Лятото на Емо

19.10.2025 | Анонимен

Баба му Ели търкаше дебелите си предмишници с груба гъба. Гореща вода се стичаше по сбръчкания ѝ врат и по раменете, все още широки от десетилетия селскостопанска работа. Тя стоеше гола, а парата от горещата вода се издигаше нагоре до тавана на тясната баня. Съпругът ѝ дядо Иван бе навън и поправяше оградата. Отново. Винаги, все поправяше нещо напоследък.

През замръзналия прозорец внукът им Емo допря око до пукнатина в изкривената дървена облицовка. Дъхът му секна. Мускулите на гърба на баба му се раздвижиха, когато тя се пресегна към сапуна. Водата потъмни сивите косми между краката ѝ. Никога не беше виждал жена гола. Не и така. Не и толкова близо.

Елена бавно се наведе напред, коленете ѝ издадоха скърцащи звуци. Тежките ѝ гърди се поклащаха, а зърната ѝ се набръчкаха от хладния въздух. Тя знаеше, че момчето е там. Усети го в тръпките по кожата си. Руменина се разля под мокрите ѝ ключици. Но не бе срам. Беше нещо по-различно.

Тя се обърна умишлено с лице към напукания прозорец. Позволи му да види пълния извив на корема ѝ, както и грубия кичур посивяло срамно окосмяване, залепено мокро за хълмчето ѝ. Кокалчетата ѝ побеляха върху гъбата. Сянката на момчето се раздвижи върху лющещата се боя отвън – рязко поемане на въздух замъгли стъклото. Елена леко изви гръб, повдигайки гърдите си. Бяха тежки и вече не толкова нависоко. Зърната ѝ стърчаха тъмни и дебели, като палци.

Гърлото на Емил се стегна. Той можеше да види всичко – набръчканите кафяви ареоли, сините вени, очертаващи кожата ѝ като реки под лунна светлина. По-ниско, където бедрата ѝ се срещаха, се разделяха точно толкова, колкото е необходимо. Зърна розови гънки, блестящи между груби сиви къдрици. Подути. Като устни... но други – знаеше, че се наричат “срамни”. Дънките му се забиха в ерекцията му. “Путката на баба” – думата изсъска в черепа му, мръсна и вълнуваща.

Тя изпусна гъбата. Наведе се в кръста с тих стон, преструвайки се, че я издърпва. Дупето ѝ се повдигна – широко, с трапчинки плът – и тя задържа тази поза повече от нужното. Разтвори коленете си по-широко. Нека той се взре право във влажната цепнатина. Тъмните устни се разтвориха, разкривайки хлъзгава вътрешна плът със същия цвят, като... на устните на устата ѝ, но отвътре – светло розови. Капка влага се залепи за клитора ѝ, мъничка, прибрана изпъкналост. Устата на Емо се отвори. Той си представи как я облизва. Вкус на сол и сапун.

Елена се изправи бавно, вода се стичаше по бедрата ѝ. Сърцето ѝ биеше лудо в ребрата ѝ. “Нека гледа! Нека! Малко момче е, любопитно му е...”. Мазолестите ръце на дядо Иван не я бяха докосвали там от години. Но това... тази жега, свиваща се ниско в корема ѝ? Не беше само парата. Очите на момчето се усещаха, като пръсти върху кожата ѝ. Жадни. Гладни. Собствените ѝ пръсти потрепваха, болезнено искаха да се плъзнат между краката ѝ точно там. Да му покажат колко влажна я прави гледането.

Пръстите на Емил се одраскаха по натрошеното дърво, когато се размърда. Пукнатината очертаваше путката на баба му, като забранена картина – подути гънки блестяха под лампата, по-тъмни там, където се срещаха. Дебела капка се събра на отвора ѝ, потрепери, падна. Той прехапа устните си. Бедрата на баба му се наклониха напред, предлагайки се. Сиви къдрави косми, залепени плътно за венериния ѝ хълм, обграждаха мокрия розов процеп. Пенисът му се опъна в денима. Той можеше да усети миризмата ѝ през влажното дърво – мускусна, кисело-сладка, като преобърната пръст след дъжд.

