Не знам коя си... а те познах

15.02.2020 | IzkuKurigal

Отдавна не бях имал еротичен сън, но този беше почти като на истина. Обикновено бяха от типа: виждах някоя цица, дупе или бедро, нещо пипам, нещо се допира в мен, нещо някъде ръгам, нещо ме гали... Казвам „нещо“, защото знаех, че е жена само като усещане, без да има образ. Този последният сън обаче си имаше всичко: лице на симпатична жена (която не съм виждал) с приятно пухкава фигура, тъмна коса вързана на конска опашка, очи тъмно кафяви, леко мургав тен. Тя ми лижеше топките и с ръка задоволяваше Радковата кула (Само Айфелова кула ли да има? Аз защо да си нямам?). Аз в това време ѝ мачках едричките ѝ и меки цици. После тя се наведе с гръб към мен, запретна полата на домашната си рокля и видях на голото ѝ дупе татуировка на две дракончета – мъжко и женско с преплетени опашки, а телата им от двете страни на цепката на дупето образуваха фигурата на незатворено сърце. Когато притиснеш двете бузи на дупето, за да се затвори сърцето, изглеждаше сякаш двете дракончета се целуват.
С натопорчена гега не ми беше до романтика и целия ствол на гаубицата ми навлезе под татуировката. Притежателката на дракончетата знаеше как да посреща „гости“ в себе си и започна сладко да си врътка едричкото дупе. Естествено не пропуснах да мачкам едричките ѝ (макар и малко отпуснати) гърди. Тя не остави топките ми свободно да я пошляпват, а беше ги хванала с ръка и много нежно ги масажираше. Аз също не оставих едрите ѝ зърна да скучаят и ги масажирах между пръстите си. Стоновете ѝ не бяха като обичайните, на които съм бил свидетел. Нейните, освен леките пъшкания, приличаха малко на леки изскимтявания. Тя направи няколко бързи движения с дупето си. Стоновете ни ясно показваха, че иде края на цялото упражнение. Жената рязко се обърна, клекна и ми го налапа пак, докато с ръка задоволяваше себе си. Много скоро устата ѝ се препълваше със спермата ми, защото тялото ѝ беше заето с нейния си оргазъм...
Нужно ли е да обяснявам с каква ерекция се събудих? Въпреки това още същия ден забравих за този сън. Ежедневието ме грабна. Между другото MZ-то, което имах пострада фатално и известно време се придвижвах с един недостатъчно поддържан и в доста лошо състояние Голф 3-ка. Напоследък печелех добре и бях поспестил някоя хилядарка и се замислих кола ли да си взема или пак мотор. Практичността или удоволствието? Мислих, мислих и се разрових из обявите за... мотори, разбира се. Харесах си два в София и два около Плевен. Имаше само едно проблемче: ако ида с автобус - ще има много разкарване пеш или с таксита и ако не спазаря нищо пак връщане с автобус, а пък ако ида с колата – кой ще я върне? След откази от приятели да ме придружат, защото били „много заети“ стигнах до идеята, да се отърва от Голфа, т.е. отивам с него и ако спазаря някой от моторите, бракувам тройката в първата авто морга, която видя (ако я бяхте видели как изглеждаше тогава, щяхте да кажете, че съм закъснял с поне две години) и се връщам на две колела.
В уговорения с продаващите набелязаните мотори ден сложих в колата малка раница с лаптопа, който ми трябва по работа и някоя дрешка (че никога не се знае дали няма да замръкна нейде), старата ми каска, яке и едни дънки. Потеглих рано на път. Чакаха ме над 300 км до София. Напук на бързането ми имаше голямо движение. След като отминах Бяла (Русенско) и отбих към София видях едно момиче с голяма раница. Мяташе на колите на автостоп, но на по-раздрънканите таратайки – не. Никой не спираше. Ха познайте на мен дали ми метна! Даже не погледна към моята кола! Аз пък на инат спрях. Изненадах се, че беше мулатка. Точно така – не мургава, а мулатка. Кожа като мляко с какао, тяло – много слабо. Видима възраст... 15-16 може би. Иначе беше красива. Със светли къси панталони (или по-скоро шорти) и потник, сравнително дълга гарваново черна къдрава коса и бяла бейзболна шапка. Въпреки, че спрях на не повече от два метра от нея, тя все така „не ме виждаше“ и мяташе на другите коли. На автобуси не мяташе – очевидно нямаше пари. Излязох и я попитах:
- Ако много те е срам от таратайката ми, поне до Обнова да те метна. Там е по-вероятно да си хванеш нещо.
