Извън учебната програма

30.09.2023 | Mirror

Следобедното слънце меко огряваше върхарите на горите, ограждащи малкото алпийско градче. Топлината извличаше от дърветата и поляните помежду им тръпчив опияняващ мирис, който, носен от спускащия се от планината ветрец, нахлу между постройките на едно от най-реномираните частни училища за момичета в Швейцария. Напоеният с аромата на есента въздух премина покрай тежките каменни стени на основната сграда, зави около кулата в източния ѝ ъгъл и весело завъртя ветропоказателя на върха. След това продължи към сградата със спалните помещения, където разлюля белия тюл на завесите зад няколко полуотворени прозореца, плъзна се в теснината между оранжерията и постройката на кухнята и накрая свободно се разля над все още зелената, старателно окосена трева на тенис кортовете. В този момент второкурсничките провеждаха урок по тенис. Строени в редица край мрежата, всяка с ракета в ръка, търпеливо чакаха своя ред да упражнят удара бекхенд.

Колет със завист гледаше как Ан, елегантно пружинираща на жилавите си, загорели на плажовете на Френската Ривиера крака, уверено посрещна топката и с мощен удар я запрати над мрежата.
- Клемансо! – извика учителят, мосю Барние.
Колет притеснено пристъпи напред, беше неин ред. Не обичаше часовете по спортни занимания. Чувстваше се тромава и непохватна, а големите полукълба на гърдите ѝ допълнително я затрудняваха, като подскачаха наляво-надясно и пречеха на движенията ѝ.
- Свий повече коленете, Клемансо! Трябва да си готова за удара! – мосю Барние се доближи до нея. - Наведи тялото по-напред!
Колет правеше най-доброто, на което беше способна, но намръщеното лице на учителя говореше друго. Той мина зад нея, хвана я за раменете и се опита да коригира стойката ѝ. Тя усети дъх на лавандула. После почувства топлите му силни пръсти върху ръцете си – наместваха захвата, с който държеше ракетата.
- Сега внимавай за топката!
Малкото електриковозелено кълбо профуча на метър от ракетата ѝ и тупна в тревата далеч зад нея. Пълните ѝ устни затрепериха, малко остана да заплаче от разочарование и срам, че за пореден път се изложи пред красивия мосю Барние. Докато отстъпваше, за да направи място на следващата ученичка, тя го погледна – висок, с широки рамене и тесен ханш, от който изскачаше твърдо стегнато дупе, очертано от белите шорти. Ръцете и краката му, потъмнели като бронз от слънцето, бяха покрити с къдрави руси косъмчета. Но най-хубава от всичко беше усмивката му. Как копнееше Колет мосю Барние да я дари с усмивката си!

След още няколко неуспешни за Колет бекхенда занятието свърши. Оживено, но и без излишен шум, ученичките се насочиха към постройката, в която се намираха спалните помещения. Колет умишлено изостана и се отклони към беседката в розариума. Знаеше, че всички ще се струпат пред банята и предпочете вместо да чака на опашка за душ, да се наслади на прелестта на един от последните слънчеви есенни дни, след което да се изкъпе на спокойствие.

По това време на годината рози нямаше, но напеченото от следобедното слънце дърво на беседката излъчваше сух смолист мирис, който приятно изпълваше ноздрите ѝ. Стъклата на сградата насреща ѝ хвърляха златисти отблясъци. Колет се отпусна на пейката в беседката. Късата поличка за тенис оставяше голяма част от краката ѝ голи и тя усети със задната част на бедрата си грапавините на дървената повърхност. Примижа от удоволствие, чувствайки как слънчевите лъчи греят коленете ѝ. Заслуша се в шумовете наоколо – бръмченето на насекомите, обажданията на незаминалите на юг птици, далечен говор откъм кухненската постройка. И обертоновете на топъл мъжки глас:
- Мадмоазел Клемансо!
Колет отвори очи. Пред беседката стоеше мосю Барние. Спортната му тениска се изпълваше от мускулите, а вятърът рошеше русите му, малко по-дълги от общоприетата мода коси.
- Виждам, че имате затруднения с бекхенда. Според мен причината е, че сте твърде стегната. – той я гледаше с бистрите си сини очи. - Ако се отпуснете повече, представянето ви ще се подобри.
- Ще се постарая, мосю Барние! – сведе поглед Колет.
- Не се старайте, забавлявайте се! Приятен ден! – сбогува се ведро учителят.
- Приятен ден и на Вас, мосю Барние! – отвърна учтиво Колет и силно се изчерви.
После се загледа с копнеж към широки му гръб. Вятърът довя аромата на лавандула.

