Съквартирантката (част 1)

17.07.2021 | Анонимен

Здравейте! Казвам се Иво, на 44 години, от месец разведен, добре изглеждащ и доволно надарен. След развода се изнесох в стария си апартамент във Варна от студентските години. Близо 20 години го отдавах под наем, изчистих си го, освежаващ ремонт, тъкмо за отново ерген. През деня на работа, вечерта купони с приятели и колеги. Една вечер едното момче от компанията ме попита:
- Абе ти тука си сам, нали?
- Да и?
- Абе голям е апартамента ти.
Наистина беше голям за сам човек, три спални, всекидневна с бокс кухня и пр.
- Една позната си търси квартира, че ме помоли да ѝ намеря, тиха приятна жена е!
- Аха ясно, ами ще си помисля и ще ти звънна тия дни.
Свърши купона, разчистих и си легнах, но от думите на авера не можах да заспя. Сам съм, голям е наистина за сам човек, а и парите ще ми дойдат добре, тъкмо издръжката на децата. Звъннах му още на сутринта.
- Ванка (така се казваше момчето) малко повече инфо за жената?
- Ха-ха-ха брат, ще ти хареса, готина е няма да имаш ядове с нея!
- Окей, уговаряй се и идвайте към нас.
Вечерта дойдоха, през вратата влезе прелестно създание! Дълга кестенява коса, маслинено черни очи, усмивка 24 карата с лек грим, фина лятна рокля на флорални мотиви с копчета от деколтето до колената, деколтето разкопчано, показващо не много големи гърди, стегнати във фин сутиен. Копчетата стигаха малко над коляното, на гладко избръснатите крака, верижка на глезена, краката в сандали на ток.
- Здравейте, Наталия, приятно ми е!
Загубих ума и дума, само изтърсих:
- Иво… и на мен.
Ванката седеше и се кикотеше зад гърба ѝ, като бит педераст, държейки саковете ѝ.
- Айде мърдайте от вратата, че тежат тия сакове.
Поканих я в хола, Ванката се запъти веднага към хладилника и извади три бири.
- За мене розе, ако може. – закокетничи Наталия.
- Иван, имаш ли розе бре? – изръси простака.
- Сядай, аз ще налея на дамата!
Просна се нашенеца на фотьойла и пусна телевизора. Налях във висока чаша на столче розе и добавих две бучки лед. Подадох го на Наталия и вдигнахме тост за бъдещето съквартирантство!
- Благодаря, точно така го обичам, топло с две бучки лед! – и отпи още една глътка. Започнах да разпитвам естествено, от къде е, с какво се занимава и пр.
- На 52 години съм, щастливо разведена от три дена, със син на 33, от тука съм си… Варна де. Бившия ми мъж взе апартамента. Имам цветарски магазин и магазин за бельо.
- На 52?! – изръсих първосигнално. - Въобще не можех да предположа, давах ви макс 40, да кажем колкото мен 44, ама 52...
Зачерви бузки и закокетничи.
- Благодаря, старая се да се поддържам във форма. И вие не ми изглеждате на 44, а на по-малък.
Ванката започна да се подсмихва:
- Аз ще ви оставям, да се оправяте, да ѝ покажеш апартамента де.
- Знаеш къде е вратата, бягай!
Допихме си питиетата с Наталия и предложих да я разведа, предложих ѝ като кавалер да си избере стая. Помогнах ѝ с багажите и я оставих да си почине и да се оправя. Приготвих вечеря, сложих масата и отидох да я поканя, стигайки до вратата, чух телефонен разговор на почти висок тон:
- Не, казах ти, колата няма да я вземеш, аз съм си я купувала! Магазините са също мои! Да, на земите на баща ми са, точка по въпроса! Да, ще се видим в съда!
Отдръпнах се, изчаках малко и почуках леко.
- Вечерята е сервирана, заповядай!
Вратата се отвори, стоеше пред мен ядосана с вързана на кок коса, очила за четене с фина рамка, а надолу, надолу олеле майко... по сутиен, фин нежен също с флорални мотиви, от тази тънката материя, прозиращата, малките ѝ гърди се виждаха задоволно, големи ареоли и сочни зърна. Надолу плоско коремче с плочки, с виснала леко кожа от годините и спорта. Прашки комплект със сутиена, през материята се виждаше примамлива прическа. Онемях, ченето до земята, а езика до глезените ѝ, лиги текнаха, очите нагоре надолу. Едвам се окопитих и повторих с леко дрезгав глас:
- Вечерята е сервирана, наливам питиетата.
Завъртях се за да прикрия ерекцията.
- Благодаря, обличам се и идвам.
Дойде след малко, облечена по домашна рокля, без сутиен, а по късно разбрах, че и без гащи. Налях питиетата.
- Топло с две ледчета. – и се усмихнах, получих усмивка в отговор.
Налях си ракия и седнах срещу нея, вдигнахме тост, тя благодари за вечерята.
- Изглежда много добре, сигурна съм, че е и вкусна!
- Надявам се да ти хареса, единственото хубаво нещо, което научих от бившата.
Засмяхме се. Вечерта мина в хапване пийване и раздумка, при едно преместване на краката от крак на крак, роклята ѝ се беше набрала и пред мен лъсна избръсната ѝ путка със закачливата прическа. Както бях по шорти, палатката започна да набъбва. Вече беше късно, а деня динамичен, раздигнах масата и се отправихме да си лягаме всеки в стаята си. Дните отминаваха, почти не се засичахме с Наталия, макс за половин един час. Една вечер от работа направо в кръчмата, а оттам на дискотека. Доволно почерпени, Ванката ме бутна изведнъж и вика:
- Гледай, какво прави квартирантката ти! – и ми сочи бара.
А там Наталия, прическа, плътно прилепнала рокля по тялото, няколко пръста под дупето, висок черен ток, отпива, а около нея, като мухи на мед, навлеци да я свалят. Седях и гледах как се отегчава, реших че трябва да измисля нещо за да я спася. Платих си сметката на масата, приближих се с бърз ход към нея, прегърнах я, дарих я със страстна целувка.
- Извинявай скъпа, че се забавих толкова. Готова ли си да тръгваме?
Без да чакам отговор я придърпах и излязохме от заведението, оставяйки сметката на навлеците. Качихме се в такси, тя ми благодари с целувка по бузата и заспа на рамото ми. Аромата ѝ беше побъркващ, седях и поемах с пълни дробове, прегърнах я, само в огледалото видях погледа на таксиджията.
- Късметлия си моето момче, късметлия. – и ми намигна.
Платих таксито и я понесох на ръце към апартамента. Сложих я в леглото ѝ, събух ѝ обувките и роклята, под нея секси тялото ѝ в черен сутиен, от тези като в секс шоповете, а отдолу с прашки, ама не какви да е, ами с перли впити в путето, а в дупето тънък конец впил се в прелестните ѝ бузки, дупе един път. Надървих се на макс. Завих я и отидох в хола, налях си уиски и заспах на дивана.