Коледна вечер

25.12.2025 | Fairy

Молът започна да оредява. Стана много по-приятно да се разглеждат и мерят дрехи. Пробните – свободни. Пространството – изпълнено с коледна музика. Мария влизаше безразборно в магазините, които ѝ се предлагаха, отворени и достъпни, като сладкарски сънища. Имаше нещо френетично в поведението ѝ – нещо в начина по който се поколебаваше при едностилно повтарящи се витрини. И въпреки това ги атакуваше безмилостно! А веднъж влезнала, скоро обираше закачалка след закачалка над лявата си ръка и се шмугваше за дълго време в пробните. С напредването на времето, покупките ѝ се множаха и скоро новопридобитите книжни торби започнаха да пречат при огледа в поредния магазин. Налагаше се да ги пуска на земята, спокойна, че няма хора около себе си.

При тези огледи за свободния ѝ периметър ѝ направи впечатление един и същи мъж. Навсякъде! Където беше тя, там и той! Без да пипа дрехите в магазина, от който очевидно не се интересува, без да е взел дамската чанта на придружителка. Сам! И бездеен! Това ѝ се видя супер странно. Няма начин детективи да са по следите ѝ, при все че прави бизнес удара на деня тук.

Спокойна, че няма хора наоколо, тя се центрира с бойна крачка към сантиметри, делящи я от лицето му.
- Валентин ли те прати? – изсъска му.

Мъжът бе във видимо затруднение да отговори. Накрая смутеното му лице потърси помилване:
- Вижтееее, много се извинявам, но приятелката ми прилича на вас и тъй като нямам идея какво да ѝ подаря, Ви следвам, за да копирам избора ви. Или поне част от него. – усмихна се чаровно и млъкна с молещ поглед.

Мария за малко да се хване на тая въдица, но реши да не бъде доверчива. Затова го препита:
- Какво купих в предния магазин?
- Нищо. Огледахте лилава блуза и червена пола, но студените цветове не ви отиват. – мъжът отново показа красива усмивка.
- А преди това? – пресираше го настоятелно.
- При обувките търсехте салонен сандал за събитие. Златен, ако съдим по което премерихте.
- Ииии? Купих ли нещо?
- Да, много красива обувка е. Но за съжаление, не бих рискувал с обуща за коледен подарък!

Определено усмивката му бе по-опасният чар от този невъзможно прелъстителен парфюм. Мария се усети в небрано лозе. Това не бе “опашка”. Валентин този път бе невинен, въпреки че ѝ писа в последния момент как няма да се върне днес за празника. Гад! Мизерна! Долна! Такааа... значи този не лъже! Но пък има приятелка? Късметлийка!

Мария реши също да си пробва късмета:
- Да идем при бельото! То винаги е отличен избор за подаряване! – и пусна очите си в ход, кротки и спокойни.

Мъжът показа всичките си зъби:
- Още от онези палта с плетените ръкави, си мечтаех да се ориентирате натам!

Мария получи пристъп на световъртеж от толкова приятната реплика на този красив мъж, че рязко и категорично реши да изцеди и последната капка от това изненадващо подаръче на съдбата.
- Мария! Приятно ми е! – подаде му ръка.
- Милен!

Стиската му беше, като самия него – здрава, моментална и силна. Като захват на крокодилска паст. Мария се извъртя до него, хвана го под ръка и го поведе театрално към безпризорните си торби, оставени на земята.
- Сега ти, Милене, ще си моят носач! А аз ще съм твоята царица за тази вечер! – бръчка се появи на челото ѝ. - Защо си сам? Защо избираш подаръка толкова късно? Би следвало сега да вечеряте заедно?!

Помръкна или лицето му, или гласът, или коженото му яке се сви, като попарено.
- Няма да може да дойде. Поне не днес. – след кратка пауза долетя. - И утре.

Кой знае защо, но това чуждо нещастие много я зарадва и Мария весело зачурулика разни смешки от пробването, като го водеше към ескалаторите и магазина за бельо с напълно ясното съзнание, че адски много ѝ харесва да бъдат възприемани като двойка. Той стъпваше стабилно, излъчваше опора и дори да му закачеше още покупки на носа, ушите или около врата, пак щеше да излъчва благородство. За миг си го представи с ланец и по анцуг. Мдааа... отново е пич! Пак е възбуждащо мъжки мъжкар!

Новото в ситуацията се оказа, че дамското бельо никак не го смути, че да се притесни от неудобството да ѝ гледа размерите и моделите, които ще носи. Като за непознат и възпитан, този явно бе опериран от излишен срам. Направо я гледаше в ръцете и хъмкаше доволно, сякаш пипа него, а не дантели на стендовете.

