Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Момичето пищеше зверски. Разчекната под натиска на множество тела и ръце, тя дереше гласните си струни с ужаса на дете, осъзнаващо какво се случва със закъснение. Кръв шуртеше от разбитата ѝ уста, стичаше се към ветрилото белези от нокти по деколтето и се сливаше в красив синхрон с подписа на автора по тази модерна картина. Кръвта, изтичаща от разранената ѝ вулва, рисуваше йероглифи по вътрешността на бедрата. Подпис Украйна.
Наемниците имаха задача и я спазваха стриктно, без задръжки и с помощта на много водка. Местното население трябваше да пострада и да се набедят руснаците. Насилвай, убивай, кради и то без вина, а по заповед. Дори не беше нужно да им се дават подробности, те бяха подготвени чрез филмчета, субстанции, но някъде дълбоко, много дълбоко в съзнанието се прокрадна мисъл. Не мисъл, а ужас, че случващото се, ще бъде запомнено и ще го преследва.
Момичешките крясъци заглъхваха, думите изчезнаха, лицето ѝ премазано от юмруци и приклади бе обезобразено, а когато войничето се заизправя, за да си огащи изпразнения хуй в панталона, сякаш много отдалеч и в мъгла отбеляза, че задникът ѝ, където беше се напъвал и той след много други вече не мърда, не е бял, а мръсен и кървав и всъщност е част от безжизнено вече тяло.
Спомените му се преплитаха с други места и други дни, не помнеше всичко последователно. Но усещаше от този ден нататък една гадно чувство. Където и да ги местеха, каквото и да се случваше с другите, с него, той беше като роботче, войник-наемник, който вечер, преди да заспи, винаги повръща. Дяволите да го вземат, нещо съм прихванал. Но в съзнанието му мътно не идеше конкретен спомен от къде и какво го тормози.
Имаше нощна прелокация, лай, снаряди, стрелби, нещо им наредиха, тичаха напред и крещяха…
Следващия спомен е от лазарета.
Следващия от затвора.
Там не беше цвете за мирисане. Започна да се осъзнава къде е, кой е, какво се случва. Пълната паника се замести от ужас на настоящето, борба за оцеляване. Каквото се случва в пандиза остава там, нали? По дяволите! И пак това повръщане.
Накрая се озова в лудница. Не че наистина искаше да се самоубие, просто трябваше да свърши нещо важно и все не успяваше да разбере какво е. Опита да си отреже пишката, да я изгори, да я откъсне… Добре, че бяха лечебните ръце на лекарката, която го връщаше към живот след ужасителните му самоизмъчващи процедури на автоагресия. Тя се смили. Накрая не издържа да го вижда как се измъчва. Предполагаше какво му се е случило. Неее. Какво е причинил да се случи и съвестта му да го преследва, като призрак на вината. Толкова дълбоко натикан спомен, в тинята на подсъзнанието, нямаше как да се лекува чрез нейния ресор пособия. Извади го от военния затвор с помощта на връзки и уикенд на нечия дача. Майната ти, генерале, човешката, руската душа е широка, особено тази на жената, празната душа на рускиня, обръгнала на живот чрез страдания поколения назад.
Минаха месеци, тя го навестяваше. Сближиха се. Раните му зараснаха. Говореха. Сприятелиха се истински. Време бе да го изписват и той си ставаше бездомен. А красив такъв един, висок, бил е силен, личеше си, макар сега да бе кожа и кости. Повръщането почти бе изчезнало, особено, ако си пиеше редовно хапчетата.
Тя го взе у тях. Показа му как да се грижи за дома ѝ. Апартамент в панелка, крайни квартали. Беше млад, не разбираше още от всичко. Но бе благодарен. Най-сетне се бе успокоил, особено щом тя му завишаваше леко хапчетата. Но скоро мед. сестрата откри, че той прави любов по особено нежен начин, говори, умолява, плаче, гали… разстройва се, страда. Тя му сменяше дозите, пропорциите, споделяше със съседките си, повечето вече вдовици и не след дълго, вместо да им обяснява и да търси съвети как да се справи, просто решиха да си помагат взаимно и го разменяха като чаша олио. След това обсъждаха успехите и неуспехите си с него. Даваха му ремонтни задачи. А той бе послушен като паленце, примирен и някак даже набожно изпълняваше тези задължения, като да изплаща дълг, като да е кръвен данък срещу живота му, не срещу духа му. Просто за да запази разсъдъка си, трябваше да се откупува.
