Красавицата и звярът

15.03.2020 | IzkuKurigal

Чукна стартера и Intruder-а страховито забоботи. Мощният 1800 кубиков V2 караше огромната машина приятно да вибрира. Светлин си облече черното кожено яке цялото в ресни, катарами и капси, седна на мотора и освободи степенката. Докато чакаше да загрее двигателя си сложи каската тип немска от Втората световна война, после върза кърпа на долната половина на лицето си, като обирджия на банки в дивия запад, с картинка на череп (че с каква друга да е?). Закопча якето, сложи слънчевите очила и нахлузи кожените ръкавици. Погледна отблясъците по хрома и широко се усмихна. В жестоката жега нямаше защо да се застоява на място. Стисна съединителя и чукна на първа скорост. Подаде газ и тежък гръм се разнесе навред. Моторът завибрира под мъжа като мускулите на расов жребец готов да се спусне в галоп. Спусна съединителя, газ, втора, газ... Общата маса от мотор и ездач около половин тон се изстреля като гюле от топ. Мощта, по-близка до тази на пистарка, не усещаше масивната конструкция, която носеше.
Въпросният моторист, точно като името си, беше светъл човек. Не буквално – беше леко опърлен от слънцето, но като характер – 100%. Много оптимистичен човек по принцип, но видът му плашеше хората, които не го познаваха лично. Минаваше 30-те, висок 215 см и 110 кг внушаваше респект и страх, макар да бе добряк по душа. За визията му допринасяше и едрата брада. Не веднъж и дваж чуваше зад гърба си майки на непослушни деца да ги заплашват, че ще ги дадат на „този лош чичко“.


- Мамо, мамо, виж какви хубави цъфтя! - извика към млада около 25 годишна жена едно около 6 годишно момиченце в парка.
- Казва се „цветя“, бе, Звездице!
- Нееее! Те цъфтят, значи са „цъфтя“! – философски заключи тя. – Ох! Ухапа ме!
- Кое? – скочи разтревожено майката.
- Това червено цъфте! – посочи момиченцето една роза. – Виж, на кракавицата имам кръв!
- На „чорапа“.
- „Чорапа“!? Ама нали се слага на крака? Ако се слага на ръката е ръкавица, значи на крака...
- Добре, добре. – отказа се да спори майка ѝ. – Нищо ти няма на крачето. Внимавай къде се щураш.
След малко детето се заигра по тревната част в парка (макар че бе предупредена, че е забранено) и като видя двойка полицаи да се приближават изтича при майка си и силно уплашена, но възможно най-тихо каза на майка си:
- Поцилаите идат! Поцилаите идат! Мамо, нали няма да ме дадеш на тях, аз те слушам, нали?
- Няма да те дам, ти си моето ангелче. – отвърна майка ѝ и я целуна по челото.
- Мамо, а може ли да ми направиш братче, ама да е по-голямо от мене, за да ме пази? А, може ли?
Жената искрено се засмя с пълен глас, та чак привлече вниманието на всички наоколо, включително полицаите.
- Мамо! – скара се малката. – Ще ни реструват поцилаите! По-тихо!
Силно притисната към майка си изчака полицаите да отминат. Единият ѝ се усмихна, а тя се скри зад пейката и майка си. Той се разсмя и отмина с колегата си, а тя тайно зад гърба им се изплези. След това задърпа майка си, която опитваше да чете книга:
- Мамо, хайде да ме полюлееш малко!
- Нали скоро те люлях?
- Хайде, бе, мамооо! Само две нанути.
- Е, добре! И се казва „минути“!
Сядайки на люлката съвсем сериозно попита:
- Мамо, а колко са две мимути?
След кратък смях майката отговори:
- Колкото ееей онази какичка, дето бяга, да стигне до ееей онова шадраванче.
- Ааааа, не е честно! Тя бяга бързо! Кажи ѝ да бяга по-бавно, че да минат по-бавно двете... мумути!
След малко като се прибираха малката си говореше сама:
- Пиленцата правят „пи-пи-пи“, патенцата правят „па-па-па“, кокошките правят „ко-ко-ко“, гаргите правят „га-га-га“, магаренцата... – замисли се малко и попита майка си: - Мамо, как правят магаренцата? Сигурно „ма-ма-ма“?