Тя завъртя дюзата на душа. Студена вода удари гърдите ѝ. Зърната ѝ се стегнаха и върховете им станаха още по-твърди. Тя се изви в струите, оставяйки струйки да проследяват сините вени, очертаващи корема ѝ. Ръката ѝ се спусна надолу, без да докосва, а само се задържа над кичура коса. Някак си подигравателно, тя повдигна нагоре кожата си и путката ѝ бе още по-видима. Дъхът на Емо отново замъгли стъклото. Той можеше да види всяка бръчка по вътрешната страна на бедрата ѝ, набръчканата кожа, където възрастта я беше омекотила. Клиторът ѝ се подаваше от качулката си, зачервен и хлъзгав. Той си представи как го смуче, усещайки как се втвърдява под езика му. Вагината на баба му щеше да има приятен вкус.

Елена спря водата. Тишината изрева. Тя излезе от банята, капейки вода върху износения балатум в коридора. Подсушавайки гърдите си с кърпа, тя улови сянката отвън. Умишлено разтвори широко краката си, докато се навеждаше да подсуши прасците си. “Нека види всичко, какво пък толкова, момче е!” – помисли си тя. Увисналият ѝ корем, дълбоката гънка на дупето ѝ, пълните, разтворени устни на путката ѝ, блестящи. Пулсът ѝ пулсираше между краката ѝ. Тя осъзна, че тази игра я възбуждаше.

Емо притисна чело към студената облицовка. Вагината на баба му висеше в съзнанието му – подути розови гънки и онази тъмна малка пъпка, която се виждаше. Все още виждаше влагата, полепнала по вътрешната страна на бедрата ѝ. Ръката му се плъзна към ципа си, треперейки. Не! Не тук! Бе опасно, понеже някой можеше да го види! Принуди се да отстъпи назад. Маратонките му хрущяха по чакъла. Лампата в банята угасна. Тъмнината погълна процепа на прозореца.

Вътре Елена навлече тънка нощница върху влажната си кожа. Памукът се лепеше по зърната ѝ, прозрачен там, където докосваше корема ѝ. Умишлено не си направи труда с бельо. Нека платът да докосва голата ѝ кожа. Отваряйки вратата на банята, тя намери Емил, облегнат на стената в коридора, преструвайки се, че разглежда олющено петно от боя по стената. Очите му се стрелнаха надолу, после нагоре. Твърде бързо. Видя издутината на дънките му. Ясно!

- Емиле вечерята е почти готова! – каза тя с по-дрезгав от обикновено глас. – Хайде, бабе, измий се! – тя го подмина, оставяйки го да гледа прозрачната материя.

Той я наблюдаваше как отива към кухнята. Нощницата ѝ се прилепваше към извивката на задника ѝ, а сянката между краката ѝ се виждаше през тънкия плат. Пишката му трепна. “Баба знаеше. Трябваше да знае. Всичко се вижда!”.

В кухнята Елена бъркаше яхния на печката. Бедрата ѝ се притискаха едно към друго, хлъзгави. Тя усещаше как я наблюдава от вратата. Усещаше погледа му, като клеймо. Тя се наведе леко напред, протягайки се към дървена лъжица. Нощницата се повдигна, оголвайки задната част на бедрата ѝ. По-високо. Тя я набра още малко към кръста си. Знаеше, че Емо ще може да види влажната цепка. Лъжицата изтрака. Тя не се обърна. Нека погледне. Нека види това, което тя не искаше да скрие. Гладът се свиваше все по-силно в стомаха ѝ. Столът на дядо му стоеше празен на масата. Забравен.

Емил се облегна на рамката на вратата. Задникът на баба му изпълваше тънкия плат, кръгъл и тежък. Сянката между краката ѝ беше размазан мрак. Той си представи как го разделя с палци. Как я разтваря. Ароматът ѝ висеше плътен и мокър... и онзи по-дълбок мускус от банята. Пишката му все повече се напрягаше в дънките. Той стисна рамката на вратата. Дървото се заби в дланта му. Тя знаеше. Всяко движение на бедрата ѝ го крещеше.

