Добра съпруга (част 1)

19.02.2026 | Gergana1415

Историята ми започва в малък български град през 90-те години – градче, където всички се познаваха и животът течеше по свой особен ритъм. Казвам се Евелина и израснах в традиционно българско семейство. Родителите ми имаха уважавани, но нископлатени професии – майка ми беше учителка, а баща ми ветеринарен лекар. Въпреки финансовите трудности, хората около мен изглеждаха по-щастливи, винаги готови да се съберат на разговор или да си помогнат взаимно. Спомням си как в топлите летни вечери съседите се събираха на двора и разказваха смешки, а аз се чувствах малко срамежлива, но въпреки това ми беше приятно да слушам историите им.

От дете ме смятаха за интелигентна и красива, но понякога се чувствах неуверена, особено пред другия пол. В училище винаги се стараех да бъда отлична ученичка.

Преживяванията ми в пионерските и комсомолските организации ми дадоха възможност да се докосна до различни хора и да преодолея част от притеснителността си. В пубертета не усещах натиск да изглеждам винаги перфектно – в тези времена естествената красота беше по-важна от гримовете и силикона.

Завърших гимназия с отличие – спомням си вълнението на абитуриентската вечер, когато цялото ми семейство беше до мен, а аз гледах напред, но и малко се страхувах от промените.

Пламен израсна в същия град, но нямаше успехи в училище и предпочиташе лесното. Вместо да учи за изпитите, той често прекарваше времето си в местното кафене с приятели, където обсъждаха футболни мачове и последните слухове от града. Веднъж, когато майка му го помоли да помогне с работата в градината на село, той намери повод да се измъкне и отиде да играе карти с компанията. Родителите му работеха в местно предприятие и прекарваха уикендите си на село. Майка му го разглези от дете и Пламен избягваше особено физическия труд.

С него се запознах след университета. Впечатли ме неговата упоритост и желание да се справя с трудностите, а постепенно между нас се зароди истинска близост. Скоро, след като приех предложението му за брак, започнахме да мислим как ще се справим с новите предизвикателства като семейство. Първите ни месеци заедно бяха изпълнени с много емоции – и радост, и притеснения, но най-вече с желание да се подкрепяме.

Пламен разполагаше с някакви малки парични средства, а аз едва бях започнала работа като учителка. Заплатата ми не беше голяма и често се налагаше да правим компромиси. Въпреки всичко гледахме позитивно на нещата и вярвахме, че с подкрепата на родителите ни ще стъпим на краката си като ново семейство.

Нещата между нас се случиха доста бързо и малко неочаквано за мен. Пламен ме завладяваше с момчешкото си държание и някаква наивна спонтанност. Споделяхме един апартамент с родителите му и се надявахме един ден да имаме свое жилище. Бях доста сексуална и имах своите нужди, но Пламен имаше този проблем, че не успяваше да задържи ерекцията си до края на половия акт. Дразнеше ме, че Пламен не усеща какво ми е нужно като жена. Имах усещане, че нещо ми липсва, но тогава все още не разбирах най-съкровените си сексуални желания или ме беше страх да ги разкрия.

След 11 месеца съвместен живот с Пламен той прие работа като шофьор при Жоро Колев – бизнесмен, за когото в града се носеха нееднозначни слухове. Честно казано, новината ми донесе неспокойство – колкото и да се опитвах да изглеждам подкрепяща, вътрешно се борех с тревогата си за бъдещето ни. Въпреки резервите си към морала на бизнесите му, знаех, че времената не позволяват много избор и се стараех да подкрепя Пламен в решението му, макар че страхът от неизвестното да не ме напускаше.

Пламен караше нов служебен мерцедес – лъскав, с кожен салон, а ароматът на чистота и бензин сякаш допълваше усещането за ново начало. Често го виждах замислен, докато приглаждаше косата си пред огледалото, преди да тръгне за работа. Първата ми среща с Жоро беше в малко и уютно кафене, където въздухът беше наситен с аромат на прясно изпечено кафе, а приглушената светлина създаваше интимна атмосфера. Жоро Колев влезе внезапно, походката му беше уверена, а погледът – проницателен. Беше около 40-годишен, поддържан и с някаква естествена сила в стойката си. Когато го видях да се приближава, сърцето ми удряше по-бързо, въпреки че се опитвах да изглеждам спокойна. Вместо да се ръкува с мен, той галантно целуна ръката ми, задържа я леко, а в гласа му прозвуча топлина, когато ми направи комплимент за роклята и прическата. Погледът му не се отклоняваше, а думите му сякаш бяха внимателно премерени. Пламен, от своя страна, стоеше леко настрани и изглеждаше притеснен.

Разменихме си няколко бързи изречения с Жоро, а после той започна разговор по телефона, който му отне повече от 2-3 минути. Още тогава усетих как Жоро не сваля очи от мен – дори когато аз се обръщах настрани, усещането за погледа му не ме напускаше и напрежението се засилваше. Сърцето ми забърза ритъм всеки път, когато усещах как очите му се задържат върху мен. Докато говореше по телефона си, погледът му не се откъсваше от мен, независимо от опитите ми да избегна очите му.

Когато си тръгваше, Жоро отново целуна ръката ми – този път**, държейки я по-дълго от обичайното,** което ме накара да се почувствам едновременно объркана и смутена. Сигурно съм изглеждала доста смутена от ситуацията – инстинктивно си оправих роклята, за да покрия бедрата си. В този момент съзнавах всяко свое движение, а сърцето ми биеше малко по-бързо от обикновено.

