Победа (част 1)

05.06.2020 | sexkupon

Победата винаги е важна. За всеки. Борим се всеки ден с всичко – с проблемите, с трудностите, със себе си. Така е цял живот. Обичам да побеждавам и мразя да губя. Още от малка не обичах да деля играчките си с другите деца в градината, биех момчетата и не позволих никога на никого да ми дърпа русите опашки, които майка ми толкова много обичаше да ми прави. Те си заминаха първи, когато станах на 18 години. Имаше физиономии и мърморене, но не исках никой да ме преценява по външния ми вид. Още на 14 години се издължих много и не спрях да раста, докато не стигнах 180 сантиметра. Косата ми, както казах е къса, тъмно руса. Гърдите ми са малки и стегнати и си ги харесвам такива. Не ме превръщат веднага в сексуален обект, но въпреки това хубавото ми лице и нежни черти го правят малко по-късно. Кожата ми е светла, дори бяла. Мразя се за това, че съм момиче. Отнесох доста подигравки за високото си и слабо тяло, но и тези които ми се подиграваха отнесоха доста шамари и ритници. Не обичам някой да ми се присмива, а глупаците които са си го позволили са си платили цената за това. Понякога ми се искаше да съм се родила момче, но уви. Съдбата обича да си играе с нас. За това пък бях успяла да израсна силна и волева. Благодарна съм на майка си и за още нещо. Когато видя каква съм бойна в градината, реши малко да ме възпита, след като ще се бия, поне да знам как и за какво – записа ме на бойни изкуства още на 5 годинки. Не мога да повярвам, колко много ме промени това. Даде ми самочувствие, самоконтрол и увереност. Не спрях да се бия с момчетата и с някои от по-нахалните момичета, но поне знаех какво правя и нито един удар не е бил незаслужен. Много уроци дадох през следващите години на не един и двама нахални глупаци. Занимавах се наистина сериозно с това, като не пренебрегвах и ученето. За момчета не ми оставаше време, а и повечето бяха изплашени от поведението и държанието ми. Още по-добре за мен! Обичах да тренирам, да тренирам тялото и съзнанието си. Обичах и да се състезавам. Треньорът ми го забеляза и го използва. Наказваше ме за всяка грешка, като това само още повече ме стимулираше да тренирам. Успехите, както неговите, така и моите си проличаваха в турнирите в които участвах. Печелех винаги. Безкомпромисно. Без значение дали опонентите ми са момчета или момичета, по-едри и силни от мен или по-бързи. До онзи паметен ден, който промени всичко. Годишният турнир в столицата. Участници от цялата страна, дори и няколко от чужбина. Нищо ново за мен, но и поредното предизвикателство. Този път дори имаше няколко момичета, които ме накара да се изпотя, но въпреки това паднаха победени. Особено приятна беше последната победа. Чернокоса, тъмноока, мургава. Беше по-ниска от мен, но пък по-едра. Наистина ме затрудни. Не се бяхме срещали преди и ми отне малко време, докато успея да я проуча. В един момент дори имах чувството, че ще ме победи. За мили секунди пропускаше да блокира ударите ми, както и се забавяше с ударите към мен. Беше по-бавна и за това и загуби. За мен беше удоволствие да си поиграя с нея показвайки ѝ, че съм по-добра преди да я победя. По погледа ѝ разбрах, че не е свикнала да губи. Аз също не обичах да губя и този път, както винаги, бях по-решена на победа. Скоро я забравих, въпреки че погледът, който ми отправи, когато получавах купата се отпечата в съзнанието ми. Коя беше тя? Кой я беше тренирал толкова добре? Защо не я бях срещала преди? Въпроси, които бързо изхвърлих от мислите си и се отдадох на кратките мигове еуфория, които си позволявах след победа. По-късно в съблекалнята, докато събличах кимоното проверих телефона си и видях, че майка ми ми е пратила съобщение, че няма да може да дойде да ме гледа, както и да ме прибере заради делова среща. Поредната делова среща и поредното пропускане на турнир. Нищо ново, но и ново разочарование и огорчение. Това помрачи донякъде радостта от победата. Бях седнала на пейката с ръце в шепите си, телефонът до мен. Уморена от боевете през деня, отпусната, когато ми се стори, че чух шум. Огледах се, но съблекалнята беше празна. Това малко ме изненада, но после си спомних, че по време на раздаването на наградите бяхме останали само победителите. Останалите си бяха тръгнали разочаровани. Сградата беше опустяла. Май бях прекарала повече време на пейката отколкото си мислех. Станах за да съблека кимоното, когато с крайчето на окото си забелязах силует. Обърнах се светкавично и инстинктивно заех бойна поза срещу мъжът, който стоеше пред затворената врата на съблекалнята. Реакцията на непознатия беше странна – той се усмихна тънко и ме огледа от глава до пети.
