Да подредиш даскалото

14.02.2026 | Анонимен

Винаги съм имал влечение към географията. От училищните си години няма ден, в който да не съм „пътувал“ нанякъде – първо по книги и атласи, а после и по снимки. Приложения като Google Maps и Google Earth за мен са направо манна небесна и с тях задоволявам вечния си глад да откривам нещо ново по света и да се пренасям там, където не мога да стигна физически. Може би точно тази моя страст ме отведе след университета (в който завърших, естествено, география) далеч от България – чак в необятната Канада. И, разбира се, какво по-хубаво от това човек да се занимава с нещо, което обича: станах учител по география в едно канадско училище.

Висок и атлетичен съм (доста преходи правя), с черна коса и зелени очи. Леко по-мургав, като южняк. Обичам да се смея и сам нарочно създавам доста комични ситуации, само мразя лиготиите, към които съм адски нетолерантен. Може би визията ми, чувството за хумор и това, че не ми минават гевезлъци, и са ми отваряли немалко врати и сърца, главно дамски. Но да карам по ред!

Освободи се място за учител в градче, намиращо се в близост до един от големите канадски градове, почти предградие да го наречем. Кандидатствах и ме одобриха. Учебната година започваше съвсем скоро и след дни се запознах с моя клас… Е, няма такова чудо! Цирк дьо Солей! Влизам и цялата стая в цветовете на дъгата, плакати с разни важни дати: 28 юни (ден на ЛГБТК гордостта), юни (месец на ЛГБТК гордостта), 31 март (ден на трансджендърите) и все в тоя порядък. По-натам: 21 май (ден на културното многообразие), телефони за домашно насилие и такива срещу расизма. И няма грам кленов лист някъде, няма и 1 юли (националния празник на Канада). Човек ще реши, че всичкото ЛГБТК и други съгласни букви отзад плюс Африка и Азия се е изнесло там и тримата останали канадски расисти се пържат в кленово масло.

Момчетата от класа бяха що-годе по-лесно смилаеми, с изключение на двама, които се държаха за ръце. Но момичетата… Лилави и зелени коси, някакви обици къде ли не, вещерки, една вероятно надрусана и една клечи в ъгъла. Била куче. Огледах я – абе бая кучка можеше да стане от нея, но лежи на пода и баука. Имала отделна кабинка в тоалетната. Не се чествали фадърс дей, мадърс дей и прочее излишъци, защото всичко било един пол, само дето едните еднополови имат хуйове, топки и адамови ябълки, а другите еднополови – гърди и вагини, ама нейсе! Направо откачих! Почувствах се като социалистически учител в ТВУ – иде ти да хванеш една некастрена и да ги подкараш по ред, че и да повториш. Да, де, ама тук е Канада, демек най-хай на хай сивилизейшъна, а такива скверни мисли от тъмни балкански субекти хич не се толерират.

Директорката и тя едно животно неизследвано: рее се като медуза, без посока и авторитет, и само припиликва като квачка наоколо, да не вземе някой учител да съгреши нещо и да наруши хармонията в училище. Лелее, де го даскал Ботя Петков с пръчката, че вместо хармония да ви направи на хармоника?! След като медуз… ааа, директорката се изнесе, ми се прииска да питам тия гимназистчета кое е знамето на Канада и кой е националният им празник, но защо да питам неща извън уроците…

Седнах и се заех да ги изследвам. Бели, черни, жълти, мелези, рапъри, к-попъри, разни неопределени – абе анархия! Забелязвам, че някои ме гледат. Дотук добре, време е да открия защо. Почнах с въпроса някой бил ли е в Европа. Слаба работа: 2-3-ма. Гледат ме като изпаднали (които ме гледат, де). Показах им Айфеловата кула, кулата в Пиза, Амалфи, Позитано и накрая облещих насреща им тавана на пещерата Проходна с очите. Провокирах някакъв интерес и у вещерите, и у к-попърите, даже и ония двамката, дето се държаха за ръцете, зяпаха. Казах им, че пещерата е място, където се сбъдват желанията на 100% и задължително трябва да се постараят да отидат там. Аз, казах им, лично съм бил три пъти там и всичко ми се е сбъднало, като например да стана техен учител в Канада (каква опашата лъжа)! Отбелязах, че само не знам дали се изпълняват желания на животни, след което усетих, че животното на пода искаше да ми каже нещо, но не посмя.

В следващите седмици започнахме да сравняваме градове в Канада и в Европа, намирахме разлики и според желанията на всеки един търсехме подходящия му град или курорт в Европа. Агитирах ги в края на часа за 10 минути да почнем да гледаме сериала „Не така, брат“ и разисквахме как да помогнем на главния герой Мишо. Даже и кучето гледаше с нас. Получи се някаква крехка задружност, която оня плазмодий – директорката – за малко да торпилира, напомняйки, че скоро има поредния ЛГБТК и съгласните отзад празник и трябвало да се отбележи тематично. Забелязах, че някои от ученичките почнаха да ме гледат по-усърдно, особено една азиатка и една по-бозава. Но тарторите и тарторките не можех още да хвана. Поисках да отбележим ЛГБТК празника с поход сред канадската природа и ми дадоха разрешение. Отбелязах, че няма кой да държи кучето на постоянна каишка и ме е страх да не се изгуби в гората, след което (о, чудо!) на следващия ден кучето само дойде без каишка и на два крака. Изкарахме си добре, като накарах по-мъжествените еднополови да помагат при препятствията на по-женствените такива – нека все пак се запознаят със спецификата на различните „подполове“. Аз също помагах на по-нежните еднополови, че даже и на кучето.

