Робът

07.07.2023 | Анонимен

Лунната светлина проникваше през прозорчето и осветяваше частично малкото помещение, в единия му край се забелязваше силует, това беше той, седеше на един дървен нар, покрит с кожи. Те се приближиха, силуета се изправи, едър човек, около 2 метра висок и широкоплещест мъж в 30-те си години. Тя се приближи и го видя по-добре, наистина беше доста едър, голяма бръсната глава и строги очи, капчици пот се стичаха по маслинената му кожа, не каза нищо, нямаше и нужда, просто ѝ направи знак да седне.

Придружаващият я пазач отключи веригите на ръцете и краката и тя седна плахо. Беше млада жена наскоро купена от собственика на имота да работи в тютюневата му плантация, но там беше заради друго.

Беше там за да бъде осеменена, като животно. Собственика караше там робините за да може да се родят млади и здрави бебета, които да работят в плантацията или да продаде на други собственици на ферми и плантации.

Пазача затвори и заключи вратата, застана отвън на пост.
- Имаш половин час, робе! – нареди пазача.
Седна до нея. Той беше известен в околността, много робини и дори свободни жени идваха при него с една цел – да посее в тях семето си! Той беше необикновен, висок, едър и здрав като бик. Беше започнал като работник в плантацията, но собственика го забеляза и реши да го използва за друго – осеменител, дори съседните плантатори водеха при него робините си, срещу заплащане естествено.
-Ще съм нежен колкото мога! – каза ѝ той.
Тя го погледна и страхливо кимна с глава, като седеше вцепенена на твърдото легло. Той свали своите панталони, освен че беше огромен имаше и огромен член, а това още повече я изплаши.

Кимна да легне, свали полата и разтвори бедрата ѝ. Хвана с ръка члена си и почна да търка главичката му в срамните ѝ устни. Неприятно, болезнено, непознати досега тръпки минаваха по тялото ѝ. Започна да се отпуска. Той беше наистина нежен. Големите му пръсти заместиха члена му, бавно и ритмично усилваха възбудата в нея, тялото започна да ѝ изневерява, вълните подобно на морски вълни я удряха една след друга, но той спря. Хвана отново члена си, главичката му потъна плавно в нея. Тя стисна зъби, беше първата ѝ среща с мъж. Мисълта за предстоящото я ужасяваше, но вълните от възбуда я владееха напълно.

Той наистина знаеше какво прави. След като се увери, че е достатъчно влажна, опита да проникне нежно в нея, но усети съпротивата ѝ. Тя изстена от болка и се опита да го отблъсне с ръце. Той се отдръпна и продължи играта с клитора и срамните ѝ устни. Вторият опит се оказа успешен, този път я хвана здраво и успя да проникне в нея. Тя изпищя. Той започна да я чука с бавни и нежни тласъци, докато тя стискаше до болка кожите на леглото. Бързо изля в нея горещата си сперма. Извади члена си, омазан в сперма и девствената ѝ кръв. Погледна я и каза:
- Съжалявам. – след това тропна по вратата и пазача влезе.
- Обличай се! – нареди ѝ пазача.
Тя събра малкото ѝ останали сили и облече дрехите си. Поведоха я към килията ѝ, а робът остана да се взира в луната, беше пълнолуние. Той мразеше това в което го бяха превърнали, но имаше ли избор? Свободата беше нещо чуждо и далечно, лукс само за господарите му.

На другият ден лъскава карета спря в двора на имението, а от нея излезе дама на средна възраст, облечена в европейска коприна. Кочияша ѝ подаде чадър под който да се скрие от палещото слънце. Тя се запъти към къщата на плантатора. Прислугата ѝ отвори.
- Искам да се видя с господаря ви! Той тук ли е?
Прислугата я заведе пред кабинета му, почука и господаря отвори.
- Добър ден, милейди! На какво дължа честта на вашето посещение?
- Направо на въпроса, господине! Имате един роб, който ползвате за оплождане на вашите робини. Искам да го видя! – заяви му сериозно тя.
- Сега ще ви заведа, милейди. Той е диво животно! Защо фина дама, като вас, се интересува от него?
- Това не е ваша работа, сър! – посече го с думи тя.
Той я заведе пред стаята му и отключи вратата. Тя изгледа робът със строги очи.
- Нека да се съблече! – каза тя.
- Съблечи се, робе! – господаря му заповяда и робът смъкна панталона си, а дамата за малко да ахне от изненада.
- Колко искате за него?
- Не се продава, милейди, но може да го ползвате срещу определена сума. – усмихна се ехидно плантатора.
Той знаеше много добре коя е тя – богата вдовица, чиито съпруг имаше търговска компания с няколко кораба. Тя беше червива с пари.

