Подземен свят

30.04.2023 | Giv

- Не си го представях така, чичо!
От студения ми поглед трепереше всичко живо и... мъртво, а тя не отместваше зелени си очи.
- Περσεφόνη, лудетино, как си го представяше?
Още свиквах със шумното ѝ присъствие. Мисълта, че върви редом до мен и продължава да ме нарича “чичо” предизвикваше непозната лицева гримаса наподобяваща повече фациалис отколкото усмивка. Топлото ѝ младо тяло пълно с живот дървеше не само мен, а целия Тартар.
- Не очаквах, че е толкова скучно тук, Μωρό μου. Личи си, че липсва женска ръка. Нищо, ще отскоча до Джъмбо и ще вземе някои дреболийки.
Доброволно беше тръгнала след мен, без да я гонят ни Φόβος ни Δείμος. Луда девойка беше Περσεφόνη. Нелогичната ѝ постъпка принуди ПР-ът на Олимп да излезе с изявление, че съм я отвлякъл. Заради нея агрономите и земеделците бяха изправени пред глобален катаклизъм. Невижданата суша и настъпващия глад и мор опустошаваха Земята, заради истеричната ѝ майка. Но от друга страна Подземното царство нарастваше и генерираше такъв трафик на мъртви души, че сприхавия старец Χάρων, освен че беше станал известен инфлуенсър, беше натрупал и завиден капитал. Намеренията на стиснатия лодкар да ми иска заем, за да смени старото си гниещо корито с някоя по-зловеща гемийка, с която да прекарва повече мъртъвци, вече отпадаха. Имаше парите, щеше да си я купи сам мечтаната ладия. Биваше си я Персефончето, аз бях придирчив киселяк, а тя хващаше окото. Видимо се забавлявах, като си представях физиономията на онова млечно личице с малко пишле Ἀπόλλων когато разбере, че готиното пиче вече е горда стопанката на Подземния свят. А тя влезе във владенията си със замах. Разхождаше се гола и гореща сред бледите сенки, които правеха неуспешни опити да се скрият от погледа ми, докато лъскаха мъртвешки настървено. Всички обитатели на Подземния свят бяха одървени до кокал. Шумът от воплите им се промени, ако се заслушах чувах леките стонове на задоволство, когато мъртвешката сперма изпълваше пространството с лепкав аромат и присъствие. Малката мръсница можеше да надърви и мъртвец. Кожата ѝ беше млечно бяла, като гръцки йогурт, а очите ѝ зелени, като маслини Амфиса. Непослушните ѝ кехлибарени къдрици, като мед от кестени, бавно се разливаха върху рамената и гърба ѝ. Устните ѝ бяха в същия розов цвят, като пъпките на нежната ѝ гръд. А снагата ѝ… горещо женско тяло, като това на Περσεφόνη, си оставаше мечта за всички мъртъвци. Топлите ѝ бедра предизвикваха чудеса. От тънкият ѝ кръст студените ми кокалести ръце се пускаха по игривото ѝ дупе, ако затворех очи силуета на задника ѝ наподобяваше бузуки. Настръхвах, когато по копринената ѝ плът огромни зачервявания покриваха моминските ѝ сфери. Възбуждаше ме да я пляскам по непослушното дупе. Всеки удар я караше да подскача и с присвити очи да прехапва устни. Докато я развеждах във владенията си, които по силата на брачните клетви на античните закони бяха и нейни, получих вест, че поредния Олимпийски пратеник ще ни посети, за да предяви претенциите на майка ѝ, кога да я върна Περσεφόνη. Тъща ми побъркваше наред всички. Крайно време беше брат ми Ζεύς да ѝ опъне на тая недоклатена амфора Δημήτηρ един гръмоотвод и дано да се укроти. Разумно беше да върна Περσεφόνη, такива бяха и уговорките ни, след като тя изяде целенасочено 6 семена от нар, не че не ѝ се услаждаше плода, но беше преяла с моето семе. Разбира се, от Олимп последва още едно изявление, че съм я измамил да го направи. Някой трябваше да е виновен, но нещо почваше да ми писва все аз да съм. Ще взема да им спретна един бунт на тия пияндурници олимпийски. Късата клечка, която изтеглих при подялбата с братята ми, се отрази на целия ми божествен статус. Бях низвергнат. Трудно