Дойде следващият свещен празник – Денят на солидарността с трансджендърите и нашето училище го отпразнува както подобава: медузата говори пред събралите се еднополови на двора, развяха се обилно количество знамена с цветовете на дъгата, имаше експозиция по темата. След честването решихме да се съберем няколко учители в едно крайпътно заведение и да празнуваме. Празнуването се пренесе в близкия бар, че следващият ден беше неучебен и се разгорещихме с една колежка: индийка, ама доста тъмничка и налята. Понапи се и взе да ми се умилква и натиска докато танцувахме. После ми предложи да излезем навън малко на чист въздух и разходка и се съгласих. Навлязохме към близките дървета и тя плъзна ръка по чатала ми, след което се засмя и клекна. Беше по-голяма и не много красива, но ергенският хуй не подбира много! Само я питах дали е политкоректно – и то баш на този празник, а тя ми каза, че на нея ѝ е дошло до гуша от подобни глупости и ако индийците били задръстени и политкоректни, нямало да са най-многолюдният народ на планетата. След това ме разкопча, измъкна ми го сръчно и го налапа. Работеше добре в тоя студ, та взех да гледам с други очи на индийската култура и традиции. Правеше ѝ кеф да се пляска с него по езика и по лицето, след което пак го налапваше. С другата ръка понечи да ми мачка топките, но ръката беше ледена и топките ми направо се качиха на врата. Хванах я за главата и ѝ натиках устата чак отдолу, за да ми оближе и стопли яйцата. Оказа се сръчна женица и скоро топките ми се върнаха на място, докато хуят ми я пляскаше по челото.

Време беше да развием българо-индийската дружба и аз я надигнах и ѝ казах да се опре на близкото дърво. Наистина се оказа много разбрана жена, а и опитът от правените ѝ три деца сигурно оказа влияние: обърна се, смъкна си дънките до колената и опери пред мен един сочен индийски задник. Не чаках втора покана – набързо намъкнах презерватива и ѝ го пъхнах отдолу в силната и доста мокра путка. Започна да стене и ме насърчаваше да засиля темпото. Хванах я за кръста и се потопих максимално в хлъзгавия индийски епос, след което започнах да я чукам с бързи и кратки движения. От гледна точка на Кама сутра или Боливуд не бяхме нещо специално, но и на двамата ни харесваше. От студа и алкохола не успявахме да свършим, но никой от нас не мислеше да спира. Редувах бързи, резки серии, с по-плавни движения, а тя ме насърчаваше. Поиска пак да ми мачка топките, но втори термичен шок не исках да преживея. Наведох се над нея и притиснах моите ръце върху нейните, опрени на дървото. От навеждането напред хуят се оказа под особен ъгъл в нея и тя взе да охка и да си върти дупето. Ебах я така около минута или две, след което стисна ръце под моите в юмруци и започна да свършва. Беше шумна и се притесних някой да не дойде. След като свърши, клекна пред мен и започна да ми прави бързи свирки, а аз предохранително ѝ държах ръцете. Не ми трябваше много и ѝ напълних устата, след което глътна всичко. Абе, сериозна жена…

Като се оправихме, ми каза колко е доволна и как не е предполагала, че може да се чука с някой от такава непозната за нея страна. Като ѝ гледах ищаха, може бая други непознати страни да е опознала… После звънна на мъжа си, който бил таксиметров шофьор, за да му каже, че е приключила и да я вземе заедно с един неин колега. Човекът дойде бързо, взе ни и ме закара до вкъщи, даже ми предложи да ме изпрати до вратата, за да не се хлъзна. Казах му, че достатъчно съм се хлъзгал тази вечер, а той ми се усмихна и рече, че зимата това е нормално и дано сме се забавлявали добре. Прекрасен човек!

След това с колежката имахме още няколко изпълнения, но по-важното за мен беше, че индийчетата от училището взеха да ме гледат с уважение и нямах проблеми с този етнос. Учителите, пред които колежката ми е казала добри думи, също се радваха на това, че се вписвам в многообразието, а особено се радваше директорката.

Един ден дойде майката на азиатката, дето ме гледа. Искаше да знае как се справя дъщеря ѝ в училище и с географията, а на мен ми се стори, че целта ѝ беше друга. Започна да ми разказва колко чувствително и ранимо дете е дъщеря ѝ, как е отраснала в лишения в малко градче в Япония, но после заминали за Канада, бащата починал в Канада, но тогава вече се били позамогнали. Накратко, обясни, че дъщеря ѝ за нея е много важна и се старае да е щастлива и да не ѝ липсва нищо. Кимах одобрително на тази мила женица, не знаейки накъде бие. Каза, че много е слушала от дъщеря си за новия учител и е радостна, че е млад, симпатичен и образован човек и напълно отговаря на разказаното. Вече почна да ми става неудобно и не знаех как да постъпя, когато ме попита дали в моята страна също се отнасят с разбиране към ЛГБТК движението. Отговорих ѝ, че у нас е по-различно и традиционните семейни ценности са на по-високо ниво. Чудех се какво ли ще произлезе от това завоалирано подпитване, на границите на канадския бон тон, но тя видимо се зарадва на отговора ми и каза, че и в Япония не се допускат еднополови бракове. След това ме попита дали може да бъде откровена с мен, а аз вече бях убеден, че ме сваля и сигурно смята, че бих могъл да бъда нещо като подходящ пастрок на дъщеря ѝ.

Последва нещо, от което останах по-гръмнат и от гърмян лос. Малко поизчервена, тя ми каза, че много държи на дъщеря си и че дъщеря ѝ била влюбена в мен, а тя държала да е щастлива. Вече била убедена, че наистина съм стойностен човек и не би имала против да се виждам с ученичката ми. Мислех си, че ми правят капан и я гледах наистина неразбиращо. Тя обаче доуточни, че ако харесвам дъщеря ѝ, то няма как да се виждаме в обществото или в моя дом, тъй като е недопустимо, но може късно вечер да идвам през задната врата в тях и в стаята на дъщеря ѝ, срещу обещанието да бъдем тихи. Добави, че дъщеря ѝ е девствена и моли да бъда внимателен с нея и всичко това нямало общо с оценките ѝ. Сигурно съм изглеждал много нелепо, поради което тя добави, че това приличало на една традиция в японската култура, която се казвала йобай.

Не поех никакъв ангажимент, макар че дъщеря ѝ не беше лоша: будно и приятно момиче, нисичка и не много надарена отпред, но с добре изваяни дупенце и крачета. Вечерта прочетох за йобай: гол мъж тихо влиза в къщата на млада и неомъжена жена, като ѝ заявява, че иска да правят секс. Ако тя се съгласи, правят секс и после той си отива. Всичко трябва да е тихо, като семейството на момичето обикновено знае за това, но се преструва, че не знае. Ха сега, де! От индийския епос се озовах в японската традиция и ще ходя гол в снега по нощите. Поне ще мога ли да си сложа нещо на оная работа, че да не ми измръзне?! Луда жена! Досмеша ме.

