Градинарят

30.04.2023 | Fairy

Щурците така захласнато се превъзнасяха по топлата лунна нощ, че напълно заглушиха стъпките на закачулена фигура, притичваща плътно покрай каменната стена на замъка. Градините наоколо тънеха в нощната си зеленина. Само върхарите на дъбовата гора и водите във фонтана просветваха с платинени лунни отблясъци.

Фигурата се просмука, като сянка към сенчестите гънки на зида, потъна зад заоблените кули и се загуби из задната част на крепостта. Там плътен мрак скриваше от погледа зловещите усои на тунели, бръшлянени врати към работни помещения и стълбища, водещи в различни посоки. Без да посмее да носи запалена свещ, единствения шанс на младата жена да уцели тайния вход бе да следва указанията с длан, галеща мокрия камък на стената. Щом пръстите ѝ опипаха изпъкнали зъби на гаргойл, тя сви рязко около постамента и потъна надолу по стръмните стъпала. Две почуквания, пауза, после още три и зачака. Сърцето ѝ туптеше от вълнение и страх, но копнежът ѝ бе по-силен. Ниската арка проскърца и скоро полуотворена врата я подкани да продължи навътре. Тя прекрачи в нищото. Мрак. Влага и тъмнина. Нещо мина покрай нея, докосна я леко по пелерината и се чу прищракване на бравата. След секунда запалена свещ огря набразденото старческо лице на градинаря.
- След мен, моля… – промълви той и топлината в сухия му глас стопи всичките ѝ страхове, лазещи по стените на тъмния коридор.
Меки светлини плъзваха езици из помещение, в чиято мека утроба младата жена влезе за първи път, но се почувства като у дома си. Завъртя се да огледа, едновременно сваляйки наметалото. А градинаря огледа нея. С белите си напълно слепи очи.

Тя бе слушала доста за това, което се случва тук и го искаше повече от всичко. Градинарят има дарба, особена дарба. Ако му позволяха да огледа добре лицето и фигурата на дадена дама, той можеше с прецизна точност да я извае от камък. Благородничките украсяваха разточителните градини на именията си с всевъзможни статуи на богини, русалки или просто красиви жени, издялани по техен образ и подобие от даровития старец. Е, разбира се, имаше си и цена. Трябваше да му позволят всичко, което поискваха ръцете му. Но никоя от тях не се оплака, нито издаде какво точно се случва.

Милейди имаше тази нощ и само тази нощ за целта. Щеше да отпътува за много дълго време и силно желаеше нейния образ в градината да напомня на Лорда какво е допуснал да изтърве.

В огнището припукаха дебели цепеници. Пред него имаше кът за сядане, а насреща му малък изтъркан диван. Гласът на стареца сякаш я погали, докато приближаваше откъм тъмния край на голямото помещение.
- Заповядайте, милейди, топъл чай. Имате нужда. Моля, изпийте го, а после се съблечете. Не се смущавайте, милейди. Аз съм вече твърде стар. Но за да работя, ще трябва да ви изуча в детайли. Бъдете търпелива.
Тя кимна. Той се усмихна. Странно бе как слепите му очи тук изглеждаха сини. А лицето му сякаш се подмлади.

Тя чевръсто дръпна възлите на два ката дълги нощни роби и те се свлякоха на пода. Голотата ѝ освети полумрака на старческата обител, а буйните ѝ коси, тръснати несъзнателно, се разляха в нежна мелодия. Милейди не бе свенлива. Отлично знаеше как изглежда, защото обичаше да стои пред огледалото, както майка я е родила. Но тук, отразена в сребърните очи насреща ѝ, тя усети различна тръпка. Кожата ѝ настръхна като животно, подушило опасност. Но не, нямаше никаква опасност, тя знаеше това, чувстваше го в червата си. Просто имаше нещо във въздуха, имаше някакво присъствие, което я караше да тръпне като кобилка пред буря.

