Циганката

19.07.2023 | Fairy

Здравейте! Отдавна не съм бил тук, но бързам да ви разкажа нещо интересно, което ми се случи съвсем скоро. Бях в Португалия. Имах за задача да доставя група туристи до задължителните за посещение дворци. Миниванът паркирах недалеч и трябваше да изчакам няколко часа, докато те разглеждат Синтра.

Горещ ден, сянката край пътя свързващ паркинга и градчето я ползваха и улични продавачи на сувенири и дрънкулки. За да убия време, вървях бавно и разглеждах. Целта ми бе да се размажа в първия бар, където да опъна нещо студено. Загледах се обаче по една продавачка, докато крачех бавно по тротоара към нея. Циганка. Млада. Нещо много екзотично имаше в излъчването. Лицето ли бе, шарените дрехи ли, кърпата, вързана на главата? Не знам какво ме привлече, но вече стъпвах по-бързо и уверено към подредените ѝ върху каменното перило цветни кожени портмонета.
- Здравейте! – поздравих с усмивка и я заоглеждах жадно.
Симетрия, изразени скули, блясък в очите и примамливо тъмно деколте. Пошегувах се, без да му мисля:
- Мислех, че само задигате, а не, че предлагате портфейли?
- Ха-ха! Много смешен виц, Гринго! Знаеш ли, за първи път го чувам. – само дето очите ѝ не се смееха, а ме пронизаха с въглените си. - Но ще ти призная нещо… – сега вече се ухили лукаво и се мярна адски сладка трапчинка, а долната ѝ устна се подгъна и откри красиви равни зъби. - Кожата им е от куровете, които съм строшила! – сега гърдите ѝ заподскачаха, заедно с къдравия ѝ смях.
- Ха-ха-ха… – смях се и аз, хванат в крачка. - Забавна си! Искаш ли да си поправим малко компания? Моите ще се върнат след 4 часа. – вече оглеждах сянката ѝ под дървото и дали мога да се опъна на тревата, забравил за климатика и тоника в първоначалния план.
- Момче, търсиш си белята! – ухили се широко. - И моите ще се върнат, но чак вечерта. Заповядай! Имаш ли цигара?
Почти съжалих на мига, знаех че са муфти, ма тая па ич не чака. Дадох ѝ една. Кутията прибрах обратно.
- Първо ще пикая. Сега се връщам!
Виждам там, отзад едни храсталаци…
- Внимавай! – каза ми тя, но не обърнах внимание.
Когато се върнах под нейната сянка, видях че бе сложила още едно столче до нея. Багажът ѝ бе на постелка отзад, до близко дърво. Седнах. Попушихме си малко в тишина. Оглеждахме хората, вървящи по тротоара, сякаш сме невидими. Те гледаха в стоката, а не в нас. Харесваше ми да седя до нея. Тя вадеше сладък глас и подканяше клиентите да им покаже това онова. Правеше им комплименти. Обиграна търговка.
- Искам да ти гледам на ръка? – каза ми ей тъй в нищото след малко.
Без да чака се протегна, още по-разкрачена, и положи дланта ми в скута си. Приведена, циците ѝ се олюляха и сякаш за миг потънах в тях, златните ѝ обици присветнаха като фарове, заслепиха ме. Остър и прав нос, красив, с характер се надвеси и тя засрича над гънките ми. Косата ѝ се подаде изпод кърпата, която тя смъкна рязко назад и вълни от черен блясък ме заляха като цунамита. Тя се приведе и макар да ме беше срам, че държах хуя си с тая ръка преди малко, тя не се посвени да я подуши и оближе. Усетих топлия ѝ издишан въздух, а после гъдела от езика ѝ по себе си. Странно. Ухаеше на лимон. После стана черно.

