Banner

18
Внимание!

Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!


На реката

14.07.2018 | sexkupon
Категория: Групов

- И какво, няма ли да отидем на реката? – Елена смешно намръщи нослето си и направи недоволна гримаса.
- Трябва да стоим тука в тревата ли?
- А кое му е лошото? – мъжът ѝ Кирил не разбираше недоволството ѝ.
- Какво да правим сега на реката? Да гледаме как плуват боклуците? Тревата е хубава, а на брега навярно е мокро.
Приятелят на мъжа ѝ Валери хвърли раницата от гърба си. Не му се влизаше в спор, а и Кирил обикновено беше прав. В края на краищата до реката можеше и да се отиде – стотина метра не е много. А тук си беше равна и суха площадка – отлично място за огън, на две крачки има сухи дърва, няма да се наложи да се ходи далеко.
- Така че какво, оставаме?
- Разбира се. Не сме дошли да се къпем.
- Да! – Валери хвана по-удобно брадвата и заудря по брезата.
Месец Май се оказа доста топъл, толкова че още за Първи май хората се устремиха извън града – кой на вилите, кой по-близо до природата. Младоженците Елена и Кирил също се поддадоха на всеобщия порив, но като погледнаха какво е движението решиха да отидат да поиграят билярд. Мина седмица и въпросът за излет сред природата се върна. Вариантът за вила беше отклонен веднага – няма собствена, а вилите на роднини бяха все заети, а и там трябваше да прекарат времето си с лопата в ръка, помагайки в градината. Познаваха се отдавна – запознаха се в университета по време на някакви общественополезни работи, а Елена в това време беше гадже на Валери. Секс с него правеха почти всеки ден и всичко им беше прекрасно, но след известно време се скараха и престанаха да бъдат двойка. След това Елена неочаквано се омъжи за Кирил, което се случи преди половин година. Към обяд слънцето започна да напича така, че те съблякоха първо якетата, а после и пуловерите. Разбира се, че никой нямаше термометър, но температурата на въздуха уверено премина двадесет градуса.
- Интересно каква е сега температурата на водата? – Елена не можеше да се примири, че не стигнаха до реката.
- Тук? Мисля, че е около осем градуса. – Кирил повдигна глава.
- Колко? В тази жега?
- Елена, "жегата" е от седмица, а по реката до преди две седмици още имаше лед.
Валери през това време делово разопаковаше раницата и сглоби на тревата туристическите столове. От раницата той извади пластмасови чинии и чаши, а после внимателно отвори кутията с маринованите шишчета.
- Присъединявайте се.
- На кого говориш? – попита Елена.
- Не на тебе. – Валери беше все така невъзмутим.
- Аз разбира се съм европеец, но жена до шишчетата няма да пусна.
- Не кипя от желание, сами се мъчете. – отвърна момичето.
За няколко минути всичко затихна. Младите хора съсредоточено се занимаваха с храната, а тяхната приятелка се правеше, че разглежда пейзажа. Скоро обаче това ѝ омръзна.
- Жега. – Елена взе салфетка и започна да си вее с нея.
- Смъкни якето или пуловера. – без да се обръща я посъветва Валери.
- Аз пуловер не съм обличала. – все едно ми е горещо.
- Разсъблечи се, нали знаеш че няма да шокираш никого тук?
- Ами да, между впрочем преди век е било нормално жената да е гола, а мъжът да е с фрак.
- Е, с фраковете приключи. – Кирил беше хладен.
- Фракът е клубна дреха и не може да се ходи с нея къде да е, а за останалото не споря. Ако разбира се вярваме на Едуарду Мане, само че това е било преди два века.
- Е добре де, като не искате, няма!
- Как съм? – гласът на Елена едва трепкаше.
Стараейки се да държи ръцете си далеч от огъня, Кирил се обърна, а Елена беше абсолютно гола.
Краката ѝ бяха събрани в коленете, а ръцете бяха поставени малко над тях, така че тя доста приличаше на дамата от картината на френския художник. Кирил се усмихна.
- Добре си, ама ще замръзнеш.
Валери взе остатъка от маринатата и измърмори "Отивам да измия посудата", след което се отправи към реката изразявайки с пъхтене недоволството си. Елена го изпроводи с поглед.
- А ти също ли си недоволен?
- Не, ако искаш да ходиш гола – ходи.
- А ако поискам не само да ходя гола?
- Тогава ще ти се наложи да питаш дали и ние искаме.
- А ако се помоля? Или даже може да не питам. – Елена се допря плътно до мъжа си.
