Сгоден с полицай (част 1)

19.12.2025 | Анонимен

Здравейте на всички! Казвам се Светослав, на 23 години, и днес ще Ви разкажа как аз и моят годеник – Виктор, се запознахме, опознахме и впоследствие сгодихме (до днес). Историята е измислена с нотки реализъм, тъй като това е моя мечта, хах! Приятно четене!

Още от малък, 13-14-годишен, знаех, че харесвам и момчета. Въпреки, че винаги съм се отнасял с уважение към жените, наистина съм ги и харесвал, сексуално ме възбуждат, но впоследствие (от моя опит) разбрах, че жените за мен стават единствено само за секс, хах! През другото време не успях да усетя нещо, каквото и да е! Само женски проблеми, караници и мрънкане! Жените са ми много досадни и сложни, но стават за мръсно, животинско ебане. Но до там! Въпреки това, аз много обожавам дивия и извратен секс, даже това е и порно-историята ми. За мен в секса жената е кукла и парцал, готов да го довърша и уморя от ебане – направо, като кучка! Но да се върнем на темата! Разбрах, че вътре в мен се впечатлявам повече от момчета. Просто сексът с тях ми изглежда по-романтичен, по-страстен, по-наситен с мъжка природа, допълване и диви бурни страстни емоции, потопени от една чиста и невинна мъжка лоялност, уважение, флирт и любов. Но не каквито и да е момчета, а единствено и само... полицаи! Хах! Това ми е фетиш или и аз не знам! Цял живот, откакто се помня, винаги когато съм минавал покрай група от полицаи, например пред денонощия магазин в моя квартал, винаги съм улавял тяхната харизма и магнетизъм, винаги съм се чувствал сигурно и приятно в обкръжението на мъжествени мъже, с мъжки характер, полицейска униформа и същевременно благо и усмихнато лице. Топлина, сигурност и дискретен романс, това го усещам!

Един ден се запътих към денонощия магазин в квартала, който се намираше точно на една минута от нас. Там имаше група от има полицаи: висок бял мъж, висок мургав мъж и жена. Говореха си и пиеха кафе. Часът беше към 23:00-23:30. Аз също се бях запътил за кафе, тъй като имах да чета за изпити. Докато чаках кафето си (плюс малка вода и кроасан), тримата почнаха да си казват: “Чао! Лека вечер!”, като остана само високият бял мъж при мен. Той беше млад, тогава около 30-годишен (+/-), с изключително добро телосложение (и горна, и долна част), висок около 178 см., като мен, доста мъжествен, но същевременно и внимателен, харизматичен, усмихнат, но и сериозен и т.н. Аз си взех нещата, но реших, че ще остана при него, тъй като го харесах много. Наистина се чувствам специално обгрижен и сигурно защитен от стабилен мъж на място, когато съм покрай симпатичен полицай. Взех си нещата и отидох до масичката до него (има само една маса).

