Banner

18
Внимание!

Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!


Криза по време на сесия (част 3)

20.12.2018 | sexkupon
Категория: Изневяра

Мая още похъркваше, когато Ралица се прибра. Дребничкото момиче се зарадва, нямаше желание точно сега да говори с приятелката си. Чувството за вина я изяждаше, а фактът че чукането ѝ достави такова удоволствие, само утежняваше ударите на съвестта. Опитваше се да се убеди, че Мая е права и Жоро е нерез. Но тогава защо остана там до тъмно? Защо разговорът с него беше толкова приятен, човешки, топъл, забавен? И защо Даниел не можеше да има такъв... хуй!? Ето, помисли си думата с Х! И защо не можеше да я чука така? И хайде, физиологията си е физиология, но поне можеше да ѝ прави орална любов. Започна да се ядосва и това ѝ помогна да се справи със скрупулите си. Разтреби малката кухня от импровизираното матине и влезе в банята. Ласките на топлите водни струи я накараха да се отпусне и чувството за вина изтече в канала. Ралица постоя под горещия душ няколко минути със затворени очи и в главата и започна да се разиграва отново днешната сексуална авантюра. Ръцете на момичето загалиха бавно гърдите, спуснаха се към корема, плъзнаха се надолу. Тя взе ароматния сапун и скоро зялата стана в пяна. Сега дланите ѝ се носеха по тялото ѝ с още по-меко докосване. Едната ѝ ръка замачка гърдата и защипа зърното. Беше го стиснала между палеца и показалеца си и го въртеше до болка. Другата ѝ ръка се зарови между краката и пръстите ѝ започнаха да дразнят клитора. Момичето запъшка тихо, притисна и затърка бедра, а тялото ѝ се заизвива в сластни гърчове. Тя откачи слушалката на душа и насочи десетките шибащи струйки между краката си. Разтвори широко крака и се остави на удоволствието, огласяйки банята с невъздържаните си викове. Десет минути по-късно седеше на леглото си, сгушена в пухкавата хавлия, с друга хавлия, навита на чалма и се наслаждаваше на прекрасното усещане. Пълно отпускане, възможно само след сексуално задоволяване и горещ душ. Мързеливо се облече и седна да учи. Сега можеше много по-лесно да запомня какво чете и дори ѝ стана интересно. Мая се пробуди нацупена и с главоболие. Главата ѝ бучеше, а стомахът ѝ се бунтуваше. Ученето изобщо не ѝ спореше, а присъствието на сияещата от радост Ралица само я дразнеше. Момичетата си легнаха рано. Домакинята категорично се възпротиви на предложението на гостенката да спи на неудобния диван. Вместо това приготви за спане леглото и скоро настроението на Мая значително се оправи. Облегната на леглото, топло завита и с чаша горещ чай, тя беше готова да изпълни настояването на Ралица да се препитат една-друга. Учиха до късно и чак към два след полунощ изгасиха лампата. Дребничката Ралица се обърна с гръб към приятелката си и се сви, като коте, а Мая я прегърна откъм гърба и двете прилепнаха, като лъжички. Беше им много уютно и Ралица леко се размърда, притискайки се още повече в приятелката си. Тя от своя страна я гушна още по силно и в просъница я целуна нежно по врата. Топли тръпки пробягваха по телата им и кой знае, какво щеше да се случи, ако и двете не бяха крайно изтощени от пълния с емоции ден. Сънят ги обори и по-късно Мая така и не можеше да каже, сънувала ли е или през нощта приятелката ѝ беше въртяла сластно дупенцето си и го беше търкала в пубиса ѝ. Сън ли беше, че на Мая ѝ се прииска на мястото на клитора ѝ да изникне хуй и с него да разкъса пижамата на приятелката си и да проникне в нежната ѝ вагина? Вместо това вкара крак