Знае ли човек

10.07.2021 | Анонимен

Събота късен следобед. Точно като в онази песничката. Пролет е и децата са на разходка, по магазините. Вече е така, вместо на Витоша – хукваш по хипермаркетите, а там има всичко! Даже и кина. Ние с жена ми сме си у дома. Идиличната атмосфера се подсилва от липсата на каквито и да било планове за оползотворяване на предстоящата вечер. Всеки от нас се е захванал с нещо, сякаш да залъже времето, което си мислим, че притежаваме в изобилие. Тя тършува в Интернет, а аз се подмотавам около една стара стереоуредба, полагайки неистови усилия да я възстановя. По-скоро това е опит за носталгично докосване до лудите, но отминали години на младостта. Да, младостта... Тя уж все още не си е отишла, ама нещо не се връзват вече съвсем нещата. Аз съм малко над, а съпругата ми е малко под... 40-те, каквото и да означава това. Но! Все пак тя изглежда доста съблазнително за “изминатия пробег”. Нещо повече, с годините тя все по-убедително излъчва зрялата увереност на жена, която знае какво иска от живота. Иначе жена ми е една съвсем средностатистическа съпруга, със своят средностатистически ръст, тегло, бюст и прочие. Даже и в сексуалността си тя е в златната среда. Не е чак толкова палава и игрива, не се впуска в бурни вакханалии, не държи на оралния елемент, ако това не се налага и не харесва аналния секс, та дори и когато това се налага. Анален пробвахме общо взето три пъти, но тя не го хареса. Боляло я. Щом е така, така да бъде... За волни съчетания от трима и повече играчи и дума не даваше да се обелва. Обаче, знае ли човек...

Е, все пак си пада по стандартния секс, разбира се и... дръжте се да не паднете – тя много харесва мастурбацията! Е, нали все пак нещо трябва да я разпалва, защото всеки от нас си има фантазии. И знаете ли каква е причината – обожава клиторния оргазъм. За целта ползва един клиторстимулатор, а понякога включва в играта и вибратор. Изкарва по десетина кулминации на сеанс. Аз много ѝ се радвам и обожавам да я снимам в тези нейни предизвикателни пози, когато похотливо се отдава на удоволствието. Тя обаче не пропуска да подхвърли по някоя остра критика по повод моите фотографски наклонности. Съвсем обикновени семейни отношения за една средностатистическа съпруга. Знае ли човек... И така, ремъкът на грамофона се беше разтегнал и се чудех откъде да намеря нов. Тя пък негодуваше от скоростта на компютъра си или по-скоро от липсата на такава. Съботен следобед, в който времето се влачи монотонно. Изведнъж телефонът ми звънна. Стоян беше. Той е приятел от квартала. С него сме израснали заедно. Бил тръгнал да се шляе в този следобед, защото пак останал сам в къщи, та ако нямам нищо против – да му пийнем по биричка в кръчмето на ъгъла. Той е добро момче със здраво телосложение, но инак е по-скоро затворен и спокоен тип. Скромен и уравновесен, без излишни надувки. Навремето му направих услуга и оттогава все гледа да ми демонстрира предаността си. Такива като него са на привършване.
- Каква бира, бе! Тук съм разглобил стария комбайн и се дзверя у него. – казвам му. - Ако искаш, ела в къщи да му цапнем по ракийка.
Нави се. Споменах му, че сме сами с жена ми и... Гръм и мълнии! Проблесна ми една идея! Затворих телефона и започнах да агитирам моята съпруга да си облече нещо “по-така”, та да изплакнем око, събуждайки остатъците от онази наша младост, така да се каже. Тя се намръщи. Не! Не било добра идея. Какво “по-така” да си сложи и то в къщи. Тя да не е гейша, та да се фръцка по еротично облекло пред застаряващи типове, като нас със Стоян. Преди години, още когато се оженихме, я убедих да носи класически чорапи и жартиери. Накупих и доста богата колекция и оттогава тя се докарва с тях, когато излизаме на по официални мероприятия. През зимата, обаче ми отказва категорично, под претекст, че било студено. Да, ама аз не се предавам без бой и преминавам на компромисен вариант – чорапогащник, но на голо. Започнах да ѝ купувам чорапогащници от онези, които са без уплътнена платка от долу, за да може шевът, свързващ крачолите, да се впива в нея, притискайки и стимулирайки клиторчето. Тази моя прищявка реши нещата – започна да ѝ харесва. Обаче знае ли човек... Та казвам ѝ:
- Сложи си един чорапогащник на голо и една по-дълга тениска, без сутиен отгоре...
