Само тя

14.12.2022 | Zvezda

Забележка: Разказът е лесбийски, освен това е дълъг и сексът отива чак към във втората половина. Скролнете, ако нямате време за губене и не ви се чете всичко. Някои разкази са такива, в други се емват от вратата за краката. Приятно четене!

Не съм мислела, че някога ще го кажа. Влюбих се в жена. Имам съпруг, две деца, стабилна професия и щастлив дом… и се възбуждам от жена! Само от една-единствена, но… това прави ли ме лесбийка? Сега бисексуална ли съм? Какво точно съм аз? На трийсет и осем съм. Историята ми започна отпреди може би четири или пет години. Тя е малко по-млада от мен, все забравям с колко точно. Не е, да кажеш, някоя красавица… не. Тогава защо се чувствам привлечена от нея? В офиса дойде като ново попълнение към вече доста големия ни екип, но я отличих веднага като човек, с когото можеш да си говориш с часове и който е умен, разбран и с нежно чувство за хумор. Почнахме да се виждаме по и извън офиса, дори ходихме няколко пъти на почивка заедно, спортувахме, катерехме се по планините. Първо бях привлечена от нея заради възхищението, което предизвикваше у мен като човек и като професионалист. Тя работеше и учеше много. Все още го прави, защото с тази ни професия не спираш да учиш новостите. После се заслушах в начина, по който говори с хората, дори и да не е съгласна с тях – с уважение и разбиране, без обаче да спестява собствената си позиция. Говори спокойно и тихо, гласът ѝ е мек. Нито писклив, нито властен и натрапчив. Гласът ѝ хипнотизира. Той е женствен и отстъпчив, но всъщност тя е твърда като камък отвътре. Ранима е и е емоционална като всяка жена, но умее да брани правото си да бъде това, което е, и да живее по своя си начин, без да търси чуждото одобрение. Нещо, на което аз успях да се науча едва сега. Аз съм по-закръглена, но тренировките във фитнеса са изваяли тялото ми. Все пак съм на светлинни години от нейната стегната и слаба спортна фигура с неочаквано женствени бедра и още по-неочаквани за тесния ѝ торс големи гърди, които тя прикрива със специални сутиени. Тя е бегачка, плувкиня, обича да изкачва планините и не прави драма от нищо, което се случва с нея или около нея. Живее си живота, без да се саморекламира. Рядко срещан човек. За целите на разказа ще я нарека… как да я нарека? Няма да я наричам никак. Ще бъде “Тя”. Не мога да преглътна да я нарека с чуждо име. След време възхитата ми от това какъв човек е се допълни и от физическо привличане. Не помня първия път, когато се загледах в устните ѝ и си представих какво ли ще е да я целуна. Не помня и кога започнах да мастурбирам с представата за това как се навеждам между разтворените ѝ колене и за първи път я вкусвам… За първи път изобщо с жена, но с нея си представях, че няма да е неловко или странно, а ще бъде като да се прибереш у дома си. Сладко, чисто, истинско. Представях си, че ще харесам вкуса ѝ и ще искам да я докосвам, докато се сгърчи под пръстите ми. Обичах съпруга си. Той е чудесен човек и живеехме добре заедно. Любовта ни не бе така пламенна като преди, но по онова време все още се обичахме и подкрепяме, правехме почти всичко заедно и не ни омръзваше. Сексът беше хубав, понякога се изненадвахме един друг, връщахме тръпката като опитвахме нови неща в леглото. Експериментирахме. Но дори и на него не бих могла да призная моето странно влечение към нея. Щях да го озадача, може би дори да го отвратя, а да се разголя до такава степен в точно тази си фантазия никога не посмях. Тя дори не е красива. Има съвсем обикновено, малко мъжко лице. Само два-три пъти съм я виждала с грим и то един слой червило и толкова. Моето лице е много по-красиво, по-меко и женствено, а и обичам да си слагам грим, да пускам косата си, да се глася и обличам сексапилно. Тя има обикновена леко къдрава кестенява коса, която рядко боядисва и понякога отдолу се подават прошарени корени. Въпреки това ѝ отива. Държи я вързана на малък кок на върха на главата си и само покрай лицето ѝ се къдрят единични косъмчета. Така ми се иска да я докосна, да ги отметна от лицето ѝ, преди да я целуна. Искам и тя да ме целуне, искам да ми отвърне… Не мога да ѝ го призная. Понякога си говорим откровено, тя подхвърля с нежния си спокоен глас как ѝ се иска най-сетне да има някой до себе си. Има предвид мъж. А аз кимам, говорим си нещо, смеем се. Казвам ѝ, че плаши мъжете, защото е твърде целеустремена и успяла. Не всеки може да се мери с това. Тя ми признава, че не я привличат тези, които се увъртат около нея. Не иска да се примири с някого просто за да не е сама. Иска да намери “своя” човек. На заден фон в главата ми се вихрят мисли: искам да е щастлива и да има мъж до себе си, за да бъде обичана и да не е сама, а в същото време се безпокоя, че когато този момент дойде, аз ще ревнувам толкова много, че няма да мога да се зарадвам за нея. Боря се с чувствата си, не показвам ревността си. Какво право имам на това? Никакво. Дори и за миг не ми минава през ум да напусна съпруга си. Тогава защо? Ами… човеците сме сложно устроени същества. Импулсите ни се хормонално обусловени, а явно нещо в нейните феромони събужда тялото ми и ми отнема разума. Но първо, аз добре осъзнавам това, първо бе интелектуалното привличане между нас. Факт. Всеки може да ми влезе под кожата, ако успее първо да ми се намърда в главата. Тя си тръгна. Замина за няколко години да довърши един проект и макар да поддържахме редовно връзка по телефона и в интернет, не беше същото. Някак животът ми се завъртя покрай нови възможности, направих промени в работата и в стила си на живот, отдалечих се от съпруга си, макар че привидно не си личеше. Спряхме да си говорим толкова често, понякога и от двете страни се проявяваше ясно нетърпение, едва доловимо усещане, че просто се търпим. Бях се пуснала по инерцията на живота и приемах положението такова, каквото е. Затова се шокирах, когато разбрах, че за съпруга ми този насилен конформизъм е непоносим. Приятели почнаха да ми подхвърлят някакви реплики, да ме гледат съчувствено без ясна