Палава аниматорка (част 1)

12.07.2023 | Cherie

Наблюдавах я с периферията на окото си. Чистех ненадейно масите на терасата с мокър парцал, както всеки друг ден. А тя умело изгаряше младостта си, без да се замисля. Дори за миг. Винаги го правеше сутринта. Петнадесет минути преди осем. Започваше ритуала си за разбуждане на сетивата. Дългите ѝ пръсти елегантно се бяха сгънали и държаха дебела цигара. Пушеше жълт Камел. Димът изпълваше белите ѝ дробове преди да се откъсне от нейните пълни устни. Въздишка на наслада се отделяше от нея. Тиха и все така спокойна по подобие на спящото море. Устните ѝ бяха порти към неистово удоволствие, от което желаех вече втора година да опитам. Но така и не се престраших. А тя продължаваше да ме изкушава. Размазваше червилото, останало от предишната вечер. Притваряше устните си с натиска на палеца си и замечтано гледаше към хоризонта, докато цигарата гореше. Горещият ѝ език плавно минаваше по възглавничката и въздишаше. Щастието бягаше при всеки нов поет дъх от нея. Носеше къса тениска, бяла на цвят с черни ръкави. Памучната материя на дрехата подчертаваше настръхналите от хладния въздух зърна. Връхчетата им се залепиха за тениската и при най-малкото движение на тялото ѝ, гърдите се изпълваха с трепет. Притискаше бедрата си, плавно ги търкаше, за да се сгрее. А аз ненадейно си представях как измежду тях потичат соковете от нейното мокро котенце. Сякаш чакаше да бъде докосвано. Чукано безмилостно. Недрата ѝ да обгръщат наболия чеп до полуда на не кого да е, а моят. Тя да положи крачетата си на раменете ми и да се моли за още. Да тласкам цялата си мъжественост все по-навътре, чак ташаците ми да се удрят в кожата ѝ. Копнеех за това тя да бъде моята малка гейша, а аз – поредният клиент, пленен от сексапила ѝ. Винаги да се отзовавам при нея като неканен гост и да бъда нагостен с някоя друга хубава приказка и пеперудена ласка. Напук на реалността искам да я поря в хотелската стая, на леглото, в което ляга с Божидар. На същото място, където той дърпа дългата ѝ коса, увива я а около китката си и я оставя да го язди с гръб към него. С лице към леко открехнатата врата, откъдето аз ги наблюдавах. Както всеки друг път. Изкарвах надървения си кур и го изпомпвах. Движех ръката си ритмично по ствола си в тъмнината, надявайки се да не бъда забелязан. Боях се от голямата вероятност да бъда спипан на момента. Обаче скандалността на обстоятелствата ме зареждаше с нова енергия, непозната и така необуздана за мен. Не усетих кога съм станал роб на нещо подобно, но вече не е от голямо значение. Така и не разбрах кога ми се превърна в чист навик към края на смяната си да отивам до въпросната хотелска стая. Винаги заварвах вратата открехната и не си правих труда да правя нещо повече. Заставах на своите колене, победен от възбудата, и очите ми не се отделяха от тялото ѝ. Всеки път я виждах под различни роли. Единият път носеше сладко котешко костюмче, което се състоеше от мрежест бял чорапогащник, комплект от същия цвят бельо, уши и опашка с анален разширител. Вероятно най-любимата ми част от визията бе каишката със звънче около тънкото вратле. Дрънчеше при всяко малко движение и се синхронизираше с опитите ѝ да си поеме въздух.

