Лейди Смърт

19.06.2023 | Giv

!!! Авторът благодари на потребителя PAVLIO за отделеното време, за информацията и помощта оказана за написването на този разказ.

!!! Авторът предварително се извинява ако има проявени неточности и допуснати грешки по техническата част относно оръжията споменати в разказа.

- Насъбра ѝ се много напоследък. Трябва да разпусне, иначе ще... превърти. Искам да ѝ направя подарък за рождения ден. Но аз няма да мога да я въведа в този свят, както тя заслужава. Ти ще го направиш.
Слушах го с половин ухо, когато погледа ми я фокусира. Нямаше начин да не е тя. Приближаваше към нас със стегната стойка и уверена походката. Стратегически я оглеждах. На ум отбелязвах само плюсове. Косата ѝ беше в студени тъмни нюанси, сплетена в стегната плитка. Носеше зелен карго панталон и черен T-shirt, технически колан и подходящи обувки. Обърнах се към Стоян за да отбележа:
- Куклата е отлично подготвена!
Той се изсмя:
- Пфу, не стреля с халосни патрони! И не отива на война неподготвена!
Когато отново се обърнах към нея, тя стоеше пред мен протягайки ръка за да се поздравим. Забелязах тънката ѝ китка и дългите ѝ пръсти с изрязани нокти. Не носеше никакви пръстени или гривни. Не бях подготвен за това което последва, когато поех ръката ѝ в огромната си длан за поздрав. Взрив. Електрическите импулси стегнаха телата ни. Хуя ми любопитно надигаше глава заради циркулиращата по тялото ми възбуда. Стоян се намеси:
- Никола, запознай се със сестра ми... Лейди Смърт.
Крайчетата на тънките ѝ устни се повдигнаха, исках да ги целуна. Очите ѝ се смееха и там в тъмните ѝ зеници нежелана и нахално настанила се стоеше тъгата.
- Лейди Смърт... колкото Павличенко ли си добра?
- Брат ми го лепна този прякор заради сходството в имената. – погледа ѝ беше отправен към виновника за прозвището ѝ.
- Само заради сходството с името ли ти го плесна това прозвище брат ти?
- Имаме и други прилики с “Мис Павличенко” (Американският автор на песни и една от най-известните фигури в американската народна музика Уди Гутри написва песен “Мис Павличенко” https://youtu.be/IEmOalZOyjU).
- Така… запознах ви. Аз бягам, имам си работа! Ти, дребен, умната! Ако имаш нужда от нещо, звъниш. – братски я потупа по рамото и си тръгна.
Изпитвах облекчение, че Стоян се разкара. Желаех я. Парливата наслада, която предизвикваше присъствието ѝ беше подпалила ташаците ми.
- Любима, от колко време стреляш?
Отговори, че вече от година.
- С какво?
- GLOCK 17.
- Павличенко с какво е стреляла?
Усмивката ѝ плавно заигра върху лицето ѝ. Мамка му, искам да ѝ го набутам в устата!
- Павличенко използва полуавтоматична пушка Tokarev SVT-40 с телескопично зрение 3.5X, за да извърши първите си снайперски убийства.
Отпускаше ме гласът ѝ, плъзгаше се по вътрешната част на краката ми и ме стискаше за кура.
- Мнението ти по въпроса е...
- Техническата литература която към прочела не се изказва ласкаво. Причината за проблемите на този тип оръжие е прекалено мощният патрон. СКС е била за предпочитане заради по-малкото части и тегло. Но на война работиш и постигаш резултати с това което имаш. Ще стреляме ли?
- Бахти зубъра си била! – бях впечатлен и очарован, сам не вярвах какво излизаше от устата ми. - Плановете бяха едни, но ги променям.
Разказах ѝ, че е трябвало да я заведа в с. Лозен местността “Бърдо” (бивша кариера), но там има възможност за стрелба на дистанция само на 100 метра.