причина, да млъкват посред дума, когато вляза внезапно в стаята. Някои почнаха направо да ме избягват. Влади ми изневеряваше. Това беше. Видях онази, другата, със собствените си очи. Не съм я дебнала, не съм дебнала и него. Най-тъжното в развода ни беше това, че на мен като че ли не ми пукаше особено. Да, чувствах се обидена за това, че бе имал връзка, при това доста дълга връзка и не бе имал смелостта да ми каже в очите. Беше ми обидно и от приятелите, и от колегите му, но понеже той беше този, който изневеряваше, получих и достатъчно съчувствие и подкрепа, за да не се чувствам толкова предадена. Разведохме се. А тя се канеше да се прибере. Междувременно през тези години нито веднъж не се бях чувствала привлечена от друга жена. Бях почнала да мисля, че всичко е било въпрос на някаква фиксация, че не е било реално влюбване. Чаках с нетърпение да се видим, но както чакам приятелка, която обичам с обичайната обич на една жена към друга, с нищо плътско, което да застава помежду ни като болезнена недомлъвка. Тя не говореше за личния си живот. Знам, че излизаше с приятели понякога, в разговорите ни се промъкваха много имена, но никое специално. Още беше сама. Не знам какво мислеше по въпроса сега, още ли се чувстваше болезнено сама и търсеше правилния до себе си. Разговорите ни не бяха същите, както когато бяхме една до друга и се хилехме като истерички. Липсваше ми истинският, жив контакт помежду ни. Казах ли ви, че се преместих? А казах ли ви, че драстично зарязах всичко зад гърба си, децата си, които вече бяха достатъчно големи, за да се оправят сами, и просто си намерих къща на село, една съборетина, която превърнах в дом? Не? Е, казвам ви го. Ковид направи възможно да работя от дома си. Не ми трябваше много. Бърз интернет, електричество, кола. Близкият град беше на четирийсет километра, така че спокойно пътувах един-два пъти в седмицата, за да пазарувам, да ходя на лекар или на театър, а и да се отбия в офиса. Когато тя се накани да се прибира, първата ми работа беше да ѝ оправя малката стая до кухнята и да застеля чисти чаршафи. Трябваха ѝ няколко дни да остане някъде, преди да си потърси жилище. Беше наела камион да извози вещите ѝ от апартамента ѝ в Прага, но той щеше да пристигне около седмица след нея. Така че тя идваше с един куфар и раница на гърба си. В раницата бе връзката ѝ с останалия свят: лаптопът и телефонът, малко дрехи. И тя като мен можеше да работи отвсякъде. Смятах да ѝ предложа, ако я влече, да си вземе къща в същото село. Да, имаше си и някои недостатъци като това зимата снегът да те откъсне за няколко дни от цивилизацията, а електричеството все пак да спре заради обледяване на жиците на електропроводите, но това се случваше само за кратко и не беше фатално. Имах доста голям килер до кухнята, в който държах от резервни газови бутилки за котлоните и фурната до свещи, батерии и хранителни продукти за месеци напред. Няколко дни истинска зима не можеха да ме уплашат. Имах и изба, пълна с какво ли не, няколко кубика нарязани и прибрани на сухо дърва. Камината решаваше въпроса с топлината, макар в спалните все пак да оставаше студено. На мен не ми пречеше – имах огромни дебели юргани, тежки и топли, които решаваха и този проблем. Понякога си лягах с шапка, но звучи по-страшно, отколкото е. Затова, когато се появи на вратата ми с взетата под наем кола, въобще не се притесних от прогнозата за времето. Очакваше се обилен снеговалеж и да бъдем откъснати от света. Дори и за миг не си позволих да си представя нещо по-различно от това да си седим на топло в кухнята, която ми беше и дневна, да си говорим и да пием огромни количества чай (тя), кафе (аз), да бълбука нещо на печката и въобще… да използвам възможността да вкарам в главата ѝ тази идилия толкова дълбоко, че наистина да се замисли да заживее наоколо. Не исках пак да си губя приятелката. Егоистично или не, радвах се, че беше още свободна, за да взема решенията си сама. А и селото доста живна покрай ковид пандемията – сума ти деца се домъкнаха при бабите си да учат дистанционно, а родителите постепенно се преориентираха и сега тук имаше към сто и петдесет обитавани къщи. При това – обитавани не от някоя престаряла бабичка или беззъб старец, а къщи с по трима до осем души от различни поколения и много млади семейства. Имаше и два малки магазина в селото, детска градина в съседното, училище имаше само на десет километра. Не беше най-великото училище, но го имаше. Да, ще спра да ви обяснявам. Забравих, че не на вас трябва да правя реклама. Превъртах този момент стотици пъти в главата си. Тя – на прага ми. Секунда да я огледам, а и тя мен, после се прегърнахме. За миг отлетяха всичките тези години и всичко се върна сякаш се разделихме вчера. Стояхме под онова прихлупено снежно небе, смрачаваше се, а на нас ни беше топло и хубаво, и светло, и безкрайно празнично. Забъбрих припряно, прекалено възбудено и високо, а тя се усмихваше срещу мен, тихичко ми отговаряше и цялата сияеше. Обследвах новите бръчки около очите ѝ, които се спускаха надолу към устата ѝ като дъги (тя и преди си ги имаше, но сега беше поотслабнала и си личаха повече). Брадичката ѝ се беше отпуснала малко, но очите ѝ, живите ѝ очи бяха същите. Усмивката ѝ беше сто карата и още един отгоре. Бях забравила колко широко се усмихва: устните ѝ оголваха и долните, и горните ѝ венци. Да, Тя не беше някоя красавица, но аз знаех какво крие в себе си: огромната си човещина и несломим интелект. Почнахме да си бъбрим и да се смеем и докато наливах горещата вода за нейния чай и за моето трето нес кафе, наведена над рамото ѝ, мирисът на чистата ѝ кожа и на деликатния ѝ спортен парфюм ме парализира за миг. С внезапно отчаяние осъзнах, че никога не съм спирала да я обичам и че само съм се залъгвала, че физическото привличане съм си го измислила някога. То съществуваше. Наклоних се несъзнателно към нея, ръката ми затрепери под тежестта на пълната с гореща вода кана. Нейната застана под моята, за да ме подкрепи. Хвана дръжката и стабилизира каната.
