващите последствия. Но ти, скъпа, се е поогледай и помисли, какво точно в разказа те провокира да се разстроиш? Дума ли беше? Начин на мислене? Кое? Вълкан и Банков в една ситуация ли са? Ти скачаш срещу себе си ли? Има нещо тук...Виж го, намери го.
Кака бъркаш ситуацията с боя. В случая с Филип жена му знае за мен и за другата мацка. Аз знам за тях двете. Другата мацка знае за мен и жена му. Всички знаем една за друга. Всички сме приели положението си. Стиснали сме си ръцете върху договор от неписани правила. Няма неразбрали. Няма излъгани. Човека е пич и си балансира открито отношенията. Тука ситуацията не я виждам същата. Весела
Аз не я виждам същата, също. Но ти казвам, че ти подскочи и се разстрои от нещо. Открий го. Пак ползваш "обслужващ персонал", когато говориш за избора! на Ема, ползваш "превързване на рани" - защо? И двамата се подпираха на другия.
Fairy, залагам кило ракия за Валерия! https://www.youtube.com/watch?v=zUz9OBIuFrs О-75
Историята е хубава, сексът също е добре описан. Има някои залитания, като прекалено дългото връзване и чукането на конвейр, но такива неща са дреболии и се изглаждат с практиката. Историята е оригинална, различен прочит на историите за рогоносци. Няма добри и лош герои, в началото симпатизирахме на мъжа, сега пък на жените. Това означава, че авторът е успял да избегне наивната черно-бяла картина. А иначе, има още един разказ за надпреварата. Дали не е пак от Весела? Д.Т.
O-75, ще ми повярваш ли, че за първи път виждам прословутия Миле Китич. :) Е, разгеле. Видях го :). А ти не се съмнявай, че тоя автор така ще извърти сюжета, че ний ще си видим задните номера. Спомена, че е препоръчително да си извадим поука, да си спестим грешки...само гледай. Валерийка може забременена да се върне при онзи от секса върху капака и нашия човек да пише сега от затвора...:)) Та, мислех си по- рано, че ще отиде работата на куколд, суинг и отворен брак, но вече не мисля така. Тая ракийца твойта ще я пием заедно. Ще ни хлъзнат. Казвам ти- беше прощално тва любене сякаш. Има нещо да става...
Fairy, следя сериала с интерес . Ще се радвам заедно да я пийнем ракийката. Свърши времето с плажовете подкарах балканите. Като застудее ще направя пъстърма и суджук, за сега имам само маринована риба. Ще оспамим всичките разкази. О-75
Няма по- велико от Балкана, чудесно правиш, О75! А вече и сняг има горе.
Фейри давай на едро говори ми. Живота обясни ми. Ама не на теория;) На теория много сте силни всички. На действия... не ме карай да се смея. Г- н Админ днес довършвам втория си хорър разказ:) Но нали не очаквате само с два разказа да се пробвам да ви детронирам;) Малко с Фройд се заиграх та отнема време писането на другия разказ. Но тоз бащица на психоанализата много полезен. Освен, че съм китка... НАРЦИС;) разбраи баш какъв НАРЦИС съм;) Сега друг въпрос имам тоз... Пратчет хронологически свързани ли са му книгите? Весела
Добър вечер на всички:)
Добър вечер и на провокаторката Весела!
Добър вечер и от провокаторката. Весела
ВВ. Да ви цункам по бенките :)))
Кво става we хлапе!? Добре ли си???
???А защо да не съм??? :D
Овчарю, всички имаме настроения, но ти не се разсейвай, дой! :) И да знаеш, че ритам на секундата, щом чуя каква да бъда или да не бъда...Готов ли си? Дръж менчето!
Фейри кой разреши на Календара да пие мляко от пръча? Весела
1 май, извини ме, не пиша светкавични отговори, че ми шляпат галошите у калта и не мога да изгазя до портата. От село съм. Красно. Айди, че докат надроба на песовете и то...кое време стана.