Те се договориха за цената и времето. Привечер каретата на господаря откара робът до имението на вдовицата. Той слезе, а прислугата го заведе до покоите ѝ. Там го изкъпаха и подготвиха, а след това прислугата излезе. Той почака известно време, докато дойде вдовицата. Бяха я омъжили съвсем млада за възрастен търговец. Той често отсъстваше, а когато си беше вкъщи рядко се сещаше, че има съпруга.

Тя беше облечена в дълга бяла копринена нощница, със спуснати руси коси, сини очи и строго лице.

Нареди му да се съблече. Той го направи. Тя го огледа отвсякъде и опипа мускулите на корема му. Хвана още мекия му член, изглеждаше ѝ огромен, стисна го и забели главата му. Надърви го с ръка.
- Чукай ме, като животно! – заповяда му тя.
Мъжа ѝ, докато беше жив, не беше добър любовник и тя оставаше незадоволена доста често. За щастие имаше подръка едно момче от прислугата, но никога не беше попадала на нещо подобно.

Той я бутна на леглото и разтвори бедрата ѝ. Разтърка грубо с пръсти срамните ѝ устни. Тя стенеше от удоволствие, затворила очи в очакване да проникне в нея, и да я чука като див звяр. Соковете ѝ тръгнаха бързо. Усетил, че е достатъчно влажна, той хвана с ръка члена си и го насочи към входа ѝ. Не успя да проникне дълбоко в нея. Тя реагира с вик. Той се отдръпна и със силен тласък го наби целият. Толкова я заболя, но не искаше да спира.

Той я беше хванал здраво с двете си ръце за врата, а огромните му топки плющяха в нея. Отдавна искаше такъв мъж и така да я чукат, да я оставят без дъх при всеки тласък. Стоновете ѝ се чуваха из цялата къща. За първи път тя се чувстваше безпомощна в ръцете на мъж. Той много добре знаеше какво прави. Оргазмът я взриви. Робът продължи да я чука здраво и дълбоко. Тя се отпусна в очакване на следващият взрив – никога не беше изпитвала подобно нещо. Свърши за пореден път, погледна го и каза:
- Искам да свършиш в мен!
Той я заблъска още по-здраво. Тя усети пулсиращият му член, готов да изпразни своето семе. Един-два мощни тласъка и се изпразни дълбоко в нея.

Той се изправи, беше свършил това за което беше дошъл. Тя лежеше уморена и безсилна. Болеше я, но в същото време толкова много ѝ беше харесало, шията ѝ беше ожулена от грубите му пръсти. Погледна го и каза:
- Върви си, каретата ще те заведе при господаря ти. Когато ми потрябваш пак ще дойдеш!
Той излезе. Тя усети как спермата му започва да се стича от нея, взе една кърпичка и се избърса. Бедрата я боляха, вагината ѝ също, но знаеше че ще повтори, искаше да повтори тази вечер. Затвори очи и заспа в блажен сън.

Утрото дойде, облечена в една от ефирните си рокли пиеше своето кафе на верандата, замислена и възбудена. Сладката болка останала между бедрата ѝ напомняше за снощи. Трябваше да го притежава, каквато и цена да ѝ потърсеше собственика му, беше готова да я плати. Междувременно в плантацията младата робиня беше изведена да работи в ранни зори на тютюневите ниви. Потта се стичаше от нея, а катрана лепнеше по младата ѝ кожа. Тя също мислеше за своята среща с робът и проклинаше съдбата си.

В стаята на робът слънцето хвърли първите си лъчи. Той отдавна беше станал, стоеше и се взираше в небето през решетките на прозорчето. Мечтаеше за свобода, дом, семейство. Но нямаше да е днес, днес съдбата му беше приготвила поредната робиня за осеменяване, поредната поругана невинност, а утре – утре можеше всичко да е различно...