Каката, която ме отрака (част 1)

03.12.2019 | IzkuKurigal

Завърших гимназията, а вече от няколко години бяха почнали политическите промени в България. Почнах работа като въоръжена охрана в една малка фирма. Имаше 3-4 души администрация и 20-ина работника мъже и жени. Аз бях най-малкият – 18 годишен хлапак, но като повечето във фирмата точех лиги по една 28-29-годишна, която беше счетоводителка и секретарка. Всички я знаеха като госпожа Жребчева, а личното й име не го знаехме. Тя, разбира се беше омъжена, но мъжът й бил по корабите и имаше много мераклии да я „обяздват“. Поддържана жена – тяло, коса, лице, дрехи, абе държеше на външния си вид. Обличаше се делово, но пак изглеждаше много секси. Тя обаче с никого не си позволяваше лични отношения, колкото и да злословеха, че шефа я „яздил“ всеки ден. Когато бях на смяна с удоволствие сутрин й казвах „добро утро“, за да чуя в отговор чуруликащия й глас гарниран с ослепителна усмивка. Вечер често оставаше до късно да довършва работа по документи. Изпращах я до портала, тя пресичаше пътя и отиваше отсреща на паркинга, за да си вземе колата и си отиваше. Опитите да я заговарям тя игнорираше с уморена усмивка, пожелаваше ми „лека смяна“, аз й благодарях и отвръщах с „приятна вечер“ и това беше.
Една вечер пак така заключих портала след нея, неизмислил как да я заговоря, гледах след нея как притичва към недобре осветения паркинг (нощем там нямаше коли и не ми беше проблем). Канех се да си правя кафе в порталната стаичка, когато чух писък. Излязох и видях 3 момчета да дърпат госпожата. Нямах намерение да се правя на герой, но отключих портата и тръгнах с решителна крачка към тях. Те ме видяха и се наежиха за бой. Сигурен, че ще видят добре (една лампа ме осветяваше откъм гърба), както отивах към тях бръкнах в кобура и извадих служебния пистолет „Макаров“, свалих предпазителя и заредих патрон в цевта. Те се спогледаха и хукнаха да бягат. Прибрах пистолета обратно в кобура и отидох до госпожа Жребчева. Тя беше в шок. Хванах й дланите в моите и я попитах:
- Госпожо Жребчева, добре ли сте?
Тъп въпрос, но все нещо трябваше да кажа. Наметнах й служебното си яке, защото дрехите й бяха доста скъсани. Тя ме погледна в очите, после ме прегърна и каза с трепереш глас:
- Бла... годаря... ти... много!
Едно такси преминаваше и аз му метнах. Тя се качи и замина. А аз чак тогава си спомних усещането от притиснатите й гърди към моите, докато ме беше прегърнала. Цяла нощ си фантазирах как й ги мачкам...
На сутринта без да се крие ми върна якето пред влизащите на работа, пожела ми „добро утро“ с усмивка, благодари ми пак и отиде в кабинета си. Няколко работника се спогледаха и почнаха да шушукат докато отиваха на работните си места.
На следващата ми смяна госпожа Жребчева още не беше си отишла. Работниците си тръгваха в 17 ч., а охраната се сменяхме в 18. Телефонът в порталната звънна по вътрешна линия. Вдигнах, а отсреща с делови тон:
- Жребчева съм. Можеш ли да дойдеш до кабинета ми?
- Идвам.
Почуках на вратата и след като чух „влез“ влязох.
- Извинявай – започна тя – знам че не си длъжен, но би ли ми помогнал? Каталясах с тази бумащина.
Заех се да качвам по високите рафтове разни папки, други да смъквам тя да ги преглежда, добавя и маха неща от там и така около половин час. Почнах да се уморявам. По едно време столът, на който бях качен се разклати, счетоводителката извика: „внимавай“ и скочи да ме подпре, но той се счупи и аз паднах върху нея. Лицето ми се оказа върху гърдите й. Нямах нищо напротив да остана така, но трябваше да станем. Едва тогава забелязах, че гръдната й обиколка беше доста добра. Все я виждах с пола и сако, а сега беше по риза, която леко прозираше и се виждаше сутиена. Помогнах на Жребчева да стане. Тя се пооправи и каза:
- Време е за почивка. Ще направя кафе.
Като наля кафето се заприказвахме. Пита ме за името, възраст, гадже имам ли и т.н. По едно време взе да разказва откровено някои неща от живота си. Толкова й се беше насъбрало, че взе да ми разкрива доста интимни неща: че мъжа й се връщал 3-4 пъти в годината, а тя била млада и имала нужда от нежност и т.н. По едно време разтърка слепоочията си и каза:
- Ох, защо ти ги разказвам тия неща?
- Ако позволите, госпожо Жребчева... – казах аз и минах откъм гърба й – ще ви помогна да се отпуснете.
Замасажирах врата и раменете й. Тя отначало се напрегна, но не каза нищо и се отпусна. Имах малко опит – мама ме учи как да масажирам врата, раменете и гърба. Жребчева доволно изстена:
- Ах, как имах нужда от това... Ти си вълшебник!
Докато надничах в деколтето й усещах как все повече тялото на госпожата се отпуска. Уж случайно плъзнах ръце по деколтето надолу и бързо ги върнах нагоре. Тя не каза нищо. След малко повторих и тя измърка:
- Не нахалствай!
След малко пак уж случайно плъзнах ръцете си вече под ризата по част от гърдите до ръба на сутиена и ги върнах нагоре. Дишането й чувствително се промени. След малко пак.
- Радо, престани! – по-скоро развълнувана отколкото ядосана ми направи забележка тя.
Аз продължих с масажа, но скоро след това плъзнах бавно ръцете си надолу навътре в сутиена и миг преди да стигна зърната й тя ми сграбчи ръцете.
- Прекаляваш! Какво си мислиш? Че като съм без мъж...
Дишаше тежко. Ръцете ми леко притискаха и отпускаха тази част от гърдите й до която бяха достигнали. Тя дишаше тежко, аз леко попритисквах гърдите й... Тя дишаше тежко, аз леко попритисквах гърдите й...
- О, по дяволите! – изпъшка тя и пусна ръцете ми.
Приех го като позволение и обхванах целите й гърди. Не се събраха в дланите ми, а зърната й веднага реагираха. Счетоводителката разкопча ризата си и я метна на бюрото. Аз несръчно се опитвах да разкопчая сутиена, но на третия опит успях. Тя се извъртя на стола към мен. Аз застанах на колене пред нея и тя разтвори крака, за да мога да се приближа повече. Гледах гърдите й като хипнотизиран. Обхванах ги с ръце. Жребчева хвана ръцете ми, затвори очи и каза:
- Ако кажеш на някого – ще те убия! Ох, Ванка, прости ми! (Мъжът й се казва Иван)
Осъзнаваше, че разумът й е загубил битката срещу тялото й и нямаше връщане назад. Пусна ръцете ми и аз веднага целунах едното зърно. С тежък стон тя се изви назад и притисна главата ми към нея. Колкото умеех гледах да й е максимално хубаво. Мачках и галих, целувах и сучех... След като им се порадвах известно време едната ми ръка загали едното й бедро и напредваше към пещерата на удоволствията. Достигнах бикините й и ги погалих. Одобрителен стон от устата на Жребчева ме окуражи да продължа. Отместих настрани бельото й и погалих срамните й устни. Тя шепнеше като в транс:
- Ох, Ваньо, прости ми! Ах, колко ми е хубаво! Ах, тази забравена сладост...Аах, даа...
Галех клитора й, а тя шепнеше някакви неразбираеми думи, като заклинание. В един момент хвана ръката ми, която беше между краката й и сви краката си тресейки се в оргазъм. Ръмжеше нещо, докато ръката ми се къпеше в соковете й. Още недошла на себе си разбрах да казва:
- Ако... кажеш... на някого... ще те... убия! Разбра ли?
Отиде в тоалетната и се върна след малко. Легна върху бюрото си по гръб и държеше лицето си в ръце. Дочувах някои от думите, които си шепнеше:
- Ах, какво направих!? Как можах да го допусна!? Не мога да си простя тази слабост!...
Аз се опитах да я успокоя, но сякаш не ме чуваше. Тогава видях, че полата й се е понадигнала и по-голямата част от бедрата бяха голи. Погалих ги и тя неволно ги раздалечи. Клекнах завъртях жената към мен и започнах да целувам бедрата й от вътрешната страна, докато ги галех от външната. Тогава за пръв път видях депилирано котенце. Беше махнала бикините си и аз гледах тези гладки срамни устни. След това ги целунах – миришеха на сапун. Тя подскочи:
- Ох, Радко, какво правиш?
Зализах цепката й и протестите й станаха по-вяли:
- Ооох, Радкоооооо... не трябва...
Забивах езика си в дупчицата й и го мърдах във всички посоки.
- Радкоооо... Ах, изяж ми клитора, Радкооооо...!
Зализах го и тя благодарно застена докато ме дърпаше за косата. Насочваше ме с думи: „по-силно“, „по-слабо“, „по-бързо“, „по-бавно“, „малко нагоре“, „малко надолу“ и т.н. В един момент притисна главата ми към нея, сви си краката, изпъна се и в оргазма си викаше:
- АААААХ, РАДКООООООООО...
Соковете й обилно ме плискаха в лицето. Когато отпусна краката си чух шепота й:
- Това е лудост... Това е лудост... Това е лудост...
Изправи се и ме загледа в очите:
- Ах, какво да те правя?
- Госпожо Жребчева...
- Ха! – прекъсна ме тя – След всичко това ще сме официални ли? Казвам се Юлия, но само като сме сами. Ако ми кажеш „како“ – ще ти взема пистолета и ще те гръмна между очите. Ако пък разкажеш на някого за тази вечер – ще те гръмна в топките и ще те гледам докато ти изтече кръвта! Ясно?
- Ясно! – усмихвах се – Юли, вие сте... ти си моята сладка тайна!
- „Сладка тайна“? Охо, тука си имаме поет! Хайде да ме изпратиш, че стана късно!
Целуна ме продължително.
- Еех – въздъхна тя – и да се целуваш не умееш добре. Ще трябва да поработя над тебе.

Следва продължение... /Изку Куригал/