Анелия

13.03.2020 | IzkuKurigal

Анелия обичаше децата, но нямаше свои по простата причина, че връзките ѝ бяха краткотрайни. Може би за това беше виновно доста добре изглеждащото ѝ тяло, стегнатите ѝ гърди (сутиен с чашка С) и хипнотизиращата ѝ чуплива коса – просто разкош! Така че се задоволяваше да весели чуждите деца като отвори агенция за организиране на детски тържества.
На един детски рожден ден беше заета доста, когато до нея се приближи симпатичен мъж приблизително на нейната възраст, т.е. на малко над 20 години. Усмихна ѝ се и попита:
- С нещо да помогна? Виждам, че сте доста заета с асистентката ви.
- Не, няма нужда, благодаря! – отвърна на усмивката тя. – Това е едно приятно задължение!
- Значи наистина обичате децата?
- О, да – обожавам ги! Искам да си имам свои... – изведнъж се усети, че се изповядва на непознат. – О, извинете! Не исках да откровенича и да ви товаря с моите неща.
- Не се оплаквам! – разпери леко ръце встрани той и продължи с усмивка. – Да се запознаем и да оставим тази официалност? Казвам се Стефан.
- Анелия. – подадоха си ръце. – Приятно ми е!
- Не колкото на мен... – отнесено отвърна мъжът и задържа топлата ѝ нежна ръка в своята.
Гледаха се в очите няколко секунди, докато жената рече:
- Бих ти оставила ръката си, но ми трябва.
- О, извинявай! – пусна я Стефан.
Тя се обърна с гръб към него и продължи да си върши работата като нещо му говореше. Той се приближи зад нея само на половин крачка. Тя го омагьосваше по някакъв начин и той не можеше да си обясни с какво и как. Тя усети присъствието му и като се обърна се изненада колко е близо до нея.
- Виж, Стефко... – започна тя – даже да не беше женен...
- Не съм женен. – прекъсна я той без да отделя очи от нейните.
- Добре, не ме интересува дали имате брак с майката на рожденика...
- Той ми е племенник.
- О, извинявай! – а наум си рече: „Постарай се малко повече тогава, дяволите да те вземат! Готин си, но не очаквай да ти се хвърля на врата!“
Той като омагьосан погали лицето ѝ и повдигна леко брадичката ѝ. „Той ще ме целуне! Та ние се познаваме едва от няколко минути! Какво си позволява!“ помисли си тя, но все пак не го спираше и като че ли по-скоро го искаше да се случи. Другата му ръка погали шията ѝ, плъзна се по деколтето на роклята ѝ... Само милиметри го деляха от гърдите ѝ, а тя го гледаше в очите и не смееше да мръдне. Мислите ѝ летяха със светлинна скорост, но тялото ѝ не реагираше. Ръката му бавно преодоля ръба на сутиена и погалваше бавно едната ѝ гърда. „Защо не го спирам?“ – питаше се тя – „ Той ме опипва най-безсрамно, без даже да ме е целунал още, а аз...“. Пръстите му достигнаха зърното, погалиха го и Анелия простена. Зърното бързо се втвърди и пръстите си поиграха малко с него. В цялата картина се променяше само руменината по лицето на Анелия и движението на ръката на мъжа обхващаща вече цялата гърда. Погали я най-безцеремонно. Дишаха през леко отворените си усти. Жената облиза устните си... и тогава той я целуна! Извади ръката си от сутиена ѝ зарови пръсти в косите ѝ. Тя отдаде устните си безусловно и отвърна на целувката му с плам. Той с другата си ръка я притисна към него и тя усети с корема си колко напрегнат беше той долу. Тя постави ръце на гърдите му с намерението да го отблъсне, но той вкара ръка под полата ѝ и ѝ погали едното бедро от вътрешната му страна. Тя опита да събере крака, но неговия крак беше между нейните. Ръката му нахално влезе в бикините ѝ.
- Не! – каза тя.
Още миг и той щеше да разбере колко безсрамно се е разтекла в ръцете му. „Като уличница се отдавам на непознат!“ - укоряваше се тя – „На всичкото отгоре не съм епилирана „там“!“. Ръката му спря инвазията си и галеше леко венериното хълмче и косъмчетата по него. Тялото ѝ жадуваше ласките му. Тя го желаеше, но рискуваше себеуважението си. Той също я желаеше, но нейното „Не!“ не му позволяваше да продължи.
- Сигурна ли си? – попита с надежда той.
