Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Решението да го направят дойде съвсем спонтанно. Двамата често си бяха говорили, че единственото удоволствие, което би могло да се сравни със секса, е летенето, но до този момент просто не им бе хрумнало как да свържат двете. Както за Живко, така и за Мона, летенето бе не само професия или хоби, а начин на живот. Той беше инструктор по висш пилотаж, а тя обожаваше скоковете с парашут и обучаваше други хора как да го правят, без да си счупят вратовете. И разбира се, преди време, двамата се бяха запознали на летището, по време на едно авиошоу. Допаднаха си мигновено и от тогава не се деляха.
- Слънце, ще бъде страхотно, убедена съм! – намигна заговорнически на своя любим сексапилната брюнетка, малко преди двамата да се качат в малкия двуместен хеликоптер.
- Чудя се само, как не се сетихме по-рано да го направим? Така де, правили сме го къде ли не, но не и там горе, където сме изживели толкова прекрасни мигове!
- Е, сега ще оправим това недоразумение, нали така Луничке?
Гледката и усещането на отдалечаващата се под краката им земна повърхност, винаги изпълваше двамата авантюристи с божествен трепет под лъжичката, не бе по-различно и сега.
Малко по-късно Мона спокойно свали пилотския си гащеризон, под който беше чисто гола. Живко вече я беше изпреварил с панталона и слипа и сега пилотираше само по риза с къс ръкав.
- Слънчице, много си секси така, трябва по-често да излиташ в този вид! – изкодоши го зеленооката красавица и похотливо прокара пръсти, с дълъг, изумруден (точно като очите ѝ) маникюр по едното му бедро.
- Луничке, потрай още мъничко, моля те, да не направим някоя катастрофа… – ухили ѝ се той, но без да изпуска уредите и обстановката от поглед.
В следващия миг Мона видя как лицето му бързо сменя ухилената физиономия с крайно притеснена.
- О, не! Това е колегата! Бързо, навличай отново гащеризона! – сепна се той.
Мона погледна през предния прозорец и видя само на няколкостотин метра пред тях друг учебен хеликоптер, досущ като техния. Но на нея, за разлика от Живко, това ѝ се стори адски забавно и вместо да се облече или скрие, тя сръчно отвори вратичката и смело пристъпи на страничната “ска” на хеликоптера, както си беше гола-голеничка.
- О, не! Непоправима си! – въздъхна отчаяно Живко, докато тя енергично ръкомахаше на пилота в другия хеликоптер.
Колегата му за миг само отклони вниманието по посока на голата красавица и това за малко не му коства преждевременното приземяване.
- Това не беше много умно, скъпа! Можеше и ти да паднеш и да се пребиеш, да оставим горкия колега… – смъмри я Живко, след като се увери, че с другия пилот все пак всичко е ок.
- Можеше, да… или може би просто ревнуваш, че и друг мъж ме видя гола? – игриво го целуна по челото Мона.
- Добре де, спипа ме… – призна се за победен Живко и пред палавия поглед на половинката си се изчерви, като гимназист на първа среща.
- Повярвай ми, слънце, нямаш никакви причини за ревност и мисля, че сега е момента да ти го докажа!
Брюнетката се наведе, все така палаво ухилена към него, протегна ръчичка в скута му и нежно обгърна с длан пениса му, прикляквайки междувременно до пилотското кресло.
- Защо ме измъчваш така? – полуизстена пилотът, когато хубавите ѝ устни покриха оголената главичка.
Той се изтегна, като струна в креслото, а хеликоптерът за миг се разтресе, сякаш беше останал извън контрол, но после отново се стабилизира. Живко форсира двигателя и той се понесе с пълна тяга из висините.
- Ето го, усети ли го? Появи се! Божественият гъдел, това присвиване в стомаха и слабините, заради което скачам всяка сутрин в тая машина! – блажено примижа инструкторът.