- Отиваме да стреляш, за да те видя като стрелкови стоеж, хват, дишане и спускане. Ще се присъединя към подаръка на брат ти. Утре в 04:00 ще тръгваме за Хасково. Там има възможност за стрелба на... хайде, рано ти е за 1000 метра, но ще си начешеш крастата на 200 и 300 метра. След мен ще те наричат Лейди Смърт с право.
Чаровната ѝ усмивка ме размекваше. Зареждаше ме с някаква неопределена положителна енергия това палаво чудо срещу мен. Двойно повече ме възбуждаше. Въведох я в закритото 25 метрово стрелбище за късо нарезно и гладкоцевно оръжие. Имаше четири коридора и оборудвана площ за стрелба от различни позиции и разстояния. Наблюдавах я мълчаливо. За времето от година, в което стреляше, беше развила добро ниво. Изпълняваше ясните команди, без произволни действия в последователността в която ѝ ги давах.

Докато анализирах поведението ѝ усещах, как възбудата ме блъсна в кура – отново T-shirt ѝ се беше повдигнал и разголваше кръста ѝ. Две чаровни дупчици си стояха там, а черната дантела на бельото ѝ леко захапваше плътта показала се над колана ѝ. Исках да я хвана здраво за ханша и да ѝ пръсна путката от мръсно и яростно ебане. Питащия ѝ поглед, когато напуснахме стрелбището, ме извади от унеса, в който фантазирах как се изпразвам в устата ѝ.
- Трябва да наблегнеш на тренировките със слабата ръка. В 4:00 тръгваме за Хасково, дай телефон и адрес. – изпратих я с поглед.
Върнах се на стрелбището за да сваля сексуалното напрежение. Бавно изпразних пълнителя и се отправих към една писана, която чуках за да се изпразня и аз от съдържание.

Очакваше ме и още от вратата ме подхвана. Пое го дълбоко в устата си. Чувствителния гърлен рефлекс беше активиран и отчиташе затруднението ѝ. Не ми пукаше, тая Любима на стрелбището беше събудила сексуалния ми глад и сега исках само да еба. Нагона ми беше достигнал опасно високи нива и трябваше да се освободя от него. Хванах я за косата, накарах я да ме гледа в очите, докато натисках кура си в гърлото ѝ. Очите ѝ бяха насълзени от зора, който усещаше, докато я чукам в устата. Забучвах ѝ го дълбоко и я задавях. Опитваше се да парира действията ми. Хванах и вдигнах и двете ѝ ръце над главата ѝ. Стиснах я здраво за китките и продължих да я бъхтя здраво в устата. Давещите звуци и сочни лиги, които се точеха от нея и капеха по циците ѝ още толкова ме озлобяваха. Извадих го от устата ѝ само за да се изплюя там и да ѝ го наблъскам отново. Продължих още да насилвам сливиците ѝ.
- Гледай ме в очите! – сухо изсъсках.
Тя изпълняваше, докато ѝ го подавах. Хванах я за косата ѝ я накарах да лази до спалнята. Беше отпусната и можех да правя каквото си искам с нея. Нагласих я така, че главата ѝ да виси от ръба на спалнята.
- Отваряй устата широко! Още... още по-широко!
Спусках кура си директно в хранопровода ѝ. Виждах как от вътрешността на шията ѝ се отбелязва докъде съм ѝ го вкарал. Набутвах ѝ го до основата му, като усещах топлия въздух от запушените ѝ с моите ташаци ноздри. Пръстите ми грубо стискаха зърната ѝ. Въртях ги. Циците ѝ започнах да меся с ръце. От време на време им первах по някой шамар. Лежеше замаяна и с разтворени крака, а от бръснатата ѝ путка соковете вече лепкаво се отделяха по вътрешната част на бедрата ѝ. Набичих ѝ го дълбоко в матката, като вдигнах краката ѝ на рамената ми. Тялото ѝ се сви. Подкарах я като шевна машина. Кура ми беше изтръпнал от желание по онази другата, но щях да го задоволя с тялото на тази под мен. Шибах я като животно, без желание за близост. Не ми пукаше за нейното удоволствие и продължих с чобанското ебане. Изпотен блъсках тялото си в нейното. Не изпитвах удоволствие, не изпитвах нищо. Исках да свърша и да си тръгна. Нито пъшкането, нито тялото ѝ ми помагаха да се изпразня.