Жоро напомни на Пламен да не се бави, защото скоро трябваше да пътуват. Пламен не ми разкриваше нищо за бизнеса на шефа си. Още тогава усетих, че този мъж има някакво въздействие, което ме караше да се чувствам безпомощна и слаба. Ръцете ми трепереха всеки път, когато се сетех за него, а в гърдите ми се появяваше някаква тежест. Тази мисъл беше обсебваща и на няколко пъти сънувах този мъж**, без да разбирам защо.** В сънищата си го виждах в сянка, лицето му винаги беше скрито, а аз се опитвах да избягам, но не можех да помръдна.

Споделих с Пламен, че поведението на шефа му ме притеснява и че той ме гледа по особен начин. Пламен ми отговори, че Жоро просто е строг, защото във фирмата изискванията са високи и заплащането е добро. Въпреки думите на Пламен, усещах напрежение всеки път, когато срещнех погледа на Жоро, и не можех да се отърся от усещането за неудобство. Отговорих му, че въпреки всичко не се чувствам комфортно в неговото присъствие, но Пламен не реагира по никакъв начин на думите ми – продължи разговора така, сякаш нищо не се беше случило. Това още повече засили усещането ми за липса на разбиране. След този разговор започнах да избягвам да говоря за Жоро, защото вече не се чувствах сигурна в себе си. Мислех си, че може би последвалите събития са свързани с всичко това по начин, който тогава не осъзнавах напълно.

Мина една седмица от онзи разговор, когато отново срещнах Жоро — този път бях сама в малък бутик на оживената търговска улица. Докато разглеждах дамско бельо, не забелязах веднага присъствието му; изведнъж усетих, че някой стои твърде близо до мен. Когато се обърнах, видях Жоро – висок, със самоуверен поглед и почти осезаемо излъчване. Беше толкова близо, че сякаш изпълваше цялото пространство около мен. Почувствах как личната ми зона е нарушена, но вместо да се дръпна, останах неподвижна, обзета от притеснение и леко вълнение. Започнах да се чудя дали да не се отдръпна, или просто да се престоря, че не забелязвам колко съм смутена. Сърцето ми биеше малко по-бързо, а мислите ми се преплитаха между любопитство и дискомфорт. В този момент осъзнах колко силно неговото присъствие ме разтърсва отвътре.

Жоро се усмихна и ме поздрави, а после ми каза, че изборът на бельо, който съм направила, е много добър. Добре че продавачката в бутика беше достатъчно далеч, за да не чуе думите му. Сякаш неговият глас беше насочен само към мен, а погледът му се задържа малко по-дълго от обичайното, като че ли търсеше реакция в очите ми. Това още повече засили вътрешното ми напрежение и ме накара да се чувствам едновременно неудобно и необяснимо привлечена.

Сигурна съм, че аз се изчервих цялата – усещах как бузите ми горят, а сърцето ми биеше учестено. В този момент стоях като хипнотизирана и можех само да прошепна:
- Благодаря Ви, г-н Колев.
- Евелина, наистина си много красива и чаровна дама! Още щом те видях, ме впечатлиха твоето излъчване и нежност. Пламен ми сподели, че си прекрасна и нежна съпруга, а срещата ни потвърди неговите думи, като надминаваш всички очаквания. Заслужаваш само най-доброто, Евелина! Имам голямо желание да те видя облечена в това хубаво бельо, което си избрала!
Усетих как той постави ръката си върху моята и я притисна леко, сякаш искаше да ме увери в нещо, което не можех да разбера. В този миг мислите ми се преплитаха – страх, объркване и много силна възбуда. Г-н Колев ме гледаше право в очите и се усмихваше, но в погледа му долавях нещо, което ме смущаваше и ме караше да се чувствам уязвима. Не можех да помръдна от мястото си – сякаш бях блокирала между желание за реакция и паника.

Той ме остави сама и излезе от бутика, без да се обърне назад. Пулсът ми се ускори до болка, а ръцете ми се разтрепериха неволно. Вътрешният ми глас крещеше, но езикът ми беше като залепнал за небцето — бях неспособна да изрека и дума. Чувствах се като в капан, търсеща логика в собствените си емоции, а тревогата постепенно се разливаше из цялото ми тяло.

След около седмица, в края на август, имах рожден ден. Три дни преди това Пламен ми каза, че по същото време ще трябва да бъде в Пампорово с г-н Колев. Той ми предложи да се присъединя и заедно да отпразнуваме рождения ми ден там. Почувствах внезапна тревога и бях много развълнувана от тази идея.

Усетих, че това не е правилно решение, защото вътре в себе си изпитвах напрежение, което не можех да преодолея. Причината да избягвам този мъж бе усещането ми за уязвимост пред него – страхувах се, че ще загубя контрол над ситуацията. Мислите ми преплитаха съмнения и несигурност, а чувството за слабост ме караше да се затварям в себе си. Пламен опита да ме успокои, уверявайки ме, че всичко ще бъде специално за мен и че много ще ми хареса, което внесе малко спокойствие в обърканите ми чувства. Въпреки всичко, с огромно съмнение в сърцето си, се съгласих и му казах, че ще дойда.

Оказа се, че Жоро има важна среща още в петък. Затова се наложи Пламен да го закара и да се върне отново за мен в събота. Пътуването ни до Пампорово беше приятно – служебната кола беше луксозна, а двигателят ѝ работеше безшумно, докато се плъзгахме по планинските пътища. Бях седнала на предната седалка с прибрани колене, загледана напред, опитвайки се да не мисля за нищо. Интуицията ми постоянно шепнеше, че правя нещо неправилно. Сърцето ми биеше по-бързо, а дланите ми се изпотяваха. В същото време усещах непознато желание, което не разбирах напълно. Вътрешна борба ме разкъсваше между тревогата и любопитството – чувства, които едновременно ме плашеха и привличаха.

