Айлийн

22.07.2023 | Fairy

Стаята имитираше лукса на спалня тип Бел Епок. Единствената пациентка в дома за възрастни с помещение, откриващо гледка на 180° към целия парк, езерото и горичката над реката, бе обзавела последните си години в плюш и злато, следващи певческата ѝ кариера от десетилетия.

Грация се излъчваше дори от празната стая, но в момента слънчевите лъчи огряваха в ореолен контражур свободно спуснатите ѝ бели коси, бавни морски вълни, които млада асистентка сресваше в ритуал на обожание.

- Васел, моля те, не бъди чак толкова внимателна, не съм от памук! – кадифения старчески глас се плъзна, като персийски килим над стълбище. - Нека привършваме за днес, чака ме дълъг ден. – завърши с блестяща усмивка, обръщайки се към внучка си.
- Ок, маман, готова си! Винаги съм се възхищавала на косата ти. – отвърна, прехвърляйки дъвка младата жена, с обръсната дясна страна на главата, а лявата ѝ половина, в скосено каре, зеленееше отровно. - Значи най-после имате среща! Какво неочаквано събитие! Стивън ще те срещне отново, след вашите почти 50 г. съвместна кариера, закуската ви на открито, обяда в зимната градина и танците тази вечер. – иронията звънеше, като веселите мехурчета на момински вълнения. - А той дали ще си спомни, че има среща? Може би трябва да намина през стаята му и да му напомня? Посредством здрав шамар зад врата?
- Скъпа, не е нужно да връщаш всичките си стари навици. Някои са напълно безполезни. – скастри я меко бившата певица. - Все пак, размислих и приемам предложението за малките ти хапченца. Имам чувството, че днес ще е ексклузивен ден и шоуто ще бъде на ниво. Ще вдигнем публиката! – изсмя се радостно дамата.
- Маман, повтарям… – докато отброяваше трите екстазита Васел стана сериозна. - Не ги вземай наведнъж!
- Едно, след вечеря и с достатъчно вода. - изрецитира певицата и се огледа в целия си блясък пред тоалетката. - А как вървят нещата с теб, мила моя? Омар добре ли се държи?
- О, маман, Омар ме държи здраво и стабилно. Не съм имала по-добър кур! – предизвикателното ѝ поведение бе част от професията вече, старците имаха нужда от това.
- Скъпа, ти едва ли помниш всички наркокурове, които са те осенили, но все пак, вярвам ти. – кадифения глас никога не излизаше от мекото русло на галеща мелодия. - Той е добро момче! Не го тормози много, моля те, човек просто не знае… – и заглъхна в скръбни спомени.

Настана тишина, извън финия въздушен шепот от пулверизатора. Парфюмът на Мадам Айлийн трябваше да се прелива специално, за да го нанася по традиционния си обичай. Васел се спря до вратата, но преди да я затвори след себе си пита:
- А Марк? Покани ли и него? Защо все брат му, бабо? Защо? Марк е хиляди пъти по-як от завеяният си брат? Дори не си приличат толкова за близнаци! Защо го караш да страда, а тичаш след романтика, който дори не те помни коя си? – искрения изблик се плисна като изповед на грешница и своеволно проехтя в ушите на мадам.

Айлийн изпита болка и си пролича по лицето ѝ. Обичаше и двамата. Цял живот. Марк бе агресивен, напорист и мъжът, който я държеше над водата; този, който ги направи богати; този, който винаги се грижеше и за нея, и за брат си… Въпреки… А Стивв… Стивв, Стиввв… имаше душа на ангел и твореше прекрасна музика, всеотдаен към семейството си, се измъчваше зверски заради кратките си прегрешения с Айлийн. Докато Марк я носеше на ръце, на кура си, на главата си отгоре… Зареяна в мислите си Айлийн, не бе благовъзпитаната дама, за която се представяше. Нито в леглото. Марк бе нейният взрив. А Стивън – душевна обсесия. Цял живот се разкъсваше между двамата.

Миг по-късно в стаята на терапевта Омар влезе Васел и го изненада, както се бе навел да обува белите си чорапи по дрескода тук. Прегърна го откъм гърба и пръстите ѝ се сплетоха на гърдите му. Сви се, с долепена до гърба му глава, и задиша заедно с него. Той бе свикнал на различните ѝ изблици и крайни настроения, та внимаваше преди да се умили с паднал гард.