Събудих се в болница. Бях сам в стая. Лежах в легло, завит. Чувах гласове зад вратата. За миг изгубих фокус, но се насилих и пак се съсредоточих да навържа ситуацията. Тя влезе.
- Помниш ли ме? – седна на края на леглото ми, грижовна, мила и добричка циганка.
- Какво стана? Нали ми гледаше? – питах недоумяващо. - Току що се събудих.
- Ухапала те змия, докато си пикал, вероятно. Дойде линейка. Моите хора поеха сергията и твоите туристи. Чакали са ги при вана ти. Това беше сутринта. Скоро ще се стъмни. Същия ден сме. Имаше невротоксичен шок.
- Мамка му! Трябва да звънна във фирмата.
- Всичко е точно, Гринго! Във вана имаше визитки, говорено е с шефката ти. Туристите са прибрани, дойде твой колега. Мислиш ли, че не мога да отворя стара бракма като твоята? – и пак ситния хилеж и тънката верижка с кръстче се заусуква в каньона между гърдите ѝ.
Облегнах се назад. За миг затворих очи да осмисля новата информация. Ок, значи няма проблеми за решаване към момента.
- Как те пуснаха тук?
Сега лицето ѝ блесна ослепително.
- Кой може да ме спре? – и пак тия въглени пронизващи.
Наведе се. Усетих летния зной, аромата на лимонова кора, гъдела от къдриците изпод кърпата ѝ и влажни меки устни, който ме опиха отново в несвяст. Хвана лицето ми с ръце, отпуснала гърдите си върху ми и ме целува дълго и страстно, на което отдавна бях отговорил с мощна ерекция. Повдигна се и тоя път и аз я загалих по рамената и ръцете.
- Прекрасна си! – казах ѝ. - Благодаря!
Тя обаче остана сериозна, както ме наблюдаваше изпитателно и изглежда взе решение, защото стана и заключи вратата. Надявах се поне. Осъзнавах на бавни обороти, че се съблича, а вратата на болнична стая не би имала ключалка. Пак малко ми премаля, но от възбуда. Гърдите ѝ, огромни налети пъпеши, се люшнаха свободни. Капучино с поръсена канела за ареоли. Тръпката ми тръгна по вътрешния нерв на бедрата и се стегна като менгеме в топките. Диафрагмата ми блокира и трудно вдишах, да не казвам каква конвулсия ми прибра корема към гърба. Щръкнах като плажен чадър. Явно бях гол, но после видях, че било лека болнична нощница. Тя се разходи до прозореца, за да я огледам. Тънка талия, обло коремче, мургавата кожа имаше по-тъмни нюанси на места, а дупето ѝ блестеше обло, по-светличко и огромно на фона на тънките ръце и китки. И пак тия висящи златни пердета на ушите ѝ. Краката ѝ – грациозни. Заради щорите ми заприличаха на бутове на зебра, пристъпваща забавено към водопой. Путката ѝ бе най-величествената гледка. Истинска джунгла! Огромна черна и гъста растителност на пубиса. Естествено, с такава коса, не би могло да е друго. Озверях! Полудях като хищник пред разпорена газела. Отметнах завивката рязко и се чух да казвам:
- Ела… – но гласът не беше моя, а някакво скърцане.
Тя ме възседна. Подгъна колене и с крака, долепени до моите, постоя изправена над хуя ми, изплю му се, хвана го с ръка и си го намушка. Усетих топлата ѝ путка как ме поглъща като уста. Усетих как преминавам оребрения, подводна река и навлизам в дълбока пещера. Преди да видя и отлитащи прилепи, набързо събрах фокуса си в реалността. Отворих очи отново и ахнах от красотата ѝ. Амазонка върху хуя ми. Язди ме леко, небрежно, освободено. Без капка свян в тая стерилна стая, циганката ме обгърна в аромата си на мускус и възбуда и ме яхна още по-интензивно. Досега задържаше тежестта си над мен, само бедрата и задника ѝ се сплескваха по слабините ми, но скоро взе да ми се тръшва отгоре с цялата си тежест. Курът ми пробил до дъно, чувствам я как ми се отърква с клитор, гледам циците ѝ как се мятат, а натискам с ръце чаршафа от зор да държа таза си висок и стиснат здраво. Да ѝ влизам на макс. Замириса на пот. Благоухание на страстта. Исках да ѝ кажа името, но се сетих, че никога не съм я питал. Млъкнах си пак гузно. Реших да се раздам, поне доколкото мога, според състоянието ми. Хванах я за задника. О, боже! Твърд е. Стегнат и божествен задник. Забих пръсти. Опитах да я надявам върху себе си. Чух я да отреагира гърлено на идеята ми. Надигнах се на коремни мускули и впих уста в цицата ѝ, после другата. Олизах ѝ шията. Олизах деколтето, което днес ме побъркваше. Солена е. Потна. И пак тая канела. Май още халюцинирам. Тогава тя реална ли е? За миг се ужасих и явно съм се стегнал нещо, защото тя ме усети и целувайки ме ме затисна пак да легна. Облада ме с езика си и дъха ѝ ме успокои. Чукаше се страхотно. Наближи ми да свърша. Гъкнах ли нещо, мъцнах ли, прозвуча като да ми взимат кръв от пръста. Тя разбра. Забърза се с таза. Засмука ме чрез путката си. Мощно опиянение ме замая, докато вулканът ми ме издигаше по тръбата и изригнах във фойерверки. Мисля, че ги видях. Като ония пеперуди от дървото на Симба, когато разбра, че е влюбен. Тресях се известно време. За малко да получа крампа на задния бедрен мускул. Тя ме изчака да ѝ се изпразня вътре и да спра да муча. Щом утихнах, стана. Мина през банята набързо, чух я, че взе душ.