Заедно с последните думи тя сложи ръката си на ципа на панталона на Кирил и членът в джинсите му отреагира незабавно. Когато тя разкопча ципа пенисът му като че ли сам се насочи към устните ѝ. Тя обхвана с края на устните си напрегнатия член и погъделичка с език главичката, така че Кирил се хвана здраво за постелката на която седеше. Елена делово без излишни движения, но и без да се спре и за секунда направи тръбичка от устните си и пусна члена навътре в устата си, чувствайки пулсациите му отначало с небцето си, а после и с гърлото си. Тъй като Кирил седеше на земята тя се наложи да застане на четири крака с дупе вдигнато високо към небето.
- Мамка му! За три минути ви оставих и тук започна разврата. – Валери все така нацупен седна до огъня.
- От какво си недоволен? – наложи се да говори Кирил, тъй като устата на съпругата му беше заета и нямаше намерение да се освобождава.
- Така няма да дочакаме вечерята. – Валери хвърли няколко дървета в огъня.
- Ако си много гладен вземи си сандвичи. – каза Елена.
- Може би ще трябва и да отида в страни?
- Можеш да се отдръпнеш, можеш и да се присъединиш.
От такова предложение Валери не можеше да се откаже, но с него Елена не мислеше да се церемони. Той беше със спортни дрехи и затова тя просто смъкна долнището му надолу заедно със слиповете. Няколко минути се чуваше само учестено дишане, защото Елена бе хванала единия член с ръка, а другия беше в устата ѝ, и никакви други звуци не можеше да издава. Младата жена трудно седеше на колене и нетърпеливо движеше бедра, сякаш се нанизваше на мъжкия член, но накрая не издържа.
- Момчета, искам ви в мен! Киро, Вальо! Хайде по-бързо, искам да свърша!
- Аз също! – Кирил се пристрои отзад и със всичка сила вкара члена си в жената.
Елена изкрещя леко и се опря с нослето си в топките на Валери.
- Давай! Чукай ме! – гласът ѝ беше слаб и хриплив.
Кирил тласкаше и тласкаше своя член в тялото на съпругата си постепенно чувствайки, че вълната на оргазма е все по-близко и по-близко. Последните движения се опита да ги направи максимално силни и усещайки носещия се напред поток сперма хвана коремчето на жена си и се притисна максимално до бедрата ѝ. Тялото на момичето се сгърчи в конвулсии, като че се опитваше да се освободи от обятията му, но той я държеше здраво. В този момент Валери дойде и леко избута Кирил от тялото на Елена. Изморен Кирил се изправи.
- Давай, Вальо! Еби тази кучка! Еби я! – подканваше той приятеля си.
Елена чувайки тези думи от устата на мъжа си подивя. Обожаваше мръсотиите! Членът на втория мъж леко влезе в овлажненото ѝ влагалище.
- Как ти се струва тази курва? Харесва ли ти? – Кирил буквално се надвеси над Валери.
- Да, това е страхотна жена! Каква путка има!
- Момчета, обичам ви! – стенеше Елена.
Валери възхитено гледаше към стоящата пред него на четири крака жена.
- Обожавам да я чукам! И колко е яко, че мога да го направя и сега, когато вече е твоя жена!
- Какво, чуждата жена винаги е по-сладка от собствената, нали?
- Да, а аз нямам и своя! Освен ако твоята Елена не стане и моя жена? Нали не си против?
- Аз не съм против. Елена, искаш ли втори мъж?
- Да, искам двама наведнъж! – простена момичето.
Кирил с наслада гледаше как приятелят му чукаше Елена.
- Имам идея! Давайте да направим сватба, Валери ще се присъедини към нас и ще живеем тримата. Елена, искаш ли така? – възкликна Кирил.
- Да! Да! Много искам! Боже, колко ще е сладко!
- А ти Вальо имаш ли нещо против да живееш с нас?
- Не, ще се радвам!
- И ще ебем нашата скъпа жена заедно!
- О-о-о-! А-а-а-а! – виеше Елена!
Тя положи глава на земята, изпъна гръб и повдигна дупето си още по-високо. Валери буквално я дълбаеше с буталото си! Темпото беше невероятно и топките му се пляскаха в нея. За няколко секунди всички застинаха, а после Кирил с пъшкане се освободи във влагалището на Елена. Тя както стоеше, така и падна на земята без сили да каже нито дума. Само дишаше тежко и се усмихваше, а момчетата ту се споглеждаха, ту поглеждаха пълната със сперма жена.
- Е-е-е. Защо трябваше да чакаме толкова време да се случи това? – гласът на Елена беше едва различим.

НОВ КОМЕНТАР | Анонимен
КОМЕНТАРИ
Анонимен | преди 5 години

СУПЕР ДАВАЙ ОЩЕ ПО ЯКИ