Градинарят я приближи. Застана на сантиметри от лицето ѝ, държейки главата си наведена надолу. Протегна дясната си ръка и я опря на корема ѝ. Тя вдиша рязко и замря. Дланта му бе топла и добра. Лявата му ръка се изкачи във въздуха и я хвана около лакътя. Погали ръката ѝ надолу и нагоре, колкото да се увери къде се намира и спря.
- Оставете ме, Милейди, да свърша със огледа. Не мърдайте, не говорете и не ме прекъсвайте! Вашата статуя ще стои мирно с векове, от вас искам само няколко минути.
Тя издиша.
- Разбира се, господине, ъъ градинарю, сър. Моля, работете спокойно!
От този момент нататък, игривите сенки на буйното огнище заразказваха приказка чрез фигури, плъзгащи се по стената отсреща. Милейди почувства как очите ѝ се омагьосаха от тези фигури и тя загуби волята да ги държи отворени. Усети топли длани да я галят. Ръката, която беше спряна някъде над пъпа ѝ, се плъзна встрани около талията ѝ, измери я с няколко проверки на ширина и после бавно се заизкачва към гърдите ѝ. Разперени пръстите първо се докоснаха до меката ѝ гръд, а после я обхванаха в шепата си. Не спираха. Плъзгаха се бавно и проучвателно с фини притискания, за да не пропуснат нито гънка от релефа. Пробягаха над зърното ѝ, но се върнаха пак там върху него и го загалиха, разперени над него като ветрило. Търкаха го, минавайки над него. Търкаха се всеки пръст, един след друг, а зърното ѝ растеше и се втърдяваше, та пръстите се връщаха, за да го изучат отново. Накрая се събраха в едно и защипаха твърдия щръкнал ключ, завъртяха го, сякаш да отворят заяла ключалка. Милейди въздъхна, но прехапа устни да не се издаде. Другата длан на стареца обхождаше ръката ѝ, галеше нежно младата ѝ кожа, погали облото рамо, нежната ключица. После се шмугна в ямката на подмишницата, повъртя се из скришното ѝ и се спусна към недокоснатата досега цица. Там пръстите вече знаеха какво да очакват и замачкаха в разперения си обхват по-смело от преди. Щом се наситиха да определят обема ѝ, пръстите се заеха да установят формата и отново се плъзнаха леко и ефирно да я гъделичкат, преминавайки върху зърното, което се втвърди до болка още от първия допир. Милейди огъна шия и леко се люшна назад от възбуда. През кръста веднага я прихвана силна ръка, която остана там, прегръщайки я, докато другата длан се изкачи към лицето. Погали го с мекото на възглавничките си, обходи го с вътрешната топлина на дланта си, а после тя усети пръст да танцува върху устните ѝ. От край до край. Разходи се по горната ѝ устна. От край до край. После се спусна чрез лек натиск върху долната устна. От край до край. Милейди отвори уста, без да може да се контролира и пръстите на стареца полюбопитстваха веднага. Провряха се над устните, навътре към езика и надникнаха над зъбките на младата плът. Усетиха топлите устни да се затварят около тях и пръстите се озоваха в мокра клопка. Ръката, пристегнала кръста ѝ, се плъзна надолу към дупето и го загали в притискащи кръгове. Пръстите се бяха присвили и леко се примушваха в цепката между кълбата ѝ, когато минава оттам. После продължаваха в голям кръг до долната част на бузите ѝ и се мушваха между тях, в най-скритата и нежна долина, таяща тайните на женствеността ѝ. Милейди открехна краката си съвсем несъзнателно. Старческите пръсти се връщаха нагоре и надолу по облия ѝ задник, мушваха се да разделят кълбата и се спускаха надолу към цепката, в която се събираха бедрата ѝ. Милейди се огъна в кръста и издаде дупето си назад, докато чуждите пръсти в устата ѝ потъваха навътре, после се измъкваха влажни и топли навън, но без да напускат устните, се връщаха отново и отново.

Вече нямаше значение защо дойде тук. Забрави дори къде се намира. В този миг, топлината на бумтящото огнище, страстта в изучаващите я ръце, в уюта на тъмната стая под земята… единствено тялото ѝ имаше значение. А това тяло в момента се превръщаше в мека глина, чиято форма се разлива чрез майсторски докосвания на две топли старчески ръце. Той клекна, влачейки мокрите си пръсти надолу по кожата ѝ, притискащ силно, сякаш за да не изгуби допир. Едната му длан остана на дупето ѝ, където се свря в цепката и затърси с пръсти отвора ѝ, търкайки нагоре и надолу без да спира. А другата му ръка се зарови в космите на пубиса и после се плъзна с пръсти, насочени към дупето, да изследва големината на срамните ѝ устни. Тези бяха големи, накъдрени и прелели навън, като крилца на нощна пеперуда. Той ги потърка със събрани пръсти, а после ги открехна и отново плъзна длан в розовото между тях. Тя простена и отново огъна шията си назад. Пак се люшна сякаш ще падне, но запази равновесие, като изпъчи таза и клитора си напред. Стареца доближи невиждащите си очи до него и го загледа дълго и с интерес. Облиза го бавно с грапавия си и посинял език. Милейди простена във фалцет и задвижи слабините си, като ездач на галопиращ кон. Пръстите на градинаря се бяха проврели нахално в дупката на задника ѝ, а другата му ръка се набождаше в мократа ѝ пещера, извор на нескончаем водопад сладострастие. Проучващи, груби и напористи пръсти. Езикът на стареца се триеше в клитора ѝ и драскаше нежната ѝ пъпка с твърдината си и сухия старчески дъх.

