Засрамените не духат (част 1)

04.09.2023 | Анонимен

Знаех, че Милена не е за мен. Тя харесваше шумни партита, чалги и силни любовни емоции, а аз участвах в литературни конкурси, слушах джаз и ходех на фитнес. В университета ни обединяваше това, че в морето от колеги, които бяха записали психология щото, що не, ние ходехме по изследвания и конференции, давахме и малкото си свободни пари, за да станем психолози.

Та, една вечер сме на литературно четене с объркани мои колежки, които се оплакваха колко е нечестно, че никой не те подготвя за реалната професия. Сигурно щях да им вляза в положение ако на 20-ти не бях останал с 60 лв. до края на месеца, заради курса ми по основи на трудовото право. И аз пиех газирана водичка, а те уискинца, които не са платили за реклама.

Литературното четене започна. Авторът е разказвач със силна самоирония, та разказите и коментарите ѝ направиха вечерта смислена и приятна.
- Влади, това беше много готино! – каза високата ни и слаба колежка Алекс, а другата срамежливо кимва и се усмихва.
- Кажи, Ралица, на теб хареса ли ти? – ръка в косата, кичур около пръста.
- Да, аз харесвам всичките ѝ книги! Но не съм била на литературни четения.
Разхождахме се и си говорихме за секс. Исках да закарам темата на там, защото и Алекс, и Милена твърдяха, че Рали ме харесва, гледа ме влюбено. Милена се бъзикаше, че съм възбуден от мазната ѝ коса и смотаната ѝ енергия. Ралица не беше с изгледа и присъствието на фурия като Милена, но беше миньонче, очевидно прекаляваше с четенето и добре де, беше малко сивичка.
- Е, Рали, всичко в леглото е въпрос на съгласие в крайна сметка!
- Влади го иска между другото! – вметна Алекс намигна на Рали.
Слабичката ни и миньончеста колежка се изчерви и наведе поглед.
- Добре, ще хапнем ли някъде… – опитах се да спася Ралица, защото очевидно не ѝ беше удобно, но Алекс беше такова перде, че продължи:
- Да хапнем… Рали, така е, всеки мъж, който знае какво иска като Влади… – Алекс ме ядоса, но Ралица реагира първа.
- Добре, вие двамата сте го правили? Така ли? – после се зачерви още и вдигна ръце пред устата си.
- Това няма зн…
- Не сме го правили, Рали, Алекс се бъзика с теб. Въпросът е, че е така. Аз например питам винаги, говорим си какво ни харесва и какво не, какво може и какво не…
- И как протича такъв разговор?
Алекс се ухили.
- Покажи ѝ как го правиш!
Идеше ми да се разкрещя на Алекс. Истината е, че с нея го правехме понякога и тя наистина беше перде, но Рали беше срамежлива, нежна и ранима.
“Но и тя си подмокря гащичките!” – веднъж се беше изсмяла Милена, когато ѝ разказах как съм взел кафе на Рали, защото съм се сетил, че на нея не ѝ стига времето с новото разписание.
- Рали, да кажем, че сме си прекарали хубаво вечерта, отговорили сме си на погледи, думи, жестове, докосванията са приятни и търсени. – пресегнах се към ръката ѝ.
И тя вплете пръсти с моите и стисна. В очите ѝ видях нещо… дълбоко, горещо и натегнало от желание. Алекс имаше лисича усмивка на лицето си. Рали също я погледна, засрами се и си дръпна ръката.

Знаех каква ще е следващата реплика, не знаех кой ще я изрече.
- Аз искам да си тръгвам. – Рали бръкна в чантичката си и след малко я затвори.
- Да тръгна ли след нея? – питах Алекс.
- Ами малко съм пияна, но май не.
Вечерта се беше развалила, но аз исках да изпратя Алекс. Беше 5 см. по-висока от мен, но беше 62 кг. Беше освободена и некомплицирана в леглото, но определено безконтролното засрамяване на Рали, с която уж бяха много близки, бих го очаквал от цицорестата и изрусена Милена.
- Ще се качиш ли? – пита ме Алекс през голо рамо. - Брутална жега е, комарите са полудели, следователно… да, на мен ми се ебе! Знам, че мога да опъна Алекс, а утре пак да сме си приятелчета.
Разхвърляме дрехи от вратата, бърз душ без пипане и други форми на губене на време. По едно време погледнах клитора и срамните ѝ устни, зачервени и надути.