Остана на пейката в беседката дълго време, изпълнена с желания за надминаваща границите на благоприличието близост с мосю Барние. “Какво си въобразявам?” – отрезви се Колет, “Аз съм ученичка, а той – учител! Тези неща ще мисля един ден за човека, за когото ще се омъжа!”.

Погледна строгите очертания на стените на училището и си припомни колко харчат родителите ѝ, за да получи не само най-доброто образование, но и безупречно възпитание на благородна и достопочтена дама.

Колет решително се изправи, макар и с леко разтреперени колене, вдигна гордо глава и грациозно, както я бяха учили в часовете по танци, тръгна към спалните помещения, за да си вземе душ, след което да се заеме с есето по френски език. Изкачи се до третия етаж. Баните се намираха в края на коридора. Беше тихо, което означаваше, че другите момичета вече са се изкъпали и са започнали самостоятелната учебна подготовка за следващия ден. Отвори вратата и стъпките ѝ отекнаха в светлата, чиста тишина на облицованото с бели плочки помещение. През високо разположените прозорци влизаше изобилие от свеж въздух и се смесваше с приятния мирис на сапун. Приближи до редицата шкафчета, отвори своето и извади кърпа за баня. Свали дрехите и бельото си, прилежно ги сгъна и ги прибра в шкафчето. По пътя към душовете мина покрай огледалото. Спря и се загледа в порцелановобялата си кожа, големите сферични гърди с розови зърна, мекия корем и тъмната растителност под него, заоблените бедра. По непонятна за самата нея причина почувства присвиване в слабините и силно желание да се докосне на това съкровено място. Предпазливо плъзна ръка между краката си. Усети топла влага по пръстите си, а от собственото си докосване почувства удоволствие, несравнимо с нищо, което беше изпитвала до този момент. Забеляза в огледалото, че зърната на гърдите ѝ са се свили и втвърдили. Хвана ги и леко ги разтри между палците и показалците си. Заля я неподозирана наслада. Тъкмо посегна пак към новооткритото местенце между краката, когато я сепна шум. Иззад вратата, водеща към душовете, излизаше Ноеми – червенокоса четвъртокурсничка, винаги весела и услужлива. Сега мократа ѝ коса обрамчваше лицето ѝ с тъмномахагонови блестящи змийчета. Колет погледна по-надолу и усети ново присвиване в слабините при вида на малките остри гърди, завършващи с нежни, конусовидни ареоли. А още по-надолу сякаш пламтеше пожар – лъскаво и твърдо, с по-наситеночервен цвят дори от косите ѝ, окосмението на Ноеми изуми Колет.
- Здравей, Колет! – усмихнато поздрави Ноеми.
После се вгледа в момичето срещу себе си – дишащо учестено, с лице, залято от руменина, която пълзеше надолу по нежната шия. И с бяло като сметана апетитно тяло, с форми на модел на античното изкуство. Ноеми усети как в нея се надига възбуда и реши да действа. Приближи се към Колет и протегна ръка към гърдата ѝ. Обхвана я с шепа и леко стисна преливащата бяла плът. Колет вдиша тежко. Ноеми насочи пръсти към зърното и започна леко да го гали, като следеше изражението на лицето на Колет. Затворени очи, полуоткрехнати устни – очевидно ѝ харесваше. Без да спира да си играе със зърното, спусна другата си ръка надолу към меката растителност на венериния хълм, промуши я навътре и усети обилна влага. Наведе глава към другата гърда на Колет, обхвана зърното с устни и го засмука. Колет се разтрепери. Ноеми я поведе към помещението с душовете и заключи вратата отвътре. Постла на пода кърпата за баня, която съобразително беше взела, и придърпа Колет да легне на нея. Разтвори бедрата ѝ, изплези острото си червено езиче и облиза извадения на показ клитор, след това горещите устни го засмукаха, докато върхът на езика описваше малки кръгчета. Не след дълго езикът навлезе в отвора на вагината и се размърда внимателно вътре. Ноеми извади главата си измежду бедрата на Колет и отново се насочи към зърната на гърдите ѝ. Облиза ги едно след друго и те лъснаха като облени с карамелена глазура светлорозови малини. Гледката предизвика спазми в собствените ѝ слабини. След това започна да смуче зърната и умело да ги дразни с език, а с пръсти стимулираше клитора на Колет, която беше изпаднала почти в безтегловност от новите усещания. Показалецът на Ноеми леко навлезе във вулвата на Колет и се завъртя по нежните, хлъзгави стени, но без да стига твърде дълбоко, за да не наруши химена.

