Парти с лош край

22.09.2021 | Анонимен

Иво беше на 24 години, синче на богати родители. Прекарваше дните си в кафетата на Студентски град, пиейки и сваляйки момичета. Пред приятелите си се стараеше да се държи мъжкарски, но си беше педерастче по душа. Беше лапал няколко пъти, дори веднъж отиде на проститутка за да го оправи отзад. Скуката обаче бе почнала да го обзема. Секса с жени му беше скучен, дори и по-извратените неща. Искаше да опита нещо ново. Нещо рисковано. Живееше сам и разполагаше с необходимото да организира парти вкъщи. Проблема беше, с кого? Приятелите му не ставаха, не искаше да се разбира какъв е. Обявите в сайтовете бяха за чикиджии. Беше пускаш няколко пъти и все не се получаваше. Дълго мисли, но все не му идваше идея. Накрая реши, че е време да действа смело. Обезкосми се, облече си секси бельо под мъжките си дрехи и отиде на дискотека. Беше решил да си хареса някоя компания студенти и да види дали няма да лапнат. Влезе в клуба и седна на бара. Огледа хората които се бяха събрали. Имаше няколко подходящи групички които му допадаха. Поръча една бутилка водка на барманката, взе я и се насочи към първата компания. Бяха 8 момчета – всичките изглеждаха на по 19-20 години. Вече бяха пийнали. Иво, без да му мисли много, се обърна към един от тях:
- Леле от кога не съм те виждал. Какво правиш тука?
Момчето учудено го погледна.
- Брат, имаш грешка. Не те знам кой си.
- Чакай, не си ли от първа немска? – Иво продължи да блъфира.
- Не, аз съм от Варна, братле.
- Оф, много съм зле, сори пич. Обърках те с един бивш съученик. Така се бях наточил да напием, ама карай. Аре, лека...
Момчето обаче беше видяло възможността за пиене на аванта.
- Е, то, пак може да се надрънкаме. Тая бутилка ти сам надали ще я изпиеш. Освен ако не си с компания?
- Заеби, сички са по морето, мислех и аз да се насоча натам утре. Бахти скуката е.
Иво се намести доволен на тяхната маса. След час, всички бяха пияни и разговаряха все едно се познават от 100 години.
- Пичове, искате ли да ви водя у нас? Имам бело и още пиене. Може и курва да си поръчаме… аз черпя.
Идеята, за още пиене и ебане, се хареса моментално и скоро всички се изсипаха в апартамента на му. Момчетата бяха доволни, домакина ги почерпи добре с алкохол и дрога. Забаламоса ги, че ще се обади на две колежки, които да дойдат за партито. В 3 сутринта, всички бяха вече надрусани доволно, възбудени и се чудеха къде са пичетата, които са им обещани. Иво реши, че е време да се действа. Отиде в спалнята, извади си портфейла и преброи с какви кинти разполага. Върна се в хола.
- Пичове, мацките не могат да дойдат. Обаче, сега ще ви предложа нещо. Тука имам около 2 бона кеш… – хвърли банкнотите на масата. - Ако искате, ваши са, но имам едно условие.
Всички се умълчаха. На никой не му беше ясно какво точно става. Иво продължи:
- Искам да ме изнасилите.
Всички избухнаха в смях. Иво ги поизчака да се успокоят и продължи:
- Сериозно говоря. 2 бона не са много кинти, но все е нещо за студентчета като вас. Дайте ми 5 минути да се приготвя и действаме?
Тарторчето на компанията прибра парите и почна да ги брои. След малко погледна Иво със замътен и ядосан поглед:
- Педерастче си, а? И кво? Искаш да те ебем?
- Не да ме ебете. Да ме изнасилите! – каза Иво изпивайки чаша водка на екс.
Това бяха последните му думи. Една ръка изви дясната му ръка зад гърба му, докато друга го заключи в мъртвешка хватка през врата. В пияното му съзнание се мерна мисълта, че това беше лоша идея. Никой не знаеше какво се случва, не бе взел елементарни предпазни мерки. Секунди по-късно лежеше в безсъзнание на пода. Гостите му го гледаха отвратено. Тарторчето ги огледа и каза:
- Чухте какво иска мръсния педал. Давайте!
Дрехите му бързо бяха съдрани и свалени. От време на време Иво имаше проблясъци на съзнание, но силния коктейл от наркотици и алкохол го беше довел до ступор. Беше като парцалена кукла, която си подхвърляха. Повърна докато един го чукаше в гърлото. Хвърлиха го на холната маса. Един го хвана за косата и взе да го тъпче в устата, докато друг го оправяше безмилостно отзад. На никой не му направи впечатление разфокусирания му поглед или факта, че едното му око се беше извърнало нагоре в орбитата си. Бяха бесни животни, които искаха да унижават и нараняват. Минаха го всички. Дрехите му бяха изпокъсани, ануса му беше подпухнал и изранен, от лицето му капеше сперма. Тарторчето го погледна по внимателно и забеляза, че нещо не е наред. Още дишаше, но нещо в погледа му липсваше. Приближи се до лицето му и му заби жесток шамар. Нищо. Последва втори. Пак нищо. Обзет от паника, хвана косата му, вдигна главата му от пода и продължи да го млати с ръце, с надеждата, че ще се събуди. Нищо. Паниката се смени с объркване, което доведе до ярост. Шамарите ставаха по-слаби и по-слаби. Накрая момчето, го погледна с помътения си от алкохола поглед и без да мисли засили главата му към пода. Разстоянието беше малко, но силата не беше. Нямаше и килим който да омекоти удара. Всички чуха тъпия пращящ удар. От ухото на Иво се стече струйка кръв. Краката му конвулсивно потрепнаха, после застинаха. Здравото му око, сякаш разбра какво става и се фокусира върху лицето над него, после отново помътня. Намери го домашната му прислужница чак другия следобед. Дишаше, едва. Тялото му беше живо, макар и жестоко пребито, но мозъка му беше унищожен.