- Тежи… – усмихнах се смутено и се опитах да прикрия пламналите си страни и да се съсредоточа върху разговора. - За малко да те полея… извинявай! Нещо ми има днес. Май съм малко превъзбудена от това, че си тук.
- Нормално. Отдавна не сме се виждали. И за мен е ново всичко. Ококорила съм се, сякаш и аз съм на твоята кафепрограма. – тя ми намигна и посегна към меда.
- Изморена ли си? – попитах я съчувствено, осъзнала, че ми се вижда бледа. - Ако искаш, може сега да си полегнеш, нищо че е рано. Трудно се пътува толкова часове, а и си шофирала по тия завои до тук…
- А, не, няма нужда! Ще ми е по-трудно да се аклиматизирам, ако си легна рано. Пък и сняг се чака. Много ми се иска да видя като завали.
- В Прага не вали ли?
- Вали, но е някак… абе, едно е да си в градски условия и съвсем друго някъде на тихо и спокойно. На много красиво място живееш!
- И идея си нямаш! Утре ще ти покажа гледката. Не е особено драматична, но от градината се вижда почти цялата околност на север. Имаме два язовира наоколо. Единият е съвсем малък, колкото езерце с кална вода. Има предимно жаби, макар че местните кибици се правят, че ловят риба там. Ще се разходим утре като се наспиш.
Очите ѝ светнаха. Беше ми споделила, че едно от най-мъчителните неща в живота ѝ в Прага е да е толкова заета, че да може да спортува само в града. Беше пътувала и извън него, но не бе имала много възможности да се движи сред природата, както ѝ се бе искало. Тук около селото дал Бог места за разходки, макар че аз малко се притеснявах да ходя сама заради дивите животни – тук имаше и вълци, и чакали, и мечки, и диви прасета… и всякакви змии, от които ме беше страх, макар в градината да си имах за домашен любимец пъстър смок, дълъг метър и половина. Първия път, когато го видях така съм крещяла, че събрах цялата махала, макар да нямам никакъв спомен от самото крещене. Но сега съм свикнала. Само се оглеждам през цялото време и нося гумени ботуши из градината, но все пак не съм чак такава гражданка, както преди.
- Нали каза, че мислиш, че ще ни затрупа? Къде ще ходим, ако снегът е дълбок?
- Като се събудим утре, ще го мислим. Ако е натрупало много, ще изчакаме да се стопи и тогава. Иначе не е далече. Три-четири километра са.
Помълчахме. Приятно беше. Бях изровила някакви плочи на Балкантон от тавана, да се чуди човек как мишките не ги бяха нагризали. Сега слушахме стари записи на Емил Димитров на грамофона, тихичко така, за настроение. Печката припукваше, когато внезапно (но за мен очаквано) токът почна да примигва и после внезапно спря. Музиката също рязко спря. В тишината и рязко падналия мрак дъхът ни се чу ясно.
- Е, това беше! Нали ти казах?
- Леле! Не си се шегувала! Сега какво ще правим? Трябва ли да си лягаме?
- Защо? Може да си постоим. Има дърва, печката си гори, сега ще запаля газовата лампа. Или ако искаш, може да си създадем настроение с някоя друга свещ и да си отворим бутилка вино… две… или три? – засмяхме се. - Имам и мезе. Страшна рибица правят съседите. Спазарила съм си няколко парчета. Идеални са за червено вино!
- Едва ме нави! – позасмя се и тя и се отпусна. - Но те предупреждавам, че ще ме събори бързо. Като нищо ще заспя и ще те оставя без компания.
- Искаш ли да се изкъпеш? Докато има топла вода в бойлера. Обзалагам се, че не си се къпала на свещи?
- Няма нужда. Минах през брат ми да ги видя, че ми беше домъчняло за децата. Взех си душ у тях. Добре ми е.
Почнахме да се шегуваме, разговорът ни потръгна над виното. Сенките танцуваха по стените. Аз се замаях още на втората чаша и инстинктивно спрях да пия, защото не ми понасяше, но тя продължи да си налива, отворихме още една бутилка домашно. По едно време почна малко да заваля думите, да се смее без причина и да забравя какво иска да каже. Беше я блъснало в главата. Нищо чудно след целия този път. Не беше спала, а яде съвсем малко.