Ехх Весела, абе дърпа ме нещо към теб, ама... :))) Косьо
Тук, кандидат кумове много, но ми е интересно, какво аджеба е това излъчване у тебе? Начина на писане говори много, но много двусмислено, неразбираемо за мен. Та привличаш внимание с две думи :))) Наздраве! Косьо
Здравейте, млада семейна двойка м28, ж26 търсим друга двойка за приятелство.може да пишете на [email protected]
Императоре като цяло и като тяло съм притегателно прилагателно. Богато снабдено с редица малформации. Себична и нарцистична по натура, но пък обичам да си надявам два кура. Въобще не знам какво те привлича. Само като си чета характеристиката и ми иде да избягам 200 от себе си. Ти какво си видял и почувствал най- вероятно е илюзия за сетивата. Весела
Айде и тук да поръся :) шарена сол. Косьо, както я виждаш, нито комплименти е свикнала да получава, нито умее да се опише адекватно. Това вече си го разбрал. Схванал си, че насреща ти е жена стабилна, със здраво минало, здрава психика и здрава десница. Наясно си, че ако забелиш лука, ревеш. Това, което не знаеш е, че тя така пише и във вайбър. Иска се време, за да свикнеш на маниера на преразказ на чужди диалози, например. Но веднъж привикнал, ще заобичаш и съседките й, и сервиза отсреща и цялата й палитра таланти, които не са опубликувани тук. Не ти казвам : Дерзай, бори се, има защо! Щот , ако е трябвало да го чуеш, тури му пепел. Казвам само, че наистина пише странно и е луда по цялата глава. Но с нея си лягам и с нея ставам! Вес, изобщо не съм издала нищо за колко шахматно мислиш, преди да говориш или как плачеш понякога Иииииии, ужес, казах го ...прости ми, моя любов! Не, вземи лопатата и ме фрасни, барем ми мине главата...
Bankov, не даваш съвет на Косьо. Ей го пере, простира, гълта бири и върти барбекю, а все през дувара гледа към посоката на Вес. Барем се лашне по калдъръма зеления й косъм, па се емне нагоре извисения й гласец, дето ти настръхват вратните косми и се подчиняваш, преди да си й видял дяволитата трапчинка и пъкленото замисълче в погледа. Отиде му чергичката на човека, Банкоооооффф, нищо не му казваш и ей нА, любопитството как го натиква у интрижка. Дигитална, ма то си е кат истинска. :) Сега. Ето днес какво ни чака, избирайте: чудо, мечти, творчество, неочаквани траектории, магия, синхроничност, отворено и радостно сърце, чувствителност, наивност, романтика, незрялост. :)))
Плача разбира се. Като си ударя малкото краче в някоя мебел и от сълзите ми се размазва грима и после не гледам кой удрям с лопатата. Фейри от 01.01 ще ти увелича заплатата като мое конселиери. Само не мога на разбера защо искаш да разваляш на Косьо семейната идилия. Чудничко се е наредил, а ти не спираш да го тласкаш към леговището на Горгоната Медуза. Защо Фейри? Даже и Банков заместваш. Какво ще готвиш днес? Весела
ВВ. Днес е свежа кристална есен. Купих квасни кифлички със сиренце, нося ги из парка, ще ги сервирам с чай. Ще предложа още малко свежо накълцани смешки и топло опечена п*тчица, докато не се изяде крем-супата от карфиол.
ВВ. А за Косьо и Банков не бери грижа. И двамата седят, облегнати на дънера на столетна върба и се оглеждат в танцуващите води на блатото. Отражението им се криви, юди, гримасничи, подлъгва...но те знаят да се самонаблюдават. Гърмяни зайци. Няма начин да ги бутна, колкото и да им шушкам из листата...
Опоричихте страхотноесеннаидилия* И двете зад вратата на колена! Т.т
ВВ. Вес, идвай тука. До чадърите. Ама, мани тва черно червило, мари, мразим ми цапаш куровете преди употреба! И глей ся. Чакаме стопанина. Стой на колене. Чувам стъпки. Асансьора се затваря. Зяпай и езика вън. Ше скимтиш от радост! Уфффф, не мога да се въздържа, отключва, ши пикна от кефффффф... :))))))))) охххххххх#тресалеглотооооо
Виж какво Фейри този комичен спектакъл съм го играла вече;) Много добре знаеш с подробности как се разви този цирк. Ти си териториална. Ти не можеш да делиш. Нали така Фейри? Е ти го Наказателя. Цял е твой. Играйте си на каквото искате. Мен в ъгъла наказана само един мъж може да ме сложи;) Така сега трябва да се направя на Графиня, че от 00:00 часа влизам в постен режим тъй, че НАЗДРАВЕ!!! https://youtu.be/8hu3Utk4ndo?si=sq4SGz62RbF1y88B . Весела
Весела, тебе никой не може да те сложи в ъгъла :). Наздраве за което! Д.Т.