между бедрата и бавно и чувствено го задвижи, докато я държеше в прегръдките си и галеше големите ѝ гърди. Ралица също сънува смущаващ сън. Присъни и се, че Мая е разбрала за прелюбодейството и сега щеше да я накаже. Ралица нямаше да се противи, щеше да си получи заслуженото и да понесе последствията за предателството си. В съня Мая беше станала два пъти по-голяма и държеше безпомощната си жертва, прикована към леглото. Зърната на гърдите на блудницата бяха защипани с метални щипки и нещо грамадно се търкаше отдолу в нея. Всеки момент щеше да я проникне и да я разкъса, носейки и сладко изкупление. Утрото ги свари прегърнати. Ралица се събуди от гъделичкащия ухото и дъх на Мая и си позволи да се погушка още няколко минути преди да се измъкне изпод завивките. Като изрядна домакиня приготви закуска и когато гостенката стана, беше очарована от препечени филийки и горещо, ароматно кафе. Момичетата вече бяха на втората чаша от горчивата течност, когато в целия си блясък цъфна Даниел. Намести тлъстото си тяло и зачака да му сервират. Ако това се беше случило преди ден, Ралица щеше да скокне и да го обслужи на мига, без и през ум да ѝ мине, че той дори не е направил и най-бегъл опит да замаже вчерашния скандал. Вчерашната Ралица, може би, но днешната беше съвсем различна. След първоначалното унищожително чувство за вина, тази сутрин тя имаше различно самочувствие. На човек, който е бил оценен по достойнство. Вместо да очаква оскъдната милостиня на Даниел, беше получила щедростта на Жоро и ето я сега. Вече не е просякиня, жадна за един поглед.
- Има ли кафе? – подканящо попита Даниел.
- Има малко. – Ралица го погледна предизвикателно.
- В джезвето май остана, на печката е.
Даниел направо зяпна. Вместо да скочи и да му свари прясно кафе, гаджето му си седеше и нагло си позволяваше да му отговаря! Би ѝ залепил един шамар, ако тук не беше и едрата ѝ приятелка. В Мая имаше нещо, което караше Даниел да си държи по-предпазливо.
- Е, стани и ми сипи, де! – не издържа да не отговори на предизвикателството той.
Ралица почти стана без да разсъждава, по инстинкт, но някакво до сега непознато в нея гласче се обади: “Откъде-накъде?”
- Сипи си сам! – тросна се тя.
Температурата в стаята се покачи с няколко градуса от почервенелия от яд Даниел.
- Чакай, Дани. – умиротворително се надигна Мая.
- И аз искам още, сега ще направя.
Докато приготвяше кафето, Мая жизнерадостно обясни на момчето, че е дошла за няколко дни на гости, за да се подготвят по-добре за изпитите, понеже вятърничавият ѝ приятел и пречил. Даниел прие обяснението, всичко в името на образованието беше оправдано, а мнението му за Жоро беше възможно най-ниско.
- Изобщо не мога да разбера, какво правиш с него! – започна една от високопарните си тиради Даниел.
- Това момче няма никаква работа в университета, нищо няма в главата му! Изобщо не ме учудва, че е хуманитарна специалност.
Изричайки “хуманитарна специалност” той презрително сви устни.
- Какво да ти кажа. – извинително и някак кокетно се усмихна Мая.
На Ралица ѝ се прииска да защити Жоро. Той не беше такъв! Е, да, беше си вятърничав, но ако седнеш да говориш с него, беше забавен и умен. Какво е виновен, че Мая не е от най-интелигентните и я вълнува главно материалното? За малко да се обади, че са обсъждали интересна книга, но се усети и прехапа езика си навреме. Вместо това се усмихна в себе си, с превъзходството на човек, който знае нещо повече от останалите. В последвалия разговор Ралица почти не взе участие. Стана ѝ неприятно от клюкарското одумване и обяви, че трябва да отиде до библиотеката на ректората. Скалъпи някакво извинение и остави Даниел и Мая в квартирата. Беше ясен зимен ден и Витоша красиво се очертаваше от дясната и страна, докато вървеше към alma mater. Когато подминаваше ЦУМ се стресна, чувайки някой да вика името ѝ. Така се беше отвяла, че почти се беше сблъска с някакво момче. Само че, не беше някакво. Беше Жоро. Ралица моментално поруменя от срам.
