Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Тя винаги правеше впечатление не само на мен, а и на всички с които се разминаваше, когато преминаваше през главния портал. Главата ѝ високомерно вдигната, походката ѝ уверена с твърди и непоколебими крачки, а стойката ѝ гордо изправена. Присъствието ѝ беше осезаемо на всички нива, а силата ѝ – носеше я, като самурайски меч. Преминаваше през цветната алея и заставаше пред вратата на църквата “Свети Георги Победоносец”. Млада жена, поела кръстоносен поход срещу религиозното лицемерие. Винаги носеше дрехи, които да покрият плътта, и прилично скриваше шията, ръцете и гърдите си. Ще си каже човек – смирена християнка, но спускаш поглед надолу… черни джинси със скъсани колена, по тялото ѝ, като го очертаваха по най-провокативния начин. Краката ѝ изваяни, а задника ѝ… да ме прощава Господ, но задника ѝ колко греховни мисли събуждаше във всички мъже! Никога не я бях виждал да цапа лицето си с модерните багрила. Спорех с нея, когато ѝ направех забележка:
- Отче, моите скъсани дънки са голям трън в очите на всички, но огромните златни кръстове, върху изложени на показ женски гърди, на които клетия разпнат Христос се люлее и подскача... не, това не е проблем… така може да се влезе в храм! – ми отговаряше.
Не беше местна, виждаше се от далече… възпитано, интелигентно момиче. Косата ѝ до раменете, кестенява… въпреки младостта ѝ забелязах сребърните кичури от бели нишки. Лицето ѝ чисто и нежно. Откъдето и да я погледнеш... Мадона! Докато не си отвори устата и оставаш, като ударен от трифазен ток. Как от тези розови венчелистчета излизат тежки и вулгарни думи:
- Мразя го и в червата вашия Бог! Отче, един ден ако го има и застана срещу него, Ада ще му се стори Рай!
Тежко щеше да ми е. Беше постила... най-суровия и тежък вариант на Великденски пости – този, който само ревностните християни изпълняваха. Отричане от всички земни удоволствия, без алкохол, без блажна храна и без секс. Млада и хубава жена, изкарала повече от 40 дни на хляб и вода… и с това тяло за упадъчни щения, без секс! Смирена Христова послушница, която щеше да буди възхищение, но истината беше друга – атеист, от най-яростните, това беше тя! Често спорехме в църковния двор. Такъв сблъсък на различните ни мнения доведе до днешната патова ситуация – безверница, преживяла 40 дневно пречистване. Колко пъти губеше почва под краката си… световъртежи, главоболия, загуба на тегло. Помня как веднъж почти припадна. Обяснявах ѝ, че ще преминава през фазите на скръбта. Толкова бесове живееха в душата ѝ… тормозеха я, линчуваха я, докато в един момент беше спряла да се бори с тях и им се отдаде. Душевните ѝ демони се разтанцуваха, когото я засипваха с клишета. Неволно и аз го бях направил. Когато се изправи го направи прекалено бързо… беше, като колос с глинени крака. Тялото ѝ не я слушаше, а в очите ѝ за първи път видях колебание.
- Йордан?
Винаги се обръщаше към мен с нужното уважение. Този миг не бях свещеник, не бях Божии служител, бях просто мъж… и в този момент имаше нужда от мен, само и единствено като Йордан. Сривът ѝ чисто физически усетих в момент, когато очите ѝ срещнаха моите. Успях да я прихвана през кръста, когато тялото ѝ се отпусна. Вдигнах я така, както се вдига спящо дете. Беше хубава, но човек който я познава няма начин да не забележи повяхването в нея – тъмните кръгове под очите, бледата ѝ плът, отслабналата ѝ снага. Но ината ѝ да докаже нещо на някой – това беше горивото, което палеше кръвта ѝ, а яростта ѝ даваше сили. Не признаваше поражение. Внесох я в храма на ръце. Търсех с поглед някой, който да ми помогне. Живко беше църковен четец и певец. Спусна се веднага с бързи крачки към мен.
- Отче Йордан, какво се случи? Вавилон, добре ли си?
Поех си дълбоко въздух.
- Тя има име и то не е Вавилон!
Живко примигна и се опита да се оправдае:
- Знам, просто всички я наричат... – погледа ми беше достатъчно красноречив и не му позволих да продължи.
- В Божия храм се обръщаме един към друг с имената си, а не с прякори!
Рождената ѝ дата, определила името ѝ... Йоанна. Неверница, носеща име на Светеца Предтеча – фанатично религиозната ѝ баба наложила и разпоредила, че тя ще носи само и единствено това име. Когато се запознах с нея я попитах, дали знае какво означава.
- Анна на иврит означава “милост”, а Йоанна в превод означава “Бог е милостив”!
Общата ѝ култура по Християнска Теологията имаше стабилна основа, заради въпросната баба.
- Не беше милостив към мен вашия Бог, Отче!
Сега всички я наричаха така – “Вавилон”. Погрижила се разгулния ѝ скандално развратен начин на живот да се превърне в градска легенда. Сравниха я с Блудницата Вавилонска и я дамгосаха с това име, което тя носеше измежду лицемерните праведни хорица. Гледаше от високо на тях с насмешка, високомерно и горделиво. Денят беше специален, а не обикновен делничен... Велики четвъртък! Заедно избрахме това да бъде денят на нейната изповед. Стоеше на прага на храма в междинно състояние между този и онзи свят. Погледна към небето и затвори очи за секунда. Полъха, който разпиля косата ѝ, беше като милувка. Пое дълбоко въздух и прекрачи храма, без да се прекръсти. Често ми правеха забележки съсухрени старици, които с езическите си ритуали, останали от архаични времена, омърсяваха вярата ми размахвайки моралния показалец. Не трябвало да я допускам до храма, след като езикът и душата ѝ бяха отровени от жлъч.
- От скръб! – ги поправях.