- Имаш ли време? – я попита тихо с ниския си сипкав глас.
Вместо отговор тя плъзна ръце към пакета му и ги промуши под ластика на белия панталон. Там вече се надигаше в готовност шоколадовия ѝ десерт, който тя обожаваше да ближе и поглъща. Расите бяха преплели цветовете си и лицето на Омар носеше жълтеникаво-тъмен оттенък на арабо-негър и къдрава фина брада. Но хуят му бе тъмен, толкова тъмно кафяв, че чак блестеше в гънките при основата и топките, като току що изпечено брауни. Тя се изсули пред него и клекнала между бедрата му се подпря на колене, докато ръцете ѝ дръпнаха еластичния колан надолу и освободиха големия му звяр. Той се изпъна назад, с ръце подпрени на табуретката и прибута таза към нея, където устните ѝ вече се сключваха около главичката му и му извъртяха пълна 360° милувка с влажен език и леко засмукване, преди да се плъзнат по ствола, бавно и чувствено, с подложен напред език, чийто допир го побърка. Щом стигна до топките, тя размърда езиче да го погъделичка, а после се върна обратно нагоре, като правеше мили очички на абсурдна невинна изтезателка. Той сведе очи към нея за кратко, но гледката на издутите ѝ бузи, течащи лиги и похотлив поглед, го отказаха да я наблюдава, ако не иска да свърши веднага. Пак затвори очи. Тя си помогна с ръка и го прихвана като пръстен в основата, докато му тегли един дълъг език по целия ствол, облизвайки от всяка страна, та вена да не остане недокосната. Обожаваше този сладолед. Драсна с нокти топките му, драскаше и под тях, перинеума не успя да стигне, той седеше върху него, но се наведе да вдиша мускуса от меката кожа на тестисите му и заби носа си в тях, лижейки ги с езика си отдолу. Това ѝ бе любимо занимание. Можеше да го вдишва и лиже с часове, но всъщност обичаше всичките му части, така че се завърна към уплътнителя за устата ѝ. Заглушителя, който завираше в гърлото си с най-голям кеф, докато Омар не натисне спусъка и не я умори от кеф. Отново го пое с устни, които плътно приплъзна надолу по ствола, бавейки се на неравностите и доволна, че е пълна със слюнка. Чу го как изсъска от кеф и това я настърви още повече. Сутрешните свирки бяха нещото, с което го спечели. Останалото бе чист, лош нрав. Но с времето нещата си дойдоха по места. Опозна я. Прие миналото ѝ.

Тя усети, че мускулите му се присвиха конвулсивно, сякаш се старае да задържи момента, но вече мислено е другаде и се забърза. Темпото ѝ на поглъщане от главичка до топки стана по-интензивно. Засмука по-силно. Забърза и гъделичкането с езика отдолу. Включи и глас, та при издишане нейното гърлено “Ааааа” му докара вибрации, които го довършиха ведно с устата ѝ. Той се присви болезнено и със задоволство, в същия момент. През лицето му премина мускулен спазъм и скоро с шумна въздишка напълни устата ѝ с топлата си сперма. Тя обожаваше вкуса ѝ. Възбуждаше я още повече, дори над, свръх, повече от досегашното, странно, но факт, че бе възможно да има желание над постигнатото вече. Но… спермата му я побъркваше до краен предел и тя му налетя като тигрица, седна върху него, обхванала таза му с бедра и докато той я придържаше зад кръста в свободна прегръдка, тя се загали по клитора супер забързано, с ръце вмъкнати под бели памучни гащички и бяла поличка върху коленете. Той я захапа странично за шията и я загъделичка с език. Тя свърши за секунди. Целунаха се набързо и в пълно мълчание се разотиваха по задълженията си да обслужват старците в дома.

Денят мина неусетно и в приповдигнато настроение. Всички очакваха танците.

Топлата ранна есен предразполагаше към наслади на открито до късно нощем.

В градината отпред бяха разпръснали маси с бели покривки и вазички с цветя, имаше множество светлинки за романтична атмосфера и съвкупната визия от арки от пълзящи рози, огромни каменни вази и навес за музикантите, създаде празничност и неописуемо вълнение в живущите там, както и персонала. Всички се радваха извънредно. Бяха облечени официално и се вълнуваха като при първото си представяне пред обществото. Имаше нещо във въздуха. Нещо специално.

Вечерта премина като Гала. Глъчка, женски кикот и кокетничене, шумни наздравици. Певица бе избрала добър репертоар от стари хитове и баланс от блусове и по-бързи песни, за да им даде шанс да размърдат изкуствените си стави, без да се счупят. И чат пат да почиват в лежерно клатене по дансинга.

Настъпи нощта. Дори да бе леко захладняло само част от навалицата от купона се бе прибрала навътре за по-тихи игри като пасианс. Музикантите си бяха отишли и остана да се лее само мелодичен джаз от колонките. Но общото приповдигнато настроение не спадаше. Хората по масите отвън си бяха все така шумни. Персоналът необичайно разположен и хумористичен и никой не погледна с лошо око на тримата старци, запътили се на разходка към горичката до реката. Край езерото май винаги имаше повече комари, а и не е за вярване колко са шумни жабите. Чак пречат да си говориш спокойно с някого. Всички знаеха това.

