Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
На 38 години съм… още запазена, омъжена, с двама сина на 9 и на 6 години. Съпругът ми и аз се оженихме сравнително късно, осъзнато, че трябва да създадем семейство. Не че нямаше някакво привличане, но едва ли може да бъде наречено любов. Децата се появиха веднага, а и нямахме много време да чакаме. Сексът... по протокол. Ще разберете защо. Та, така...
Една сутрин оставих децата в училището и чаках на автобусните спирка, щях да ходя при родителите, къщата им е в другия край на града. На кръстовището до спирката, на светофара, имаше вече много коли, трафикът на работния ден. Нетърпеливо поглеждах за автобуса и изведнъж чух сигнал с уста от песен “Войнишкия сигнал” на Емил Димитров. Пресече ме. Коленете ми се подкосиха. Заоглеждах се, като уплашена сърна… около мен, по тротоара, около спирката, по улицата.
И след малко пак свири се с уста, още по-ясно чувам “Аз чакам, чакам вече час и свиря тоз сигнал...”. Точно пред мен, на пътя, стъклото на една червена кола беше свалено, шофьора не видях, но той пак изсвири. Вратата на колата отпред вдясно се отвори:
- Ти си... Качи се, ще те закарам. Моля...
Не помислих, машинално седнах отпред в колата, светофарът вече беше зелен и потеглихме...
***
Това е човекът, това е голямата ми любов, това е страстта, това е невероятният секс... а тогава бяхме на по 22, 25 години. Не бях виждала Виктор от повече от 10 години, след като се омъжих. Той замина някъде на работа извън града, после чух, че се оженил, но се развел бързо, после заминал да работи в Германия.
- Надя, още по-хубава си! Не си забравила нашия сигнал. Как си? Чух, че имаш две деца...
Колата отби вдясно и спря.
Аз седях, стисках чантата, ръцете ми побеляха, гласът ми изчезна и... заплаках. Така, без звук, без глас, само сълзи се стичаха върху лицето ми.
- Отивам при нашите. Извинявай, Вик...
- Никой след теб не ме е наричал Вик. Като че беше вчера. Колко… 10 години има, нали? Щастлива ли си? Поне ти...
Сега вече изригнах, ревях като пребито животно, сълзите ми размазаха малкото грим, а от червилото нямаше и следа. Трескаво бърках в чантата за някакви кърпички и в това време той взе ръцете ми в своите, целуна ги, погали ги, така, както само той може, разкопча колана на седалката и се премести леко към мен.
- Надя, моята единствена! Надя, защо...
Прегърна ме, плахо, нежно, потърси погледа ми, опря челото си до моето, вдигна лицето ми, затвори очи и ме целуна. Така, както някога...
- Вик, не може... не бива! Толкова ме е срам! Моля те, закарай ме до нашите...
- Да, до вашите. Ако не ги беше послушала тогава...
Аз превъртях в главата си като на кинолента събитията отпреди 15 години...
- Вик, обичам те все така, но животът е решил друга съдба за нас. Моля те, тръгвай!
- Аз съм твоята съдба, знаеше го и тогава... и сега. Не се живее без любов, разбираш, нали? Тук съм, ще те видя пак. И ти го искаш, нали...
Ох, и аз се разплаках! 15см
И аз, 15-ка! Ама през смях и радост! Той е тук! :) Кой е той? Къде е тук? Нищо. Заедно сме. :) Как да не ревне човек. :) Ох, какиниииии
Надя, чакаме ...Ще се видите пак , нали, Вик е в града , грехота е да не ни разкажеш, хайде не бъди добра и целомъдрена , затова сме тук. Давай , смело , какво стана ?
Много красива, макар и кратка история! Успя да ме докосне и има тооолкова много потенциал, че бих се радвала да прочета продължение :) Aliah
Страхотно начало. Очакваме продължението.
Прекрасна лексика, чудесни емоции! Поздравления!