- Ти луд ли си? По чорапогащник в къщи! Стоян какво ще си помисли? За сутиена съм съгласна, но за другото, не! – отсече тя.
Ей, голям инат, ви казвам. И добави:
- Един къс клин мога да си сложа.
Как не се сетих по-рано! Тя има един бял найлонов клин до коляното, който е много тънък и почти прозрачен, Поради тези си показатели, тя го игнорираше при подбора на ежедневното си облекло.
- Добре, но с белия клин! И то на голо! – запънах се и аз.
Жена ми нещо не каза и отиде в спалнята. Знае ли човек... Стоян дойде. Поканих го да се настанява в хола на ниската масичка при креслата и дивана. Нашият хол е с две зони – за хранене и зона за гости, за да се спести пространство, а кухнята е като “бокс” към него. Голямата трапезна маса беше вече заета от разглобената уредба и огромният набор инструменти, разхвърляни върху нея. Домързя ме да ги премествам, въпреки че отлично знаех колко е неудобно да хапваш и пийваш, прегъвайки се като дърводелски метър на ниската маса. Реших да рискуваме все пак. Грабнах ракията от хладилника и чашките за нея и ги поставих на масичката. Стоян се оглеждаше за нещо и се двоумеше къде точно да седне – на дивана или на креслото. Загрях какво му трябваше и се върнах в кухненския бокс. Взех пепелник, две чаши за безалкохолно и бутилка минерална вода. Трябваше още салатка и мезенца. Приятелят ми се усети, че ще пречи на пренасянето на провизиите и седна на дивана. Разлях напитките по чашите и си казахме наздраве. Жена ми се появи. Поздравиха се, както му е редът. Заредиха се и неизбежните въпроси за състоянието на всички възможни роднини и познати, след което тя се захвана с мезетата. Беше със светлосиня къса туника и... Белия клин! Загледах я – под тънката материя зърната на гърдите ѝ загатваха за паралелния характер на поклащанията им при всяко нейно движение, а бедрата изглеждаха неустоими в стегнатия бял найлон! Мезелъците дойдоха и нещата приеха травиален характер. Скъпата ми половинка ме измести от креслото, за да “не ни обикаля” при обслужването на масата и аз седнах на дивана, отдясно от Стоян. Отвори се сладка приказка, бъбрихме за какво ли не. Стоян бързо напредваше с ракията, за разлика от моята нежна половинка, защото по принцип тя пие само вино, но сега е направила компромис и си е сипнала една малка ракийка. Ей така – заради прясната салата, както тя самата се изрази. Стоян започва да пали цигара от цигара, а аз взех да съжалявам за пепелника. Обаче – знае ли човек... И така, жена ми е седнала в креслото от ляво на Стоян. Ах, тази ниска масичка... От позицията на дивана се откриваше пряка видимост между бедрата на моята изгора и късата туника не можеше да прикрие онова място, за което ние мъжете си губим и малкото останал разсъдък. Стоян не реагира обаче. Той също е женен. И неговата съпруга също е средностатистически тип, но се е отдала на кариерата си в една рекламна агенция, което ще рече, че е заета непрекъснато. Ех, как прозвуча само, сякаш Стоян през всичкото това време мързелува. И той бачка здраво и поради тази причина децата им израснаха някак сами, но пък станаха абсолютно самостоятелни, както децата, така и самият Стоян. Пълен либерализъм, но самостоятелността на моя приятел постепенно се трансформираше в една самота, особено по отношение на семейните занимания от по-интимен характер. Тази самота бе отворила пък от своя страна една празнина, която той компенсира с алкохол. Станах да покажа на Стоян ремъка за грамофона и телефонът ми отново иззвъня. Този път беше един колега, който започна да ме запознава нашироко с нововъзникнал проблем, въпреки че бе събота. Духом се пренесох в работата. Всеки разговор, та било то и най-дългия служебен разговор, проведен в съботен следобед, си има край. Съзнанието ми бавно се завърна в хола. Какво беше сега? А, да – ремъкът. Взех го и сядам пак на масата. Я, да му се не види... Стоян се е разгорещил, та пот се стича по челото му. От ракията ще да е, рекох си. Ама и той прекалява с това пиене. Гледам жената е разместила чашите и в ъгъла на масата между тях е сложила лаптопа си, за да гледат снимки на децата, пейзажи от миналото лято, спомени от морето и прочие. Тя