Но на другия ден нямаше повод за смях, когато самата дъщеря ме спря по коридора и ми подаде плик. Отворих го насаме и онемях: вътре имаше ръчно изработена картичка-сърце с написано колко е влюбена в мен и как иска да прекарваме време с нея в леглото ѝ. Заедно със сърцето имаше и друг плик, в който намерих малки прашки и нейна топлес снимка само по прашките. На обратната страна на снимката стояха обяснение, че това е японският обичай бурусера, при който млади момичета дават носеното си бельо на мъже и отдолу отпечатък от червило върху устните ѝ.

Имах нужда да помисля. Признавам – бях объркан! Но колкото повече мислех, толкова повече възбудата ми от всичко се засилваше. Не мислех, че ми готвят някакъв капан и един петък я извиках ѝ и казах, че, ако е готова, можем да се видим довечера. Много се зарадва, даде ми адреса и телефона си и в петъчната вечер аз, като един умел йобай-специалист, се прокрадвах около къщата им. Разбира се, не бях гол, но адреналинът ми беше като че ли съм. Преминах като сянка покрай дома и отворих задната врата. Насочих се натам, накъдето ми беше казала и тихо се вмъкнах в стаята ѝ. Имаше само съвсем дискретна светлина, кърпи и презервативи на масата. Гимназистката беше в леглото и като ме видя се усмихна и дръпна настрани завивката, под която беше голичка. Съблякох се, легнах при нея и заявих намеренията си. Тя кимна доволно и започнахме да се целуваме и опипваме. Биваше си го малкото! Явно ми имаше голям мерак и, без да я карам, сама се заигра с хуя ми. Потъна като „Титаник“ под завивката и след малко ми засмука достойнството. Филмчета ли беше гледала, тренирала ли беше – не знам, но се справяше сносно. Абе, оправно девойче – нищо, че ползва майка си за парламентьор. Отвих се и загледах как ме работи: беше го хванала с двете ръчички и смучеше със затворени очи. Хванах я за бедрото и придърпах долната ѝ част към лицето ми, накарах я да ме обкрачи и се получи чудесно 69. Лижех ѝ путето, мокрейки го с обилно количество слюнка. Скоро започна да стене и съвсем престана да ме смуче, а само ми го държеше. Слабото ѝ тяло се разтрепери, започна да търка глезени в постелята около мен и след това избухна в устата ми. Изпусна невероятно количество сок. Придърпах главата ѝ към мен и започнахме да се целуваме, а тя смучеше соковете си от лицето ми. Беше задъхана все едно беше тичала и изглеждаше много сладка.

Попитах я дали е готова, а тя само кимна. Оставих я да лежи, станах и сложих презерватив. От възбуда ли, от вълнение ли – трепереше цялата. Настаних се между краката ѝ и наместих хуя си на входа на девственото ѝ путе. Гушнах я и се зацелувахме. Натиснах ханша си напред и внимателно започнах да навлизам в нея.

- Добре, че практикуваш бурусера, защото с прашките щеше да ни е по-трудно! – изрекох с цел хем да я накарам да се отпусне, хем да засиля възбудата ѝ.

Усмихна се похотливо, но и без това беше достатъчно възбудена. Усещаше болка, но не ме спря. Чувствах, че е доста тесничка, но изобщо не намали разкрача си. Само ме прегръщаше и се стараеше да ме улесни и поеме – една чудесна бъдеща млада гейша! Засмуках ѝ малките зърна, а тя запъшка отчетливо и сякаш се поотпусна отдолу. Засилих движенията и напънах по-здраво неопитното путе. Хуят ми започна да се движи малко по-свободно в нея и задълба навътре. През цялото време не спираше да стене така, че всички правила на йобая отидоха на кино. Представих си как майка ѝ чува всичко и си играе със себе си, което ме възбуди до краен предел. Надигнах се, вдигнах ѝ краката на раменете си и ѝ го отпердаших както си трябва. Малката почти крещеше, а под нея вече имаше прилично петно от кръв. Попитах я дали е добре, а тя само поклати глава и отново не поиска да спра.

Изпразних се яко в презерватива – навън от нея, разбира се. Тя се пресегна към хуя ми, внимателно изниза кондома и изцеди съдържанието върху малките си гърди, след което го размаза. Докато гледах пак станах на камък! Ученичката ми излезе бая окомуш (нищо, че думата не е много японска). Дали от влюбването, дали защото таеше гейша в себе си – не знам, но три пъти я чуках тази нощ и нито веднъж не каза да спра или че е уморена. Не свърши, но ме обсипа с много целувки и прегръдки след третия ми тек. Беше наистина хубаво! Полежахме малко върху добре изцапаните ѝ с кръв чаршафи, след което йобаят трябваше да си тръгва.

Така през известно време йобайствам като ми се при-йобайства. Дискретни сме (което ме устройва заради другите ми похождения) и тя вече свикна да бъде тихичка (ако изобщо това е възможно при жълтичките), дори когато свършва или я чукам отзад. Много ми се иска да дойде и майка ѝ някой път, но засега нямам успех в това. Успех обаче имах в друго: благодарение на майка ѝ в училището дойде японският посланик, запознахме се и направихме презентация на Япония и японската култура. С това спечелих и жълтата част от учители и ученици, а медузата направо беше във възторг.

Както казах обаче, продължаваха да ми убягват тарторите. По мое наблюдение една от тях трябваше да е Джеси Уилкинс – една черна фурия, поналята, дори направо лоеста, с дълги нокти и расти. Изобщо не ѝ пукаше как се носи, дори понякога циците ѝ бяха навън и не зачиташе никой и нищо. По моему дори често идваше на училище пияна, а може би и нашмъркана. Единственото, за което ѝ бях благодарен, беше, че макар да говори или рови в телефона си в часовете ми, не ме репликира или апострофира – нея просто все едно я нямаше. Както и един кръг, който се опитваше да ѝ подражава. Опитах няколко пъти да я включа в ставащото, но никакъв резултат! Не дойде и когато бяхме сред природата. Наистина сериозна греда с нея.

