Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Днес е 14 септември. Утре – първият учебен ден. Кося почваше учебната година с нов випуск. Косьо, внукът ѝ, щеше да е в трети клас в нейното училище. Отиде до Кауфланд да купи нещо от промоциите, а и нещо мъничко символично за малкия.
Съпругата на Симо му даде списък с продукти, които да вземе от Кауфланд. Тя нямаше време, трябваше да подготви внучката Симонка за 15 септември, детето щеше да бъде втори клас.
За по-малките ученици, от първи до четвърти клас, имаше организирано тържество с шоу-програма, кукли и танци.
Гледайки ту в списъка, ту над рамката на очилата, Симо избираше лилави (не пъстри) патладжани, моркови, лук... и какво ли не от списъка. Количката за пазаруване почваше да се пълни. Направи завой с нея и случайно блъсна нечия чужда количка. Огледа се, да се извини на човека...
В гръб видя стройна жена, която избираше круши. За миг погледът му спря върху ръката, опипваща едрите жълти плодове – три пръстена, златна гривна, розов лак. Погледите им се срещнаха, вцепениха се:
- Кося, ти... – от онази нощ бяха изминали почти три месеца.
- Симо! – жената потрепери.
Той покри с лявата си ръка нейната, с пръстените, позна ги... спомни си нещо за големия пръстен, нещо и за една круша...
- Какво… тук, как си? – смотолеви. - Аз пазарувам по списък, че утре внучката има тържество… – не намираше думите си.
- И аз… – малко се поокопити тя. - И моят внук така... Ама чакай, да не би внуците ни да са в моето училище? Поканили сме деца, родители, баби и дядовци, като нас… – засмя се. - А аз… това ми е работата, по задължение.
***
В 9:00 часа, в училищата от цялата страна беше предвидено откриването на новата учебна година. 15 септември за поколения наред е истински празник. Жената на Симо доста се изненада, че той иска да иде на тържеството.
А там, в спортната зала, дечицата отпред, седнали на дълги тесни пейки. Отзад, на редовете столове – родители и гости. За всяко такова събитие местата все не стигат, има правостоящи. Симо, с неговите почти два метра, стоеше прав до изхода. И оттам се виждаше всичко на сцената.
Но... той искаше да види определен човек. Той беше дошъл заради Кося. Вчера тръпката се върна – нагла и неподвластна на разума. Защо ли сега погледът му се рееше по цялата зала? Та нали негласно решиха, че онова при срещата на класа им беше еднократна забежка...
“Ех, където е текло… пак ще тече!” – казват по-старите и по-мъдри хора.
Видя я! Зад сцената – помагаше на учениците да нагласят микрофоните. Облечена в строг бял костюм, на висок ток, с шалче на врата в розово и лилаво. На тази жена всичко ѝ отиваше!
Той – в спортен сив панталон и тънък пуловер с остро деколте, в интересен млечнорозов цвят.
Тя огледа залата, претъпкана от деца и родители. Видя го! Бързо тръгна към изхода, към него. Той не я изпускаше от поглед. Минавайки край него, Кося хвана ръката му и го изведе в коридора. Веднага завиха вдясно, тя отвори вратата на една от съблекалните. Помещенията бяха ремонтирани през лятото, още миришеше на свежа вар и боя. Тя затвори, останаха вътре.
Страстта я изгаряше, споменът оживя, тялото и жадуваше онзи трепет от лятото. Прегърна го жадно, Молеров, устните ѝ искаха целувка. Засмукаха неговите. Симо още беше зашеметен от тази скорост, от тази нейна похот. Очилата му се запотиха от дъха ѝ... Та нали затова дойде на тържеството! Едрият мъж се окопити, задуши я в здрава, страстна, разтапяща прегръдка.
Кося трескаво разкопчаваше сакото, смъкна ципа на полата. Захвърли ги върху скупчените дюшеци в съблекалнята. Остана по бели сутиен и бикини – Симо добре си спомняше онези в кошчето... На високите токчета тялото ѝ беше още по-изкусително!
Той обхвана на ветрило циците ѝ през сутиена. Размеси ги хубаво – бяло опаковано втасало тесто. Не, не е достатъчно така. Смъкна чашките на сутиена под стърчащите зърна. Усетили опората отдолу, като арматура, гърдите ѝ още повече се извисиха към лицето му, а той не чакаше! Върна се истинската му страст – да смуче, мачка, хапе!
Тя стенеше, не тихо, не, тук нямаше кой да ги види и чуе. До тях достигаше глух шум от тържеството – тънки възторжени детски гласчета, ръкопляскане от родители, “Питат ли ме дей зората...”. Кой ли чуваше това? По-скоро чуваха туптенето на сърцата си, чуваха дъха си – на пресекулки, засилен от акустиката на прясно боядисано помещение.