Затворих очи, двете дупчици на кръста на Любима изскочиха в съзнанието ми и дойде, след като изстрелях на талази мазната си бяла сперма върху корема ѝ. Няколко капки попаднаха в пъпа ѝ.

Проснах се на леглото до нея дишайки тежко. Тя отиде до банята за да се подмие. Имах време да затворя очи за няколко минути.
- Коя е тя? – гласът ѝ ме стресна.
Как го могат това жените да усещат когато и друга те вълнува? Затворих очи, когато отговарях:
- На добър приятел е сестра. Стрелец аматьор е. Готина е.
- Като е толкова готина защо нея не наеба като курва?
Ако останех още малко щях да се изнервя. Обличайки се ѝ отговорих:
- Както казах на добър приятел е сестра. Ще ти се реванширам...
Била се довършила в банята сама. Беше искрена, затова я харесвах. Излязох, без да се сбогувам. Тя знаеше, щях да я потърся, когато имах нужда. Прибрах се спокоен и взех един бърз душ. Приготвих всичко необходимо и си легнах. Спал съм, като пор. Станах преди алармата да ме събуди. Облякох се набързо и ѝ написах съобщение, че след 30 минути съм пред тях. Усещах как кура ми подскача олигавен от предстоящата среща. Паркирах пред блока ѝ, когато тя излезе през входната врата.
- Минаваме за кафе и газ за Хасково, докато брат ти не е усетил и не изпратил цялото РПУ след мен.
Странна ситуация… запознах се вчера с нея, а не ме напускаше това усещане, че я познавам отпреди да я срещна.
- Инструктаж ми беше ударен… никакъв флирт, никакви закачки, иначе зареждал пушката и ставам на курбан!
- От него мъж не мога да си намеря! – каза го през смях, но с огромна доза уважение.
Беше грижовен по-голям брат, пазеше я. За него тя си беше малко ранено птиче. Такива бяха по-големите братя. Беше батко защитник. Пътуването беше приятно. Споделяше комични ситуации, но и интересни възгледи за живота.
- Поздравявам Ви за разсъжденията и Ви целувам ръка, Лейди Смърт, но влезем ли в полигона знаеш правилата!
Накара ме да се смея с глас, когато свали кожено си яке и изпъчи гърди срещу мен. Върху тениската и имаше щампа: “NO TOUCH! NO TALK! NO EYE CONTACT!”. Попълвахме документите ѝ, почувствах пропукване, когато ѝ зададох въпроса:
- Любима... чия?
Долната ѝ устна за секунда трепна, усетих пулсът ѝ как се ускорява. Да се заеба как не се усетих…
- Ничия! – отговорът ѝ ме преряза през стомаха със студенината си.
Колегата, който взе формуляра ѝ напрегна още толкова ситуацията с коментара:
- Ничия земя и ничия жена са най-опасните територии, моето момиче.
Гърдите ѝ започнаха да се повдигат и спускат по-бързо, а пулсът ѝ продължаваше да се ускорява. Натиснах с върховете на пръстите си върху топлата кожа на дясната ѝ китка за да усетя пулсациите ѝ.
- Успокой се, иначе всичко приключва, а съм ти приготвил страхотна изненада. Хайде… правим разходка до мястото, нали?
Вървеше пред мен. От движенията ѝ шибаният ѝ T-shirt пак се повдигаше и ето ги двете провокиращи дупчици на кръста ѝ. Намигаха ми. Погледа ми се
сурна надолу. Носеше черен комбо панталон, тесен, където трябва – около бедрата и задника ѝ. Ситуацията се нагорещяваше допълнително от аромата на изпотяващото ѝ се тяло. Продължавах да вървя зад нея, косъмчета около тила ѝ вече мокро залепваха от потта към кожата ѝ. Тялото ѝ плуваше в облак от феромони. Опитвах се да затворя фантазиите си за да успокоя и своя пулс. Ръката ѝ танцуваше с плавно движение.