Колет усети, че Ноеми хваща ръката ѝ и я насочва към венериния си хълм. Допирът до покриващата го твърда растителност, толкова различна на пипане от нейната собствена, увеличи неимоверно възбудата ѝ. Нерешително погали окосмението на Ноеми, после по-уверено зарови пръсти в него, а след това се осмели да раздалечи с две ръце с срамните устни и с любопитство се взря в лъсналата пред погледа ѝ розова сърцевина. Изпълнена с трепет, извади език и облиза нежната плът, светлееща сред ограждащите я гъсти червени косми. Наситената солено-тръпчива миризма, неоприличима на нищо познато до този момент, опияняваше Колет и тя все по-решително се впускаше да изследва разкрилите се пред нея потайни кътчета на анатомията на Ноеми, повтаряйки доскорошните ѝ действия. Заигра се с издутината на клитора – рисуваше по него с езика си, редувайки лек и силен натиск, хапеше го с устни, смучеше го ту нежно, ту по-грубо. От дълбините под клитора извираше влага. Ноеми започна да движи ханша си, притискайки се към плъзгащия се по най-чувствителното ѝ място език. Не след дълго извъртя тялото си така, че лицето ѝ се озова между краката на Колет, за да може не само да получава, но и да дарява орални ласки. Стенанията на двете момичета отекваха в прохладното пространство между белите стени на банята.
- Пъхни пръстите си вътре, Колет! – задъхано прошепна Ноеми.
Усещайки колебанието ѝ, допълни:
- Не съм девствена и няма да ми причиниш вреда. Моля те, Колет, моля те, пъхни ги докрай!
Замаяна от възбудата, която се подхранваше чрез всичките ѝ сетива, Колет бавно плъзна два пръста във вагината на Ноеми. Изненада се, че потънаха целите, без да срещнат дъно. Пръстите се размърдаха в горещото тясно пространство и се заеха да опипват вътрешността му. Ноеми изохка. Колет изтегли пръстите си навън, после бързо ги пъхна обратно. Усети как стените на вагината се свиха и отпуснаха. Повтори движението навън-навътре и това предизвика изливането на нова порция сокове. Въодушевена от ефекта на действията си, Колет пламенно засмука клитора на Ноеми и го дари с всички ласки, на които беше способен езикът ѝ, като същевременно бързо вадеше и вкарваше пръстите си във влажния горещ процеп. Ноеми, затворила очи и разтворила алените си, изсъхнали устни, движеше ритмично ханша си и дишаше шумно.
- По-бързо, Колет! Точно там… не спирай, само не спирай!
Колет вече почти грубо вадеше и вкарваше пръстите си, а с другата ръка здраво разтриваше клитора на Ноеми. Очевидно ѝ харесваше, защото стенеше все по-високо, а тазът ѝ бясно подскачаше, за да усили насладата от съприкосновението с пръстите на Колет. Изведнъж тялото на Ноеми се разтресе, конвулсии преминаваха и отвътре по вагината ѝ. Обезпокоена от този драматичен развой на събитията, Колет извади пръстите си и с удивление видя как от вулвата на Ноеми излетяха пръски. В същия момент откъм преддверието на банята се дочу шум. Колет скочи и пусна душа. Макар че ни най-малко не ѝ се искаше, на Ноеми също се наложи да стане и да отключи вратата, преди някой да се зачуди поради каква причина е била заключена.