ВВ. Благодаря за поздрава и подсещането,че е време да се капне нещо в чая. :) Днес пътьом си купих хайвер, а водката е чаааааак долу в гаража, какъв лош късмет! Гледам сериозен филм и ми се изпари лигоча. Но, да. Знам го твоя Единствен :) . И да, не мога да деля. Затова не притежавам. :))) Но, Харли, защо влизаш сериозна? Слушай сега, прилагам ти цитат, за да видиш моята гледна точка. За поста. Ето :*****"Днес започва 40-дневният Коледен пост. Както казва Учителя: "Не трябва по буква да постиш четиридесет дена. Постът означава да очистиш ума, сърцето и волята си. Няма да оставиш нищо неочистено – умът ти ще бъде светъл, сърцето ти – чисто, волята ти – силна. По този начин всичко ще можеш да направиш. А сега някой десет дни не яде и това било пост. Какво не яде? Не яде печена кокошка и не пие винце. Това не е пост. "**** Отдавна си мисля и нищо не правя за това. Постът на мисълта означава да спрем да ровим из дебрите на сексуалните задръжки, фантазии и нужди. В твоя случай на постещ, и в моя на желаещ да се почисти, това значи да спрем да пишем тук. Значи да спрем с лигоча. Означава да вдигнем мисълта към великото, смисленото, красивото. И ти сега ако кажеш, че тъкмо секс ти описвам, ще те контрирам, че не секс, а захарно- диабетно енергийно сношение ти описвам. И пак- низка мисъл да нямаш. Ни алчност, ни отмъщение, ни ревност, ни клюка!. Постът е докато светнеш. А инак режим на хранене си е и сланина с лук и ракия. :)
Д.Т. за всичко е виновен таткото на блатния гЪз ъъъ газ исках да напиша. Каза стареца ми ПРИНЦОВЕ НЯМА И ТИ НЕ СИ ПРИНЦЕСА. Питах какво съм тогава? Отговора беше ТЕ ТОВА https://youtu.be/vx7LD01Kxaw?si=1hZ4rEUfJNF6AlqL . Наздраве за Черните овце. Весела
Фейри темата не е за тук. Ще го направя така както ми е казал свещеника. Не Дънов, Ванга, Нострадамус и т.н. Ще го направя така както трябва. А и какво е свещеника без любимата си грешница по Коледа? Пак на автора се връщам. Пиши. Разкажи я цялата история. Без значение кой как реагира. Пиши Банков ще ти облекне. Весела
Весела, топ си! Косьо
И К'во ся? Бахура чете, но нема даанни на живец?? Why Бахи? Бахииии??? Ооо той пише разказ за хилоуин! Пазете му тишина!!!
Fairy, тъжен съм, дай ми съвет. Косьо
ВВ. Какво има, Косенце? :) Всичко ще се нареди. Чакай, спирам на пауза сериала за химици. Zh, мерси, прав си! Слушам те, Косе
Виж, Косе, когато съм тъжна, просто чакам да ми мине. Знам, че е момент, настроение, липса. Но веднъж се насилих да запомня в един и същи ден, на различни години, как съм се чуствала. И знаеш ли, беше от минус 100 до + 100. В единия ден правих аборт, но бях млада и глупава и не знаех, че преди упойка не се яде. Затова тази манипулация изживях в съзнание и с яснота за всеки детайл. На следващата тази дата, следваща година, бях на зимен курорт и пиех чай с добър приятел пред заслепяващо белите върхове. Прегръщам те. Дишай. Не си сам,Косе. Има утре. Гушни се под моето одеало. Аз ще гледам със слушалки, ти заспивай. :) Всичко ще се нареди, обещавам! :)
Благодаря Fairy, напих се и всичко е топ вече. Е малко ме боли главата днес ама..:D Косьо
аре стига бе големи моралисти сте всички! и аз лично ако бях на мястото на автора, нямаше да направя това, което той е направил! първо жена ти изневерява, после ти се шибаш с разни курвим, изневеряваш на жена си с приятелка, и накрая, пак се връщаш при жена си, след това пак се шибаш с приятелката си, и отиваш в търново да си проясниш мислите, и там се шибаш с още 3 курви, ебахти тъпотията, и не стига това, ами и финалът на историята липсва! лично аз бих простил някои неща, но всеки човек прощава нещо ако човека до него си заслужава,, а за мен и валерия, и автора на историята са пълни боклуци дори няма да го дочета!