приех ситуацията в която се намирах. Мастурбирах, защото никоя от Олимпийските Playmate не искаше да стане моя спътница. На въпроса ми, какво ги отблъсква, всички даваха един и същ отговор: “Ти си владетел на Подземното царство!” и нито една от тия путки рошави не се и замисляше защо ме наричат Богатия. Нетното ми състояние беше два пъти по-голямо от това да братята ми взети заедно. Нередовния секс и проблемите, които ми образуваха разни Данаиди и Тантал, ме изнервяха и правеха характера ми малко по-сприхав, но имах чувство за хумор… черно, но все пак чувство за хумор. Самотата започна да ми понатежава и когато се бях примирил Περσεφόνη се появи в живота ми. Усетила безпокойството ми започна да гали жезълът ми... кожния. Покорно коленичи в краката ми и започна да го милва. Нежните ѝ движения и желанието ѝ бяха толкова възбуждащи. Притисна тялото си към крака ми, като послушно момиче, и започна да лиже ташаците ми. Езикът ѝ тръгва по ствола на скиптъра ми. Много бавно го облизваше. Наслаждавах се на ораторските ѝ умения. Гледах я как коленичила пое в топлата си устичка главата на тирсът ми. Изваждаше го, поглеждаше го с възхищение, и пак го лапаше. Изтръпвах от удоволствие. Опитваше се да го поеме целия, а задавящите звуци, които идваха от нея, ми доставяха удоволствие. Пърхаше игриво с езиче по цялата му дължина. Движенията ѝ станаха все по-смели. Усетът ѝ я караше да намаля темпото, когато чувстваше че ще ме изпразни. Но не спираше да го радва с топлите си ръце. Отново включваше нежните си устни, с които обгръщаше мъжествеността ми. Гърлените ѝ звуци предизвикваха горещи трептения по цялото ми тяло. Когато ме погледна, щях да експлодирам. Лицето ѝ беше порозовяло, а влажните ѝ очи ме караха още толкова да се развълнувам. Извадих скиптъра от устата ѝ и наредих:
- Изплези езика! – след което повдигнах брадичката ѝ за да мога да я гледам в очите.
Послушното ми палаво момиче веднага се подчини. Поставих Удървения върху розовия ѝ език и го плъзнах дълбоко в гърлото ѝ. Задържах го и отривисто го извадих, последваха още много прониквания. Вкарвах го, изваждах го, отново го вкарвах и го изваждах, и пак го вкарвах. В очите ѝ горяха огньовете на сласт и похот, каквито и Тартар не беше виждал. Бях замаян от удоволствието пълзящо по гръбнака ми. Топлината, която тя носеше, и насладата, която ми даваше, предизвикаха обилното изпразване на плътни бели потоци от божественото ми семе, които излях в устенцата ѝ. Количеството бял нектар тя глътна веднага, облизвайки с език устните си.

Продължихме с разходката из пределите на царството ни. Време беше да я представя на Съдиите ми, които по някаква случайност ѝ се падаха братя. Тоя келеш баща ѝ Ζεύς беше забременил всичко де що можеше да бъде оплодено. Стоеше пред тях гола. Изпиваха плътта ѝ с поглед тримата съдници на царството подземно Αιακός, Μίνως и Ῥαδάμανθυς. От цяла вечност не бяха виждали жена, и то каква жена само! Тя не беше част от проблем, а самия проблем. Млада, похотлива и невярна, като баща си. Исках да ги видя ще могат ли да ѝ устоят тия студени трупове. Легенди и песни се носеха на земята антична, колко са справедливи и благочестиви. Бяха такива, когато бяха живи… вече мъртви не им пукаше за имиджа им. А и тая ненаситница нямаше спирачки, девойка била, затова и потребителското ѝ име било Κόρη. Тази маркетингова стратегия да ѝ се вдигат акциите на женичката ми за пред потенциалните КЗ-та (кандидат-зетьове) със сигурност оная MILF-ка, която никой не иска да удостои с едно F (тъща ми) беше измислила. Гледам я как тия тримата ѝ се точат и я слушам:
- Момчета, стягайте се в езика, пръста и кръста, да не ви изстинат местенцата на сладката службица! – много е цапната в устата.