Безгранична човешка скръб, унищожила обичащото женско сърце. Тази скръб я беше превърнала в арогантно циничен безбожник. Изгубена душа, плачеща за спасение – това виждах аз. Околните, те виждаха друго… бях получил мъмрене от висшестоящи духовници. Неприличната близост на душите ни отдавна беше дала поводи за мръсни клюки. За същите тези “добродетелни люде” бяхме свещеника бунтар и младата атеистка играещи си на “Последното изкушение”. И за да бъда честен пред себе си и пред Господ търсех компанията ѝ. Беше впечатляваща млада жена, пътувала много, наслаждавала се на всичко, което живота ѝ предлагал, гребяла не с шепи, а с широко отворени ръце! Обичала и раздавала щедро любов, без да иска нищо в замяна. Интелигентна и Господи да ме прощаваш, хубава! А днес беше повече от това. Подчертаваше всичките си предимства и го правеше по отдавна забравен начин… със стил и класа! Носеше рокля, зелена, плътно обгърнала тялото ѝ, а дължината беше прилична – до коляното. Черните ѝ обувки на ток арогантно потропваха. Имаше татуировка над лявата пета с надпис на латински “VENI, VIDI... AMAVI” – нежна татуировка, изписана красиво. Образец на изгубена женственост от отминали векове – това беше тя. Младите ѝ гърди равномерно и спокойно се повдигаха, когато вдишваше, а приличното деколте на роклята само загатваше, какво се крие под ефирната материя. Бялата ѝ дълга шия беше обсипана с малки тъмно кафяви бенки, точно на извивката под лявото ѝ ухо. Крехкият ѝ кръст беше създаден да приляга на силни мъжки ръце. Нощно време ме тормозеха греховни мокри фантазии. В съня ми идваше смирена и гола да се отдаде и покае. Сутрешните срамни петна по бельото ми и избилата солена пот ме караха да се чувствам мръсен и грешен. Господ или Лукавия бяха избрали да тестват волята ми чрез нея. Тя наистина беше моето “Последно изкушение”, а аз се опитвах да гледам на нея само и единствено, като на изгубена душа. Погледите ни се срещнаха. Електричеството, което нагнетяваше въздуха в храма, идваше изцяло от нея. Първичен грях от плът и кръв… метри ме деляха от нея. Караше ме да усещам тръпки по гърба. До мен застана отец Димитър.
- Трудно ще ти е Йордан… бива си го момичето! Направи го, ще получи божието опрощение и ще ти натрие носа!
Желаещи да чуят изповедта ѝ бяха всички свещеници, но зад нравствено поучителните им желания прозираха мръсни копнежи на стари развратници. Не разбрах защо тя избра мен – беше ли съвпадение или не?
- Само ако изповедта е искрена, изстрадана и е донесла разкаяние… само тогава ще получи опрощение! – му отговорих.
- Йордан, тя не идва тук за да се разкае… тя идва за да си разчисти сметките с Господ и ти ще бъдеш изкупителната жертва! Ще се моля за теб, братко!
Похотливите погледи на присъстващите мъже мисловно я обладаваха по най-мерзостен начин. Моралната инквизиция в лицето на порядъчните им съпруги беше произнесла присъдата – виновна! Дръзнала да живее по собствени правила и незачитаща обществени норми. Погледа ѝ беше спокоен, гледаше право напред в мен, метри ни деляха един от друг. Пристъпваше смело към мен, поклащайки предизвикателно бедра. Знаеше, че я наблюдават. Поведението ѝ будеше неодобрително клатене на глави, а още не беше отворила уста. На по-малко от три метра от мен…
- Готова ли си Йоанна, да се изповядаш? – въпросът ми би смутил всеки.
Изисквах истина. Никой не се беше престрашил да бъде изцяло искрен и да изкаже гласно греховете си в присъствието ми – опитваха се само да хвърлят прах в очите ми. Погледът ѝ беше прям и смел. Вдигна арогантно глава, а усмивката ѝ игрива, като на палаво дете.
- А вие Отче, готов ли сте да ме изповядате?
Беше приела хвърлената ръкавица за дуел. Разстоянието помежду ни беше само няколко крачки.
- Какво ще изповядаш, Йоанна?
Не отместваше зелените си очи от мен.
- Гняв, отче… – крачка към мен. - Гордост… – направи още една крачка.
Движеше се като хищник, дебнещ плячка за кървав пир.
- Завист и Суета, Отче Йордан! – тялото ѝ беше толкова близо до мен.
Виждах го в очите ѝ – Падналия, намерил чисто сърце в което да обладае.
Пламъците на восъчните свещи около нас затанцуваха и усещаха това, което тя беше вкарала в Дома Господен.
- И любимия ми грях Отче... Похот!
Топлината на тялото ѝ беше в пълен контраст със студа в очите ѝ, който все още не беше стигнал до сърцето ѝ. Усетих копнеж по нея. Исках да я прегърна, да взема болката. Желаех я, но не по християнски, а по мъжки… исках да я обладая! Тя копнееше само да ме потопи в човешка мърсотия. Беше ме предупредила:
- Похот в най-чистият ѝ вид… скандална, гореща, перверзна похот! Готов ли сте Отче?
Диханието ми беше тежко и дълбоко. Знаех, че тя ще удря с всички налични оръжия. Нямаше какво да губи, а такива жени бяха най-опасни – ще удря без срам, без милост, без колебание и без лъжи. Блясъкът на Луцифер беше запалил такива греховни огньове в душата ѝ.
- Косата, трябва да я покриеш! Знаеш, говорили сме как трябва да се случи всичко...
Сне копринения си шал от шията си. Ароматът, който това ѝ движение освободи, ме удари силно в душата и слабините. Бях свят мъж, но все пак мъж. Аромат на девица и грешница. Носеше ухание едновременно и на чисто тяло и омърсена душа, или обратното… трудно можех да реша. Опитвах се да усмиря греховната сладост, която изпитвах докато я наблюдавах, как покрива косата си.
- Знаеш ли, защо се извършва покриването на косата?
Тя вдигна поглед.
- Заради блудници, като мен, Отче. Всички жени отдали се на похот бивали подложени на унизително остригване на косите, но в храмът всички са равни, и курвата и девицата, а за да бъдат уеднаквени трябвало да покрият главите си, без значение какво се е случвало между краката им.
Сподели, че баба ѝ така ѝ е казала… обичала да ѝ разказва притчи.
- Религиозна глупачка беше баба ми! Господ не съществува, а Раят е приказка с която ни приспиват още от деца!
Усещах любопитните погледи, насочени към двама ни. Поставих дланта си на гърба ѝ, без да си давам сметка този ми жест как ще бъде изтълкуван. Посочих ѝ вратата, която стоеше в ляво от олтара.
- Ела тук… ще се изповядаш! – отворих и задържах вратата, за да влезе първа.
Момента, преди да влезе, усетих неволно докосване на ръката ѝ върху слабините ми, само за секунда. Никога не беше проявявала неуважение, може би се бях заблудил. Усещах възбудата, която се настаняваше в скута ми. Трябваше да я прогоня. Затворих вратата зад гърба ѝ.
- Йоанна, преди изповедта знаеш… трябва да ти прочета молитва, а ти трябва да бъдеш искрена и откровена!
- Ще бъда Отче, обещавам! Ще бъда искрена до болка! А след като чуете цялата история трябва да ми дадете опрощение, нали така? Постих, гладувах, не мърсувах, не се осквернявах… след като призная греховете си получавам опрощение и някога свети Петър отваря вратите на Рая и хор от ангели пеейки ме приветства, нали така? Отче, нали така… без значение какви съм ги свършила? Аз, Отче, освен тези грехове ще се погрижа за натрупам и още!