- За къде си? – попита шофьора на товарния бус младата стопаджийка.
- Ами за Дряново по принцип, но и до Габрово ще съм доволна. Какво ще ми струва?
- Ти вицове за стопаджийки не си ли чела? – засмя се шофьора.
- Ааа, разбрах. Добре! – казваше докато се качваше.
- Циганка ми се видиш.
- Ами, да. Проблем ли е?
- Никакъв, стига да не ми лепнеш нещо!
- Няма, бе, бате! – тя седна. – Пък и си нося гумички.
- Ела по-близо, де! – подкани я той и плъзна ръка по бедрото ѝ след като потегли. – Как се казваш?
- Айше.
Шофьора се засмя от сърце:
- Ама вярно сме като във виц!
Галеше я по вътрешната страна на близкото бедро под полата на лятната ѝ рокличка и като стигна чатала ѝ я погали и там.
- Ух, колко си гореща! Събувай гащичките!
Момичето ги събу, шофьора ги взе и ги погледна:
- Чистичка си, това е хубаво!
Положи отново ръката си на вече голото ѝ путе.
- Ах, нямам търпение да минем Крън и да спрем на отбивка! – гласът му чак трепереше. – Ох, как си ми се разтекла...
Скоро наистина спряха на отбивка и шофьора угаси буса.
- Махай роклята! Искам да те гледам голичка! – каза ѝ той, а след като събу панталона и слиповете си ѝ посочи скута си. – Хайде, кацай тука!
Тя седна на краката му. Той ѝ награби едрите гърди:
- Ооооох, какви сте цицести всички циганки! Ах, от кога имах мерак да опъна една от вас!
Той замачка циците ѝ и започна да смуче зърната ѝ. Като че не беше виждал цици, та доста време ги мачка. После едната му ръка напипа катеричката ѝ и започна да я гали. Като ѝ се насити на циците си сложи презерватива и я подкани да се наниже сама. Момичето явно не без желание го стори и започна да подскача върху него. Дори умело връткаше дупето, а шофьора чак се бе изпотил от кеф. Не след дълго пълнеше презерватива.
- Бате, искаш ли пак? – попита циганката явно незадоволена.
- Трябва ми малко почивка. – каза той.
Младата циганка започна да му го гали с едната си ръка, а с другата да гали себе си – най-вече мандолинката си. Скоро шофьорът беше готов за втори тур и бързо си сложи следващия кондом. Айше бързо пое в себе си „скоростния лост“ на шофьора. Той ѝ мачкаше едрите цици, а тя подскачаше върху него с леки вариации в кръста, а с едната си ръка продължаваше да свири на мандолинката си. Този път шофьора издържа по-дълго, а благодарение на собствената си помощ момичето свърши почти едновременно с него. После се почистиха, облякоха и потеглиха.


Светлин внимателно караше из града. Беше свикнал ония с ламаринозаврите все да „не го виждат“. Затова очите му бяха на 8. Най-често шофьорите не разбираха, че лекото почукване между две коли може да поизкриви ламарините им, но почукването на мотор може много вероятно да доведе до сериозен инцидент и дори до смърт на моториста. Чувствайки се сигурни в металните си капсули повечето нехаеха за всичко по-дребно от кола. Всеки направил се, че не го вижда биваше „почерпен“ с рязко подаване на газ на Intruder-а, при което гръмотевици отекваха наоколо и всички виждаха и „невиждащия“ шофьор и „невидимия“ моторист.
Мъжът и моторът напуснаха Казанлък и се отправиха към Шипченския проход. Планът беше да го мине в двете посоки, а ако остане време – може и Троянския. След това с кеф да се прибере. Той знаеше, че е невъзможно да се обясни на немоторист, че можеш да изгориш бензин за 30-40 лв. само и единствено заради едничкия кеф от карането. По-лесно е да обясниш на слепец по рождение как изглежда... да речем зеления цвят. Отмина град Шипка и започна изкачването.