И тогава случаят ми дойде на помощ. Един ден имах последен час в класа. Джеси беше видимо неадекватна и с подуто око. Не говореше с никой и никой не я закачаше. След часа от нейния кръг направиха опит да ѝ помогнат да стане, но се намесих:

- Моля да ни оставите насаме с госпожица Уилкинс.

Не бяха много съгласни, но и тя не се противеше и те напуснаха стаята. Знаех, че ще я чакат пред сградата и затова не губих време.

- Госпожице Уилкинс, добре ли сте?

- Естествено, какво те прихваща? – заваля език тя.

- Прихваща ме видът на Вашето око.

- Е, и? Правиш се, че ти пука ли? Ще звъннеш на телефона за домашно насилие ли?

- Никъде няма да звънна. Но аз съм Ваш учител и не толерирам подобно поведение спрямо моя ученичка.

- Ти пък кой си и за какъв се взе? И откога на вас белите ви пука за нас?

- Госпожице Уилкинс, тук е училище и няма цветове, тук е храм на науката.

- Ха-ха! И като излезеш на улицата вече не си бял, така ли? Говориш глупости!

- Значи като съм бял съм задължително расист ли? – бях се изнервил, но се стараех да не ми личи.

- Всички сте такива! Боклуци!

Бях на косъм да ѝ отвъртя един, но си наложих да остана спокоен.

- Добре! И сега един бял боклук, Джеси, се интересува какво се случва с теб. И, знаеш ли, съмнявам се, че бял ти е причинил това.

- Не е твоя работа, скапан расист!

- Наричай ме както си щеш, но няма да позволя никой да се държи лошо с теб и да ти причинява болка.

- Какво знаеш ти за болката? Някакъв бял идиот, дошъл от майната си, където сте само бели задници.

- Точно така, само бели задници сме. И знаеш ли защо, уважаема? Защото когато вашите предци са ги водили насила тук, ние сме били роби в собствените си земи. Не ме гледай! Точно роби като вас! 500 години сме били роби на други бели и недотам бели. Клали са ни и са ни убивали. Ето затова у нас няма афроамериканци, защото самите ние бяхме роби... избивани, насилвани и измъчвани. Цялата ни земя е в паметници на загинали и поругани. Но, какво ли знаеш ти за това, Джеси? За теб светът е само бяло и черно и бялото е лошото.

Гледаше ме мълчаливо и в опит да фокусира блуждаещия си поглед.

- И затова съм особено ядосан и чувствителен когато някой наранява някого, особено тийнейджър. Няма да питам кой, няма да питам и защо. А само ще кажа, че така не може да продължава.

- Пуснете ме да си вървя! – смени тона тя. - Това не Ви касае! Това не е Ваш проблем!

- Напротив, мой е! И не само защото съм учител.

- Не, не! Изобщо не Ви влиза в работата. Имате си Ваши проблеми и са толкова различни от моите. Във Вашата общност е различно!

- Общност ли? Да не намеквате отново, че съм расист? Щом сме я подкарали на общности, нека тогава да погледнем по-детайлно нещата: аз не съм бил никога във Вашата част на метрополиса и вероятно изобщо няма да завърша добре там, но Вие спокойно можете да дойдете в нашата.

- И кой ще ме заведе там?

- Аз! На един ресторант например. Какво ще кажете? – може би беше нагло от моя страна, но така го чувствах тогава.

- Ами… не знам…

Беше объркана и използвах това. Тръгнахме и излязохме през задния вход, за да не налетим на приятелките ѝ. Държах се кавалерски: отворих и затворих нейната врата на автомобила, след което тръгнахме към големия град. Паркирах до едно от скъпите заведения, в които знаех, че идват по-заможни и влиятелни и предимно бели. Салонният управител ни изгледа малко странно, но ни настани, а тя веднага отиде до тоалетната. Когато се върна си личеше, че въпреки състоянието си, беше направила някакъв опит да се приведе в малко по-приличен вид: беше пооправила косата си и беше позатворила плътно якето, за да не се вижда голямото ѝ деколте. Седна, но си личеше, че се чувства неловко в тази обстановка.

Поръчахме и след като нищо лошо не ѝ се случи, забелязах, че започна да се отпуска. Макар да беше нетрезва или напушена, опитваше да говори учтиво и свързано, дори да се шегува. Явно констатацията, че беше приета и ѝ се оказа зачитане и уважение, натежаваше. Оказа се, че пастрокът ѝ бил някакъв ненормалник и биел майка ѝ, нея и малкия ѝ брат. Предложих ѝ да сезирам съответните органи, но тя отказа. Каза, че скоро ще завърши училище и ще се погрижи за майка си и брат си, на което ѝ отвърнах, че първо трябва да спре с алкохола и дрогата, и да стъпи здраво на земята. Съгласи се с всичко.

След яденето се качихме в колата ми и вместо да я заведа до тях, шофирах до едно място сред природата, от което се откриваше чудесна гледка. Паркирах в канадската пустош и двамата се наслаждавахме на майката природа през предното стъкло. По едно време се обърнах към нея и я погледнах. Гледаше ме и тя. И, сякаш предварително режисирано, двамата се наведохме един към друг и се целунахме. Беше толкова неконфликтна и обикновена, за разлика от всеки ден – просто сладурче! Продължихме да се целуваме и след малко усетих ръката ѝ на чатала ми. И тя излезе много оправно момиче!

Беше опитна и бързо ме разкопча, след което налапа инструмента ми с плътните си устни. Предвид това, което знам за негърските размери, сега притесненият бях аз. Но видях, че се наслаждава и се поотпуснах. Поемаше без проблем целия си първи бял хуй и мъркаше доволно. Започнах да я галя по гърба, което усили мъркането ѝ. Джеси изобщо не си губеше времето: след като ми показа, че и два като моя може да издуха, излезе и заобиколи колата, вмъкна се при мен и избута седалката ми назад. Клекна в краката ми и извади едрите си черни бомби. На кубатура бяха по-големи от грейпфрути, макар че висяха, а ареолите на зърната бяха колкото капачка на по-големичък буркан. Усмихна ми се и напъха достойнството ми между тях. Въпреки, че дотогава не съм имал опасения за размера си, беше като бяло захарче в огромна шоколадова плът, което потъна безследно в нея. Кефех се максимално, а тя не спираше да меси и тласка нагоре-надолу огромните си дадености. Беше доста добра в това и си помислих, че ако сега вляза в нея ще свърша на секундата. Опасенията ми се засилиха, когато видях, че бръкна в чантата си и извади презерватив, след което сръчно ми го надена.