Посочих ѝ масичка, на която беше поставено Светото Евангелие и кръст.
- Трябва да се прекръстиш три пъти, да целунеш кръста и да кажеш името, с което си кръстена.
След като изслуша молитвата, тя целуна кръста и седна на един от двата стола. Моят беше поставен точно срещу нея, за да мога да я наблюдавам.
- Успя, Йоанна, направи го! 40 дни строг пост… най-строгия!
Спокойната поза, в която стоеше, я правеше още по-нежна.
- Не Отче… остава ми тримеренето на Разпети петък и едва тогава ще съм успяла!
- Ще бъде тежко, но вярвам в теб, че ще се справиш!
Усмихваше ми се без ирония.
- Ще успея Отче Йордан и тогава, след като съм взела причастие, вашият Бог няма да може да ме отпъди, чисто и просто, защото съм постила и съм била искрена в признанието си на тези ми действия. Нали така? Нали с това ни държите за ташаците, образно казано? Пак ви питам Отче Йордан, готов ли сте?
Играеше си с мен. Бях завършил и Психология методите ѝ за сплашване бяха, като извадени от учебник. Наблюдавах я мълчаливо. Затвори очи за секунди, дишаше спокойно, а когато ги отвори нея я нямаше! Тази срещу мен не беше Йоанна, това беше Вавилон!
- И когато приключа с изповедта ще ме чукате! О, ще ме чукате… тук и днес! Но нека не бързаме, нека всичко върви по реда си!
Бях останал без думи.
- Гняв, отче! Казах ви, че искам да изповядам Гняв към родителите ми…
Слушах я, а през лицето ѝ за момент премина сянка на срам, само за миг. Щом има срам в нея ще се боря за душата ѝ!
- Гневът е тежък грях, какво поряжда твоя?
Започна да ми разказва, как е искала някога да се омъжи девствена, да намери този специален мъж, който да получи отдадеността и невинността ѝ.
- Чичо ми се погрижи това да не се случи, Отче!
Кръвта ми… усещах я как препуска през вените. Разказа ми как системно е била изнасилвана от брата на баща ѝ. Как влизал в стаята и запушвал устата ѝ с белите ѝ гащички.
- И без никаква подготовка или любовна игра пореше малкото ми дупе с дебелия си кур. Блъскаше ме толкова силно, че не мога да реша кое ми причиняваше повече болка… самото изнасилване или срамът! – беше брутално подробна.
- Йоанна, няма нужда от всички детайли.
Усмихна ми се.
- Но Отче… ако ви кажа, че чичо ми ме е осквернил, тогава каква представа ще добиете за самия грях? Не, ще чуете всичко… важно е да съм искрена!
Споделяше, как да я насилва в дупето му е било любимо, а след това да ѝ подава изцапания с фекалии член в устичката ѝ. Запушвал и е носа и го е държал, докато се е борела за въздух. Чукал я е злобно, докато устата ѝ не посинеела, а ако се съпротивлявала… два плесника през лицето ѝ били достатъчни да се напишка! Чукал я е в устата така, както е искал да чука жена си, но тя била гнуслива и не му духала. Така, че той си намерил младо и стегнато телце с което да се гаври. Удрял я е когато не е успявала да изгълта цялото количество кисела сперма, заедно със собствените ѝ слюнки и лиги. Плюел е в устата и по невинното ѝ момичешко лице. Когато свършвал в устата ѝ се изпикавал доволно и я карал да му благодари.
- Благодаря чичо, че ме чука като малка курвичка! – нотките болка караха гласът ѝ да скърца.
- Сподели ли с някой?
- Да, когато ми разцепи гъза една нощ, след като беше пил някакви хапчета за надървяне. Члена му беше огромен и проникваше с много злоба. Тласъците, един след друг… оставиха ме без въздух, докато натискаше главата ми към възглавницата. Задушавах се Отче…
Продължи да ми разказва, как е влязла в стаята на родителите си плачеща, пребита и насилена. Изплакала е какво ѝ се случва, като е очаквала топлина и подкрепа. Вместо това получила още стабилна доза бой от баща си, а майка ѝ през цялото време ѝ крещяла, че е малка мръсна курва и лъжкиня, и че няма да позволи тези лъжи да излязат от къщата ѝ, за да ги одумват хората. Слушах и не можех да повярвам. Болката в очите ѝ от спомена за преживяното беше достатъчно красноречива.
- Когато чичо ми ме изнасилваше вашия Бог къде беше, Отче?
Хванах ръката ѝ. Исках да усети топлина и подкрепа – това, което близките ѝ бяха отказали да ѝ дадът. Държах я силно и нямаше да я пусна, без значение какво щеше да се случи с нас през този ден.
- Не си била виновна… ти не си била, Йоанна!
Тя вдигна гневния си поглед към мен.
- Но на вашия Господ не му пукаше, Отец Йордан, дали съм виновна или невинна… не се намеси, когато усещах разваления дъх на чичо ми в лицето си. Молех се, Отче… толкова силно и чисто се молех този път поне да не ме чука в дупето! Глух беше за молитвите ми вашия Господ!
Държах ръцете ѝ в своите. Целунах ги. Беше порив, който не можах да контролирам. Топлият ми дъх, допирът на устните ми с плътта ѝ я накара да потрепне. Имаше пропукване за секунда, усетих го. Тя имаше нужда от това да бъде чута и да усети човешка близост.
- Йоанна, какво се случи след това?
Обясни ми, че чичо ѝ загубил интерес към нея в момента, в който тя е спряла да се съпротивлява. Просто е чакала да приключи, взимала е душ и си лягала.
- Чичо ти… какво стана с него?
В усмивката ѝ имаше такава гордост.
- Получи си го, Отче… наскоро. Аз раздадох справедливост, а не Господ и не неговите ангели. Аз го направих!
Сподели ми, че я чука местния циганския барон.
- Знаете ли, че освен “Вавилон” ме наричат и “Анна Позорния стълб”?
Бях чул, но нямах и на идея защо.
- Сюлейман обича да прави подаръци на роднините си от мъжка линия… на чичовци, братовчеди и братя.