- Мамо, лошо ми е! – оплака се Звездица.
От половин час безкрайните завои ги мъчеха. Майката на момиченцето не беше сигурна в себе си като шофьор и караше много внимателно техния Fiat Ritmo, но въпреки това на детето му ставаше лошо.
- Потърпи малко, звездичката ми! Тук наблизо има чешмичка, ще спрем там.
След малко наистина спряха на една отбивка с чешма и детето си наплиска лицето със студена вода, а после седна пак на задната седалка. Майка ѝ клекна до нея и я милваше. След няколко минути зад тях спря някакъв Opel Kadett, още по-раздрънкан и от тяхната кола. От там слязоха двама мъже и отидоха до чешмата, напълниха едно шише с вода, пиха и започнаха нещо да си шушукат. Изведнъж единият грабна жената за врата с вътрешната страна на лакътя си откъм гърба ѝ.
- Шшшшт! – предупреди я този, който я беше хванал. – Ела мирно и кротко до нашата кола и никой няма да пострада. Като свършим с тебе си идете по пътя! Ясно!
- Мхм. – успя да каже жената. – Моля ви не пред детето!
- От теб зависи. – каза другия.
- Миличка, затвори колата и се заключи! – каза на Звездица майка ѝ.
- Мамо!? – уплаши се момичето.
- Моля те, миличка! После легни по очи, а аз ще дойда след малко!
- Мамоооо... – ревна детето, но изпълни каквото му каза майка му.
- Хайде! – задърпа я този дето я стискаше за врата. – И не си помисляй да викаш!
Другия си разкопча панталона и го смъкна до коленете, придърпа жената наполовина в Опел-а и започна да ѝ мачка циците като ѝ каза да му духа. Този, който до скоро я душеше, ѝ вдигна полата, скъса ѝ бикините и започна да си разкопчава панталона. В това време се чу звук като от приближаващ селскостопански самолет. Двамата мъже не обърнаха внимание въпреки необичайността на случая. Звукът вече бе почти до тях, когато иззад завоя изскочи огромен мотор.


Светлин знаеше за тази чешма и реши да спре да си напълни шишето и намалявайки нещо го притесни в двете спрели коли. Жената, която бе наполовина навън от колата, не изглеждаше доброволно да участва в това, което се опитваше да прави мъжът зад нея. Спря, загаси, остави очилата и кърпата си върху кормилото и спусна степенката. Мъжът отвън блъскаше жената навътре в колата.
- Госпожо, добре ли сте? – извика той.
- Тя е добре и ти ще си добре, ако си продължиш по пътя! – сопна му се тоя отвън вече успял да закопчее панталона си и грабнал една верига от колата.
В това време и другият от вътре, вече успял да се обуе, излезе от другата задна врата с някакъв лост в ръка. Светлин видя огромните уплашени очи на жената през задното стъкло. Той им каза:
- Хайде всеки по пътя си и да забравим какво се е случило, а?
- Последен шанс да си отидеш... Батман! – контрира този с веригата и тръгна към него завъртайки я във въздуха.
Другият и той пристъпи вдигайки лоста. Мотористът не помръдна от мястото си. Двамата нападнаха едновременно. Рязко Светлин тръгна към този с веригата и огромния му юмрук в кожена ръкавица обеззъби фасадата на лицето на първия нападател. Човекът се свлече като празен чувал. Вторият замахна с лоста, но рокера избегна удара му и със силен шут в корема, а после и с бомбен удар в единия бъбрек, го принуди да падне на колене, а после по очи.


