Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Априлското утро в този ден беше в пълен контраст с нея. Игриви слънчеви лъчи, които проникваха през прозореца, галеха лицето ѝ. Бях вцепенен от случващото се в тази задна стаичка на храма. Усещах тежест в ръцете и слабост в краката. Затворих очи, а съзнанието ми си правеше мръсни шеги с мен. Лукавия шепнеше измамни илюзии, караше ме да си я представям друга – гола, с огнени къдрици върху раменете. Змии увити около глезените пълзят по краката ѝ нагоре към нежните ѝ бедра. Една свита на кълбо в скута ѝ, другите бозаят от гърдите ѝ, а той зад нея – Падналия. Желанието му да я обладае беше толкова силно. Копнее тя да бъде негова невеста, но Адът все още няма силата да я погълне напълно и да я сломи. Все още усещам съпротивата ѝ.
- Отче, Отче Йордан… по дяволите, съвземи се! – гласът ѝ ме изтръгна от злокобното видения.
- Йоанна, не ругай в... – опитвах се да звуча спокойно.
Преди да се опомня, тя постави ръцете си на врата ми точно под ушите. Палците ѝ танцуваха с бавни въртеливи движения, а другите ѝ пръсти нежно масажираха тилът ми. Усещах как напрежението отстъпва пред бавно нарастващата възбуда, която ефирните ѝ докосвания събуждаха. Повдигна главата ми така, че да я гледам в очите. Продължаваше да масажира, а движенията ѝ бяха така омайни, че можех да заспя в ръцете ѝ. Ако мога да избирам нека Ангела на смъртта дойде при мен в такова проявление. Тихото ѝ спокойно дихание и близостта на топлото ѝ тяло провокираше космите по врата ми да настръхват. Нямах власт над реакцията си, придърпах я към себе си. Ръката ми поставих във вътрешната част на бялото ѝ бедро. Само допирът с плътта ѝ ми беше достатъчен за да усетя стягане в стомаха и ануса. Главата си положих върху гърдите ѝ. Тя самата притискаше тялото си към мен, коприненият ѝ шал неволно се смъкна от главата ѝ. Опитвах се да преборя сухотата в устата ми и греховната влажност избила по члена ми. Ходещо противоречие бе тази ужасна жена. Не спираше да ме докосва по лицето, а пръстите ѝ… прокарваше ги мълчаливо през косата ми. Разумът ми настояваше да направя пореден опит да я отблъсна. Подпалените ми от сласт и похот слабините заглушаваха този глас. Нямах воля да устоя на желанието за интимност с нея, моята счупена блудница. Гледаше ме така, сякаш е най-нормалното нещо на света. Дамгосана публично развратница в обятията на моралния бранител.
- Нека си го подарил, Йордан, този миг близост, само миг…
Шепотът в ухото ми вкарваше такова напрежение в сърцето ми, принуждавайки кръвта ми да кипи във вените и да ме удървя до степен на вцепенение, карайки двете вени върху пенисът ми синеейки да оребрят повърхността му. Членът ми беше болезнено изтръпнал от очакване удобно да потъне в дълбините на вулвата ѝ.
- Само миг, Йоанна...
Душевните ми терзания бяха в яростен контраст с плътски ми желания. Топлината на прегръдката ми провокира в нея сексуална атака, за която не бях подготвен. Възседна ме, като ме обкрачи и удобно разположи в непосредствена близост до тялото ми съблазнителната си снага. Гърдите ѝ бяха плътно опрени в моите, момент на слабост и усетих езикът ѝ неканен, но не и нежелан. Целуваше ме със същата уста, с която беше духала на цигани и облизвала мръсните им ануси, но дори и тази мисъл не можеше да ме накара да я отблъсна. Проникнах с целия си език в устата ѝ, меките ѝ устни… впиваше ги жадно в моите, а брадата ми не я притесняваше. Притискаше се и безсрамно се отъркваше в скута ми. Възбудата ѝ беше толкова осезаема, че можеше да срине храма из основи ако я отприщеше напълно. Ръцете ми нямах контрол над тях. Пуснах ги надолу по гърба ѝ докато я целувах, обхванах дупето ѝ силно и започнах да мачкам двете полукълба на задника ѝ. Точката на пречупване дойде в момента, в който тя се опитваше да сподави сластните си стонове, прехапвайки устни .Тихите сподавени стенания караха краката ми да омекват. Не издържах и вкарах ръцете си под полите на роклята ѝ. Влагата между краката ѝ беше показател за насладата, която изпитваше. Не носеше никакво бельо, пръстите ми… вкарах ги вътре във вулвата ѝ. Усещах я, колко влажна и топла е. Не можах да устоя на желанието да ги оближа, напоени с нейната възбуда. Направих го. Имаше солено-стипчив вкус, който караше тестисите ми да горят и да се свиват. Докато тя скимтеше в ухото ми насочих ръката си към ануса ѝ. Тогава напипах метален предмет, който ми пречеше да проникна с пръст. Заопипвах го като слепец, докато тя не спираше да ме целува и да издевателства с тялото си над мен. И цялата възбуда се изпари в момента, в който познах формата на аналната ѝ играчка. Изблъсках я от себе си, потен и побеснял от гняв.
- Не си го направила, Йоанна! Кажи ми, че не е...
Завъртя се с гръб към мен и повдигна роклята си над дупето, като го изнесе предизвикателно към мен, а ръцете ѝ го разтвориха за да имам идеална гледка. Метално Разпятие, обърнато надолу, пазеше входа на ануса ѝ. Успях да я хвана за китката и извих ръката ѝ зад гърба, принуждавайки я да се наведе. Блъснах я върху близката маса, а ударът на крехкото ѝ тяло с тежката повърхност събори евангелието поставено там. Гневът, който ме обхвана, след като видях как беше поругала Разпятието, ме караше да виждам всичко в кръв. Исках да я нараня в този момент и усетих за първи път металния вкус на насилието, което исках да освободя върху нея. Щеше да си го получи, тялото ми притискаше нейното към масивната маса. Запретнах роклята ѝ така, че да оголя задника ѝ, а дланта ми стовари първия силен плесник по бялото ѝ дупе. Усетих я как подскочи, когато запалих чувствената ѝ плът. Върху дупето ѝ мигновено се отпечата следа от дланта ми. Втори плесник още по-силен предизвика в нея реакция, като след камшичен удар. Последваха още много плесници. Удрях я отново и отново, и отново, и отново… толкова силно, че дланта ми усещаше изгаряща болка и чувах учестеното ѝ дишане. Копнеех да я накажа. Възбудата ми ме връхлетя отново с брутална сила. Бях одървен до краен предел от властта, която имах да я накажа. Беше толкова задушно в това помещение, че въздух не ми достигаше. Свалих колана си и го поставих на масата пред нея. Желаех да усетя страха ѝ. Единственото което получих беше пренебрежителен смях. Щях да ѝ нашаря задника така, както заслужава. Първия удар, който приложих с черния кожен колан, я уцели в гърба. Последва втори и трети. Кръвта, която нахлува в главата ми и члена ми, ме лишаваше от трезво мислене. Не гледах къде я удрям – задника, ръцете, краката, гърба. Исках да я чуя, как ме моли за пощада. Несломима беше волята ѝ, а тялото ѝ реагираше с болезнено гърчене при всеки удар.
- Всичко ще приключи, когато се разкаеш! Разкай се по дяволите, Йоанна! – от устата ми освен ругатни хвърчаха и капки слюнка.
Поставих колана около нежната ѝ шия и затегнах примката. Пръстите ѝ мигновено се впиха в кожения ремък, за да се опита да го разхлаби. Не изпитвах никакво състрадание, копнеех само и единствено да я нараня. Дишаше на пресекулки, затруднено и бавно, въздух не беше останал в дробове ѝ. Не спирах да я задушавам и да стоварват силната си мъжка ръка върху женствените ѝ извивки. Гърбът ѝ беше плътно опрян в моя, зачервеният ѝ от плесници задник също беше притиснат в натопорченият ми член, който от възбуда можеше да гръмне. Съпротивата ѝ да се измъкне от примката около шията ѝ отслабваше. В този момент врата се отвори и отец Димитър влезе видимо шокиран от гледката.
- Йордан, Йордан… какво ще я…
Не го чувах. Блъснах я грубо върху масата и повдигнах роклята ѝ за да му покажа.
- Виж я, виж какво... – от възбуда не можех да говоря.
Изблъсках го грубо навън.
- Никой да не ме прекъсва! Стоиш и пазиш отвън, докато аз кажа!
Гневът в очите ми и в гласът ми не търпеше възражение. В момента в който се обърнах към нея осъзнах, какво бях направил. Рошава и зачервена, едвам дишаща млада жена. Почти я бях задушил. Бичувана, наказана и все така горделива. Докато я гледах, притока на адреналин, от който тя имаше нужда, я връхлетя. Високомерно вдигна глава и арогантно ми заяви:
- Днес, Отец Йордан, единия ще пречупи другия! Ще се изправим един срещу друг и ще видим, кой кого ще срине… Вавилон или Йерусалим?