- Вие ми се свят. Искам да полегна, обаче ми се ходи и до тоалетната.
- Ела да ти покажа къде е. После ще те сложим да си легнеш, нали?
Тя изхълца, сложи ръка на устата си и се засмя пак.
- От мен пияница не става.
- Ще стане, що да не стане… Ще се погрижа да те напивам всяка вечер. Тукашното вино е силно.
- Ти що си още трезва?
- Аз нося! – излъгах като се подсмихвах.
Много беше сладка така отрязана. За първи път я виждах да си го позволява. Знаех, че е от умората и недоспиването, но се ласкаех и че се е отпуснала, защото е в моята компания. Олюляваше се, затова я подкрепих. Исках да я оставя сама в тоалетната, но тя не можеше да се оправи. Придържах я, докато си сваляше панталона и бельото и се опитвах да не надничам. Не че се виждаше нещо в тая тъмница, но въображението ми се развихри. Почнах да се чудя сега отдолу обръсната ли е или си е с космите? От една мисъл, та на друга. Дали би се отвратила от това, че не се бръснех? Живеех сам-сама на село, кьорав ерген под шейсет нямаше наоколо, бях в сексуална суша и често забравях дори краката си да обръсна. Е, лятото имах повече стимул, но зимата може и да забравях по седмица и отгоре. В нейна чест си бях махнала космите поне на краката, де, но не си дадох труд по-нагоре. Докато водата шуртеше, тя се гушеше в гърдите ми. Ръцете ѝ се сключиха около мен за опора. Тя измънка нещо, което не разбрах, после се отпусна. Заспа ли?
- Ей! Събуди се! Леглото…
Още ломотене. Едва я понадигнах, беше се отпуснала като желе в ръцете ми. Не тежеше особено, а и бях заякнала, но все пак да влачиш в тъмното някой, който почти спи в ръцете ти, си е кофти работа. Домъкнах я както можах и я стоварих на леглото. Оставих вратата отворена, за да влиза светлина и топлина от печката и се заех да я понаглася. Свалих ѝ панталона и дебелия пуловер, но ѝ оставих чорапите и блузата с дълъг ръкав. Изобщо не посмях да ѝ махна сутиена. Завих я и въздъхнах. Спеше дълбоко. Прибрах едно-друго в кухнята, беше ми рано да си лягам. Дръпнах пердетата и се загледах в снега. Падаше на големи едри парцали, вече трупаше. Но беше тихо – неестествено тихо. Много трудно се свиква с тази тишина, когато идваш от града. Там винаги се чува кола да минава, апартаментите сякаш са от картон. Някъде стъпки, приглушен говор, чува се телевизор, музика. А тук най-много да се чуе вятърът и някъде в далечината куче да излая или пък да завие чакал. Никъде не светеше, макар че мярнах зад завесите на най-близката къща да трепти някакъв пламък. Приготвих се набързо и се наканих да си легна. Занесох на спящата красавица чаша вода и ѝ я оставих на шкафа до главата ѝ, преди да отворя вратата на моята стая. Лъхна ме такъв студ, че неволно изскърцах със зъби. Прозорецът. Пак се беше отворил сам. Вътре бе навяло и малко сняг – по перваза и на пода под него. Мамка му! Вече няколко пъти се опитвах да го оправя и все не ставаше. Къщата беше стара, още не бях сменила навсякъде дограмата. Този прозорец все ми създаваше проблеми, а отказвах да го закова. Грабнах си набързо пижамата и въобще не се поколебах – щях да спя при нея. Леглото не беше особено голямо, но щеше да ни събере. Юрганът беше огромен и даже някоя от нас да имаше навика да придърпва завивката към себе си, щеше да е достатъчен по размер, за да не остане другата на студа. Пъхнах се бързо, треперейки. Тя спеше до мен, без да помръдва, обърната настрани с гръб към мен. Трябваше ми доста време, за да се успокои тялото ми и да се отпусна достатъчно, за да заспя. Мислите не ми даваха покой, но след време потънах в нервен, доста накъсан сън с ярки образи, от които се стрясках. Събудих се от някакъв шум и движение до мен, които не можах да определя. Мигах дезориентирана в почти пълния мрак. Осъзнавах, че не съм си в леглото, но ми трябваше време, за да се сетя къде съм и с кого. Вдясно от мен се чуваха тихо накъсано дишане, леглото леко се местеше, пружината проскърцваше. Обърнах се към нея. Вече напълно будна осъзнах какво става. Тя се самозадоволяваше под юргана, който споделяхме. По някое време през нощта се бяхме приближили една към друга, но без да се докосваме. Деляха ни обаче сантиметри. Тя мастурбираше буквално на сантиметри от мен! Светлината, която влизаше съвсем леко през прозореца с дръпнати встрани завеси не беше достатъчна, за да видя друго, освен едва-едва очертанията на тялото ѝ. Шията ѝ се белееше на възглавницата, главата ѝ явно беше отметната, но не виждах дали очите ѝ са отворени или не. Рязък спазъм от възбуда пресече ниско долу корема ми. Да се направя ли, че спя? Тялото ми само се раздвижи. Може би не бях съвсем будна, а може би мракът ми даваше оправдание и смелост, но ми трябваше само миг, за да се озова плътно до нейното топло тяло, обърната към нея. Надигнах се на лакът на възглавницата и се опитах да видя лицето ѝ. Нищо. Мрак. Тя дишаше все така пресекливо и бурно, извиваше се. Плъзнах лявата си ръка по тялото ѝ и към разтворените ѝ бедра. Намерих нейната завряна в бельото