Нямаха много време – и двамата го знаеха. Симо свали арматурата. Сега свободните цици разлюляха в цялата си прелест зърната – щръкнали, болезнено възбудени. Той потърси с ръка топлото място отдолу… знаеше, помнеше го – гладко обръснато. Вкара среден пръст... а можеше и още един без проблем – тя беше мокра, достатъчно мокра и гореща. Много, много бързо работеше с тази ръка. Задължително натискаше при всяко разтриване клитора. Да! Това е то, трябва да е бързо!
Кося изскимтя, разтърсвайки бедра, огъваща таза и корема, тя свърши. Върху ръката му. Секунди... само секунди ѝ трябваха за съвземане. Та той беше още с дрехи! Тя настървено разкопча панталоните му. Сивият плат се свлече на пода. Боксерките – също. Той сам свали розовото отгоре. Вече беше гол, здрав, надървен, желаещ.
Откъде време?! Кося застана на колене пред него. Обхвана с две ръце топките му – пулсиращи , чакащи. Захапа главичката на пениса, като леко притвори уста на буквата “О”. Задържа така. Симо изпъна тялото си глава назад, стон, прехапани устни. Езикът ѝ обиколи няколко пъти ръбчето. Ръката ѝ въртеливо стигаше от основата на члена до устата ѝ, засмукала отпред донякъде. Тя го погледна. Той хвана нейната глава – заклати я, да ѝ подскаже ритъма! Да, така трябва... Не му трябваше още много, изпразни се... в устата ѝ. Викът му бе сподавен, искаше да бъде по друг начин, но... времето!
Тя изплю цялата му сперма в шепи, стана и тръгна към мивката. Почисти ръцете и устата си.
Докато облече дрехите си, Симо се изми със студена вода, само отдолу.
Набързо излязоха, върнаха се в залата. То, има-няма двайсетина минути.
Без лилаво. Без доза…
ЦИКЛОН и 15см.
Трябваше и раздел пародия да е отбелязан. Висок ток при жената пенсионерка и спортен панталон на прегърбен пенсионер супер им стои.
:)))) Циклонеее, ама какви хубави 5 минутки ги врътна. Тъй де. Край, край, колко да е край ?! :)) Много яка сцена в Кауфл :)) хиля се идиотски. Адски ми хареса и тва с подсказката, дето тя го е погледнала за указания. Хубаво е когато не се предполага, че сме върха в тантра и трябва да покрием високи очаквания. Отлично се справи с продължението. :)) Перфе! Сега трябва да бягам,че един масажист има горещи спомени и ме прикотка пак да му легна, за да ме подмлади. Е, ще пием кафе, ще говорим, ще ме съветва и предпазва. :) Хубави работи. От сърце ти благодаря,Циклон! Много ми харесва да знам,че такова бъдеще е възможно. 15-ка, пиле, искам да знаеш, че имаш специално място в сръдцето ми. :) Мислех да ти направя една тава бухтички, но те усещам другояче днес. :) Иска ти се нещо по така. Палнал си фитилите и ти. Заповядай тост с маскарпоне, рукола и пушена сьомга. Черно кафе. Домашна лимонада с мед. Ай сега си подкован, дерзай смело!
Той масажиста си е масажист, а не реставратор, колко да те подмлади??? Да им се чудиш на акъла на бабките........
ЦИКЛОН: Добро утро!Писах го заради 15см. , не че нещо...ама да го уважа. Който си мисли , че днешните пенсионери са аут от секса , да има да взема ! Такива милфки има , около 60 -те , не можеш на кутрето да им стъпил!Хайде , приготвяйте учениците , баби и дядовци , пък и себе си погледнете ,още ставате !
Съгласна, Торнадо, абсолютно си прав! Красивото е в очите на виждащия. Бахи, смешката си я бива, но ти казвам - учи се от 15-ка, виж как си стои на положение, безпристрастен и хладен, извиращ хумор. А ти се уля! Губиш тежест като за журе. Цилкон, извини ме, моля, че разсеях фокуса си, който ти се полага по право и по избор.
"Трябваше и раздел пародия да е отбелязан. Висок ток при жената пенсионерка и спортен панталон на прегърбен пенсионер супер им стои."" И какво чудно има. Преди много години аз и съпругата ми срещнахме на Витоша една групичка пенсионери ,сред които и моите родители.Започнах да се задявам с баща ми , а той на една при това леко наклонена полянка вдигна стойка на ръце и мина някъде към 4-5 метра .Тогава беше към 74-75 години.Доживя до повече от 94 години и почина от мъка и любов кам майка ми ,която беше починала само осем дни по-рано.Той през цялото време казваше ,че без нея не иска да живее-Просто обядва леко ,седна във фотьойла и почина.Като силует приличаше на изправено жълто паве ,онези ,които не могат на подредят.Аз се шегувах с него ,че покрай реакторите в Дубна е станал безсмъртен.От там муе и дисертацията.//Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"
Десантчик, това е много красива история, която разказа. Благодаря, че я сподели тук.