Тя се обърна. Пара се виеше около лицето ѝ. Зърната ѝ стърчаха върху влажния сатен, твърди като камъчета. Погледът ѝ срещна неговия. Тъмни. Знаещи.

- Сложи масата, моето момче! – изхриптя тя.

Погледът ѝ се спусна към чатала му. Задържа се. Емо се почувства оголен. Той търсеше чинии, ръцете му бяха несигурни. Тракането на порцелан отекна. Тя се приближи, протягайки ръка покрай него към солницата. Гърдите ѝ докоснаха ръката му. Електрически ток го прониза. Топлината ѝ се излъчваше през тънката материя. Той можеше да види тъмния кръг на ареолата ѝ, притиснат към плата. Върха на зърното ѝ. Дъхът му спря.

Елена бавно остави солницата. Хълбокът ѝ се блъсна в неговия. Тя не се отдръпна. Въздухът пукаше. Пулсът на Емил биеше в ушите му. Под кръста ѝ влажното петно потъмня. Той се взираше в сенчестата цепнатина. Представи си подутите гънки отдолу. Розовата плът, която беше видял да зее. Ръката ѝ докосна китката му – случайно, умишлено? Кожата ѝ беше гореща. Мазолеста. Той замръзна. Палецът ѝ докосна кокалчето му. Тръпка го прониза.

Стъпки отекнаха на верандата. Дядо му Иван. Елена се дръпна назад. Тя се завъртя към печката, бъркайки яхнията, сякаш животът ѝ зависеше от това. Емил залитна към масата и чиниите се разтракаха. Пот се хлъзгаше по дланите му. Издутината на дънките му пулсираше. Срамът го пареше по бузите. Но по-дълбоко – суров глад го обземаше още по-силно. Искаше да я види отново гола.

Дядо му се бутна през вратата, оставяйки след себе си кал и студен въздух.

- Тъпата панта пак се счупи! – измърмори той, закачвайки палтото си.

Погледна Елена. Обърна внимание на прозрачната материя и си каза:

- Малък е още, какво ли разбира... – обърна се и видя циците ѝ клатещи се през нощницата.

Емо наблюдаваше как дядо му се свлича на стола си, миришейки на пръст и пот. Обикновено. Безопасно. Дядо му сипа от яхния в купата си и започна да сърба шумно.

- Тихи сте тази вечер. – каза той между хапките.

Емил не можеше да говори. Гърлото му беше запушено с памук. Елена стоеше неподвижно до мивката, търкайки тенджерата дълго след като беше почистена. Тишината се сгъсти. Емил усети осъзнаването ѝ като физическо докосване – топлината, излъчваща се от тялото ѝ, лекото преместване на тежестта ѝ, когато Иван отметна стола си назад.

- Лягам си. – обяви дядо му, протягайки се.

Той се промъкна покрай Елена, без да погледне. Ръката му леко докосна рамото ѝ. Тя трепна. Иван изчезна по тъмния коридор. Резето на вратата на спалнята им щракна. Елена се обърна бавно. Очите ѝ се впиха в тези на Емил. Тъмни. Течни. Лампата отгоре хвърляше сенки под гърдите ѝ, подчертавайки твърдите връхчета, притискащи влажния памук. Тя заговори:

- Е хайде бабе, хапвай...

Погледът ѝ се спусна към скута му. Задържа го. После тя тръгна бавно и предпазливо към вратата на килера. Тя се отвори с трясък. Елена се наведе дълбоко и посегна към буркан на долния рафт. Нощницата се издигна и разголи бедрата ѝ. По-високо. Пълната извивка на задника ѝ. А между тях, засенчена, но безпогрешна – цепката, хлъзгава и отворена. Без бельо. Дъхът на Емил спря. Тя остана прегърбена, ровейки безсмислено. Предлагайки се. Той можеше да види розовия блясък, който беше запомнил по-рано. Пенисът му се напрегна болезнено. Тя знаеше, че той я гледа. Знаеше, че е възбуден. Пръстите ѝ се свиха върху буркана. От устата ѝ се изтръгна тиха въздишка. После се изправи, забравила за буркана. Обърна се. Очите ѝ пламнаха в неговите.