Винаги първо повръщаше. После умит и след леден душ, се връщаше изтръпнал и чист пред Жената. Сълзите му рукваха като по команда, само щом ги погледнеше голи и легнали под него. Лицето му се кривеше в болезнена гримаса и започваше да шепне “Прости ми, прости ми, моля те, прости ми”. Тогава забиваше устни в нейните и хлипаше, молеше я и я целуваше най-нежно и най-страстно. После, сякаш да се увери, че е цяла целеничка, я обхождаше с устни по лицето, по шията, по гърдите, по цялото тяло. Галеше, целуваше, плачеше, а жените, всяка от тях, го приласкаваше с думи на утеха и му говореха “Миличък, всичко е наред, всичко е наред, люби ме”. И той се огъваше като тетива под напора на страст и мъка, нечовешка, сграбила го в хищните си нокти. Целуваше ги по нежните срамни устенца, проверяваше с език всеки от русите им косъмчета дали е омокрен, а те се слепваха на снопчета, които той засмукваше с устни и ближеше с езика си, за да ги среши встрани. Разтваряше с устата си тяхната изворна женственост и езикът му потъваше отново и отново, и отново, докато се увери, че конвулсиите са там и се стягат всеки път. Докато се убеди, че мазната течност излиза постоянно и е готова да го посрещне, тоя я пиеше, заврял и носа си в тази божествена влага, омазал лицето си, той се къпеше търкайки челото си, бузи, очи, всичко, просто размазваше соковете им по себе си, тъй щото да е целия в сок. Хидратиран. Умит от благословията им. После нежно и внимателно задържаше хуя си пред входа им и отново плачейки им го пъхваше лекичко. Започваше да се движи, деликатно, да ги прегръща силно, да ги целува в устата, и да им се моли “Прости ми, прости ми”. Гърдите му, натежали от любов, не към една жена, а към целокупния женски род, се притискаха в техните сочни цици. Той ги смачкваше под себе си, за да ги предпази чрез тяло, да ги защити. Лягаше върху настръхнали зърна на едри пъпеши, понякога малки джанки, или друг път нежни идеални полусфери. Кожата му ги обтриваше чрез ритмичните си движения, а устните му се спускаха да ги овлажняват и целуват в перфектното съвършенство на удоволствие без болка. Той така им трепереше, че чак ги повдигаше изпод гърба с едната си ръка и целуваше шията им, хлипайки. Докато непрестанно движеше хуя си, нежно и премерено, без бързане, без резки тласъци, само бавно вадене и проникване до дъно, с леко задържане, за да им усети конвулсията на пристягане отвътре. Реагират. Поемат го. Искат го. Чакат го. Пожелан е. Любеше ги с надървен до пръсване хуй, с цялото си желание да им достави удоволствието, което би трябвало да изпитат. Малката им награда преди мъчително раждане и години майчинско страдание. Без сън, без пари, гладни деца, войни, наемници... болни пленници... луди. Жените имаха очи само за скритито от обществения морал. Те виждаха мъж, нуждаещ се от помилване. Искаха любене в замяна. Миг бягство от реалността. Миг, в който са богини.
Какво ставаше в главата му, той си знае. Дали съзнаваше, че това са други жени, а не Онази. Че са вдовиците на врага. Някои, от които той успя да осемени. Дали знаеше, че го използват, но искаше все пак да му е гадно. Трудно. И повръщаше всеки път. Но бе нищожен пред тяхната нужда да имат мъж. Дали се жертваше в своята отврат и срам, и ужас, в името да бъде откупен. Да ощастливи много, за да му прости една. Вече мъртва. Не знаем…
Но пред този вход имаше градинка с оградка и цветя. А вечер от блока лъхаше аромат на мусака. След години, когато той се бе самоубил, навън играеха шумно, сган палави сирачета – тъмнички, жилести и здрави вагабонти, плод на Прошката.
Феичке, така не съм настръхвал и от най-бруталния разказ тук. Права си, че няма много еротика, да не кажа никак. В ступор съм. Не вярвах, че някой ще смеси грозното лице на войната с еротика. Разказ с много емоция за живите жертви на войната.
Не мисля, че тук Феята има намеса! Нямам идея кой е, но разказа е много добър!
Ай тя толкова като обича руски пишки да отива да ги обслужва, само не мога да разбера, защо тогава търси благоденствие в Германия, ама друго си е нали.Лукса успокоява.
Бях настроена за нещо много ХАРД Фейри. Не знам аз ли съм повредена нещо, но не го усетих толкова зловещо. Може би още ме държат "гадостите" които аз прочетох този месец за за си събера нужната информация. Не ми дойде толкова тежко да си призная. И събуди любопитството ми по една тема . Защо реши да засегнеш темата за Посттравматичното стресово разстройство? Весела
Само се питам политическо или лично е това. Литературно произведение прочетох, произведение каращо ме да се замисля. Твърде сериозно за да се възбудя сексуално.