- Айше, абе какво ще дириш ти в Дряново, ако не е тайна?
- Ами тати дължи на един патрон (шеф) пари и вместо тях искаше да ме даде на него за булка. Ама като разберяха, че не съм честна щеше да стане голям скандал. Затова избягах. Един от Дряново ме иска за жена, запознахме се във Фейса. Не му пука, че не съм честна. После заминаваме за Германия.
- Аха. Ех, луди млади...
- Ей, бате, там става нещо! – сочеше момичето напред.
Пред тях имаше две коли, голям мотор и трима души се биеха. Шофьора на буса спря зад тях, изгаси и грабна една метър и половина метална тръба от половин цол. Изскочи навън и извика:
- Хей!
- Всичко е наред! – отвърна му огромния мъж с кожените дрехи и посочи двамата на земята. – Тия малко ще си починат.
Разказа му с две изречения ситуацията, а жената, която изпълзя от задната седалка на Кадет-а, потвърди.
- Ех, жалко, че закъснях. Искаше ми се и аз малко да ги помасажирам.
Вдигна тръбата и се замисли дали да не я стовари върху някой от нападателите. Рокерът беше видял надничащата главичка през задното стъкло на предната кола и му прошепна:
- Недей! Във Фиат-а има дете, не трябва да вижда такива неща!
- ОК. – съгласи се шофьора на буса. – Тогава ви оставям.
Качи се на буса и потегли. Жената със сълзи в очите прегърна с благодарност Светлин.
- Мамо!? – чу се плахото гласче на дъщеря ѝ полуизлязла от колата и гледайки уплашено огромния страшен мъж, в чиито обятия беше майка ѝ. – Този чичко добър ли е?
- Най-добрият, звездичката ми, най-добрият!
Светлин прикри сълзата търкулнала се по бузата му...
Три месеца по-късно Звездица, облечена като ангелче, придружаваше майка си до олтара давайки я за жена на най-страшния и едновременно с това най-добрия човек на света - нейния нов тати.
Късно вечерта Светлин пренесе на ръце майката на Звездица през прага на своя дом. Изглеждаха като мечка носеща яре. Малката Звездица беше оставена при майката на Светлин за тази нощ, която за младоженците беше специална. Не че не бяха правили секс преди сватбата, но това беше първата им брачна нощ. Светлин награби жена си и нетърпеливо я зацелува. Тя отвърна по същия начин. Изглеждаха сякаш се опитваха да се хапят един друг. Светлин се откъсна от нея и я огледа – изглеждаше потресаващо секси! Идеше му да разкъса сватбената ѝ роклята и като животно да обладае неустоимо привлекателната си жена. Бавно с наслада съблече булката си. Пак я огледа – млечнобяла кожа, бял сутиен криещ сравнително малките ѝ (особено в неговите ръце) леко отпуснати гърди, нормално телосложение, стегнат корем, бели дантелени бикини загатващи похотливи мисли за прикритата гореща зона и крака в дълги бели чорапи на няколко см от бикините. Озверял от алкохола и от нетърпение започна да се съблича бързо. Искаше я повече от всичко на света. Останал гол я събори на леглото и целувайки я нетърпеливо заразкопчава сутиена ѝ, хвърли го настрани и засмука едрите ѝ зърна. Жена му погали лицето му и му каза:
- Мечо, аз съм тук - няма да избягам! Успокой се, моля те!
- Извинявай, сърничке!
Вече по-спокойно се заигра с хубавите ѝ гърди. Харесваше и корема ѝ и също го целува дълго. Усети и обожаваният от него неин интимен аромат. Имаше чувството, че би го разпознал сред хиляди подобни. Искаше му се да ѝ разкъса бикините със зъби. Нямаше търпение да я обладае отново. Потисна звяра в себе си и започна бавно да навива единия ѝ чорап надолу и да целува всяко оголено пространство. Когато го събу се върна с целувки по същия път нагоре и като достигна до белите ѝ гащички отново с мъка потисна желанието си да ги разкъса. Започна да целува другото ѝ бедро и навивайки другия чорап целувките му обхождаха и него крак. После по същия начин с целувки се върна нагоре. Хвана бикините ѝ и започна да ѝ ги събува. Тя надигна таза си, за да го улесни. Когато и последната преграда пред розичката ѝ падна той едва се удържа да не ѝ се нахвърли. Езикът му играеше странен танц по вътрешната страна на бедрата ѝ приближавайки се към нежната ѝ пещеричка. Достигнал до нея той замря и за няколко секунди вдишваше аромата ѝ. Тя усещаше дъха му по срамните си устни и го очакваше с нетърпение по тях, но той сякаш я забрави. Тя награби главата му и я притисна към сочната си прасковка разцъфнала като красива роза по случай тържествения ден. Свиленовия език бясно облизваше пастичката на жена си.
- Ооооох, Мечо! Яж ме! Аааааъъъъъх, колко ми е сладко... Мечоооооо... Ааах... Мммммм...
Жената се извиваше, а той с все по-голямо настървение, я „ядеше“. Той чуваше стоновете ѝ и това му харесваше.
- Оооох, Мечо! Не мога... повече!
Той я покри с тялото си и навлезе в нея. Тя тежко изстена. Тялото ѝ благодареше за сладкия нашественик. Светлин започна диво, животинско обладаване, което жена му посрещаше с радост. Добре че беше раждала, та голямата „тояга“ на мъжа ѝ не ѝ причиняваше болка, а точно напротив – тя го искаше още и още, и още, и още... до безкрайност... че и отвъд нея. Сплетени в сладкия възел на екстаза двамата стремглаво се изкачваха към върха си. Те се раздаваха и наслаждаваха един на друг безрезервно... Когато все пак Светлин започна да свършва дълбоко в жена си, тя също започна да се гърчи в сладки конвулсии. Сладкото удовлетворение да принадлежат един на друг усилваше емоциите и усещанията им. Те изживяваха един от най-прекрасните си мигове!
Останаха повече от минута без да помръднат. След това се усмихнаха един на друг в безкрайното си щастие и се целунаха.
... По обед малката хубавица ги събуди подскачайки по леглото им, без да знае, че и двамата са голи под завивката. А това, което и тримата не знаеха е, че Звездица в началото на лятото догодина щеше да стане кака на едно зверче.

К Р А Й /Изку Куригал/