През следващите седмици Колет и Ноеми се сближиха. Проявяваха невероятна изобретателност, за да успяват да се усамотят и да си доставят наслада. Пред Колет се откриваше нова вселена. Ден след ден тя опознаваше тялото си и неговата чувственост, опознаваше и тялото на Ноеми и охотно я даряваше с все по-умели ласки. Доскорошните ѝ копнежи по мосю Барние сега ѝ се струваха наивни и дори смешни. Беше мечтала за захаросани целувки и прегръдки като от любовните романи, но можеха ли те да се сравнят с вида на заострените гърди на Ноеми, с вкуса и мириса на лъскавата ѝ червена катеричка, с това да усещаш палав език между краката?

Есента се изтърколи, отмина и петнадесетият рожден ден на Колет. Дните ставаха все по-къси и мрачни, северните ветрове донесоха сняг, но в пробуденото ѝ тяло кипяха пролетни сокове.

В един мъглив декемврийски следобед Колет седеше сама в библиотеката и подготвяше домашна работа за Великите географски открития. Разлистваше наредените пред нея енциклопедии и си водеше бележки. Някои от лампите бяха запалени и светлината от зелените им абажури падаше пряко върху отворените книги, но тъмните ламперии по стените и високите до тавана, препълнени със стари томове шкафове тънеха в сумрак. В спокойствието на гъстата тишина беше разтворен фин сух мирис на прах и хартия.

След като изпълни няколко страници с изящния си почерк, Колет реши да отдъхне за кратко. Мислите ѝ се отнесоха към покритото с лунички тяло на Ноеми и махагоновия гъсталак между краката ѝ. Притисна бедрата си едно към друго и се размърда на стола, стягайки и отпускайки мускулите на вагината си – умение, което наскоро беше усвоила и с усърдие тренираше при всеки удобен случай. Сладките вълни се разпространиха по тялото ѝ. Тя затвори очи, стисна едната си гърда и облиза устни, представяйки си сочната цепнатина между краката на Ноеми. Пое дълбоко дъх, но вместо да усети пищния интимен мирис на приятелката си, в ноздрите ѝ се настани тънка лавандулова свежест. Клепачите ѝ объркано се повдигнаха. Срещу нея, от другата страна на масата, стоеше мосю Барние и я гледаше с интерес.

Ужас вледени Колет. Кръвта се отдръпна от лицето ѝ, а по дланите и гърба ѝ изби студена пот. Дали е видял, дали е разбрал за непристойните ѝ мисли? Усети, че все още държи гърдата си и припряно я пусна.
- Клемансо, не изглеждате добре? Какво ви е? – мосю Барние се постара гласът му да звучи загрижено, но беше по-скоро озадачен и дори заинтригуван.
Беше влязъл тихо в библиотеката, за да не смущава работата вътре, но завари само Колет Клемансо. Прилежна ученичка, макар и спортът да не ѝ се отдаваше особено, сериозна и добродетелна. Но днес изражението на лицето ѝ сякаш принадлежеше на някоя друга – на зряла жена, познаваща желанията на плътта. И, за бога, тя беше хванала гърдата си! Барние отдавна беше забелязал тези големи, стегнати и немирно подскачащи под спортното трико гърди. Заобиколи масата и се наведе над нея.
- Клемансо? – поде той. - Кажете нещо, Клемансо!
Колет не можеше да продума. Сега, толкова близо до него, тя отново и повече от всякога беше пленена от красотата му. Всички стари копнежи се завърнаха с още по-голяма сила. Не смееше да мръдне, страхувайки се, че ей сега учителят ще си тръгне, вероятно да търси вода или лекар.