Безсрамна жена, повлякла ме по пътя на духовния упадък. Беше ме накарала да изпитам чист и първичен Гняв. Хванах я за ръката и грубо я обърнах с гръб, като отново я разголих. Не бях забравил за гаврата с Разпятието. Хванах метала и усетих топлината, която кожата ѝ беше прехвърлили върху стоманената повърхност. Опитвах се да го отстраня от мръсното ѝ отверстие. Усещах, как анусът ѝ не позволяваше на стоманения плъг да бъде изваден. Не очаквах вакуумът, който се задейства. Симбиозата между плътта ѝ и метала беше толкова неестествена. Грубо и насилствено го извадих от ректума ѝ. В момента в който този разширител напусна ануса ѝ, тя се свлече с облекчение на колене в краката ми. Бях останал без въздух в гърдите, а в ръцете си държах метален анален плъг във възможно най-извратената форма. Въпросната гнусотия, както тя щеше да сподели по-късно, била специално поръчана и изработена в Германия, където успяла да намери перверзник с болна фантазия, очарован от изкривената и извратена естетика, която тя носела в душа си. Измайсторил ѝ и подарил анален плъг, вдъхновен от скиците на Х. Р. Гигер. Едва сега забелязах, че освен фекалиите покриващи блестящата му повърхност, имаше и кървави следи. Беше кървяла и получила анални разкъсвания, докато зловещия анален наказател бил в нея. Не е бил поставен за удоволствие, направила го за да издевателства над тялото си. Самонаказала се. Дишането ѝ беше бавно и тежко, коленичила в краката ми, докато го държах – тежък, окървавен и осран. Докато държах разширителя, чиято страховита форма и зловещ отблясък на метал будеха в мен само отвращение, тя пусна език бавно по стоманената му повърхност, докато ме гледаше в очите. Облиза човешката си мърсотия останала по него. Облиза го така, както... ще полудея от възбуда – перверзния ѝ поглед право в очите ми, докато засмукваше и лижеше аналния ѝ екзекутор. Фантазирах и я желаех в същата поза – на колене, и да ме гледа, докато членът ми е в грешната ѝ уста. Направи неуспешен опит да се изправи, но болезнените конвулсии, които разтърсваха тялото ѝ, причиниха огъване на колената ѝ.
- Какво ме накара да направя, Йоанна?
Не бях насилник и нямах оправдание за постъпките си. Коленичих до нея и я поех в обятията си. Диханието ѝ започна да се нормализира, но спазмите, които я връхлитаха, макар и отслабващи, не изчезваха. Свиваха я на малка човешка топка. Когато заговори, гласът ѝ беше тих и спокоен.
- Гняв. Отче, накарах ви да изпитате Гняв, изначален. Отдадохте му се на този първичен грях?
Прегръщах я толкова силно.
- Освободихте се от него и ви олекна. А сега представете си моя Гняв, без да имам никакъв вариант да го насоча и катализирам по някакъв начин. Задушава ме, Отче. Усещам тежестта му. Искам само да се освободя от него.
Можех да я държа така, докато свят светува. Аз се изправих и я прихванах през кръста. Стоеше права, но отпусната върху гърдите ми. Не спирах да галя косата, а тялото ѝ потрепна, когато докоснах гърба ѝ. Това, което моят Гняв щеше да остави, като отпечатък върху тялото, се усещаше още отсега.
- Можеш ли да седнеш, Йоанна?
Тя поклати глава. Направи няколко крачки до масата, където я бях повалил и удрял. Разтвори краката си, докато дланите ѝ стояха на масата.
- Съжалявам, Отче! Не мога да... съжалявам!
Видях, как урината ѝ се спусна в спираловидно опасващи струи около прасеца и тънкия ѝ глезен, също като змиите от видението ми. Докато уринираше под краката ѝ се събра малка локва пикня. Повдигна отново роклята си за да ми покаже, какво ѝ бях причинил. В първоначалния момент отместих поглед. Целият ѝ задник гореше в алено червено. Ударите със самия колан по бедрата ѝ бяха не по-малко брутални, но най-страшното беше зейналият ѝ анален отвор, наказан с подобие на инструмент на Светата инквизиция – метален разширител, който беше причинил анални разкъсвания. Широко разтворен, като дверите на Ада. Нямаше да може да седне с дни. Трябваше да облекча физическата ѝ болката. Движения с върховете на пръстите ми докосваха силно зачервеното ѝ дупе. Дланта ми, тази която ѝ беше нанесла ударите, сега галеше нежно. Бях внимателен и напрегнат. Всяко движение, което предприемах, се ръководеше от дишането ѝ. Регулирах спрямо това колко дълбоко поема въздух. Болката беше изписана на лицето ѝ. Езикът ми разхождах около зачервеният ѝ анус, а брадата ми провокира гъдел по меките ѝ задни бузи. Лек момичешки смях ме накара да се отпусна. Вкарах езика си внимателно в нараненото ѝ отверстие, облизвах и целувах лайняната ѝ дупка, като тя се изрази преди малко, а после щях да целувам икони и разпятия. Бях същия като нея и щях да омърся символите в които се кълнях, но нямах власт над себе си. Топлият допир на езикът ми с широко отворения ѝ анал предизвика едно мравучкане по врата ми. Тръпките от насладата, че мога да утоля този глад към най-мръсният ми фетиш и най-грижливо пазен в тайна, караха члена ми да изпитва нагнетяваща възбуда. Естествения ѝ аромат, който усещах от мръсното ѝ дупе, ме побъркваше. Желаех я и исках да проникна там, където не е редно – в душата и в ануса ѝ. Вътрешният ми глас ме подтикваше да извърша това греховно сношение. Езикът ми бавно, много бавно облизваше тази дупка, докато ръцете ми държаха бузите ѝ разтворени така, че да продължи да стои в тази развратна поза. Скандалните ми действия и душевния ми гнет ме водеха към помрачение. Трябваше да се овладея с огромно нежелание се отдръпнах от нея.
- Защо Йоанна? Защо го направи? Защо постави това? – и двамата гледахме към металния пръг.
Усетих я как опря гърба си в мен, търсещ опора. Прегърнах я през раменете, докато докосвах гърдите ѝ.
- Някои поставят силис около бедрото си. – говореше толкова тихо и спокойно.
- Йоанна, интелигентен човек си! Не ми казвай, че Браун ти е повлиял… този плагиат, преписал “Светата кръв и Свещения Граал”!
- Не, разбира се… обиждате ме, Отче! Приложих собствен прочит на самонаказването. – лекия ѝ смях сякаш успяваше да неглижира всяка ситуация.
Помогнах ѝ да легне на студения под, като аз направих същото и легнах срещу нея. Галех лицето ѝ, косите ѝ, извивката на шията, меката част на ухото ѝ, гърдите ѝ. Бях прекрачил всякакви граници и сега ще извървя пътя, по който тя иска да вървим. Ако това е пътя към Ада, нека бъде така!
- Помните ли отец Йордан, кога разбрахте коя съм, преди да се превърна във Вавилон, когато бях просто Йоанна?
Хванах бялата ѝ ръка, държах я в моята и оглеждах пръстта под ноктите ѝ. И днес е била там, както всеки ден. Помнех, разбира се. Историята, която потресе града ни. Посред бял ден пиян шофьор се блъска в колата на младо семейство и съпругът почива на място, а съпругата бременна губи бебето, губи семейството си, губи всичко само за миг. Скръбта ѝ имаше проявление върху лицето ѝ само за секунда, може би две.
- Йоанна, какво стана с делото?
И ето я отново възродена с изпълнено сърце с желание за мъст и гняв. Обясни, че делото ще се точи безкрай.
- Аз нямам, Отче, цялото време на света… сама раздавам възмездие!
Главата ми щеше да се запали от напрежение, а проклетата възбуда не отминаваше – само отслабваше и пак се засилваше. Членът ми колко пъти вече спада и става ще ме побърка тази жена от желание.
- Какво си направила, Йоанна?
Пръстите ѝ нежно танцуваха по лицето ми.
- Той не знае коя съм… не знае, че ми е отнел всичко и не ме позна. Аз се запознах с него и му станах любовница!
Гласът ѝ можеше да вледени самият Ад.
- Оставям го този, който ми отне всичко, да ме шиба, както иска, да ме удря, точно като вас, отец Йордан! Позволявам му всичко!
- Защо Йоанна? Защо го правиш? Целта ти каква е?
- Отмъщение, Отче!
Затвори очи и пое дълбоко дъх, а когато заговори гласът ѝ беше смущаващо спокоен.
- Жената беше облечена в пурпур и червено, украсена със злато, скъпоценни камъни и с бисери, и държеше в ръката си златна чаша, пълна със сквернота и нечистотиите от нейното блудстване.
Като в транс рецитирах заедно с нея, а когато отвори очи в погледа ѝ я нямаше светлината на душата ѝ.
- Скверност и нечистота от нейното блудство… нека ви помогна в тълкуванието. Болна съм, Отче! И коя е болестта, която ще приляга на блудницата Вавилонска? Мислете, Отче! Болест предавана, чрез разврат и похот!
Все едно ме поля със студена вода. Бях я целувал, бях облизал пръстите си, сочно напоени с тези секрети, а сега езикът ми доволно заврян и в разкървавения ѝ анус.