- Прекрасна гледка. Банчев добре те е тренирал, но е имал и добър материал.
- Кой си ти и какво правиш в женската съблекалня? – изръмжах аз, докато го гледах в очите, без да изпускам ръцете му, сключени зад гърба му, от поглед.
- Това сега няма значение. – каза той с усмивка и направи крачка напред.
- Не се приближавай или ще съжаляваш! – извиках аз и се приготвих да го нападна, но той само се усмихна по-широко и направи още една крачка към мен.
Без да се замислям направих две бързи крачки към него и замахнах с крак към бедрото му, но той избягна удара ми с лекота и ме отблъсна назад. Възстанових равновесие и отново се приготвих за нападение. Какво искаше този и как беше успял с такава лекота да избегне удара ми? Отново атакувах, като този път се опитах да отвлека вниманието му с дясната ръка, докато замахвах с лявата, но отново бях парирана безпроблемно. Това ме вбеси и скочих срещу него сипейки удари към главата и гърдите му, но той блокираше ударите ми с една ръка, като ехидната усмивка не изчезваше от лицето му. След няколко минути удари и блокове, отстъпих назад задъхана. Бях използвала всичко, което знам за да ударя този нахален непознат, но не бях успяла да му нанеса дори един удар.
- Кой си ти? – казах задъхано.
- Треньорът на Марина. – каза той също така спокойно, както и когато беше проговорил за първи път.
- Коя е Марина? – изръмжах аз, опитвайки се да си възстановя нормалното дишане.
- Момичето, което победи на финала. Тя е моя ученичка и моя сестра, а ти се една малка арогантна, високомерна глупачка.
- Не ми говори така, копеле. Ще те пребия от бой! – извиках аз и отново скочих към него, подтиквана от нова вълна адреналин и ярост от обидата.
Изглежда новата енергия, която бях намерила в себе си даде резултат и успях да пробия защитата му и му нанесох силен удар в шията, а след това в гърдите. Той направи крачка назад и за миг ми се стори, че видях изненада в очите му, но тя бързо изчезна и беше заменена от нещо, което ме накара да настръхна и да се скова. Не ярост или гняв, а решителност, каквато не бях виждала в никого до сега. Мъжът се окопити бързо и с лек удар в между гърдите ме отхвърли назад. Едва не паднах. Не можех да си поема въздух. Мъжът направи крачка към мен, а аз отстъпих, опитвайки се да си поема дъх. Знаех, че имам още малко въздух и се опитах да го заобиколя. За първи път изпитах страх, че ще бъда победена. Гърдите ме боляха, мускулите ми почваха да се отпускат, искащи кислород. Мъжът знаеше това. Видях как се усмихва, след което скочи към мен и видях как ръцете му се движат светкавично. Опитах се да блокирам ударите, но без успех. Не удряше лицето ми, а ръцете ми, раменете. Отначало не можех да разбера защо, докато не усетих как в един момент ръцете ми не увиснаха до тялото ми и не можех да ги вдигна. Мускулите ми горяха и отказваха да ме слушат.
