My Generation

30.09.2023 | Giv

Хейтърът Фред Дърст реди яростните си слова в “My Generation” https://youtu.be/BE9CXWV1alg?si=Q2atXqxtkAt04Qhs

Вибрациите в колата идват не само от “Вкиснатите Бисквити”… заедно с гневния ритъм, Деси въртеше злобна свирка на Никифор. Не ѝ беше удобно, но не ѝ пукаше – духаше му с желание. Ръката му пълзеше по гърба ѝ. Ластика на черните ѝ прашки нахално демонстрираше присъствието си. Пръстът му минава през тънкото парче плат и проникна в гъза ѝ. Мускулите ѝ атакуваха и стискаха натрапника. Обожаваше да ѝ бърка в лайняната дупка. Едновременно се наслаждаваше на уменията ѝ с език върху кура му. Подуши пръста си, който беше престоял в спарения анален тунел. Гадно било, са му казвали тези на които е споделял, майната им – това си е неговия фетиш. Обича да ѝ души гъза. Деси се опитваше да налапа целия му хуй, но положението на тялото ѝ и кривото му парче я затрудняваха. Сочно се беше изплюла върху кура му и с въртеливи движения на ръката разнасяше лигите си по ствола му. Поемаше си въздух, като при гмуркане, покриваше с устенца зъбките, отпускаше челюстта си и продължаваше да му духа. Тежкото му дишане ѝ показваше, че след малко ще се изпразни. Опита се да предвиди кога спермата му ще гръмне в устата ѝ за да се отдръпне преди това. Но поставена на тила ѝ огромна длан не ѝ позволяваше. Той започна да я натиска надолу. Главичката ѝ беше като топка, която отскача от скута му в ръката му. Затруднението ѝ го дървеше още повече. Усещаше я как се опитва на предотврати гаг-рефлекса си. Шибаше я злобно в устата, докато лигите и сълзите ѝ мокреха слабините му. Ръката ѝ продължаваше да се движи нагоре надолу. Беше забил кура си в точния момент и го задържаше, докато семето му пълнеше устата ѝ. Освободи я от хватката си. Докато той отдръпваше кура си, тя беше изплюла върху него брутално количество сперма и слюнка.
- Тази мъглявщина кой ще я оправи, Деси? – сочеше ѝ към ташаците си.
Десислава разтягайки усмивката си веднага се зае да почисти с език остатъците секрети по спадащия му кур. Събираше всичката сперма. Още я премяташе с език в устата си, когато той, поемайки лицето ѝ в ръцете си, я целуна. Обра спермата си от устата ѝ и даваше знак да се завърти към него. Грубо смъкна черните ѝ дънки и прашките-ляйнорезки, разтваряйки гъза ѝ се беше изплюл върху розовият ѝ анус.
- Ужасен си! – смехът ѝ караше дупето ѝ да вибрира.
Беше опряла челото си в неговото челото, обичаше да усеща как цигарения му дъх гали лицето ѝ. И в най-голямата бъркотия може да има двойно повече интимност. Десислава се наслаждаваше на всички моменти с него. Погледа ѝ беше прикован от момичета, които пристъпваха на групи в училищния двор.
- Погледни ги какви са спретнати, а аз приличам на жертва на групово изнасилване… и то само след една свирка!