- И сега, Йордан, чудиш се дали съм те заразила? Уповавай се на вярата си, че Той те е опазил!
Хванах я за косата и я изправих с едно движение. Тя не оказваше никаква съпротива. Издърпах косата ѝ злобно назад, така че да мога да я гледам в очите. Тя не отместване поглед. Студените ѝ зелени очи проникваха в душата ми.
- Няма да получиш опрощение на греховете! Няма да ти го дам! Душата ти е мръсна и изгнила!
- Също като вашата, отец Йордан!
Блъснах я толкова силно, че тя падна.
- Защо Йоанна? Защо?
Смехът ѝ лазеше по гръбначния ми стълб, беше ме стиснал за гърлото.
- Защо само това питате? Няма божия справедливост, но аз ще раздам такава!
Бях изпаднал в тотален шок. Слушах я, като през тунел. Обясняваше ми как мие зъбите си с неговата четка, как нарочно хапе устните си до кръв, за да има рани в устата, когато му духа или го целува. Как си причинява дълбоки разкъсвания на ануса и вулвата, като за целта използва наказателната циганска група. Успяла да го зарази и виждала линеенето му.
- Искам да умира всеки ден от страх, че това е последния му миг на тази шибана земя! Да изпитва ужас от всеки вирус и инфекция! Да знае, че е прекалено късно за лечение и дните му са преброени! – задоволството ѝ скърцаше в гласът ѝ.
- И ще ми дадете опрощение за да ви докажа колко лесно, въпреки греховете ни, можем да получим място във вашия Рай. Ако откажете съпругата ви ще плати за вашата грешка, също като братовчедка ми!
Тежестта на думите ѝ стовариха върху раменете ми целия ужас, който можех да изпитам. Усетих брутално свиване в стомаха, а тялото ми отказваше да ме слуша.
- Прекрасна е вашата Мария… толкова чиста, крехка и невинна! Знаете ли и аз бях такава, когато бях...
Тя спомена съпругата ми. Ушите ми бяха заглъхнали от чутото.
- Не смей! Не си и помисляй да...
Видях я как извади телефона си. Показа ми я, познах я веднага… Мария – разхожда се в парка, а някой върви зад нея и я снима.
- Освен, Отче, че ще ми дадете опрощение, вие ще ме чукате тук, във вашия храм, на този свещен за вас ден, иначе… Мария ще бъде следващият Позорен стълб!
В главата ми мигновено преминаха една след друга картини на това, което Йоанна е преживявала, като Позорен стълб, само че в нейната роля е моята Мария. Спомних си за гаврите с уриниращите цигани, насилствените оргии, бруталните побои, които смразяваха кръвта ми. Зашлевих я толкова силно, че от устната ѝ потече тъмно червената кръв надолу по бялата ѝ брадичка. Отровната ѝ кръв. Нека кърви! Последва втори удар през лицето. Хванах я за шията и я блъснах толкова силно в стената, че главата ѝ отскочи. Болката, която ѝ причиних, я накара да постави ръце на тила, а когато ги махна те също бяха обагрени в кръв.
- Кажи на нещастника, който върви след жена ми...
- Нещастниците, Отче… четирима са! Ще убият ефирността и невинността ѝ! Чакат само да дам заповед за да я разкъсат!
Ударих я още веднъж и още веднъж.
- Изборът е ваш, Отче! Или ще се жертвате, заради съпругата си, или... молете се, молете на вашия Господ, нека изпрати ангелите си, които да я вдигнат на крилете си и я спасят от груповото изнасилване, което ще подпишете с отказа си! Четирима, по един за всяко малко отверстие, а някъде ще вкарат и два!
Докато тя се даваше в кървавите си храчки, аз сновях като ранено животно. Имах чувството, че храмът ще се срути върху главата ми.
- Трябва да вземете решение, Отец Йордан! Тик, так…
Чух съпругата си, която изпищя от екрана. Паднах на колене пред този звяр в човешки образ.
- Йоанна, не го прави! В теб има добро, ти не си... Мария не ти е направила нищо!
Гледаше ме от високо, а погледа ѝ бе напълно непроницаем.
- Аз също не бях направила нищо на никой, Отче! Решавай Йордан!
Даде ми секунди време. Чух я как нареди:
- Чукайте я, докато не я унищожите от ебане!
Показа ми кадър, как огромни черни ръце запушват устата на уплашената ми съпруга, докато други ръце стискаха малките ѝ гърдите. Изправих се и вкарах езика си злобно в устата ѝ. Целувах я така за да ѝ стане ясно, че няма да вложат капка интимност. Оставих я за секунда и тя отмени дадената заповед. Гледах я с цялата омраза на която съм способен, а тя отвръщаше с откровено любопитство. Хванах я грубо за китката – тази, която извивах и я блъснах на пода. Целия горях от желание да разкъсам плътта ѝ. Седеше срещу мен, безсрамно разтворила краката си, и прокара два пръста през възбудения си клитор. Исках да я гледам с отвращение, но между краката ѝ си беше прекрасна. Не можех да отместя поглед, нямаше нищо общо с гротескно разбития ѝ анус. Вагината ѝ в цялата си същност беше толкова изящна, свенливо прикрита зад големите ѝ срамни устни, а едва когато широко отвори крака можех да се насладя розовият ѝ клитор. Пръстите ѝ нежно го дразнеха и заобикаляха. Вкарваше два или три от тях вътре във вагината си и след това извеждайки ги потупваше клитора си. Не можах да устоя на порива да не го докосна. Вкарах двата си пръста във вагината ѝ. Влагата, която беше концентрираната там, ме одърви до кокал. С палец масажирах с бавни движения розовото топче на клитора ѝ, което в ръцете ми изглеждаше малко.
Диханието ѝ ставаше бавно и дълбоко, като с нея също се случваше нещо неизживяно.
- По бавно! – каза го толкова тихо.
Забавих движенията си върху клитора ѝ и засилих проникването с пръсти във вулвата ѝ. Не бях подготвен за момент, като този. Гърба ѝ се изви в такава дъга и помислих, че получава гърч. Силните ѝ конвулсии разтрепериха цялото ѝ тяло, руменината по лицето ѝ и неразбирането на собствените ѝ действия се четяха в очите ѝ. Засилих дълбочината на проникването и интензитета на движенията си. Последва още едно извиване на гърба и изненадващо изпръска в лицето ми силна струя течност. Лежеше по гръб с учестено дишане. Изправих я. Пръстите на ръцете си… заключи ги на врата ми. Ръката ми – едната през кръста, а другата продължи да проникна в нея с бързи и груби движения. Вкарах три пръста. Гледаше ме, все едно ме вижда за първи път.
- Колко силно можеш да държиш, Йордан?
- Какво трябва да държа? – я попитах.
- Лудост... удръж Лудостта ми!
Усетих как вътрешната част на бедрата лепнеше от влага и отзивчивост. Пръстите ми на топло и дълбоко в нея. Почувствах как през цялото ѝ тяло премина електричество. Колената ѝ се огънаха, а сексуална агония изгаряше снагата ѝ. Обърнах я с гръб, безсрамно подпрял отново надървения си член през расото в нейния задника. Езикът ми захапа рамото ѝ. Притисках я, докато свирех по този вълшебен клитор. Колената ѝ се огъваха… влажна и възбудена, свършваше в ръцете още веднъж и още веднъж. Бяхме изпаднали в готическо безвремие. Силна слабост я принуди да коленичи. Стоях зад нея, също на колене, като посрещах всяка вълна на всеки неин оргазъм. Стоновете ѝ ставаха все по-силни и възбуждащи. Запуших устата ѝ с ръка и продължавах да я докарвам до ръба. Мъжката ми суета, че докарвам жена до такъв екстаз, ме замая. Вавилон или Йерусалим, кой ще се срине – това беше въпроса. Усещах пропукването ѝ. Взех колана, който беше до нас, поставих го в ръката ѝ, като я накарах да го стисне с цялата си сила.
- Ще изкараме този бяс от теб, Йоанна! Довери ми се, вярвай ми!
Пропукване… още по-дълбоко. Отговорът ѝ ме докара до пълен екстаз.
- Вярвам ти, Йордан!
Не отмествах ръката си от клитора и продължавах да го галя и да се наслаждавам на реакциите ѝ.
- Виновника за нещастието ти… представи си го, дай му лице! – едвам говорех от възбуда в ухото ѝ. - Болката ти, яростта ти… свържи ги към колана, насочи гнева си!
Усещах увеличаващата се влажност между бедрата ѝ, но и друго усещах – беше отзивчива и откликваше. Свърши още веднъж в ръцете ми, изнасяйки дупето към мен.
- Виждаш ли го виновника? А сега удряй!
Помогнах ѝ да удари с колана към пода. Слаб удар. Последва втори и трети и още един… и още един. Удряше, като обезумяла и свършваше два пъти по-брутално. Не знам кой виждаше, не ме и интересуваше кой линчува… важното беше, че се освобождава. Усетих я така, както не съм усещал друг човек – плачеща, трепереща и възбудена.
- Нямаше да го направя, Отче… нямаше да нараня съпруга ви! Съжалявам, съжалявам за…
- Падна, падна великият Вавилон, който напои всичките нации с виното на своето разпалено блудство! – Откровение на Йоан 14:8.