- Чудесно време, нали? Температурата на въздуха е идеална. Скоростта на вятъра също ще ни съдейства.
Гласът ѝ ме пренасяше, като с машина на времето през юни 1941 година, когато Германия напада СССР, а 24-годишната Павличенко учи история в Университета в Киев. Полудявам. Виждам я върви пред мен облечена в униформа на Червената армия. Подвижното ѝ младо тяло вече има изградени навици как да се разположи във военното пространство. Уверените ѝ крачки поклащат едва забележимо хълбоците ѝ. Женствеността равна на смелостта ѝ. Доказва там където мъже властват. Людмила и Любима бяха участвали в различни битки и войни. Понесли загуби. Платили си. Завърнали се като “кучки от Ада”.
- Тук ли е? – гласът на Любима ме върна към действителността.
Хванах китката ѝ, пулсът ѝ беше спокоен.
- Хайде да те видя с нещо дълго в ръцете, Лейди Смърт.
- Да се забавляваме, но трябва да се приготвя.
- Чакам те, за да ти го покажа. – усмихваше се и очите ѝ играеха, докато събличаше изпотената си тениската.
Взех я от ръцете ѝ, като започнах да попивам потта от шията и зад ушите ѝ. Малки капчици бяха украсили затворените ѝ в стоманената хватка на спортното бюстие гърди. Мамка му, не бях от желязо! Езикът ми ги събираше, продължих да облизвам шията ѝ. Сладък аромат на пот и възбуда. Потрепваше в ръцете ми. Секунда колебание преди да прорежа илик между устните ѝ с език. Смуках нейния и хапех долната ѝ устна. Крайчетата на усмивката ѝ ми бяха любими, целувах ги. Мамка му, губех контрол… трябваше да си събера акъла! Отдръпнах лицето си от нея. Но не и тялото си. Прегръщах я през раменете. Трептеше в ръцете ми.
- Мъртъв си! О… той ще те убие! Мъртъв… мъртъв! След инструктаж закачаш по-малката му сестра… – топлия ѝ дъх и смехът ѝ рикошираха в гърдите ми.
Отдръпна се от мен и започна да търси нещо в раницата си. Стреляше въпрос след въпрос:
- В снайперски дуел кой ще победи?
Нямаше нужда да споменава имена, знаех за кой говори.
- Статистиката говори, че Хаюха е абсолютния неоспорим фактор, но и тя не е за подценяване. Физическата и психическа ѝ подготовка са впечатляващи. Знаеш ли защо СССР използва толкова жени във войната?
Мислех как ще я впечатля, но погледа ѝ ме свали на Земята.
- Е, ти си голям зубър... читанка такава! Казвай!
Стоеше, като победител на сантиметри от мен.
- Научно доказано е, че жените са по-добри стрелци, заради пулсът. Вдигни ръка като мен.
Ръцете ни стояха на сантиметри една от друга. Усещах ги нишки електрически. Докосвахме се, без да има допир.
- Свий в юмрук. Това е твоето сърце, виж колко е голямо в сравнение с моето.
- Мъжете имате повече мускулатура на кг. тегло, следователно...
- Бахти зубъра!
- Не, ти си... ЗУБЪР на зубърите! Тръгвам си… айде чао! Ти и сама може да си се обучиш…
Свободата от общуването с нея ми носеше лекота. Мушна ръката си под тениската ми, аз поставих моята също върху гърдите ѝ. Усещах и чувах сърцето ѝ.
- Ще се появи вятър и ще пропадне всичко. Хайде, приготвяй се!
Бързо облече черно термо поло, с дълги ръкави и дишаща мембрана. То прилепна като втора кожа върху шията и циците ѝ. И облечена беше секси, мамка му! Ставаше още по-гореща, когато поставяше ръкавици без пръсти, като регулираше с велкрото затягането около китката. Бяха се събличали различни жени пред мен. Съблазнително сваляха дрехи за да останат облечени в комплекси, изисквания и дантели. Тази пред мен покри тялото си само за да може по-късно да разголи душата си.