Твърде сънен съм: * произведение на изкуството
Пак не внимаваш, Jps, ей, много ме забавляваш – сякаш нарочно хвърляш заблуждаващи фишеци :))). Вещерице, благодаря. Като почна войната и особено като заприиждаха първите бежанци в града и се чудехме какво да ги правим и как да им преглъщаме историите, не можех вече да пиша за насилие. Зарязах Мормоните тогава, а историята така добре ми беше в главата до самия й финал. Нямам вече сърце да го начуквам злобно на героите, не, че нямам поводи. "Призрак" беше първият ми опит да изкарам тоя мрак от себе си. Не знам на теб откъде ти е дошло това настроение, но дано разказът ти е помогнал да го надмогнеш. Писането си е терапия. Изкарваш си всичко – гняв, болка, копнеж, ревност, скръб... отвращение... По-добре думи, хвърлени в пространството, отколкото саморазрушителните мисли да те повалят на колене до ступор.
Не знам, кой как внимава, но разказа е насочен срещу украинския фашизъм...
Друже, нека не започваме политически теми тук, моля те! Всеки има мнение по въпроса. Нещата никога не са черно-бели.
Авторът никога не би си позволил да плисне мръсна кофа емоции, свалени от себе си, в акт на самолечение и да товари по този начин уважаемия читател. Разказът е повлиян от темите за жените в коментарите тук , от матрицата и от моментния досег с Етера. Нищо лично. Чиста измислица. Понякога мълчанието е грях. Благодаря за отзивите.
Jps, имах предвид познаването на авторството. И аз имам молба: никаква политика да не обсъждаме с теб, по никакъв повод, моля те. Разваля приятелства, а в момента се безпокоя, че всички много са настръхнали и твърде чувствителни на не една поляризираща тема, войната в това число. На мен насилието ми е в повече, реалното, а истории съм събирала от първа ръка. Тия жени и техните деца ще ги помня до живот, повярвай ми. А беше само върхът на айсберга, бяха сред първите, които бягаха, не бяха натрупали травмите на следващите. Вещерице, всеки има нужда от отдушник понякога – с разкази, с коментари, с общуване. Разказът ти го крещи. Бях обещала да не коментирам, особено твоите разкази, за да не го разбереш повратно някак, но този ми бръкна дълбоко като написан от човек от моята кръвна група.
Само уточнявам, без да споря. Моля, прочетете още веднъж първите няколко изречения!
Аз, така небрежно вдигам една чаша за jps, забелязвам че с него имаме допирни точки в политическите си виждания. Но наистина, давайте да си говорим за ебане! Д.Т.
Наздраве, Торбалане! Драго ми е!!!
Не е въпроса в гледната точка, приятели, а в това че ще започнат едни пререкания все едно сме в някой форум. Не искам да се карам с хора заради политика. Хайде наздраве! ♀♂ Дядо Торбалан ми напомни един виц: Двама си говорят за жени. По едно време единия казва: - Ай, стига сме говорили за ебане! Дай да говорим за... култура, например! - За култура? Ами... ти балерина ебал ли си?
Друже Кукуригов, ние тук с теб ебем феи, звезди, не ни принизявай към някакви простосмъртни балерини!
АХАХАХАХАХАХА, Наздравееее! Вдигам си задника от пейката и отивам за коктейл, сред паплач и шум. Пие ми се и ми се *бе, много ! :))
Прочетени са, Jps. Което за мен не измества фокуса от основната тема: насилието като целенасочена военна тактика. Независимо от коя страна. В самото сърце на Европа. Лагери за изнасилване, по дяволите. В края на 20. век. И от мюсюлмани, и от християни изнасилването е било целенасочена практика. Да дестабилизира. Да потъпче духа. На тая тема подскачам, да знаеш. Хич не ме е еня кой какви политически наклони има, нито кой е виновен, кой крив, кой прав в една вече почнала война. Страдат невинни. И обикновено лудостта изкарва най-лошото на показ, сваля маската на човешкото. Сваля лустрото на цивилизованост. Обеца на ухото за всички и предупреждение е колко лесно човек може да се превърне в звяр при извънредни обстоятелства. Жените пак го отнасят на общо основание. Лагери за изнасилване, по дяволите! През граница от нас. Няма да пораснем като човеци, да му се не знае. Не ми е разказ за постравматичния стрес, върху друго ми е фокусът. Сега наздраве, хора. Да ви е сладко!