За да остане само тя… една истинска Йоанна. Обърнах я по гръб, наместих се удобно между краката ѝ. Расо, църковен ранг, брак, клетви – всичко да върви по дяволите! Целувките ѝ – нежни и отдадени, а езикът ѝ пъргаво се заиграваше с моя, като захапваше игриво долната ми устна. Къдриците ѝ – като бодлива тел по рамената ѝ. Очите ѝ – няма да ги забравя, докато съм жив! Поглед и сърце гласували пълно доверие. Взаимност, каквато не бях срещал дори в брачното ложе. Беше ми дала пълна свобода. Отместих роклята и извадих пулсиращия си от желание за сливане с нея член. Тестисите ми, заради строгия пост, бяха пълни и готови да гръмнат. Беше ставал и спадал толкова много пъти по време на тази изповед. Усетих я, как заключи краката си около кръста ми, а ръцете ѝ по лицето ми.
- Потъни, Йордан… потъни в мен! – шепнеше в ухото ми.
Членът ми за първи път почувства топлината идваща от плътта ѝ. Момента преди да го направя, усещането на пълна безтегловност. Когато агресивно си гмурец в спокойно езеро. Водата, която те приема и отпуска. Това усещане идваше от нея. Слях се с нея без да е необходимо да прониквам. Почувствах я и тя почувства мен. Поех дълбоко въздух и се отместих от нея.
- Не така и не в този живот, Йоанна!
Решението ми пареше в гърдите и скута ми. Цял живот щях да съжалявам за този избор. Помогнах ѝ да се изправи и приведе в приличен вид. Отдавна храмът беше останал само на наше разположение, восъчните
свещи тихо догаряха, а студеният мрак интимно ни беше прикрил. На прага на този храм ѝ казах:
- Йоанна, никога не бях ставал свидетел на изповед изживяна, преживяна и изстрадана. Опрощението ти зависи от отговора, който ще дадеш. Разкая ли се, Йоанна?
Мълчанието ѝ беше повече от категорично. Прегърнах я така, както баща непослушно дете.
- Не мога да ти дам опрощение, Йоанна! Не и докато не се разкаеш!
- Дадохте ми много повече, отец Йордан!
Видях я как изчезна в тъмнината. Три дни след случилото се вървях наравно до нея, държах я за ръка. Трябваше да я изпратя. Свещеника бунтар и развратната атеистка – така беше започнала нашата история и само ние двама щяхме да знаем как приключва. Вярна на себе си, но и толкова променена – дали беше успяла най-накрая да укроти бурята, която танцуваше в душата ѝ?
- Пътят на Сантяго… започваш ударно пътешествието си, Йоанна! Ще станеш пилигрим!
- Отче, не дърпайте дявола за рогата да не си променя решението! – каза го с чаровния си момичешки смях.
Искаше ми се с цялото ми сърце тя да го промени.
- Ще ми донесеш ли мидената черупка на свети Яков?
Пръстите ми навиваха къдриците ѝ.
- Ще ви я изпратя оттам Отче... обещавам!
Поех я в прегръдките си. Цял живот щях да съжалявам за взетото решение тогава. Плътските ми копнежи по нея още горяха в душата и скута ми.
- Време е, Отче… трябва да тръгвам! – успя да прошепне в гърдите ми.
Поех дълбоко дъх за да вдишам за последно този аромат на Развратна Девица и отстъпих крачка назад.
- Ще се моля за теб, Йоанна.
Дланта ѝ на лицето ми, усмивката ѝ спокойна и смирена.
- Знаете, че не вярвам в него, Отче!
Очите ѝ оставаха капани и клетник като мен навеки в плен ще им остане.
- Това не значи, че той не вярва в теб!
Пое въздух и се насочи към неизвестното, оставайки ме самотен.
- Какво вярваш, че се случва с нас, когато умрем, Йоанна? – провиквайки се след нея правех последен опит да я задържа още малко с този въпрос.
Типичната ѝ арогантност имаше отново проявление.
- Нищо, Йордан!
Инатливо момиче! Живота, колкото ѝ да те превива, няма силата да те пречупи – си мислех. През рамо ми даде отговора, от който имах нужда.
- Но Нищото е прекалено дълго време, в което да не се случва Нищо... нали така, Отец Йордан?
КРАЙ
Имам едно предложение. Българите сме много интелигентни, колкото и да ни убеждават в обратното. Имаме толкова компютърни специалисти и така нататък. Този шедьовър, трябва да достигне до човек който прави качествена анимация. Просто защото актьор няма как да изиграе ролята. По, би заприличало на порно, ако се направи филм по този текст. Виж, едно анимиране на (ще се повторя, защото наистина Е) този шедьовър, би се отплатило на авторката с купища награди. Не защото тя иска, а защото заслужава. Издаването на книга, също е препоръчително, но една българска анимация, със български сценарии ще бъде много успешна. Сигурен съм. Lari
Така и не го дочетох цялото, просто ме изгуби при простотията с разпятието...
Успя ли да го изминеш? Мики
Лелеее... хич не си поплюваш! Не знам какъв е бил първоначалният вариант, но този е...! Хард по един много по-интелигентен от порното начин. Не видях еротика, не почувствах и възбуда, а само усещането за жал и печал, но и за сила, разпознах и бесовете. Ужасен начин да постигаш възмездие... Що се отнася до кръста, забит в ануса, рискуваш, естествено, освен противни коментари и доста народ да спре да чете нататък. То и аз се поприсвих неволно като прочетох, но това е разковничето в целия ти разказ. За който разказ – браво, Веси! Финалът поражда малко повече въпроси – предполагам, че нарочно са оставени така: отмъщението е задвижено и нищо не може да го върне назад, така че тя е свободна – по повече от един начин. Добро е. Само на това с поклонничеството по пътя към Сантяго, струва ми се, трябваше да отделиш още две-три изречения. Аз разбрах, два пъти съм вървяла и знам какво е – оставането сам, времето за чистене на глупостите в главата ти и всичките натрупани мръсотии, себеопознаването. Но също и споделянето с другите, помощта, която ти дават непознати и в крайна сметка така успяват да ти върнат вярата в хората. Връщаш се различен. Този момент в разказа е силен. Или си вървяла по Камино и ти и това е препратка, която ще разпознаят други поклонници, или докато си живяла в Испания си разбрала какво силно изживяване може да бъде и как пречиства. Шапо, Веси. Изключително силно и излязло от границата на порното и пошлото. Това е литература. Просто... шапо! А, и държа да кажа, че този ми коментар е напълно искрен и не е породен от желание за реципрочност. Един вид – дай да й върна услугата, да я изчеткам. Не е това, да знаеш.
Lari на авторката и стига и тази награда да каже онаниста "Свърших" въпреки ,че с такъв разказ...нъцки :))) Благодаря ти за милите думи .Колкото до книга автора с 3те разказа преди мен той трябва да издаде книга с една поредица която няма аналог. До втория коментар ако сте чели "Заклинателят" на Уилям Питър Блати там обладаната Ригън Макнийл дори масторбира с Разпятие. Книгата е и екранизирана . Въпреки, че аз лично филм с обладана от "бесове" жена харесвам повече "Дяволът в Емили Роуз " така,че не се скандализирайте толкова при положение, че през 70те вече има описано такова поругаване . Ей тия 70те в частност 1978;)Ves
Т. Пратчет, Малки богове: Боговете нямаха нищо против атеистите, стига те да бяха дълбоки, горещи, ревностни атеисти като Симони, които прекарват целия си живот не да вярват, а да мразят боговете, затова, че не съществуват. Този вид атеизъм беше скала. Той беше почти вяра… Д.Т.
