Пухкави приключения (част 2)

28.06.2023 | Анонимен

Трите жени, носещи малкото си плажни принадлежности, влязоха в широката и уютна хотелска стая. Всъщност, това си беше един цял апартамент – Анна-Мария и Вероника обичаха лукса. Докато на двете момичета им беше леко, тъй като под роклите отдолу имаха само едни тънки бикини (а роклите им бяха прозрачни, освен това), то за Рая петте минути пеша до хотела бяха истинско мъчение. Освен, че самата тя беше тежка и тромава, целият бански така я стягаше, че почти спираше дъха ѝ, когато трябваше да се движи. Беше ѝ леко малък, тъй като нейният огромен размер беше труден за откриване; освен това, беше избрала възможно най-покрития модел, за друг вариант (предвид фигурата ѝ) не искаше и да си помисли. На всичкото отгоре беше се наметнала и с един огромен чаршаф по пътя към хотела.
- Момичета, време е за душ! – даде тон ентусиазирано Вероника, след което бързо хвърли роклята от себе си, смъкна бикините и зашеметяващата ѝ фигура остана така, както майка я е родила.
Анна-Мария направи абсолютно същото. Двете жени се държаха така, сякаш това е най-нормалното нещо на света, игнорирайки напълно факта, че пред тях стои една още тийнейджърка. Но те не можеха по никакъв начин да я възприемат като малко момиче предвид визията и излъчването ѝ, а точно обратното: по-младите в случая се чувстваха те; така ѝ изглеждаха. Рая беше далеч по-сдържана. Тя свенливо се усмихна и колебливо махна чаршафа от себе си, след което го сгъна бавно и внимателно.
- Хайде, Рая, по-бързо! – подкани я Анна-Мария. - Влизаме трите, нали?
Двете млади секси жени изгаряха от нетърпение да помачкат пищните форми на 17-годишната Рая под душа.
- Давай, Рая, хвърли най-накрая този смотан бански! – обади се на свой ред Вероника. - Хайде, ние ще ти помогнем!
Двете чисто голи приятелки заподскачаха покрай Рая в опит да свалят презрамките на банския ѝ. Със своите съответно 170 и 173 см. Вероника и Анна-Мария изглеждаха като момиченца, радващи се на гигантско, над 190-сантиметрово плюшено мече, колкото беше ръстът на единадесетокласничката. Най-накрая презрамките бяха свалени и горната част на банския се смъкна до кръста на Рая. Откриха се тлъсти, мощни, целулитни рамена и ръце, както ѝ чифт снежнобели, големи, но малеещи спрямо целия размер на тялото ѝ, цици. Те бяха доста отпуснати и несиметрични, деформирани от многото излишни мазнини, а зърната им бяха големи, прозрачно розови и гледаха в различни посоки. Двете момичета не бяха виждали досега такива женски гърди и се захилиха първосигнално. В същия този момент тежка миризма на пот, запарена плът и застоели газове ги удари носовете така, че почти ги зашемети. Анна-Мария побърза за отвори прозореца.
- А, не, миличка! Ние влизаме сега, а ти си след нас! Нищо лично! – каза леко раздразнено Вероника и двете с приятелката ѝ влязоха в банята.
Рая си сложи отново презрамките на банския и зачака сконфузено отвън. Двете жени оставиха вратата на банята умишлено отворена. Искаха да провокират колкото се може повече Рая. Плискаха се една друга с пяна, сапунисваха си бавно и еротично взаимно циците и дупетата, танцуваха под душа, лигавеха се и се хилеха. Клетата Рая се беше отдръпнала настрани и гледаше в земята от срам, въпреки че беше възбудена от тяхната женственост до толкова, че чак ѝ се плачеше. Копнееше да ги наблюдава, но се притесняваше. Беше сдухана и заради това, че се представи като толкова нечистоплътна пред тях.
- Рая, къде изчезна? – извика от банята Вероника. - Моля те, недей да сядаш никъде, преди да се изкъпеш!
- Няма, обещавам. А вие имате ли още много?
- Ела по-наблизо, Рая, не те чувам! – преструваше се Вероника.
Рая се приближи и зададе въпроса си още веднъж:
- Рая, ако искаш да ни попиташ нещо, ела и застани срещу нас и ни гледай! Иначе е неуважително! – обади се и Анна-Мария.
Наивната тийнейджърка се хвана и този път. Тя застана пред отворената врата на банята и щом видя горещите тела на двете приятелки в поза, в която те си бяха преплели нежните бедра и Вероника целуваше нежно гърдите на Анна-Мария, огромното ѝ тяло се затресе от възбуда и тя забрави какво трябваше да попита.
- Ама, какво, Рая, ти следиш ли ни? – симулираха притеснение двете жени, при което се пуснаха рязко и покриха прелестите си (доколкото това беше възможно) с ръце.
Рая за пореден път се изчерви брутално.
- Аз… аз… само исках…
Преди да успее да довърши, двете приятелки се захилиха.
- Няма нищо, Рая, нищо не е станало! Нали сме жени! – каза през смях Анна-Мария, след което добави: - След малко сме готови.
Минута по-късно двете приятелки облякоха сладките си розови халатчета, които бяха приготвили предварително, и седнаха на столчетата до малката масичка в стаята.
- Хайде, Рая, влизай! Сега си ти! – подкани я Вероника. - И гледай хубаво да се измиеш! Няколко пъти! Най-малко 1 час! По-рано да не излизаш, че ще засичам!
Тийнейджърката се почувства леко обидена, но просто нямаше как да се сърди на това нежно създание Вероника. Просто инстинктите ѝ не го позволяваха. Тя започна плахо да смъква банския си. Двете жени с интерес наблюдаваха тромавите ѝ и непохватни движения. Отново виснаха гърдите ѝ, после се разтресоха корема и паласките. Тук започна големият напън. Беше ѝ трудно да свали банския от ханша и бедрата си. Някак си все пак успя да го направи и пред двете приятелки се разкри пълната дебела прелест на Рая. Те я гледаха малко с почуда, малко с недоумение, малко с ирония, но преди всичко с онова ново за тях сексуално чувство: чувстваха се малки и нежни пред тази грамада, виждаха на подсъзнателно ниво в нея едновременно силата на мъжа и мекотата на майката-закрилница. Искаха като две малки сладки пиленца да си поиграят с нея, а после да се сгушат под нейната закрила на грижовна квачка.
Рая сгъна внимателно огромния си бански, постави го в ъгъла на стаята до входната врата и с тежки крачки и тръскащи се телеса влезе в банята, след което затвори вратата зад себе си и пусна душа.