- Дойдох тук за да те поздравя за победата, но не очаквах такава реакция.
- Майната ти!
- Изглежда има нещо, на което Банчев не те е научил. Този урок ще ти го предам аз.
С тези думи той отново се спусна към мен, обсипвайки ме с не толкова силни, колкото прецизни удари по цялото тяло. Можех само да отстъпя назад към стената, докато ръцете му докосваха различни точки от тялото ми. В един момент спря и отстъпи, заставайки спокойно пред мен и отново сключи ръце зад гърба си. А аз се свлякох на земята безпомощна и отпусната, като парцалена кукла. Усещах всяка част от тялото си да тупти, но нямах никакъв контрол над крайниците си. Опитах се да се изправя, но дори не можех да помръдна.
- Днешният урок ще бъде за това, че за да научиш цената на победата, трябва да знаеш цената на загубата.
След тези думи той дойде до мен и ме повдигна с лекота. С една ръка ме държеше притисната към стената, а с другата развърза колана на кимоното и го разтвори. Отдолу се показа бялата ми тениска, под която не носех нищо, защото гърдите ми бяха малки и няма нужда от сутиен, а и мразех нещо да ме стиска. Кимоното ми се свлече на земята, заедно с панталона, който той бързо развърза. Останала по тениска и бели бикини ми се искаше да заплача за първи път в живота си. Чувствах се толкова слаба и безпомощна пред този мъж.
- Спри! Не го прави! – казах аз, шокирана от това, колко бързо се развиваха нещата.
Той дори не ме погледна. Хвана тениската ми с една ръка и я скъса, сякаш беше от хартия. Усетих парване в тила, където се беше опънала преди да поддаде. Усещах всичко, но не можех да се движа. Това беше ужасяващо. Усетих как хладният въздух обгръща гърдите ми и кара зърната ми да щръкнат. Усмивката, която се появи на устните му показваше, че е забелязал реакцията ми. Мразех го, мразех и себе си. Мъжът взе колана, който беше преметнал през рамо и завърза единия край около дясната им китка, преметна колана през тръбите, които минаваха ниско под тавана и го дръпна надолу, провесвайки ме и завърза и другата ми китка, така че да увисна изпъната под тавана. След това взе кимоното ми и откъсна от него две дълги ленти, с които завърза краката ми за двете пейки отстрани до шкафчетата, разкрачвайки ме и карайки ме да увисна на китките си. Болката беше изгаряща. Отпуснатите ми мускули крещяха в агония и усещах как кръвта се движи бавно в тях, но въпреки това още не можех да ги контролирам.
- Какво ми направи?
- Нищо трайно. Не се страхувай. Техника, която научих в Китай. При подходящи условия и бързо изпълнение блокира мускулите, подсилвайки нервните окончания в тях. Усещаш всичко, но не можеш да се движиш. Използвали са го за да научат бойците си да се концентрират и да преодоляват болката. Само от теб зависи дали ще се възстановиш бързо или бавно. Това може да продължи дни. При жените обаче, тази техника има страничен ефект, сексуална възбуда.
- Не би посмял! Ще те убия! – изсъсках аз и усетих как ръцете ми се свиват в юмруци.
- Виждам, че наистина си изключителна, но ще ти трябва много повече за да се възстановиш напълно. Сега мълчи и не говори освен ако не ти кажа!