Първоначалния вариант Звезда Отец Йордан имаше физическо описание как изглежда ,но пък реших да оставя четящия сам да избере как си го представя дали ще бъде млад Ралф Де Брикасар или Клод Фроло или .Нека четящите си го представят в какви ръце Вавилон изживява този катарзис. В първият вариант и отец Димитър се включва за един сексорсизъм, но пък тогава усещането за тази интимност на изповедта се изгуби. Колкото до Разпятието да ясно ми е какво ще предизвика и това е целенасочена и ясна провокация от моя страна . Но тя трябва да предизвика Гняв в него първичен Гняв изначален .Да му се отдаде като тя проявява разбиране и му дава оправдание за действията му с тази провокация Аналния плъг бях описала много подробно форма размери като ще споделя получих ранен подарък на рождения ден и това е Necronomicon на Х.Р. Гигер аз съм торкова влюбена в стойката за микрофон на Джонатан Дейвис и аз си го представих такъв пръг Гигер стил . И си го описах но пък защо да давам всичко на готово .Хайде да фантазираме как изглежда такъв вид плъг . И тук имам питане може ли някой да ме насочи към човек който може да изработи такъв вид плъг аз ще предоставя скици на това какво искам .Разбира се ще си го платя . И Отец Йордан щеше да я чука ,но пак типично по женски взех решението той да се слее с нея на друго сексуално ниво . Краят щяха да заминат заедно ,но пък така я лишавам от нейния си път . Краят така го почувствах КАТО ЖЕНА."- Но Нищото е прекалено дълго време, в което да не се случва Нищо... нали така, Отец Йордан?" първата част също завърши с въпрос към него . Колкото до Camino de Santiago както и Мики ме попита голяма мечта ми и точно защото е точно това което описваш . За съжаление само от Pamplona до Puete la Reina съм вървяла после пълен локдаун брутални драконови мерки . Но пък живота е пред мен .Важното е че този август си сцепих задника по Пирин толкова върхове и чукари и нощи край огън и китари . В планината и на пътя са най -добрите хора там има цетка не е за позьори и комплексари там е за хора . Защото винаги при затруднение има някой който да подаде ръка и ти самия ще протегнеш ръка към някой който има нужда за издърпване . И ЗВЕЗДА не приемам коментара ти като проявление на възпитание или проява на куртоазия :)Ves
Според мен авторката има доста практични и лични наблюдения върху мъжката пикочно полова система. Направо си представих леко овлажнения с простатна слуз пенис на бедния Отец, двете му сини изпъкнали вени, явно впрочем е болярско чедо със синя кръв, остро контрастира щи със препълнени те му от безсмислена пост ташаци. Еваллла... Робин Шприц
Робин бях решила да ти дам десен бутон и игнор след като ги отхвърли моята лирико-кахърна аграрност. И въобще не отговори на копнежите ми за ...дълбока оран . Но днес по Милост Божия съм в добро настроение и ще те удостоя с отговор . Никога не съм виждала такава система . Чела съм слушала съм за някакви митични 25 см и допълнителен трети ташак ма само съм чувала . По въображение си описвам като гледам си разширените вени на десния джулан и си мисля ,че сигурно и на онуй място има такива кръвоносни съдове . Предеякулационна течност исках да опиша не простатна слуз къде ще се отича тая слуз някой с опит със сифони може да даде отговор ? От Пловдив е човека вдъхновил "Отец Йордан " И съм в едни размисли тая обида като комплимент ли да я разбирам или обратното ?Ves
За алтернативния разказ, ако го пазиш като текст, пусни го и него. Като мета на част втора. На мен би ми било интересно. Пък за Камино – испанците тръгват от Ронсевал по френския, но аз препоръчвам един етап по-рано от френската граница при Сен Жан. Изкачването е яко едни 20 км, после още по-стръмно спускане, но след Пирин Пиренеите няма да ти се опрат. Друг вариант е да тръгнеш от Сомпор. Двата варианта (Наварете от Сен Жан и Арагонес от Сомпор) се сливат при Пуенте ла рейна. И в двата случая не пропускай да се отклониш и да видиш Еунате, която е на три километра от наварския път преди Пуерто ла Райна и на самия арагонски. Също така, ако предпочиташ по-малко тълпи и да не е комерсиализирано, може да избереш друг път – толкова много има, че е удоволствие да се намери точният. Норте, Примитиво и Виа де ла Плата са също толкова красиви, но и по-пусти. Пролетта или есента са идеалното време. Пожелавам ти го – различно е от ходенето по планините, току-виж не ти харесало, но пък е ценно изживяване. Впрочем ти в Испания ли живееш или в България? Защото ако си в Испания, ще имаш привилегията да можеш да вървиш откъдето искаш и дори на части.
ВЕС, ти ме пренебрегна, заради оня завърнал се от Щатите, новобогаташ дето ти правеше щедрите подаръци. А аз съм си едно бедно момче от село и кротко си жъна с комбайна. Прелъстения и изоставен, беден Робин Шприц
Робине е не възмутен съм до дъното на дълбоките си гащи.Как не те беше срам да го кажеш . Аз си общувам с възпитан мъж живеещ в Америка с интаресен мироглед . Ти какво ми подари ....Мотика N 8 с къса дръжка да съм наведена не да си се подпирам на нея . Аз чакам чувал с чушки кроко да си пека на 40+ градуса в Петрич а ти ....мотика . И тоя семеен скандал сега тук толкова не на място . Край вдигам си смокините възмутена,пренебрегната и няма да си образувам диалог с теб .Ves
Е, да наистина интересен мироглед има човечеца, затова ли ти подари онова огромно еднометрово двупосочно черно дилдо. Че и надпис позлатен на пакета" С нетърпение очаквам да го използваме заедно, Веселина. Искрено ваш Б. Х. А аз през това време да си остря колците за домати в градината.... Робин Шприц
Звезда живея от година и половина в България повече от 12 в Испания предимно северната част.Аз живях на самия ПЪТ... Памплона "Изгря слънце"любим Хемингуей . В Билбао и Сантандер и малко във Витория. Сен Жан била съм там и от там бих тръгнала . Предимство ми ,че знам езика ,маршрута културата и навиците на испанци . Един ден в близкото бъдеще не от религиозни подбуди . Въпреки че ние също си имаме Ком -Емине които също ме чака . Но това лято беше отделено за Пирин като едно обещание неизпълнени към мен ,което аз почти завърших и някога в друг живот може би .... Колкото до другия вариант не бих го пуснала защото там не бях аз не го чувствах мой разказ . Но ще използвам части за един разказ в едно ...Военно окръжие в Благоевград така ,че няма да отиде зян. Колкото до това ,че не си усетила еротика и възбуда,на мен също ми избяга .Факт така е защото аз бях лишена от правото да използвам вулгарни думи това е свещеник все пак няма как да описва путката ѝ . Трябваше да използвам думи като слабините,сношение,снага , сласт , блудница. Които имат малко по -различен заряд . Не можех да описвам телата им защото те са облечени през целия разказ има едно заголване с повдигане на роклята и . Имам приятел за секс от Бургас с който не сме правили секс ....Параграф 22 сме . И ми казах че ще му напиша такъв разказ който ще си фантазирам за секс с него . Предоставих му възможността да си избере име за този разказ...Пешо си избра. Казвам че няма секс в това и ма трябва да има заряд има секси мъжки имена примерно Александър , Димитър, Николай, Георги . Той не така било лесно ПЕШО да ме видел как ще има еротика в разказ с герой Пешо . Ves
Вес и Zvezda се четкат една друга коя по добър разказ е написала - предлагам гласуване коя е по добра - аз гласувам за Вес , не знам защо ,,,, доктора
Това е толкова Акавалерско поведение .Замесмаш трето лице в долния инсинуации .Човека е възпитан и интелигентен мъж и не ми е правил никакви подаръци .И аз пък защо се обяснявам като ощипананевеста. И оо MADONNA MIA Веселина рязко вдигна кръвно мятам се на Редосеялка и тръгвам към Павликени и този кол подострен искаш ли ролева секс игра аз ще бъда македонски Влад Цепеш ти ще бъдеш ....Трансилвания . Ves
Докторе не необходимо ли е? Нека има #girlssupportgirls . На вас как ви се стори моя разказ ,но честно .Ценя искреността. И благодаря, че по неясни причини избрахте мен. Вие вярващ ли сте Докторе? Ves
Многословие ,много думи добре използвани но доктора е мъж харесва казаното кратко и на място - “ извади го 22 см наби го здраво и след 5 Мин вагината и преливаше от сперма” - идилия а иначе Вес има дар слово и може да реди думи да продължава да пише , а zvezda да вземе почивка , да отиде с Д Т на Хисарски минерални бани ,,,,, доктора
Браво! И Вес и Звезда са супер. И на двете бих дал да ппавят с мен, каквото си пойскат. Мъж на 41г.
Ах, тии четиридесет годишен дърт мръснико, тройка ще ми уговаряш тука, а? Робин Шприц
Този разказ е топ, но аз имам един по истински случай. Внучка, моя приятелка разказала на баба си, че не я харесвани момчетата и нямала сефте на 20... Бабата закарала внучката в някой от манастирите в България. Там я посрещнал свещеник на около 60 години, който познавал бабата. Та влязли в една стая и бабата надигнала расото на свещеника. Започнала да му прави свирка на големия 23 сантиметров хуй. След време подканила внучката да се присъедини. Та общо взето схванахте, че е имало тройка с баба, внучка и свещеник.
Към последния коментар , хайде сложете някакви инициали за да водим диалог. Ох чувствам се като досадна леличка каквато съм си. Свещеника които е вдъхновил образа за ОТЕЦ ЙОРДАН .Всъщност е много чаровен мъж ,харизмагичен ,физически сега с това расо не мога да дам подробности ,но рамене каквито всички жени харесват . Като го гледаш и неминуемо е да не си фантазираш какво се крие под това расо.И този чаровен мъж е семеен и нали пък и свещеник забранен та забранен по всички параграфи и факта че е привлекателен и много интелигентен мъж той работи и като психолог . С две думи знае човека как да стъпва около крехко женско его. И около него винаги е пълно със смирени християнки, все нещо да го питат ,все нещо да споделят . Аз също общувам с него като въобще не си правя труда да прикривам, че този човек ме възбужда . Е как да не напишеш такъв разказ .Само ,че не с послушната смирена християнка ,нека имаме развратница . Има нещо във забранените мъже .Което ме кара ,че отдавна не към питала . Хайде дами семейни мъже имаге ли в живота си с които урадъчните щения са огън? А всъщност нека и господата семейните се включат има ли тръпка в това да си имате тръпки извън семейното ложе? Ves
Напълно моногамен, вече 22 години :). Д.Т.