- Теорията си я... к`во те питам ти си зубър. Ела да ти го покажа, но първо затвори очи!
Топлите ѝ усмивки изгряваха. С двустранна количка с панел за оръжия към нас се беше присъединил още един инструктор. Когато ги отвори ахна от изненада.
- Мислех, че ще стрелям с Драгунов?
- Каква Лейди Смърт ще си ако не стреляш с Токарев! Е, какво ще кажеш?
- Не мислех, че е толкова дълъг. – влизаше в тона ми на секундата. - Може ли да го... докосна? – езикът и на провокации носеше.
- Искам да си нежна, когато го докосваш. Отдай му се. Прави сладка, мръсна, любов с него. Бъди добро момиче и го изпразни бавно... – инструктора ми направи забележка да се държа сериозно.
Всичко вървеше добре до момента в който той ѝ каза да си представи някой, който я е наранил и предал. Раменете ѝ бяха облечени в леки спазми. Високо и ясно каза:
- Хипервентилирам!
Отреагирахме. Мигновено беше обезоръжена и изведена от полигона. Дишането ѝ продължаваше да е проблемно. Мълчаливо карах, докато конвулсиите ѝ караха тялото ѝ да подскача. Отбих и я измъкнах от колата. Преместих я на задната седалка.
- Свий колената под брадичката и стой така. Ще премине…
От тишина и време се нуждаеше. Карах към познат малък хотел. Настанихме се. Бях подготвен за всичко, само не и за психически срив на силно човешко същество. Не знаех как да ѝ помогна.
- Не си тръгвай! – гласът ѝ звучеше като заповед.
В очите ѝ гореше гняв. Стискаше силно юмруци и ги отпускаше. Вените ѝ се окореняваха и изпъкваха под плътта ѝ. Инстинкта ми заповядваше да се контролирам и да не я докосвам. Стоеше пред мен силна и разбита. Красива, като катастрофа.

С неочаквано движение хванах меката ѝ косата, свих юмрука си и я издърпах назад. Очите ѝ ме простреляха в душата. Решението беше взето, когато тя неволно изнесе долната си устна. Агресивно нахлух в устата ѝ. Езикът ѝ дезориентирано се опитваше да избегне влажната атака на тази ми ласка. Захвата на ръцете ми около нея не го позволяваше. Не искаше да я целувам, а цялата беше създадена да бъде целувана. Продължавах да всмуквам езикът ѝ. Облизвах влажната ѝ уста. Нахално и против волята ѝ. С юмруци ме блъскаше в гърдите. Подхванах я още по-силно през кръста. Исках да я изям. Отдръпнах се за секунди от нея. Лицето ѝ гореше. Чувах силните пулсациите на вената ѝ. Точката ѝ на пречупване дойде, когато целунах челото ѝ, а след това очите ѝ. Притисна тялото си към моето. Постави розовата си длан върху врата ми. Възглавничките на пръстите ѝ се движеха зад ухото ми. Потупваше с тях. Мечтаех за покоя, който идваше с милувките ѝ. Целувах ръката ѝ от вътрешната част, преместих устни върху китката ѝ. Чувах как сърцето ѝ настоява за своето. Заповедите му атакуваха чрез кипящата ѝ кръв. Мачкаше през панталона ми пакета ми. Ръката ѝ успешно се справяше с тройното закопчаване на ПВЦ катарамата на колана ми. Нейния имаше лесен механизъм, хванах освободените му крайници като юзди и здраво я издърпах и задържах плътно до мен. Панталона ми беше леко смъкнат, но достатъчно, така че курът ми да прорязва корема ѝ. Ръцете ѝ продължаваха да нападат, докато целувах издайническата югуларна вена под ухото ѝ. Четях по пулсът ѝ еротичната ѝ военна стратегия за нападение. Повдигна се на пръсти за да разкара тениската ми. Облизваше с топлия си език стегнатият ми торс. Щурмуваше с бавни целувки зърната ми, докато прокарваше пръсти през космите на гърдите ми. Бавна и гореща игра със сетивата ни изпращаше информационни импулси по различни точки от телата ни. Лесно я освободих от термо полото ѝ само за да се сблъскам със свирепата отбрана на проклетото спортно