Гласът му беше различен. Властен, студен и не допускащ неподчинение. Той се огледа и отиде до едно от шкафчетата в края на съблекалнята. Изтръпнах, когато го видях да измъква метла с дървена дръжка изотзад. Измъкна дървената пръчка от метлата и се върна при мен. Дори не видях, кога замахна с пръчката. Усетих удара по бедрото си и изкрещях от болка. Другото бедро и отново вик. Цялата треперех от ударите, които бяха достатъчно силни да предизвикат експлозии от болка в разтворените ми бедра, но не и да ме наранят. Ударите му следваха бързо и методично, движейки се надолу до коляното и нагоре до таза ми. Крещях и се тресях от ударите, отпусната като парцал на колана си. По бузите ми се стичаха сълзи, нещо което не беше ставало от детската градина. Виках с цяло гърло, въпреки желанието си да мълча. Болката беше ужасна, но когато ударите се преместиха от вътрешната страна на бедрата разбрах, какво е истинска болка. Имах чувството, че ме удря с нажежена метална пръчка. Затворих очи и стиснах зъби. Опитах се да изблъскам усещането за болка назад в съзнанието си.
- Добре. Точно така. – чух омразният му спокоен глас.
- Концентрирай се. Усещаш ли ударите? Усещаш ли болката? А усещаш ли как клиторът ти набъбва, а зърната ти стърчат напред?
Светкавично отворих очи. Ударите бяха спрели. Болката беше тъпо усещане, заменено от топлина, разливаща се по тялото ми. Потреперих, когато осъзнах, че е прав. Погледнах гърдите си само за да видя, че гърдите ми са порозовели, а зърната ми са подути до краен предел и стърчат тъмни и твърди. По ужасяващо беше усещането за влага, която усетих по бикините си. Бях подгизнала. Това не беше първият път, когато изпитвах възбуда. Не един и два пъти се бях прибирала след тренировка изпълнена с желание за секс, но се бях отдавала единствено на пръстите си. Не можех да си обясня на какво се дължи, може би на натоварването, на ударите по тялото ми, на миризмата на пот и хормони от залата… но никога не бях позволява на някой друг да ме докосва. Не бях имала приятел, защото всички които познавах бяха слаби мамини момченца. Предпочитах да съм сама и да не позволя на никой да ме нарани, но това ново усещане за невъобразима възбуда беше ужасяващо. Завързана, висяща от тавана за китките си, полугола пред този непознат усещах по-голяма възбуда от когато и да е било. Беше ме срам и страх от мен. Вече не се страхувах толкова от него, колкото от реакциите на тялото си. Ужасяваше ме мисълта, че това което той ми прави ме възбужда, че го желая и че искам да свърша там в сумрачната съблекалня.
- Моля те! – прошепнах аз, може би за първи път в живота си.
- Спри! Пусни ме… не ми причинявай това!
Пръчката се плъзна по вътрешната страна на бедрото ми и спря на сантиметър от бикините ми. Сякаш през мен премина ток и ме удари право в слабините. Бях на крачка от това да свърша и той го знаеше. Исках да свърша. Копнеех за това, без да ме интересува какво беше довело до това. Той отдръпна пръчката и отново ме удари. Изкрещях и го погледнах с мътен поглед.
- Направи го… копеле! Помогни ми… не издържам! Погали ме пак…
Пръчката се вдигна и се стовари върху бедрото ми от външната страна. Изпитах както болка така и удоволствие, но не това беше необходимото ми докосване. Исках пак да я плъзне по бедрото ми, да я притисне между бедрата ми, да ме унижи, но да ме накара да свърша. Изгарях. Кръвта туптеше в ушите ми, а устата ми беше пресъхнала и едва преглъщах.
- Ще те убия! – изкрещях аз и усетих как отново стискам юмруци и успявам да се набера на изтръпналите си ръце.
