Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
След казармата не ми беше лесно да си намеря работа и се хванах в една фирма нещо като момче за всичко, докато си намеря нещо по-подходящо. Намираха ми и извънредна работа и се прибирах късно и уморен. С повечето служители се отнасяха така. Имаше една около 30-годишна жена, завеждаща „Личен състав“ и ТРЗ (труд и работна заплата) и която имаше гадния навик да предизвиква мъжете флиртувайки с тях, а после да ги унижава. По-напористите ги сритваше между краката. Разведена, с две деца, но запазена и като тяло, и като лице. Хубавка беше, но с много чепат характер. Беше ужасно жестока към всички. Често крещеше и обиждаше всички. Казваше се Албена Кожарова, но помежду си я наричахме Кожодерова. Държеше всички да се обръщат само официално към нея с „госпожо Кожарова“. Стараех се да не й влизам в полезрението, но тя често ме викаше, като най-милото й обръщение беше:
- Ей, върлино, не се прави на зает, а веднага ела тук!
Да, височък съм – почти 2 метра и умишлено ми намираше работа, където високият ръст е пречка. Година и няколко месеца ме тормози, а нямах време да си търся друга работа. В един момент ми писна и реших да напусна. Написах си молбата за напускане, сложих я във вътрешния си джоб и за пръв път от толкова време отидох спокоен на работа. Денят минаваше обичайно зле, но сякаш нищо не можеше да ме ядоса. В края на деня щях да си връча молбата на Кожарова и с усмивка да си изляза. Щях да изтърпя някак едномесечното предизвестие.
В края на работния ден почуках на вратата на кабинета на Кожарова и като чух „Влез“ пристъпих уверено. Тя както винаги беше с токчета, чорапогащник в телесен цвят, права пола 15-ина см над колената, риза, под която леко прозираше сутиена й (умишлено, за да дразни мъжете), студен поглед и прибрана на кок коса. Обясних й за какво съм тук и поставих молбата си на бюрото й. Тя ходеше около мен и викаше, че всички сме били безполезни търтеи и т.н. все обиди. Вика сигурно 10 минути, но тази жена вече не ме плашеше. Аз нямах какво да губя.
В един момент я блъснах към стената и се притиснах плътно в нея, като единия ми крак беше между нейните. Впих устни в нейните и едната ми ръка се шмугна в пазвата й. Две копчета от ризата й моментално се изстреляха нанякъде. Целувах я все едно беше най-голямата ми любов и мачках едната й гърда неособено нежно. Зърното й бързо реагира на инвазията. Няколко секунди тя беше в ступор, но после се опита да ме отблъсне и удари, надигнах полата й, а ръката ми от пазвата й и влезе рязко в гащите й. Тя успя да се отдели от устните ми точно когато напипах на голо котето й.
- Какво си позволяваш!? – изсъска гневно тя. – Сега ще се развикам! Ъх!
Галех цепката й, а тя се опитваше да си събере краката.
- Развикай се! – смело отвърнах. – Нека всички видят унизената Кожарова, разтекла се като Марица.
Пръстът ми навлезе леко навътре.
- Ъхх. Не! Спри веднага! – опитваше да ме изблъска. - Ах! Престани! Охх...
Пръстът ми се движеше колкото може навътре и навън, а тя запъхтяна не спираше да се бори. Потърках клитора й и тя тежко изстена:
- Аааааах... Престани... веднага... мммммхх. Спри вед... аххх... Няма да ти... ооооох... се размине... ммммммъъъъъъъъхх...
Съпротивата й стана вяла и аз със свободната си ръка махнах ризата й и сутиена. Ръката ми долу бързо си играеше с клитора. Другата ми ръка мачкаше близката й гърда и грубо щипеше зърното й. Наведох се и силно засмуках другото зърно. Албена спря да диша за миг и победена от усещанията тежко изстена. Продължаваше да стене без да може да повярва, че тялото й я предаде. Завъртях я с гръб към мен и я облегнах на бюрото й, смъкнах й гащите до половината на бедрата й. Бързо си разкопчах ципа на панталона, извадих си от там натопорчения инструмент и си го потърках по твърде мократа й цепка. Кожарова изстена още веднъж силно и започна да мърда таза си. Развалих кока й, награбих й косата и грубо я дръпнах. В същото време продължавах да си го търкам по цепката й, малко по клитора и пак по цепката. Така я мъчих поне минута. После си го поставих на входа и леко вкарах половината главичка. Кожарова се изпъна изстенвайки, а аз допълнително я дръпнах за косата. Така няколко пъти вкарвах само половината главичка и я вадех. Другата ръка, която не скубеше косата й щипеше близкото зърно. Кожарова трепереше от възбуда:
- Вкарай го! – извиваше таза си тя. – Изчукай ме като мръсница!
- Няма! – казах аз, пуснах я, прибрах си го и си вдигнах ципа. – Не съм умрял за миризливата ти слива... шъ знайш! (от песен на Хиподил)
Тръгнах към вратата и чух гневния й глас:
- Ти... Ти... Ти... Гадно копеле! Ще те унищожа, лайненце! Никой не е посмял да се гаври с мен и да остане ненаказан! Ще ти...