Тя била този подарък. Нищо не надървяло циганите така, както груповото ебане на красива бяла българка. Изкарвали си го върху нея за всеки път, когато някой ги наричал “мръсни цигани”. Желанието им да унищожат путката ѝ, докато я унижават, толкова ги възбуждало. Да се гаврят и да я насилват им носело такова удоволствие. Сюлейман останал повече от очарован от това, че тя никога не го изложила пред семейството. Приела с охота да бъде личния му “Позорен стълб”. Не протестирала и не се оплаквала, а оставила да бъде бита и шибана, като най-долната курва. Обичали да им почиства мръсните задници с език. Съвършената курва, при това бяла като ангел! Въртяла езика си в циганските им ануси толкова старателно и облизвала всичко, като не я било гнус. Правела всичко с желание. Така, както само една мръсница може да се наслаждава на мърсотията и перверзията, която се изсипвали върху нея. Превърнала се в гвоздея на сбирките им. Нито един барон нямал това, което имал той – “Позорен стълб”. Затрупвал я с щедри подаръци, грижил се за личния ѝ комфорт нищо да не ѝ липсва и никой да не я притеснява, а когато поискал тя отивала и духала като луда на всички поканени. Разтваряла сама гъза си и го въртяла толкова умело върху поредния черен кур, който ѝ го забивал. Обадил ѝ се един ден и казал, че ще я очакват група от осем мъже. Била на разположение цяла вечер, като те се редували къде да ѝ го набиват, а тя поемала всичко. Успяла да спечели овации, когато поела два кура в гъза. Анусът ѝ бил толкова широко разтворен и пълен с гореща циганска сперма, която преливала от лайняната ѝ дупка. Питала за още… не ѝ стигало ебането, въпреки разкъсванията на вагината и ануса. Били омагьосан от нея. Невинност в очите ѝ и поквара между краката. В края на вечерта цялата била покрита със сперма и пикня.
- Ако го има вашия Господ съм му благодарна, че ми е отредил такъв еблив задник!
Въздух нямах в гърдите. Коя беше тази… не и момичето, което сади рози в двора на този храм.
- Коя си ти? – попитах я толкова тихо.
Погледа ѝ беше пълен с мъст и злоба.
- Не ме ли познавате, Отче Йордан? Аз съм... Вавилон!
Позицията на тялото ѝ беше агресивна.
- Няма да ме прекъсвате повече, Отче! Вие сте тук за да слушате, а не за да ме съдите!
Обясни ми как Барона бил готов да сложи света в краката ѝ. Тогава за първи път поискала нещо от него.
- Разплата за погубената ми невинност! Устроих си забавление от семеен характер…
Поискала да отвлекат братовчедка ѝ, дъщерята на чичо ѝ. Накарала го да гледа, как я скъсват от ебане и я превръщат в същата курва, като нея. Чичо ѝ не можел да направи нищо. Умолявал я през сълзи, докато гледал, какво се случва с дъщеря му… как пикаят в устата ѝ и я карат да им благодари, как си я въртят и я унищожават от чукане. Невинна жена, подложена на животинско изнасилване от мръсни нерези – това била цената, която братовчедка ѝ трябвало да плати, заради греховете на баща си. Йоанна останала глуха за молбите и воплите му, като наредила на придружаващата я наказателна група и чичо ѝ да си го получи.
- Ебете, докато гъза му не почне да хвърля искри, като звездата на Кремъл!
Така и направили… оставили го полужив с ректални разкъсвания и тежки физически последици след побоя.
- Знаете ли кога разбрах, че в мен не е останало нищо човешко? Не трепнах и не изпитах капка милост, докато се наслаждавах на цялото издевателство. Бях толкова влажна и възбудена! Нямаше го и тогава вашия Бог, Отче, докато братовчедка ми плащаше за греховете на баща си!
Свят ми се виеше, устата ми беше пресъхнала, пулсът ми толкова ускорен и това не беше най-лошото… бях ужасно възбуден и надървен до кокал. Беше ми топло и имах чувството, че въздуха в стаята е на привършване.
- Нищо от това нямаше да се случи, ако родителите ми се бяха намесили адекватно. Гневът ми към тях е толкова силен, че го усещам като физическо проявление Отче!
Попитах я, дали не са се оплакали в полицията чичото и дъщеря му. Била ги заплашила, че ако го направят ще пострадат много тежко. Доколкото разбрала братовчедка ѝ отказвала да говори с бащи си.
- Обвинява го за случилото ѝ се, но каквото посееш това ще пожънеш! Нали така, Отец Йордан?
Следва продължение…
Позволявам си волността да пусна този разказ с предимство, защото е себично да държа такъв бисер само за себе си. Съвсем откровено съм заинтригуван от развръзката. Имам две технически забележки. Свещеникът ИМА право да не даде опрощение. Освен това за да те ръкоположат за свещеник, задължително трябва да си имаш попадия. Д.Т.
Единствения непростим грях е този който сам не можеш да си простиш!!!
Е нямам думи за първи път! Много добре се е получил разказа по поръчка ! БРАВО! Весела ще те тормозя, ще те линчувам и ще те внеса на ръце в моя храм!
Без думи съм Д.Т. наистина такъв коментар ме оставя безмълвна. "Отец Йордан " е действително съществуващ свещеник с който аз общувам и да изповядвам се при него .Събитие в живота ми генерира огромно количество гняв в мен самата ."Отец Йордан " ме посъветва да насоча този гняв и да му дам проявление да се освободя от него като пиша .Негови са думите че за да получиш опрощение "изповедта трябва да е искрена изживяна преживяна " и опрощение той ще реши дали Вавилон ще го получи ще изживее ли тя пречистващия душевен катарзис или ще го потопи в човешката мръсотия ...и попадийката ще има участие ,но всичко това във втората част. И пак благодаря за коментара . Ves
Тази вечер няма да се спи мила.
Прочетох за упадъчните щения, за копнежите и за слабините. БРАВО !!!
Поздрави за хубавия разказ.Три желания-Вика Старикова
"Много добре се е получил разказа по поръчката " ...разказ по поръчка ???Първоначално написах гневен коментар ,но това означава да вляза в някакъв ненужен обяснителен режим с който да се оправдавам за ...за какво ."Отец Йордан " е написан с много желание и старание и правописни грешки :)"по поръчка"...сериозно????Ves
Страшно много съвпадения има. Не можеш да си представиш чак. Извинявам се!
Сънчо ме застигна, целувам благоверното си съкровище и заспивам. Лека нощ на всички!
Еха,страхотно, но и очаквано, майсторка си на описанията! Очаквам коренна развръзка в следващата част и я чакам с нетърпение! Дали пък отец Йордан, няма да извади 25 сантиметровия? Поздрави, Ves!
А Вавилон да се окаже дълбока и широка като попски ръкав!
Да Вес си я бива има дар слово дано да и се отдава и френската защото с това въображение и добър фрески ще стигне далеч,,,, доктора
Откровено не очаквах такава реакция ..благодаря за отзивите .Извинението от Анонимния потребител е прието .Anasteija ...Безсъние на Тангра отново специално за теб:)Вика Старикова благодаря ви за положителния коментар:)edinchervenpapur не издавам повече нищо;)аз също чакам твоя разказ и не смей да се отказваш ;)Докторе за какъв точно френски говорим писмен или орален ?Пълна скръб съм с втория вид и е разбираемо с тези 20 -25 см фалоси толкова много на глава на население ;))Благодаря ви Докторе и на вас за хубавия коментар:)Ves
Няма нужда да благодарите на "Простата Циганка".Вика е дете талант.Аз ви освобождавам от присъствието си тук.Всичко добро на всички.Имам по важни цели с който да се занимавам.Иначе сайта е на ниво и доста се забавлявах тук.Горещи страсти няма да ви трови и нерви,обещала съм.