Бях готов за фиаско, но когато ме обкрачи и потънах в нея, осъзнах, че е широчка и не ме стяга. Усетих облекчение, прегърнах я през гърба и засмуках зърната ѝ. Набиваше се бързо и със сила върху мен, но беше мокра и хлъзгава, и имах чувството, че би поела в себе си и топките ми, ако можеше. Не знаех дали се наслаждава на усещането или просто правеше всичко под влиянието на алкохол и опиати. Можех почти да се закълна, че едва ли друг път ще повтори с бял.

И тогава ми просветна: ако съм различен, то и усещането с мен трябва да е различно. Явно я бяха чукали силно и грубо досега, но днес щеше да е по-инак. Вложих цялата си сила и я хванах през мишниците чак за рамената отзад. Така я накарах да спре да препуска и хуят ми остана дълбоко в силната ѝ путка. Започнах да се въртя в нея, без да ѝ давам да се надига. Дали защото така започна по-добре да ме усеща или защото ѝ беше ново, Джеси реагира положително. Стон се отрони от устата ѝ и тя също завъртя ханша си. Беше по-скоро въртене на напъхания ми до край в нея хуй в утробата ѝ. Приличаше на танц на две тела, а не на груба, силова гимнастика. Засмуках гърдите ѝ, а тя вплете пръсти в косата ми. Прегърнах я през едрия гръб и танцът продължи, вече с нея като водач. Разбираше перфектно правилата и се наслаждаваше все по-шумно. Загалих гърба ѝ страстно, а тя ме дръпна назад за косата, отделяйки ме от гърдите си. След това се наведе и впи устни в моите. Чукаше ме, не – танцуваше върху мен – страстно и всепоглъщащо, точно като един от онези танци за двама, в които страстта можеше да се усети с всяка фибра. В този танц почти всичко правеше сама: докато аз само я гушках и галех по гърба, тя се въртеше отгоре ми и ме целуваше стръвно. Приличаше на рибар, хванал бяла риба в силната си черна… мрежа. Устните и езиците ни не се отделяха и затова стенехме уста в уста. После тя отново вкара пръсти в косата ми, потръпна цялата и изригна. Един гърлен женски вик, насочен към тавана, изпълни купето докато устните ми целуваха изпънатите ѝ брадичка и шия. Заедно с целувките ми и сперматозоидите ми затърсиха нея и утробата ѝ, бясно изстрелвайки се навън.

Стояхме така един в друг още известно време, дишайки тежко и целувайки се. Прошепна ми, че никога досега никой не я е чукал толкова внимателно и уважително. Почувствала се много обгрижена и принадлежна. Започна да се оправя, а аз още не можех да повярвам, че съм успял да накарам негърка да свърши. Но пък, както казва народът, блага дума – железни врати отваря. Разбира се, повече не се чукахме с Джеси, но и това вече не беше старата Джеси: идваше дейна, ангажирана и по-прилично облечена. Направо мед ми капеше да виждам и афрогрупата покорена и да си спомням как приласках поне веднъж тази черна пантера и тарторка. И всичко би било идеално, ако по пътя наобратно към квартала на Джени не трябваше да минем и през няколко „бели“ улици. На една от тях пред колата пресече кучето на класа. Извърна глава, погледна ни и очите ѝ станаха огромни. Когато стигна тротоара, спря там и дълго я гледах в огледалото за обратно виждане как гледа подир колата.

Както виждате, станах колекционер на боички: кафяво, жълто, черно. Директорката беше доволна от добрата интеграция в класа, а другите учители ме уважаваха извънредно, защото успявах да изляза на глава с класа си и даже техните ученици ме зачитаха. Но мен нещо ме гнетеше: по дяволите, та аз бях в бяла държава, самият бях бял, а не можех да заангажирам белите в класа. Вярно, те бяха интеграционно натикани в ъгъла и трябваше да понасят държанието и възторга на по-кресливите малцинства, но бяха някак вяли и сковани. Участваха в часовете, но някак от възпитание или с половин ентусиазъм, сякаш да не ме обидят. Нещо пропусках? А и тартор не се забелязваше тук!

След едно от изпълненията ни с индийката, на по чашка реших да попитам за някои неща преди моето идване и изненадващо получих липсващото парче от пъзела: белите деца в класа били много дейни и будни преди, а техен тартор била… споменатото наше куче. Тарторът била много дейна и влиятелна. След една ваканция се върнала и заявила на всички, че оттогава ще бъде куче и започнала да се държи като такова. Оттогава директорката се застъпила за нея, като вече не можели да я проверяват и изпитват – и нещата стигнали дотам, докъдето ги заварих аз. Тарторката останала без антураж, но и друг водач на белите не се намерил. Някои се присламчили към цветнокожите, а останалите (и не само от този клас) започнали да идват без старание, виждайки че някой просто е намерил цаката на системата. Така се беше образувало бялото блато.

Синди! Синди, Синди, Синди! Кучко такава… Значи ти! Разбира се, че ти! Не, че не я забелязвах, но се стараех да не гледам към нея. Все пак тези ненормални канадски правила… Не бива да гледаш инакомислещия и инакочувстващия се, не е прието, не е учтиво. А и повечето време тя изкарваше по земята и не исках да гледам това издевателство в училище. Иначе Синдито си беше истинска нордическа богиня: Висока около 175-180 см, невероятно атлетична и добре сложена, с чудесни извивки навсякъде, където бе нужно. Две от извивките бяха по-често прикрити от якето, а едната направо избождаше очите, опънала апетитно шарените ѝ клинове. За капак това същество имаше гладко бяло личице, дълга тъмноруса коса и сини изразителни очи. В България би събрала всичко живо около себе си, та дори и в Канада се отличаваше, но тук не беше политкоректно да я заглеждаш. Забелязвах, че имаше някакви леки промени у нея: често погледите ни се срещаха, започна да ходи на два крака, но съвсем недостатъчно за мен. Бях безсилен и нищо не можех да сторя. Дори не можех да говоря с нея, а и директорката сякаш я беше взела под пълно покровителство. Направо някаква извратена тукашна постановка!