Видях как леко разширява очи от учудване. Пръчката се надигна нагоре и се спусна към шията ми, но не ме удари, а се плъзна надолу към гърдите ми и погали зърното ми. Треперех силно, сякаш ме обливаше студена вода, докато изгарях вътрешно. Докосването беше приятно, но не и достатъчно. Стиснах очи борейки се със себе си. Не знаех да се опитам ли да го отхвърля, както казваше съзнанието ми или да му се отдам и да се оставя на усещанията, както искаше тялото ми. Пръчката докосна другото ми зърно и го натисна. Болката надделя над удоволствието, но стиснах устни. Не исках и нямаше да му доставя това удоволствие да ме чуе как викам. Как можеше да разпознае всяко мое действие, още щом решах да го направя? Пръчката се плъзна надолу и аз висях със затаен дъх. Когато премина покрай пъпа ми отворих очи и осъзнах, че очаквам с нетърпение тя да мине между краката ми и да ме докосне там. Бях загубила битката със съзнанието си и тялото ми контролираше всичките ми емоции. Исках да свърша, независимо от цената. Не ме интересуваше достойнството ми, само исках да изпитам върховното удоволствие в този момент на слабост.
- Готова ли си да се подчиниш и да се предадеш? – чух сякаш от далече гласът му.
Стиснах зъби, но тялото ми говореше вместо мен. Успях да се надигна на пръсти и да се притисна към пръчката, която се беше спряла на венериния ми хълм, малко над ластика на бикините ми. Усещах грубата повърхност на дървото да ме драска и се опитах да се надигна още, да приближа твърдият връх към подутият си от желание клитор и успях до някъде. Мъжът държеше пръчката неподвижно, а аз се набирах и надигах, смъквайки ластика на бикините си надолу. Пръчката премина през подстриганите косъмчета на венериният ми хълм и спря на сантиметър над клитора ми. Лентите на глезените ми бяха опънати до краен предел и не ми позволяваха да се набера повече нагоре за да успея да се притисна към пръчката и да взема това, което толкова много исках.
- Ох… – изстенах.
- Защо… да ми го… ах… искам…
- Ще се предадеш ли?
- Да! По дяволите… гадно копеле… да! А сега просто го направи…
- Отвори очи и ме погледни. Искам да ми го кажеш в очите.
Отворих очи, пълни със сълзи и премигнах няколко пъти за да прочистя погледа си. Фокусирах ги върху лицето му и видях тъмните му очи, които горяха. Погледа ми се стрелна надолу към панталона му и видях голямата подутина там. О, боже! Напълно бях забравила за това, отнесена и опиянена в моите мисли и усещания. Дали щеше да ме изнасили? Да вземе така пазената ми девственост тук, в тази съблекалня… както бях вързана, като сърна преди дране… Леко побутване от пръчката ми напомни, че сега имаше по-важни неща от тези мисли…
- Аз… се предавам. Прави с мен каквото искаш… само ми дай това, което искам!
Пръчката се плъзна надолу и бях готова да изкрещя от удоволствие, когато тя леко се отдели от мен и започна да смъква бикините ми надолу, но без да ме докосва. Простенах жално и проследих пътя ѝ. Той не беше дълъг, защото бикините ми скоро се запънаха в разтворените ми бедра малко под слабините ми. Висях със затаен дъх, стиснала колана над главата си и опънала лентите на глезените си и чаках да притисне пръчката към клитора ми.
- Ще тренираш с мен. Ще те обуча да бъдеш още по-добра и винаги да печелиш. Никога да не губиш в битките и в живота. Ще те науча на всичко, което знам… ако ми се подчиниш.