ѝ. Ядосвах се, че не виждам нищо. Тя застина за малко, после изстена неприкрито и носът ѝ се завря в шията ми. Боже, как само исках да разбера дали осъзнава, дали е будна, знае ли, че точно аз съм сега до нея? Не си оставих време да разсъждавам. Възбудата беше замъглила мисълта ми и дори това да беше колосална грешка, щях да се оправям с последствията по-късно. Не беше се обезкосмила. Моето собствено дишане се учести, докато ръката ми заместваше нейната. За първи път докосвах друга жена така интимно. Утробата ми потръпна, топла влага избликна между краката ми и ми стана горещо. Искаше ми се да сваля пижамата си, да разкъсам всичко между моята гола кожа и нейната, за да не остане каквото и да било, което да ни разделя. Тя се изви към мен, изстена пак, докато се опитвах да налучкам къде да я докосвам. Бедрото ѝ се надигна и тя го сложи на хълбока ми. Не стоеше мирна и за миг, отъркваше се в мен. Между нас имаше само толкова разстояние, колкото да мога да движа неудобно ръката си. Дишаше тежко в шията ми. Извъртях глава и потърсих устните ѝ. Беше малко неловко, по-скоро тромаво, но след няколко опита устните ни се срещнаха. В същия момент пръстът ми намери клитора ѝ и тя ахна. Улових звука на устните си и се възползвах от отворената ѝ уста, за да плъзна несмело езика си към нейния. Дъхът ни се смеси. Нейният, леко кисел от изпитото вино, въпреки това ми се стори приятен и някак познат. Бях я вдишвала с години, докато пиех присъствието ѝ и криех копнежа си по нея. Езикът ми потърси нейния, бях завоевател, който не приемаше отказ. Но само една нейна дума, един жест на отхвърляне щеше да ми е достатъчен, за да се отдръпна. Тя не се поколеба. Отвърна ми жарко, езиците ни се вплетоха. Обходих устата ѝ и тя моята, дишахме една срещу друга, търкаме се и се извивахме, пръстът ми беше забравил да се движи между краката ѝ, но тя сама въртеше таза си срещу мен и се нагласяше, за да вземе удоволствието си. Когато вече не ни остана дъх се поотдръпнахме. Съсредоточих помътнелия си разум върху вагината ѝ. Бельото ѝ ми пречеше. Задърпах го надолу, тя се премести и ми помогна, а после го изрита някъде под юргана. Отпусна се назад и разтвори краката си широко в несъмнена подкана. Не говорехме, само дъхът и тихите ни пъшкания се чуваха в иначе пълната тишина. Пръстите ми се плъзнаха обратно. Потърках цепката ѝ няколко пъти нагоре и надолу. Космите ѝ бяха слепени от гъстата влага. Тя не само не се беше избръснала, но и не се беше подстригала. Бяха дълги, твърди и вероятно леко накъдрени, макар само да предполагах. Ръката ми се спря между разтворените ѝ устни. На допир там беше нежна и безкрайно гладка. Излъчваше жега на талази. Потърках вътрешните ѝ устни, без да влизам много навътре. Дразнех отвора ѝ в кръг, напред и назад, а тя дигаше таза си към мен и с въртене, за да ме примами навътре. Беше ми неудобно да се подпирам до нея и да я докосвам само с една ръка. Не ми стигаше. Исках още. Затова се отдръпнах за малко, свалих бързо дрехите си, докато тя неясно протестираше, че съм я оставила, после се върнах на колене между краката ѝ. Не смеех и да помисля да заровя език във вагината ѝ, не още. Но исках да докосвам цялото ѝ тяло. Не смеех да се обадя в мрака, за да не ми да я събудя от този прекрасен сън ѝ тя да осъзнае, че я докосвам именно аз. Затова надигнах мълчаливо блузата ѝ, докато оголих гърдите ѝ в сутиена. Тя се понадигна, помогна ми, съблече блузата си. Отпусна се пак назад. Сутиенът ѝ на допир беше съвсем гладък, обикновен. Сатен, без подплънки. Гърдите ѝ бяха големи, затова презрамките бяха широки, а кукичките отзад – тройни. Напипах ги някак, успях да ги отворя в дъгата, в която гърбът ѝ се беше извил. Освободих раменете ѝ, плъзнах бельото ѝ надолу и го издърпах през ръцете. Очите ми се бяха приспособили към пълната тъмнина, може би не достатъчно, но все пак можех да се закълна, че виждам формата на гърдите ѝ. Сложих сгънатото си коляно отстрани на тялото ѝ, другото оставих между краката ѝ, подпрях се до нея и започнах да галя тези прекрасни гърди. Въображението ми работеше. На допир бяха топли, обли и големи, преливаха от ръцете ми. Бяха нежни и с мека кожа, но като цяло ги усещах твърди, стегнати. Не беше раждала, затова ги беше съхранила. Моите се притиснаха отпуснати в нейните – въпреки тренировките с гиричките не бях успяла да върна формата им отпреди раждането на децата си. Тя ме докосна несмело, ръцете ѝ обгърнаха гърба ми. Намерих зърната ѝ, обходих ги. Бяха едновременно твърди и навирени. Усещах набръчканата около ареолите кожа. От студ, от възбуда… кой знае? Гърдите ѝ бяха перфектни! Исках да ги усетя и на вкус. Сведох глава. Езикът ми облиза едното ѝ зърно. Тя се задъха. Не очаквах чак такава реакция, но тя се търкаше в мен, тазът ѝ се извиваше срещу коляното ми. Стимулацията на гърдите ѝ беше толкова недоловима, но сякаш я подпали още повече. Вагината ми реагираше на всеки неин насечен дъх с присвиване. Рязкото смъкване на кръвта