Banner

18
Внимание!

Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!


Калинка

10.09.2023 | Helios
Категория: Аматьори, Пародия и хумор

Калинка – любопитно насекомо, заемащо място във фолклора като главен герой, макар и не винаги. Но тази история, не е за насекомото.

Калина е мома, която поразително прилича на симпатичното бръмбарче, чието заглавие е заела. Мъничка, леко пухкавичка, с крачета за които си намираше обувчици от детските магазини. Но за сметка на това със сластно изкусителни форми, преливащи от симетрични, красиво оформени прасци и бедра към заоблено дупенце, което се полюшва като закана от единия до другия край на ханша. Тази визия отнема разсъдъка на мъжете изпровождащи я със замъглен поглед от мераци… и това е само половината от нея! Пухеното ѝ коремче издава страстта ѝ към кулинарните изкушения, може би като компенсация на нейната неудовлетвореност. Но това изобщо не пречи на относително тънкото ѝ кръстче гордо да оформи контраста с омайното ѝ дупе. Нагоре притеглят погледа чифт не толкова големи цицки, колкото умело опаковани, подредени и изложени като на пазарска тараба. Калина не е красавица, изобщо не би могла да се вмести в никое клише за това. Лицето ѝ не е с пропорции на съвършенство, може би само някой ренесансов творец би могъл да намери хармония в това лице с черти по-скоро на фламенко танцьорка. Точно като тези танцьорки, тя инфантилно закичва от време на време черната си коса с червено скрънчи. Мургавата ѝ кожа правеше напълно същата препратка към онзи фламенко типаж в Испания. Незнайно как, въпреки не високият ѝ интелект, при вербално общуване с нея ясно се вижда сексуалната нагласа в противоположният пол. Мъжете я наобикалят, очите им се опулват в опит да докопат повече от “тарабата”, попипват уж невидимо “пакетите” си и мога да се закълна, че вместо сълзи от тези оцъклени очи теква сласт. Калинка в тия моменти кокетничи, истерично почти, бе ѝ много приятно да е обект на желание, но това желание се губеше някъде в хаотичната ѝ надменност. Никой не можеше да я има, никой не я заслужаваше и това не подлежеше на никакво съмнение, защото тя бе тъй нежна, тъй женствена, тъй умна, още сияйна, че бе единствена, най-красивата, достойна само за онзи... дето го нямаше. Но не, все пак го имаше, за съжаление само в нейната глава.

Насекомото от фолклорни мотиви се прибираше в уютната си обител, почистваше елитрите, удряше им едно благоуханно масълце за разкош и блясък. Настаняваше се в любимото си креватче, гарнирано с чаршафки от най-фини материи на флорални мотиви, така както си е само по елитра. Погалва нежно коремче, вдига ръчички към малките си цицки, дарява ги с нежност и обич, леко издърпва малките кафяви зрънца, които като въженца изтеглят нежна тръпка в междукрачието ѝ.

Калинка потръпва, копнее за тази ласка цял ден. Надига бавно крачета, наслаждавайки се на пищните им извивки и кадифена гладкост. Спуска ръчички към тях и егоистично опипва формите си от прасците до бедрата. Без да бърза, без да се препира, все пак това е нейното време. После завива от горната страна на бедрата към долината, за да се спусне към онази пухкава и гладка прасковоподобна форма, ситуирана точно в средата на тези кадифени прелести. Предпочита прасковата гола, без мъх, без пречки, така още по-добре усеща докосванията на това място. Харесваше ѝ да бъде от двете страни на осезанието – от едната страна бе даряващият ласки, който възприема от действията си, а от друга страна бе получаващият, който също осезава. Някак тези действия се разделяха на различни актове в нейното съзнание.

Когато потънеше съвсем в егоизма си, се появяваше и трети. Рус, с къси къдрици, сини очи, дори пронизващо сини и някак дълбоки ѝ се виждаха, толкова дълбоки, че ѝ се искаше да се гмурне в тях. Стегнат млад момък, не толкова мускулест, но жилест и силен. Малко заоблено задниче, което я караше да потръпва в слабините си всеки път щом го видеше, дори и само в мислите си. А тези ръце, които я побъркваха в желание, бе направо обсебена от тях! Толкова чувствени, нежни и даряващи, но в същото време можеха да я вземат и да я пренесат докъдето си поиска. Цялата съвкупност от емоции която ѝ причиняваха, да-а-а… бе влюбена в усещането от тях!

Той я гледаше косо, изпитателно, докато ръцете му творяха върху божественото ѝ платно. Опиянена от този поглед и това усещане от ръцете му, тя потъваше все повече и повече в собственото си усещане. Извиваше се в дъга нагоре, за да му се поднесе по-сгодно, натискаше се в него за да го усети по-осезаемо. Едната ѝ ръка яростно триеше пухената опаковка на набъбналата ѝ възбуда. На цвят вече бе почти пурпурна от фрикциите. Другата нежно издърпваше ту едното, ту другото зрънце, а те на свой ред откликваха чрез онази връзка през нея пак там в онази пухкава същност. Сладострастно побутваше цялото си тяло към онази кулминация за която копнееше и не, не беше сама, а напротив – бе група, тя, тя и той.