Едва чувах гласът му, толкова силно биеше сърцето ми. Едно гласче в главата ми крещеше “Не! Никога!”, но когато пръчката се плъзна между разтворените ми крака и се притисна в устните на влагалището ми нищо вече нямаше значение. Затворих очи, поех си дълбоко въздух и се отдадох на това чудовище. Чух високият си и протяжен вой, докато се тресях в неспирен оргазъм. Пръчката отначало само се притисна в устните на влагалището ми, но после се плъзна напред, а после и назад. Свършвах при всеки сантиметър от докосването на дървото. Когато пръчката стигна до края си и си мислех, че ще се отдели от мен той я притисна в клитора ми. Имах чувството, че ще избухна. Не можех да дишам. Сърцето ми щеше да се пръсне. Цялата пулсирах, съсредоточена в клитора си. Усещах как бедрата ми се обливат в соковете ми, които се стичаха на ручейче по вътрешната страна, стигайки до глезените, както и няколко капки се отделиха от клитора ми и покапаха върху разпънатите под мен бикини. Не знам колко продължи това, но в един момент всичко почерня и затворих очи в блажено безсъзнание, изпитала нещо, което никога не съм предполагала, че мога да изпитам… Не знам колко време съм висяла там, вързана, мокра и изтощена от оргазмите, отказвани през години и стоварили се върху мен като лавина, но когато отворих очи отново го видях да стои пред мен. Затворих очи, опитвайки се да го изхвърля от съзнанието си. Не знаех дали е истински или е само образът на чудовището. Отворих очи и го огледах. Усетих как ужасът отново се надига в мен. През времето в което бях изгубила съзнание, той не беше губил време, а се беше съблякъл. Забелязах мускулите изпъкващи под мургавата му кожа, стегнатият корем и силните бедра, но погледът ми беше привлечен от твърдият щръкнал член. Първият, който виждах на живо. И първият, който щеше да проникне в мен. Щеше да ме насили и да открадне най-ценното ми. Тази мисъл дойде някак естествено в съзнанието ми, но веднага я отхвърлих. Нямаше да го позволя! Гледах го как се приближава с усмивка към мен. Членът му се поклащаше заплашително и през мен премина тръпка на съмнение. Въпреки това се съсредоточих на лицето му. Трябваше да отвлека вниманието му. Нямаше да му позволя да ме победи отново. Не и без да се боря!
- Копеле! – казах аз тихо.
- Без обиди. Не подхождат на младо, хубаво момиче като теб. А и ти хареса.
Той застана до мен и усетих ръцете му да се плъзгат по зачервените от ударите бедра. Потреперих от болка, но и от удоволствие. По дяволите. Трябваше да се овладея и да спра да мисля с влагалището и клитора си! Ръката му мина по кръста ми и той ме притисна към себе си, така както си висях като марионетка. Усетих твърдия му член да се притисна ниско в корема ми. Очите му бяха на нивото на моите и ме гледаха изпитателно. Наведох се към него за да прикрия движенията на ръцете си, докато се опитвах да развържа колана с изтръпналите си и обезкръвени пръсти.
- Ще бъдеш моя. Знам, че никой до сега не е покорявал тази бяла красота. – прошепна той, галейки лицето ми с дъха си.
- Ще те накарам да трепериш и да ме молиш отново да ти позволя да свършиш.
Стиснах зъби, борейки се с желанието си наистина да го направя, така както той го искаше. Цялата треперех, както от напрежение, така и от възбуда. Твърдите ми зърна се търкаха в гърдите му, топлината на членът му прогаряше кожата на корема ми, а гъделичкането на косъмчетата обвили топките му подлудяваше клитора ми.
- Готова ли си да станеш жена? – каза той и леко приклекна, поставяйки члена между устничките ми.
Желаех го. Затворих очи и се опитах да отхвърля всичко, което се беше случило и се случваше, желанията си, мислите си за него. Той беше мъж! Мъж, който ме беше хванал, беше ме вързал, беше ме бил и… ме беше наказал. Беше ме победил… но не и без моя помощ! Дълбоко в себе си, една малка частичка от мен беше искала да бъда победена от някого… от някой мъж, като него… но въпреки това не така. Отворих очи и замахнах с глава. Ударът го изненада и той залитна назад, олюля се и се препъна в една от ниските пейки и падна през нея по гръб. Пръстите ми освободиха колана около дясната ми китка и се строполих на земята, крещейки от болката, която избухна в ръцете и краката ми, когато потокът от кръв потече по вените ми нормално. Стиснах зъби и крещейки развързах лентите около глезените си, а той се опитваше да се изправи, но единият му крак поддаде и той пак се строполи. Хванах бикините си и ги разкъсах със замах, когато се опитаха да ме спънат. Скочих към него с вик и го ударих в гърдите. Той повдигна ръце да се предпази, но се забави и юмруците ми се стовариха върху лицето му.