Анна-Мария и Вероника имаха много време да обсъдят на спокойствие бъдещия си план на действие. За тях това беше нещо съвършено ново и те искаха да изпитат пълната емоция от него. Направиха си кафе.
- Видя ли я, милата! – захили се Анна-Мария и отпи от кафето си.
- Горката! – продължи в същия тон Вероника. - На колко ти изглежда? Аз спокойно бих ѝ дала и 40, даже!
- Ама аз бях сигурна, че е някаква голяма! Като ми каза на плажа, че е 11 клас, щях да припадна! Това значи, че ще е към 17-18 някъде…
- Да, представяш ли си! Да не ни лъже, нещо? Или да е повтаряла, или да учи задочно, знам ли… От друга страна, такива грамадни жени като нея съзряват и се износват по-бързо…
- Дай да проверим, искаш ли? Тук в багажа сигурно е и личната ѝ карта.
Без да чака втора покана, Вероника изтича до входната врата и без капка свян започна да рови из огромната кошница на Рая. На дъното намери тесте документи, както и сборник от задачи за олимпиада по физика. Издърпа личната ѝ карта, където ясно пишеше годината ѝ на раждане: 2007. Вероника беше 1993, а Анна-Мария 1996. Като видя изражението на приятелката си, Анна-Мария дотича любопитно и сама видя каква пише. Двете жени за пореден път се спогледаха и захилиха. Вероника бързо върна документа обратно и го натика на дъното на кошницата. Двете отново седнаха да си допият кафето.
- Това момиче е някъв мутант! – каза Анна-Мария.
- Не знам какво е, но не е нормално. Дали е от храна, дали е от хормони… Виж и лицето ѝ какво е грамадно и грубо. И тая къса коса… Поне ушите си да беше скрила.
- Видя ли ѝ брадавицата отляво на носа?
- Естествено, че я видях, че и косми има там даже! – захили се Вероника.
- Ама пък ако не беше такава, нямаше да е чак толкова яко с нея! Видя ли как ни гледа, иска да ни схруска!
- Тя е 100% лесбийка, от онези в мъжката роля. Но със сигурност е девствена и не вярвам да е била нито с жена, нито с мъж…
- То това е повече от ясно. Ама мен ме кефи, каквато е. Твърдо съм решена да го направим с нея, ти какво мислиш?
- И аз искам. То си е изживяване.
- Само дето не знам как…
- Не мисли толкова как. И аз не знам. Ама виж досега как всичко ни се получава от само себе си. Лично аз много се възбуждам и ми е адски кеф, като гледам и на теб. Ще импровизираме така до края, става ли?
- Да. Но ме е и малко страх…
- Ти пък! От какво!
- Виж я само, бе мила! Тя е като слон! Като я гледам, е към 110-120 кила! Знаеш ли какво означава това! Ти колко си?
- 53. – отвърна Вероника, хилейки се.
Не я беше страх, просто ѝ беше забавно.
- Не се смей! Аз съм 55. Ако реши да бъде груба, ако реши да легне върху нас, да ни причинява болка, да прави неща, които не искаме? Тогава какво?
- Е как, какво? Просто ще пищим! – продължаваше да не приема насериозно разговора Вероника.
- Да, всички да ни разберат какви ги вършим с някаква непълнолетна, нали!
- Тогава ще го изкараме така, че просто сме се запознали на плажа и сме я поканили, като добри приятелки на кафе при нас, а тя е започнала да ни притеснява и се е опитала да ни изнасили! Което всъщност ще си е точно така! Две безпомощни млади жени, чиято единствена вина е, че са божествено красиви, нападнати от незрял завистлив тийнейджър-чудовище! Дори не мога да я нарека момиче.
- Добре, убеди ме. – успокои се най-накрая Анна-Мария.
- Видя ли, че има решение за всичко. Освен това, това е само теоретичен вариант. Рая е толкова кротка и наивна…
- А, ти не разчитай на това! – прекъсна изречението Анна-Мария. - Тихите води са най-дълбоки! Ако почне по някое време да ни гледа завистливо и осъзнае какво имаме ние, което тя никога няма да има, може да я избие на агресия и мъст!
- Аз не мисля за това…
- Все пак би било добре да я предупредим, или поне да ѝ го намекнем…
През това време Рая продължаваше трескаво да се къпе в банята. Не искаше отново да замирише на лошо. А поддържането на личната хигиена при такива размери не беше лесна работа.