Жалко че оралния френски ви е слаб- той онзи 25 см ще се нуждае от много орален за да го изправи
На мен разказа откровено не ми допада, просто забива поредния пирон в ковчега на у падащата ни църква. Малко или много тя е някъв духовен стожер подпомагал битието на българщината през вековете. Да се представят всички духовници като някви похотливи животни не е правилно. А пък втората част с преживяванията на лирическа та героияна остава много неприятен привкус и циганска смрад. Вавилонската кула е с много ниски морални ценности и това да отидеш да се ебеш с някви мангали си е въпрос на личен избор, не на принуда. Оттук прозира морално естетически упадък на разказа и на главната героиня... Робин Шприц
Вес/Гив рисува майсторски противоречието между духът и тялото, между смирението и животинското насилие, между Богът и Земният живот. Философските дълбочини в разказите на Гив контрастират с острата миризма на фекалии и урина. Не приемам обсесията от 25 см фалус, освен ако не е ироничен тестис, съчетан с тъмен сарказъм към хвалипръцковците на тази грешна земя. Али Баба.
Али Баба споделя мислите на Робин Шприч за значението на Църквата и падението на лирическия герой.
Viv ли си, Ves ли си, не знам, но знам, че от този момент за мен ще бъдеш Авторът! Обърни внимание на пълния член, даващ определение. Денят ми започва хубаво, дано така да завърши, но за началото му единствената заслуга е твоя! Lazy
Lazy просто ...Ves може и Весела всъщост както на вас ви е удобно нямам претенции .Държа да има някакво обръщение. И ще си образувам диалог само с потребители ,които са се индифицирали по някакъв начин .Нещото от ,което наистина ме е срам (ще си каже човек магаре и срам:)))е факта ,че правя недопустими граматически,пунктуационни и правописни грешки.Срам ме е !!!Не ме е срам от съдържанието на текстовете ми нито от поведението ми тук. НО е недопустимо да не може да разбереш пълен и кратък член .Обяснявано ми е хиляди пъти ...нъцки не го разбирам Същия пробрем имах и със "футболна засада " години на ред се опитват да ми обяснят какво е пак...нъцки .Появи се човек в живота ми ,който каза "Да погледнем ситуацията от малко по -различен ъгъл ако ...."Да се надявам,че ще се намери някой да ми обясни и членуването в бълг .ез. Звезда го направи под един разказ на друг автор много подробно и разбираемо ,но едно грешно наученото нещо....трудно е. Не се оправдавам за това ,че съм неграмотна , изпитвам срам ,наистина ме е срам.Знаете ли Lazy от толкова коментари под разказите ми вие сте първия потребител ,които ми посочва тази ми грешка. Аз чаках толкова време някой да ме "посоли с морска сол" именно по този параграф...нъцки. Явно има и други неграмотници като мен .Радвам се ,че от вас дойде тази ..аз го приемам като градивна критика .И ще се постарая да поизчистя стила на писане от тези неравности по пътя.И ако деня ви наистина е започнал добре заради мен и моята Вавилон мога само да кажа ....БЛАГОДАРЯ!!!Ves
Добър ден. От много време чета този сайт. Писал съм такива текстове, но основно за себе си. Просто да излея душата си. Не съм публикувал никъде нищо и нямам интерес да го правя. За мен този начин на изразяване на емоцията, която ме тресе в момента засега е удачен. Не казвам че това което съм писал е истинско на 100%, голяма част е измислица, но се водя от емоцията. Та за този разказ, както и за предните от GIV. Историята която разказвате е за вечната борба между добро и зло, но написана в този стил. Това няма значение. В крайна сметка борбата е вътре във Вас. Искрено съм заинтригувам от житейския Ви път, събитията довели до написаното. Както "Ад" на Данте отразява неговото виждане така и този Ваш "Ад" е вашия живот. Не казвам, че сте преживели всичко това, пък и няма значение нали. Щом сте го сътворили този текст, то и сте го преживели, всяка една дума, изречение, сцена. Във Вашия ум то е истина.
Забравих. За първи път пиша коментар на някой разказ. Моето име е Добри.
Робин Шприц задавате тон за една интаресна и възпитана дискусия. Приемам хвърлената ръкавица. Под един друг мой разказ съм заявила ,че защитавам женските си образи .Както не се отказвам от Нел така няма да се отрека и от Вавилон. Обичам да "чупя" красиви нежни създания .Ако мога да цитирам Пикасо "Има два вида жени богини и подметки и обичам ,когато превръщам първите във второто" и аз така.Църквата може да бъде обособена като третия главен герой .И правя разлика между Църква по време на българското Възраждане която да е "духовен стожер подпомагал битието на българщината през вековете."И мога да направя веднага една вметна имаме подобна не еднаква а подобна ситуация в Талевия "Железен светилник"Майстор Рафе Клинче и Катерина (колко съм плакала когато тя умря,Талев също е плакал когато я е "убил")не е оригинална идея църковни служители да залитат по млади ,красиви неудобни за обществото жени.Към тази Църква само и единствено поклон .Към днешна дата е повече от нелепо да правим аналог с тогавашна църква -стожер и днешната пародия на такава .Нужно ли е да обяснявам...плащаме такси и опрочаваме сакрални ритуали като Кръщението ,да плащала съм и двата пъти за това децата ми да бъдат посветени в това тайнство .Плащаме за да се чета упокойна молитва ,за помени ,за венчавки ...Църквата днес Робин ...сериозно .Вавилон прави сама личен избор да поеме по пътя към човешкия упадък . Това е ясно и обмислено решение . Тя е интелигентна жена "счупена " от автора и живота ,която ще изрази своя бунт по този начин .Разврат и мърсотия .За да предизвикам тази реакция във вас трябва да удавя Йоанна в човешка нечистотия и гнас. за това я превръщам в"Позорен стълб" на цигани .Чела съм книга за известните наложници в турския харем не знам до колко е достоверна информацията ,но там имах любима Мара" Позорния стълб" никога фаворитка и никога първа ,но любима на султана .Наричана така защото е изпитвали нужда да бъде унижавана и малтретирана ,което е носело успокоение на ...не помня името на султана. Вавилон се отдава доброволно ,на греха ,на много грехове .И във втората част ще се разбере защо .Отец Йордан е избран не случайно да бъде свидетел на нейната изповед . "Свят мъж,но все пак мъж " той самия е анархист по душа не търпи и не толерира поведение цапащо вярата му .Свещеник носещ духа на Възраждането служещ във Упадълното ни съвремие.Няма нищо случайно в този разказ .Ves
Гив продължавате с граматическите грешки. След запетая се оставя място, след точката също. Правилният език няма заместител. Уважавайте себе си, после Читателят. Али Баба
Явно героинята е събрала много гняв. Това с каква националност го прави не е важно. Много правилни въпроси задава. Тя озлобена от живота който е изживяла, молила се е искренно но не е получила нищо освен унижение. Това я прави силна. Добре се е погрижила за унижението на чичо си. Тук аз лично не виждам секса. Тук виждам една силна и амбицирана дама. Въпросите и са толкова силни, отеца няма как да и отговори адекватно. Тая злоба която се е таила в нея е избила.