Гледах я как обвива горещия си език около кура на Божидар, засмукваше го толкова страстно, сякаш животът ѝ зависеше от близалката. Като типична дегустаторка, нямаше и едно кътче, което да не е опитала. През сълзи го молеше да изкара млякото си и да запълни устната ѝ кухина, докато клатеше демонстративно опашката си и набиваше още повече играчката в себе си. Друг път се случваше да се облече като медицинска сестра или пък полицайка с чифт белезници. Казваше се Ангелина. Красиво име има за перверзничка, която с пръсти стимулираше клитора си и мачкаше едната си гърда. Обичаше да бъде гледана, нямаше нищо против публиката. Особено, ако аз спадам към нея. Даже още по-добре ѝ се отразяваше. Влияеше се, сякаш ако никой не види красотата на тази дама, тя няма да може да се възприеме за прелестна. В нейните притворени очи можех да видя тази мечтателска страна, която споделяше с всички. За сетен път си въобразява, намира се в състояние, подобно на контролиран сън. С единия крак в реалността, а с другия – фантастичния. Не спираше да ми прави множество знаци с езика на тялото си, дърпаше ме метафорично с въже. Искаше ме. Изгаряше от нетърпение да бъда новата пешка в нейната еротична версия на шах. Но предпочитах да не бъда част от това фиаско. Правех всичко по силите си да изградя стена, която многократно разрушавах. Дали неволно, или не, правех го. Така и не ми се получи да направя баланс между разума си и импулсите си. Прекрачвах собствените си граници за един момент, който би траел по-малко от очакваното. Ангелина ме разчиташе, не полагаше особено големи усилия, за да изтръгне от мен отговори на въпросите си. Заради това нарочно показваше палавото си езиче и слюнката потичаше надолу по брадичката ѝ. После по нейното тънко вратле. Как исках да го стисна и да спра притока ѝ на въздух. Веднъж и завинаги да се отрека от това увлечение, по чието стечение се спусках бавно, бавно. Отвътре ми идваше да се отдам на нея. Дори за миг. Не можех да отделя погледа си от ефирната ѝ фигура. Следях изкъсо всяко нейно малко действие. Как движи ханша си и си набива чепа на този мъж.

Начинът, по който със слюнката си очертаваше изкусно пътечката между големите гърди си, блъскащи се една в друга… Умирах си по това да захапя тези розовеещи ореоли и да я накарам да пищи. Продължаваше все така да ме гледа с такова желание, докато стенеше името на приятеля си. Правеше го скришно от него, искаше да запази тайната помежду ни. Горях за нея, въпреки обстоятелствата. Копнеех да ме придърпа и заедно да се отдадем на немислим грях. Предизвиквах се сам да счупя оковите на клетката на горките ми морални ценности, които едва се държаха от нестихващата възбуда. Борех се упорито със себе си, с този нещастник, в който се превърнах. Заради нея. Отдаден на импулси. Животински. За да спечеля някакъв вид одобрение, колкото и малко да е от. От малката Ани. Завиждах никак благородно на Божидар. За това, че може да бъде в нейната компания, далеч от брега на платоничността. Ухажваше я дълго време миналото лято и накрая Ангелина склони. Прие всяко негово признание с широко отворени ръце като ангел преди да заведе душата му в Ада. Или в това вярвах, докато ролите им не се размениха драстично. Нямаше и ден, в който Ани да не ходи на работа с вагинални топчета и анална тапа. За него. Изпълняваше всяка негова прищявка, въпреки рисковете. От него единствено искаше да не я оставя. Не обичаше да бъде сама. Никога не си е падала от интровертните типове жени, свити и подходящи към всичко с доза премереност. Тя е бурята, от която всеки мъж има нужда да се сблъскат поне веднъж в живота си.

Един ден стояхме под асмата, лозите ни пазеха сянка. Пиехме от пластмасови чаши газирани напитки по време на обедната почивка. Деляхме пепелник и си говорихме. По навик издишвахме дима на цигарите срещу лицето на другия. Нямаше скрито послание, покани или закани. Поне за хората, които ни гледаха отстрани. Имахме чисто колегиални взаимоотношения. Това всички си мислеха, докато аз си давах сам напразни надежди за нещо повече. А илюзиите ми в главата ми звучаха много по-правдоподобни. Дължеше се на разкрепостеността на Ани. Разказваше ми за своите пътувания в екзотични държави, понякога ми носеше по някой друг сувенир и след това споделяше за сексуалните си фантазии, като останем сами. Под масата ме ръчкаше с крака си, притискаше стъпалото си между краката ми и правеше въртеливи движения с глезена си. Нарочно вадеше червения плащ пред бика, искрено целеше да ме вбеси. Каквато и да е реакция да покажа, щеше да ѝ донесе задоволство. И винаги ѝ се връзвах на акъла все едно съм малко дете. Не познавах никого, който може да бъде толкова взискателен и да владее всяка малка техника на манипулацията. Искаше ли нещо, получаваше го на мига. Нищо не ѝ се опираше.