- Ще те убия! – крещях аз, докато го обсипвах с удари, а той продължаваше да се опитва да се пази.
Скачах върху него, мачкайки го с голото си тяло, усещах членът му да се търка в дупето ми и гърба ми. Хванах ръцете му и ги повдигнах над главата му. Той изстена и стисна очи. Видях болката в него и това ми даде нови сили.
- Искаше да ме имаш? Искаше да ме изнасилиш? Да ме победиш… отново… Няма да стане! Никога не бих позволила на мъж да ме вземе! Не бих му позволила да ме обладае! И няма да ти позволя да ми вземеш девствеността! Аз ще съм тази, която ще го направи!
С тези думи сграбчих члена му и замъглена от ярост и възбуда го поставих между устните на влагалището си и без да се замислям и секунда се отпуснах с цяла сила. Виковете ни отекнаха в съблекалнята. Очите му се отвориха и видях замъгленият му поглед. Болката избухнала в слабините ми предизвика нова вълна удоволствие и в момента в който седнах на топките му и клиторът ми се отърка в корема му започнах да треперя в първият си истински оргазъм. Държах ръцете му и държах и него притиснат към земята с тялото и влагалището си. Замъгленото ми съзнание регистрира това, което бях направила току що, но не му обърна внимание, а издаде заповед да започна да се движа. Да започна да го чукам така, както той щеше да ме чука, ако му бях позволила да ме изнасили преди минути. Пуснах ръцете му и започнах да го удрям отново по гърдите и лицето, докато го яздех диво. Той пъшкаше и се пазеше, но без успех. Усещането за нещо толкова голямо проникващо в мен ме подлудяваше. Бях мислила затова, какво ли би било да усетя мъж в себе си, но всичко, което си бях представяла няма ни най-малка прилика с истинските усещания. Хванах го за гърлото и го стиснах. Той изхърка и отвори очи. Хванах зърното на едната му гърда и го завъртях силно. Исках да го накарам да страда, така както аз. Исках да е възбуден, но и да трепери от болка. Това ме възбуждаше. Тръпка, която ме накара да настръхна, но и да потреперя от възбуда. Още малко… още малко и отново щях да свърша. Погалих гърдите си и хванах едно от зърната си, докато продължавах да въртя и мачкам неговото, и го стиснах. Погледът ми се премрежи, но не затворих очи. Изпънах се и изкрещях, усещайки как членът му тупти в мен и излива спермата си, показвайки ми, че го бях победила в неговата игра, бях го накарала да загуби контрол. Притиснах се към него толкова силно, че той се сгърчи от болка, откъсвайки го от приятните моменти на оргазма му. Когато усетих, че започва да се отпуска му ударих няколко шамара за да се свести и се надигнах над него, обкрачвайки лицето му и притискайки ръцете му с колене.
- А, сега за да знаеш, че все пак аз съм победителка ще те маркирам, копеле!
Разтворих устничките на стегнатото си влагалище и оставих спермата му да потече и да покапе по лицето му. Видях как стиска устни, очи и юмруци. Белите капки излизаха от мен с бълбукане и капеха по него. Изправих се и взех тениската му за да се обърша. Облякох се набързо, а той лежеше на пода и дишаше тежко. Треперещата му ръка обърса спермата от лицето му и видях как отваря очи, но остана да лежи по гръб, загледан в тавана.
- Никога не си въобразявай, че можеш да ме победиш ако аз не го желая! – казах аз и затръшнах вратата, оставайки го сам, гол и победен.
Месец по-късно получих СМС: “Искам реванш!”, последван от името на ресторант и час. Усмихнах се и стиснах бедра за да прогоня тръпката, която се надигаше отново в мен. Защо не, щеше да ми хареса отново да го победя на неговата игра.

Джеймс

Следва продължение...