Анна-Мария и Вероника спокойно допиха кафетата си, направиха си прическите, намазаха своите адски секси тела с крем, облякоха възможно най-еротичното си бельо, сложиха си благоуханен марков парфюм, след което отново се загърнаха с халатите.

Междувременно Рая се беше запъхтяла в банята. Стоеше там вече час и 10 минути. Беше изразходила целия наличен душ гел и шампоан. Спря душа и плахо подаде голямата си глава през вратата. С късата си мокра коса, едри груби черти и голяма двойна брадичка, изглеждаше като феминизиран вариант на Шрек.

Момичетата стояха по халати на масата и продължаваха да отпиват малки глътки ароматно кафе. Опитваха се да не се смеят.
- Рая, ако си готова, хавлията е закачена на задната страна на вратата на банята. Съжаляваме, но нямаме по-голяма, като за теб! – пошегува се Анна-Мария.
Едрото момиче беше свикнало цял живот с подобни подмятания и се беше научило да отговаря със самоирония:
- Да… Ако настъпи апокалипсис и глад, аз поне имам запаси! – отговори със сдържана усмивка тя, раздрусвайки леко корем и паласки.
Беше започнала да се поотпуска, тъй като Вероника и Анна-Мария ѝ се струваха по-скоро добронамерени. Все още не знаеше защо точно е поканена при тях, но вярваше, че провокативното им и освободено поведение е типично за всички красиви момичета и се опитваше да му се наслаждава, вместо да се притеснява от него.
- Сериозно, Рая! Жени като теб са бъдещето на тази планета! Дебелите жени да плодовити, отделят повече мляко, не са суетни, а грижовни и отдадени… Не като нас, само за украса! – опита се да го каже със сериозен тон Вероника, но не ѝ се получи.
Рая не знаеше какво да отговори. Тя продължаваше да попива телесата си с малката хавлия. Явно, че трябваше да се облече. Двете ѝ нови приятелки също не бяха вече голи, а по халати. Тя внимателно разтвори кошницата си и извади някакви грамадни чаршафи, които представляваха бельото ѝ – съвсем семпли макси бикини телесен цвят, които с мъка навлече, след което сложи отгоре огромна шарена плажна рокля.