Тряснах вратата и си отидох.
На сутринта не бях особено притеснен, макар че Кожарова веднага ме извика в кабинета си. Изпуснах я от поглед само за миг докато затварях вратата, а когато поглеждах към нея вече беше късно за реакция. Такъв шамар ми отпра, че ми се зави свят. Знаех, че редовния й номер е да продължи с коляно в топките, така че я изпреварих като я сграбчих отзад за косата, дръпнах й рязко главата назад и я изблъсках към бюрото. Като падна на бюрото по гръб й надигнах полата, издърпах й бикините с чорапогащника до колената, надигнах й краката, извадих си „малкия приятел“ през ципа на панталона и го потърках по котето й и той бързо се надигна.
- Това ли искаш? А? – ядосан извиках аз. – Това ли искаш?
Учудващо кротко, даже мило, тя отвърна:
- Да, но... сигурна съм, че можеш да си далеч по-нежен.
Това не го очаквах и ме порази. Тази жена беше събудила най-жестокото в мен, а с няколко думи го отвя. Мразех я с цялото си същество дотолкова, че за над година си представях как умира по хиляди мъчителни начини, а сега се почувствах по-отвратителен от нея. Разтрепериха ми се краката и паднах на колене. В очите ми избиха сълзи. Ако родителите ми бяха разбрали, че съм си позволил да съм груб с жена, щяха да си умрат от срам. По-лошото е, че аз усещах, че се намразвам. Погледнах към жената срещу мен, която още стоеше с вдигнати крака и погалих бедрата й. Тя потрепери. Дали от изненада, дали от усещането или се уплаши – не знам. Продължих да ги галя, а скоро след това ги зацелувах продължително. Кожарова започна да се отпуска. Изби влага между срамните й устни и Албена почна да диша по-тежко. Разделих с пръсти срамните й устни и я зализах. Тялото на жената започна да се извива. Когато лизнах клитора й Кожарова тежко изстена и се изви силно. Зализах го упорито и тя неконтролируемо стенеше:
- Ааааах... Даа... Мммммдаааааа... Оох... Оооооооххх... Ъъъъъъх... Ъммммх... Още... още.... дааа... ааааъъх...
И все в тоя род. По едно време Кожарова каза:
- Ела! Направи го!
Изправих се и проникнах в нея. Излишно е да казвам, че в раждала жена не е трудно. Тя ме прие със сладък стон. Движенията ми навътре и навън от нея бяха подобаващо оценени със стонове и извивания на тялото й. Заразкопчавах ризата й, но Албена с едно движение скъса копчетата, надигна сутиена си и преди да съм си позволил да размисля взе ръцете ми и ги постави на гърдите си. Бяха доста меки и отпуснати, но като размер – няма оплакване. Зърната бяха големи, а ареолите - доста по-големи от това, което ми харесва, но знаете лафа: „който подбира – мастурбира“. Замачках ги и усещането не беше никак зле. Усетих как нашественикът ми в нея се разширява все повече и повече. Тя ме държеше за блузата, за да не би да ми хрумне да изляза от нея. Нямах такова намерение, поне засега. Беше ми все по-хубаво и по-хубаво. Дебнех момента, когато ще ми идва да свърша, за да изляза навреме, но Албена сключи крака зад мен и просто прекрати тази възможност. Започна рязко да ме придръпва към нея с краката си и нямаше по-ясен знак, че тя е на края. Не, че аз бях далече, де. Тя захапа дланта си, за да не закрещи и силно ме притисна към нея с крака тресейки се и гърчейки се бясно. Аз без друга алтернатива изцеждах съдържанието на топките си дълбоко в нея.
Минута по-късно се обличахме. Някак си две копчета от ризата на Албена бяха оцелели и тя ги закопча. Погледна в очите ми (беше с една глава по-ниска) и се усмихна. Нищо не прави по-красива една жена от усмивката й! И тогава я видях като Жена! В това време кратко почукване и вратата се отвори – шефа! Кожарова ми плесна звучен шамар (но без злоба) и викна:
- Какво си позволяваш, бе, простак!?
След това дежурния номер с коляно в топките, но толкова леко, че едва го усетих, но се запревивах като че ли ми ги е качила до сливиците.
- Мине ли ти същата мисъл – продължаваше тя разпалено - изхвърчаш дисциплинарно, цървул такъв!
- Кожарова – намеси се шефа – какво става тук?
- Това шибано келеме си позволи да ми дърпа ризата и ми скъса няколко копчета!
- Младеж – обърна се той към мен, докато се поизправях – какво си позволяваш ти, бе!?
- Аз... не нарочно. – демонстрирах най-съжалителната си физиономия. – Залитнах и... без да искам... Честно!
- Добре – сякаш ми повярва шефа – ако се случи пак... сещаш се.
- Да, шефе! – смирено отвърнах и се обърнах към Албена. – Извинете ме, госпожо Кожарова!
- Добре – „поуспокоена“ каза тя – ще го приема за инцидент. Отивай да работиш!
Напуснах кабинета й без да знам какво следва от тук насетне.
Следва продължение... /Изку Куригал/