Един ден в училище

26.03.2022 | Анонимен

Очертаваше се нормален ден в училище, но нещата които щяха да се случат в следващите няколко часа щяха да го превърнат в един от най-интересните дни. По време на часа, както си се чудех как ще издържа тези два часа при класната, за мое голямо учудване получих бележка от Моника (една съученичка, за която и не сам си представял, че може да се интересува от мен). Понеже съм си подозрителен, я попитах с поглед дали е от нея, а тя потвърди. В бележката ме питаше нещо за Интернет, защото от скоро си била пуснала и не разбирала много. Понеже бях доста запознат с тази тема ѝ отговорих задоволително на въпроса, но тя не спря да ми праща бележки. За какви ли не глупости ме питаше, на два пъти за малко да изхвърча от стаята, защото класната вече беше забелязала какво става. Това с бележките продължи и втория час, но тя се отклони от първоначалната тема и започна да ме разпитва, дали си имам по сериозна приятелка (макар че сме в един клас не се познаваме много добре). Аз реших да прекъсна писмения разговор, защото не веднъж съм ставал жертва на вземани бележки и прочитани пред целия клас. Тя не възрази, но продължи да ми хвърля многозначителни погледи, които много ме озадачаваха. Когато свърши часа (слава Богу) всички бързаха да излязат, защото следващите часове имахме физическо. Понеже си падам малко кавалер пропуснах момичетата да минат пред мен, а когато Моника се размина с мен сякаш неволно се отърка в мен, като котка чакаща храна от стопанина си. Аз я погледнах, а тя само ми отвърна с една от най-чаровните си усмивки. Както се бях замислил не бях забелязал кога съм застанал на вратата и от мен никой не можеше да мине. От това състояние ме изкара викът на Митко, който вече му беше писнало да чака. Когато господина ни провери, аз реших този път да не играя тенис на маса, а да отида да поиграя волейбол в салона, но нямаше как да вляза в салона през нашата съблекалня, защото беше заключена. Когато почуках на врата на женската (нали казах вече, че съм възпитан), отвътре е чу само едно “да”. Влязох и заварих Моника да се облича, още не си беше сложила горнището на анцуга и черния ѝ сутиен очертаваше красивите ѝ гърди. Аз се смутих побързах да изляза, но тя ме спря с думите “Изчакай ме”. Реших да остана, а и гледката ми харесваше. Когато се наведе да си вземе горнището, гледката не ми понесе и се измъкнах с репликата:
- Аз отивам да играя, чакаме те.
Вече мина първия час, а Моника никаква я нямаше. Понеже топката се качи на терасата в салона се качих да я взема и видях Моника да седи на пейката и да се самозадоволява. Забеляза ме чак когато се приближих до нея и запитах:
- Няма ли кой да се погрижи за това, та си се заела ти?
- Еми ти се правиш на ударен и аз реших сама да се справя с проблема. – отвърна с треперещ глас от възбуда тя.
- Е, вече съм тук и ако искаш ще заместя ръката ти. – ухилих се аз.
Хвърлих обратно топката обратно и им казах, че идвам след малко. Застанах пред нея на колене, свалих ѝ горнището на анцуга, разкопчах ѝ сутиена и пред мен се откриха две прекрасно оформени гърди. Започнах да ги милвам и целувам, а през това време тя беше впила пръсти в гърба ми, чиито мускули се бяха издули. Леко започнах да облизвам зърната ѝ, които издаваха възбудата ѝ. Продължих надолу и покрих коремчето ѝ с целувки, които запалиха още повече огъня на страстта в нея. Стигнах до нейното “котенце”, което ухаеше прекрасно, като нарочно го заобиколих и обходих вътрешната страна на бедрата ѝ с език. Накрая се съсредоточих върху нейното пиче. То беше добре поддържано. Минавах с език по цялата му площ, но постепенно прехвърлих вниманието си върху клитора ѝ. Подхождах към него с голяма нежност, защото въпреки малките си размери може да има въздействието на запокитена ръчна граната. Не бях забелязал кога е минало времето, но изведнъж отдолу се дочу гласа на господина, който каза на волейболистите да ходят да се обличат и за това прекъснахме това приятно занимание и хубаво направихме, защото когато тръгнахме надолу се появи една наша съученичка (Виктория) за да ни викне:
- Аре бе… к’во стана!
- Ааа, нищо. – отговорих аз.
- Коментирахме нещата от живота. – добави Моника.
- Хмм… – замисли се Виктория, явно беше заподозряла нещо.
Другите момчета вече се бяха облекли и бързаха за да ходят на по бира. Аз им казах да не ме чакат, така че се озовах сам в съблекалнята. Тъкмо си завързвах маратонките, когато вдигнах очи и съзрях Моника да стои до вратата. Затвори я и се запъти към мен. Когато се доближи ми прошепна в ухото:
- Сега е мой ред…
Тя се насочи надолу към вече издутия ми панталон. Разкопча ми колана, последваха го и копчетата, накрая вече и боксерките не бяха пречка. Тя пое члена ми в устата си и тогава той вече започна да придобива реалните си размери. Тя беше доста опитна в правенето на минети и това беше само в мой плюс. Обхождаше главичката ми с език и това направо ме побъркваше. Имах чувството, че съм на седмото небе. Почувствах, че голямото удоволствие идва и когато топлата ми сперма опръска лицето ѝ от гърлото ми се изтръгна вик на наслада. Щом излязохме от съблекалнята заварихме Вики да ни чака с голяма усмивка на лицето:
- А така значи, нещата от живота? – каза тя и усмивката ѝ стана още по широка. - Ах вие палавници!