В хотел “Перелик” ни настаниха в много хубава стая с балкон. Когато влязохме вътре, веднага забелязах преходната врата, която водеше към друго помещение. Пламен ми обясни, че тази врата води към другата част на апартамента, резервирана от г-н Колев. Първоначално се почувствах неспокойно при мисълта, че някой друг има достъп до стаята ни – това ме изненада и внесе лека тревога. Започнах да си представям различни сценарии, а притеснението ми нарастваше. Когато забелязах, че има ключ за вратата, усетих облекчение – това ме успокои поне малко и ми даде усещане за контрол над ситуацията.

Бързо се освежих в банята. Времето вече беше напреднало и аз започнах да се приготвям. Сложих си бели дантелени бикини и сутиен с фина дантела, които нежно прилепваха по тялото ми, а след това избрах любимата си бледожълта лятна рокля, която подчертаваше слънчевия ми тен и ме караше да се чувствам свободна. Не обичам високи токове, затова се спрях на отворени сандали, които придаваха на визията ми лекота и непринуденост. Огледах се в огледалото и с усмивка забелязах колко елегантна изглеждам – тази вечер наистина исках да бъда различна за Пламен. В този момент дори не подозирах, че думата “различна” ще придобие съвсем друг смисъл по-късно тази вечер.

Сложих лек грим и червило на устните си, след което вече бях готова. Косата ми беше още влажна от душа, но навън времето беше топло и много приятно.

Когато влязохме в ресторанта, се оказа, че вече имаме запазена маса в най-добрата част на залата. Вечеряхме няколко вида деликатеси, а Пламен често доливаше чашата ми с вино. Пламен ми подари елегантно, марково колие, което искреше на светлината. Той ми обясни, че г-н Колев му е дал голям бонус и дори му е показал каталог, за да избере този подарък. Въпреки че г-н Колев лично е искал да ми го подари, сметнал е за по-правилно Пламен да го направи. Благодарих му много и той постави колието на шията ми. Докато Пламен ми разказваше нещо, усещах как напрежението в мен расте и мислите ми се въртяха около думите му за г-н Колев. Тази вечер, въпреки радостта от празника и вниманието, вътрешно се чувствах объркана и неспокойна; мислите ми бяха някъде другаде, а тревогата не ме напускаше.

Какво става с Пламен, наистина ли не разбира какво прави с нас този Жоро? Чувствах се объркана. Не можех да проумея как Пламен оставаше сляп за случващото се – друг мъж ми беше купил този скъп подарък, а Пламен дори се радваше. Имаше нещо много неправилно в това, което се случваше, нещо, което ме тревожеше и караше да се чувствам несигурна и уязвима.

Когато приключихме с вечерята, Пламен извика келнера, за да платим сметката. Оказа се обаче, че тя вече е платена от г-н Колев. В този момент сърцето ми биеше учестено, а в ума ми се въртяха противоречиви мисли. Чувствах се объркана и леко напрегната, сякаш между благодарност и тревога се бореха две различни страни в мен.

След кратка пауза, в която се опитах да подредя мислите си, Пламен ми подаде ръка и ми предложи да посетим бара на хотела, където бихме могли да танцуваме заедно. Докато вървяхме по коридора, усещах как напрежението постепенно се разтваря в очакване на следващия момент.

Когато стигнахме до бара на приземния етаж, видяхме, че той е препълнен и няма свободни места. Тъкмо тогава от вратата се появи Жоро. Лицето му светна от радост, щом ни видя, което внесе у мен ново усещане на любопитство и напрежение. Не знаех какво да очаквам от него, затова присъствието му ме накара да се почувствам леко неспокойно.
- Това са мои гости, а дамата има рожден ден. Моля, направете място и се погрижете за гостите!
- Пламен, изчакай тук! В бара няма цигари, може ли да ми купиш от магазина отвън?
Погледнах към Пламен и видях как той бързо се отправи към стълбите. Беше ми странно, че Жоро го изпрати за цигари, понеже Пламен беше спортист и никога не е пушил. Жоро явно изобщо не се интересуваше дали Пламен пуши, просто му трябваше някой да отиде до магазина – осъзнах го в мига, когато Пламен изчезна от погледа ми.

Усетих как Жоро ме обхвана с длан през ханша – ръката му беше твърда и уверена – и ме поведе към бара. Вътре на масата вече ни очакваха луксозни бонбони, питиета и още куп изкушения, които блестяха под светлината. В този момент се почувствах като гостенка на някакъв тайнствен празник, но същевременно тревогата не ме напускаше. Сърцето ми биеше лудо, а мислите ми се разпиляваха във всички посоки. За миг се почувствах напълно свободна и щастлива, сякаш всичко е възможно, но тази еуфория беше примесена с несигурност и очакване.

Жоро се усмихна доволно и каза:
- Днес проведох много ползотворни преговори! Благодарен съм, че Пламен те доведе тук. – гласът му звучеше искрено, макар да усещах някаква особена нотка в тона му. - Той е много добро момче и мисля, че има бъдеще в моята фирма! – добави, а погледът му се задържа върху мен.
В този момент се почувствах като част от нечий план, без да мога да проумея напълно ролята си.
- Това хубаво колие на шията ти допълва цялостно твоя стил! – каза Жоро, а аз не знаех как да реагирам, тъй като думите му ме ласкаеха, но едновременно с това ме притесняваха.
Вътрешно се чудех какво ли още предстои тази вечер.
- Да пием за красивата дама, която има рожден ден! – каза Жоро с приповдигнато настроение и ми наля чаша с водка и портокалов сок.
Не знаех дали Жоро нарочно избра тази напитка за мен. Още не бях казала какво искам да пия, но изглежда това вече беше решено. Изпих голяма глътка от водката, а след малко усетих въздействието на алкохола в кръвта си – пулсът ми се ускори, а в съзнанието ми се появиха леки халюцинации. Не очаквах, че ще се случи толкова бързо – сякаш светът около мен изведнъж стана по-ярък и необичаен. Почувствах се едновременно опиянена и щастлива; не исках този момент да свърши. За първи път отдавна се оставих напълно на усещанията – всичко беше ново, странно и вълнуващо.