Излизам от банята пръв. Наливам ѝ вода в нейното чашище, цамбурвам пет ледчета и я слагам в хладилника. Аз пия от каната. Телефона ѝ звъни. Близначка ѝ.
- Здрасти Веси!
- О, здрасти Влади! Щях да питам как е сестра ми, но ще е добре. – засмиваме се.
Водата спира и след малко дългата и грациозна фигура на Алекс влиза в кухнята. Изпива не малко от водата, пада на колене пред мен и надява устничките на кура ми. Водата с леда е до нея на пода.

Смуче кура дълбоко и студено. Плюе по главичката и пак го лапа. Чупливата ѝ кестенява коса е все още хладна между пръстите ми.

Изваждам си кура.
- Александра, ближи ми топките! – успявам да звуча спокойно.
Тя ми забелва главичката и прокарва палец, както ѝ бях показал миналия път.

Лапа ледче в устата си. Хладното ѝ езиче по ташаците ми, сигурната ѝ ръка, лъскаща кура ми, бяха велики. Едната топка, студ от който те вледенява мозъка, но и топлината на женската ръка. Плюе по кура вода и слюнка и пак ми глези топките. Изплюва ледчето и го лапа. Надънвам ѝ го в гърлото. Безумно ми харесваше студенината по ствола и горещото гърло на колежката ми. Изправих я, дърпайки я за косата. Завъртях я да се опре на кухненския плод. Вдигнах ѝ краката и тя просто седна върху кухненския плот. Хвана ме и си го намести между краката. Пред Рали се правеше на голяма работа, но сега беше разтечена, сгорещена и ѝ го наврях. На няколко тласъка. Забих се до дъно. И започнах да я еба. В чукането на супер слаби девойки има един много пикантен момент. Всички, с които съм спал сякаш се възбуждаха от крехкостта си. Ебях Алекс тежко и дълбоко. Държах единия ѝ крак, а с другата ръка пригалвах клитора ѝ. Изпразних се дълбоко в колежката ми.
- Да си тръгвам ли? – държах я в прегръдка доста време.
Не бях сигурен колко ѝ е наръбено дупето.
- Остани де!
- Хайде да те сложа в леглото.
- Остани, чука ми се! Защо ме караш? – грабнах я и я понесох към стаята ѝ.
- Беше лоша. Оставям те да си мислиш… – тя обви краката си и ме събори върху себе си.
- Разгонена съм? Имам нужда от кур и… – набих ѝ го зловещо.
Топките ми я зашляпаха по задника за секунди.
- Харесва ли ти така?
- Да! Чукай ме!
Виждах как малките ѝ корави цицки подскачат. След малко я бях завъртял настрани. Алекс отлично знаеше, че след първото изпразване могат да я шибам дълго. Левия ѝ крак беше между моите. А дясното ѝ бедро беше преметнато през рамото ми. Беше готино да знам, че това, което джвака в путката ѝ е моята сперма. След малко си го изкарах. Подадох ѝ го в устата. Бяхме потни и задъхани. Тя духаше със същото настървение. Придържаше ми ташаците нежничко, защото ѝ бях казал, че ми харесва. Кура ми беше спаднал, но Алекс ме надърви на макс. Вдигнах ѝ краката. Набутах ѝ го мазно и бавно. Тя се натискаше.
- Харесваш да ти го слагам в тясното путенце? – тя спусна ръка към клитора. Плющях я, а тя ахкаше.

Гледах я как си играе със себе си. Аз си правех кефа с путката ѝ. Тя ме посрещаше. Блъсках Александра и галех безкрайните ѝ бедра. Протегнах ръце и развъртях зърната ѝ. Опънах зърната, а гърба ѝ се изпъна. Свърши мощно. Усещах конвулсиите на пиченцето ѝ. Натиснах бедрата ѝ още. Лежах върху нея и я помпах. Идваше ми. Усещах стъпалата ѝ по гърба си. Отдръпнах се. Прокарах език по палеца на идеално педикюрирания крак. Напълних я.

После лежахме, лепкави и готови да се пукаме още.
- Ти ебал ли си Милена? – погледнах я.
Тя отклони поглед и прикри уста с ръце.
- Не, но Харесвам Ралица и бих искал да… омачкам чаршафите с нея, както бихте казали вие с Милена.
- Не си тръгвай, моля те!
- Отивам да ти оправя лаптопа, защото утре пак ще бучиш, че не работи, а после ще оправя и теб пак!
Боцна ме с пръст в гъза.

Обърнах се. Голото слабо тяло беше разтворено. Между краката ѝ изтичаше спермата ми.

Владислав

П.П.
Милена е описана по-добре в разказа ми “Дарина – вълчицата”. С Дарина се запознах няколко месеца след тази случка. Тя – Дарина, беше най-добрата приятелка на Милена.