Как наебах жена му

04.11.2023 | Анонимен

Сега ще ви разкажа за най-якото чукане в моя живот. Разведен съм по някои причини, за които няма да навлизам в подробности. С жена ми имахме брак 5 години и аз ѝ бях първият. Запознахме се на кръжок по химия и се харесахме. И двамата бяхме девствени, но до брака не посмяхме да задълбочим връзката си и така да се каже я карахме само на целувки и прегръдки, преди да се разделим пред входа ѝ.

След сватбата започнахме да живеем в нашия град, в общежитието на химическия завод, в който и двамата работехме. Общежитието беше от вида по 2 отделни стаи с общ коридор и обща тоалетна и баня, като трябваше да делим коридора и сервизните помещения с едно семейство от далечен град – по-големи, и те също без деца. Мъжът беше мургав и висок, с дълъг чатал и гарваново черна коса. Казваше се Веселин, минаваше за сваляч и му се носеше славата, че е изчукал немалко колежки в завода. Жена му Тодорка беше даже още по-мургава и от него, абе направо грозна! Едно никакво лице, кльощави ръце, никакви форми, орлов нос… ужас! Вярно дълъг чатал, ама краката като щеки. Къде я беше намерил този Веселин не знам.

Покрай всички отвратителни черти Тодорка имаше и една, която доста ползваше мъжа ѝ: не възразяваше той да чука други жени. И Веселин щедро ѝ се отблагодаряваше за добрината, като наистина си ги чукаше. Той също май нямаше против други да полират даденостите на жена му, но не се чуваше за такива или пък си мълчаха усърдно. Шушукаше се тук-таме, че била доста знойна. Да бе, да… този тапициран скелет!

В сравнение с нея моята Борянка си беше деликатна хубавица: млечнобеличко миньонче с добри форми и къса къдрава косичка. Все се кокореше зад големите си очила и изобщо не държеше да е в центъра на каквито и да било компании. От работа се прибираше в стаичката ни, чистеше, переше на ръка и готвеше за двама ни. Вечер, ако останеше време и нямахме комшии, чукаше усърдно мъжкото ми достойнство, като държеше да е отгоре, за да го чувствала по-добре.

Всички работехме на смени в завода и общежитието беше един голям кошер: постоянно някой се прибираше, къпеше, переше, отиваше на работа, някъде тупуркаха дечица. Естествено, при една баня и тоалетна за 2 малки стаи, хигиената беше на почивки, а прането и простирането си беше цяла епопея: във всяка стая имаше по 1-2 въжета по диагонал, върху които постоянно съхнеха всякакви дрехи. Нерядко се случваше, ако тези простори не стигнат, да се слагат и дрехи на въженце в коридора. В такива случай много внимавах надигайки прането, за да стигна до тоалетната, да не налетя на дръгела Тодорка, която 2-3 пъти сериозно ми е изкарвала ангелите.

Ще разкажа случката, както се е запечатала тогава на момента в ума ми. Беше преди нова година. Бях дневна до 22 часа и после около час се почерпихме качествено с колегите от смяната за празника. Развеселен и силно на верев се прибирах към стаичката. Борянка, като лаборантка, си беше взела 3 дни отпуск и сигурно домакинстваше, а и аз щях да почивам чак до 2-ри януари. По пътя за общежитието мярнах комшийката и забързах, за да не се налага да се заговаряме. Този път сградата беше поопустяла, тъй като повечето колеги бяха в отпуски и мнозинството от тях направо си бяха тръгнали по родните места за празника.

Отворих вратата безшумно. В коридора имаше мокро наше пране, отместих го леко и се насочих към полуотворената врата на стаичката ни. Погледнах и се спрях при вида на жена ми. Всъщност, тя почти не се виждаше. И още по-всъщност, абе виждаше се, но само част от белите ѝ задник и путка, както и задната част на краката ѝ и насочените към мен малки стъпала. Беше коленичила на стола, на който се качваше, за да простира прането и тялото ѝ от кръста нагоре и главата ѝ се губеха някъде из висналото на простора пране.

За сметка на оскъдната част от жена ми, комшията се виждаше повече от изразително. Беше с гръб към мен, прав и хванал Борянка за кръстчето. Чаталът му зееше широко разтворен, тъй като беше обкрачил легена с дрехите до стола и ясно се виждаше как мургавото му голямо кересте хласка бялата путка пред него. Чуваше се женско охкане някъде отпред, а краят на отместения пеньоар се клатеше от едната страна на стола.