Пламен се появи с цигарите – остави ги на масата и седна срещу мен. Усетих как атмосферата леко се промени, въпреки че Жоро все още заемаше мястото до мен. Въздухът беше наситен с аромат на тютюн, парфюм и нещо леко кисело от напитките. Музиката от съседната стая приглушено се носеше във фоновия шум, а чашите звънтяха тихо, сякаш всичко съществуваше в бавен каданс.

Сърцето ми биеше учестено, а ръцете ми трепереха леко. Чудех се дали да потисна напрежението, но любопитството ми надделяваше над страха, който се прокрадваше в мен.

Не се бях забавлявала така от много време и въпреки че се усещах щастлива, в тази нощ преживяването ми беше наситено с противоречиви чувства. Докато Жоро разказваше на Пламен за приключенията си на сафари в Африка, почувствах неочаквано дланта му върху коляното си. Погледнах към него – той не спря да говори, но ръката му бавно се придвижи нагоре и вече докосваше бедрото ми на голо. Сетивата ми се взривиха – кожата ми тръпнеше под вниманието му, докато в главата ми се блъскаха мисли, дали да го спра, но нещо в мен желаеше да разбере какво ще последва.

Отново имах онова усещане както в бутика – сякаш изживяването се повтаряше, но този път беше още по-силно, по-интимно, по-страшно. Питието, което продължавах да отпивам, сякаш разпалваше вътрешната ми възбуда и за момент се изплаших, че ще загубя контрол. Жоро беше приближил стола си до моя и сега ръката му беше поставена от вътрешната страна на бедрото ми, докосваше ме с увереност, която ме караше да се чувствам уязвима и желана едновременно.

В този миг не само действията, но и сетивата ми бяха на ръба – усещах топлината на тялото му, аромата на скъп парфюм, глухото боботене на музиката и мекия полумрак. Сърцето ми туптеше лудо, а мислите ми се разпиляваха във всички посоки. Дали Пламен усеща нещо? Дали съм достатъчно силна да спра това? Ала нещо ме държеше неподвижна – примес от страх, възбуда и любопитство, които не можех да овладея.
- Съпругата ти е наистина очарователна, Пламен! Виж я само! Това нежно, почти детско изражение, устните ѝ, които сякаш шепнат тайни, елегантната линия на шията... всичко у нея носи хармония и завършеност! Не мога да не се възхищавам! – сподели Жоро, като за миг задържа погледа си върху мен, сякаш искаше да проникне отвъд външността.
- Така е, господин Колев! – отвърна Пламен, а гласът му трепна леко.
В очите му се четеше смесица от гордост и притеснение.
- Евелина е всичко за мен! С нея се чувствам истински щастлив, но понякога се чудя дали ѝ давам достатъчно... – добави той едва чуто, сякаш се боеше да признае несигурността си.
- А ти, Евелина, щастлива ли си всъщност? – попита Жоро, като думите му прозвучаха с особена тежест.
Докато изричаше въпроса, ръката му се плъзна нагоре по бедрото ми, докосвайки ме през тънката материя на бельото. В този миг светът около мен сякаш се сви до точка – усещах всеки негов допир, пулсът ми се ускори, а вътрешният ми глас се разкъса между желание и тревога: “Какво ще стане, ако Пламен забележи? Защо не мога просто да се откъсна? Искам да спра това, но нещо ме държи…”.

Страните ми пламтяха, усетих как горещината се разлива по цялото ми тяло. Алкохолът бе отприщил в мен еуфоричен порив, който се преплиташе с усещане на силна възбуда и страх едновременно. “Дали да кажа истината? Дали да скрия вълнението си?” – мислех си, докато се опитвах да овладея треперенето в гласа си. Вътрешно се борех – желаех този непознат трепет, но същевременно ме измъчваше вина и неувереност.
- Аз… аз съм щастлива, но понякога се питам дали това, което имам, е всичко, което искам. – отвърнах тихо, като част от мен се надяваше, че думите ми ще останат неразбрани, а друга – че някой ще прозре истината зад тях.

Пламен ме гледаше с онзи особен, дълбок поглед, с какъвто не го бях виждала досега. Сърцето ми биеше учестено, а в главата ми се въртяха хиляди мисли – дали Пламен наистина усеща какво преживявам.

Пламен прошепна тихо:
- Изглеждаш много хубава, когато страните ти са зачервени! Толкова си красива, Евелина!
Не бях сигурна дали разбира всичко, което се случваше с мен, но не исках и да мисля за това в този момент.

Тримата се качихме до апартамента на последния етаж. Стълбището сякаш се виеше безкрайно нагоре, а с всяка стъпка напрежението във въздуха растеше. Пламен и аз влязохме в нашата част от апартамента, а Жоро пое през другата врата към своята стая, като между нас за кратко остана само тишината на коридора.

Отидох в банята, за да се освежа под душа. Когато излязох, още усещах влагата по кожата си и учестения си пулс. В този момент чух как в нашата стая Пламен и Жоро разговарят тихо за нещо, което не можех да доловя ясно. Изглежда Жоро се беше върнал и когато влязох в стаята, завита само с хавлия, той ме погледна с открито възхищение. Усмихна се широко, обърна се към Пламен и каза с приятелски тон:
- Съпругата ти е невероятно красива! Донеси ми зарядното от колата, понеже моето пак не работи! – каза Жоро с твърд, почти нетърпящ възражение тон.
В стаята се усещаше напрежение, сякаш въздухът бе натежал от неизказани мисли. Топлината от банята още се разливаше по кожата ми, а меката светлина от лампата хвърляше сенки по стените, придавайки на обстановката интимност и скрита тревога.