Барние сякаш гледаше картина на Реноар. Момичето беше възхитително, с бяла кожа и тъмна коса, сини очи и пълни розови устни. Но, странно наистина, изпод свежестта и невинността осезаемо се просмукваше дъх на сласт. Усети, че панталонът започва да му стяга. И макар и напълно да осъзнаваше, че рискува да бъде уволнен и опозорен, се поддаде на импулса и погали нежната шия. Колет разтреперана затвори очи. Високите гърдите се надигаха и спуснаха, полуоткрехнатите устни потрепваха, а желанията на Барние стремително се разгаряха. Искаше на момента да разкъса дрехите ѝ и да я обладае, но въпреки безумието, в което вече беше затънал, все пак му беше останал някакъв здрав разум. Ясно му беше, че трябва да действа внимателно, иначе току-виж, девойката се опомнила и избягала, а още по-зле ще е, ако се развика. Точно така, бавно и постепенно ще я предразположи, а за старанието си ще спечели голямата награда.

Наведе се към нея и целуна прелестните ѝ устни. Усети как Колет примря в ръцете му. Много добре! Целувките продължиха доста време, Барние им се наслаждаваше не по-малко от Колет. Междувременно обхвана и започна да мачка сочната плът на гърдите ѝ. Заигра се с нежното ѝ ушенце и видя как кожата ѝ настръхна. Това го възбуди още повече и той се впусна да я целува по шията, бавно проправяйки пътека към деколтето.

Колет тръпнеше в отмала. Докато забавленията с Ноеми бяха сладки като плодов сок на верандата в летен ден, това тук с мосю Барние беше като най-голямата и вкусна сватбена торта на света! Опияняваха я усещането да бъде прегръщана от силното мъжко тяло, неговият завладяващ мирис, вкусът на устните му, и само на какви места я целуваше – уж очевидни, а какви вихрени усещания предизвикваха! Сега разбираше защо Господ е решил жените да се омъжват за мъже, а не за жени!

Барние се зае да освобождава Колет от дрехите ѝ и за негова радост тя не оказа ни най-малка съпротива. Майсторски се справи с всички връзки и закопчалки на бельото, свали и чорапите и обувките ѝ, след което разбута отворените по масата книги и я положи върху покривката от зелено сукно. Какъв разкош! Беше възхитен от бялата като мляко кожа, от здравия вид и женствената мекота на лежащото пред него тяло. Вече много трудно сдържаше порива си да забие копието си в примамливите дълбини между мраморните бедра, но си напомни да не бърза и се зае да обхожда с устни сантиметър по сантиметър тръпнещото момиче. Отдели особено внимание на твърдите розови зърна на гърдите, дори се изкуши да ги захапе (което се прие добре от притежателката им). Накрая зарови лице в меката тъмна растителност, покриваща венериния хълм. Ориентира се безпогрешно и веднага намери клитора. След няколко проучвателни близвания го засмука, после широко изтегли език по целите срамните устни и усети как соковете мокрят лицето му. Колет се задъхваше. Въодушевен, той вложи цялото си старание – езикът му летеше и се въртеше, устните засмукваха и захапваха това, както беше убеден, недокосвано досега място.