- Емиле, яж де! – прошепна тя.

Добронамерена. Нуждаеща се. Едната ѝ ръка се плъзна надолу, притискайки плътно хълмчето ѝ през тънката материя. Разтриваше се бавно. Бедрата ѝ се залюляха напред само веднъж.

На следващата сутрин слънцето бе като топъл мед върху голата кожа на Елена. Тя стоеше в обраслия заден двор, където висока трева гъделичкаше глезените ѝ. Иван отдавна се бе захванал пак с някаква работа – обратно към оградите си, към безкрайните си ремонти. Тишината се сгъсти, гъста и очакваща. Тя знаеше, че Емил ще стане и ще се появи, защото познаваше навиците ѝ. Още миналата година, когато прекара лятото си на село, той бе заварвал баба си няколко пъти да се пече рано сутрин, когато слънцето не бе така силно. Но тогава лисваше онази похотливост в очите му. Сега тя усещаше как фантомната тежест на погледа му вече пълзи по нея. Тръпка, остра и забранена, се свиваше ниско в корема ѝ. Умишлено тя развърза сутиена, а после смъкна и бикините си. Остави ги да се плъзнат по бедрата ѝ. Сега те стояха сгушени в краката ѝ, като захвърлен срам. Гола на дневна светлина. Въздухът целуна кожата ѝ – хладен по гърдите ѝ, по-топъл по корема ѝ. Тя се протегна, с високо вдигнати ръце, позволявайки на слънцето да позлати всяка бръчка, всяка синя вена, проследяваща тежките ѝ гърди. Зърната ѝ се стегнаха мигновено. Твърди малки точки. Тя се обърна бавно, с лице към прозореца на кухнята, където знаеше, че той ще я наблюдава. Нека види всичко!


***

Зад рошавия люляков храст пръстите на Емил се заеха с колана. Дишането му идваше на пресекулки. Баба му стоеше окъпана в слънчева светлина, напълно разголена. Подстригана късо, косата ѝ, като на повечето баби, обрамчваше лице, което не бе меко – с остри скули, прав като острие нос и онези бледосини очи, за които знаеше, че оглеждат двора за него. Тънки устни, стиснати в строга линия, но циците ѝ се повдигаха и спускаха твърде бързо. Тялото ѝ... Леле! Времето и селскостопанската работа не бяха омекотили фигурата ѝ, а само я бяха преоформили. Широките рамене се сливаха в тежки, увиснали гърди, тъмнокафявите ареоли – широки, а зърната – дебели и твърди. Коремът ѝ леко се отпускаше над грубия сив храст, в който той се взираше вчера. Но сега... сега тя леко сгъна колене. Разтвори широко краката си. По-широко. Ръцете ѝ се спуснаха, пръстите ѝ се плъзнаха в жилавите къдрици. Тя се докосваше с пръсти там долу. Пишката на Емил се освободи в треперещата му ръка. Той я стисна силно. Ето я – подутата розова плът, за която беше мечтал! Големите срамни устни бяха по-тъмни, набръчкани. Малките ѝ срамни устни блестяха влажно, разделени като цвете. Клиторът ѝ се подаваше, с качулка, но едва зачервен, твърде малък. Тя се разкрачи. Позираше. За него? Покварата го удари – собствената му баба, разтваряща путката си на слънце, за да я види внукът ѝ. Юмрукът му се задействаше по-бързо. Какво ли щеше да каже майка му ако разбере? Мисълта изпрати яростен тласък през него. Това само го направи още по-твърд!