Докато отбелязвах това, Μίνως ѝ го вкара на дълбоко в гърлото с дългото му парче. Гледам я как лакомо му го смуче и слушам мляскащите звуци, които идват от нея. В обиграните ѝ ръце попадат съдийските чукчета и на другите двама. Като е била девица, къде се е научила така да лапа тая моята? Върти свирки с такова желание и умение, че оная, бюти богът Αφροδίτη, като нищо ще бъде детронирана от Олимпийския Pornhub. Περσεφόνη не спираше да поема съдийските фалоси един по един, а слюнката, която течеше от устата, капеше по гърдите ѝ. Задавяше се, изваждаше го от устата си, изплюваше се и продължаваше сластно да лапа. Наблюдавам я как поема два в устата. Докато зад нея се намесва Ῥαδάμανθυς, отмества робата си съдийска и прониква дълбоко в недрата на нейния Акропол. Двамата синхронизират ебливите си движения, когато той ѝ го вкарва, тя сама му се нанизва. Върти дупето си с тия омайни движения и в същото време два фалоса ще ѝ разбият устата. Чувам стоновете ѝ и не само нейните, а на всички обитатели на Подземния свят. Мъглата от мъртвешката сперма, която се носи във въздуха, ставаше все по-гъста. Почвам да се замислям да я изпращам вече с рекламация на матерната ѝ. Αιακός я постави върху съдийското си решение, видимо Περσεφόνη искаше да оспорва присъдата, която ѝ беше дадена за това, че изпонаеба де каквото можеше да се наебе в Подземното царство. Движенията ѝ върху Αιακός предизвикваха подскоци в младите ѝ гърди. Гърленото ѝ хриптене беше сподавено от навлезлия в устата ѝ фалос на Μίνως. Ожесточено я чукаше там, като от време на време го вадеше и я удряше през лицето с омазания си колос. Докато се чудех къде го събра жена ми това ебане, Ῥαδάμανθυς застана зад нея и с пръсти охлабваше пръстена на Тартара ѝ. Два от тях преминаха без проблем. Разпъваше тесничкото отверстие, предизвиквайки я да стене още по-силно. Без колебание ѝ го начука със съдийския чук. Притискайки я към Αιακός, двамата яростно я подлагаха на сексуална наказателна акция заради поведението. Стенеща между тях, Περσεφόνη извиване тялото си като дим. Докато влязлата в сила присъда над орално неморалната ѝ постъпка се изпълняваше от Μίνως. Заклещена и запълнена навсякъде, тя не спираше да гърчи от удоволствие. Бедрата и раменете ѝ трепереха от наслада. Без предупреждение, Μίνως напълни устицата ѝ. Това предизвиква синхронизирано изпразване от другите двама. Сперма течеше от всяко нейно отверстие. Дишаше дълбоко и тежко, докато тия тримата, които ми ръководеха Правосъдната система, още си събираха акъла. Изправи се и изгладняла за още секс им заяви, че отива да търси Лодкаря и идват с него за да продължат. Гледам я и си знам, че рога ще нося по-големи от тия на Хера. Докато разсъждавах върху това, мислите ми бяха прекъснати от една обслужваща душа.
- Господарю, вестителят от Олимп започна да придобива мъртвешки оттенък, докато ви очаква. – пълзяща мъртвешка душа плахо шептеше за да не предизвика гнева ми.
- Ела да се приготвим за да посрещнем Ἑρμῆς, а след това ще те заведа да ти покажа полята на Подземния свят.