Али Баба допуснали сте същите грешки в собствения си коментара . Коментара на Lazy приех като градивна критика , вашия също ще приема , като такъв . Наясно сте , че няма как да променя от раз тези си пропуски . Вярвам , че отговорно поведение да призная и да изпитвам неудобство от тази ми слабост в правописа показва зрялото ми отношение към проблема . Да казах , че ще се постарая да ги изчистя . Но това няма да стане защото вие или някой друг ме е " посолил " , а защото аз самата не искам тази ми слабост да дава повод за коментари на заядлива основа . Надявам се да не приемете коментара ми , като заяждане . Аз съм от малкото потребители тук , които спазват добрия тон на общуване . Уважавам различното мнение , когато е ясно аргументирано такова каквото изказахте вие Али Баба . Това , че имаме различни гледни точки ще направи диалога интаресен . И благодаря ви за тези думи "Вес/Гив рисува майсторски противоречието между духът и тялото, между смирението и животинското насилие, между Богът и Земният живот. Философските дълбочини в разказите на Гив контрастират с острата миризма на фекалии и урина." Това е целта да има контраст , да има сблъсък , вътрешни терзания . Героите за се гърчат в агонията на противоречиви чувства .Трансформация от А към Б към В и еротика да има еротика дали софт или хард , но да я има и тя да си играе с въображението . Колкото до 25 см . отгатнахте точно с такава цел го споменавам . Харесва ми общуването с вас Али Баба . Ves
Благодаря Вес! И за разказите и за добронамереното отношение към нещата от Живота. Сексът и еротиката са мозъчна активност, за която трудно се пише. По-лесно е да кажеш "плюшя, ръгам, чукам" вместо да изобразиш със слово това което става във висшата нервна дейност на човека. Историите на Вес, въпреки цялата си гнуслива физиология, притежават онази нецинична чуствителност на самоуките поети.
Последният коментар е мой. Али Баба.
Добри писането при мен е изцяло с терапевтична цел . Както споменах събитие в живота ми генерира огромно количество гняв . Ако го отприщя и не го контролирам ще вляза в някоя църква и с лопата избирателно между очите ще го отнесат всички лицемерни моралисти . Плюят ругаят , лъжат и после със същите усти целуват икони . " Отец Йордан " Аз го срещнах в този етап в живота си и често водим такива дискусии . Той ме посъветва да капсулирам гнева ,и да го контролирам , но от време на време да отпускам капака на тенджерата под налягане . Питал ме е какво обичам да правя ... да пиша за себе си също като вас Добри . " Пиши Весела " . Но не красиви истории демоните ми вътрешните искат да се хранят с мърсотия искат гротеско и скандално извратено ястие . И така ще продължа да пиша . Питате ме Добри дали имам нещо общо с Вавилон .... атеист съм като нея и баба ми също като нейната беше много религиозна . Дали съм насилвана от чичо ми не не съм . Дали съм се ебала с цигани ? Живяла съм в Испания повече от 10 години там имах отношения все още ги имам когато отида там с испанец . За когото имам подозрения, че е испански - циганин . Питала съм го отрича , но неудобството в погледа му обаче друго ми говори . Не ме интересува с този мъж съм изживяла и все още преживявам страхотни моменти . Така , че през моята истина да била съм с циганин . С Нелка имам много по общо отколкото с Йоанна нея я усещам по-близка , но и двете ги обичам . Всеки разказ е художествена измислица , но във всеки има ситуации , които съм преживяла , хора с които общувам и по- малко от мен във всяка героиня . Аз си списвам от време на време без претенция за оригиналност или литературна тежест на разказа .Терапевтично иначе хващам лопатата и Майкъл Майърс пасти да яде ;) Ves
Вес, моля Ви влезте в Google и вижте правилата за точка, за запетая. Странното е, че в разказа няма подобни грешки, а само в коментарите ти. Дали не е писано от друг?
Пак забравих подписа на горния коментар. Али Баба. Сори!
Али Баба разказа е мой не е писан от друг автор и не е превод разказът е минал редакция и заслугата за това мисля, че е на Д.Т. като админ като съдържанието не е пипнато ни "на една йота" за което съм му повече от благодарна съдържанието на "Нел" също не е редактирано по никакъв начин или на който и да е мой текст може би това ще даде отговор на въпроса защо има такова разминаване в разказа и в коментарите ми приех първата ви забележка като градивна критика тази вече е на заядлива основа каква е целта ви обособете мнение ако имате желание разбира се ваше право е да коментирате както и каквото искате Ves
Плагиатството не е грях и не се дава опрощение за това а тук девойката се изповяда и моли за прошка ,,,,, доктора ,,,,, моля простете
Докторе, все имам едни похотливи помисли и щения, дали е нормално и какво бихте ми препоръчали за лечение? Робин Шприц
Робин дамите с предимство ...Докторе имам Упадъчни щения и сърбеж между краката , отделям свръх възбудителна секреция към един....бор . Лечение нещо да препоръчате ...и грешна съм много грешна Петричката Мадона с големите(не са толкова големи)...очи.Ves
Хихихи, дали се поемат от здравната каса гореспоменатите моралнохуманистични увреждания.... Робин Шприц
Робин забрави ли аз имам психически малоформации...точно 38 изброила съм ги .И ако всички малоформации се поболеят от недоебка за гората ли да хващам ?Ves
До Ves и Робин, тя касата може и да не ги поема вашите моралнохуманистични увреждания, но с някаква благотворителна кампания +/- малко индийски копнежи може да ви се помогне....
