Готвачката

20.03.2023 | Fairy

Мили ми Торбалане,
Първо се обръщам лично към теб, а след това пействам и разказа смешен. Моля, приемам те за редактор и мнение, та прецеждай моля, през твойта (доказа се вече) цедка и ич не публикувай неща от мен, дето не си струват. Изобщо нямам чувство за самооценка, да не говорим, че и в живота ходя по браздата между реално и нереално, далеч извън комфортната зона. Много е възможно, туй дето следва да е не подходящо за тук, но пък го написах на един дъх с таз сутрешното кафе, между 8 и 9 и много се забавлявах. Не ми се ще да го крия.

Оставям те да колиш и бесиш…

***

Всяка добра готвачка отлично знае, как усета да се готви вкусно е свързан с интуиция към продуктите. Точно както добрият секс е свързан чрез интуиция към обекта на желанията. Има нещо в излъчването на подходящия продукт/ партньор, нещо като магнетизъм, който ни привлича да посегнем към него. Дали е съдбовно предопределено като вековните рецепти, например или е моментна нужда на променените ни настроения, не може да се каже. Законът гласи, че яйцата в омлета имат нужда от пресен лук и сол. Това означава, че една приятно окръглена мома е предопределена да си подхожда с изтОчен младеж с пиперлив език и солени смешки. Но виждаш ли, случват се и изключения. И ако в палавото си настроение същата тази мома реши да вложи вътрешен усет, да притвори очички, да разшири ноздри и леко наведена над котлона да помирише липсата, то тя ще се пресегне към подправките и с усмивка, породена от интерес към игрите, ще щипне малко сладостна канела и ще поръси тръпнещия в тигана омлет с нежни аромати на екзотични удоволствия. В любовта, тази авантюра би изглеждала по всевъзможни и различни начини за доставяне на неочаквано удоволствие чрез методи и на места, не проучвани досега.

Точно в такъв ден, готвачката в една зажужала от приготовления хасиенда, подготвяше рецептите си за наслада на пристигащите скоро господари. Нощем се въртеше върху огромния си задник като пумпал в легло, а призори вече припкаше из градинката да накъса билки и подправки за присънените си идеи. От зори до мрак, гръдта ѝ стоеше надвесена над ароматни изпарения на съдините, а пухкавата ѝ ръчица умело стриваше в меките си длани фини тревички или дебели фитили тесто, живо и игриво, растящо в топлите тавите до най-привлекателен хляб с твърда коричка и мека душа.

Тази нощ ѝ се бе присънил чуден сън. Всичките зеленчуци бяха оживели. Тя говореше с тях, те я обичаха и ѝ отвръщаха с еротични докосвания. Толкова истински беше този сън, обожемой, че се събуди с мокри гащета и се наложи да опъне набраните им ластичета на простора в задния двор. И то точно, когато куция Хосе спря каретата с днешните провизии.
- Сеньора, къде искате да разтоваря? – пита той.
И не щеш ли устата ѝ сама заговори, а голата ѝ женственост между краката, освободена от стегнати кюлоти и удобно скрита под дългите поли, се зае да се кикоти мръснишки и да ѝ подсказва какво да говори.
- Турни ташаците на сянка под полите ми… ъъъ хмммм… – дали го казах тва на глас? - Картофите в избата, моля!
Хосе се опъна, изчервен и смутен, сякаш ей сега ще го линчуват за обида към Падрето. Възможно ли бе тая достолепна матрона да произнесе това или лигите му текат поради разтопен мозък? А какво да сторя с домата? Крехък е, набрах две щайги от…
- Разцепи го с пръсти и го лижи! – се чу в отговор.
Санта Педерастито и божиявсемилост, но защо главата му така се върти и му се причуват тези щуротии? Пред него седи кръглото лице на добре узряла тиква, набраздена тук-таме, колкото за чар, под нея – тяло на здрава юница, стегнала в обръчите си мощните мускули на младостта, обгърнати в слоеве крехка сланинка, сочна и соленка, зъбките да си забиеш, по брадичката ти да потече.
- Ей, Хосе, какво чакаш? Залавяй се за работа! Отивам в кухнята, мисли му ако не довтасаш веднага! – чуха ушите му, преди съвсем да му се завие свят.
Вкусното видение се понесе през покрития коридор и скоро потъна в сенките, а на Хосе му се отдели слюнка и капна върху леко издаденото коремче.

В кухнята, едвам пристъпил в полумрака и привикващ към артистичния безпорядък от лъщящи медни тигани, препълнени кошници с яйца и разпилени по тезгяха брашно и омесени питки, Хосе едвам не припадна от чудната гледка. Краставица, свежа, зелена и брадавичеста влизаше и излизаше из събраната уста на едрата готвачка. Тя го забоде с погледа си за вратата, повъртя огромния зеленчук из устните си, изплези език и го провлече като парцал от край до край по щастливия зеленчук. Хосе се одърви като жребец на пролет и леко се подпре с ръка на стената, че зарад куция му крак, хуят му го накланяше накриво та губи равновесие. Готвачката видя, че е постигнала нужния ефект и се завъртя гърбом. Подпря тежко мощния си бюст на тезгяха и наоколо се разхвърча облак от бяло брашно та скоро я се застели върху главата ѝ и я покри сякаш сватбено було. В същия миг тя опъна назад надиплените си ръчички и заметна нагоре полите, та пред очите на Хосе се блеснаха райските хълмове на огромния ѝ задник. Бялата ѝ кожа му се откри като неземно владение, чийто кълбета го теглеха да ги прегърне и да зарови лице помежду им. Точно това направи Хосе. Докуцука до райските топки, наведе се да ги захапе, ту едното, ту другото, невярващо прокарваш длани по облите им повърхности, също като да галеше млада кобилка. Изплези език Хосе и се приведе да го завтъкне в цепката на задника, чиято мощ го упойваше като макова градина, но какво бе изумлението му, когато разтвори огромните бузи и видя из аналния отвор да стърчи морков! Обожемой! Хуят му, досега дебел и висящ като на жребец, се повдигна с помощта на ръцете му и рязко влезе в отвора, от който кравите раждаха. Страх го беше Хосе да надзърне и там. Дали пък нямаше да му се ухили някой батат сладострастен?

Заудряха се топките на Хосе в белия задник на готвачката, зазвънтяха като кастанети, пригласяше им гърленото охкане изпод движещата се краставица, а от подпрения в ниското на корема му стърчащ край на моркова, на мъжа му прималяваше от кеф. Зазвънтяха в чудна песен и медните тигани наоколо, зачуруликаха и двете бузки, шляпкащи сластно. Омесиха се сами разстелените теста по вибриращия тезгях. Припламнаха огнени езици в пещта. Почти в несвяст, точно преди да изригне като вулкана лани, Хосе чу да му се дават нови команди:
- Днес ще помагаш в кухнята! Има за белене, пода ще се търка, дърва ще се цепят, путката ми ще олижеш, гъза ми ще начешеш, гърдите ми ще издоиш. И да не си посмял да гъкнеш, че топките ти ще сваря на супа и ще я ям пред очите ти!