в органа ми докара тъпа болка там. И преди ми се беше случвало. Ако не получех облекчение скоро вагината ми щеше да изтръпне. Галех с една ръка гърдата ѝ, а другата дразнех с език. Зърното ѝ нямаше някакъв определен вкус, когато го опитах със засмукване. Носът ми бе заврян в нея, усещах чистата ѝ кожа, нежният остатъчен аромат от плодовия ѝ парфюм. Горяхме и двете. Вече бях сигурна, че осъзнава, че я докосвам аз. Ръцете ѝ бяха по-несмели от моите, тя едва докосваше тялото ми отстрани на гърдите ми. Странна работа. Обикновено имах гъдел там, но този път докосването ѝ беше чувствено и леко, без да ме докара до сълзи от смях. Издърпах зърното ѝ със зъби, после го пуснах и оставих студеният въздух в стаята да го намери и втвърди още. Прехвърлих се на другото и се заиграх и с него, докато пощипвах и подръпвах това, което бях изоставила току-що. Облизвах и засмуквах, захапвах я нежно, придърпвах го към себе си. В ямката между двете гърди и под тежките ѝ полукълба се събра пот. Събрах я с пръсти, облизах ги веднъж. По пръстите ми имаше още от нейния сок, така че усетих и вкуса ѝ. Нямах време да помисля каква е точно на вкус. После я целунах пак там и обрах влагата само с език. Ръцете ѝ се отпуснаха от тялото ми и тя обхвана гърдите си, за да ги насочи към лицето ми. Галеше се сама. Беше така безсрамно изискваща вниманието ми, че този път усетих как влагата между краката ми мокри бедрото ѝ. Тя сякаш разбра, надигна крак и ме потърка между краката, докато аз стенех, забила нос между нежната кожа на гърдите ѝ. Усещах нарастващата ѝ нужда. Ако не я бях прекъснала, докато се докосваше сама, тя вече щеше да е стигнала до края. Знаех го и не исках да я карам да чака, а нямах търпение и аз самата да достигна до някакво облекчение. Обаче този първи път, а първият път с някого е винаги толкова сладък, ми се искаше да имам цялото време на света да я докосвам, вкусвам, да я откривам с пръсти и език. Както си и мислех, както си бях представяла, не чувствах неловкост и срам от това, че съм с нея. Само с нея. С никоя друга не бих била толкова… открита и себе си. Имаше я неловкостта на първия допир, но вече бях преминала отвъд срама. Тя откликваше толкова жадно на всеки мой допир, с такова несъмнено желание, че правеше невъзможен срама. Беше открита, разтворена и очакваща под мен. Бях неумела, но достатъчно смела, за да загърбя предразсъдъците си в тази тъмна, студена стая, с наметнатия тежък юрган на гърба ми, който образуваше хралупа за нас двете и тази хралупа се топлеше само от огъня на телата ни. Потта се стичаше и между моите гърди, по гърба ми, между краката. Вагината ми почна да изтръпва. Болеше ме. Смъкнах се надолу по тялото ѝ. Пръстите ми отново я намериха, разтвориха я. Извика, когато я потърках. И тя беше близо. Клиторът ѝ беше изсъхнал, затова потопих пръст навътре в нея, остъргах от влагата ѝ и намазах нежния малък орган, който чувствах доста голям и набъбнал. Сякаш пулсираше. Да, така беше. Като я разтърках там усетих пулса ѝ. Налучках някак как да я докосна едновременно вътре в разтворената ѝ мекота и да натисна пръстите си, да ги движа навътре и навън и едновременно с това палецът ми да обхожда трескаво клитора ѝ. Лицето ми беше между краката ѝ, усещах аромата ѝ, но още не смеех да забия език там. Исках, но не смеех. Беше на сантиметри от устата ми. Извих лице и засмуках нежната кожа на вътрешната част на бедрото ѝ. Исках да ѝ оставя знак, който и на светло да бъде видим, да ѝ напомня, че съм била там. Да я маркирам по някакъв начин като моя. Не спирах да се движа, да я мастурбирам все по-бързо и по-грубо. Усещах, че това ѝ харесва. Нежността остана някъде назад, сега бях съсредоточена само в достигането на нейното собствено удоволствие. Затърках я интензивно, пръстите ми шляпаха в разтеклата се влага на плътта ѝ. Ослушвах се за всяка промяна в дъха ѝ, за всяко спиране на въздуха ѝ, за резкия начин, по който го издишваше после, за да се ориентирам какво ѝ доставя най-голямо удоволствие. Когато подръпнах клитора ѝ веднъж, тя сякаш спря да диша за дълго. Направих го още веднъж, после грубо я затърках. Струваше ми се по-тясна, отколкото усещах себе си, когато се докосвах. Двата ми пръста – средния и безименния, я разтягаха. Макар да не усещах съпротивление, вагиналните ѝ мускули ме обгръщаха плътно. Извих ръка наобратно и потърсих по-грубата кожа от горната страна на прохода ѝ. Закривих пръсти и с нокти започнах да я драскам леко, да редувам с натиск на възглавничките и с интензивно триене напред и назад, докато я чуках само с ръка. Намерих мястото, заиграх се така, че да я побъркам. Само по напрегнатото сковаване на мускулите на цялото ѝ тяло се досетих, че е на ръба на оргазма. Тялото ѝ беше извито почти до болка – кръстът и гърбът ѝ бяха надигнати в дъга, бедрата ѝ потреперваха от напрежение. Ръцете ѝ, които до скоро чувствах на косата и раменете си, сега се бяха извили като нокти на хищна птица и тя стискаше здраво чаршафите отстрани