се е навела напред, защото мониторът е извъртян така, че и Стоян да може да вижда. И нали споменах, че масичката е от ниските, та това нейно навеждането е предизвикало леко раздалечаване на коленете ѝ, откриващо неописуема гледка между тях. Моят приятел се е наклонил също напред, за да следи снимките на екрана, но от тази позиция можеше да следи не по зле и едни други, много по-вълнуващите картини между бедрата на жена ми. Вгледах се и аз и о, небеса! Клинът се беше впил неустоимо, откроявайки така наречената “камилска пета”. Еластичността му нашепваше за сладострастие, следвайки всяка извивка на устничките, врязвайки се между тях. Материята прозираше точно толкова, колкото да подчертае детайлите на гладко епилираната ѝ прасковка, но от друга страна завоалиращия ефект разпалваше яростно въображението. Погледнах я в очите, а тя май само това чакаше и срамежливо се усмихна, сякаш искаше да ми каже “Ами, нали това искаше!”, и като за потвърждение разтвори още бедра. Смигнах ѝ едва забележимо и се усмихнах, за да я насърча. Пак погледнах там долу. Сънувах ли? Найлоновата материя на клина сякаш започна да прилепва още по плътно! Дали пък и прозрачността му не се подсилваше и от сладкия нектар на настъпващата възбуда, който оросяваше финият найлон в този миг. Сънувах ли? Тя очевидно вече беше възбудена и това явно ѝ харесваше! Знае ли човек... Хвърлих един поглед към Стоян. Горкият... Алени петна избиха по лицето му. Изражението му подсказваше, че цялото му внимание е ангажирано някъде другаде и той дори не си правеше труда вече да поглежда, па макар и от благоприличие към монитора. Панталонът му се беше издул вдясно от ципа. Ето ти още един възбуден! Нямаше накъде, трябваше да направя нещо, за да се измъкнем от неловката ситуация. Директно хванах бика за рогата:
- Стояне, твоята жена ходи ли така предизвикателно в къщи?
Той се сепна и опита да прикрие възбудата си.
- Кой? Моята ли? Жена ми ли? Как така предизвикателно? – сякаш не разбираше ситуацията.
- Ми така… без гащички, да речем. – подхвърлих аз.
Мигновено жена ми сви колене и пое дълбоко въздух, готвейки се да изригне с куп упреци срещу мен, прострелвайки ме с поглед.
- Нали е много секси моята Сърничка, Стояне? – побързах да изпреваря урагана. - Я, нещо ти отеснели панталоните, бе приятел!
Жена ми замълча и отложи тактически атаката. Стоян се опита да прикрие подутината на панталона с ръце.
- Айде стига с този морализъм! – продължих аз. - Ако на някой му е неприятно всичко това, да си каже. Мисля, че недоволни няма! Щом ни харесва, значи няма никакъв проблем. Плюс това красивите неща трябва да бъдат показвани, за да бъдат оценени!
Стоян се поокопити и като доказателство изпи на екс ракията си. След като преглътна намръщено попита:
- Ти не си ли против? – попита той.
- Нямам нищо против, щом не се влагат чувства. Още повече, че един верен приятел би могъл да оцени някои по-лични неща, щом имаме съгласие, де. – мъдро добавих аз.
За да сваля още малко напрежението налях на всички от ракията, като този път на моята половинка сипах повечко. Тя също отпи.
- Така и така гледаме снимки, ами дай да видим от онези другите! – подхвърлих на моята аз. Тя отново се опита да ме смрази с погледа си, но този път в него сякаш се четеше и едва забележима дяволитост.
- После да не съжаляваш! Няма ли да ти е неудобно от Стоян? – онзи странен блясък в очите и припламна отново.
- Какви снимки? – сфъфли Стоян.
- Малко по-еротични, на жена ми, разбира се. – небрежно поясних.
- А, така ли? Нямам нищо против, стига и тя да е съгласна. – започна да набира увереност моя другар.
- Снимките са със строго интимни и ако придобият и най-малката публичност ще стане много неприятно! – отсече съпругата ми. - Как ще погледна жена ти в очите после, бе Стояне?
- Тя няма как да разбере, защото не се интересува от моите проблеми... И от мен! – смънка Стоян.
- Ти да не си на сухо? – полюбопитствах аз.
Стоян въздъхна и гаврътна и тази чашка на екс.
- Добре, но снимките ще подбирам аз! И да знаете, че нещата могат да излязат от контрол. Разчитам на коректност! – добави тя и се наведе към лаптопа за да активира въпросните снимки.