С Моника се спогледахме и избухнахме в смях. И тримата се запътихме към стаята, защото вече бяхме почнали. Понеже момчето до което седях го нямаше, а тия пред нас явно бяха избягали, Вики се настани до мен, а Мони седна на предния чин. Имахме физика и урока беше важен, но ние не можехме да се съсредоточим, защото постоянно си шепнехме разни мръсни думички и се заливахме от смях. По едно време Виктория ми пусна ръка направо в дънките. Ръката ѝ беше малко студена, но усещането беше приятно. Аз първоначално започнах да се оглеждам някой да не ни види, но забелязах че всички пишат нещо и се успокоих, без т’ва бяхме на последния чин. Отпуснах се и се отдадох изцяло на удоволствието. Мони ме погледна и веднага разбра по израза на лицето ми какво става под чина. Аз затворих очи и тотално съм се унесъл. Стресна ме гласа на госпожата, която се провикна:
- Ей, Емиле (така се казвам аз), тук не ти е спалня! Ела да решиш задачата на дъската!
- Ъ-ъ… сега не може. – отвърнах притеснено аз.
- И защо, ако мога да попитам? – запита ме със злоба в гласа тя.
- Еми… нещо ми е изтръпнал глезена и не мога да ходя. – започнах да се оправдавам.
- Но после да не кажеш от къде се е взела слабата оценка! Кой иска да я реши? Ще се използва тази фор…
Вече не я слушах, защото Вики отново се беше заела отново с “изтръпналия ми глезен”:
- Трябва хубаво да се разтрие, за да не се схване още повече. – засмя се тя.
Понеже това ни беше последен час се разделихме само с по една целувка. Моника ми поиска тетрадката по литература да препише нещо и аз разбира се ѝ я дадох. По пътя за нас така се бях замечтал за следващия учебен ден и за малко да ме блъсне кола. Не си бях представял, че ще очаквам с нетърпение да отида на даскало. Когато на сутринта пристигнах в училище не заварих Мони и Вики и това ме учуди. Явно Диана беше забелязала учудената ми физиономия, приближи се и ме осведоми:
- Ако търсиш Мони, тя днес няма да дойде, но ми се обади по телефона и ми каза, че трябва да минеш през тях в голямото междучасие, нещо си си забравил вчера.
- Мерси.
Замислих се какво толкова трябва да ми дава и се сетих, че вчера ѝ дадох тетрадката си по литература. Понеже живееше близо изчислих, че времето през голямото междучасие ще ми стигне ако вървя по бързо. Когато звънеца оглави началото на голямото междучасие аз се забързах към тях. Явно не бях преценил правилно времето, защото когато звънях на вратата имах за връщане само осем минути. Тя ми отвори вратата и аз направо изтръпнах – беше по бельо и то не какво, а червено (любимия ми цвят)!
- Няма ли да влезеш? – попита ме със съблазняващ глас.
- Ще закъснея за контролното, аз и без т’ва нямам оценка по химия. – вече предусещах какво ми готви ако вляза.
- Е голяма работа! Влизай… – подкани ме тя.
Прежалих контролното и влязох, но това което видях вече ме разби. На дивана в хола лежеше Вики – чисто гола. Настаних се до нея и тя веднага започна да се умилква около мен, а Мони не се забави. Тогава осъзнах, че това е било капан, но от най-хубавите обаче. Не губихме много време – и на тримата ни се искаше да го направим, защото ни държеше от вчера. Аз бях вече готов. Моника ми събу дънките, после ми свали и боксерките, а от там се показа моето мъжество. Вики само това чакаше, яхна ме и впи устни в моите. Едната ми ръка се бе заела с путенцето на Мони, която много бързо се беше отървала от секси бельото, а аз с другата мачках циците на Вики, която се беше развихрила върху моя член. След малко реших да сменя партньора. Измъкнах се от Вики, сложих Мони да легне по корем на дивана и ѝ го ръгнах право в дупенцето. Явно ѝ беше за първи път, защото тя изкрещя от болка, но след малко си личеше, че изпитва удоволствие. През това време Вики така се беше настанила на облегалката на дивана, че да може да ѝ шпакловам “катеричката”, която не беше опитвала движенията на моя език, но бързо ѝ станаха приятни. Изведнъж те си прошепнаха нещо, Мони се обърна по гръб, а Вики легна с лице върху нея.
- Давай тигре! – казаха в един глас те.
Не чаках втора покана. Започнах да ги трамбовам една по една – един тласък във Вики, един в Мони. И те не си губиха времето – така си бяха вплели езиците, че имах чувството че са едно. Тази гледка ме възбуждаше още повече и кулминацията не закъсня. Извадих си го в последния момент за да опръскам двете им задничета. След като изхвърлих и последната капка те се завъртяха и започнаха да се облизват една друга. След като полежахме малко на дивана, за да си починем, аз реших да си взема един душ. Понеже не си бях в нас нямах хавлия и ми се наложи да изляза от банята гол. Когато се запътих към хола да питам Моника за кърпа ги заварих с Вики в поза 69. Това ми възвърна силите и всичко се повтори наново. Аз реших да не се връщам в училище, за да можем да продължим това забавление, а пък и родителите на Мони щели да се приберат късно. Така целия следобед го прекарахме в оргия. Когато стана време да си ходя и тримата бяхме на мнението, че това трябва да се повтори и решихме че ще е в събота. След като се прибрах легнах на леглото и се замечтах за идващата събота. “Не ми пука за даскало, само да дойде по бързо” – помислих си аз.