на хълбоците си. Дишането ѝ се изви в писък, несдържан, но все така нежен и тих както винаги бе гласът ѝ. В този момент на началото на върховия момент за нея, когато усетих, че тя вече не е съвсем на този свят, се престраших. Езикът ми докосна клитора ѝ. Бързо го засмуках, докато соковете ѝ течаха по устните и брадичката ми. Оргазмът я караше да трепти около мен. Цялата да трепти. Вагината ѝ се свиваше около пръстите ми, тялото ѝ изтласкваше в органа ѝ още кръв и топла смазка. Макар да не успяваше напълно да се съсредоточи да стои неподвижна под мен, аз не изпусках клитора ѝ и смучех, докато дупето ѝ танцуваше, отдръпваше се и се опитваше да отдели нежния орган от устните ми. Следвах я. Яздех оргазма ѝ. Когато най-сетне се отпусна под мен, останах неподвижна между краката ѝ и пуснах клитора ѝ. Извадих пръстите си. Тя подскочи спастично още веднъж, после пак, преди напълно да се отпусне. Дланите ѝ се заровиха в косата ми и тя ме притисна към корема си. Чудех се дали… Преди да успея да премисля, вече завирах езика си в нея. Исках да усетя този вкус. Исках да видя дали ще се погнуся, дали няма да почувствам това нередно и грозно. Сякаш би било възможно нещо от това, което споделяхме, да бъде пошло… Не… Определено не! Затова и езикът ми сякаш сам нацели мястото. Влязох отведнъж, заблизах я, докато вкусът ѝ бликаше в устата ми. Дишането ѝ още не беше дори на близко разстояние от това да се успокои, а аз отново я щурмувах. Изяждах я. Харесвах вкуса ѝ, гъстите ѝ сокове не ме караха да изпитам отвращение или срам от това, че ги облизвам от нея. Цялото ми лице беше заровено в космите ѝ, носът, устата и брадичката ми бяха напълно мокри и лигави от секретите ѝ. Аз я бях докарала до тази неимоверна възбуда и се наслаждавах през цялото време на ефекта ми върху нея. Пиех, преглъщах, завирах езика си надълбоко, въртях го по отвора ѝ и пак влизах вътре. Засмуквах я с цялата си уста като с вендуза, докато не ми свършеше въздухът. Звуците бяха неприлични, млясках я, вагината ѝ издаваше мокрите въздишки на задоволена жена. Не спираше да блика на езика ми. Обирах всичко, което излизаше от нея. Вкусът ли? На сол, на море, на стриди, но също и леко сладникав. Богат, но не натрапчив. Харесвах този вкус. Обичах тези гънки, които се отваряха за мен, обожавах начина, по който се надигаше, за да ми отговори. Обичах нея. Това стигаше ли, за да обожавам и тялото ѝ? Като че ли навън бе започнало да се развиделява, защото вече виждах една идея по-ясно контурите на тялото ѝ. Щеше ми се да помоля слънцето да изчака още малко. Не исках тази нощ да свърши. Тъмнината, която ни обвиваше, тишината, в която не говорехме помежду ни с друго, освен с движенията на телата ни, допира на пръстите ни и въздишките, които си разменяха, бе благословена, прикриваща неудобството ми тъмнина. Не мислех, че бих могла да направя всичко това, ако можех да видя очите ѝ и тя моите. Нямаше да бъда толкова смела на светло. Щях да се срамувам. Но сега не изпитвах нищо повече от радост, че я докосвам и вкусвам. Затворих два от пръстите си на клитора ѝ, притиснах ги, завъртях ги и го пощипнах. После я затърках. Трябваше ѝ толкова малко… Толкова малко! Избухна отново в устата ми, извика веднъж, притрепери, после ръцете ѝ неволно ме отблъснаха. Твърде много ли беше? Сложих пак глава на корема ѝ, който се повдигаше бурно под бузата ми. Дланта ми с прибрани пръсти само леко бръсваше космите между краката ѝ. Потупах я инстинктивно веднъж, тя се присви и бедрата ѝ ме обхванаха. Изтеглих вторичния ѝ оргазъм леко, сякаш изтеглям нишка от чекрък. Трябваше ѝ време, за да се успокои. Вече виждах и контурите на лицето ѝ. Очите ѝ изглеждаха отворени, но разфокусирани. Наведох се към нея. Целунах я. Споделих собствения ѝ вкус, но тя не се поколеба. Отвърна ми жадно. Ръцете ѝ ме загалиха несмело. Искаше ми се да се надигна по тялото ѝ, докато седна на лицето ѝ, но нямах смелост. Тя сякаш усети, че ми е трудно да се сдържам – собствената ми вагина гореше от нужда. Настоятелно ме задърпа малко нагоре и пое надвисналите ми върху устата ѝ гърди. Засмука ме на свой ред, а аз се отърквах о тялото ѝ и простенвах тихичко. Ръцете ѝ, и двете, се спуснаха по гърба и задника ми, тя го разтвори, погали ме на нежното място между двете полукълба, потърка вагината ми изотзад. Трябваше ми малко… много малко. Само че така нямаше да мога да свърша. Примолих ѝ се тихо, скимтящо, сама осъзнавах колко унизително звуча, но нямах и капка самоконтрол. Бях цялата изтръпнала от нужда. Устните ми долу се бяха подули, кръвта пулсираше болезнено. Имах чувството, че съм посиняла там. Бях като пребита, а тя едва докосваше входа с върха на пръстите си. Моля те, моля те, моля те… Стенех и се извивах, исках повече, надигах задника си към нея и разтварях бедрата си още, за да ѝ дам достъп, но той все не беше достатъчен. В някакъв момент, в който вече не осъзнавах какво правя, докато зрението ми беше побеляло по краищата, аз рязко се