Тя сведе очи. Не искаше да го спира, а трябваше. Той знаеше, че тя води вътрешна борба и чувстваше, че няма правото да взема решения вместо нея.
- Извинявай! – каза му тя, надигна се да го целуне и така ръката му неволно погали цялото ѝ путе.
Тя изстена от усещането. Стефан усети колко мокра беше тя долу и нахлу с един пръст навътре.
- Ах! – изстена Анелия и се хвана за раменете на мъжа, за да не падне заради разтреперилите ѝ се крака.
Стефан движеше пръстта си в нея и я целуваше. Тя не можеше да стори нищо повече от това да се наслаждава на сладките усещания. Тя беше в негова власт и той решаваше съдбата ѝ. Анелия си мислеше: „Вече няма връщане назад. Ще бъда изчукана от един непознат... Дори не е първа среща...“. Но той продължаваше да я задоволява с пръст докато тя достигна върха. Придържаше я нежно, за да може тя спокойно да се наслади на тръпките на оргазма си. След като тя се успокои му каза:
- Благодаря ти, че не се възползва от мен!
- Няма за какво! Усетих, че е важно за теб! – погали я по лицето. – Искам пак да се видим!
- И аз! – неволно, но искрено изтърва тя.
Той я целуна и тогава чуха, че някой я вика.
Минаха няколко дни и телефонът ѝ звънна. Тя представи агенцията си и отсреща чу познат глас:
- Здравей, Ани! Нямам търпение да те видя! Имаш ли време за кафе?
- Стефко!? Каква приятна изненада! – тя искрено се зарадва. - Амиии... след половин час да ме вземеш от офиса?
- Дадено!
Започнаха да се срещат често и си ставаха все по-близки. Често се целуваха, но нищо повече. Една вечер, когато Стефко я изпращаше, тя го попита:
- Искаш ли да се качиш за малко?
Той отдавна го искаше и тя го знаеше. Влязоха в апартамента ѝ и докато тя превърташе ключа, той вече я целуваше. Разкопча ципа на роклята ѝ и я остави да падне на земята.
- Стефко... – тя не знаеше какво да му каже.
- Не го ли искаш? – той я изпиваше с очи.
- Искам го... – неуверено отвърна тя.
- Но?
Тя галеше гърдите му през тениската му. Погледна го в очите и се усмихна:
- Този път няма „но“.
Той я грабна на ръце и я отнесе в спалнята, постави я на леглото и започна да се съблича. Когато остана по бельо Анелия се надигна и му го смъкна. Погали силно напрегнатия му инструмент и Стефко изстена леко:
- Недей! Остави на мен!
Тя легна по гръб и съблече бельото си. Мъжът се надвеси над тялото ѝ и покри красивите ѝ гърди с целувки. Анелия застена от усещанията. Подпирайки се на ръцете си и колената си той докосваше тялото ѝ само с устни и език. След като се насити на гърдите ѝ се насочи надолу. Коремът и пъпът ѝ получиха солидна доза от неговата нежност. Когато за пръв път той целуна набъбналите ѝ срамни устни (вече епилирани, при което Стефан разбра, че тя е била готова това да се случи), тя се изви със стон. Той не бързаше. Желаеше я повече от всичко на света и затова хем се наслаждаваше на всеки милиметър от нея, хем отлагаше проникването максимално дълго. Малкото ѝ клиторче, дразнено от умелия език на Стефан, докарваше изгаряща сладост на собственичката си. Без да я докосне с нищо друго освен с език и устни, Стефан не бързаше да докара жената до края, а дори спираше на моменти. Анелия не можеше да отлага повече:
- Стефко, не мога повече! Вземи ме!
Той покри тялото ѝ със своето и проникна в нея. Двамата със стон замряха. Стефан започна с умерено темпо да я люби. Най-сетне телата им, жадували се толкова дълго, получаваха своята награда за търпението си. Сексът между тях беше като виенски валс – плавен и нежен. Той дори усещайки, че единият от двамата е пред свършване, спираше и изчакваше, а после продължаваше наново. В един момент Анелия не издържа на такъв тормоз, обхвана го с крака и го притискаше на тласъци към себе си в желязна хватка и не го пусна докато в силен оргазъм двамата не освободиха целия си сексуален заряд.
Преди да заспят го направиха пак, на сутринта преди работа и кафето - също. За Анелия Стефан беше специален: „Може би би могъл да бъде бащата на първото ми дете.“

К Р А Й /Изку Куригал/