Даде си мнението Милен, подтикна процеса на избор къмто обличане и мерене, и скоро бяха в задната част на магазина.

Отново сама в пробната. Пак коледни песни от колоните. “Всичко, което искам за Коледа, си ти!”. Мамка му! А той е със секретарката, сто процента! Усещаше го в червата си! Мазният му тон с извинения. Оная прекомерна слабоватост, която идва единствено и само при гузно угризение. Майната му! Ще купи всичко! Магазините затварят след два часа. Ще купи толкова, колкото той дава за хотела, в който мърсува в момента! И за шампанско и вечеря! И подарък за нея! Милибоже! Та той е купил подарък за оная! И е с нея! И сто процента е нещо златно!

Някъде при екзистенциалния въпрос “Защо съм жива?”, откъм задната страна на пердето се чу въпрос:
- Всичко наред ли е?

Милен! Ами сега? Цялата ѝ самоувереност на жена току що се срина. Парцал. В хубав комплект червени дантели. Изоставен парцал. В бельо.

- Ела. – прошепнато с най-ниската възможна чуваема честота.

Милен влетя, сякаш обезврежда наркогето. Пред него, полугола жена бе седнала на стола, прегърбена, с увиснали рамена и накъдрено коремче от тежестта на мислещата ѝ глава. Красивата дива отпреди малко бе се скрила под бельото вероятно. Никоя тайнственост не обича да е под прожектори. Голата истина е грозна и болезнена. Той щеше да се разсмее на асоциациите си, ако не бе джентълмен.
- Какво се случи?
- Той е с друга.
- Ааа, съжалявам! Но не много! Защото, което виждам ми харесва! И размерът е точен!

Тя се подхили.
- А твоята? Тяяяя… вярна ли ти е?

Милен остана както си беше, но хладината, която завладя малката пробна, я накара да настръхне. Загледа я в циците.
- Стани!

Тя изпълни командата. Той беше на ръка разстояние.
- Изпъни раменете назад! Вдигни глава! – плъзна поглед към огледалото, отразяващо задницата ѝ. - Завърти се!

Милена изпълни със съзнанието на осъден на електрически стол. За един оборот около оста си беше взела сбогом с Милен, света, любимата вечеря и уреди сметките с Бог. Когато отново вдигна очи към неговите видя огньове.
Маааамкамууууу, той я желае!
- Взимаме го! – обяви. - А сега дай аз да го сваля!

Но тя не се завъртя гърбом и се наложи той да плъзне ръцете си около тялото ѝ, мъчейки се със закопчалката.
- Дупето ти си го бива!

Успокоява я заради травмата с изневярата, помисли си. “Било хубаво? Ами хвани го де!”. Милен задържа отворените краища на сутиена встрани. Тя измъкна ръцете си, като плаващи лебеди и скоро застана пред очите му с голотата на зрелия си бюст. Тежък. Плътен. Настръхнал от ситуацията. Гърдите ѝ стояха мирно. Някак подчинено под погледа му. Очаквателно. Не се криеха. Не се мърдаха. Даже тя не дишаше, за да не ги разклати.

Той се протегна и ги погали. Първо с едната си ръка. Едната гърда. Палеца по зърното. Втрит. Отривисти погалки, докато съвсем го втвърди. Зърното повдига полите си заедно с цялата ареола. Всичко се набръчка и наостри, като море преди буря. Другата гърда я последва същата участ. И тогава устните му намериха нейните и я разтвориха в мокра целувка с много страст. Парфюмът му. Езикът. Езикът му оплетен в нейния. Бърз. Търсещ пространство. Тя го засмука и задържа в себе си с ясното осъзнаване, че прави точно това, от което тя самата страда в момента.

Той плъзна ръка по кожата ѝ. Обходи корема, талията. Галеше дупето. Бавно започна да сваля бельото надолу, внимателен да не го разпъва. Пръстите му си помагаха синхронно от двете страни на хълбоците ѝ. И когато бикината бе свалена до равнината под интимната зона, той прокара пръсти в цепката ѝ, като просяк за милостиня. Мария не мигна. Леко прихлупи клепачи, но продължи да го гледа. Перверзна възбуда течеше от порите ѝ. Въздухът се насити с желание. Той не успяваше да се откъсна след първото проникване, както бе намерението му.

Просто залепна в нея.