Много чувствена история, трагедията на живота. Scor5i0n
Lord, радвам се да те видя отново! Дано всичко е наред при теб! За разказа - емоционално начало, предполага страстно продължение. Лейди
Уфффф - пак под 3000 символа и докато се събудя, то свършило...
... инче и у мен предизвика някакви подобни усещания - този живот - вечно се разделяме със нещо! Седя пред тъпия компотер и сълзите ми се стичат, като ручейче... сякаш беше вчера - майка, татко и аз. Едно мигване с очите и вече съм с 1-то, 2-то, 3-то гадже, с любимата ( съпругата) и нещата изведнъж се промениха - живота ни завъртя в кръг, в едно сиво ежедневие... Обичам те мила, със бели маратонки и изтъркани джинси... беше вчера, когато слязох на бургаската гара и се запътих на никъде. Не знаех дали ще я намеря или ще я дочакам, но имах ВЯРА и много НАДЕЖДА, които живота ми малко по малко отне... първата нощ спах под моста... нямах пари, дори за хотел. На другия ден ТЯ дойде - на уреченото място в уречения час. Нямах дори талафон, нито комп - нищо - само една голяма НАДЕЖДА и много ВЯРА в живота... А той, живота се изгаври с мен, изгаври се, но поне сме още заедно - с две деца, но заедно!
Любов, ако нямаш, нищо не си! :) Любов не като притежание. Не като секс партньор. Любов като да вдигнеш давеща се пчела с ръка. Като да изместиш охлюв от пътя. Като да предугадиш преди да ти е поискано. Животът си е хубав и си е наред , мили анонимни. Такова ни е тестото, че се учим по- добре от враговете си. От грешките си. Прегръщам те, плачещи. Утешавам те с гръдта си. Целувам те по бузките. Всичко е наред! Така трябва да си бъде! Всичко е наред. Ела. :)
Лелеее... Онемях.
Много добре и грамотно написано.Очаквам с нетърпение още.Поздравления за автора!
Така емоционално и изстрадано ,вечната любов , трудната. Ноооо....Хайде , на бас , какво ще последва ! Чакам здрав секс , ще видите.
Ооиии ко става тук ??? 18 см
без sex имали жени да хареса голям и дебел [email protected] email
Не откривам къде да поставя рейтинг, затова тук 6/6****** за стил, лексика, емоция. Браво Надя! Чакаме продължението.
От автора (Надя).За първи път пускам нещо в сайта.Дори се изненадах , че разказът е одобрен. В момента съм в особена аура...Простете за несъвършенствата . Вчера написах и част 2 , да довърша историята. Може би стилът ми на писане не е много типичен тук...Но така мога. Изпратих и още два , съвсем различни разкази , пак анонимни. Ако бъдат одобрени , може би ще ме разпознаете в тях.Благодаря за коментарите!
Надя, добре дошла в най-добрия сайт за еротични разкази! Лично аз ще се радвам да се регистрираш и/или да подписваш разказите си.
Автора(Надя) до IzkuKurigal...He още...С вкус на детайл , не мърдай ,може да те ответ циклон. Ще разбереш!
Наденка, аурата ти си е наред. Може би мислите ти са объркани. Така е при фините хора, внимават да не сбъркат. Разсъних се като прочетох как намеси и атмосферния фронт. Много интругуващо стана. :)
Надя, по скоро реторичен въпрос - разказа е плод на фантазия или е базиран на това което сърцето ти очевидно е изстрадало?
Автора (Надя)Как да фантазираш страданието? Преживяваш го-понякога бързо , а понякога с години ...И ако го споделиш , може да предизвика емоция у читателите. Може да ги накара и те да споделят , за да ни олекне поне малко на всички. 5kov , благодаря!
3000 символа , не винаги количество е качество. Като четеш това , не ти се е надървил , не си се подмокрила , ама нещо те е жегнало под стомаха , та затова пуфтиш.
Вик за надежда!
ВВ. 11:11 МК?