На екрана се заредиха нейни фотоси от морето по бански. Е, вярно – доста изрязани бански, избрани по мой вкус и облечени по мое настояване. После се появиха други снимки от разни светски събития, където тя беше доста привлекателна и секси, но не и разголена. Стоян зяпаше в монитора, а и нямаше къде другаде за гледа, защото нейните бедра бяха плътно прилепнали едно до друго в този момент. Аз започнах да негодувам. Подканих я да ни покаже нещо по предизвикателно. Жена ми направи гримаса на отегчение и... Гръм и мълнии! На екрана се появи тя, в същото това кресло, в същия този хол, но в черен корсет и черни чорапи, преметнала крак върху крак, устремила предизвикателен поглед към фотографа – демек в мен. После позата се смени с друга по-свободна, която вече разкриваше и съвършенството на прозрачните ѝ гащички. Заредиха се низ от подобни горещи кадри. Кулминацията настъпи с една експозиция, където тя се беше излегнала по гръб върху спалнята ни, зареяла премрежен поглед някъде нагоре, а широко разтворените ѝ крака, опаковани в черната коприна, сякаш улавяха погледа на зрителя, за да го насочат към неустоимите форми на сочната и напращяла сливка. Стоян онемя. Жена ми го погледна крадешком. Очевидно реакцията му ѝ хареса. Тя прие предизвикателството и активира следваща снимка, още по възбуждаща. След това дойде ред на трета, четвърта и така нататък...
- Харесва ли ти? – попитах го, разбирайки дълбоката тишина.
- Иска ли питане, жена ти е страхотна! – каза той
Станах и отидох при нея, целунах я по бузката и повдигнах туниката нагоре, за да разкрия гърдите ѝ. Тя не се възпротиви.
- Скъпа, свали този секси клин и ни покажи сладката си прасковка на живо, моля те! – горещо я приканих аз.
Тя беше приела да води играта и се усещаше, че изцяло държи контрола над нас. Това ѝ харесваше. Не я бях виждал чак толкова похотлива. И на мен ми харесваше!
- Ще ти направя удоволствието. – обърна се към мен. - Всичко си остава тук, обаче и разчитам на дискретност! – сега погледна и Стоян в очакване на отговор.
- Бъдете сигурни! – отсече Стоян.
Ама знае ли човек... Жена ми смъкна бавно клина, намести се на креслото и провокативно разтвори краката си, поставяйки ги на подлакътниците. В тази поза нежните устнички на вагината ѝ се разпукнаха, сякаш бяха венчелистчетата на нежно цвете под първите пролетни слънчеви лъчи, разкривайки любопитния клитор. Ръката ѝ докосна чувствената плът. Пръстите леко обходиха всички бленувани гънки и уж случайно се насочиха към сгушената пъпчица на страстта. Задържаха се там и започнаха да я масажират с кръгообразни движения. Страстта мигновено я връхлетя, предизвиквайки допълнително разтваряне на подстъпите към влажния отвор към утробата ѝ. Погледът ѝ беше досущ като този от снимките – зареян накъде там горе. Простена и бавно сведе премрежени очи към нас. Стоян беше изпаднал в транс.
- Така-а-а. Не е честно! Възбудихте ме, а си седите и ме зяпате все така облечени. Хайде и аз да ви се порадвам сега!
Знае ли човек... Стоян се изправи и ме погледна. Той очевидно не знаеше как да реагира и май по-скоро искаше да си ходи. Аз се опитах да го окуража, но той продължи да се колебае. И точно, когато ситуацията щеше да се срине конфузно, моята съпруга небрежно се пресегна и плъзна ръка по издутината на панталона му. Приятелят ми се сепна и изръмжа нещо, обаче не се отдръпна от тази неочаквана провокация от страна на жена ми. Ръката ѝ го заобхожда настойчиво през панталона, изследвайки размерите му, с което му подсказа, че е налице препятствие. Стоян несръчно се заопитва да откопчае колана и копчетата под него, но движенията му бяха изключително нескопосани и трескави. Накрая успя да смъкне панталоните до коленете си, барабар със слиповете. Я, гледай ти! Не е по-голям от моя, но е по-крив и главичката му е доста по-малка. По средата на ствола си сякаш ставаше доста дебел, което явно се хареса на моята палавница. Тя го обхвана нежно и започна да го масажира с познатите ни до болка движения, наслаждавайки се на цялата му дължина. Стоян притвори очи.
- О-о, много е хубав! Няма да го смуча, обаче, защото не ми е присърце. – каза жена ми и ме погледна въпросително.
- Скъпа, наслади му се, както ти харесва! – насърчих я аз, защото знаех, че това се очакваше от мен.
- Да, но само с презерватив. – отговори тя.