От времето преди да стана йобай, наред с моето бурусера-жълтурче, ме гледаше и едно бозаво местно канадче. Там нямах интерес и нямаше никакво развитие, но явно имаше симпатия от нейна страна. Проблемът бе, че беше адски срамежлива и понякога трепереше като лист. Беше и дребничка и отнасяше подигравки. При едно запитване от мен в часа се притесни, обърка се, разтрепери се и почти рухна на стола си. Един от черните я сяде, наричайки я „шибано колибри“, което направо я разрева.

Побеснях. Отидох пред него. Наведох се над чина му и го изгледах злобно в очите. После ми казаха, че искри сякаш са излизали от тях. Стиснах с ръце чина, вдигнах го на няколко пръста от земята и го спуснах с трясък, след което казах на умника бавно и отсечено всяка дума:

- Това да ти е за последен път!

Онзи онемя, а останалото за опитомяването му после свърши Джеси.

Но това не реши проблема, защото бозавка продължаваше да плаче. Отидох до нейния предпоследен чин, казах ѝ няколко мили думи, след което вдигнах главата ѝ и я хванах крепко за раменете. Последва нещо неочаквано: разтвори ръце и ме прегърна. Направо се впи в мен. Беше на ръба на приличието, но никой не си позволи да реагира. Или поне така си мислех. Огледах стаята и изведнъж я видях: зад последния чин, станала права, втренчено ни гледаше Синди. Бялото ѝ лице пламтеше, а устните трепереха. Беше толкова различна и неустоимо секси. Така се гледахме сякаш цяла вечност докато отделих бозавка от мен.

Това се случи в последните минути на последния час за деня и при напускането на стаята изкомандвах:

- Синди, остани за малко!

Нордическото куче остана в стаята с наведен поглед. Стори ми се, че и ръцете ѝ леко трепереха.

- Синди, отиваме в кабинета ми!

Тръгнах по коридора, а зад мен вървеше тя. Отключих вратата и тя влезе. След нея влязох аз и заключих. Стоеше изправена до стената и ме гледаше. Отидох до нея – истинска северна богиня – и ѝ се нахвърлих. Вероятно бях загубил способността си да мисля разумно, но наистина я желаех. Не допусках, че може да ме отхвърли или да направи проблем – и не грешах! Обърнах я с лице към стената и се долепих плътно до примамливото ѝ дупе. Разкопчах якето ѝ, отместих косата и обсипах с целувки шията ѝ. Усетих как се отпусна в ръцете ми. Вдигнах блузата ѝ и замачках щедрите ѝ гърди през сутиена. И двамата дишахме тежко, но не издавахме звук. Дръпнах ципа на дънките си надолу и измъкнах напълно втвърдения си инструмент. Хванах ръката ѝ и я поставих върху него, а тя започна да го гали. Въздухът в стаята сякаш щеше да се взриви! С едната ръка продължих да мачкам гърдите ѝ при вече смъкнати надолу чашки, а с другата застисках дупето ѝ през шарения клин. Задиша още по-тежко и накъсано, отпред зърната ѝ стърчаха ужасно твърди, а ръката ѝ стискаше хуя ми.

Не издържах повече без да ѝ го вкарам. Имах насъщна нужда от това. Дръпнах клина ѝ заедно с прашките до коленете и бръкнах с ръка отдолу. Усетих как потрепери. Беше преимуществено гладка и само с косъмчета над путката. Ръката ми се намокри обилно от соковете ѝ и не можех да отлагам повече. Хлъзнах хуя си между краката ѝ и опрях главичката му на входа на путката. Хванах я през кръста и натиснах навътре. Сякаш лек звук се отрони от устата ѝ – първият, различен от лай, който бях чувал изобщо от нея. Не проникнах дълбоко, от което имах нужда и още по-силно напънах путката ѝ. Буквално исках да ѝ го вкарам до сливиците – толкова я желаех! Издаваше тихи стонове и се опираше на стената пред нея. Блъсках я силно, но сякаш се беше стегнала. Изведнъж издаде гърлен звук и по-голямата част от хуя ми хлътна в нея. Най-накрая! Хищно и силно чуках това необикновено създание. Истинско здраво и расово канадско хъски! Не можеш да му се наситиш! Чукаш като полудял и искаш още и още!

От желание и силно удоволствие съвсем бях забравил за нейния комфорт. Сепнах се и поисках да я обърна към мен и да я положа на бюрото си за по-голямо удобство. Извадих си го от нея и онемях: беше целият в яркочервена кръв. Алена кръв закапа по клина, прашките и пода.

- За Бога, Синди, за Бога! – възкликнах и веднага се втурнах за хартия за ръце, каквато имах в кабинета.

Проврях ръка отдолу и сложих меката хартия на путката ѝ. Задържах така ръката си. Хартията подгизваше, а над нея топлата путка пулсираше. Правих няколко пъти това, докато кръвта не понамаля, след което леко избърсах с мокри кърпички и сложих поредна суха хартия. Синди стоеше все така права, обърната към стената и леко разкрачена. Путката ѝ беше все така над ръката ми – неописуемо усещане – но неудобството ми беше взело връх. Наведох се над рамото ѝ и тихо прошепнах в ухото ѝ:

- Синди, миличка, прости ми!

След това шокът от животинското насилване на девствената ѝ вагина отстъпи място на шока да чуя за пръв път гласа ѝ. Беше тих и много приятен:

- Само ако другия път бъдеш по-нежен.

Прегърнах я и я целунах.

Оттогава е мой избор номер 1. Тя е невероятна! Много умно момиче и е неповторима в леглото. Виждаме се много често и сме скришна двойка. Разбира се, това не ми пречи да йобайствам от време на време, за което тя не подозира, но след това я чукам още по-настървено и отдадено. Направихме и една постановка и уж малко по малко тя проговори. Вече не седеше на мърлявия под, а на чин и стана отново каквато ми я описа индийката – дейна и магнетична. Това сякаш амбицира белите ѝ съученици и блатото пресъхна. Ех, какво ли не прави любовта… И до днес не знам защо беше решила да е куче, но не съм и питал. Важното е, че сега е жена и половина, а другото е минало!