- Разкарай се! – отвърна ми даже без да погледне към мен. - Не съм го закъсала чак толкова! Това „нещо“, дето го караш, няма да стигне и на половината път до Обнова.
- Ами... късмет, тогава!
Качих се и потеглих. Но... на около половината път до Обнова спуках гума (урочаса ли ме тая?). Добре, че резервната беше в багажника. Тъкмо бях смъкнал спуканата и бях почнал да слагам болтовете на резервната чух една кола да намаля и да бибитка. Погледнах – колата не спря, а продължи бавно. Продължих си работата и колата вече почти до мен пак избибитка. От дясната страна отпред в колата беше мулатката ухилена до уши и ми мяташе, после колата ускори рязко и замина. Майка ѝ не беше виновна, но тя го отнесе в мислите ми.
След като смених гумата продължих си пътя и спрях на Обнова да си взема едно кафе. Колебаех се да търся ли вулканизатор, но се отказах – щях да загубя много време. Тъкмо щях да тръгвам, когато един дебел мъж се качи на един ТИР лакомо ядейки хамбургер или нещо подобно и посръбвайки кафе, а към кабината притича кой мислите? Браво, познахте – мулатката! Отвори дясната врата на камиона и я чух да споменава „София“. Оня избоботи нещо с пълна уста, а млечно-какаовото момиче му каза: „Простак!“ и тресна вратата. Оня извика нещо от рода на: “Ами ходи пеш тогава, ма, мама ти циганска!“. Връщайки се към раницата си ме видя и ме удостои с буреносната си физиономия. За съжаление същата „физиономия“ беше и над нас – задаваше се голям дъжд. Това момиче беше наистина симпатяга, усетих гъдела от екзотичното ѝ излъчване. Отидох до нея и отново ѝ предложих превоз. Чу се гръм от облаците. Тя троснато попита сочейки колата ми:
- Това може ли да вдигне повече от 50? И ще оцелее ли до София?
- Старите Голфове никога не умират – докато имат двигател и колелета, ще те закарат за където си тръгнал. Пък и ти обещавам, че ако някой тръгне успешно да ни изпреварва, ще го спра и ще го накарам насила да те вземе!
Опита се да остане сериозна, но тъпата ми шега предизвика усмивка от два реда ослепително бели зъби. После направи кисела физиономия:
- И ти ли ще ми искаш свирка?
- Я стига глупости! Не съм педофил!
- Ей, на 20 съм и съм студентка!
- Добре, де! Ще се качваш ли или ще чакаме да завали?
Потеглихме и малко след това се изля силен дъжд, святкаше, трещеше, но можеше да се пътува. Поприказвахме по пътя и неусетно стигнахме София. Оставих я където пожела (в София не валеше вече) и аз си продължих към първия уговорен адрес. Позвъних на звънеца и след малко ми отвори една жена с тен малко по-тъмен от обичайния и с очила, спусната права коса и по халат. Тя зяпна изненадана с широко отворени очи и каза:
- ТИ!?
- Моля? – учудих се аз. – Познаваме ли се?
- А... не... Припознала съм се. С какво мога да ви помогна?
- Аз за мотора... Предполагам с мъжа ви съм разговарял.
- А, да, той ми каза. Ще се прибере след малко. Заповядайте, ще направя кафе!
Влязох и седнах на посоченото място и не ми даваше мира сценката от преди малко на входната врата. Изглеждаше, че тя ме позна, а аз не я познавах. И все пак нещо... някакъв спомен се опитваше да изплува...