Пламен се изправи и за миг погледите ни се срещнаха. Държах здраво хавлията около себе си, усещайки пулса си ускорен. Погледът му беше странен – не ревнив, а сякаш подчинен и изпълнен с желание, което не разбирах. В очите му проблесна нещо като приемане, може би примирение. Затвори бавно вратата зад себе си, оставяйки ме сама с Жоро. Сърцето ми заби още по-силно, а вътрешният ми свят се разколеба между очакване и тревога. В тишината на стаята долових приглушения шум на кола отвън, който контрастираше с напрежението, сгъстило се тук.

Жоро се приближи, сякаш премерваше всяко свое движение. Погледна ме внимателно в очите, оставяйки между нас кратка пауза, която сякаш изпълни стаята с още повече очакване.
- Евелина… – започна бавно.
Гласът му прозвуча по-мек, но все така настоятелен.
- Слушай ме внимателно! – каза Жоро.
Докато говореше, погледът му се плъзна по лицето ми, сякаш се опитваше да прочете всяка мисъл, която се раждаше в главата ми.
- Пламен наистина е добро момче! Той те обича много, но по свой начин! Има нещо, което и ти трябва да разбереш... – продължи той, като направи кратка пауза. - Пламен изпитва силно желание да те види… сексуална с мен.
Докато слушах думите на Жоро, в мен се разливаха объркване и страх. Мислите ми се сблъскваха една в друга: “Наистина ли Пламен желае това? Защо не ми е казал досега? Трябва ли да се доверя на Жоро?”. Преглътнах тежко и усетих как сърцето ми се свива от тревога, а дланите ми се изпотяват.

Жоро се наведе леко напред, а гласът му доби още по-интимен оттенък:
- Знам, че обичта му към теб е искрена и той би направил всичко за теб. Просто има мъже, които се раждат така. Опитвам се да ти кажа нещо, което той би трябвало да ти е казал отдавна. – каза Жоро, като постави ръка върху рамото ми.
Жестът му беше едновременно утешителен и притеснителен.

В този момент погледът ми се приведе към пода. Усещах се напълно изгубена между тревогата и надигащото се желание да разбера истината. Гърлото ми се беше свило и едва успях да произнеса думите:
- Значи всичко, което вече усещах, е било истина? – прошепнах повече на себе си, отколкото на другите.
Гласът ми трепереше и в стаята настъпи кратка, натежала пауза.

Какво ще стане с мен сега? Погледът ми показваше всичко: страх, желание и възбуда, смесени в едно.

Чувствах се като уплашена сърна, когато Жоро развърза коланчето на халата ми и видя плътта на тялото ми под него. Венериният ми хълм беше покрит с натурално и меко окосмяване оформено във формата на триъгълник по линията на бикините. Бях натурална, понеже не исках да изглеждам като дете. Намирах това за натурален избор, но всички други интимни части на тялото ми бяха напълно обезкосмени и гладки.
- Жоро, моля те! Не бива! – едва пошепнах аз.
- Наричай ме г-н Колев и бъди послушна, Евелина! Всичко ще бъде наред и ще ти хареса много! Имай ми доверие!
Усетих как халатът ми се свлече на пода и аз останах пред него гола – така, както мама ме е родила. Не изпитвах срам от това, а по-скоро тревога, преплетена с много силна възбуда. Имах усещането, че сърцето ми ще се пръсне!

Ръката на Жоро се доближи до шията ми, докосна ме и после се спусна надолу. Докосна гърдата ми, после и другата. Погали коремчето ми и накрая докосна най-интимните ми части. Усетих как възбудата обхващаше всяка част от мен. Жоро мина бавно зад мен, погали ме по гръбчето, целуна шията ми. Имах усещането, че играем на игра, която аз не разбирах, но го желаех повече от всичко в този момент!
- Искам да видя и дупето ти, Евелина! Обърни се бавно и се наведи леко! А сега ми покажи всичко! Разтвори се леко с длани! Точно така! Браво, добро момиче!
Защо следвах неговите инструкции? Какво се случваше с мен? Аз ли бях това?
- Имаш много хубаво и добре оформено дупе, Евелина! Прекрасна си!
- Да, г-н Колев. Но защо правите това с мен?
- Евелина, казах ти да бъдеш добро момиче! И без въпроси, моля те! Нали съм ясен?
- Да, г-н Колев. – плахо пошепнах аз.
- Искам да ме слушаш и да изпълняваш всичко, което ти казвам! От първия момент, когато те видях, знам, че се допълваме взаимно! Това няма как да го скриеш, Евелина! Цялото ти излъчване показва, че ти си много сексуална жена, която иска да се чувства напълно отдадена на мъжа. На този мъж, който може да я накара да се чувства желана, сигурна и подчинена. Съжалявам, че ти казвам това, но съпругът ти няма тези качества, Евелина!
- Да, г-н Колев. – пошепнах аз.
Бях напълно гола пред него. Тежах малко над 58 кг и бях 171 см висока. Талията ми беше само 61 см и това правеше дупето ми да изглежда малко по-голямо. От възбудата гърдите ми се бяха повдигнали леко нагоре, а зърната ми бяха станали твърди и малко по-тъмни.
- Сега ще отидем в моята стая, където ще ти покажа какво те прави истински щастлива, Евелина! В питието ти имаше малка доза фенилетиламин, което ти помогна да се чувстваш сексуална, но вече си мисля, че ти нямаше нужда от това!
Жоро ме хвана за ръчичката и ме поведе към стаята си. Преходната вратата зад нас остана леко притворена, а той ми каза да остана права до леглото.

Светлината в стаята идваше от малка нощна лампа. В стаята беше тихо и ухаеше приятно. На голямото легло имаше бяла дантелена нощничка, а на шкафчето – неща, които не бях виждала досега, както и малка тубичка с лубрикант.