Разтваряше я и пъхаше пръст вертикално нагоре, опиянен от набраздената повърхност, чиято горещина и влага му говореха много. Говореха му какво да очаква от нея. Как би я усетил с кура си. Как би я лизал. Как би я замлатил душманската, докато тя си държи краката под коленете с разтворени срамотии. Тези същите. Горещите. И лепкави. Ароматни. Желаещи. Освободени от задръжки и дрехи лабии, вагина, клитор и тежки цици.

Малко му се замая главата, залитна към нея и я надена върху пръстите си, дълбоко навлезли във влагалището ѝ, подпрян на огледалото отзад.

Мария извърна глава настрани и внимателно се зае да кляка, като се изнизваше от хубавото усещане да е чуждо притежание и ставаше все повече себе си. Още малко и успя да свали и бикината. Гола. Обладана допреди малко. Жадна за секс. И неговите ласки. Прошепна:
- Излез!

И бавно прекрати тази сцена на интимност чрез воля. Гола и почти опряна в него, тя стана пак чужда и непозната. Барикадирана зад стени от въздържание.

Отвън мълчаха. Той я чакаше на касата. Плати за бельото. Хвана я за ръка и тръгнаха из мола, като истинска двойка. “Не купи втори комплект за нея, другата. Неговата си!” – мислеше си Мария и сякаш не стъпваше, а се плъзгаше над земята, като Катрин-Зита в оня филм за вампири.

Отидоха в неговия апартамент. Уиски. Мълчание. Той стана и взе да пържи лук. Тя го наблюдаваше как изсипва доматена салса и разбърква и изпарява. Сложи спагетите в друга тенджера.

Мария излезе от стаята. Когато се върна беше сякаш друг човек. Златните сандали и червеното бельо. Под палтото ѝ (новото) с 3/4 ръкави. Отворено и заметнато назад.

Той спря котлоните и я вдигна.

В спалнята палтото бе сложено на закачалка. Никой друг не получи толкова нежно докосване, като това палто. Грижовно.

Бельото бе грубо измествано от плътта ѝ. Циците се озоваха над сутиена, грубо засмукани. През същото време дъното на прашката бе изместено встрани и хуят му проникна. Поне на една трета. Горещ. Дебел. Мощен. Мускусен.

Мария обърна очите от кеф, простена протяжно и ливна поток от сладки сокове. Хуят му се хлъзна целият и я издъни в мембраната, служеща за дъно на кефа. Досега бе опряна права до ръба на леглото, с единия крак вдигнат встрани, като той го държеше, но я блъсна назад и я огъна да си прегърне коленете. Огледа я. Размаза с ръка разцъфтялата ѝ вулва без да бърза. Връща се и се плъзга отново и отново, претъркалящ длан върху устните ѝ сякаш ги навива на руло. А тя се отваряше все по-повече и разцъфтяваше за него, без да може да прикрие острата си възбуда до предела на търпимостта.

Накрая Милен се смили и я натисна под себе си с член разтварящ вътрешностите ѝ под устрема си. Тя стенеше плачливо и умолително. За още! Още! По-грубо. По-бързо.

Повдигна глава и се набра нагоре, за да гледа съприкосновението на путката си с неговия хуй. Да вижда цветовете им, да вижда как той излиза блеснал в нейния сатен, как прозират вени и артерии, как цялото му лоно е един полк, войска. Нападаща в агресивна атака плът. Която ще спечели войната, сигурна беше! Още щом в мига си представи и че му се нагъзва и тоя хуй я подпира в анала, взе да трепери от дръгливите нокти на идващ оргазъм и се стегна в мощен импулс. Пулс. Хаос. Свърши му под погледа. Под тялото му. Върху хуя му, наденат в нея. И той сякаш броил до три, не издържа да чака повече. Подпря ръце на обърната задна част на бедрата и я заклати отривисто. С цел да свърши. Да се облекчи в нея. Да освободи това напрежение, което му е отнело разсъдъка и не прилича на мъжа от мола, а по-скоро на бик пред червено. Фокусиран. Егоистичен. Цялата му мъжка флексибилност я подлуди с това грациозно движение от таза. Започна да ръмжи. Издаваше пуфтящи отсечени издишания. Набиваше ѝ го злобно. С все по-малко изваждане навън. Вкопаване и сила. Натиск. Леко забавяне с отмятане на главата назад и… изрева доволен. Горещината му се изля в нея и я затопли отвътре. Нежна усмивка се разтопи по лицето ѝ. Мария го прегърна плътно и загали гърба му, когато той се строполи върху нея.

Помисли си как той ще дремне кратко. Ще правят спагети после. Или тя ще си тръгне?

Или ще си пуснат порно и ще го имитират?