Сърничката

15.03.2021 | IzkuKurigal

(С благодарности на Миа за вдъхновението)

  Влизам и те виждам надвесена над печката да готвиш нещо. Приближавам се и заставам зад теб. Ти знаеш че съм там, но се преструваш, че не знаеш. С една ръка отмятам косата ти, така че да гледам снежнобялата ти шия. Не виждам лицето ти, но знам че се усмихваш. Прокарвам пръст по шията ти. Кожата ти настръхва. Сега вече и аз се усмихвам широко. Притиснал съм те към печката. Продължавам да милвам врата ти с върховете на пръстите си. Чувам промяната в дишането ти. Опитваш се да се обърнеш, но те спирам. Устните ми са близо до врата ти, усещаш дъха ми.
  Чувам като изключваш печката. Очакваш целувката, нали? Захапвам леко врата ти, колкото да се отпечатат зъбите ми по нежната ти кожа. Тръпка преминава по цялото ти тяло.
- Днес ти си моята малка сърничка, а аз съм големият лош вълк.
Плъзгам устни по шията ти и те захапвам пак, като ухапването преминава в целувка. Стон.
- По-силно! - казваш ти.
  Ухапвам те почти хищнически. Вик преминаващ в стон. Ти трепериш. Искам да разкъсам роклята ти и да те обладая като животно. Хапя и целувам шията ти. Спускам ръка по деколтето ти. Чертая с пръсти по малката ти стегната гърда, после по другата. Харесва ми, че си без сутиен. Зърното ти като че ли само влезе между пръстите ми. Потърквам двете ти зърна твърди до болка без да спирам атаката по шията ти. Прехапваш долната си устна и дишаш тежко. Дланите ти са свити в юмруци, чак кожата им е станала прозрачна. Усещаш твърдостта ми притисната в сладкото ти дупенце. Раздвижваш таза си нетърпеливо отърквайки дупето си в мен, което предизвиква цунами от желание в мен. Несъзнателно стискам силно зъби във врата ти и стискам силно зърната ти. Изкрещяваш и усещам соленият вкус на кръв. Бързо те освобождавам от роклята ти и те обръщам с лице към мен.
- Е, Вълчо, сега какво? - подразваш ме ти.
  Гледам гърдите ти с тъмно розови ареоли и зърна, заигравам по тях с език. Стон. Не мога да им се наситя - с език и устни продължавам да ги изтезавам. От време на време със зъби одрасквам зърната ти. Лявото зърно, дясното зърно, отново лявото и отново дясното... Трепериш от възбуда. Опитваш се да ме докопаш за чатала, но не успяваш. Вече е късно. Цялата се тресеш, ръмжиш, а краката ти се подкосяват. Удържам те докато постепенно оргазмът ти утихва и успяваш да стъпиш уверено.
  Гледам те с усмивка докато погледът ти се фокусира. Неочаквано за мен ме блъскаш и аз падам по гръб, удрям си главата, но преди да осъзная какво стана вече съм гол. Жертвата се превръща в хищник. Хващаш леко моя малък приятел. Прокарваш езика си по цялата му дължина отдолу от топките до главичката. Свивам юмруци и дишам като разбеснял се бик. Езикът ти танцува по главичката на кура ми. Звезди посред бял ден блесват пред очите ми, когато потъвам в устата ти. Забързваш и забавяш. Забързваш и забавяш. Едната ти ръка си играе с топките ми. Понякога със зъби немного силно одраскваш кожата на тоягата ми. Това ме кара да настръхна в очакване да ме ухапеш. Забързваш и усещам, че съм близо.
- НЕ! СПРИ!  - викам ти докато блъскам с юмруци по пода. - Не още!
  Но ти не спираш. Опитвам се да ти махна главата от там, но ти действаш с такова настървение,  че не успявам. Впивам нокти в рамената ти, но нищо не може да те спре. След едно последно движение на главата ти усещам как се празня директно в хранопровода ти. Ръмжа от сладката експлозия...
  Ти полулегнала до мен ме гледаш насмешливо:
- Тц, тц, тц. Какъв срам! Големият лош вълк победен от една мъничка, слабичка, беззащитничка сърничка.
  Усмихвам се виновно. Изведнъж скачам и те просвам по корем на пода. Докопвам някаква дървена лъжица и със сила те плесвам по дупето с нея. Викът ти ми подсказа колко те заболява. В пристъп на вина целувам удареното място. Ти потръпваш. Не вярвам на ушите си, когато те чувам да казваш:
- Пак!
Дървената лъжица отново изплющява по дупето ти, отново вик и отново те целувам там.
  - ОЩЕ! ОЩЕ! ОЩЕ!
  Разкъсвам бикините ти и ги захвърлям нанякъде. Пляс! Целувка! Пляс! Целувка! Пляс! Целувка! Като в транс повтаряш:
- Още... Още...
  Дупето ти е тъмно червено. Дожаля ми. Обръщам те по гръб. От допира на хладния под по разраненото ти дупе потръпваш. Виждам сълзи в очите ти, но се усмихваш. Казваш ми разтваряйки краката си:
- Люби ме!
  Желая те. Обилна влага се стича по котето ти. Срамните ти устни са набъбнали, клиторът също. Езикът и устните ми напредват по бедрата ти. Грабваш ме за косата и ме дърпаш нетърпеливо нагоре. Опитвам се да те спра:
- Бързаш, бебчо!
  Не ме чуваш. Ухапвам те силно по бедрото само на 10-ина сантиметра от сочната ти прасковка. Това те отрезвява... но само за миг. В следващият момент толкова силно ме издърпваш за косата, че се чувствам скалпиран. Вълкът отново победен от сърничката. Удовлетворявам желанието ти и лицето ми бързо се покрива с твоите сокове. Розичката ти е разцъфнала пред мен и аз диво мляскам по нея. Изненадващо за теб спирам и отново силно те ухапвам по бедрото. След секунда-две така силно притискаш главата ми към котето си, че чак се задушавам. Добре, ще ти дам това което искаш, малката. Езикът ми танцува по клитора ти... След по-малко от минута ти крещиш и се гърчиш. Бедрата ти  като менгеме са стиснали горката ми глава, скубеш ме с всички сили и в същото време се давя в соковете ти.
  Най-после се отпускаш на пода още тръпнеща, а аз след продължително кашляне успявам да си поема въздух. След това ставам, вземам те на ръце и те понасям към спалнята. Ти ме гледаш с премрежен поглед и дращиш с нокти по гърдите ми:
- Къде ме отнасяш, големи лош Вълчо?
- Към моята бърлога, Сърничке. - отвръщам ти. - Нали не си мислиш че сме приключили?