Дебелата Поля

07.11.2018 | sexkupon

Полина все повече се привързваше към Кирил и Лъчо – харесваше ѝ да усеща властта си над момчетата, да чувства жадните им погледи, да усеща устните и ръцете им върху мекото си тяло. Никога преди това не беше подозирала, че доста тлъстото ѝ тяло може да предизвика такова желание. Започна да ходи в шорти. Страхуваше се, когато се целуваше с някое от момчетата, ако е с рокля, тя може да бъде надигната или от Лъчо или от нея самата и щеше да се случи това, което тя засега не желаеше. Шортите позволяваха на момчетата да целуват и галят пищните ѝ бедра, но беше трудно да ѝ ги събуят. Полина всеки път успяваше да спре ръцете на Лъчо, а по-скромния от двамата Кирил, използваше друга тактика да достигне до под шортите ѝ, което почти успяваше да направи, и което на нея ѝ доставяше огромно удоволствие. Тя позволяваше на момчетата да мачкат гърдите ѝ, но винаги през сутиена или горнището на банския. Понякога по време не къпане двете момчета се допираха до нея и тя усещаше твърдите им членове върху корема или бедрата си и си умираше от удоволствие. На няколко пъти, ласките ѝ докарваха момчетата до такава възбуда, че те трябваше да се отдръпнат настрани и да мастурбират. Кирил веднъж свърши направо в плувките, много се стесняваше и не искаше да повтаря. Тогава Полина сама разкопчаваше шортите си и се галеше отдолу, докато не усетеше лекия спазъм, който я успокояваше. Мислеше си, че това е оргазма. Лъчо и Кирил играеха карти с Виктор, техния нов приятел, който беше на 19 години.
- Абе момчета, из ония дни ви видях с едно дебеличко момиче. Коя е тя?
- Полина, с нея се разхождаме. – отговори Лъчо.
- Чукате ли се? – с интерес попита Виктор.
- Не, не ни два да я чукаме. – каза Кирил.
- Девственица ли е? Какво? А поне в уста взема ли го?
- Девствена е, и в уста не го взема, но дава да я бараме за циците. – призна Лъчо.
- Никога не съм чукал такава дебелогъза. Е, момчета, дайте да ви я разпечатам, и за мен и за вас ще е добре. – замислено каза Виктор.
Кирил шумно преглътна, а Лъчо замига. След няколко дни Виктор се срещна с момчетата и Полина, разговаряха, галантно предложи на момичето да запали цигара, в общи линии общува с тях за около час. Полина му се усмихваше приятелски, но да я хване за талията или под ръка, не му позволи. Някак си се притесняваше от него. С момчетата беше леко и приятно. Когато си тръгваше, Виктор ѝ изпрати въздушна целувка и с удоволствие видя как красивото ѝ личице се изчервява.
- Момичето ме харесва, но се притеснява. Няма да мога да я зарибя по нормалния начин, нямам време. Слушайте сега...
Дойде деня на поредната разходка на тяхната си любима полянка.
- А тя няма ли да те забележи? – обезпокоено попита Кирил.
- Ще съм се маскирал.
Този път Лъчо и Кирчо приложиха всичко, което ги беше научил Виктор. Кирил не просто целуваше момичето по шията, ами и нежно хапеше мястото, където вратлето ѝ преминаваше в рамото. Лъчо не просто мачкаше гърдите ѝ, а щипеше през банския напрегнатите ѝ зърна. Полина не беше изпитвала такава наслада никога в живота си. Тя извиваше гръб, поставяйки се под ласките и стенеше с цяло гърло. Тя сякаш не забеляза и не се възпротиви, когато Лъчо смъкна горнището на банския ѝ под блузката и хвана голите ѝ гърди, но когато той разкопча няколко копчета на блузката ѝ и започна да целува гърдите ѝ тя се опомни.
- Киро, не трябва, какво правиш?
- Ще си ходя. – хрипливо въздъхна Кирил.