Барние реши, че дамата е достатъчно подготвена и пристъпи към решителната атака. Смъкна панталона си, хвана в ръка втвърденото до пръсване мъжко достойнство и го нагласи на входа между срамните устни. Усетила допира на непознатия непривичен обект, Колет се стегна и се опита да събере бедрата си. Барние незабавно предприе отвличащ маньовър, като се наведе над нея и започна да я целува нежно по устните и врата. В същото време натисна члена си напред и той навлезе в тесния горещ проход. Мъжкото достойнство се оказа стиснато като в желязна хватка и въпреки обилната влага, проникването на вървеше съвсем гладко. Преодолявайки силното си желание да го забие докрай, Барние си наложи да напредва бавно. Погледна Колет – замряла, силно стиснала очи. Той продължи да я целува и гали, което я поотпусна. Членът следваше пътя си напред, докато Колет не извика леко – беше преодоляна и последната преграда, след което актът премина в нова фаза. Вагината очевидно се беше примирила с присъствието на чуждото тяло и стана по-сговорчива. Отпусна стените си и без съпротива приемаше все по-бурните тласъци на Барние. Колет, от своя страна, вече надмогнала психическото препятствие на страха от дефлорацията, се отдаде на новото усещане да бъде изпълнена. Тялото ѝ се движеше в ритъма на тялото на Барние, а в нея се надигаха вълни, които я понасяха все по-високо, до връхната точка на екстаз, за чието съществуване не бе подозирала досега. Докато последните акорди на този екстаз замираха, усети как слялото се с нея тяло се отдръпва и как тежки горещи пръски се посипват по корема и гърдите ѝ.
- Мосю Барние! – извиси се възмутен женски глас. - Не вярвам на очите си! Развратничите с ученичка!
Мадмоазел Отрьой, преподавателката по математика, пристъпи по мекия килим на библиотеката. Пред погледа ѝ се разкриваха задните части на Барние, застанал пред масата със смъкнати панталони, и лежащата на масата Колет Клемансо, съвършено гола, неуспешно опитваща се да прикрие големите си гърди с твърде малките си за това ръце.

Барние се обърна да види кой проявява лошото възпитание да влиза, без да почука, при което мадмоазел Отрьой забеляза кървавите следи по вече омекващия член.
- Та вие сте я дефлорирали! Няма да се разминете само с уволнение, ще отговаряте и пред родителите на момичето! Длъжна съм да докладвам, сам разбирате… – добави накрая тя по-спокойно.
Настъпи дълга тишина.
- Моля ви, недейте! – отърси се от стъписването си Барние. - И аз недоумявам как се случи, със сигурност няма да се повтори, и през ум не би ми минало. Самата Колет не би искала семейството ѝ да научава за това! Нали, Колет?
Мадмоазел Отрьой помълча със стиснати устни.
- Знаете ли… – взря се тя изпитателно в него. - Има един начин…
- Убеден съм, че има, мадмоазел Отрьой. Със сигурност ще се разберем! - гласът на Барние беше изпълнен с надежда.
Мадмоазел Отрьой не отговори. Отиде до вратата и я заключи. След това съблече черната си рокля. Коприненото бельо също се свлече на пода. Разкри се елегантното ѝ слабо тяло, с дълги крака и малки гърди. Светлината на лампите обливаше кожата ѝ – чиста и гладка, със златист оттенък като на зрели гроздови зърна.

Тя се отправи към близкия тапициран с кожа диван, седна и разтвори широко краката си. Колет с интерес забеляза, че макар че косата ѝ беше руса, катеричката ѝ е с по-тъмен, кестеняв цвят.
- Колко още ще чакам? – мадмоазел Отрьой погледна раздразнено към Барние, който продължаваше да стърчи до масата с изненадано изражение. - Първо искам хубаво да я оближете! – нареди тя, сочейки надолу с пръст.
Барние тръгна към дивана, коленичи и зарови лице между разтворените бедра. Мадмоазел Отрьой погледна към Колет:
- Присъедини се към нас, Клемансо! Бъди умно момиче, ще се убедиш, че в тези неща с трима е къде-къде по-забавно, отколкото с двама!
Колет се доближи до дивана. Тръпки на възбуда вече пълзяха по слабините ѝ. Малките изящни гърди на мадмоазел Отрьой завършваха с примамливо издадени нежни зърна. Колет се наведе и обхвана едното с устни.