Галех рамената ѝ, докато ѝ обяснявах за тези на Асфодел, Полята на мъченията и Елисейските полета и това какви проблеми ми създаваха душите, които се опитваха да ме измамят. Περσεφόνη ме гледаше по начин по който никога не бях мислил, че жена ще ме погледне. Бях мрачен и меланхолични владетел на Подземния свят. Реформите, които бях въвел за да организирам това място и то да функционира отлично, бяха останали непризнати. Горе на Олимп купона си течеше, но без мен. Бях се примирил да бъда отхвърлен и ето ти я малката радост в тъмното ми сърце. Как щях да се разделя с нея? Опитвах се да разсъждавам, докато се приготвях за срещат с Ἑρμῆς. В Подземното царство беше необичайно горещо и причината за това стоеше срещу мен. Носеше къса синя туника, безсрамно разкриваща бедрата ѝ, и златни сандали. Кожата ѝ, за разлика от моята, не беше загубила румения си здрав цвят. Косата ѝ беше вдигната високо, като оголваше шията ѝ, а няколко палави кичури се бяха изпъкнали без разрешение от фризурата ѝ.
- Как изглеждам, чичо? Nike ми услужи с тази туника. Ще трябва да развържеш кесията за нов гардероб. Тъкмо скоро ще се проведе Haute couture ревю.
Не я слушах, защото бях зает да открия какво липсваше. Веднага се досетих.
- Разтвори краката и се наведи! – разголих бузукито ѝ. - Дръж бузите на дупето си… – прекрасния ѝ Тартар скрит зад белите ѝ сфери ме побъркваше.
Леко потръпна в ръцете ми, когато поставих златната тапа на входа на дупето ѝ. Ἥφαιστος специално за нея изработи красивото бижу с емералд.
- Тово е магически камък, който ще донесе на собственика си щастлив семеен живот... ще ти подаря още такива анални бижута във всички възможни форми и големини, украсени с най-редките и ценни камъни.
Погледът ѝ светна, като на малко дете, когато разбра, че ще има още много подаръци.
- Ти си моето страхотно Sugar Daddy! Да си изядат амфорите тия пръдли на Олимп!
Помагаше ми да закопчая тежката си черна мантия върху която изкривени от болка хиляди човешки лица ни наблюдаваха.
- Доведете го! Περσεφόνη, не искам да го разглезваш!
- Но чичо… той е толкова сладък и ме харесва.
Факт, харесваше я вярното ми куче Κέρβερος . Когато го повиках, тежките му стъпки и свиреп кучешки вой предизвикваха страха във всички. Огромното и зло куче на Подземния свят се хвърли в краката ѝ по гръб, докато тя го галеше, а трите му глави се мятаха радостно.
- Добро куче, добро момче… радваш се да ме видиш. О, каква изненада, но чичо той е триглав и между краката?
Беше приятно изненадана, галеше корема му и ръцете ѝ без страх се спуснаха надолу. Настръхвах, като я гледам как започва да масажира двата странични кура на Κέρβερος. Бях живял толкова космически цикли и видял какво ли не, но когато сладката дъщеричка на оная истеричка Δημήτηρ налапа ярко червената глава на огромния среден чеп на адовия пес усетих, как от възбуда въздух не ми достига. Κέρβερος скимтеше, като послушно пале. Огромния звяр, пазещ портите на царството ми, беше един от малкото ми приятели, а сега женичката ми го обработваше с устичка. Затрудняваше се да поема фалоса кучешки. Започна да лапа без ред трите израстъка на злобния помияр. Сенките, които се носеха около нас, бяха подивели от възбуда, като я наблюдаваха. Лишени от плът души лъскаха бесни, докато я наблюдаваха. Главата ми пламна в огнени пламъци в момента в който Κέρβερος мощно избълва кълба от сперма в лицето ѝ. Гъсто и бяло семе беше полепнало по коса ѝ. Отвори уста и изплю съдържанието, което беше попаднало там.
- Κέρβερος, лошо куче! Много лошо куче! Виж какво направи!
Гласът ѝ, като аромата ѝ, се променяше. Топлите нотки избледняваха. Κέρβερος също беше усетил промяната ѝ. Буташе влажната муцуната на средната си глава между краката ѝ. Облизваше вътрешната страна на бедрата ѝ карайки я да се превива от удоволствие.
- Истина е това за баща ти и теб, нали Περσεφόνη? – седнах на златния си трон и я наблюдавах с видимо любопитство и надървен от възбуда жезел.
- За змията ли питаш, чичо? Да, истина е… татко се трансформира като змия, за да ме обладае. Ще бъда честна, чичо… откачих от възбуда, когато усетих гладкото студено хлъзгаво тяло на змията между топлите ми бедра.