Тя донесе кафето още по халат, а аз си сложих захар, разбърках го и отпих. В това време тя както беше пред мен си махна очилата, постави ги на масичката и гледайки ме в очите с лека усмивка си върза косата отзад с ластик. Изтървах чашата! Тя беше... жената от съня ми! Не можеше да бъде! Огледах я: тяло, цвят на кожата и лице – същата, но не успях да я позная с очилата и със спуснатата коса. Но пък тя от къде...
- Явно и ти си ме сънувал. – каза тя.
- Ами да... – още не можех да повярвам какво се случва. – Но това е невъзможно!
- Но се е случило. – с усмивка взе чашата ми от пода. – Ще ти направя друго.
Отиде да прави кафе. Кухнята и хола бяха общи с барплот. Не знам какво ме подтикна, но отидох зад нея и се прилепих до гърба ѝ. Отметнах конската опашка и погалих врата ѝ. Тя настръхна и каза:
- Това беше... просто сън!
Целувах врата ѝ галейки лицето ѝ и отвърнах:
- Ами спри ме тогава!
Не ме спря. Развързах халата ѝ и погалвайки рамената ѝ го оставих да падне на пода. Ръцете ми продължиха за кратко да галят раменете ѝ, после се плъзнаха по гърба ѝ, по кръста, след което обхванаха здраво едрото ѝ дупе. Започнах да го мачкам с полумасажни полустрастни движения. Такова едричко дупе скоро не ми беше попадало и му обърнах немалко внимание. През цялото време целувах шията ѝ и закачах с език ушенцата ѝ, заиграх се с мекичкото им. Тя бавно местеше главата си според това къде искаше да насоча целувките и езика си. Ръцете ми се плъзнаха по талията ѝ и загалиха корема ѝ. Тя каза тихо:
- Беше... само... хубав... сън...
Две-три минути ѝ галих бавно корема, а тя много тихо простенваше, след което ръцете ми се плъзнаха нагоре и обхванаха едрите ѝ и леко отпуснати гърди. Започнах да ги галя и тях масажно–еротично като не бяха пропуснати и зърната ѝ. Няколко минути по-късно тя измърка:
- Реалността е по-хубава... от сън, но... нямаме време... Моят ще... се прибере... всеки момент.
- Тогава да побързаме! – ѝ прошепнах на ухо и едната ми ръка се оказа в най-интимната ѝ зона.
Тя разтвори крака и ѝ загалих котето. Почна да стене вече по-ясно. Започнах да се снишавам целувайки я по гръбнака и след малко бях на колене. На дупето ѝ имаше татуировка на...
Кой каза пеперуда? Я се върни в началото на разказа! За внимаващите: да, точно така – на два дракона един срещу друг във форма наподобяваща сърце. Разтворих ѝ още краката и зацелувах цялото ѝ дупе. Колкото по-надолу отивах, толкова повече се навеждаше мургавелката. В един момент със стон тя отбеляза посещението на устните ми по прасковката си. Макар и леко попрезряла беше достатъчно сочна. Стоновете ѝ бяха същите като в съня – комбинация от обичайните с леки проскимтявания. Това ме разпалваше още повече. Тя започна нетърпеливо да помръдва таза си. „И аз нямам търпение, мургавелке!“ си помислих, изправих се и смъкнах късите панталони, с които бях, поприклекнах леко, за да компенсирам разликата във височините ни и хоп – продължихме със сбъдването на съня. За да компенсира сравнително отпуснатото си влагалище, домакинката точно като в съня започна да си врътка дупето. За да продължава все по-сладко да се сбъдва сънят ни награбих поклащащите ѝ се цици, като от време на време и зърната ѝ получаваха внимание. Малко преди да откачи тя каза:
- Моля те, недей вътре!
След това започна едни луди движения със задника си, пъшкане и скимтене като пред умирачка. Аз за да не остана по-назад заусуквах дългичките ѝ зърна и брулих сливата ѝ бясно. Тя се разтресе и взе да издава едни звуци подобни на плач. Аз с нежелание извадих „брулещия сливи“ и мятах откоси по гърба и якото ѝ дупе.