Неее, сакън не хваща гората, и без това от към дами сайта го закъса, само ти остана след гръмкото изоставяне на сайта от недоразумението Кристална страст ли беше кво беше сайто осиротя, коментарите след всеки разказ са намалели с 68%
Ооо загубена кауза сме с Робин кой пък ще този който благотворително ще иска да ни помага .Робин е див селянин аз съм психически неурвновесена.Да хващаме за Слънчака освен .Ves
Робин и Вес да се вземат но за малко и никъкъв секс само да се гледат един друг и самозадоволяват спецално Вес с тоз сърбеж и тази секреция ,,,, то миенето помагаше май за тез неща с парфюм само не става ,,,,,, аз все пак съм доктор по разбити женски сърца,,,,
Ох, как искам надарен мангал брадат, услужливо миризлив на файтон из Слънчака да ме води, аз Вапцарови стихове гръмко да чета прегърнал страстно анасонова напитка Търговищка ледена и оребрена.... Робин Шприц
Докторе благодаря за съвета ,5ти ден съм в Пирин до събота ще продължи този гърч планински. Вие ходил ли сте в планината? То няма вода за пиене вие за миене ми говорите . Вече на човек не приличам ,за жена въобще няма да коментирам ,нахапаха ме комари ,изгорях на сянка под едно ...борче, веждите ми са като са сръбски сърдит снайперист, мазоли и рани по ходилата покъртителна гледка съм. В момента до мен всяко Йети изглежда като Шакира . До събота ще заприличам на ...как се казваше това високото косматото от Междузвезни войни?Ves
Ша изглеждаш ма, още нЕкой и друг ден прикараЙ с малумното борче у чукарите, даже ша червясаш. Вместо да си на СПА почивка с чиновник.
Еее къде пък такъв капацитет видяхте в мен чак па на СПА еле па и с чиновник . Това е такава висока топка . Това планини,чукари ,сипеи, баири там е за такива като мен ниски,трътлести и плешиви . Понеже се криете зад анонимността вие сте неиндифициран по пол обект т.е. НПО само ви уведомявам ,че Борчето чаровно и интелигентно си стой и стърчи и може да си правиш каквото искаш с него ,под него ,върху него ;)Ves
ЧУБАКА- косматото от междузвездните- дано кв са ти космати краката като на него - падам си по гладко избръснати пички ,,,,, доктора ,,,,, но мога и бръснар да стана,,,,,,
И последно за днес включване от моя страна Д.Т. БЛАГОДАРЯ ти,че оцени разказа ми "Отец Йордан " като бисер БЛАГОДАРЯ за редакцията на текста така , че разказа да блести без моите правописни и пунктуационни грешки . Али Баба и на вас ви благодаря за пълноценно общуване днес. edinchervenpapur ти си едно готино подкрепящо приятелче , но смятам да превърна и lazy в такова ,коментарите му показват ,че е интелигентен и възпитан потребител харесвам го . Докторе свежото ви чувство за хумор оценявам го подобаващо ;) Anasteija надявам се да се задържиш тук за да не се чувствам като "последния еднорог ":)Добри коментирай смело .Робин аз и малформации ми ти казваме Наздраве.Борче .... .... Като автор на този разказ ви благодаря, че отделихте време да го прочетете и да изкажете мнението си възпитано , аргументирано и ерудирано . Може би има светлина в тунела Торбалане .Ves
Лека нощ на ВЕС и а дано се качи на Борчето не само да лежи под него,,,,,
А дано намерят и малко вода да се подмият и измият, че скоро ще почне да се усеща аромата на скумрия чак у Слънчака........
Можеш само да се гордееш, мила, че има толкова коментари под разказа ти! Явно доста хора са го харесали, прочели докрай и коментирали! Ves, подкрепям и харесвам всяка твоя изява! Очаквам го тоя отец, да видим какви ще ги свърши!
Много добро начало, Вес. Даже повече от добро, има силен устрем, заряд, ако щеш, който се усеща и като обещание за действие и като развитие на образите. В добавка – мога да разбера преобразуването на личния бяс чрез писане. Звезда
Звезда след Торбалан вашето мнение и коментар ме оставят безмълвна . Автор от вашето ниво да даде такива положителни отзиви ...Наистина освен БЛАГОДАРЯ идея си нямам какво да кажа . Надявам се и вашето присъствие като автор да стане по-усезаемо тук :)Ves
Giv-Ves, обикновенно не се връщам, за да отговарям, но в случая държа да направя едно уточнение! Като Ви нарекох "Авторът" имах предвид Той, Единственият, а не допуснати граматически грешки. Плахият ми опит да Ви направя комплимент сте го разбрала, като критика. Не, не е! Речниковият ми фонд е твърде беден, за да изразя удоволствието, което изпитах, четейки този "бисер", както се изрази Д.Т. и затова написах, че за мен ВЕЧЕ ще бъдете Авторът! А аз не съм, не искам и не мога да бъда критик или коректор, още повече, че на мен самия граматиката ми "куца"!! Lazy
"Обърни внимание на пълния член, даващ определение. "Lazy първосигнално не разбрах комплимента ,но не съм го приела като критика .На второ четене ,но едва на второ типично по женски .Разбрах. Не очаквах наистина не очаквах такава реакция към разказа . Вложих много старание и желание и това,че беше толкова добре приет ме кара #веселасечувстваполаскана . Благодаря ви за хубавите думи Lazy. Ves
Благодаря GIV! Отново много добър разказ. Пишеш, така сякаш искаш да бъдеш чута. Не зная защо направих някаква асоциация със себе си. Не зная. Напоследък се хващам, че пиша когато искам да бъда чут, странно е, защото умея да комуникирам. Чета и коментарите написани от теб, харесва ми начина по който отговаряш и се аргументираш. Продължавай! П.С. Чакам с нетърпение всеки твой разказ.
Не че да се хваля, но познавам такова момичето от описанието.
Luoky благодаря наистина не очаквах толкова положителни мнения . Мислех , че доволно количество потребители ще ми сипят стабилна доза хейт . Не за да " бъда чута " изцяло с терапевтична цел пиша. Добре ...зле вие сте тези които ще кажете как се справям,отношението към мен като автор и коментарите към " Отец Йордан " наистина ме карат да се чувствам поласкана . Освен еротична част искам разказите ми да имат история и собствена митология . Тя е ЙОАННА родена на 07.01 кръстена на Йоан Кръстител , който извършва Кръщението Господне в река ЙОРДАН . Звезда има разказ " Йоанна " (не помня с едно или с две "н" беше Звезда може да помогне като уточни )страхотен разказ намерете го ...прочетете го . Не съм искала да копирам от нея ,но ми трябваше женско име което да бъде съдбоносно свързано с Отец Йордан ...Йоанна е този избор (въпреки ,че първоначално ѝ бях дала името Елена) . Някой ще каже ,че съм се взела твърде на сериозно и ,че се обяснявам излишно ,но вие сте си направил труда да го прочетете този и разказ и да ми кажете няколко хубави думи като коментар . Моето възпитание ме кара да върна отговор не само като ви Благодаря, а и като споделя малки подробности от " работния процеса" .Публикувайте Luoky разказ тук ако имате такъв еротичен . Не е толкова страшно edinchervenpapur вече то направи . Публикувайте и вие .И пак ви благодаря за положителното мнение.Ves
Хей Весела. Плажуваш ли на Дунав-а? Просто мисля че се познаваме. (разказа ти е 10/10)
Възпитан Анонимнико не плажувам никъде по ред причини.Имам изключително невзрачен външен вид като изпита чиния съм ,и целулит имам плюс това съм ниска трътлеста и плешива :) И реших ,че най-удачно при Йетитата з планината да си вилния. Кое ви навежда на мисълта ,че се познаваме ? И 10 от 10 благодаря за високата оценка :)Ves
Благодаря за отговора Giv, благодаря, че ме разбра така както ми се искаше. Наистина си пряма и интелигентна жена. Точно това имах в предвид с писането. Терапия. Да се изкажеш/разкажеш, без да те прекъсват... да опишеш чувство..., да разнежиш, да предизвикаш и възбудиш... Още веднъж благодаря за отговора. Насърчаваш ме да се излея... но дали ще помогне... Хаха. Не зная, може би. Ето сега пиша, обичам да пиша... Обичам всякакъв вид комуникация, вербална и не вербална... Нооо.... Отново съм сам на дивана, напивам се бавно... Хм... И защо? Май трябва да започна пиша, може би ще разбера. Giv ти ще ме разбереш ли? Сигурно не. Усмивка за теб. Отново, като някой наивник Благодаря! Всъщност, си мисля, че ти ще разбереш, защо повтарям тази дума, непозната и непонятна за голяма част от хората тук.