Така спечелих класа. Е, не казвам, че съм любимецът на всички, но поне можех да разчитам на разбиране и уважение. Моят клас стана моята крепост. И тази крепост се открои в училището. Заслужих категоричното уважение на колегите си, които видяха в мен боеца и променящия. Благодарение на мен вече нямаше други желаещи да стават животни или да се гаврят с учителите, като понякога колегите ме викаха да им помагам с проблемни ученици.

Време за лаври? Съвсем не! Битките бяха спечелени, но не и войната! В кацата с меда имаше една голяма капка катран и тя беше… медузата. Тя така и не се примири, че има нормализация, че има мъж в даскало, че учителите – мъже и жени – общуваха с вдигнати глави с учениците – момичета и момчета. И че ЛГБТК и следващите съгласни висяха само по стените проформа и дори да имаха последователи в училище, то не поглъщаха всичко и бяха детронирани като норма. Нямаше как някакво си учителче от далечна и бедна страна да променя нещата и да има по-голям авторитет!

Преминахме в любезна окопна война, която все някога трябваше да свърши с нечия победа (дори с моето уволнение). Финалната битка се разви така: вече разбрахте, че Синди и аз започнахме връзка. Споделяхме всичко (без йобайството и индийката, разбира се!) и при един разговор за училището и възможното ми уволнение, повече по нейна идея, скроихме план, който се изпълни по следния начин: неуважаемата медуза беше много недоволна от нормализирането на Синди, от нейното проговаряне и изоставяне на кучешките навици. Стараеше се да не го показва, но не можеше и да го скрие – сякаш носеща стена беше рухнала в зданието ѝ. Въпреки това, Синди продължаваше да се ползва с някаква симпатия от нейна страна – може би я разпознаваше като бъдещ троянски кон в училището и в моя клас. Един ден Синди уведоми мешестата, че иска да говори с нея в кабинета ѝ в един от неучебните ЛГБТК-дни, на което медузата се съгласи. Беше разведена и явно никой не изискваше от нея по време на празник да си е вкъщи. Ученичката почука на директорската врата. Беше облечена в дълго палто, в което беше скрита почти незабележима мини камера. Синди беше посрещната още на вратата и въведена в стаята.

- Здравей! На твое разположение съм – усмихна се мазно властимащата.

- Госпожо директор, знаете, че аз все още съм тийнейджърка и сега оформям моите желания и светоусещане.

- Да, разбира се, Синди! – въодушеви се онази, очаквайки да чуе нещо приятно за ухото си.

- И искам да Ви кажа, че открих, че не съм куче, но и своята нова и различна същност. Аз съм лесбийка.

- Да, Синди, разбира се! – медузата явно беше на седмото небе. - Всички са длъжни да уважават твоите усещания!

- Благодаря! Точно за това съм дошла при Вас, защото Вие ще ме разберете и подкрепите. Аз дори вече знам кой е обект на моите желания като лесбийка.

- Кой? – оживи се още повече началничката, очаквайки да чуе името на още едно различно зрънце в нейното училище.

- Вие, госпожо директор! Харесвам Ви и желая да правя любов с Вас!

- Аз? – сепна се мешестата.

- Да, Вие, госпожо! – и Синди разтвори палтото си, под което беше гола и само по ботуши, а между краката ѝ стърчеше пенис колан.

- Синди… – онази загуби ума и дума, не знаеше какво да каже и само гледаше ококорено стърчащият от палтото атрибиут.

- Знам, че няма да отблъснете желанията ми, госпожо директор. Имам желания към Вас и нужда да правя това с Вас.

Синди протегна ръка и онази, като хипнотизирана, я пое. Ученичката я придърпа и натисна рамото ѝ, за да клекне. Пенисът се озова пред лицето на най-високопоставената в училището, която безропотно го налапа. Беше толкова ошашавена, че забрави да заключи, на което и разчитахме.

Гледах в кабинета си на лаптопа ставащото и не можех да повярвам на гледката. Обърнала ли беше резбата тая жена или пък беше превъртяла без мъж, но доста усърдие влагаше в минета. Моята любима не спираше да я насърчава:

- Да, госпожо директор, невероятна сте! Охх, колко сте добра! Неслучайно Ви харесвам! – от гласа ѝ личеше, че и тя се възбужда от гледката.

Когато изкуствената играчка беше добре олигавена, Синди каза без заобикалки:

- Госпожо директор, искам да Ви чукам ей тук на пода!

Очаквах да има хър и мър, но не! Онази явно се беше отпушила и не възрази нищо. Смъкна скапания си панталон, който най-често носеше, и под него лъсна едно едро, целулитено дупе. Путката ѝ беше гладко обръсната. Под пуловера се криеха две немалки, но поувиснали цици. Явно навремето е била ток и жица, но сега беше по-скоро пихтия. Но пихтия, на която ѝ се ебеше! Застана гола на четири крака на пода и зачака да си го получи. Синди остави палтото на закачалката, така че всичко да се вижда добре през камерата, и клекна зад властимащата. Не я глези много и след кратък танц около дупката изкуственият пенис беше почти докрай в путката на целулитка. Може би в друга ситуация по-скоро би било отблъскващо, но в този случай, да гледам как моето момиче опъва самата директорка на пода в кабинета ѝ, беше направо наелектризиращо! Извадих си хуя и залъсках пред екрана на лаптопа.

- Охххх, госпожо директор, обичам опитни като Вас! Целият Ви влиза! – кефеше се ученичката.

Онази отпред не ѝ отговори. Само охкаше и дори направо грухтеше. Зърната на циците ѝ се търкаха в пода. Синди я хвана за едрото, бяло дупе и я зачеластри бързо и силно. Блъска я така около две минути, след което чуканата се разтресе и се изпразни мощно. Синди измъкна дилдото и се изправи. Под нея следоргазмено се гърчеше вездесъщата ни шефка.

- Госпожо, невероятна сте! Искам сега Вие да ме чукате, а после пак аз Вас! – и засваля пенис колана от себе си.