- Като да се возиш на виенско колело, но умножено на 10 степен! – додаде Мона, която сега дразнеше с езиче главичката на гордо начиличения му кур.
Стиснал здраво с едната ръка лоста за управление, Живко се протегна с другата през голия ѝ гръб и бръкна отзад между бузките на разтвореното ѝ дупе. Напипа първо анусчето, масажира леко пръстенчето му с кръгови движения, а след това намери и влажната ѝ, розова цепка и се зае по-сериозно с нея. Двамата направиха каквото можаха с ръце, а Мона и с уста, и когато копнежът на телата им да се слеят стана непоносим, Живко включи машината на автопилот и придърпа любимата си да седне в пламналия му скут. “Мечът” без проблем и от раз намери своята нежна “ножница”.
- Велико е! – изстена пилотът и започна страстно да целува гърдите на Мона.
Понесени върху крилете на небивал възторг, техните красиви млади тела се заизвиваха във вълнуващ еротичен танц, като птички в разгара на любовния им сезон. Мона обаче беше “пилотът” в този “полет” към върховното блаженство. Стиснала здраво “щурвала” му между нежните си, но и силни бедра, тя умело го направляваше и насочваше, определяше скоростта и решаваше кога да намали или увеличи темпото. Намираха се на 1500 метра височина, летяха със скорост от 180 км в час и се чукаха в почти изцяло остъклената кабина на хеликоптер – за двама влюбени и отдадени на летенето млади хора, едва ли можеше да има по-силно и прекрасно изживяване. Точно така го чувстваха и Мона и Живко, които вече наближаваха кулминацията на своя “полет”. В този миг Живко подхвана с едната си ръка апетитното дупе на любимата си, поразтвори го леко и със средния пръст на другата си ръка бръкна в ануса ѝ.
- Ахх! – изтръгна се от гърдите на младата жена, след което тялото ѝ затрепери цялото, като лист, в обятията му.
- Слънце, изгарям, миличко… не мога! Охх!
Живко видя и почувства как всяко нейно мускулче, всяка веничка по изваяното ѝ тяло се напряга в екстаз. Накрая почувства и възторжените контракции на вагината ѝ. Те обхванаха и неговия “щурвал”. Вълни от блажена топлина запреливаха от нейното в неговото тяло през общия им влажен център. Той я притисна още по-отчаяно в обятията си, като едновременно с това направи своя последен тласък, надигна се на пръсти и започна да се празни вътре в нея. Изливаше огненото си семе на талази във влудяващо пулсиращата ѝ утроба, когато изведнъж нещо се случи… Внезапно автопилотът отказа, хеликоптерът се килна с носа надолу и полетя с главоломна скорост към земята. Нещо още по-драматично обаче се случи в телата и с телата на двамата млади. За един кратък миг оргазмът, усещането за шеметна скорост на движение и безумно високото ниво на адреналина, предизвикано от секса и внезапно възникналата смъртоносна опасност, се преплетоха в тях и те преживяха нещо неописуемо, макар и за съвсем кратко. Този бомбастичен, чудодеен коктейл буквално взриви всичките им възприятия и ги накара да закрещят в несвяст. С последни отчаяни усилия Живко все пак успя да овладее машината, а после отново я издигна на безопасна височина.
- Господи, Слънце, усети ли го и ти? – попита го Мона задъхана, все още неспособна да дойде на себе си от току що преживяното вълнение.
- Дали го усетих? Сигурно се шегуваш, Луничке, сърцето и душата ми щяха да се пръснат от удоволствие и страх едновременно!
След известно време, когато се поуспокоиха и двамата, младата жена рече:
- Страх ме е, Слънце.
- Защо, любов моя, опасността вече премина?
- Знаеш защо, познаваме се отлично един друг. Защото беше толкова хубаво, че неминуемо ще пожелаем да го повторим! Да повторим всичко, включително и пътя надолу!
Тя беше права, разбира се – знаеха го и двамата.