Милфките виж, прочети, осведоми се до колко години може да са, това около 60г. са гилф. Ква тежест съм аз с моите 50кг. за пенсионерски истории, че и да ги журирам. Аз не съм с правомощия за първа помощ, нали някой от вас като направи хипертония като види класацията не моа му помогна... Аз съм си такъв, вие се опитвате да ме моделирате, да ме вкарате във вашите коловози и да ви се мазня... НЕ, НЯМА КАК ДА СТАНЕ!
Бахуре, не искаме да се мазниш, а да се държиш прилично. Срамно е, че не правиш разлика. Д.Т.
Fairy "Десантчик, това е много красива история, която разказа." Не знам дали е красива ,но въпреки ,че съпругата ми казва ,че аз не изпитвам емоции ,не е така.Изпитвам ,може да ми потекат сълзи ,ако видя да страда момиче или жена даже на филм.За 8 дни да загубиш двама родители ,не е никак леко.Майка ми почина ,просто защото не обръщаше внимание на здравето си. Културна ,възпитана , икономистка ,говореща немски и френски ,а не обръщаше внимание на здравето си.Не съм ги чул да се карат с баща ми.Обръщението им беше "Друже","дружка".Почина в съня си.//Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"
Десантчик, все още говориш с болка за загубата. Звучи ми, сякаш не е минало много време. Средата, която са ти създали, за да се изградиш е близка до идеалната и си представям колко ти липсва да се докосваш отново до тази атмосфера. Познавам такива домове. Да постоя час там ме зарежда за цяла седмица. Сега, пак приседнах на една пейка, за да ти пиша, веднагически щом те видях. Току що излизам от масажното. Главата ми бучи и добре, че накупих плодове , та зрънце грозде ми даде нужната захар в кръвта. Уморих се, честно да ти кажа. Уморих се от това да трябва да съм силната, волевата и манипулиращата. Защо все се повтаря тоя pattern? Къде бъркам? Ако верно нося нещо силно пристрастително, то вероятно е дадено не, за да тормозя мъжките тела, а друг смисъл е бил вложен. Да напиша нова религия? Да поведа войска? Иде ми да се скрия някъде и да се обезобразя. Айде,засега стига хленч. Нужно ми е силно кафе. Лошото е, че и тук прекалих. С вас. Ох ..
Фейри тука има достатъчно разкази да ти вдигнат кръвната захар. В Кауфланд дали е на промоция захарта? #безлочувства Циклон. Сладко от смокини ще правя да ръсна малко така за диабет да има:))) Весела
ЦИКЛОН:Вес , прочети края на ХАЙДЕ , НАХРАНИ МЕ !Пък тогава виж , може да ти се отядат смокини !Ха , ха ,ха...
Прочела съм разказите ти Циклон. От смокините нищо и никой не може да ме откаже. Смокинята за мен е като нарът за Персефона. Свързана съм с някой посредством това какво символизира в нашата си митология този плод:) Весела
Fairy,как да ти кажа. Обикновено социалистически семейство..Правех леки бели ,попласкваха ме ,катерих се по гръмоотводи и Като цяло още на 11-12 години ме караха да си оправям леглото. Сгъване на одеяло,изтупване на долен чаршаф, плюс възглавница ,на купчинка и в отделната секция на гардероба.След това кувертюра и така.Беше легло с рамка и рафтчета където стояха част от книгите ми и нощната ми лампичка.Вечерно време обратното.Малко пуританско.За книги и пособия не се пестеше.Имах поне 5-6 комплекта писалки имаше и "Монблан" и Паркер и Комплект Ленинград и Север и една китайска.Всички са за мастило.Имах три чифта хокейни кънки,е не толкова красиви като сегашните.Разбира се стикове и шайби. Както и голям комплект пергели,тушовки и т.н.Но не ми купуваха нито магнетофон ,само едно радио ВЕФ от съюза. През зимата три момчета и едно момиче ,отивахме там където сега е "Куколандия" на ул.Незабравка.Там имахме среща с четири момиче,,отборите се разделяха почти по равно-примерно две момчета и две момичета ,срещу три момичета и едно момче.Беше весело .По принцип не са ме глезили.А имах и летни кънки. Понякога като се просна на асфалта както съм се засили ,той е като пила ,а детската кожа не е дебела и от страната на падане целият крак е обелен и в кръв. А бе детски игри-//Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време" //Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"
ЦИКЛОН:Обожавам сладко от зелени смокини!!!Несравним аромат!Понякога , когато минаваме през Кресненското дефиле , там ,на ханчето , си купуваме.Децата го обичат върху бял сладолед. Вес , да ти е вкусно!