Елена усети как влагата се стича по вътрешната страна на бедрото ѝ. Слънцето стопляше откритата ѝ плът, но топлината вътре беше по-дълбока. По-мръсна. Тя държеше срамните си устни широко разтворени, а пръстите ѝ я докосваха от време на време, като така раздвижваха цялата ѝ путка. Въздухът докосваше най-скритите ѝ места – клиторът ѝ пулсираше от разкритието. Видя лекото трептене в листата на люляка. Знаеше, че Емо е там. Докосваше се. Възбуждаше се заради неговото шпиониране. Дъщеря ѝ... О, Боже! Дъщеря ѝ щеше да я убие! Щеше да я нарече курва. Болна, извратена бабичка. Срамът беше като жива жица, искряща срещу суровата, пулсираща нужда. Чувстваше се добре да бъде толкова перверзна пред внука си. Това искаше. Нека господ ѝ прости, тя бе човек. Тя изви гръб, бутайки путката си напред към скритите очи. Нека той види всяка блестяща гънка, всеки трепет на възбудата ѝ. Дъхът ѝ секна. Тих стон се изтръгна от тънките ѝ устни. Не ѝ пукаше! Нека и той го чуе! Ръката на Емо се движеше трескаво по пениса му, хлъзгав от слюнка и прееякулат. Стонът на баба му проряза тихия сутрешен въздух. Не беше нежен. Беше нисък, гърлен. Гладен. Като на животно. Бедрата ѝ се движеха едва доловимо, клатейки се във въздуха, в погледа му. Пръстите ѝ се движеха леко, разтваряйки я по-широко. Той можеше да види по-тъмно розовото отвътре, събиращата се влага. “Влагалището на баба му” – думата крещеше в черепа му. Искаше да изпълзи иззад храста. Да падне на колене пред нея. Да зарови лице в тази мокра сива козина и да я оближе. Да вкуси греха ѝ. Да вкуси собственото си безрасъдство. Но ужасът го смрази. Ами ако тя изкрещи? Ами ако тези сини очи се разярят? Ами ако се обади на дядо? Щеше да бъде изхвърлен. Опозорен. Юмрукът му се стегна. Той натискаше по-силно, по-бързо. Рискът беше огън в кръвта му. Не можеше да спре. Гледаше как гъста капка влага се събира във входа на влагалището ѝ.

Сила нахлу в Елена, гъста и опияняваща, като водка. Тя забеляза как трескавото движение в храстите се засилва. Той беше близо. Толкова близо. И напълно неин. Това момче – този “мъж” – си биеше чекии, докато гледа нея. За увисналия ѝ корем, сбръчканите ѝ бедра, старата ѝ, мокра путка. Сега тя можеше да му поиска всичко. Пари? Услуги? Мълчание? Душата му? Той щеше да я даде. За един поглед. За едно докосване. За плътта ѝ. Тя беше господарката на тази мръсна игра. Пръстите ѝ се плъзнаха надолу, докосвайки клитора ѝ. Остър стон се изтръгна от нея. Бедрата ѝ се разтрепериха. Тя притисна силно подутото място, разтривайки го в стегнати кръгове. Очите ѝ се затвориха. Не от срам. В екстаз. Надяваше се, че той щеше да види. Надяваше се, че щеше да разбере дълбините, в които беше потънала. Надяваше се, че се дави в същия тъмен, вкусен грях. Тяхната тайна. Тяхната споделена, неописуема разруха. Тя имаше нужда той да я запази. Да я жадува толкова отчаяно, колкото и тя. Краката ѝ трепереха. Тя беше близо. Толкова близо.

Юмрукът на Емил беше размазано петно. Стонът на баба му, треперещите ѝ бедра, отчаяното въртене на пръстите ѝ по зачервената малка пъпка – това го прогори в мозъка. Видя как коленете ѝ леко се подгънаха, как главата ѝ се отметна назад, а устата ѝ се отвори в безшумен писък. Той избухна. Горещи ивици сперма се разляха по тревата, гъсти и лепкави. Стонът му беше задавен, погълнат от шумолящите листа. Той се отпусна на храста – задъхан, изтощен, ужасен. Срам го обзе, леденостуден. Току-що беше дошъл да гледа как баба му се пипа. Беше по-лош от животно. Той се мъчеше да се скрие. Треперещите му пръсти бяха хлъзгави от собствената му сперма. Трябваше да бяга. Да се скрие. Да забрави. Но краката му не помръдваха.