Жоро свали ризата си, но не и панталоните. Беше гол само до кръста и аз можех да видя добре оформеното му мъжко тяло, което показваше, че поддържа добра форма.
- Искам да поставиш бялата нощничка, която е на леглото! Продавачката в бутика ме увери, че е точно твоят размер. Ще свалиш всичко друго от себе си, освен колието, което Пламен ти подари тази вечер.
Плахо се приближих до леглото и облякох нощничката така, както искаше той. Тя беше много къса и едва прикриваше дупето ми, а гърдите ми изпълваха чашките. Беше леко широка в бедрата и стегната в талията.
- Завърти се, за да те видя хубаво, Евелина! Сега искам да легнеш по коремче на коленете ми. Точно така, отпусни се хубаво! Точно така, няма да направя нищо, което ти самата не искаш, обещавам ти!
Беше странно, че Жоро ми казваше всичко това. Усещах силна възбуда и знаех, че бях вече овлажнена там долу. Този мъж ме караше да усещам желания, от които трябваше да се срамувам.

Чух, че външната вратата на стаята ни се отключи и след малко видях силуета на Пламен, който беше застанал прав до преходната врата и ме гледаше.
- Искаш ли да кажеш нещо на милата си съпруга, Пламен? Това е, което ти искаше да случи, нали? Хайде, тя има нужда да го чуе от теб!
Пламен пристъпи бавно напред. В очите му се четеше нещо между облекчение и страх – сякаш тежестта на признанието му бе паднала от раменете, но с нея бе дошла нова несигурност. Той прехапа устна, после каза тихо, гледайки Жоро, но сякаш думите бяха насочени към мен:
- Споделих с Жоро… за желанията си, защото не знаех как да ти кажа сам. Не искам да те нараня, Евелина. Просто… искам да си щастлива по начина, по който наистина го усещаш.
Чувствах как гласът му докосва нещо дълбоко в мен – смес от вина, надежда и страх. Въздухът между нас трептеше, а напрежението беше почти осезаемо. Опитах се да срещна погледа му, но очите ми се плъзнаха настрани, търсейки опора в празната стена, докато вътрешният ми свят се луташе между тревога и неопределена, нова възбуда.

Жоро беше повдигнал нощничката ми нагоре, така че дупето ми да е напълно открито. Той ме галеше с дланта си по дупето пред очите на съпруга ми.
- Хубаво ми е. – пошепнах аз.
- Искаш ли да останеш в стаята, за да видиш какво ще се случи със съпругата ти, или това е твърде много за теб? – каза с много сериозен глас Жоро.
- Бих искал да я видя истински щастлива! Много бих искал това! Ще бъда в ъгъла и няма да ви преча, г-н Колев.
- Добре! Не искам да повтарям това, но ако те видя да се намесваш, ще те изгоня от стаята! Ясен ли съм?
- Да, г-н Колев. – отговори с плах глас Пламен.
Пламен седна сам на креслото в ъгъла на стаята, а аз се опитвах да не мисля за него в този момент.

Дланта на Жоро отново се спусна по дупето ми. Той ме галеше между бедрата и дори достигаше до Венериния хълм.
- Разтвори си бедрата, Евелина! Точно така! Браво!
Усещах как докосва най-интимните и съкровени части на тялото ми. Дланта му нежно дразнеше клитора и срамните устни. Усетих как леко проникна в мен с пръсти и продължи да ме възбужда.
- Харесва ми интимната ти прическата, Евелина! Не искам никога да я променяш! Една жена трябва да бъде натурална, за да е истинска жена! Не обичам голи охлюви! Усещаш ли колко си влажна, Евелина? Ето, цялата трепериш отново! Не се притеснявай!
- Не зная защо треперя, г-н Колев? Хубаво ми! Просто не мога да контролирам това в момента! Вълнувам се много!

Жоро бавно започна да докосва и зоната на ануса ми, докато продължаваше да гали клитора ми. Правеше кръгови движения и това ми действаше много силно. Постепенно усетих, че той намаза дупето ми с нещо топло и хлъзгаво – беше лубрикантът. Усетих как леко ме притисна там и пръстът му проникна в ануса ми. Раздвижи се леко и после го направи още веднъж. При всяко проникване от устата ми се чуваше леко изпъшкване.

- Недей в дупето! Моля те!
- Имаш толкова хубаво и стегнато дупе, Евелина! Правила ли си досега анален секс, за да знаеш какво е усещането?
- Не, г-н Колев, никога! Възпитавана съм да бъда добра съпруга и това не е нещо, което мъжът ми е искал някога.
- Съпругът ти няма право да те докосва там! Надявам се, че това малко отворче е девствено, нали?
- Да, г-н Колев, дупето ми е девствено, но не искам да ме боли! Моля ви!
- Ще ти покажа нещо повече, Евелина! Тук ще усетиш колко приятно може да бъде пълното ти отдаване. Леката болка ще те възбуди още повече. Всяка жена е създадена, за да бъде майка един ден. Болката е част от женската психика и ти го имаш в себе си. Болката ще те възбуди още по-силно, но ти трябва време за да го усетиш. Ще бъдеш моя робиня и ще получаваш всичко! Когато се отдаваш напълно, ти ще имаш енергия и радост, която никога преди не си усещала!
- Да, г-н Колев.

Възбудата в мен беше толкова силна, че на няколко пъти щях да достигна до оргазъм, но Жоро следеше реакцията ми и забавяше докосването, когато усещаше, че съм близо до оргазъм. Силните му ръце ме държаха легнала в скута му, а аз бях разтворила краката си, за има достъп до най-интимните места.

За първи път ме плясна по дупето с длан и после ме погали нежно. После още веднъж и пак ме погали. Какво се случваше с мен? Всяко пляскане по дупето се понасяше, като буря през тялото ми. После пак плясване и после погалване – нежно и красиво. Дишах тежко, като изплашена сърна. В очите ми имаше сълзи, които се стичаха по страните ми, но не бяха от болка.