- Добър вечер! – казах аз, като го погледнах и повдигнах чашата си с кафето. - Ако позволите! Ще Ви преча ли, ако остана тук? – попитах внимателно аз.
- Здравейте! Не, няма проблем! Моля! – каза той, като обърна телосложението си към мен и посочи с ръка масата до него.
- Благодаря! – учтиво отвърнах, както обноските ми го изискваха.
Тъкмо се чудех как да го заговоря и какво да правя, когато той взе инициативата:
- Много късно стана, няма ли да се прибираш у вас? Сигурно вашите те чакат?
- Аз живея на 1-2 минути оттук. Досега бях вкъщи, но излязох за кафе.
- Ахам, разбирам!
Той спря.
- Вие, предполагам, сте нощна смяна? – попитах съвсем нормално аз.
- Да, как позна?
- Взехте си кафе и си казахте довиждане с Вашите колеги. – казах аз.
- Ха-ха! Много си наблюдателен! А ако съм взел кафето просто защото ми се пие?
- Ако бяхте дневна и сте уморен от дежурството, то най-вероятно вече щяхте да вървите към Вас и право в леглото. – леко закачливо отвърнах.
- Така е, да! – засмя се той. - Е, и други неща щях да направя преди да си легна.
- Е, да! Да си вземете душ, да вечеряте евентуално и така... – добавих аз, съвсем в нормален, но и заинтересован от разговора глас.
- Хах! Ти това ли правиш преди да легнеш? – попита ме той, видимо с някаква искра в очите му.
Той не спираше да ме гледа. Мъжественото му лице беше като рамка на тези красиви нежни очи.
- Е, сега... – засмях се аз. - Момче съм, гледам си клипчета преди банята, после се къпя и лягам. Но да, общо взето това!
- Клипчета за възрастни, предполагам? – закачливо и с лека усмивка попита той.
- Да, такива.
- И аз си пускам понякога.
- Извинете ме за въпроса, мога и да греша, все пак сте млад, но... Вие женен ли сте?
- Не, сам съм и живея сам. – каза той. - Ами ти?
- Аз също съм сам, а за годеж... едва на 20 съм, докато намеря човека за живота си, ще отнеме време!
- Може и да стане по-бързо, отколкото си мислиш!
- Може, никой не знае!
- Аз съм Виктор, приятно ми е! – каза той.
- Аз съм Светослав! И на мен ми е приятно!
Здрависахме си ръцете и се погледнахме в очите.
- Ученик ли си?
- Не, завърших. Готвя се за университет.
- Какво искаш да учиш?
- Медицина.
- Еха! Супер професия!
- Не по-малко от твоята! – казах аз.
- Хах! Така ли? Защо така мислиш?
Тогава му обясних подробно вижданията си за тази професия, както и откровено му споделих, че наистина се възхищавам на полицаите, на тяхната харизма, държание, чувство на закрила и сигурност, авторитет на мъжественост, която излъчват и т.н.
- Да не би мацките с палките да са ти грабнали окото? Хах! – попита Виктор.
- Хах! Секси са, но само секси!
- “Само”?
- Еми да! Стават за секс, но до там!
Млъкнах.
- А за връзка? Не би ли си хванал?
Каза ми някакви шеги с тях, тип закачки.
- Не, аз... – направих кратка пауза и продължих - ...аз търся нещо друго. Нещо повече от просто секс.

Мисля, че той ме разбра, защото веднага ми даде своя телефон. Каза ми, че се налага да тръгва, но би се радвал ако пак се видим. Разделихме се.

Мина известно време. Писахме си по Телеграм и Вайбър. Опознахме се. Видяхме се пак на живо. И така, когато една вечер, пак към 23:00 часа не ми предложи да ме закара до нас с колата му. Казах му:
- Добре, благодаря ти!
По време на пътя си говорехме, след което той ме попита:
- Ти...
- Аз?
- Ти мъже ли харесваш?
Мълчах.
- Аз да. – каза той. - Но го крия! Дискретен съм.
- Аз също. – накрая казах аз.
Виктор ме погледна, докато кара, след което ме попита:
- Тъмно е навън. Искаш ли да отидем някъде набързо двамата?
Аз го гледах леко изненадано.
- Няма да правим нищо, обещавам! Просто искам да те целуна, да се съблечем...
- Добре! – уверено отвърнах аз.
- Светльо, аз мисля, че наистина много те харесах!
- И аз мисля, че те харесвам!
- Начинът, по който говориш, вечерта, когато се запознахме...
Аз пък му обясних всичко, което аз харесвам в него.

Виктор запали колата и тръгнахме. Отидохме на тихо, тъмно и самотно местенце.
- Отзад? – попитах аз.
- Ами да.
Седнахме отзад един до друг. Не губехме никакво време. Почнахме да се целуваме, пипаме, галим и събличаме. Беше ясно още от самото начало, дори и без да го обсъждаме: той е мъжът, активният, а аз леко по-нежния, пасивен, който изцяло му се отдава. Съблякохме се чисто голи. Аз легнах по гръб на двете седалки, а той над мен. Натискане, целувки, страсти, гореща любов, мачкане, учестено дишане и какво ли още не нямаше тази красива нощ!

Следва продължение...