Анна-Мария и Вероника отново се възбудиха дори повече, отколкото преди, но гледаха да не го показват. Те виждаха в Рая мъжа, но фактът, че всъщност е жена, при това доста по-млада от тях, изглеждаща обаче по-възрастна, ги побъркваше, защото както и по-рано беше споменато, обичаха експериментите и нестандартните неща в секса.
- Рая, искаш ли да ти направя кафе? – предложи любезно Анна-Мария.
- Ами… да, може, благодаря. – отговори възпитано Рая, взе си стол и се опита да седне на масата до двете момичета.
Той обаче ѝ беше тесен и не можа да побере седалището си в него.
- Ах, Рая! Как успя да станеш толкова едрогабаритна! – не се сдържа Вероника. - Придърпай си едно канапе и ела. Силна си, можеш. Рая го направи без особено усилие.
- Рая, ти да не спортуваш нещо? – каза с нежното си гласче Вероника и я опипа с фината си ръка по рамото, като си я задържа там повече от обичайното.
Този акт на нежност възбуди отново тийнейджърката. Тя не искаше младата жена да си маха ръката, беше ѝ приятно така. Погледна я също така инстинктивно в деколтето, после премести погледа си надолу; този път обаче халатът на мацката беше плътно загърнат и нищо не се виждаше. Вероника обаче усети как Рая я оглежда и ток премина през тялото ѝ. През това време Анна-Мария донесе кафето.
- Заповядай, Рая, за теб е!
Рая благодари и веднага отпи глътка от него.
- Рая, може ли да ти задам един въпрос? – подхвана отново разговора Вероника.
- Разбира се… – отвърна с любопитство ученичката.
- Нали не си завистлива?
- Аз ли… не, в никакъв случай даже. Завистта е нещо лошо и никога не е било типично за мен…
- Сигурна ли си? – намеси се и Анна-Мария.
- Да, напълно… Защо? – в гласа на Рая се четеше учудване.
- А, не, просто питаме… Защото някои жени са много завистливи, затова…
Настана кратко мълчание.
- А нали не си опасна? – подхвана отново Вероника.
- Опасна ли? Ама… не разбирам… – недоумяваше ученичката.
- Питам те, защото днес щеше да легнеш върху мен и да ме премажеш, а Анна-Мария я убоде с… космите на краката си…
Тук вече нямаше как двете приятелки да не избухнат в смях.
- Нали нямаш подобни, или някакви други лоши намерение пак? – успя да стане отново сериозна младата жена и да довърши въпроса си.
- Аз… се извинявам, наистина… не беше нарочно, кълна се… – засрамено се заоправдава Рая.
Двете жени се спогледаха и решиха да действат. Не издържаха вече от възбуда.
- Рая, на теб не ти ли е горещо с тази рокля? Че и с това плътно бельо отдолу? – попита я Анна-Мария. - Защото аз вече не издържам в този халат.
След като довърши изречението си, тя рязко съблече и хвърли халата си. Остана само по черно дантелено тънко еротично бельо с нежни жартиери. Изкусителното ѝ тяло изглеждаше по-горещо от всякога, меката ѝ копринената кожа лъщеше от крема, а от нея се носеше разкошен аромат на скъп парфюм. Вероника също се съблече. Тя изглеждаше по абсолютно същия начин, само че бельото ѝ беше червено.

Рая отново се ококори. Такива жени беше виждала само на картинка. Дори леко се уплаши, тъй като разумът започна да не я слуша. Неистово ѝ се искаше за опипа с ръка тези две кукли, но не посмя. Не знаеше как ще реагират.
- Рая, ти така ли ще стоиш! – попита я закачливо Анна-Мария.
- Амиии… аз… – опита се да отвърне нещо слисаната тийнейджърка, но огромното ѝ чене беше като схванато.
- Айде махни я тая рокля най-накрая! – подкани я и Вероника.
- Добре…
Ученичката съблече бавно роклята си и по навик я сгъна внимателно, поставяйки я на шкафа. Грамадата от телеса отново се разгърна пред очите на двете приятелки, макар че бельото на Рая закриваше доста.

Междувременно дългият летен ден беше вече към края си. От прозорците на хотелския апартамент на Вероника и Анна-Мария, след които продължаваше широка тераса, се виждаше спокойното синьо море и красивият залез. Закъснели гларуси прелитаха от време на време и единствено техните крясъци режеха тишината. Хладният морски бриз, който влизаше в стаята, накара Анна-Мария да стане, за да затвори вратата на терасата. Тя пусна дебелите пердета и запали осветлението в апартамента. Нарочно го направи с възможно най-еротичната си походка.