Рязко ръката ми спря да се движи с парцала по масата. Мозъкът ми повтаряше многократно заповедите си към всеки крайник, изискваше на секундата изпълнение. Но нямаше такова. Всяка частица от мен показваше съпротива, заедно с туптящата ми от вълнение гръд. Преглътнах слюнката, решила да се насъбере в устата ми. Искаше да излезе от затвора на челюстите ми. Както и раздразненото ми приятелче, което се задушаваше от здравата хватка на панталоните ми. Нямах времето за абсолютно нищо и веднага влязох вътре. Застанах зад бара и кръстосах краката си, докато чаках. Не знаех и аз какво очаквах, освен потенциален клиент да ме залее със скучната си поръчка. Вероятно състояща се от капучино или бира, въпреки че е забранено да се сервира на гостите на хотела алкохол преди десет и половина сутринта. Логична политика за хотел на Златни пясъци. Ала гостите, предимно чужденци, си купуваха от малките магазинчета по някоя друго патронче водка и на плажната ивица се напиваха. Така и се връщаха в хотела в полутрезвено състояние за обяд. Налагаше се всеки път да им обяснявам, като на бавноразвиващи, къде е ресторантът.

Издишах тежко от болката, тази сладка сензация, която се разпространяваше по цялото ми тяло. Едва се сдържах да не изтичам до тоалетната с подутината и да си ударя една бърза чекия. Но мисловният ми път се спря едва на половината път.
- Добро утро, Сами! Ще може ли обичайното? – звънливият глас на Анджи ме закотви за реалността.
Усмихна ми се по този свой детински начин и нейните трапчинки изпъкнаха. Вече носеше приятната за окото униформа – розова тениска с бадж и къси панталони. Тъмните си коси ги бе вдигнала на конска опашка и в ръката си държеше папка. Предполагах, че в нея имаше листи с програмата за днес. Готвеше се отново да забавлява клиентите. Понякога я гледах през прозореца как тя е на тревата с група гости. Свалила маратонките си, разтягаше се на постелка за йога. Надупваше се и късите ѝ панталонки се повдигаха. Очертаваха задника ѝ. Това овално и стегнато дупенце, което преди това Божидар е чукал. Обожаваше там да вкарва скромния си откъм размери чеп и да ѝ го набива надълбоко с ташаците си за назидание. А молбите на Ангелина за още, които наподобяваха на скимтене на разгонена кучка, отекваха в съзнанието ми. Още повече се бях възбудил и напълно забравих за поръчката ѝ. Подпирах се за барплота на лактите си и с поглед проследих как Ани заобикаля преградата, която ни разделя. Приближаваше се и с всяка стъпка, сърцето ми забързваше темпото си. Кръвта в тялото ми не знаеше къде по-напред да отиде, имаше вътрешен спор с всеки мой орган. Плодовият ѝ аромат ме освести. Ухаеше на цитруси. Толкова свежо и сезонно като току-що разрязан ананас, поднесен за коктейл.