Нежните ѝ набъбнали външни устни трябваше да бъдат разтворени, за да дадат достъп до по-нежни и по-чувствени устни. Тя усещаше силна нужда да го направи, разтвори с една ръка устните, разкрачи крачетата още малко и заби другата си ръка в нежно изложените розово-какаови устнички. Мигновено мина нервен импулс през тялото ѝ и откликна чак в съзнанието ѝ. Но това бе само предвестител. Калинка завъртя концентрирани кръгчета върху вътрешната страна на тези устнички, после ги поглези с продължителни надлъжни осезания и завъртя няколко оборота по набъбналото си розово-какаово жар-бутонче.

Една конвулсия се измъкна от другите и я друсна нежничко от пръстеновидният мускул на изхода ѝ, та чак до върхът на темето. Но тя стегна този мускул и не даде на другите конвулсии да се измъкват. Сви и онези кадифени бедра, така с ръце между тях, изпъшка сподавено и пак ги раздели едно от друго. Това контрактиране ѝ оставяше много приятно напрегнато усещане във вагиналните (и не само) мускули, а тя обичаше да отлага финалните празнични звездички. Зареяна в опиянението си, тя опипа положението между крачетата си, за да се увери че всичко е както го иска. Леко плъзна пръстче в просмуканият от прасковен сок вход, това нежно измъкна едно възклицание от нея, нещо между ох и ах...

Вътре в това топло, влажно и нежно място тя изви пръстче и го насочи към другото жар-бутонче. Намери точната дестинация и жадно заигра с него. Някъде в полукълбата на неокортекса ѝ, Русокоско го масажираше с кривнатото си в две насоки мъжко самолюбие. Не, не бе голям, нито дебел, харесваше ѝ да е малък и извит, точно да стига там където искаше. Освен това го искаше само там, като яростно и дори агресивно отказваше други овални отверстия.

Калинка се надигна, за да си осигури по-добър достъп на ръчичките, като с едната упорито масажираше вътрешното си удоволствие, а другата подсигуряваше мястото между устните ѝ и набъбналите външни устни. Спонтанно, може би от любопитство, реши да опита да погали онзи пръстеновиден мускул – табу. В началото бе странно и противоречиво възприятие, но не можеше да се отрече, че е приятно. Тя помисли, че иска да посвети първата фаланга на най-дългото си пръстче на това изследване. Първоначалните неясноти не я притесниха, защото искаше да провери тази идея. Разбира се, проведе един светкавичен дебат със себе си, в който се казваше, че това я прави мръсница, но въпреки това, решено е! Така решава нещата тя, така е щото аз казах, точка. Или в нейният случай поне седем.

Улисана в опитване и търсене на точните техники на новото вълнение, тя не осъзна, че вече е част от наборът ѝ с желателности. Някак Златокоско си беше намерил мястото там тихо мълчом, енергично съдействаше от другата страна на преградата за нейното благо. Наместен под нея, той услужливо стесняваше овалните гостоприемности на любимата си само с присъствието си. Освен това изцяло бе отдаден само на нейните потребности и никога не си позволяваше да свърши. Никога в нейно присъствие! (извън него, никой не знае)

Калинка се вдъхнови от новопридобитите осезателности, интензивно движеше пръстчета в двете си нежности, като генерираше удоволствие както никога досега. Завъртя се и подпря кръстчето си на възглавниците, това ѝ даваше по-добър достъп до ценните ѝ отверстия, както и гледка. Крачетата ѝ бяха почти до ушенцата ѝ, а прасковката почти до личицето ѝ. Така завита, като коте на кравай, тя се любуваше на собственият си спектакъл. Реквиемът, който както изглежда захождаше към финала, в който щяха да бъдат пуснати всички конвулсии на свобода в грандиозни шарени илюминации. Тя отново настрои изображенията на сигнала и вдигната амплитудата на осезанията.

Златокоско себеотрицателно танцуваше на сцената, раздавайки се безвъзмездно в името на нейното удоволствие. Той набиваше кривнатото си в две насоки достойнство, като методично и самоотвержено работеше само за нея. Калинка гледаше набъбналата “праскова” с присвити очички, но виждаше и целият спектакъл. Безмилостно въртеше три от пръстите си в путката си, а с другата ръка все още само най-дългият ѝ пръст създаваше усещания и неволно се докосваше до онези три от другата страна. Златокоско забави темпото, но се забиваше все по-силно и по-дълбоко. “Ти озаряваш с блясък моя живот.” – му внуши тя.