Днес ще се води диалог по всички фронтове ....разкази :) Сега когато прочетат коментара ти масове ще се подсмихват снисходително какъв си смотан . Аз като жена мога да ти кажа ЕВАЛА за поведението ти съм човека до теб . И имаш ги cojones de hierro да кажеш и заявиш това. Аз най -редовно си плакна поглед по обвързани и семейни господа не ми е фетиш п.осто така се случва .Ето "Йордан " много му имам мерак ,което няма как да се случи, но пък мога да си фантазирам за един сексорсизъм
А-а-а, чакай малко! Заглеждането си остава, похотта не изчезва с предаността. Напротив, това прави дара на верността още по ценен ;) Както казва любимият ми съвременен писател Б. Корнуел. Д.Т.
Много ми е забавна лицемерната женска природа . Давам пример аз тук преди година се запознах с Мъж . А да и друго да питам колко от потребителите тук са успели да основат някакви отношения извън сайта, които са минали на физическо ниво? И споделям с приятелка близка , да го видела иска . Показвам го да се похваля аз не мога да се търпя ако ни се похваля . Виждам я как прехопва долна устна ,присвива поглед и я очаквам да кажи "Браво след теб и аз го искам". А тя ме пита не ме ли било страх ако се окажел сериен изнасилвач ооо Дево от Гладелупе дано да се окаже точно такъв . Ти и показваш мъж които е чиста форма на секс . Ходещ секс в човешко същество от мъжки пол и тя го усеща и и се иска . Реакциите са показателни ,но нали трябва да сме лицемерно морални . Нека има похот това е любимият ми грях . И можеше да е по-зле да съм ....веган ;)Ves
Адмирации към автора! Интересен сюжет с неочакван край! Хареса ми най-много третата част на разказа. Ето въпросите, които се породиха в мен, след като го прочетох. Образът на Отец Йордан, който желае тази блудница, станала такава не по свое желание, ме изненада. Това, че я налага жестоко вследствие на безсилие ли е? Нереален ми стана лирическият герой, особено като извади колана. От друга страна блудницата с това разпятие си причинява сама жестоки рани с специално изработен плъг... Ако е с такива разкъсвания как иска нещо повече от този мъж? Също така отецът продължава да я желае, докато жена му е насилвана от циганите и не е ясно какво се случва? Накрая лирическата героиня си е изкарала бесовете, но е пребита от отеца... Едни такива въпроси се завъртяха в съзнанието ми. И пак искам да подчертая, че чаках с нетърпение тази трета част и не съм разочарована. Сикия
Браво! И Вес и Звезда са супер. И на двете бих дал да ппавят с мен, каквото си пойскат
Сикия много интаресни въпроси ще се опитам да отговоря подред 1 и 2 въпрос ще ги обединява .В следствие на Гняв не на безсилие . Гневът е сочен за един от 7 смъртни гряха . Тя провокира този Гняв, чрез това осквертяване на Разпятието . Както споменах в "Заклинателят" с разпятието се масторбира ,но не ми се искаше да копирам дословно за това реших да използвам плъг .Но разглеждайки по разни сексшопове не можах да намеря нищо което да мога да използвам на готово и да то опиша . И тук идва на помощ филма "Седем" гледали ли сте го Кевин Спейси извършва редица убийства като обръща греха към грешника. Гледали ли сте го ? Там накратко за тези които не са го гледали проститутка е убита по време на акт с криент като въпросния клиент е принуден да сложи специално изработен пенис колан с остието . Аз получих подарък книга Necronomicon и реших ,че и на Вавилон и се полага такъв специално изработен плъг ,но не някакво кичозно изпълнение имаме Гигер стил плъг . Вие как си го представяте този плъг ? Тя си става блудница по собствено желание била е добра и послушна и смирена случват и се гадост след гадост и си казва Basta от тук нататък няма повече г-ца Добро момиче . Това си е нейно решение. Аз вярвам в свобдана воля носим последствията от собствените си избори.Следващия въпрос с колана е нещо което на мен ми помага . Той е нереален в разказа отец но има прототип в реалния живот и този отец е и психолог . Аз на този етап от живота си генерирам брутално количество Гняв и имам нужда за го изразходват по някакъв начин защото ще гръмна в някакъв етап и някой ще го отнесе избирателно между очите с лопата . Това е упражнение което той ме кара да правя .Ако имате гневни изблици пробвайте много олеква . Хващате един колан и почвата да удряте по пода звучи смешно и аз така иронично се подсмихвах на мен много ми помага . Исках да имаме някаква препратка към Пътят за Голгота с бичуването . За това го има колана има боя с него и задушаването .Но го имаме и като катализатор на човешкия Гняв. Бил ли сте някога Сикия толкова гневен че да го усещата като физическо проявление около вас Гневът .Колкото до разкъсванията да тя си ги причинява сама с този Гигер стил плъг и тук пак питам някой може ли да изработи такъв плъг или да ме насочи към сайт в чужбина . Защото отказвам да си забия плъг които като ми се разтвори задника да има розови камъчета във формата на сърце или от тези с опашките които висят би трябвало и да си поръчам диадема с уши и по -нелепо няма как да се чувствам.Кичозни са ми .Да тя има наранявания и разкъсвания и изгледах доволно снимки на хемороиди и фусири и пролапс анален ,но нещо нищо не ми се видя достатъчно хард :)))) Иначе пиша #Катожена нали всички жени обичаме да гледаме снимки на тежки анални наранявания . Само да вметна и смачкани в катастрофа коли обичам да гледам без жертви разбира се .И по Милост Авторска реших да спестя на читателя подробно а аз мога да бъда много подробна описания на тези наранявания .Исках да има контраст между този унищожен кървящ осран анал (подробна съм нали:))))и прекрасната и Вулва . Сега тя е жена все пак Господ я е направил съвършена и и е дал достатъчно отверствия като не става анално нека бъде вагинално. Колкото до попадийката . Трябваше да я включа по някакъв начин не може свещеник без попадийка . И тази част беше описана по -подробно, но обема на самия текст ставаше много и аз като читател лично се натоварвам от текст с повече от 4000 думи а този след редица орязвания успях от 6000 да намаля до 4700 някъде . Тази част я орязах за да запазя други моменти като става ясно какво се случва с нея до някъде "Показа ми кадър, как огромни черни ръце запушват устата на уплашената ми съпруга, докато други ръце стискаха малките ѝ гърдите. Изправих се и вкарах езика си злобно в устата ѝ. Целувах я така за да ѝ стане ясно, че няма да вложат капка интимност. Оставих я за секунда и тя отмени дадената заповед. " Ето задавам тема някой да напише разказ за развратна попадийка .Да тя е пребита като тук още в първата част споменах ,като тийнеджърка четох някаква книга за устройството на харема и там имаше наложница на име МАРА ПОЗОРНИЯ СТЪЛБ никога първа винаги любима но тя е изпитвала тази нужда да бъде бита .Ей трябва да преровя на родителите ми библиотеката да видя как се казваше тази книга . Та тази същата наложница се успокоява само и единствено след сериозен побой. Краят за мен лично е най най най -удовлетворяващата част в този разказ колкото и да звучи висомерно . Краят е нямаше вариант за друг край и съм щастлива че не се подхлъзнах да ги събера и някакви такива "напудрени " сюжети да сътворя .Нищо няма за нея след края ,за мен самата няма нищо . Но в някакви редки моменти си казвам това което и тя му каза "- Но Нищото е прекалено дълго време, в което да не се случва Нищо..." Малко разхвърляно ви отговорих , за което се извинявам .И ако разказа не вие разочаровал съм повече от доволна :)Ves
Ох соментар съм дала с обема на малък разказ .Иди после напиши кратък еротичен такъв от сега съм обречена на провал Последния коментар е мой забравих да си вляза в профила . Колкото до господина който ще прави всичко което кажа ...имав едни прозорци за миене ако ви интересува :Ves
До Giv от коментара с внучката, която са водили на Бачковския манастир. Заповядай инициали :SM
Много благодаря, Giv, за отговора на въпросите ми. Ще отговоря на твоя въпрос за гнева. Когато изпитвам гняв, използвам следната техника - казвам си, няма да мисля за това сега, ще мисля по-късно. Не е лесно да накараш мозъка си да те слуша, но си струва да се опита. Той трябва да бъде насочван и трениран, за да стане послушен. Ако започнеш да изброяваш 10 неща, за които трябва да мислиш сега, на 7 - тото вече си си забравил за какво се притесняваш в момента. Така прекъсваш веригата на безпокойството и гнева. Трябва да се наблюдаваш какво правиш, за да знаеш докъде можеш да стигнеш и как да го предотвратиш. Препоръчвам книгата "Подсъзнанието може всичко" на Джон Кехоу. Няма нищо за гнева в нея, но има много за самоконтрола, защото след проявленията на гнева, в мен настъпва вина, а тя вече е страшна. Затова предпочитам да прекъсвам гнева в зародиш. Сикия
Весела, гневът не е грях и не е грешен. Ефесяни 4:26-27. Втора част на разказа ти ме разочарова. Сам съм си виновен, защото имах очаквания към отец Йордан. Но той ме разочарова, също като младия доктор в Мормони. Отецът е напълно в правото си да бие грешницата, отново ще се позова на библията: Притчи Соломонови 23:13, както и 13:25. Изобщо гневът и насилието, като инструмент на бога, са напълно в съзвучие с религията. Да не говорим, че това с разпятието беше просто грозно. Д.Т.