Кестенявата ѝ коса оформяше леки чупки около ушите и шията ѝ. Имаше огромни кафяви очи и малки стегнати гърди. Лицето ѝ беше симетрично с правилни черти, нищо извънредно. Никифор запали още една цигара, докато мълчаливо я наблюдаваше как оправя размазания си грим. По скулите ѝ се бяха стекли черни сълзи от туша ѝ за мигли. Не я разбираше защо маже миглите си и очите си с тия чернилки. Между косъмчетата ѝ се събираха някакви боклуци. Хубаво беше, че спря да използва онова лепнещо бляскаво нещо върху устните си. Харесваше я естествена, а не с десет слоя грунд върху лицето си. Отражението ѝ в огледалото на сенника показваше гротеската истина за Поколението им. Десислава и Никифор бяха добри деца отгледани в смутни времена. Тя беше старателна ученичка с отличен успех. Той от своя страна талантлив и дисциплиниран спортист. И двамата имаха примерно поведение и възпитание. Но една нощ ги промени завинаги. Случи се по време на купон без родителски надзор в дома на един разглезен хлапак, който си мислеше, че щом родителите му имат възможности всичко му е позволено. Харесваше Деси, но това не го спря да превърне лицето ѝ в кървава маска, докато я изнасилваше. Нито ударите му, нито насилственото обладаване успяха да я укротят. Съпротивляваше се все едно живота ѝ зависеше от това. Музиката беше идеалното прикритие от уредбата – Фред Дърст енергично избухваше в “My Generation”. “Приятелка” на Деси се беше притеснила за нея, но когато налетя на бруталната сцена, вместо да потърси помощ – избяга. Докато гнусното деяние се случваше. Никифор пиеше бира на терасата и си говореше със съотборник. Бяха спечелили турнир и беше толкова щастлив. За първи път се отпускаше. Някой му подаде още една бира. Последното което помнеше беше, че му се зави свят и пропадна в някаква бездна. Беше в странно състояние едновременно буден, но и спящ. Сутринта ги намериха – пребитата и изнасилена Десислава и пияният и дрогиран Никифор. Последва каквото последва. Разследване и полицейски тормоз за “изнасилвача” всичко щеше да приключи бързо, ако проклетата хлапачка всячески отказваше да го обвини. Пред Следователя отнесе редица родителските шамари.
- Г-жо, избягвайте да си позволявате такива своеволия!
Притеснената майка избухна в сълзи:
- Съседните ни обсъждат. В квартала вървят слухове, че си го търсела сама. Успеха ѝ падна. И продължава да го защитава...
- Не беше той! Не ми е направил нищо! Няма да обвинявам невинно момче!
Следователя беше впечатлен от твърдостта на характера на момичето. Случаят просто потъна в забвение. Никифор беше отстранен от футболния отбор и изключен. Десислава беше превърната в посмешище на цялото училище. Бяха минали месеци от случилото се, когато застанаха един срещу друг. “Две уплашени деца, най-самите на света…” пееше Стефан Вълдобрев. Хвана я за ръка и я поведе към някаква тъмна паркова алея. Целуваше я плахо, докато едва я докосваше. Не знаеше какво да прави с нея след случилото ѝ се.
- Отпусни се! Не ми тежиш. Не ми причиняваш болка. Отпусни се… – думите ѝ бяха като мехлем.
Раните ѝ докосваха неговите, когато се прегръщаха. Лятната ваканция отмина, сега двамата стояха в колата готови за да извършат плана си за отмъщение.

Деси оправи грима си завърза косата си на за да не ѝ пречи, стегна връзките на кецовете, защото щеше да и се наложи да тича.
- Готова ли си Деси? – погледа ѝ беше фокусиран върху едно конкретно момиче.
“Приятелката” ѝ носеше бяла ризка опъната на едрите цици, черна поличка и черен чорапогащник в който пухкавите ѝ крака изглеждаха още по-къси.
- От детската градина сме приятелки, но тя не повика никой да ми помогне! Първа се отказа от мен. Беше ми приятелка. Най-добрата приятелка!
Слязоха от колата за да слушат приветственото слово.
- От най-близък приятел става най-качествен предател, Деси. Имаш минута, не се подавай на емоциите! – Никифор извади нещо от колата и ѝ го подаде.
Деси тръгна смело напред, без да се обръща назад. Успя да мине зад сцената незабелязано. Настана пълна тишина, когато се качи и застана зад “приятелката си”. Удари я силно в гърба, което принуди момичето да падне на колене. Десислава вдигна над нея кофа и изсипа съдържанието върху Лили. След като обилно я измокри, тя я хвана за косата и я издърпа назад, качи се върху нея и я погледна в уплашените очи.