бельо. Ръцете ми несигурно предприеха разузнавателни маневри по гърба ѝ. Търсех начин как да освободя гърдите ѝ от този плен. Започна да ме обзема раздразнение, можех да разглобя всичко, но проклетите сутиени ме побъркваха. Тялото ѝ, загрято от възбуда, започна да отделя сладникаво отровен аромат на феромони и пот, който допълнително ме замайваше. Още не я бях съблякъл, а полудявах от желание. Хванах презрамките на шибания сутиен и просто ги смъкнах от рамената ѝ. Подхванах и извадих над чашките му меките ѝ цици с твърди зърна. Хванах ги и двете с ръце, като ги притисках и ги стисках. Езикът ми разузнаваше площта им. Натискаше ги към лицето ми. Тихо скимтеше, когато бозаех от тях. Главата ѝ отпадаше назад и гордо ги изпъчваше пред мен. Дотук беше с нападението ми. С малки крачки започна да ме изтласква към някакво легло. Превземаше ме без колебание, принуждавайки ме да отстъпвам.
- Седни! – заповедите ѝ звучаха нежно, но безкомпромисно.
Обкрачи ме. Очите ѝ се присвиваха, като на хищник. Присмъкна панталона си, леко хвана ръката ми, насочваше я между гърдите си надолу през пъпа и малкия овал на стомаха си.
- Ето тук… – възбудата ми караше ушите ми да бучат, когато вкара ръката ми между краката си.
Топло и лепкаво беше там. Извадих лапата си и облизах пръстите си. Вкусът, отделен от възбудената ѝ вулва, ме побъркваше. Докато се съвземах тя настояваше за своето. С нежна агресия постави ръката ми пак там. Прониквах с пръсти в мократа ѝ пещера с показалец и среден пръст, докато палецът ми се въртеше около клитора ѝ. Натисках го, стисках го. Стоновете и дъхът ѝ върху ухото ми предизвикваха затоплящо изтръпване. Почувствах как става все по-влажно в путката ѝ. Щурмувах отново и спирах за секунди. Отлагах неотложното мислейки си, че ще съм готов за... не бях. Експлодира в ръцете ми, когато свършваше. Въртеливи скрити конвулсии караха тялото ѝ да се гърчи в сладка агония. Хванах я здраво, нямаше да я пусна. Държах я, докато телесните ѝ спазми я давеха. Трепереше и стенеше. Дишането ѝ бясно насищаше въздуха. Къси остатъчни контракции преминаваха през гръбнака ѝ. Наслаждавах се на реакциите ѝ. Принудих я да се изправи, смъкнах панталона ѝ, помогнах да свали обувките си. Аз се освободих от дрехите по мен. Използвах момента, докато се съвзема, за да я изненадам и да я блъсна на леглото. Стоварих тежестта на тялото си върху нейното. Ръцете ѝ събрах и вдигнах над главата ѝ. Държах я през китките само с едната си ръка, а с другата дразнех отново клитора ѝ – вече бях пристрастен към действията, които провокирах, когато си играех с него. Погледнах я и ѝ казах:
- Моя си... пленница!
Усетих как заключи бедрата си около кръста ми. Стискаше ме силно в този сластен обръч. Курът ми вече искаше да ме убие. Болезнено надървен се беше олигавил целия. От главата до ташаците всичко лепнеше в хлъзгава предеякулационна лига. Усещах как путката ѝ го завлича на дълбоко в окопите си. Проникнах и го задържах за да се насладя на топлото ѝ влагалище. Дишането ѝ повдигаше гърдите ѝ, които леко се разливаха настрани. Един напън сложи начало на нашествието ми. Бързи и къси тласъци, без да го вадя, редувах с цялостното му изваждане и силно и дълбоко проникване. Освободих ръцете ѝ, като тя също сне захвата си от кръста ми. Краката ѝ бяха широко разтворени, а докато я чуках тя постави ръце върху моите, за да мачка и стиска циците си заедно с мен. Повдигаше гръдния си кош заедно с тях, когато извиваше гърба си. Не спирах да прониквам в нея. Опитвах се да държа краката ѝ широко отворени. Но тялото ѝ не съдействаше. Гърчеше се като змия от удоволствие.