Но не знаеха, че Айлийн с двамата си ухажора бе взела по едно екстази преди малко и отдалечавайки се към сенките се усещаха все по-млади, силни и щастливи.

Отстрани изглеждаха като сватбен воал подет от вятъра. Тя се носеше безплътно в нощта, а черните им фракове ги правеха полуневидими, гледано от пансиона.

Когато фигурите им превалиха малките завишения преди реката, решиха че мястото е достатъчно скрито от поглед и седнаха на тревата. В нощ като тази не мислиш за петна по дрехите. Изстискваш всяко вълшебно атомче въздух и превръщаш в магия мислите си.

Близнаците седнаха от двете ѝ страни и я оставиха да поеме инициативата за нататък. Бе хубава вечер. Оценяваха, че Стивън си спомняше всичко – тя коя е, той кое е, дори се шегуваха се с брат си по темата. Марк бе в обичайното отпуснато състояние, но само за пред хората. Инак цялото му съзнание бе нащрек и регистрираше всеки звук в природата. Всяко движение. Всяко последствие от всяко действие. Но и на него му повлия ендорфина от таблетката и в крайна сметка скоро и тримата седяха в блажена безтегловност.

Айлийн се изправи и нареди към общото присъствие:
- Съблечете ме!
Те послушно се изправиха и бързо откриха ципа на гърба. Стивън го дръпваше надолу, докато Марк се наведе да повдигне дългите надиплени воали на полите. Айлийн изпъна ръце нагоре и те с изумление установиха, че отдолу тя е гола.

Старостта ѝ се отразяваше красиво. Не ясно как, но кожата ѝ блестеше, като поръсена с вълшебен прашец. Долитащият джаз се смесваше с нощните звуци на гората отсреща, щурците и крясъците на сова. Луната прозираше слабо изпод бледи перлени облаци и осветената морава се превъплъти в сцена, на която Айлиин бе отново младата дива, която взе умовете на братята. Тримата стояха прави, голи, както майка ги е родила и се поклащаха в унисон с тръстиките, щастливи от погалването на лекия полъх. Изглежда наркотикът вече им подейства, защото не усещаха нощния хлад, а голите им надиплени в синьо-бяла старческа кожа тела, горяха от топлина, сила и желания за дивотия.

Марк пръв се възбуди и увисналия му от гравитацията дълъг член започна да възвръща предишния си блясък. Той редовно ползваше виагра и заради сърцето си, та за него втвърденият му член не бе изненада. Но другите двама се изненадаха приятно. Айлийн се приближи и го загали с протегнати изящни ръце, а множеството ѝ пръстени и гривни заблестяха по мъжкото му достойнство. Стивън също усети как възвърна младежка форма, докато ги наблюдаваше. Сетивата му, изострени, цветни и пулсиращи от придошла сила, му вляха огнена лава в слабините. Бицепсите му запращяха от мощ, каквато усещаше преди. Коремът му се изглади и той с лека стъпка се приближи до сочния задник на Айлийн, като я прегърна през корема, докато брат му стоеше прав точно пред нея. Айлийн отпусна глава назад и копринените ѝ коси погалиха чувствено корема на романтичния Стивън. Той успя да чуе музика дори в това нежно докосване, сякаш елфски камбанки откриха мажорния фанфар на величествена симфония. Марк, който винаги бе ревнувал бясно и изпепеляващо, отново загоря в адския огън на емоциите и прихвана лицето ѝ, за да я придърпа към себе си за дълбока и страстна целувка. Гърдите ѝ се долепиха до корема му и той припозна прииждащата страст да го заслепява. Видя как брат му я целуваше по врата, шията, хапеше ушите ѝ, виждаше ръцете му как я обхождат по пубиса ѝ и се връщат жадни нагоре за циците ѝ.

Никога преди не бяха правили това. Целият им живот бе едно вечно криене и преследване, в което се откриваха и спираха само за миг, неутолени, незадоволени, жадни и търсещи, бягаха от самите себе си и се изгубваха в дните, които ставаха години.

Но тук и сега, всичко се събра в едно цяло. В тази нощ. Под тази Луна. Магията бе навсякъде. Тя искаше и двамата. Те се допълваха до Мъжа, когото тя се нуждаеше да има. Поотделно бяха недостатъчно. Отдаде им се.

Езерото проблясваше, като малките прожектори към декора. Тя завзе сцената и микрофона за един последен финален бис. Грандиозното изпълнение на живота ѝ.