Спомена за сношението ѝ от кръвосмесителен характер събуди в тялото ѝ възбудителни реакции. Приближаваше се бавно към трона ми, като сластно поклащаше бедра и гърди. Обкрачи ме, като притисна мократа си ножица към жезъла ми, и започна да върти бедра.
- Защо тръгна след мен, Περσεφόνη?
Стисках дупето ѝ. Разтварях и събирах бузите му.
- Искам да получа това, което заслужавам. Искам да властвам! На Олимп ще бъде една от многото, но тук съм Господарка на Подземното царство! – шепнеше в ухото ми, докато изсмуквах топлината от пролетните пъпки на гърдите ѝ. - Омръзна ми от лицемерие и Олимпийски етикет, от родителски контрол на изтрещялата ми недоебана майка. Каква ужасна съдба ми беше избрала… – бавните ѝ движения постепенно засилваха ритъма си.
Виеше се върху мен и не спираше да говори.
- Отреди ми мама да бъда издигната в култ на ненаебаните и недоебаните. Какво по-ужасно наказание? Виж Ἄρτεμις… вечно вкисната и сърдита задръстенячка, а Αφροδίτη цъфти и пръска светлина!
Усещах я как пулсира от желание върху мен, прониквах в нея и я оставих на действа тя. Стоновете ѝ кънтяха в тронната зала. Ехото, което провокираше с гласа си, караше титаните в Тартар да мастурбират. От толкова излято семе пак щяха да запушат водопроводната мрежа, а колко труд бях хвърлил, докато я изградя така, че да функционира. Реките в Подземното царство си бяха проблем още отпреди да започне моя мандат. Стенещата ми и гърчеща се от удоволствие съпруга в ръцете ми усети, че мислите ми се рееха в пространството, също като надървените бледите сенки на покойниците. Изправи се и застана на колене пред мен. Майка му матерна ще ги мисля тия проблеми друг път! Малката ми мръсница, заголила дупе срещу мен не спира да го върти в едни осморки, а аз мисля за ВиК проблемите на Тартар! Щеше да ми докара инфаркт това момиче, когато през рамо ме погледна и ми каза:
- Жезълът ти, чичо… желая да ме прободе едновременно в Тартар и в Акропола!
Преди да проникна, неразбрал какво ми казва тя, посочи другия ми жезъл. Този, който беше символ на властта ми. Златната ми вила, която беше украсена с редки камъни, стоеше до мен. Откакто беше дошла не се беше спряла. Не ми се мислеше сега. Хванах вилата и проникнах с нея в ануса и вулвата ѝ. Силната ми ръка стисна здраво вилата и започнах да прониквам едновременно и в двете ѝ отверстия. Стоновете ѝ отдавна не бяха тихи стенания. Малко преди да свърши чух познат мъжки глас:
- Майка ти се дихидратира от рев мислейки си, че писъците ти, които достигат до Олимп, са от извращенията на които си подложена, а те били викове от наслада!
Задъхана и разгневена, Περσεφόνη бързо го скастри:
- Да си пие майка ми антидепресантите и да ме остави да си гледам живота с Богатия ми съпруг! Ела, бъди част от медения ми месец!
Ἑρμῆς също ми беше племенник… и да, заигравах се от време на време и с него. И преди на съдите казах, че в Подземното царство е самотно. Но освен това Ἑρμῆς беше авер, а що за приятел ще бъда, ако не поделя жена си с него? Дадох му знак да се присъедини. Крилатите му сандали само за миг му помогнаха да стопи разстоянието между нас. Περσεφόνη лакомо засмука розовата главица на Вестителя му. Смучеше и поглъщаше с удоволствие цялата площ на фалоса, не беше яла нищо друго, освен божественото семе, откакто беше дошла и оня прословут нар. Въртеше дупето си върху моя Удървен. Ἑρμῆς я хвана за главичката щурава и започна да ѝ го набива злобно в мократа устица. Извадих влажния си хуй и го поставих на входа на нейния Тартар. Беше отпусната и доволно разработена. С плавно движение нахлух в пределите на ефирното ѝ отверстие. Видях как изви гръб, така че малките ѝ прешлени изскочиха под топлата ѝ кожа. Освободила устата си от напращелия член на братовчед си, за да се обърне отново и за да ме порази с похотта си:
- Чукай ме силно, чичо! Моля те, по-силно… по-дълбоко!