Торнадо мое, шамфъстък на баклавата ми, толкова обичам мъже, които не бързат и спират попътно я за кафе, я да купят на дечицата си сладко от смокини, че в Гърцийка да си украсяват домашните мелбички. Браво, момчето ми. Умееш си всичко. И писане. И семейство да си завъртиш. И дечицата да си отвъдиш с прекрасни детски спомени. Аз, разбира се, на мига, в който усетя как съм била стъпила накриво , се поправям , ама веднагически. Няма повече да те тормозя, миленкий мой, спирам с тия захаросани бадеми. Оттеглям се. Отбой. Назад. #Какаебилалоша#Какамолизапрошка#
Ще изпратя един разказ за пенсионери, белким приемеш, че се държа прилично. От 2006г. сърфирам в такива сайтове, правил съм какви ли не коментари, но никой не се е правил на ощипана госпоЙца.
Д.Т., ще ти изпратя един разказ за пенсионери, белким приемеш, че се държа прилично. От 2006г. сърфирам в такива сайтове, правил съм какви ли не коментари, но никой не се е правил на ощипана госпоЙца.
Сърфирам в такива страници от 1997. Първите, които си спомням бяхa allme и asstr. Sexkupon е българската страница с най-сериозна модерация, най-богато съдържание и най-голяма ангажираност на потребителите. Сигурно има някаква връзка между всичко това, как мислиш? Смея да твърдя, че защитата която предлагам на авторите е една от причините всеки ден да можем да пускаме по два нови разказа, а опашката от чакащи одобрение да не намалява ни най-малко. Помисли логично, кое е по-важно за една страница със секс разкази - да има повече разкази или да позволя на всеки да говори, каквото си иска? Авторите са крехки създания и особено прохождащите могат да се откажат за винаги от коментар, който ги праща на психиатър. Напиши разказ за пенсионери, тийнейджъри, хора на средна възраст, каквото ти е на душа и го пусни. Ще видиш как ще опресняваш страницата час по час със свито сърце за коментар и тогава може би ще разбереш защо. Желая ти успех с писането. Д.Т.
А, то имало и трезви още, или алкохола не им е бил достатъчен, твоето не е модерация, а ЦЕНЗУРА! И не, изобщо не се вълнувам, вече не съм в 4-ти клас, че да ми се свива сърцето. ВИНАГИ съм твърдял, че коментарите ми са ПО-ИНТЕРЕСНИ ииии много забавни. Ако ми бе тръпка да си пускам разкази щях да ги пиша и като коментар. СПОКОЙНА И УЮТНА НОЩ!
Браво! Това се казва готин разказ, свеж, ненапрягащ, забавен и реалистично еротичен. Яко това, мърсуват си в съблекалнята, децата уж пеят навън, 100 кг майки мутанти с букети цветя по двойки одумват трета мамасита.... Продължавай да пишеш в същия дух!
ЦИКЛОН:Благодаря на всички. Това , част 3 , е заради желанието и подсазката от 15см в коментарите.Затова сме двама автори...Но , не го виждам тук.Петнайска , къде си ?
Цахуре, модерацията е цензура. Изобщо цензурата под една или друга форма присъства навсякъде в човешките отношения. Дори в "случките" имаше един особено груб вид цензура, упражнявахте го ти и Бай Хуй, посредством грубиянщини и обиди. Д.Т.
Ами той се засрами и чака някъде зад кулисите за бис.....
15-ка лее строителни дейности на двора и е впрегнал банда леви кривокурци да ги изправя чрез труд и пот. Зает е!
Да се изтропам, че каква досадна нотификация ще съм. Аз преди няколко дни напълно непровокирано избухнах под първи разказ на автор. Бях груба и злобна. Не си търся оправдания и не се отмятам от това което съм казала. Но не така. Не ми прави чест по такъв начин да се държа. ALIAH ИЗВИНЯВАМ СЕ, ЧЕ КОМЕНТАРА МИ БЕШЕ СЕРВИРАН ТАКА. Весела
Коментара по горе за майките мутанти мой. Развалнувах се и си забравих размерите. 15см
От тези разкази тук тоя е най-якия! Браво!!! 8
За дами над 50 [email protected]
ЦИКЛОН:Сега виждам , горе думата "Молеров " да се чете "молещи "....Така е , като бързам.