Естествено, че приятелят ми нямаше в себе си, защото той беше тръгнал да пие бира, не по курви. Отидох до спалнята и взех един от моите. Тя не спираше да му го разпъва, като телескопична антена, а той все така си стърчеше прав пред дивана.
- Сядай! Дай да ти помогна. – му нареди тя.
Той се подчини и съпругата ми започна да му нахлузва презерватива. Тънката главичка значително подпомогна начинанието, но на дебелата част операцията се закучи и се наложи приятелят ми сам да си го донамести. Щом криво-ляво обезопасяването приключи, жена ми го обкрачи, избутвайки раменете му назад, за да го подсети да се изтегне в полулегнала поза. Хвана члена му и си го плъзна няколко пъти по зейналата цепка – от клитора до дупето и обратно. После го насочи към влажния отвор на влагалището си и бавно се отпусна върху него. Малката главичка се вмъкна плавно в нея и тя започна да се поклаща леко, спирайки умело точно на удебелената му част. Направи няколко подготвителни движения и изведнъж се отпусна докрай, поемайки го целия. И двамата изстенаха. Моята мръсница започна да се повдига и отпуска в ритмични тласъци, от които туниката ѝ се смъкна надолу и скри шеметната гледка от моята позиция. Аз станах и започнах да я изхлузвам през главата ѝ. Съпругата ми вдигна ръце, за да ме улесни, при което гърдите ѝ се разлюляха пред лицето но Стоян. Той ги зацелува, а тя се наведе силно към него. Сега вече виждах всичко като на длан – чепа на Стоян, по който се стичаха седефените сокове на жена ми, когато се измъкваше и последващото разтягане до краен предел на мократа ѝ вагина при проникването му докрай. За мен оставаше другата дупка, която в тази поза изглеждаше също така неустоима. Само дето жена ми си я пазеше ревностно. Реших да рискувам и я погалих несигурно, с риск да отнеса някоя ругатня. Изненадах се, когато съвсем неочаквано тя леко се извърна и простена:
- Скъпи, преди да започнеш ме намажи обилно с лубриканта, моля те! – знае ли човек...
Не вярвах на ушите си. Скочих и тръгнах за лубриканта. Ръцете ми трепереха и едвам отвих капачката. Започнах да я мажа юнашки. Тя спря да се движи, за да ми даде по добра възможност. Леко натиснах с пръст и усетих, че съпротивата е доста по-слаба от другите ни опити. Увеличих натиска и пръстът ми потъна до първата фаланга. Беше фантастична! Заиграх се, но тя пак изстена:
- Скъпи, побързай, че Стоян ще експлодира вече!
Нямаше къде да се наместя, краката им се преплитаха навсякъде. Разбутах ги и се проврях някак си. Смъкнах бермудите и погледнах члена си – главата му беше огромна, в сравнение с тази на Стоян. Бях се надървил до пръсване. Допрях го до свободното отверстие, като си давах ясната сметка, че би било по-удачно да се разменим с приятеля ми, ама вече нямаше време. Положих го внимателно в целта и натиснах едва забележимо, но усетих съпротива, което ме накара да предположа, че ще ѝ причиня болка. Леко увеличих натиска. Не поддаде веднага и тъкмо започнах да се притеснявам за изхода от начинанието, когато в миг съпротивата изчезна и аз влязох рязко до средата на дължината му. О-о-ох, тя беше доста стегната отзад и така хлъзгава от гела. Беше разкошна в сравнение с предишните ни жалки опити. Започнах да го движа леко, страхувайки се да не ѝ причинявам болка. Всяко ново движение напредваше все по на дълбоко в нея. Жена ми хвана ритъма и започна да ме следва, но с леко закъснение, като по този начин се донанизваше на копието на Стоян. Чувствах го и него как се движеше отпред в нея през тънката преграда! Не можах за дълго да се потопя в божествената наслада, защото в следващия миг усетих как той започна да подскача и пулсира в утробата ѝ. Инстинктивно ѝ го набутах до край, давайки си сметка, че вече изобщо не беше толкова стегната отзад. Застинах в това положение, в блажено очакване на задаващата се буря. В този миг и тя започна да се стяга и отпуска ритмично в неудържими конвулсии. Не можах да издържа повече, експлодирах и аз. Жена ми се върна от банята гола и загадъчно усмихната. За трети път звънна телефона. Бяха децата и добре, че бяха те, защото така разбрахме, че се прибират. Имахме време само да оправим бъркотията.
- И следващия път няма да губим време с предварителни увещания! – каза жена ми с онзи дяволит блясък в очите. Знае ли човек...

Спиро Киров