Двете приятелки имаха план за вечерта. Те отдавна знаеха, че съблазняват адски много Рая и си играеха с нейните природни инстинкти на лесбийка-мъжкарана. Но понеже не бяха напълно сигурни какво могат да очакват от нея и дали тя би съдействала на откачените им желания, бяха се наговорили да направят така, че просто да не ѝ оставят друг избор. Пък им беше вече писнало да се преструват на мили и любезни. Вероника се приближи към седящата на креслото тийнейджърка, обърна се с гръб към нея, седна на върху скута ѝ и се отпусна, изтягайки се назад. Малкото ѝ тяло потъна в грамадата от месища под нея.
- Рая, моля те, стисни ме леко за гърдите!
Ученичката стоеше като схваната. Тя знаеше, че ако го направи, ще прекрачи една много сериозна граница, след което връщане назад няма да има.
- Хайде де, Рая, моля тееее, направи го! – настояваше неистово Вероника.
Наивната и възбудена тийнейджърка сграбчи непохватно с огромните си шепи красивите стегнати цици на Вероника. А тя само това и чакаше:
- Ау, боли! Рая, какво правиш? – изпищя престорено тя, дръпна се настрани и демонстративно навлече халата си. - Коя си ти, че да ме докосваш така! Кой ти дава право!
- Но аз нищо не съм направила! Нали ти каза… – заоправдава се уплашено младото момиче.
- Нищо ли! Това си е опит за изнасилване! Не те ли е срам! Сигурно ще ми излезе синьо на гърдите заради теб!
- Права е, Рая! Аз съм свидетел! – включи се в театъра и Анна-Мария. - Цял ден те гледам какво правиш! Днес се опита направо да я натиснеш на плажа, после я покани да седне до теб, и тя ти се довери. Помоли те като добра приятелка да ѝ оправиш презрамката, а какво направи ти… смъкна ѝ горнището, за да я видиш гола. Но ние понеже сме добрички, те поканихме да се изкъпеш и пиеш кафе при нас… а ти взе да ни шпионираш в банята под душа. А сега ѝ посягаш вече съвсем открито!
- Няма как повече да го търпим това! - продължи Вероника. - Уж каза, че не си завистлива, а виж какво правиш, като видиш красива жена! Нали уж си 11-ти клас, не те ли е срам! Накъде върви това поколение!
- Засрами се, Рая! Никакво ли уважение нямаш към нас? Вероника е на 30, аз съм на 27! А ти май ни лъжеш за годините си, за да се изкараш млада и невинна, нали? Извратена лелка такава! Вероника, дай направо да подадем жалба в полицията за сексуален тормоз!
Клетата тийнейджърка чак сега разбра колко много беше загазила. Онемя, като разбра за възрастта на новите си приятелки; до този момент ги смяташе за връстнички. Това я разстрои още повече. Осъзнаваше разликата между себе си и тях. Осъзнаваше, че макар и на 17, тя беше в случая грубата зла лелка, а те невинните млади момичета-жертви на сексуален тормоз, което за всеки страничен наблюдател би изглеждало точно по този начин. Недоумяваше как е възможно две зрели жени да изглеждат почти като нейна възраст и да я заблудят така… Но сега трябваше да решава и друг проблем. Ако наистина се стигне до жалби и разследване, какво щеше да обяснява на родителите си? Как щеше за кандидатства за стипендия в чужбина (искаше да учи висше в Германия). Животът ѝ щеше да бъде съсипан, още преди да е започнал!
- Но… моля ви… аз наистина нищо не съм направила! Наистина съм 11-ти клас… – през сълзи хленчеше Рая.
- Не, Рая, ти извърши сериозно престъпление! – прекъсна я Вероника. - Но ако останеш за вечерта с нас и правиш, каквото поискаме, няма да подаваме жалба и ще забравим всичко.
- Но ако не го направиш, отиваме още веднага! – допълни я Анна-Мария. - Мислим, че така е най-справедливо!
Рая въздъхна дълбоко и се съгласи. Просто нямаше друг избор. Искаше всичко това колкото се може по-бързо да свърши, без да има ни най-малка идея какво точно я очаква. Междувременно приятелките ѝ вече ѝ звъняха на пожар, понеже не се беше прибрала в почивната станция при тях. Тя им писа едно бързо съобщение, че е отишла на гости на роднини, които живеят в Бургас и ще остане да нощува при тях.

Междувременно Вероника и Анна-Мария откачаха от възбуда. Повече не им се налагаше да се преструват и можеха на пълни обороти да изживеят това, което искат, без да се съобразяват с нищо.