Постепенно пляскането започна да става по-силно, като вече усещах цялата длан на дупето си. Опитах се леко да се изправя, но той ме притисна с другата си ръка.
- Отпусни се! Не се опитвай да мърдаш ръцете си! Дупето ти вече е зачервено и скоро ще бъдеш готова за следващата стъпка в твоето възпитание.
- Ох, моля ви! Ох-х-х...
Аз мърдах крачетата в коленете, но това не спираше ръката, с която той ме пляскаше по дупето
- Точно така! Добро момиче! Това хубаво дупе трябва да бъде напляскано, Евелина!

След няколко минути той спря да ме пляска по дупето и ме намаза с лосион, за да успокои зачервената ми кожа.
- Изправи се и седни на коленете ми! Точно така! Хубава си, Евелина! Толкова си красива сега!
Жоро ме прегърна нежно и за първи път се отпуснах в силните му рамене. Устните му докоснаха моите и последва дълга целувка, за която бях мечтала. Дланта му ме погали по коремчето, после слезе надолу към мен. В огледалото на стената виждах гърба си – седнала покорно на коленете му, с повдигната над ханша нощничка и зачервена кожа. Ръцете ми бяха обвити около раменете му, а лицата ни се сливаха в целувка. Усещах неговата възбуда под себе си, докато бях седнала в скута му.
- Разкопчай панталона ми и го поеми със сладките си устни, като едно добро и послушно момиче! – пошепна това в ухото ми.
- Да, г-н Колев.
Застанах на колене пред него и разкопчах панталона му. Това, което открих, надмина представите ми. Членът му беше масивен, с голяма, открита главичка и дебела основа. Дължината му беше нормална, но плътността му ме порази. Когато го обгърнах с ръка, усетих огромната разлика с Пламен – този пенис беше тежък. Пръстите ми едва се събираха около него. Главичката беше зачервена и голяма. Гледах го отблизо и в мен се появи непреодолимо желание да го докосна с език.

В този момент погледът ми се спря на съпруга ми. Пламен беше седнал в креслото, но панталоните му бяха свалени до коленете. Той ме гледаше с възбуден поглед и мастурбираше с ръка. Ръката му се движеше ритмично нагоре-надолу. Той ме виждаше много добре, понеже лампата беше на шкафчето до мен.

Усмихнах се нежно на Пламен и той ми отвърна с усмивка. Бавно отворих устни и нежно поех пениса на Жоро. Гледах лицето на съпруга си, докато го обслужвах. Поемах го трудно заради дебелината му, която държеше устата ми широко отворена. Виждах как Пламен мастурбира пред мен, но това не ме притесняваше – напротив, беше ми хубаво. Може би това беше всичко, което той искаше: да ме вижда напълно отдадена на г-н Колев. Нежна и обичаща, влажна и топла – жена, която е щастлива и усмихната.

След няколко минути Жоро ме изправи на крака, а членът му беше вече много надървен и заплашителен.

- Кажи на съпруга си колко го обичаш, Евелина! Той има нужда да знае това!
- Обичам те, мили! Наистина те обичам! – казах го искрено.
Аз наистина обичах съпруга си. Нали и той искаше да съм щастлива и също ме обича много.
- И аз те обичам, мила! Толкова си красива тази вечер! – каза Пламен, докато се докосваше сам.
- Сега искам да легнеш по гръбче на леглото! Бях ти обещал, че ще ме почувстваш много дълбоко, помниш ли? – каза г-н Колев, като постави пръста си на голото ми коремче малко над пъпа.

Жоро ме държеше за раменете и насочи тялото ми за да легна по гръбче на леглото. Всяка част от тялото ми го желаеше. Исках да бъда негова сега.

Когато ме целуна там долу, цялата претръпнах. Езикът му премина по цялата дължина на срамните ми устни и после отново. Бях повдигнала леко дупето си, а той ме държеше под бедрата широко разтворена. Обожавам орален секс и у дома Пламен също го правеше добре, но сега беше различно. Бях толкова възбудена, че много малко ми трябваше, за да достигна до края.

След малко г-н Колев постави пръста си във влагалището ми и намери моята G-точка. Всяко докосване там беше божествено! Краката ми бяха свити и трепереха в тази поза. Той извади овлажнения си пръст от влагалището ми и бавно го потърка по ануса ми, а после проникна бавно в него. Следеше всяка моя реакция и бавно натискаше пръста си навътре. Раздвижи се и се опита да добави втори пръст.
- Ох, боли ме малко! Не ме насилвай, моля те!
- Отпусни се, Евелина! Стегната си, понеже се притесняваш! Бавничко… точно така! Ето, виждаш ли, че е хубаво?
Той взе лубриканта от шкафчето и овлажни дупето ми обилно.
- Ти си доста тясна и не си готова за анален секс! Ще се наложи да ти поставя разширител в дупето и искам да го носиш дори в дома си. Ще направим това малко отворче да ти носи много радост и щастие.
Аналният разширител беше едно метално нещо с разширяваща се основа и после тясна дръжка, която имаше кръгъл накрайник.
- Няма ли да ме боли?
- Няма да боли, ако си добро и послушно момиче, Евелина! Хайде сега, оближи с езиче основата, преди да го поставя в теб.
Държеше го в дланта си и аз протегнах ръчичка за да го взема.

Поех това нещо с устните си и го облизах с езиче – беше студено при първото докосване. Повърхността му беше много гладка и блестеше. Г-н Колев постави още лубрикант на дупето ми и бавно започна да го вкарва в мен. Бях легнала по гръбче с повдигнати и разтворени крачета. Усещах лека болка и някакво ново усещане за пълнота. Той продължи да го натиска бавно, докато в един момент от устата ми се чу изблик на облекчение – беше цялото вътре в мен.