Тая ненаситница наистина ще ми докара инфаркт! Дали това не беше тайния ѝ план да ме пукне и да ми вземе всичко? Хванах хълбоците ѝ здраво. Впих хищнически пръстите в плътта ѝ, поех си въздух и започнах да дълбая дълбоко в нейния Тартар. Злобно и животинската блъсках като обезумял. Нямах контрол над тялото и волята си. Топлината от недрата ѝ ме побъркваше. Мляскащите жадни звуци, с които обработваше устно Ἑρμῆς, и стоновете, които идваха от нея, караха да чувствам приближаващия момент. За секунда спрях, поех си дъх и я подкарах така, както бясно карам колесницата си. Ἑρμῆς вече забелваше очи от майсторската свирка, която му въртеше благоверната ми. Силата на тялото ми притискаше нейното. Усетих как стените на Тартара, не тоя в който бяха затворени титаните, а този в който беше затворен Удървения, го притискат. Тя стискаше божественото си черво около жезъла на властта ми. Напълних отвора ѝ, който, вместо за изход, тя използваше за вход. Сили нямах да се довлека до трона, подпрях гърба си в него и я придърпах към себе си.
- Хайде пак, чичо! – в приканващия ѝ глас не долавях никаква шега.
Хилядолетия по-късно подобен на онова пискало Орфей щеше да изпее култова песен, която идеално пасваше на ситуацията: “Кой баща те е направил? Искам да го поздравя! Не знам, какво е правил, но добре се е старал. Богиня е направил, но дали е осъзнал, че пораснала си вече, ставаш мъжки идеал!”. Погледа ми беше привлечен от опустошения Ἑρμῆς. Добре че бяха крилатите му еспадрири да го носят насам натам с изпразнени ташаци. Беше спокойно и тихо, прекалено хубаво за да е истина.
- Господарю, Ἡρακλῆς отвлече... Κέρβερος! – затворих очи и си поех въздух. Реакцията ми накара всички мъртвешки сенки да се изпокрият. Безвремието в Подземното царство спря.
- Как е отвлякъл най-злото куче? – опитвах се да звуча максимално спокойно, но усещах как яростта плъзва по гръбнака ми.
Около слепоочието ми една вена щеше да експлодира. Но усещах как придошлата кръв започна да се стича и към жезъла ми, карайки други две вени гневно да синеят под бледата ми кожа. Удървената ми тояга вече агонизираше от поредния си възход .Сянката продължи неуверено да обяснява:
- Κέρβερος цял ден върви, като изпразнен хуй. Изплезил езици, извадил огромните червени глави и... не знам каква е причината?
Причината беше зад гърба ми… развратната ми племенница цялата си бе заметнала върху татко си Ζεύς и слава на Олимп. Една фригидна Δημήτηρ беше повече от достатъчна за да затрие цялото население на Земята. Наредих на сянката да забавлява господарката на царството ми, докато аз хванах за реверите Олимпийския Watsapp. Вдигнах го във въздуха, а сандалите му щяха да отлетят без него – от страх се бяха накукушинили.
- Отиваш при брат ми и му казваш, че ако тоя неговия извънбрачен, ММА синковец не ми върне кучето ще... ще... – от ярост плюех зелени капки слюнка, а гневът ми беше блокирал мисловната ми дейност. - Ще освободим Дядо ми от Тартар!
Това беше момента в който осъзнах, че малката ми женичка е луда по цялата дължина на главата, но Seven Hell's точно такава ми трябваше.
- Чу ли какво каза тая моята? Сега директно за Олимп тръгваш Хвърковато непроскубано. И се връщаш да кажеш какъв е отговоря на оня изтърсак брат ми.