надигнах над нея. Буквално се изстрелях. Не ми пукаше, че вече бе почти светло и че ме вижда така оголена точно над лицето си. Хванах се с една ръка за тежката табла на старото легло и присвих колене от двете страни на лицето ѝ. Разтворих ги широко, спуснах се. С една ръка обхванах органа си, затърках го интензивно на косъм от лицето ѝ. Моля те, моля те, моля те… Моля…! Извих се в писък и се сгърчих, когато пръстите ѝ ме разтвориха и задържаха устните ми широко опънати пред очите ѝ. Не смеех да погледна надолу. Гледах тази груба стена, белосана с вар, съсредоточих се върху една по-едра бучица точно пред очите ми. Спуснах се още, докато усетих езика и устните ѝ върху оголения ми пол. О, Боже, Боже, Боже…! Мили Боже, колко беше хубаво! Не знам дали го беше правила преди или също като мен нямаше опит. Нямах с какво да сравня, освен със спорадичните опити на съпруга ми да ме подготвя с уста. Понякога го правеше с повече ентусиазъм, понякога бе просто прелюдия преди секса и си личеше, че бърза да мине нататък и да вкара пениса си в мен, че просто чака да се подмокря достатъчно, за да го направи с по-голяма лекота. Никога не бе лизал до оргазъм. Е, може би веднъж, може би два пъти да бях свършвала леко под него, по случайност. Никога така. Какво го правеше така различно? Може би нескритото желание у нея? Рискувах да хвърля поглед между разтворените си бедра. Беше затворила очи, носът ѝ беше заровен в срамните ми косми, а пръстите ѝ ме държаха разтворени. С палците ме разтриваше. Не можех да откъсна поглед от нея. Изглежда, че се наслаждаваше, защото чувах тихите ѝ стонове, усещах ги върху мократа си вагина. Присвих се отвътре, мускулите ми реагираха. Държах обаче бедрата си все така широко отворени, вкоравени от усилието да не помръдвам, за да не изпусна устните ѝ. Започнах да я яздя полека като се олюлявах напред и назад, отърквайки се в носа и устата ѝ. Езикът ѝ всеки път попадаше на друга част от цепката ми, тя ме ближеше бързо, отривисто. Когато вече не издържах, тъкмо преди да свърша, тя затърка клитора ми със по-силен натиск на границата на болката. Точно в момента, в който избухвах в спазми, тя отвори очи и ме погледна. Ирисите ѝ бяха кафяви, потъмнели, зениците разширени. Докато се тресях и виках пресекливо, очите ѝ не ме изпускаха и за миг. Беше толкова еротично и безсрамно, докато езикът ѝ продължаваше да дълбае в мен, че вече знаех – каквото и да се случи оттук насетне, аз никога нямаше да забравя този момент на пълно, съвършено отдаване, на отприщена сексуална енергия и неприкрита, безсрамна женственост. Страховете и притесненията ми се върнаха. Треперех от нерви и от пренапрежение, макар оргазмът ми да бе отпуснал част от мускулите ми и да бе облекчил болката във вагината ми. Аз още се търках леко върху лицето ѝ, полюлявах се. Но вече бях стиснала рамката не от възбуда, а от страх. Как щеше да реагира тя сега? Не смеех да я погледна отново. Ръцете ѝ се преместиха нежно на дупето ми. Размачкваше ме и ме галеше внимателно, пръстът ѝ, мокър от собствената ми влага, се потърка в тънката кожа на цепката ми. Заигра се със стегнатата роза на ануса ми, а аз неволно се присвих и изпъшках. Тогава тя се засмя. Наистина се засмя. Смехът ѝ бе чист и спокоен, лъчист. Тресеше се срещу вагината ми, усещах всеки неин дъх. Тя ме побутна да се надигна. Прекрачих я, смъкнах се до нея и сложих глава на възглавницата до нейната. Погледнахме се. Смехът още танцуваше в очите ѝ и в края на устните ѝ. И докато аз се безпокоях и мислите ми явно се бяха изписали на лицето ми, с безкрайна нежност и разбиране тя се притисна към мен, обхвана тила ми и ме целуна. Бавно, чувствено сливане на устните ни. С отворени очи. Светлината, макар и мътна от прихлупеното небе и продължаващия снеговалеж, бе достатъчна, за да зная кого целувам. За да знае и тя кого целува. Мен. Заедно. Да приемем и двете какво се случва и с кого. Не излязохме от къщата дни наред. Докосвахме се и си доставяхме удоволствие навсякъде. Под душа, който бързо стана хладък и ни изгони от банята да се довършим в леглото и да се изцапаме пак със сокове и пот, на плота в кухнята, на стола, където коленичих между разтворените ѝ бедра, а тя подпря своите пети на масата от двете ми страни, на пода пред печката, на свещи, на газовата лампа, на дневната светлина на дръпнатите завеси… всякак! Когато за първи път извадихме собствените си колекции от секс играчки (тя носеше само малък вибратор, с който ми довери, че не се разделя) и ги споделихме една с друга, вече знаех, че никога няма да има нещо, което да се срамувам да правя с нея. Докато си играеше с ануса ми и пъхаше в дупето ми лигавите от смазка топчета от броеницата ми, лежах под нея с присвити до гърдите ми колене, насълзена от усещанията в себе си. Тя беше разкрепостена, но нежна. Властна, но обичаща. Изискваща, но и приемаща. Молеща, но и откликваща и на моята нужда. Принадлежахме си една на друга. Никога повече не я пуснах да си отиде от мен.