Жаждата се насъбираше под формата на слюнка в устата ми. Гърлото ми пресъхна. Думите не можеха да излязат, колкото и да се опитвах. Аниматорката продължаваше все така да се задава. В стъпките си все едно влагаше щедра щипка ретардация. Нервно прехапах долната си устна. Напрягах се от усещането на забавен каданс в настоящето. Исках да избягам и то с всичка сила. Не можех. Спираше ме нейното магнетично излъчване, увереността ѝ. Дъхът ми секна, когато тя застана на колене. Изгледах я учудено.
- Какво по дяволите правиш, Ани? Сега не е времето за шеги… – преди да имах възможността да довърша опита си за гонене, вдигнах рязко поглед.
Имаше клиент. Обичайният заподозрян, който искаше кока кола в стъклена чаша. Знаех му отлично номерата на този господин. По рутина минаваше през лоби бара, взимаше си нещо за пиене и така слизаше към басейна. Веднъж трябваше да го гоня. Хванах му се на номера и тичах след него за чашата. Така и не я получих. Колкото и да виках след него, не се обръщаше. Този път нямаше да му се вържа и нарочно щях да му я сипя в пластмасова. Готвех се да взема поръчката на клиента, когато усетих малките ръце на Ани да разкопчават панталона ми. Стиснах челюсти. Тя вдигна главицата си. Погледна ме най-нагло, докато минаваше с езика си по надървения ми кур през плата на тесните ми боксерки. Очертаваше контурите му. Следеше изкъсо реакциите ми. Настръхнах. Нещо изкушаващо имаше в идеята тази мадама да ми лапа зад бара, докато работя. Адреналинът ми се покачи значително, заедно с възбудата, която нямаше вече защо да я крия. Напълно откровен бях с нея в този момент на слабост. Пролича си, че това ѝ се хареса. Без да чака втора покана или допълнително одобрение, сладката аниматорка смъкна боксерките ми. Пред лицето ѝ щръкна крайно надървен кур, пулсиращ неудържимо. Брюнетката под мен жизнерадостно мина с малката си ръчичка по ствола ми. Масажираше опитно ташаците ми с другата, а аз се държах за плота. Впивах пръстите си в гладкия материал и давах тялото си напред, за да скрия всичко, каквото можех от непознатия. Прехапах долната си устна и се подсмихнах. Милвах нежно Ани по главицата като вид награда. Поддържах все още очен контакт с чужденеца по възможно най-нескопосания начин. Нямаше как да се концентрирам и да изпълня поръчката. Нарочно ли Ангелина целеше да развали идеалното прикритие на барплота и да бъда злепоставен? Едва сдържах порива да не пусна дрезгавия си глас да бъде чут от всички. Макар и дискомфорта, който пусна наглите си пипала по гърдите ми, побиваха ме нервни тръпки надолу по краката, дозата на сладострастието се покачваше. Чужденецът стоеше и ме гледаше намръщено. Потропваше с джапанката си по пода от нетърпение, а аз с треперещи ръце грабвах пластмасовата чаша. Сипах от машинката за газирани напитки кола.
- Заповядайте. – заговорих на английски и му подадох напитката.
Той си взе чашката и измърмори нещо на своя език преди да си тръгне. Вероятно ме е напсувал, но жив и здрав да е! Няма да ми е за първи, нито пък и за последен път. Нищо необичайно в Златни пясъци.

Чувайки отдалечаващите стъпки на непознатия, ми олекна. За разлика от Ани, за нея нищо не се промени. Със или без присъствието му, продължаваше своя ход на инициираната от нея ожесточена игра. Не целеше просто да предизвика реакция от мен, а победа над мен. Да ме поквари и бързо да се сбогувам с работата си.

Мигом показа дългото си езиче, в средата си имащо черно топче. Направила си е пиърсинг. Още сега исках да свърша, толкова отчаяно като жалостен девственик. Правих хоризонтални линии по езика ѝ – малка демонстрация на това къде ще ѝ го набутам преди да преобърна нейните недра. Толкова жадно обгръщаше с лигите си приятелчето ми все едно не е виждала пишка. Нищо не може да се мери с чувството да ти ти лапат и към картинката да се вписва и идеално пиърсинга на най-важния играч – езика. Въртеше го около главичката ми, обръщаше внимание на очарователната ми дупчица и я засмукваше. Подканваше ме да се изпразня в устата ѝ и тя като малко котенце да изпие послушно всяка малка капчица от сервираното топло мляко. Едновременно с това си играеше с клиторчето си през късите панталонки. Прилагаше малко повече натиск, докато накрая не бръкна в късите си панталонки. Гласът ѝ вдигна една октава и вибрираше срещу ствола ми. Соковете на Ани потичаха от малките отвори на долнището, надолу към вътрешната част на нейните бедра. Откачих. Не издържах повече на извратената версия на играта нервички и хванах с двете си ръце главата ѝ. Лиших я напълно от свободата така, както тя прави с мен в продължение на два летни сезона. Око за око и зъб за зъб. Набивах ѝ го все по-навътре. Усещах как устната ѝ кухина обгръщаше цялата ми бабуна. Обгръщаше ме приятна за сетивата топлина. Ани едва можеше да си поеме въздух и гледах от високо как потичат тъмни сълзи от спиралата. Каква красива гледка. Заслужаваше хубаво да бъде порена за назидание, след като напълня мръсната ѝ устичка със спермата си за проявата на такъв вид своеволие с най-големия си фен. Тя послушно изпи всичко до дъно и се усмихна. Толкова щастлива изглеждаше, без изобщо да знае какво я очаква. Малка наивница. Шахът едва сега започва, което означава само едно – дойде времето аз да направя своя ход в нейния вход и да ѝ вкарам шах и мата първо в котето, после в задника.

Следва продължение…