Лъчо се отдръпна от бедрата на Поля, които галеше и стискаше и също каза, че ще си ходи. Полина остана сама, но вместо да сложи сутиена си и да закопчее блузката, тя разкопча шортите, смъкна ги до средата на бедрата и пусна ръка до подмокрените си гащички. Очите ѝ бяха пусти, устните полуоткрити, гърдите ѝ се повдигаха в такт с тежкото дишане. След минута на поляната само в едни плувки се появи Виктор и с тихи движения се прокрадна до седящата на одеялото Полина. Подхващайки я леко под колената, той я повали по гръб, смъкна шортите и ловко събу гащичките ѝ, като прошепна в ухото ѝ:
- Разтвори крака, Поли. Ето така, добре! – и вкара мускулестото си тяло между дебелите ѝ бедра.
Полина извика, когато членът на Виктор проникна там, където беше така мокро и горещо, но болката продължи не повече от секунда и следващия вик вече беше от удоволствие. Виктор започна да я чука бързо и рязко. Влагалището ѝ беше много тясно и стегнато и той забави движението си – не искаше да свършва прекалено рано. Тук Полина осъзна какво ѝ се случва и по-важното, с кого. С нея беше момче, което тя едва познаваше.
- Не! Не трябва... – жално застена тя, опитвайки се да се отстрани от Виктор
Виктор продължаваше да чука младата дебелана без да обръща никакво внимание на молбите ѝ. Той наистина никога по-рано не беше чукал такава дебела жена и сега се наслаждаваше на това, колко меко шляпаха бедрата ѝ, и колко дълбоко се впиват пръстите му в нежната сланина на момичето. Той я хвана за корема и започна да я насажда на члена си все по-рязко и все по-дълбоко. Полина престана да протестира, а само стенеше и движеше бедрата си насрещу момчето. Белите ѝ пълни ръце, бяха разтворени встрани и пръстите ѝ стискаха покривалото. Руменина заливаше лицето, шията и гърдите. Бедрата и корема ѝ се тресяха от резките тласъци. След няколко минути такова чукане тя не издържа и завика, извивайки гръб от първия истински оргазъм в живота ѝ. Виктор заръмжа, хвана момичето за бедрата и свърши вътре в нея, напълвайки я със всичко, което беше насъбрал.
- Ох, кеф! – каза той, изтривайки члена си в гащичките на момичето.
Полина лежеше пред него, омекнала и в полусъзнателно състояние от разтреслия я оргазъм и тежко дишаше.
- Ще се видим пак, дебелата! – Виктор се наклони към нея и фамилиарно я целуна по бузата.
- Ей, момчета, благодаря, че я поделихте с мен! – извика той, махайки им с ръка към близките храсти, където бяха скрити.
Облече се бързо и замина. Момчетата се приближиха към Полина. Тя вече беше дошла на себе си и седеше, отпуснала глава. Кирил я докосна по рамото, но тя го отблъсна.
- Поли, какво става? Какво, плачеш ли? – попита Кирил, поглеждайки я в очите.
- Дай си ми гащичките и шортите! – заповяда му тя с глух глас.
Кирил хвана дрехите и ги подаде на дебелото момиче. Полина стана, без да се прикрива и пред погледа на момчетата се видя покритите с малки, тънки косми слабини. Обу гащичките, шортите, блузката и джапанките и тръгна да излиза.
- Поли, къде отиваш? – Лъчо догони момичето и я хвана за ръката, но тя я отдръпна.
Обърнала към момчетата разплаканото си лице, дебелата млада жена каза:
- Глупаци сте и двамата, аз бях само ваша, разбирате ли, само ваша! Щях сама да ви позволя всичко, но само малко трябваше да изчакате. Мислех само, кой от двама ви да бъде първи, а вие ме подарихте на друго момче! – Полина заплака.
- Не сме те подарявали! – възрази Лъчо.
- Дадохте да се възползва, поделихте ме. Довиждане момчета, не тръгвайте след мен! – завърши вместо него Поля.