Не, че е прието ученичка да изчука директорката си, но всичко е по-лесно смилаемо от това директорката на едно училище да ебе ученичка – и то в кабинета си! Никой, никога и никъде не толерира това и за миг сякаш медузата се сепна. За малко да пропадне всичко, но моята сладурана е много секси и напориста. Започна да се гали по перфектното тяло и да пъшка как много иска и тя да бъде чукана, а мозъкът на другата явно отказа да мисли разумно. Двете заедно ѝ сложиха пенис колана и сега моето сладурче застана на четири крака на пода, предлагайки прекрасното си тяло с гръб към вратата. Целулитка явно се опияни от гледката и застана зад Синди, след което започна леко да я чука. Ученичката я призоваваше да забърза и нарочно беше по-шумна. Желанието ѝ беше изпълнено и тя заохка силно.

Време беше да се намеся и за минута се озовах пред директорския кабинет. Вратата беше безшумна и леко се промъкнах вътре, където мешестата ебеше моята нордическа богиня на пода. Извадих си телефона и започнах да снимам – първо отзад, а после и така, че добре да се вижда лицето на шефката ни. Последната отначало не ме видя, увлечена в чукането и филмчето стана перфектно. Когато ме забеляза, изпищя и рязко се дръпна назад, опитвайки се да прикрие пениса и гърдите си. Ужасът в очите ѝ беше огромен и двамата знаехме, че вече я държа в ръцете си.

- О, извинявайте, госпожо директор! Явно минах в неподходящо време! Виждам, че си имате важна работа! Празнувате тематично, нали е празник на ЛГБТК? – усмихнах се ехидно.

- Синди… тя не е виновна! – успя само да отвърне.

Стоеше на пода трепереща, вцепенена и изчервена, та чак ми стана жал за нея. На всичкото отгоре продължавах да я снимам. Притесних се да не колабира от преживяния ужас. Синди вече се беше изправила и ми избождаше очите с цялата си прелест. Планът беше дотук и бе изпълнен изцяло, но на мен ми се ебеше много сериозно след всичко това. Всъщност, въпреки неловката ситуация, май на всички в стаята ни се ебеше в една или друга степен. А и жертвата ме изненада приятно – застъпи се за Синди. Отидох до врата и заключих. Отидох до нея, а тя все така стоеше на колене на пода.

- Какво ще правите сега? – измънка.

- Това! – захилих се аз и изплющях един шамар по едрото ѝ бяло дупе. - Виждам, че те кефи да се ебеш? – бях откровено циничен. - И затова първо ще си довършиш работата, защото остави Синди незадоволена, а после Синди ще те наебе! А аз ще гледам!

Моята сладурана, като чу сценария ми, доволна легна по гръб на директорското бюро, разтваряйки крака. Помогнах на шефката да стане и я заведох до бюрото.

- Еби я! – посочих ѝ ученичката.

Тя хвана краката на Синди и напъха пениса в нея, започвайки да я чука. Правеше го ритмично и едрото ѝ целулитено дупе се стягаше и отпускаше в същия ритъм. Ударих му няколко шамара, след което се настаних на директорския стол, където, гледайки шоуто, си биех чекии. Сладурчето ми се изкефи да гледа хем мен, хем ебачката си, и скоро свърши шумно върху бюрото. Беше ред на шефката да си получи обещаното и след бърза размяна на дилдото ученичката прободе путката ѝ в същата поза. Началничката почна да пъшка безсрамно и да си стиска циците, които иначе се разливаха чак по плота на бюрото около нея. Още не можех да си отговоря на въпроса дали е лесбийка, когато изви глава и загледа хуя ми, който лъсках на стола ѝ. Останах с впечатление, че ѝ хареса. Гледаше Синди, гледаше хуя ми и след малко свърши бурно.

Много ми се чукаше! Синди го усещаше, но нямаше как да я изчукам в тази ситуация. Кимна ми да се сменим. И двамата усещахме как на шефката още ѝ се ебе и дори нещо повече: май не ѝ пукаше много кой ще я оправи. Минах пред бюрото, нахлузих му презерватив и ѝ го отпрах докрай в ненаситната путка. Изобщо не я щадях, а едновременно си правех кефа и си ѝ го връщах за всички неудобства и ядове. Само че без да страда като мен, а хубавичко я разчесвах вътре. Така, де: българан е галант!

Синди и тя не стоя безучастна, а мина зад бюрото и ѝ подаде своя пенис в устата, след което я подкарахме на шиш в чудесен синхрон. Никога не съм предполагал, че ще се случи нещо подобно и че аз и началничката ще се клатим взаимно (а сигурно и тя). И много се раздаваше – и на горния, и на долния фронт. Беше като отвързана. Колкото и да я лашках, не изпусна нито за миг дилдото от устата си. А и моята не си поплюваше: така я работеше, че имах чувството, че ей сега изкуственякът ще ѝ излезе отзад на главата. Добре, че знам как ги назначават директорките в Канада, че тази, ако беше у нас и с тези умения, щях да съм сигурен как е додрапала до шефското място. Личеше ѝ, че е разглобена от чукане, но не се отказваше. Накрая почна да свършва с пълна уста, издавайки гърлени звуци като мучене и чак след като спря да се тресе изплю пениса. През това време аз препълвах презерватива в путката ѝ. Оставихме я гола и изтощена там на бюрото, за да събира сили да стане и да се оправи.

Оттогава се възцари мечтаният ред в училището и аз с гордост си го наричам даскало – с порядки и авторитет. Е, за разлика от даскал Ботя Петков, реда го въведох не с дървената, а с кожената пръчка, но целта оправдава средствата. ЛГБТК и тути кванти останаха по стените, за да ни се радват образователните чиновници, но определено вече бяхме учебно заведение на жени и момичета (дами) и мъже и момчета (джентълмени). Директорката, разбира се, остана. Запознах я с мой приятел, падащ си по по-зрели, който си я ебе редовно и двамата са много доволни.

А моя милост стана заместник-директор. Имам уважението и на директора, и на колегите, и на мнозинството ученици. (Ех, да можеше да ме види баба сега!). Все така сме си със Синдито (то такова чудо не се изпуска), но от време на време йобайствам и се потапям в света на индийската култура. Абе, ангажиран човек съм си аз… Почивам единствено когато след оперативките директорката ми върти свирки.

ɱ