Елена усети тишината зад люляка. Неистовото шумолене спря. Тя знаеше. Знаеше какво е направил. Бавна, хищническа усмивка докосна тънките ѝ устни. Добре. Нека вкуси отровата! Нека усети как куката потъва дълбоко! Тя бавно спусна ръце, оставяйки хлъзгавите си пръсти да се плъзгат по вътрешната страна на бедрата ѝ. Слънцето стопляше влагата, блестяща по кожата ѝ. Тя се изправи. Тялото ѝ я болеше неудовлетворено. Нуждата все още беше там, пулсиращ пулс между краката ѝ. Той ѝ беше дал освобождаване? Не. Той само беше разпалил огъня още повече! Тя се обърна изцяло към люляковия храст. Видя върха на тъмният му перчем, бледата извивка на ухото му, притисната към листата. Замръзнала. Ужасена. Точно там, където го искаше.

- Емиле. – гласът ѝ беше нисък и груб.

Гласът ѝ се носеше лесно през тихия двор. Не силен. Не ядосан. Спокоен. Командващ. Тя не се покриваше. Стоеше гола, оградена само от слънчева светлина и висока трева. Путката ѝ все още блестеше, а гърдите ѝ бяха тежки и голи. Видя го как трепна при звука на името му. Видя как ужасът скова крайниците му. Тя направи бавна крачка към храста. После още една. Тревата прошепна в голите ѝ прасци.

- Ела, Емо…

Още една крачка. По-близо.

- Ела при мен, мойто момче! Хайде бабе!

Тя спря само на няколко крачки от треперещите люляци. Достатъчно близо, за да види острия бял страх в широко отворените му очи, прозиращи през листата. Достатъчно близо, за да усети гъстия, мускусен аромат на възбудата ѝ, смесен със смачкан трева. Погледът ѝ се плъзна надолу, покрай ужасеното му лице, покрай дишащите му гърди, към безпогрешното мокро петно, потъмняващо предницата на дънките му. Тя не се отдръпна. Усмивката ѝ се задълбочи, почти нежна.

- Не се страхувай де! – гласът ѝ омекна, пресипнало мърморене. - Излез де! Нищо не е станало! Седни с мен. – тя бавно посочи към парчето затоплена от слънцето трева до босите си крака. - Ела да си поговориме...

Емо се измъкна с препъване. Не можеше да погледне лицето ѝ. Очите му бяха залепени за земята, горящи от срам. Той се отпусна на тревата. Краката му бяха неловко свити под него, а ръцете му стиснати в скута, отчаяно опитвайки се да скрие влажното петно. Ароматът ѝ изпълни ноздрите му – сол, пръст и онзи дълбок, безпогрешен мускус. Замая му главата. Чу тихото шумолене, докато тя грациозно се спускаше срещу него само на няколко крачки. Рискува да я погледне. Дъхът му секна. Тя седеше леко облегната назад на ръцете си. Коленете ѝ бяха широко разтворени. Широко отворени. Напълно разголени. Грубите сиви къдрици бяха пригладени, очертавайки подути розови устни, които блестяха влажно на слънцето. Те бяха леко разделени, предлагайки тъмен поглед отвътре. Тежките ѝ гърди се отпускаха до корема ѝ, зърната все още твърди, тъмни точки на фона на бледата кожа. Тя не направи никакво движение, за да скрие нещо. Тя притежаваше пространството. Притежаваше погледа му. Притежаваше го.

- Всичко е наред! Не се притеснявай де! – започна тя с глас, спокоен, почти успокояващ.

Тя наблюдаваше как очите му се стрелкаха трескаво от лицето ѝ към разтворените ѝ бедра и обратно. Той не можеше да се сдържи. Руменина се разля по врата му.

- Всички момчета на твоите години искат да видят гола жена... знам аз.

Тя неусетно премести тежестта си, притискайки бедрата си напред. Срамните ѝ устни се разтвориха още малко. Розовата вътрешна плът блестеше. Малка капчица влага се събра в отвора ѝ. Усмихвайки му се, погледът ѝ се спря на неговия, непоколебим.

- Любопитен си, няма лошо! Не се срамувай да гледаш!

Тя остави погледа си да се плъзга бавно умишлено надолу по тялото му.

- Интересно ти е как се чувстваме, какво искаме...