Вцепених се и не знаех как да реагирам – в химията нямаше такова уравнение, нищо не ни бяха споменавали и на ежедневния инструктаж в завода. С размътена от алкохола глава се заех да анализирам. Щом прането се клатеше, значи се беше хванала за някоя от прострените дрехи, а свиването и разгъването на пръстчетата на краката ѝ издаваше, че голям зор бере. Тласъците бяха бързи и силни, от което охканията се засилваха, а мургавите кесии на комшията бяха се издули и втвърдили като тенис топки. След още десетина корави сервиса в полето на Борянка, чух комшията да казва:
- Съседке, няма да се притесняваш, душичке, че можеш да паднеш от столчето. На бате Весо прътът ще те държи! Налиии?
Отговори му женски вик и сериозно раздрусване на прането. “Значи…” – помислих аз, “… можело и така да се хванеш, ако падаш от столче?”.
- Съседкеее, много ти е тясна колбата, направо ще ти я строша! – хилеше се комшията и взе да си върти мургавия кол в цепката на благоверната ми.
“Значи комшията също е лаборант?” – отнесох се аз, но се сепнах: “Да бе, да… нали е шофьор в завода!”. Изведнъж се сетих как чичо ми, също шофьор, палеше газката с манивелата. Сякаш и сега ми беше пред очите. И докато със зор заради алкохола сравнявах ситуациите, манивелата на Весо свърши работа и Борянка запали. Взе да върти и тя путката и гъза заедно с Весовата манивела в перфектни обороти. Комшията се изкефи на ритъма и взе да пъшка и да припява:
- Оооххх… Боряно… Борянке…. сал ти ли си… (тук не се чу добре)… Сал ти ли… оххх… знайш да е-беш?!
Ехх, хубава песничка, поразвесели ме, но едвам се крепях на краката си, за да я изтанцувам. А там в стаята комшията и съпругата ми като свободни електрони си въртяха елементарните частици в див спин. Не можех да се сетя чия беше константата за това, но за момента с пияната си глава я кръстих константата на Весо. По едно време го видях, че хвана Борянка за дупето, спря въртенето ѝ и каза:
- Я да видя аз таз още по-тясна колба отзад. Баси, тука и пипетка не е влизала, камо ли пръст! – и продължи да забива керестето си в путката ѝ, а пръста в някаква колба сигурно, но не се виждаше.
Изведнъж жена ми се раздвижи и с доста силно викане се заблъска в комшията, който явно ѝ държеше контра. “Значи пръстът в тясна колба играе ролята на реактив!” – заключих аз.

Тъкмо бях го измислил и усетих как вратата се отвори и влезе някой. Мръднах някакво пране, което ми беше върху главата и изтрезнях наполовина: беше Тодорка. Погледна ме и ми се ухили, от което ме втресе. След което погледна и в стаичката и направо грейна. Облегна се от другата страна на касата и почна да гледа доволна и да се опипва. В туй време комшията измъкна кола си от путката на благоверната ми и го засили пак напред. Погледнах и онемях: докато аз анализирах тука, Весо вече анализираше Борянка нетрадиционно. Тя направо крещеше някъде из прането, а тоз грозен миндил покрай мен си беше смъкнал дънките и гащите и си обарваше горната част на чатала. Докато гледах Тодорка, тя ми пусна ръка и много сръчно ми дръпна ципа на панталона. Някак отмести слиповете ми и с бързи движения се зае да натопорчи моя герой. Не знам от химията ли, от какво ли, но таз грозотия ми го надърви и скоро ми щръкна в цялата му прелест. Тя го потърка още минута-две с три пръста на мургавата си ръка, за да се увери дали това е цялата му прелест и претенциозно го изостави, заемайки се пак с минджата си.

Взех да се опомням сякаш. Весо блъскаше отзад като за последно Борянка, която крещеше неистово и прането от простора в стаичката вече се влачеше по пода. Значи туй било тясната колба, така ли?! Вече не беше време за химия, а за физика! Събрал отнякъде извънземна сила, избутах Тодорка на 4 крака на пода и задникът ѝ лъсна като тиган на месечина. Обкрачих я олюлявайки се и намуших моя меч в аналната ѝ колба. Къс ли се оказа или колбата беше кофа, не знам, но не усетих нищо, а май и тя! Сещам се обаче, че при мисълта какво правя се източих в тръбата на урунгела, а в това време Весо правеше същото с Борянка. После паднах назад и последното, което помня, беше физиономията на миндила, обърната към мен и изразяваща явна досада.

После жена ми се разведе с мен, а аз напуснах завода и заживях другаде. И до днес съм ужасно горд, че съм наебал жената на най-големия ебач в града и съм му сложил рога. Дори само споменът за това го прави най-якото чукане в моя живот!

ɱ.