Слушам мъртвешката душа разказва някакъв виц за Зайко Байко, а Περσεφόνη се смееше, докато мастурбира върху трона ми. Вдигнала и разтворила крака, толкова безсрамно се заиграваше с нежната си мида. Не можех да откъсна очи от нея, докато някакви мъртъвци ми струпваха на главата проблем след проблем. Някой идиот забравил да отпуши сифона на Лето. Понякога се чудех дали не съм владетел на Морското царство с тия проблемни реки. Измамата на оня клапанар ролинг стоун Сизиф още ми нагарчаше. Да оковеш сам самия Танатос и да го скриеш в килера до зехтина. На Олимп им се бяха разцепили главите от смях. Не можех да се съсредоточа да слушам. Младата ми трофейна съпруга беше разтворила белите си бедра и с бавни движения галеше подутия си от ебане Акропол. Устните ѝ, тези на лицето и тези между краката ѝ, бяха обагрени в червено, като нар. Срамежливата колона над античния ѝ храм беше утроил размера си. Вкарваше пръстите си вътре в ножицата си. Изкарваше ги и разнасяше сладките си нектари по седефената ѝ плът. Момента преди да свърши изви гърба си и меко изстена, докато бедрата ѝ трепереха. Дивността в очите ѝ и руменината на лицето ѝ ме накараха да отпратя с властен жест всички. Надвесих се над нея с цялата мрачна мощ на тялото си. Вкарах Удървения през входа на Акропола ѝ, топлината и влажността ѝ можеха да сринат всеки. Пронизвах отново и отново античния център на женствеността ѝ. Обладавах я бавно, като не отмествах очи от нейните. Погледната от високо беше чудна. Сливах се с нея в момента на върховно удоволствие. Отпуснах тялото си върху нейното. Семето, което нахлуваше на талази в нея, беше лепкаво и топло.
- Да избягаме за малко на Земята при смъртните?
Не бях тип който ще изостави отговорностите и задълженията си, но исках време с нея. Имах нужда от близостта ѝ.
- Да го направим, чичо. – тихия ѝ глас беше мечтания покой. - Ще се настаним в телата на двама смъртни, за да се скрием от всички. Няма да се месим в земните им дела. За да видим ще се познаем ли… – съгласието ѝ не беше подчинение, беше свобода.
- Затвори очи, Мрачна моя. – клепачите ѝ бавно се спуснаха. Мигът, в който бях заровил лице в косата ѝ, мина като сън. Аромат на настъргани череши, на това миришеше там в извивката на шията ѝ. Липсваше ми.

Стоях и чаках в Западен парк в София. Настройките на тоя портал към Земното царство пак се бяха разлудели. Предишния път вместо в Προμαχώνας ме изпрати в Сандански. Нямаше да мисля за дреболии. Усещах топлите слънчеви лъчи по лицето си. Чувствах се... човек. Този, който бях избрал, приличаше на мен – беше висок сръдльо. Млад мъж, с черна коса и брада. Усетих как стомаха му се сви и възбудата му накара члена му да подскочи. Причината, която предизвика вълнението му вървеше уверено към него. Елисейските полета в косата ѝ, цъфнала пролет на лицето и между краката ѝ. Аромат на фриволност и свобода. Целувките и бяха с вкус на... нар. Не знаех историята ми. Говореха си така сякаш се познават отпреди да се срещнат.
- Щях да се изгубя! Ти каза да стигна до арката и да продължа. – смехът ѝ беше същия, като нейния.
- Не, казах ти да ме чакаш под арката! – очите им играеха, докато се докосваха.
- Аз не видях арка и продължих и щях да стигна до... Перник. – беше весела и топла, като лято.
- А ти като си чула арка и си си представяла Триумфалната в Париж? – прегръщаше я, докато тя се притискаше в него.
- Е не, но поне тази в Толедо.
Можех да позная аромата ѝ и душата ѝ през време и светове. Усмихнатите дивачки слели се в едно бяха тази смъртна и моята Περσεφόνη. Двамата мрачни чукундура също се бяхме инкорпорирали в едно – този човек и аз, богът на Подземния свят. Хвана ръка ѝ и я поведе към неизвестното. Вървяха без колебание.
- Ела да си намерил уединено място за игра… – въпросът ѝ ме накара да се усмихна. - Ще ме чакаш ли да те намеря отново Ἅιδης?"

КРАЙ