Вероника отново хвърли халата си и остана само по голи гърди и жартиери. Анна-Мария я последва.
- Рая, хайде, сега си ти! Махни го тоя тъп сутиен и ела върху спалнята.
Тийнейджърката колебливо го направи. След това се разположи на широката спалня, те я последваха, след което започнаха яростно да мачкат тлъстите ѝ гърди, стенейки сладко.
- Рая, ти кърмила ли си някога? – изсмя се Вероника. - Изглеждаш ми като раждала!
Тийнейджърката нищо не каза. Просто гледаше прекрасните цици на двете уж по-възрастни жени и ги сравняваше със своите. “Как е възможно да изглеждат така!”, мислеше си с почуда тя. Вероника захапа лявото зърно на Рая и започна да го смуче. Същото направи Анна-Мария с дясното. Гледката отстрани беше вълнуваща. Огромната Рубенсов тип жена седеше авторитетно в центъра на широката спалня, а двете нежни изваяни мацки смучеха жадно плътта ѝ.
- Рая, легни по гръб! – поиска Анна-Мария.
Тийнейджърката го направи и коремът и паласките ѝ се разстлаха като огромен пухен юрган върху спалнята. Анна-Мария седна отгоре ѝ като на детско конче и започна да подскача нагоре-надолу. Рая не усещаше физическа болка, но вътрешно се чувстваше унизена.
- Искам и аз така! – нетърпеливо каза Вероника.
- Още малко, де! Знаеш ли колко е яко! Ох, ох… – дупето на Анна-Мария продължаваше да подскача върху корема на огромната тийнейджърка.
След като се умори, отгоре се покачи Вероника и се заклати по същия начин. Като се умори и тя, просто се отпусна цялата, легна по корем върху Рая и продължи да се търка и клати.
- Рая, хвани ме за дупето с ръце и ме придържай към себе си! – крещеше тя. - Дааа, точно така! Ах, колко си мека и топла!
Ученичката изпълняваше всичко автоматично. Нежният допир и женствеността на двете секси приятелки продължаваха да я възбуждат както и преди, но вече на преден план беше разочарованието от това, че я третират като някакъв предмет и знаеше, че не им пука за нея. Да, и наистина завиждаше на това, че тези две 30-тина годишни жени изглеждаха толкова млади и красиви и живееха толкова безгрижно, забавлявайки се като деца. Поне да не беше на неин гръб… А нейното ежедневие беше нищо друго, освен училище, домашни, уроци по немски и тежки стресиращи изпити…
- Рая, сега искаме да легнеш по корем върху нас! Но да не вземеш да се отпуснеш, ей! Направи го съвсем бавно и плавно… – каза Анна-Мария и двете с Вероника се разположиха една до друга по гръб върху спалнята.
Щом Рая се приближи, двете приятелки затвориха очи и започнаха да пищят от очакване и възбуда. Вероника не издържа, уплаши се и избяга. Анна-Мария остана под огромното тяло на тийнейджърката.
- Аааа! Стига толковааа! – започна скоро да крещи панически тя.
Рая се отмести и младата жена си отдъхна, дишайки с облекчение, но още по-възбудена и доволна. Вероника стоеше отстрани и трепереше в очакване да осъществи новата си щура идея.
- Рая, искам да те пояздя! Я каква си голяма и пухкава! Седни малко де, за да мога да се кача на гърба ти.
Единадесетокласничката седна кротко на ръба на спалнята. Вероника се залепи за гърба ѝ, обгърна я с ръце за врата, и разположи разкошните си бедра отстрани.
- Хвани ме за краката и ме придържай, бе Рая! За всичко ли трябва да ти казвам? – издразни се Вероника заради мудността на ученичката.
Рая изпълни и това нейно желание.
- Хайде сега, ставай и тръгвай да ме носиш! И няма да спираш, докато не ти кажа!
Рая стана и тръгна да се разхожда тромаво из широкия апартамент. Лекото тръскане и мекотата на огромната жена побъркваха Вероника от кеф. Голите ѝ гърди се търкаха палаво в масивния потен гръб, за който се беше залепила, а изящните ѝ глезени бяха потънали в тоновете паласки, които я галеха приятно.
- Ох, Рая, огромна си! Като слоница! Давай още, не спирай! Обърни се сега на другата страна и върви още! Подхвърли ме леко нагоре, че се изхлузвам! Ох! Ох! Дай ми за малко сутиена… – обърна се тя към Анна-Мария.
Приятелката ѝ ѝ го подаде. Сега Вероника се държеше с едната ръка за дебелия врат на Рая, а с другата весело развяваше сутиена си.
- Ю-хууууу! Добро слонче, добро слонче! – крещеше в екстаз тя и не спираше да иска да я язди така още и още.
През това време душата на Рая се раздираше от болка и унижение. Очите ѝ се бяха насълзили. Чувстваше се измамена и употребена. Две жени, имащи всичко, ѝ отнеха единственото, което имаше тя – човешкото ѝ достойнство. Тя никога нямаше да изпита привилегиите в живота, на които се наслаждаваха те: две вечно красиви и младолики богини.