Д.Т. надявам се да ме разбереш правилно без абсолютно никакви лоши чувства . Аз проявявам уважение към чуждото мнение ,към различното мнение . В пълното си право си да бъдеш разочарован като както ти каза "Сам съм си виновен, защото имах очаквания" и в никакъв случай не си измиват ръцете по Понтийски аз избрах разказа да се развие така. Аз нося отговорността за това разочарование . И понеже съм много искрен човек от ,което много си патя .НО пак аз съм избрала да бъда такава ще ти кажа,с риск пак да ме обвинят ,че ти се "нагъзвам " (И само да питам въпросния какъв ми е килепира от това нагъване?),че разочарованието ти не ми е безразлично . Мога да го отиграя стил Ран ,но аз не съм Ран аз съм Весела . Разказа както споделих имаше друг вариант по-различен аз издадох част от съдържанието щеше да се хареса ми се струва . Чета го този вариант и не и не никъде ме няма точно като "разказ по поръчка" . Усещал ли си го някога това чувство добре написан разказ ,а ти изпитваш ....неудоволетвореност ? И съм пред избор когато беше готов и този вариант. Да пусна разказ ,които да ще има похвали и коментари каквато съм Бърборана все щях да си завържа диалози ,но този разказ не беше на Весела. Или да пусна вариант от който имам нужда за да отпусна малко капака на тенджерата под налягане . И избрах Торбалане да не правя компромис със себе заради нечии положителни коментари . Да ситуацията с Разпятието грозно е дори бих казала отвратителна, както каза и Звезда рискувам разказа да не бъде дочетен.И тук пак няма да си измия ръцете ,не ми е виновна влажността на въздуха или че Дева е в 9ти дом на Юпитер . Стоя отговорно зад това какво написах и как го написах . И не се отричам от този разказ както от никой преди него . Но той живя в деня на публикуването си ,вчера се задъхваше ,днес е на хуманно дишане утре ще бъде погребан. Това не е разказ с литературна тежест ,това е ....терапия за едно разбито женско сърце . Но сега ми се пише нещо леко. топло...лежерно ..по есенно уютно . Но няма да обсебвам пространството тук. Нека се изявяват и други автори.И благодаря за мнението знаеш ,че го ценя :)Ves
Ей за гинко билоба съм вече почвам да забравям да си влизам в профила . Ако някой се съмнява последния обемисти коментар ....мой е . Оооо Сикия аз и самоконтрол о това трябва да се види 100 грама самоконтрол няма в мен :))) но срещнах леле той е нереален такъв самоконтрол в този човек съмнявам се ,обаче в челен сблъсък с него ....хубав челен сблъсък не трепна ,не мигна, не подаде . Но ще му кажа ,че това евентуално не ме отказва са опитвам да го вадя от кожа .ФАКТ имаш го ФАКТ епичен ти е ,НО......;)Ves
Giv Гинкобилобата не помага. Трябва ти някое младо жребче да те одруса и ще почнеш да помниш... Лека вечер SM
Благодаря за загрижеността SM ,но Ves многократно е заявявала, че си пада по зрели мъже . А и не съм опитно поле някой да се учи върху мен :)))) Ves
Браво! Страхотен контраст, кара те да четеш, дори да хвърлиш поглед на долу в текста... и да се върнеш нагоре! Относно броя думи, можеш да си позволиш да публикуваш и без да съкращаваш. На мен стила ти ми харесва, увлича ме. Бих прочел и не съкратената версия, дори ще е удоволствие. Еротиката, има я, стига да осмислиш, цялата ситуация, този копнеж на забраненото, да не е за "онанистите", както се изрази, но разказа крещи! Много е добър, карате да си задаваш безброй въпроси, да мислиш. Поздравления! Очаквам следващият ти разказ.
Горния отговор е мой, май и аз трябва да пия гинко Билоба.
Само да споделя в името на литературната правда, че към настоящия момент болните от СПИН си пият хапчетата и си водят съвсем нормален живот, включително и сексуален, та от тази гледна точка не разбирам, за какво наказание може да става въпрос!? Единствено за самонаказание! Но разказа ми хареса, въпреки че нямах намерение да коментирам! Giv Ves както обикновенно, справила си се великолепно! В контекста на коментара бих те поздравил с "Да живее депресията!" Lazy
Luoky старост нерадост казват хората :) Благодаря за положителният коментар . Радвам се ,че разказа ти е харесал . Ако е предизвикал и задаване на въпроси съм още по -доволна . Въпреки, че не това е целта на разкази публикувани тук . Първият вариант и пълният втори вариант запазвам си ги само за себе си .От скоро открих колко е хубаво някои неща да бъдат запазване само за мен си . Колебае се кой да пусна и за себе си към доволна ,че избрах "моя" вариант. Както каза Звезда ако започне да си слага спирачки по-добре да спре да пише . Споделям мнението ѝ. И Luoky не съм казала че не е за "онанисти" казах "на авторката и стига и тази награда да каже онаниста "Свърших" въпреки ,че с такъв разказ...нъцки :)))" като към онанистите към които е аз спадам само с хубави чувства:)Следващ разказ след време бесовете ми сега са доволно нахранени да не обсебвам мястото тук. Вие защо не публикувате ваш разказ :)Ves
Ох,че хубаво Lazy очаквах да ме оакаш от високо :))) Разбира се че вече има терапия и хапчета и т.н. Опитах се да си намеря друга болест която да и отива предвид начина и на живот . И да бъде заразна и да бъде смъртоносна . И не можах да намеря нищо по подходящо . Благодаря Lazy ,че коментирахте въпреки че не сте имали такова намерение. И депресия ...о не след малформациите които Робин Шприц ми окачи на реверите. Само депресия ми липства :)))))но някаква брутална хиперактивност ме изгреска и едно изоставено ОКР и да се спра вече ,че тия от "Студената вода " туко виж са паркирали пред нас .Благодаря за отзива Lazy:)Ves
Благодаря ти, че отговори, чаках отговора ти. Отново прям и надявам се искрен. Знаеш ли, не чета всичко до край тук. Предполагам знаеш защо. Пълна боза, но както и да е. В твоите разкази има нещо, единствено на твойте разкази се отпускам да коментирам, да изкажа мнение. Харесват ми. Изразяват. Възбуждат. Както вече казах, карат те мислиш. Пиша в коментарите, защото, може би съм един романтичен ИДИОТ, преследван от миналото, самоонищоващ се в настоящето. Не зная защо. Може би в твойте разкази откривам гнева и страстта бушуващи в мен. А защо не пиша? Не зная. Наистина. Би се получил бестселър. Но нямам смелост, и не не съм страхливец...
Luoky страха е толкова изцеждащо усещане. Толкова е измерително да те е страх . Прекарах толкова години в страх какво ще си кажат хората ами ако се проваля ами ако или ако или още ако . И в един момент ми писна . Казват че само лудите не ги е страх ок нека е така .Приела съм го за философия в живота ми по -добре да падна защото съм скочиха, а не защото някой ме е бутнал. И съм избрала чашата ми житейска наполовина да е пълна . И смело се хвърлям във всякакви приключения . Е така от чист ентусиазъм да ме стяга корема от това какво предстои .Какво ще се случи толкова ако опиташ ако напишеш разказ .Ами ако е нещото от което имаш нужда .Пробвай . Какво толкова ще се случи . И ако наистина моите разкази те карат да се чувстваш по този начин мога само да ти благодаря от сърце. И напиши разказ Luoky заинтригувана съм как ще го напишеш ,какъв сюжет ще избереш ще бъде ли фантазия или реална случка .Ето edinchervenpapur се ппестраши и написа разказ и чакам още един от него . Ще чакам и твой разказ :)Ves
Ами, ако съм луд и не ме е страх? Знам ли. Сърцето ми бушува, до кога ще издържи не зная. Това е честно и откровено. Истината е, че съм потиснат от цялата ситуация в живота си. Дори да публикувам разказ не зная в кой раздел да го сложа. Хаха. Би ли ми помогнала? Би ли публикувала мой разказ?