Марк я положи да легне на тревата. Брат му седна до главата ѝ и тя се извърна с устни към надървения му член и го пое в уста. Докато смучеше пениса на Стив, ръката ѝ даваше примамващ знак между разтворените бедра на Марк да заеме пространството там. Той вече бе заходил към приземяване и насочваше главата си към целта. Примамливата цел, чиято рижа вълна бе обожавал десетилетия сега бе почти гола, но всичко бе просто детайл. Подробност. Той виждаше в миналото. Усещаше се млад. И когато членът му потъна в старческата ѝ путка, за миг изрева от невероятната възбуда и зверското желание да я засили в кресчендото, което заслужаваше заради ужасната ѝ опърничавост. И като я гледаше как жадно смуче хуя на брат му, в бедрата му се инжектира адреналин и я задра бясно, в галоп, защото как иначе да ѝ привлече вниманието най-после към себе си. Винаги той бе вършел мръсната работа. Само той. А лаврите – за Стивън. Бесът му даде крила и той започна да се въздига, носейки и Айлийн. Тя му се отдаде изцяло, изоставяйки заниманието си. Най-после го прегърна. Него. Най-после го зацелува жадно. Него. Впи очите си. Впи ноктите си на гърба му. И се впи в хуя му, като втора кожа. Тласъците му ги акордираха до нови октави, все по-високо. По спирала. Нагоре. Неземни, леки, горящи като едно дихание. Съединиха се. Някъде. В някоя Вселена техните атоми се транспортираха като едно тяло, една звезда, Гигант.

Стивън се любуваше на този танц на светещите им души и се отнесе от прекалената емоция, мачкайки надървения си кур. Толкова ужасно горещо му ставаше, така се запали всичко под кожата му, че леко се отдалечи до реката, за да се охлади. След няколко крачки пак забрави кой е и къде се намира. Просто чувстваше някаква ужасна неутолена страст, чуваше някаква прелестна симфония в главата си и взе да я дирижира с ръце, вдигнати към тъмните корони на дърветата. Бе щастлив. Най-после щастлив! Идеалната музика! Той се сля с нея. Самият той се превърна в нишка от петолиние, което полетя нагоре, към звездите.

Когато накрая Марк и Айлийн се отпуснаха на земята, прегърнати, съединени, даже дишаха заедно. Мълчаха. Той бе толкова неземно изпълнен с крайното и върховно удовлетворение на спечелил играта, че задряма, а тя леко се измъкна да потърси Стивън. Но нощта бе толкова омайна, че краката ѝ неусетно я понесоха към водата. Примамливото езеро я зовеше. Лунната пътека я притегли. Айлийн навлезе във водната обител чиста като новородено и никога повече не се върна. Вероятно с последния ѝ дъх отказа и сърцето на спящия Марк. Екстази и високо кръвно не са добра комбинация.

Стивън щяха да го открият по-късно и вследствие на добрата си физика и адекватно лечение, той щеше да се възстанови бързо и даже да изкомпозира симфонията, която дори не бе последният му шедьовър.

В същото време потния гръб на Омар блестеше, като сладък сироп под гюзлеме, набивайки хуя си с арабска жар. Тялото му, опънато като тетива, свистеше в устремния си ястребов полет към дълбините на Васел. Беше подготвил не остри нокти, а смразяваща по мощта си страст, за да я сграбчи и отнесе. Васел вдъхваше жасминовият му аромат и се отдаваше все по-пълно, все по-дълбоко, все по-емоционално на желанието му да бъде неговата плячка, триумф, жена. Поемаше го с отдаденост. Поглъщаше кура му в сладка хватка чрез челюстите на вагината си и го стисваше там, вътре, без намерение да му го върне. Но той бе по-силен, по-бърз, по-пъргав и се хлъзваше пръв, пред нея, повел я отново в същата изкусна измама, че го притежава. Воплите ѝ течаха навън, също като соковете из тъмнорозовите и блеснали срамни устни. Омар ги поглеждаше бегло, хищно, набързо отбелязвайки наум, че ги иска подчинени, заключени за него, жигосани с името му. Щеше да ѝ сложи обица на клитора. Щеше да я принуди да му се отдава, когато и както го поиска. Щеше да я озапти, по дяволите, но друг път. Сега бе зает да я обожава. Кротнала. Разтворена. Мека. И знаейки, че има всичкото време да света да бъде и мек, и романтичен, сега я дънеше властно, не жалейки се, ни себе си, ни нея при тъпия насрещен удар на слабините им. Кръвта му кипеше, като арабски жребец спрян след надбягване. Още. И още. Искам още. Мога още. Ще те спечеля, жено! Моя си!

Кой би могъл да определи какво е любов? Какво изпитваме сега? В този момент?

Къде е границата между вражда и приятелство? Който те преебава, лошият ли е? ;))