Значи затова мълчаха дамите, собственички на изумителни статуи в пищните градини на огромните си имения? Всичко си имало цена, а? Като да преглътнат достойнството си и да се оставят на това сбръчкано от слънцето, сляпо старче да рови из интимните им места и да ги подчинява в похотливите си страсти?! Какво още можеше да се случи? Тя изстена отново, дори по-гърлено, разтърсена от дълбочината на възбудата си и готовността да откликне на нуждите на мъжа срещу нея, независимо как изглежда той и колко е стар. Беше хванала темпо с все по-засилващ се ритъм. Чувстваше да се надига една вълна, помитаща мисли, воля и разум и се остави на произвола. Нека я залее тази вълна. Нека я потопи под мощния си плясък и водовъртеж. В този миг, тук и сега, не съществува нищо друго. Няма утре. Няма аз. Няма той. Има само една огромна помитаща стихия, която се е надигнала и всеки миг ще се строполи върху ѝ. Пръстите му обладаваха вътрешността ѝ с мощни, резки тласъци. Едната му ръка потъваше в течащата ѝ от страст вагина, а другата му ръка набучваше събрани пръстите си в дупето ѝ, мощно, синхронно и ритмично. Стенанията ѝ преминаха в пискливо протяжно “Даааахххххдаааахххдааааааааа…” и скоро тя се разтресе в чутовен оргазъм на срама и удоволствието. Но стареца не я остави да го изживее, а я положи внимателно на дивана и все още тресяща се, я облада с огромния си хуй, дълъг и дебел, какъвто тя бе виждала само в конюшните. Тялото ѝ се огъна в дъга на сластта, гърлото ѝ изтръгна в дълбоко и ниско доволно изпръхтяване, а слабините ѝ се заповдигаха нагоре, за да посрещнат влизащия напорист хуй и да го пристегнат в хватката си.

Огнените сенки по стените запрепускаха като стадо диви мустанги. Стареца се движеше неумолимо в напорист див ритъм, който прекъсна само, за да завтъкне в устата и в гъза ѝ по една дебела незапалена свещ. Тя засмука жадно свещта в устата си, изненадана, че е имала вътрешната нужда да я запълни с нещо. Езикът ѝ се развихри, а бузите ѝ вдишваха и издишваха от усилието да източат нещо от дебелия восък. В същото време гъза ѝ млясна от удоволствието да бъде проникнат.

В девическото училище ползваха тези методи, но това беше толкова отдавна. Гладката твърдина се подпира напористо до девическата анусна халка и се оставя да запрати страстни импулси към вътрешността ѝ. Огън се разпалва из утробата, стрелкащи пробождания на лъст присвиват в конвулсии коремчето и бедрата. Момичето иска да усети още, спира да диша даже, в очакване, в нямо очакване. Тогава трябва да завъртиш леко восъчното цилиндърче и да навлезеш по-дълбоко в дупката на гъза ѝ, докато чуваш как обладаната издиша на древния език на страстта. Завърташ, издърпваш бавно, почти цялата свещ навън, а после тласваш восъка обратно навътре в дупето. Рязко и шумно. Повтаряш отново. Тая игра беше любимата им, особено в нощите, след като дойдеше сестра Нафорима, за да ги прегледа. Всички момичета от общата спалня трябваше да оголят задниците си, застанали като кучета върху леглата си, на колене, тръпнещи в очакване злобната сестра да мине на оглед. Черното расо над ръката ѝ приближаваше голямо сребърно разпятие, с което тя проверяваше чистотата на малките им вагини. Потъркваше ги с релефното сребро, а после вдишваше дълбоко и шумно аромата от кръста. Разтваряше бузките на дупетата им, една след друга и пъхваше леко долния край на разпятието, за да прочисти нечестиви помисли. Разбира се, имаше момичета, които се оплакваха от необясними нечестиви внушения в главите си и тогава сестрата ги приемаше за лечение в специална стая. Както и да е, това бяха други времена, но оставиха у Милейди спомена за неземното удоволствие, когато си помагаха една на друга с помощта на восъчни свещи.

А слепият старец, дишащ тежко над Милейди, млатеше мощно, глух за покъртителните ѝ стонове на неизмеримо удоволствие и сляп за лудешкия танц на красивите ѝ гърди. Ръката му, стърчаща изпод безцветна роба, придържаше навътре дебелата анусна свещ, а другата му ръка се подпираше на поизтъркания бронз на облегалката. Дяволското проклятие нямаше да му даде мира още 300 години! Най-великия скулптор, а? На каква цена?! Каква цена! Много отдавна му се искаше да легне на спокойствие между коренищата на дебелия бръшлян и да ги остави да се оплетат около жилавото му тяло в смъртна прегръдка. Уви, обеща да се грижи за всичко що цъфти и расте…