Върна се като богиня и ми седна на лицето. Залепи циците си към стената, ръцете горе и без да чака подкана, взе да се движи нагоре надолу. Раздадох се. Ръцете ми се разходиха по гъза ѝ. Но бързо ги върнах отпред. Отворих устните под гъсталака и заразглеждах тъмната ѝ кожа. Блеснала путка, горяща от възбуда, пари от триенето преди малко, отделя сокове и щедро ги маже по лицето ми, устата ми засмуква, пъхам език, гъделичкам я по клитора. Разтварям я все по-широко, искам да я изям, но се ограничавам да я изследвам и да се наслаждавам как ме чука по носа, устата и брадичката. Пъхвам пръсти в нея, намирам и Г-точката и старателно я масажирам, докато тя чупи лицевите ми кости. Бясно се движи, прихърква, трепери, скимти. Притисва бедра, продължава все по-бързо и по-фалцетно… и скоро замира, високо, над мен. Пръстите ми са вътре. Виждам ѝ цепката как се е свила и ме е стиснала вътре. Виждам ѝ клитора как пулсира. Виждам ѝ задника и искам да ѝ го набия там. Тя има конвулсии, забързващи и скоро я връхлита целия оргазъм. Мокрото прокапва покрай пръстите по лицето ми. Обожавам я. Усетих се жив. Най-после. След месеци. Жив съм.

Тя остана малко така. Стана, взе душ, облече се, прибра косата си под кърпата. Пак стана циганка. А беше възхитителна амазонка. Явно съм я погледнал разочаровано, защото видях присмехулния ѝ поглед отново:
- Как си , Гринго? Ще те бъде, не бой се!
Протегнах се и хванах ръката ѝ:
- Как да ти се отблагодаря? За всичко… – смотолевих и се надявах, че ме разбра правилно.
- Заведи ме на ресторант. Хубав. Само ти и аз.
Ухилих се по стар коцкарски маниер:
- Дадено, малката! Дай ми номера си.
След седмица вечеряхме навън. Тя бе в бяла рокля. Без бельо, личеше си. Без кърпата на главата. Супер елегантна. Прихваната с шнола косата ѝ, откриваше лицето. Много се смяхме. Едвам издържах да си тръгнем и да я натисна в колата, но тя каза:
- Белите момичета не пускат на първа среща! Закарай ме, Гринго!
Пя ми фа-до в колата и... това беше. Повече не я видях. Уплаших се, че се влюбвам и не ѝ се обадих. Гад съм, нали?