"Giv ти ще ме разбереш ли? "Luoky избягвам да давам обещания за каквото и да . Защото познавам много добре вкуса на неспазеното обещание .За това няма да ви обещая ,че ще ви разбера . Приемам изключително сериозно силата на обещание .Да знам хаха ако се даваше всичко, което се обещаващи ехеее "тогава тогава предвиждам такъв живот...." Обещавам само когато съм на 100% сигурна ,че ще го изпълня .Не мога да ви обещая ,че ще ви разбера . Мога да дам непоискан съвет пишете пишете излизате върху лист хартия това което чувствате както го чувствате и публикувайте тук или някъде другаде . Може да не съм аз човека ,които да ви разбере но някой друг ...Не разбирам страха от това да пуснете разказ да бъде публикуван ,друг потребител също сподели ,че пише за себе си само . Публикувайте като спазвате правилата на сайта минимум 500 думи и еротично съдържание и приличен български език. Сайта има изключително толерантни правила .Публикувайте какво толкова страшно може да се случи ...Робин Шприц да ви каже че имате психически малформации:))))))но ако психиката и Егото ви не търпи различно мнение .Всъщност решението е ваше нямате нужда от мое позволение или насърчаване . Аз ще то прочета и да ще получите искреното ми мнение .И пак благодаря за това че виждате прям и искрен човек в мен .Ves
Нещастният сайт отново ме "изкара" Анонимен.... брррр GIFT, миличка, прегръщам те силно и те притискам към себе си! Ана, Анна.... етимологията на това име е от иврит. На иврит е Хана или Ханна.... което означава - благодат. Аз съм християнин, вярващ, източноправославен, грешен ..... но в останалия свят това е ortodox...... това за останалия свят е - крайно вярващ, едва ли не фанатик - абсурд, смешници! Знаеш ли, когато за първи път, назад в годините бях в Йерусалм, на онзи Негов гроб аз почувствах смирение. А не е ли смирението най-великото човешко достойнство. Тогава, в онзи първи път аз научих, че достъпа то Неговите мощи се пазят от източното православие - гръцкото. Както и да "звучи" това. Разказа ти се е получил, реверанс...... но аз, в моята вяра, не бих се "заиграл" с Него. В допълнение. На това мое незабравимо синеморско лято се появи някакво отче, в расо, няма друга такава пияндура, вбеси ме със своето невежество и престанах да го отразявам. GIFT, целувам те!
Ran да БЛАГОДАТ от иврит ,но при проверката на значението на това име има и второ тълкувание пак от иврит МИЛОСТ ...БОГ Е МИЛОСТИВ Йоанна означава и това .Аз избрах като автор второто значение . На нея ѝ приляга повече предвид факта ,че да Той не е бил милостив към житейския ѝ път . Странно място е този сайт нали Ран има притегателна сила. Ние с теб не започнахме добре , но ще продължим това опознавателно пътуване като ....приятели. И ще бъдем толерантни към различията си :)АТЕИСТ от най -яростните съм Ran за мен Господ не съществува ,а Раят е приспивна песен с която ни успиват от деца . И заради това не изпитвам неудобство от това ,че се "заигравам" с тази тема . "Отец Йордан " е действително съществуващ свещеник, чието име съм скрила с ,които аз често общувам и спорим. Той е точно такъв вид свещеник от едно забравено време възрожденско .Приел за своя кауза да защитава вярата си от архаични суеверия, които възрастни дами се опитват да налагат в Домът му на този в които ти вярваш а аз не . Интелигентен , ерудиран бунтар и слуша Scorpions и поведение като това което описващ на срещата с твоя "Отец Йордан" в негово присъствие е недопустимо . И същия този свещеник в тази битка негова откри съюзник в лицето на един атеист . Аз самата не понасям лицемерни моралисти и искрени моралисти не понасям . И това ни обединява . И факта ,че аз го харесвам , като мъж и имам упадъчни щения към него . ФАКТ ;) СМИРЕНИЕ пред кой и защо трябва да изпитвам ? Покоят ми с мен самата ,комфорта ми в човешката ми неперфектност , душевните ми катарзиси сама съм си ги постигнала ,сама ги достигам и им се наслаждавам . И тези разговори не са за тук Ран . Под "Нел" в коментарите съм оставила мейл .И ако искаш ....избора е твой в това вярвам аз Ран в правото на свободен избор . Ти ще избереш дали да общуваш с една обичана Giv и една дразнещо питаща Ves или с една цялостна ....Весела.
Летен инцест, скайп: live:.cid.1b38d873a7d2829c
Вес, все по-трудно ми е да коментирам историите ти. Не знам как да ти обясня чувството, което остават в мен. Още не съм чел втората част и само от очакването...
Ох Изку Куригъл задаваш ли си въпроса как може тази Кукувица не на Цеца, а Вес да харесва толкова твоите топли и човешки разкази :))) За онзи бес във Вес няма да говоря тук . Но като при Нел всичко си има обяснение . Годината приключвам така неразбраните ми Габриела и Вавилон и прекрасните ми Юли и Вал оставям в 2022 . Първородната Нел и любимата Кат ще продължа да ги чупя заради това от което има нужда Вес . И един уикент в планината ще се случи не само като фантазия в главата ми . " Отец Йордан " дали е изживяно преживяно? Аз си знам . И още много изживявания на такова ниво за което ... " Филип " благодаря ти ... ти си знаеш за какво ;)Ves