Тя взе от пред себе си ролка кухненска хартия и ме помоли да я избърша, а после се обърна. Погледнах циците ѝ и ги пожелах отново. Поех ги в ръце и засмуках зърната ѝ. Нямаше нужда от много нежности – бяхме разпалени достатъчно. Започнах лакомо да ги суча и лижа, а от време на време и да подрасквам леко със зъби зърната ѝ, при което тя потреперваше и издаваше някакъв проплакващ звук. Едната ми ръка реши да провери и при нужда да подготви горещото ѝ путе за още един тур. Беше доста мокра там и бързо галих тръпнещата ѝ интимност. Домакинята ме погали и мен долу като насочи ласките си предимно по топките ми. Започна да се извива отново от нетърпение. Повдигнах я на плота, за да ми дойде таман на височина и я легнах. С главичката на жезъла ми търках цепката и клитора ѝ. Тя между стоновете си каза:
- Това... го нямаше... в съня.
- Е, и? – рекох аз. – Нека да е бонус!
След малко тя ме подкани да не я мъча повече и аз се втурнах в нея. Тъй като сега нямаше възможност да ме компенсира за по-слабото съпротивление във вагината ѝ, при мен възбудата се увеличаваше по-бавно. За частична компенсация мачках по-скоро диво, отколкото нежно циците ѝ гледайки ги как неустоимо се клатят, а и как пусито ѝ жадно ме поемаше. Не след дълго тя почна да скимти и да се гърчи леко в екстаза си. Спрях докато се успокои и пак започнах да напирам в нея, донякъде (ама само донякъде) за да докажа, че реалността е доста по-сладка от съня. Щипех зърната ѝ, потърквах клитора ѝ, подрасквах с нокти корема и бедрата ѝ от вътрешната страна. Стенеше хлипайки все едно всеки момент ще заплаче. Тя не беше далече от поредния си връх, а и аз също щях да свърша всеки момент. Забързах и мургавелката заскимтя в следващия си екстаз. Аз си го извадих и започнах да го търкам в бедрата и по срамните ѝ устни, за да свърша и аз. След малко тя се надигна, избута ме леко и слезе от плота. Пое ми инструмента в ръце и го засмука масажирайки нежно топките ми. След малко спазмите ми пълнеха устата ѝ, а тя преглъщайки продължаваше с език да потърква „задоволения“ по каналчето отдолу и той изстрелваше пак и пак, и пак... и пак... Осмука го и го облиза идеално, след което отиде да се измие в банята.
Когато излезе, почистихме следите, направи ново кафе и седнахме на масичката. Почти веднага се чу отключването на входната врата.
- А, Халид идва! – каза домакинята.
- Кой? – учудих се аз.
- Съпругът ми. – усмихна се тя. – Той е африканец.
Оказа се, че не е той. Момичето, което влезе като ни видя и застана на място. Домакинята я погледна и каза:
- А, Аяна, ти ли си? Ела при нас, ако искаш. Има още малко кафе ей там.
Аяна обаче беше заета да се взира в мен, а аз също в нея. Домакинята я представи:
- Това е дъщеря ни – Аяна, а... – обърна се към мен засмивайки се. – А ти как се казваш?
- Радко. – отговорих без да отклонявам поглед от Аяна.
- Приятно ми е. – продължи домакинята. – А аз съм Нина. Та, миличка, Радко е дошъл за мотора на баща ти.
- Аха. – едва отвърна тя и отиде към кухнята.
Когато се отдалечи достатъчно Нина ми прошепна:
- Само не ми казвай, че си я сънувал и нея!
- Не. Пътувахме от Обнова до София заедно...
Тримата поговорихме на кафе докато се върне собственика на мотора, който щях да гледам и около три часа по-късно пътувах с новата си придобивка към вкъщи.
Денят беше богат на събития и доста неща поддържаха еуфорията ми докато си легнах. Помня обаче, че последната ми мисъл преди да потъна в сън, беше: „Ех, ако Аяна не беше толкова отблъскващо кльощава...“.

К Р А Й /Изку Куригал/