Тя щипна с палец клитора си и го задърпа в синхрон с проникващите я три пръста. Започна да премрежва поглед и конвулсиите не закъсняха. Усещаше силата на мускулите си, те здраво стискаха и отпускаха пръстите ѝ, освен това и някак нежно ги смукваха и мамеха навътре. Соковете ѝ издаваха звуци на примамващо мляскане, сякаш искаха да я целуват. Циците ѝ напращяха до пръсване, зърната еректираха здраво и сякаш излизаше дихание на жар оттам. Чуваше мощният ток на кръвта си, продиктуван от бесен ритъм на сърцето, което сякаш мереше мелодия, най-хубавата! В момента преди да загуби съзнание или представа за себе си, тя усети цветовете на дъгата и шумът от прибоя на спокоен океан. Дори този лек прибой леко я опръска. Калинка се отпусна, остави се на мощното природно величие и се предаде на безвремието.

Насекомото от фолклорните мотиви бе наистина такова, магично! Но носеше късмет и любов само на себе си! Една сълза се изтърколи от лявото ѝ оче…

НОВ КОМЕНТАР | Анонимен
КОМЕНТАРИ
Fairy | преди 10 месеца

Helios, велик си! Направо избухна. Не мога да си събера устата. Това творение е квинтесенция на еротичното обожание, гениалност и дисекция на предмета на наблюдение. При това с любов. Браво! Нямам думи колко ме зарадва.

amans | преди 10 месеца

Много добре! Трябва да призная че прочетох разказа два пъти, а втората половина и трети път. Ще си открадна няколко идеи които да изпробвам на моята "калинка" :) Браво Helios - разказът ти беше много вдъхновяващ и емоционален!

Анонимен | преди 10 месеца

Жена ми понякога ме кара, докато я чукам отзад, да вкарам два пръста в путката и да си масажирам хуя през тънката преграда. Как стене тогава, ле ле , съседите я чуват.

Анонимен | преди 10 месеца

Аз не разбрах технологията как аджеба се щипва клитор с палец, че и го дърпоти като куче кокал !?

Helios | преди 10 месеца

Магия, благодаря! Мисля че малко ме превъзнасяш. Забавлявах се с този образ. Също така ти благодаря за всичко което чета от теб! Е там е магия вече! _ _ amans Благодаря! Нека вдъхновението бъде с теб! __ __ Начи... нонимен дето пита за кучето и кокалите дето влачи... Представи си ръкавичка с един пръст, (за палеца) сега ако имаш възможност, (щото 4 от пръстите са в общо отделение) можеш да хванеш "нещо", между групата и палеца. Дори и да е с размера на двудневен корнишон Kaprikorn F1. :) Обаче, дори и аз не разбирам как го прави героинята наистина... :D :D :D Благодаря!

Анонимен | преди 10 месеца

Helios, и аз благодаря за вниманието и не съм анонимен, а най-проклетия опозиционер в сайта.

Fairy | преди 10 месеца

Helios, засрамваш ме с тези незаслужени комплименти и не бих искала сега да го превърнем като диалога ми с airbnb support, в който се уверяваме взаимно кой кого обича повече. :)) Понякога тук имаме шедьоври, които остават без полагащите им се 100 коментара , най- малкото. И с твоята Калинка си го обяснявам така- просто публиката от захласнатост мълчи и не успява да отреагира, че и последният тон е отшумял. 7 секунди тишина. Тук е мястото да избухнат в аплодисменти, но уви, не сме в концертна зала. Ще се радвам винаги, когато посрещам протуберансите ти, огряващи скришното,да ме затоплят и развълнуват. Сполай ти!

Helios | преди 10 месеца

Вълшебна, говореща с цветовете. Чуваща във ветровете, и разбираща езика на Gaia. Недей да скромничиш, уникална си! Точка. Аз няма да споря повече! Относно коментарите и шедьоврите, ми не знам, но не се и вълнувам. Дори и за един да има нещо в моята идея, супер. Както бях писал някъде по-рано във времето, това е просто перспектива :) Благодаря на всички!

IzkuKurigal | преди 10 месеца

Доста горещо, Хелиос! Не разбрах защо е в "Пародия и хумор", но със сигурност знам защо е в сайт за еротични разкази

Helios | преди 10 месеца

IzkuKurigal, изобщо не мога да се меря с теб в категорията за която питаш. Тогава като пуснах разказа, ми се видя леко като пародия и хумор, обаче явно не съм преценил добре... :D Мое скромно мнение е, че това са просто етикети. Човек чете и си преценява какво е, но трябваше да сложа един два етикета. Благодаря ти!

IzkuKurigal | преди 10 месеца

Дано не съм прозвучал заядливо, Хелиос. Не е въпрос до мерене, просто помислих, че нещо съм пропуснал. Извинявай! Аз като не мога да си избера категория слагам само "Аматьори" :) Май често ми се случва Хе-хе :))