- Ти беше там! Видя. Това е само началото!
Стисна за носа уплашеното момиче и доизля остатъка от кофата в устата ѝ. И двете бяха мокри – едната пищеше от страх и погнуса, а другата тържествуваше.
- Благодаря на отбора, които ми помогнаха да събера нужното количество пикня за този тържествен водосвет! Успешна учебна година! – думите на Деси кънтяха в училищния двор.
Чуваха се момчешки скандирания:
- Лили Кенефа… Лили Кенефа... Лили Кенефа…
Един учител беше успял да се качи на импровизираната сцена.
- Десислава, Десислава това... Ела веднага тук!
Деси скочи, като малко преди да избяга погледна в очите “невинния”, изпрати му въздушна целувка с думите:
- Ти си следващия!
Тичаше толкова силно, все едно по петите ѝ има цяла глутница бесни кучета. Гърдите ѝ я започнаха да я пробождат, но не спираше тичаше, без да се обърне нито веднъж. Спря на едно място за да почине малко. Влезе в квартален магазин и излезе с торба покупки. Продължи да върви бавно. Първата част от плана беше осъществена. Продължи по пътя си, нямаше търпение да разкаже на Никифор. Вече се свечеряваше, когато преминаваше през любимия им парк. Искаше само да се сгуши при него, докато пият бира и си говорят. Мислите ѝ бяха прекъснати, когато чу неприятен глас:
- Деси, страхотно шоу направи днес! Възбужда ме мръсницата в която се превърна, след като ти го напънах в пичката!
Десислава се обърна срещу него. Не изпитваше смразяващия страх, който властваше над нея. Гледаше го в очите.
- Ако си мислиш да ме залееш с някоя гадост лошо ти се пише! И този път, освен мен и Емо ще участва! И още доста момчета! Сама си, Деси!
Усети как нещо тежко го ударя, а гласът ѝ звучеше като през тунел.
- Сама? Не Венци, ти си сам!
Няколко часа по-късно Венци се събуди овързан като бахур в студено и мрачно помещение. Деси седеше срещу него. Нечленоразделните звуци, които идваха от запушената му уста изненадаха и него. Наблюдаваше я как обува кубинки. Завърза ги стегнато. Изправи се, пое си въздух и го изрита няколко пъти в стомаха. Деси се засили за още един ритник, когато Никифор застана зад нея.
- Стига! – издърпа я от човешкия вързоп и я зашлеви многократно през лицето, от устата и от носа ѝ потече кръв.
Венци гледаше невярващ. Продължи да я удря през лицето, удари я няколко пъти в корема. Болката я накара да се напишка. Никифор я удари още веднъж и тя се свлече на пода. Бързо освободи Венци.
- Заради тая курва няма да го отнасям отново!
Напусна помещението и остави Венци сам с Деси. Нещастника се нахвърли върху нея, седна на корема ѝ и започна да я задушава. Тя впи ноктите си и свирепо го одра – беше свалила плът от лицето му. Борбата им продължи известно време. Точно когато Венци си мислеше, че я е усмирил. Тъмен човешки облак го повали с тежестта си.
- Деси... Деси?
Тя си поемаше въздух.
- Добре съм, спокойно...
Никифор завърза Венци за радиатора и бързо пое Деси в ръце. Тя постоя известно време така, докато успокои дишането си. Венци заплашваше как като се освободи ще я нареже на парчета, а оня в затвора ще го направят нежен. Не го чуваха, не го виждаха… бяха си важни те двамата.
- Време е, Деси!
Плюнките, които Венци хвърляше, заедно със заплахите, заглъхнаха, когато видя как тя си поставя страп-он колан с огромно черно дилдо.