Звездица, УСПОКОЙ топката, ние не сме от ръководителите на тези лагери, не мисля, че има някой да подкрепя такива действия. Така, че не ПОДКЛАЖДАЙ изкуствен ОГЪН.
Не съм прочел всички разкази още - давам им време... не съм много по четенето ;) Но ми прави впечатление, че много мъчения в тази тема. Явно авторите на там отиват като се върнат във времето и си мислят за еротичен разказ :) .... Поздрави и поклон за труда на всички ви!
Колко нежно обръщение, Бахуре. Някой ден ще си обясня това твое раздвоение на личността. За изнасилването паля от четвърт, да. Признат грях.
Не бих го нарекъл "НЕЖНО обръщение", по-скоро е уважително и в резултат на твое учтиво обращение към моята скромна персона. Казано(написано) на кратко, когато се обърнат към мен със СЛУЗЕСТ ОХЛЮВ и аз спазвам същия подобаващо тон!
Посттравматичното стресово разстройство беше това което ме впечатли в разказа ти Ина. За Ауди Мърфи се сещам на прима виста той е страдал от такова разстройство. Става зависим от хапчета за сън. Осъзнал проблема затваря се за седмица в мотелска стая за да отиде "To Hell and Back" ( така се нарича книгата му ) този път битката е с абстилентния глад. Чрез музика ти показвам Ина с какво свързвам разказа ти https://youtu.be/RhmHSAClG1c . Весела
Вес, Вес, Вес, слушала ми се е тая музика, без да я познавам. :) Благодаря! Ще си пускам още от тая група. От сутринта ми е особено пълно и доволно, че съм си заедно с моята Любов- Рюшката ми. Мълчи ми се. Всичко друго, извън нас двете, ми се вижда кухо, празно и фалшиво. За жалост даже ми минават въпроси, какво правя изобщо в сайта. Развих образ , който не знам аз ли съм?! Разкошен разказ и днес, всички са пичове, но....мълчи ми се явно. Пак са дошли мойте. :) В самолета почнах да пиша чудна история и гладко вървеше, но ме прекъсна кацането. После. . после си казах, спри се, това не си ти, трий. Не знам какво ме е накацало, но ще ми е от полза да удържа на мойта абстиненция. Днес Таро е Пауза, посятото е в земята, не го виждаме. Чакаме. И аз така. Плановете ми , всичките ми житейски планове свършват до след седмица и после ....? Чакам да поникне нещо, за да реша, на момента- скубя, поливам, засаждам наново? Кота нула в новата спирала. Пак стана дълго. Мълчи ми се. :)
В окопите е хубаво Фейри слез малко там. Весела
Вес, ако искаш да създадеш общност, не бива да слизаш в "окопите". Нужна си тук! Феичке, налей си едно обедно и ще ти "светне" пред очичките!
Jps аз в окопите се имам общност. В сайта има страхотни потребители. МикиМаус , Глупчоморски, Тренера и Филип от 2021 общуваме ехеее половин висше;) Павлио какъв точен човек е. И колко ми помогна за единия разказ. Глупчоморски втори път ми помага за предизвикателство. Идея си нямам как се е регистрирал:))) Чичо Чарли го засякох няколко пъти да коментира. И още много с които от време на време си върви чат и общуване. УНГ да го те забравим въпреки, че той е голема гад;) За някой може да звучи самодоволно и като някакъв вид перчене, но ФАКТ познавам най- много от потребителите. Хареса ми вчера инициативата на KUPIDON4O. Той остави вариант как да се представим при това два варианта то стана а леле мале. Като чета само аз съм сериозно представило се женско присъствие. Объркващо е за нов потребител да хване нишката кой кой. Само виж моя случай назовава се Giv подписва се Ves обръщат се към нея с Весела . Приятел планинар чете тук предупредил ме е ще се включи за да ме насере от високо с коментари какво съм лигла и кифла;) но той не може да запомни Торбалан и го нарича с уважение Чупакабра. Участвам в идеята на KUPIDON4O и ще видим какво ще последва. Важното е раздвижиха се нещата. Весела
Аз не казвам, че нямаш, компания, казвам,че липсваш тук!
Ай пак почнахме да го даваме голямата работа. И кво като познаваш голяма част от потребителите ? Поставила си го за цел, направила си го, не виждам някакво изключително събитие.
Много "устремно" този разказ навлезе в съзнанието ми. Както е отбелязал и Scor510n - смесиха се в мен сексуалното и психологическото и стана една вихрушка която предпочитам засега да я оставя да отлежи и по натам ще я видим пак. Поздравления за автора, разказът наистина подтиква към много сериозни размисли и... усещания.