- Рали... – гледаше я загрижено, погледът му беше едновременно топъл и детски закачлив.
- За вчера... нали не ми се сърдиш?
- Не. Естествено, че не ти се сърдя. – напуши я смях от глупавия въпрос.
- Каквото направихме... направихме го заедно, никой не ни е насилвал.
Той се усмихна облекчено. Приличаше ѝ на куче, което е направило някаква беля и му се е разминало. Беше толкова... жив. Как Мая изобщо можеше да му се сърди и точно защото я желае?
- Накъде? Мислех, че ще учите?
- Не знам. Трябваше да изляза на въздух. А ти?
- На кино. Бях купил билети, но Мая... така де, отиде да учи у вас. – за момент той спря, а после продължи ентусиазирано.
- Така и така си решила да се размотаваш, ела с мен!
- Жоро, не мисля, че трябва...
- Страхотен филм! И в дома на киното, меки кресла, не като накъсаните дървени седалки!
- Не. Не е редно. – дърпаше се тя.
- Пък и кой знае за какъв екшън си взел билети!
- Какъв ти екшън?! Филм на Бертолучи, класика! Последно танго в Париж.
Ралица беше чувала за филма, знаеше че е провокативен и въпреки, че мозъкът и казваше “не”, от устата и се отрони “добре”. Половин час по-късно, с общ пакет пуканки, двамата гледаха виртуозното изпълнение на Мария Шнайдер и Марлон Брандо. На кино! Откога не беше ходила на кино! Даниел и през ум нямаше да му мине да я заведе на нещо толкова непрактично. Или изобщо да я заведе някъде... Филмът я накара да се задушава от емоции. Искаше да веднага да говори за тях, да ги обсъди, едва изчака да светнат лампите в края на прожекцията. Разговорът с Жоро потръгна съвсем естествено. Спореха за моралната страна на връзката между героите. Тя се палеше, той остроумничеше. Преди да усети вървяха хванати за ръка.
- Не мога да повярвам, че ѝ направи... това! – възмущаваше се Ралица.
- Кое “това”? – дяволито я дразнеше момчето.
- Знаеш кое! – изчерви се красиво тя.
- Като я... облада отзад!
- Че какво толкова? – той се кефеше на смущението ѝ.
- Всички го правят. Сигурно ти и... как му беше името, Даниел също...
- Глупости! Никога не съм се... не съм... там!
- О-о-о, задължително трябва да опиташ! – той прекъсна протеста ѝ.
- Как ще знаеш, дали ти харесва или не, ако не пробваш?
- Ти да не си предлагаш услугите? – премина в настъпление Ралица.
- На теб, предлагам всичко, което поискаш. – той спря, обърна я към себе си и гласът му стана странно дрезгав.
- Жоро... не говори така. – отчаяно отвърна тя.
Опита се да тръгне, но той стоеше. Без да обърне внимание, бяха стигнали до неговия дом. Обзе я усещане за предопределеност. Сякаш сама съдбата я беше довела тук. Тези топли очи, дяволитата му усмивка и романтичното усещане след филма се събраха заедно.
- Искаш ли да се качим и да ми покажеш, какво точно съм изпускала до сега? – сама не можеше да повярва на думите си.
Още докато ги промълвяваше сърцето ѝ заби, сякаш щеше да изхвръкне през гърлото. Не бяха нужни повече думи. Той отключи и двамата тръгнаха към древния асансьор. Не продумаха докато не влязоха в топлия апартамент.
- Обещавам, да не се дърпам. – каза тя.