- Десислава?! Десислава... какво? Деси недей! Не, моля те, Деси! Аз те харесвах… – воплите му вече звучаха жалко.
- Затова ме изнасили, защото ме харесваше? Затова очерни невинно момче? Защото ме харесваше, Венци? Шибано лайно, сега ще си го получиш!
Деси смъкна долнището му, изплю се сочно върху дилдото. Разтвори косматия му гъз и подпря изкуствения хуй право в ануса му. Венци пищеше, а тя още не беше проникнала.
- Деси, искам да си насладиш на изживяването!
Никифор си беше отворил бира, докато наблюдаваше онова жалко подобие как цвърчи. Тя имаше видимо затруднение в ситуацията, погледна към нейното си момче.
- Ще ми помогнеш ли, Ники… Нико мой?
Никифор сви юмрук и стовари редица от удари в стомаха на този, който беше провалил спортната му кариера. Венци беше останал без въздух след тази атака. Беше отпуснат.
- Деси, подпри го хубаво! Точно така, сложи ръчички тук! Аз ще му разтворя гъза и ще го блъсна към теб, а ти ще го посрещнеш! Готова ли си?
Деси му даде сигнал с усмивка. Работеха в синхрон. Гневът и болката, които това привилегировано говно им причини, беше нужното гориво и на двамата. Десислава нахлу в девствения гъз на изнасилвача си. Никифор ѝ помагаше, като го блъскаше към черния наказател закачен към страп-он колана ѝ. Когато започваше да се съпротивлява отнасяше стабилна доза побой. Десислава започна да се изморява, но въпреки това тласъците ѝ не губеха от устрема си.
- Скъсай му гъза, Деси! Да хвърля искри, като звездата на Кремъл!
Тя не спираше да го чука. Извади дилдото и видя, че цялото е омазано с лайна. Застана пред лицето на изнасилвача си и го стисна за носа, докато Никифор държеше ръцете му извити назад. Венци започна да се дави в желанието си да повърне, когато лайняния хуй попадна дълбоко в гърлото му. Да го чука в устата ѝ беше по-лесно. По хранопровода на насилника ѝ започнаха да се движат хранителни остатъци. Задушаваше го едновременно с говната и с желанието му да повърне. Удоволствието, което тя изпитваше, беше за сметка на неговото страдание. Извади дилдото и се изплю в очите му. Размениха местата си с Никифор, а тя продължи да унищожава ануса на мъчителя си. Никифор прилагаше физическа сила, когато трябваше да усмири Венци. Работеха като добре смазана машина. Венци беше извън строя. Алармата прекрати наказателната акция. Той получи същото време в което беше пребивал и изнасилвал Десислава. Нито минута повече или по-малко. Деси се сгуши в прегръдките на момчето си.
- Искам да направя още нещо с него. Нещо, което не съм ти с споделяла…
Ръцете му галеха лицето ѝ.
- Твой е! Вземи си всичко от него! Ти пострада повече!
Очите ѝ се напълниха със сълзи.
- Аз ли? Ами ти? Ти каква цена плати?
- Деси, ако ме беше обвинила? Цената? Хайде, сервирай му това което те възбужда!
Десислава се изправи, свали дънките си и се разкрачи над безпомощния Венци. Трябваше ѝ време, но когато момента настъпи, тя клекна и се изпика върху лицето му и в устата му. Никифор не беше толкова впечатлен. До момента в който не забеляза, че тя напъва и отпуска ануса си. Беше притеснена, но не се отказа.
- Деси, спокойно… – гласът му ѝ действаше разтоварващо.
Тя се напъна още няколко пъти и анусът ѝ бавно започна да освобождава голямо и сочно лайно в устата на изнасилвача си. Венци вече беше упоен от хапчета, когато тя му набута фекалиите си. Щеше да разбере какво му се е случило, когато се свести.