На Вероника най-накрая ѝ омръзна да язди “слона” и накара Рая да я остави на спалнята. Младата жена лежеше по гръб, дишаше възбудено и трепереше неконтролируемо.
- Сега е мой ред да се повозя! – нямаше търпение Анна-Мария. - Рая, искам те на четири крака, като хипопотам! И махни тези огромни бикини, че ти закриват всичко!
Рая покорно изпълни и това желание. Бавно и с неохота събу макси-бикините си и коленичи на четири крака на пода. Анна-Мария се намести по корем отгоре ѝ, като долепи гърдите си плътно до гърба ѝ, разположи по-голямата част от тялото си удобно върху огромния ѝ ханш и меките ѝ задни части, а с двете си ръце я стискаше за увисналите надолу като виме на крава цици.
- Хайде, давай! Носи ме така! – подкани я атрактивната брюнетка.
Тийнейджърката и сега нямаше какво друго да направи. Тя тръгна този път на четири крака из апартамента. Мина така през всичките три големи стаи. Гигантските ѝ бутове от сланина и целулит се тресяха като желе. Анна-Мария се притискаше силно към нея и тръскането я побъркваше. Задникът на Рая направо подхвърляше нежното тяло на 27-годишната жена, както морски вълни шамандура.
- Давай, хипо! Ох, не спирай! Ох, искам още! Ох, за малко не свърших! – крещеше от екстаз Анна-Мария.
Двете приятелки бяха се възбудили до възможно най-крайния предел. Искаха някак си вече да свършат. Но тук се появи единственият проблем – Рая не беше мъж и нямаше пенис. Вероника се сети как да го разреши. Тя извади от някъде 18-сантиметров пенис-колан и го подаде на Рая:
- Хайде, миличка, трябва да свършиш и тази работа! Давай, бързо, не се бави!
Рая за първи път виждаше такова нещо и си нямаше на идея как се ползва. Само стоеше и примигваше.
- Оф, Рая, колко си смотана! Учи се, трябва да свикваш! – каза с обвинителен тон Вероника. - Стой сега така, не мърдай!
Двете с Анна-Мария успяха да закопчеят пенис-колана на огромния ѝ ханш. Рая се чувстваше неловко. Беше засрамена. В края на краищата, имаше женско самосъзнание и въпреки че винаги е искала тайно да прави секс с други момичета, си представяше нещата по съвсем друг начин: искаше да бъде и тя една от тези, които се радват на взаимна нежност, а не да е в откровено мъжката роля.
- Как само ти отива! – хилеше се Анна-Мария. - Все едно, че си се родила с него!
- Аз обаче съм първа! – настояваше Вероника. - Рая, просто легни по гръб!
Вероника събу прашките си. Въпреки че беше достатъчно мокра, тя отвори пакетче лубрикант, намаза се отдолу с него, коленичи до легналата Рая и започна да смуче изкуствения пенис. След това бавно се покачи отгоре с лице към тийнейджърката и се наниза на него в поза “ездачка”.
- Ох! Рая, не мърдай, моля те! – стенеше 30-годишната жена. - Изчакай да се наместя добре!
Вероника започна първоначално бавно, а после все по-интензивно да се клати върху Рая. Стегнатото ѝ гладко дупе подскачаше върху тлъстите и меки като възглавница слабини на тийнейджърката. Това я побъркваше от кеф.
- Ох! Ох! Рая, стисни ме с ръце за дупето, хайде, давай! – крещене Вероника, докато се клатеше още по-силно и същевременно мачкаше циците на Рая.
Тийнейджърката направи и това. Тя гледаше лудуващата в дива страст огнена красавица върху себе си и ѝ завиждаше за удоволствието, което тя изпитва. Ученичката беше девствена. Рая си мислеше: “Целият ѝ живот е удоволствие. Разглезена, богата и красива. Не мога да я различа по нищо от кифлите в училище. Още не мога да повярвам, че е на 30. Как се заблудих за възрастта им. А и те си мълчаха до последно. Какви подли кучки! Знаех си аз, че след като изглеждат така, все трябва да са намислили някакъв кофти номер. Но си казах: хайде, Рая, този път без предразсъдъци. Дано само накрая пак не кажат, че съм ги изнасилила…”

През това време екзалтираната Вероника свърши върху Рая със зашеметяващ оргазъм, отпусна се по гръб на спалнята, докато тонове хормони на щастието циркулираха в кръвта ѝ и я караха да се чувства на седмото небе. Рая я беше пренесла в Рая!
- Рая, стягай се, сега съм аз! – извика Анна-Мария, която вече беше свалила тънките си черни прашки и се беше намазала с лубрикант. - Искам да ме чукаш на задна! Това е любимата ми поза!
27-годишната жена каза на тийнейджърката да застане на колене зад нея, а тя се надупи срещу изкуствения пенис. Нямаше търпение вече да е в нея, но в същото време се страхуваше, да не би почти 120-килограмавата жена зад нея да бъде твърде груба, или да падне отгоре ѝ и да я затисне.
- Рая, ти само стой и не мърдай! – изрече Анна-Мария, хвана изкуствения пенис с ръка и бавно го постави вътре в себе си.
След това започна постепенно все по-силно да се чука на него и да стене от кеф.
- Рая, сега внимателно ме хвани и ме стисни за дупето! Точно така! Ооох! ООООООХХ!
Тийнейджърката направи точно това. Тя и този път наблюдаваше със завист забавляващата се жена. Презираше я. Кожата и тялото ѝ младееха силно спряно нейните и тя се чувстваше наистина като извратената зла лелка, каквато я бяха набедили, че е. “Ами ако после кажат, че аз насила съм ги склонила към всичко това и пак се изкарат жертви? Вече всичко мога да очаквам от тях! Леле, в какво се забърках!”, разкъсваше се от тревожност вътрешно Рая. Тя изтръпваше от срам и ужас само като си представи, че името ѝ може да бъде замесено в нещо такова. В главата ѝ се въртяха всевъзможни сценарии. Тези мисли я разсеяха и тя загуби временно равновесие върху меката спалня. На Анна-Мария, която продължаваше диво да се чука на задна на изкуствения пенис, ѝ се стори, че огромната тийнейджърка залита напред и ще падне върху нея.
- Ааааааа! Внимавай, малко де! Да ме убиеш ли искаш! – изпищя тя, изниза се от пениса и скочи от спалнята.
Тъкмо щеше да свърши, а ето че трябваше да прекъсне кулминацията заради непохватността на Рая.
- Нарочно ли го направи? Завистлива крава! Никога няма за бъдеш като мен! Яд ли те е?
27-годишната брюнетка в случая не преиграваше. Тя наистина вярваше, че Рая завижда по женски на красотата ѝ и иска да ѝ отмъсти, като просто се стовари върху нея и прекъсне удоволствието ѝ, заменяйки го с болка от премазване.
- Ако още веднъж се опиташ да го направиш, наистина ще те обвиня в изнасилване! Не се шегувам!
Рая само тежко преглътна. Анна-Мария все още имаше страх да не се озове под огромното туловище на ученичката, но едновременно с това изпитваше неистовото желание най-накрая да свърши.