- Обещавам да ти хареса. – отвърна той.
Устните им се сляха и главата ѝ се завъртя в сладка премала. Чувстваше се толкова мръснишки, беше се качила, за да я... за да я отворят отзад! Само като си го помисли и от гърлото ѝ се откъсна стон, заглушен от целувката им. Бедрата ѝ се потъркваха в очакване и тя буквално се разтапяше в ръцете му. Без да отлепят устни минаха в банята, оставяйки дрехите си по пътя. Докато стигнат до ваната Ралица вече беше загубила сутиена си и момчето жадно смучеше зърната на големите ѝ гърди. Упиваше се, мучеше от удоволствие, а тя имаше чувството, че всичките ѝ нервни окончания в този момент бяха в циците ѝ. Хвана го за косата и натика гърдата още повече в лицето му. Тя отпусна глава назад и връхчетата на косата и погъделичкаха дупето. Майната им на Даниел и на Мая, с тъпата им еснафщина! Горещата вода и сапунената пяна отмиха бързо киносалона от телата им. Момичето стискаше и извиваше в ръце твърдия член. Толкова различен от малката полу-мека пишка на гаджето ѝ. Жоро ръмжеше доволно, а двете му ръце я работеха неуморно. Едната разтриваше слабините ѝ, разпръсквайки топли вълни по тялото ѝ. Другата бавно се плъзгаше в цепката на дупето ѝ, вече обилно насапунисана. Той я обърна внимателно с гръб към себе си и я накара да коленичи във ваната. Откачи от закачалката на вратата гумен шланг и странна гумена бутилка. Очакването караше Ралица да се задъхва от страст, чак сега разбра, какво иска да и направи. Докато пълнеше бутилката с топла вода, леко легна отгоре ѝ, дразнейки вътрешната част на бедрата ѝ с пениса си.
- Отпусни се, не се стягай. Дишай дълбоко. – прошепна в ухото ѝ.
Тя притвори очи и задиша тежко, колкото защото той така ѝ каза, толкова и от възбуда. Пръстите му я галеха по отвора на дупето с плавни, настоятелни движения. Тя се отпусна още и усети леко проникване в аналния си отвор. Чувството беше ново и... м-м-м, интересно. Галеше я съвсем нежно, по ръба на аналния пръстен отвътре. Момчето усети как тя се отпусна още и халката ѝ вече не го стискаше. Извади пръста си и внимателно въведе в ануса и накрайника. Тя изохка леко от по-дълбокото проникване. Момчето отвори бутилката и я вдигна нагоре. Ралица усети как я изпълва и разтяга нещо горещо. Топлата вода я изпълваше и създаваше в нея чувство за тежест, дискомфорт и някакво неопределено усещане за събиращо се напрежение. Момчето леко плъзна свободната си ръка и бавно започна да масажира клитора ѝ. Ралица затвори очи и застена тежко. Тежестта от все повече изпълващата я вода се сблъскваше с искрите на удоволствие от клитора ѝ, създавайки един неповторим коктейл от две противоречиви усещания. Напрежението в дупето ѝ нарасна и тя започна да го върти нетърпеливо. Всеки нерв в тялото ѝ беше набъбнал до крайност. Зърната на гърдите щръкнаха, както никога до сега и стоновете на момичето преминаха в силно пъшкане.
- М-м-х-м. О-ох. Не. – стенеше тя.
- Не. Не. Не мога повече.
И наистина напрежението в дупето ѝ беше непоносимо. Имаше чувството, че ще се пръсне.
- Добре. Добре, ето затварям го. – нежно я успокои гласът на Жоро.
- Сега иди до тоалетната, извади го и остави да изтече. Ще те чакам в спалнята.
Ралица побягна към тоалетната, оставяйки мокри стъпки и въртейки смешно дупе. Отне ѝ двадесет минути да изпразни всичко. След това се чувстваше странно лека, имаше чувството, че ако подскочи ще може и да хвръкне. Гола мина по коридора и влезе в спалнята.

Следва продължение...

Дядо Торбалан
https://eroticstorybg.blogspot.com

НОВ КОМЕНТАР | Анонимен