Тук си има админ и това не съм аз . Той използва псевдонима Дядо Торбалан и е много толерантен спрямо разказите ,които се публикуват. Трябва да е написан що годе грамотно да е еротичен без да има педофилско съдържание и да е по -дълъг от 500 думи. Сайта има правила и политика . Които аз многократно съм споделила че ми харесват . Обичам да има правила . Аз съм потребител като всички останали . Чета коментирам ако имам да кажа нещо или ако съм спомената някъде . Решението е твое ти трябва да го вземеш не аз.Аз не можа да ти публикувам разказа просто защото не е моя работа. Напиши го първо пък после ще го мислиш в какъв стил е и в каква категория:)Ves
Абе много псевдорелигиозни в този иначе self satisfaction сайт. Ves не се обяснявай и не давай обяснения! Истината е една и тя, е елементарна. Всичко се свежда до вярата, че Господ съществува, а Той, позовавайки се на собствения ми опит - съществува!!!! Едно време представите на народите са били по опростени и вярата им в Него се е свеждала до думата - суеверие! Но! В процеса на развитие на човечеството се появяват тъй наречените "наместници", "пророци", "синове" и тям подобни, създали свой прочит на суеверието. Този прочит се казва религия, която според Ленин е опиум за народа, но дори и този терорист не отрича Господ. Така че Ves факта, че си се позовала в изграждане на сюжета на един тотем не бива да те притеснява. От чисто приложно любопитство не можах да разбера дали кръста е разположен перпендикулярно спрямо бутплъга или последния се явява продължение на кръста? Последното малко ме притесни, тъй като би трябвало постоянно да стърчи от задника на булчето и да се вижда без заглеждане. По - голямо наказание е постоянно да му държи пулса вдигнат, за да не може да си почива, което ще го прави недоспал, изнервен и изтощен. Ако някой не знае как се поддържа пулса постоянно висок да ми пише на "лични". Удоволствието да гледа как човекът се "топи" по този начин за нея ще бъде много по - пълно, а отмъщението по - сладко. Отново се надскочих в писането, за което се извинявам! Lazy
Lazy аз съм жена и като такава се обяснявам подробно и детайлно и досадно:)))))И се губя в обясните си едно искам да кажа то се разбира друго. Но това е женската ми природа и не бягам от нея . Аз обичам да общувам с хората с всякакви хора не за да ги анализирам ,а да ги опознавам . И тук правя същото къде успешно къде не толкова ,но общувам. И ми е много приятно да общувам с теб :)Колкото до Разпятието перпендикулярно е на плъга .Самият плъг аз си го представях много .....ръбат в неестествена форма без никакви извивки и овалности . Разгледах толкова много плъгове, но всички са толкова кичозни тези с розовите камъчета във формата на сърце са ужасни,но пък тези които са като опашка на лисица ме докарват до напикаване от смях. Слагам си такъв с опашка и диадема с ушички и ококорения поглед вадя ....Има мъж на който ако му се покажа в този вид ми аз няма да мога да го изчегъртам от пода от смях .Lazy ти можеш ли да ми помогнеш с препоръка на сайт в който да си намеря пръг изчистен ,но с некласическа форма . Имам един стандартен нещо впечатляващо имам и един който си е ....ще си го запазя за мен като информация какъв е .Но сега ми трябва нещо по нестандартно . Колкото до това в какво вярваме тава е свободната воля. В това вярвам ,че аз сама правя изборите в живота си и си нося отговорностите от тези избори :)Ves
Giv Ves не мога да ти препоръчам сайт за плъгове, но ако имаш представа какво търсиш можеш да гонарисуваш и да ти го идработят от дърво. В подножието на Везувий/Помпей/ хората масово предлагат разни атрибути от дърво, така че възниква въпроса:Защо да не си поръчаш в БГ? Като имам предвид в коя част на БГ живееш не би трябвало да срещнеш затруднения. Дърворезбарската школа на Банско е световно известна! Lazy
Giv Ves хрумна ми да сложиш в краищата на кръста от към страната на плъга по няколко шипчета. Така и самонаказанието ще е по - голямо, а и кръвта ще се лее от постоянните разкъсвания на кожата. Lazy
"Късно е либе за китка " казват в Югозапада Lazy. Разказ вече е написан и публикуван. Колкото до предложението за изработка на плъг от дърво не го усещам .Дървото има душа то диша старее . Метал трябва да е за да не буди асоциации с топлина и уют както дървото.Плъгът е само инструмент .Пъзелът е нареден под него контрола е мой.Но има светлина в тунела може би.Днес и утре се провежда Bulgaria Tattoo Expo приятелка татуист участва . И цял ден ми изпраща снимки на някакви забавни аксесоари от кожа и метал. Вече имам копие на Маската на Ханибал при това уникално изпълнение .Та тя ме свърза с този господин обясних какво искам.Той не се занимава с такива неща но ще разпита то с питане до Цариград се стига .Аз също за това непрекъснато питам така,че приятел на приятел на приятел май ще успее да изработи това което искам . Без Разпятието разбира се ,не от някакъв страх просто за мен това е символ който ...хайде да не задълбавам . Та може би открих човека и ще го имам такъв вдъхновен от Гигер плъг.Ves
Право говориш Вес, питане му е майката. Жена се прибира на сутринта в къщи и на очовадния въпрос на мъжа и отговаря: "Снощи, един с питане наеба на моя мъж - жена му". Lazy
Lazy такива жени са ми ...role model. Само респект към такива. Ако някога в живота ми до мен отново застане потребност която да се титулува "мъжът до мен " е така като се прибирам и аз ще отговарям . И при споделяне на тази информация шансовете рязко ми намаляват.Но пък хубаво му на това да си самостоятелна бойна единица на любовния фронт е ,че можеш да се забавляваш с който искаш и както си искаш .И да питането му е майката;)Ves
Вес, отново чудесен разказ...удоволствие е да те чете човек. Милейди
Милейди оставяте ме без думи :)Благодаря за положителното мнение :)Ves
Останах без думи. Тази история ми дойде най-вътрешно досега , особено заради края. Може би скоро ще мога са напиша нещо повече.
Нищото е прекалено дълго време, в което да не се случва Нищо... нали така Изку Куригъл:)Ves
Да това, както и че героите намират себе си, надеждата, доброто. Без победители и победени... или по-точно всеки получава своята победа.
от ManOwara :))) харесами с страх го четъх и усетих твоите бесове!!! яко направи с музика ще ти отсрешна!! знаех какво!!!... :))) беше ! блек метъл настръхнах дори и 2 път да го прочетъ!!!!! твой фен!!!! ManOwarа...!!! :))))))))))))))))))))) нямъм брадъ! https://www.youtube.com/watch?v=VzUUYpvvyYw&ab_channel=IndiraRadicOfficial колко като малек! съм откривал чи чичика! :))))))инергия тъ!!! това е !!!! прости ...ако! :))))
ManOwara колко много бес има във Вес. To be counted в този твоя стил и почвам да улитам по теб. Ще се флюбя и те така.Възпитано да върна https://youtu.be/hX4Ju2DHH6Q ще бъда твоята Гуен Стефани без No Doubt. Бъди ManOwara мой Менсън без значение дали ще бъде Мерилин или Чарлс;)Ves
Вес.ел 3 март да се напрАвим след сладко сабираниииеее патриоти! Много инергия има в мен и толкова е специшино! да бъда сив гълъб до вас който, ! Да ми топли сърцето че Харесвам и се от любов давам чувства мисли за душатами вашти мисли! за разказъъъъза малииии!!! изтръпнах в неочкването на очакването! всички сме извратени но не съм срещъл енергия заряд като теб! желая го ! но устани ти моята мечта !!!! любоФ ! от manowara-мензохара!:))))))))
Обожемой! Изчетох и двете части и донякъде коментарите. Велико е! То е мислено, то е пресъздадено, то е изживяно...Много неща искам да кажа и незнам откъде да почна. 1. Имаме съвпадение в някои сюжетни детайли с разказа, който пратих за априлско предизвикателство. Обяснението ми е следното- Акаша. Всяка мисъл, изпратена в пространството се прихваща от сходни радиостанции. Визирам разпятието, боцнато отзад. Що ли си мисля, че точно с цел очистване на скверното и гонене на бесове са го ползвали нечисти богослужещи. 2. Адски ме кефи, че гледам италиански филми с твоите разкази. Сменяш ракурс, чувам режисьорските заповеди, виждам играта в светлината- образна си. За психологията - евала. 3. Важно. Някъде спомена, че успокояваш бесовете си с насилието в твоите разкази. Сигурна съм, че помага. Подобното отива при подобно- пръв закон в химията. Знам от опит, че ако скърбиш по загуба на близък, мразиш слънчеви дни. Не са в синхрон. Търсиш мрак, порой и ветрове. Затова разбирам нуждата да се потопиш в такива сюжети. Но аз пък , четейки потъвам. Осезаемо ми пада и вибрация, и енергия , и дявол. Оцапвам се. Полепвам. А се знам- една мисъл ме дели от пъклото. За мен, лично , е адски важно да си плевя градинката. Не си представяй Харе Кришна. Но...да натъртя- човек може и да се окаля, но душата - не. Тя е чиста, от знаем къде излязла и знаем къде шсе върне. Диамант. Чиста енергия. Кой каквото и да сгреши, ще го връщат, ще го изправят, ще го очукват и пак ще го лъснат, няма мърдане. Та, за дълбочина, за философия, за разказвачески умения- евала, чете се с бушуващ интерес. С широко отворени очи! Е, понатоварих се. Щот лепвам тия емоции на гърба си и докат не ги претопя, шси ги нося. Демек всичко ти съпреживях. Накара ме. :)) Брутално и реално. Логично и шокиращо. В хорър ще си ненадмината.
Горният коментар е от мен. Докато го изпиша и сайтът ме изхвърлил....;))
Фейри по пътечка от трохички си поела аз Габриела съм приела:)Ves
https://www.youtube.com/watch?v=aab_vVZmOG0&ab_channel=Therion убичам ви!! поздрав за вашета компания и дано живота да бъде благоскловен , както красотатави!!!от manowara!