Тя плахо се приближи и отново вкара изкуствения пенис в себе си в същата поза на задна. Опита се да бъде бърза, за да избегне нова рискова ситуация. Страхът, примесен с животинска възбуда, я докараха до най-върховния оргазъм в живота ѝ. Сега тя лежеше до своята приятелка Вероника и заедно с нея изпитваше райското (в буквалния и преносен смисъл) блаженство.

След около 30 минути двете изтощени от екзалтиращи еротични емоции жени започнаха да се посъвземат. Гладът и нуждата от сън вземаха превес. Искаха да хапнат набързо нещо леко и да потънат в сладки сънища на широката спалня в уютния приятно прохладен и добре вентилиран апартамент. Повдигнаха се бавно, станаха от спалнята и се загърнаха отново с халатите си в сладкия розов цвят. В този момент видяха Рая, която плачеше и отчаяно се опитваше да откопчае и махне пенис-колана си. На всичкото отгоре той ѝ беше малък и адски много я стягаше в корема и ханша. Коленете ѝ бяха ожулени от ходенето на 4 крака с Анна-Мария на гърба, а кръста я болеше от язденето на Вероника. Очите ѝ бяха подпухнали и червени, с огромни торбички, които сега ѝ придаваха още по-възрастен и уморен вид.

Вероника взе телефона си и я снима в цял ръст така, както си беше с пенис-колана. Рая дори нямаше време поне да прикрие лицето си.
- Сега вече имаме и снимкови доказателства за това каква болна извратена жена си! – каза секси брюнетката и добави: - И можем по всяко време за ги качим в интернет.
- Моля виииии, неееее! – късаше се от сълзи и молби тийнейджърката.
- Ще си помислим! – включи се в разговара Анна-Мария. - Между другото, това, което се случи днес, беше супер яко. Справи се добре с малки забележки.
- След 2 седмици се връщаме в София. – продължи Вероника. - И искаме при всички положения пак да си изкараме така добре, ако ни разбираш правилно.
- Вероника има предвид, че иска пак да се видим за същото, както днес. А защо не и за нещо още по-вълнуващо. Аз също искам. – поясни Анна-Мария.
- Имаме терен. Това означава, че от теб се изисква само да си на линия, когато те потърсим. – продължи Вероника.
- А ние непременно ще го направим! – допълни Анна-Мария.
- И ако не се съгласиш вече знаеш… имаме всички доказателства да те обвиним в сексуален тормоз, а вече и снимки. Видя сама какви актриси можем да бъдем, а освен имаме такива адвокати, които ще те съсипят! – заплаши я за финал Вероника.
- Сега това си ни го върни, че ще ни трябва за следващия път! – каза Анна-Мария, мина зад нея и откопча кожените каиши на пенис-колана.
Рая почувства облекчение, но не и душевно.
- А сега хайде бързо да си заминаваш, че искаме вече да спим.
Рая, подсмърчайки, се облече, събра набързо малкото си багаж в кошницата и излезе бързо от хотелския апартамент. Вече минаваше 3:00 сутринта. Нощта беше приятно хладна, но това ни най-малко не облекчаваше положението на единадесетокласничката. Тя се чувстваше притисната и изнудвана от тези две красиви жени. Но нямаше как да разкаже на никой, нямаше как да потърси помощ, понеже я беше адски срам от всичко. Освен това, те имаха право, че лошата изглежда тя. “Красавиците и звяра”, мислеше си горкото момиче. Никак не искаше в София отново да я потърсят за същото, но то изглеждаше сякаш неизбежно. Седна на самотния пуст плаж с длани на оклюмалата си огромна глава и отново тихо заплака.

През това време Вероника и Анна-Мария сладко спяха на удобната си спалня…