- Добро момиче! Скоро ще ти покажа колко е хубаво да си послушна и добра съпруга, която се отдава напълно.

Когато за първи път проникна вагинално в мен, имах усещането, че ще ме разкъса. Главичката му си проправяше път навътре и с всеки тласък той влизаше малко по-дълбоко. Беше ме покрил с тялото си и аз се чувствах толкова малка. В един момент той вдигна бедрата ми и с един по-силен тласък проникна докрай. Усетих как тестисите му докоснаха срамните ми устни, а после той остана неподвижен в мен. Лицата ни се сляха в целувка, която продължи повече от минута. Езикът му беше в устата ми, а пенисът му беше дълбоко в мен, докосвайки самата ми матка.

огава се започна! Той се раздвижи и започна да влиза и излиза. Движенията ставаха все по-бързи, а масивната му главичка действаше като бутало в мен. Първият оргазъм дойде неочаквано – като топла вълна, която ме заля цялата. Започнах да викам от чиста радост. Той продължаваше да ме помпи здраво, а аз бях на друга планета. Влагалището ми се беше адаптирало към него и той удряше G-точката ми с такава интензивност, че изпитвах оргазъм след оргазъм в продължение на няколко минути.

Разширителят в дупето ми даваше усещане за пълнота, с което още не бях свикнала. При оргазма анусът ми се свиваше и тогава усещах най-силно, че и там съм запълнена. Това допълнително напрежение правеше вълните на удоволствие още по-интензивни.

Жоро ме освободи от члена си и ме обърна по коремче. Имаше възглавничка под коремчето ми и дупето се беше вдигнало. Лицето ми сега гледаше към съпруга ми, който продължаваше да мастурбира с ръка.
- Евелина, попитай съпруга си дали иска да види как прониквам в путката то сега? – каза г-н Колев
- Но как? Сега ли?
Усещах, че Жоро докосваше с овлажнения си член заоблените части на дупето ми и потриваше главичката си с ръка.
- Мили, искаш ли г-н Колев да проникне в мен сега? Искаш ли да видиш как тази голям член ще си проправя път в моята влажна и малка путка?
Не мога да повярвам, че го казах!

Не успях да чуя отговора, понеже в този момент Пламен изригна и се изпразни с няколко тласъка върху панталона си.

- Нямаше нужда от отговор, Евелина! Казах ти, че му харесва да те гледа в тази поза! Пламен вече ми каза, че ти имаш поставена спирала, така че аз ще свърша дълбоко в теб! Искам да те напълня цялата и ти ще свикнеш да приемаш спермата ми!

Членът му проникна в мен отново, но този път нямаше нужда от адаптация. Тялото ми го прие веднага. Влагалището ми издаваше звуци, докато масивната му главичка действаше като бутало, вкарвайки въздух в мен. Той ме помпеше ритмично и безмилостно, а аз бях притворила очи, отдадена на усещането, че му принадлежа. Да, че принадлежа на този мъж!

Тази мисъл отприщи наближаващия оргазъм, който избухна с нова сила в мен. Докато вълните преминаваха една след друга, усетих, че Жоро започва да ме пълни. Топлата течност се изливаше дълбоко в мен, а част от нея се стичаше по бедрата ми. Той спря да се движи след минута, а аз се обърнах с лице към него. Бях цялата мокра – толкова силни оргазми не бях изпитвала дори в мечтите си. Гушнах се нежно в него и му пошепнах:
- Благодаря ти!
- Радвам се, че ти харесва да бъдеш с мен и ще можеш да приемеш промените в живота си. Казах ти, че заслужаваш много повече, Евелина! Отивам да си взема душ, а съпругът ти може да ти помогне емоционално, понеже имате нужда от това.

Пламен се приближи до мен и ме погали по челото. Дланта му беше топла и влажна. Имах усещане, че и той трепереше леко.
- Искам да те целуна, мила! Ще ми позволиш ли?
- Мисля, че отворихме една врата, която може би не биваше да отваряме? – казах бавно и нерешително. - Страх ме е какво ни очаква утре!
После видях как Пламен ме гледаше. Бях цялата мокра от сексуалното преживяване с Жоро. Косата ми беше на всички посоки, а около бедрата ми се стичаше семенна течност. Докоснах се длан и усетих колко съм мокра.
- Аз наистина искам да те целуна сега, но... там долу! – и Пламен посочи към триъгълника между бедрата ми.
- Искаш да ме целунеш сега?
- Да, мила! Много бих искал да усетя вкуса ти в този момент, когато си пълна.
Бях свалила нощничката, която носех преди малко, и тя беше паднала на пода. Лежах гола пред съпруга си и не знаех как да реагирам! Виждайки, че аз се колебая, Пламен нежно ме погали по бедрото и после усетих как главата му се приближава към Венериния ми хълм.

Усетих езика му на клитора си. Беше хубаво – толкова хубаво! Пламен ми правеше орален секс и на лицето му имаше изписана страст. Беше получил пак ерекция и пишката му стърчеше под корема.

Когато повдигнах бедрата си, той видя аналния разширител в дупето ми. Погали го нежно с ръчичка и продължи да облизва всяка капка от семената течност от бедрата и путката ми.

За момент си помислих, че Пламен може да пожелае да правим секс, но това не се случи. Едва докоснах пениса на съпруга си и преди да направя някакво движение с дланта си, той отново изригна – този път върху чаршафа.

В този момент се появи Жоро, който вече беше облечен в спортен анцуг.
- Радвам се, че и двамата приемате новата връзка с такова удоволствие, мило семейство! Бих искал да ви оставя сами тази вечер, понеже имате да обсъждате много неща. Аз ще си взема друга стая в хотела, а утре ще пътуваме заедно.

После ме целуна за лека нощ по устните и без да казва нищо, излезе от апартамента.

Следва продължение...