Десислава и Никифор изчистиха местопрестъплението както бяха посъветвани. Преговориха си версията отново и се разделиха. Сутринта след подаден сигнал полицията откри пребито момче.

Няколко седмици по-късно следовател от РПУ даде изявление, че става въпрос за повторен опит за изнасилване. Десислава Д., на 16 г., ученичка, преди месеци е била изнасилена, но разследването не е стигнало доникъде заради лъжливи показания и липса на доказателства и свидетели. Извършителя Венцислав В. решава, че безнаказаното му деяние може за се повтори. Камери за видео наблюдение показват как той преследва нищо неподозиращата Десислава Д. Следите им се губят в Софийски парк. Там извършителят замъква момичето в изоставена сграда с цел изнасилване. Десислава успява да окаже съпротива и да избяга. Под ноктите ѝ е намерено неговото ДНК. По тялото ѝ има следи от борба. Извършителят на свой ред обвинява Десислава, че тя е имала съучастник, но 12 свидетели от спортен клуб дават показания, че съотборникът им Никифор Н., който е обвинен, през цялото време е бил на приятелска среща с тях. РПУ не намира никакви доказателства, които да потвърдят версията на извършителя. Той ще отговаря за деянията си като възрастен. Следователят говореше бавно и делово, без никаква емоция в гласът, когато изявлението му приключи. Тръгна в неизвестна посока. Влезе в една пицария, където момче и момиче се гледаха толкова влюбено, докато похапваха пица, че нещо му трепна в ляво. Той седна при тях.
- Десислава, да си налягаш парцалите по История, искам да кандидатстваш в Академията. Обещаваш ми, нали?
- В коя част на полицейската академия следовател Х. да участвам?
Беше изчистила лицето си от гнусните черни мазила. Сияеше. Беше махнала и гадните черни дрехи. Носеше синя тениска на любимия отбор на момчето до нея.
- О, тя е имала и чувство за хумор? Имаш право на обезщетение. И двамата. Заведете дело.
- Не искам нищо от него, само да му скъсат гъза там където ще отиде! Следователят я увери, че в затвора на изнасилвачи и педофили много се радват, а него вече го чакат. Никой никога не разбра, че към плана им за отмъщение се беше присъединил и невидим покровител. Следовател Х. беше човекът, който беше прикрил следите на Никифор в нощта когато Венци си го получи. Той измисли маршрута по който Деси да мине за да бъде заснета от камерите. Той я посъветва да вземе касовите бележки за доказателство. Той настоя Венци и Деси да имат реален физически сблъсък за да бъдат нараняванията ѝ достоверни. Но и Никифор да я удари няколко пъти за да подсилят степента на повредите. Той ѝ даде хапчето. Но към тях се беше присъединил и още един покровител.
- Треньора ти е страшен! А отбора ти железни! Никога не бях виждал толкова много хора да се застъпят за някой, без да задават въпроси. Тренерът ти от самота начало каза, че е невъзможно да си го направил.
Никифор само за секунда си позволи да промени каменното си изражение.
- Всичко сте изпълнили както ви казах, което...
- Защо ни помогнахте, Следовател Х.? Защо ни повярвахте? – въпросът ѝ го простреля в сърцето.
- Причината да стана полицай, Деси, е сестра ми, която беше на твоите години, когато беше изнасилена. Реакцията на майка ти, когато те разпитахме, ме потресе. Същата реакция стовари майка ми върху сестра ми. За Бога, дъщеря ти се гърчи във физическа, психическа и емоционална агония, а ти мислиш за това какво ще кажат хората!
Деси хвана хладнокръвния мъж за ръката.
- Той получи ли си заслуженото? Изнасилвача на сестра ви?
Не отместваха очи един от друг.
- Не, Деси. Справедливостта е кучка!
Десислава си пое дълбоко въздух преди да го простреля в сърцето.
- Такава е! Но понякога Справедливостта възтържествува и не е кучка, а съвместен... Следовател.

КРАЙ