- Дръж краката отворени! – ѝ казах заповеднически.
Погледа ѝ, заедно с отговорът ѝ, ме размекнаха:
- Не мога... не мога да се контролирам. Хубаво ми е... много ми е... – слушах я и продължавах да я чукам.
Не, това не беше каквото правех с нея, не беше и любов… не знам какво беше, но ме обсебваше. Треперейки сви краката си и ги притисна към гърдите си, а вътре в нея стана тясно.
- Ще... свърша. – говореше насечено и тежко.
Думите ѝ бяха горивото от което имах нужда.
- Направи го... хайде направи го... за мен! – едновременно стисна очите си. Неволно и юмруците ѝ ги последваха, като стискаха чаршафите. Засилих я към поредния оргазъм. Усещаше се с всяка пора на тялото ѝ момента преди да свърши. Спрях за няколко секунди. Невярваща гледаше в мен, без да ме вижда. Секунди без движение и след това дълбоко и скоростно нахлувах, докато пот се лееше от мен. Без право на отстъпление. Бедрата ѝ се разлюляха заплашително, стоновете ѝ даваха предупредителен сигнал, но не бях подготвен за реакцията, когато я пронизах с кура – тя извъртя тялото си, като имах чувството, че се превъртя във въздуха. Обърнах я по корем.
- Хвани глезените си.
Оставих я за момент за да взема коланите ни. Вярваше ми и изпълняваше. Работех бързо, без да гледам, осланях се на усет. Завързах стегнато лявата ѝ ръка към левия глезен, като същото се случи и с другата ѝ ръка и глезен.
- Пленница си ми! – ѝ прошепнах в ухото.
Наместих се зад женската люлка в която бях превърнал тялото ѝ. Пронизах я и се оставих да потъна в дълбините ѝ. Ускорените ми напъни я караха да стиска здраво коланите и глезените си. От гледката как впива пръсти в обездвижената си плът кръвта ми експлодира. Последните ми напиращи движения прегърнаха нейния взрив. Изпразвах хуя си вътре в нея, така както бях искал да изпразвам оръжието си, без да мисля и да се контролирам. Наблюдавах я как раменете ѝ подскачат, а прешлените ѝ изкачаха и се скриваха. Освободих я от хватката на коланите, за да отпусне изтощена тялото си и да нормализира дишането си. Галех гърба ѝ и целувах бузите на дупето ѝ. Мълчаливо я издърпах към себе си. Метнах някаква завивка къде се бяхме покрили, къде не… майната му, нямаше значение! Топло и спокойно ми беше при нея. Сви се на малка топка, намести дупето си към скута ми и заспа. Вкарах пръстите си в ръцете ѝ за да разтворя стиснатите ѝ юмруци. Тази нощ щеше да спи спокойно, щях да стоя на пост и да пазя сънят ѝ. Сутринта беше възродена, като феникс от пепелта. Без да говори, без да ме докосва, без зрителен контакт, извърши прецизна и чиста стрелба на полигона. Беше се сляла в едно със съзнанието, пулсът и тялото си, затова бяха жените по-добри стрелци. Можеха да постигнат този покой, когато освобождава сексуалната си енергия. Пътувахме мълчаливо, хващах ръката ѝ за да я целувам, все пак беше Лейди… макар и Смърт. Оставих я пред жилището ѝ без обещания, етикети и планове. Тя убиваше с действие, а аз с красноречие. Изстрелях думите си право в сърцето ѝ:
- Любима... любима си ми!

КРАЙ

!!! 2000 жени участват като снайперисти в Червената армия по време на войната.