Видя как кокалчетата на пръстите му побеляха, където стискаха коленете му. Видя как треперенето премина през него.

- Питай ме! Разпитвай ме за всичко, което искаш?

Гласът ѝ се сниши до дрезгав шепот.

- Питай ме каквото и да е? Гледай си на спокойствие и не се срамувай!

Гърлото му беше като шкурка. Гласът му се пречупи.

- Какво... какво е чувството? За... за жена?

Не можеше да откъсне очи от блестящите гънки между краката ѝ.

- Кога... кога...

- Когато я докоснат ли? – завърши тихо Елена.

Тя се наведе леко напред, опирайки лакти на коленете си. Движението накара гърдите ѝ да се раздвижат силно. Приближи оголената ѝ путка до него.

- Тук ли?

Бавно, умишлено, тя вдигна ръка. Не за да се покрие. За да докосне. Средният ѝ пръст се плъзна надолу през мокрите ѝ гънки, намирайки твърдата малка изпъкналост сгушена вътре. Върхът на пръста ѝ го обхвана леко. Тиха въздишка се изплъзна от устните ѝ. Емил наблюдаваше завладян, как клиторът ѝ видимо се втвърди под докосването ѝ.

- Усещането е подобно на това, което момчетата изпитват, когато се пипат по пишките, както ти направи преди малко.

Тя се усмихна и се опита да го предразположи още малко. Издиша и погледът ѝ се вперени в неговия.

- Само че е още по-хубаво, горещо. Като мълния, хваната под кожата.

Пръстът ѝ се завъртя по-бързо. Бедрата ѝ се повдигнаха леко от тревата.

- А тук?

Пръстът ѝ се плъзна надолу, потапяйки се точно във вътрешността на хлъзгавия ѝ вход. Тя натисна навътре, точно под малките срамни устни. Емил видя как розовата плът се поддава, отваряйки се около върха на пръста ѝ.

- По-дълбоко... е хубаво! – изстена тя тихо. - Дълбоко, сладко и хубаво. Имаме нужда да бъде запълнено тук вътре.

Тя бавно отдръпна пръста си, гладък и блестящ. Протегна го към него.

- Докосни го, мойто момче! Усети колко е горещо и колко е мокро!

Гласът ѝ беше пресипнал от заповед, примесена с обещание.

- Оттук се е появила майка ти! Докосни де, не се смущавай!

Ръката на Емил трепереше силно, когато протегна ръка. Върховете на пръстите му докоснаха нейните. Огън струи нагоре по ръката му. Той се поколеба, втренчен в блестящата влага, покриваща пръста ѝ, после в подутите розови гънки отдолу. Не можеше да диша. Бавно, колебливо, протегна собствения си пръст. Той докосна хлъзгавата ѝ плът. Топлината беше стряскаща. Мокра коприна върху стегнат мускул. Той проследи външния ръб на срамните ѝ устни, усещайки как грубите косми отстъпват място на гладка, подута кожа. Елена въздъхна, тих, доволен звук.

- Вътре! – настоя тя дрезгаво. - Почувствай колко е мокро!

Пръстът му се плъзна колебливо по хлъзгавата бразда, разделяйки гънките ѝ. Той намери горещия, податлив вход. Върхът на пръста му притисна нежно стегнатия пръстен от мускули. Той леко се поддаде, приветствайки го. Той пъхна пръста си вътре, точно до първото кокалче. Стегната, влажна топлина го обгърна. Той ахна. Стените ѝ пулсираха около пръста му.

- По-дълбоко! – каза баба му с дрезгав глас.

Тя разтвори по-широко коленете си, извивайки гръб.

- Почувствай всичко.

Емо се подчини, плъзгайки пръста си по-дълбоко в хлъзгавата, лепкава топлина. Пръстите му се притиснаха към външните ѝ устни. Усети браздите отвътре, невероятната мекота. Движеше пръста си колебливо, изследвайки. Баба му изстена, бедрата ѝ се повдигнаха, за да посрещнат докосването му.

- Да, просто така...

Очите ѝ бяха затворени, лицето ѝ пламна от удоволствие. После ръката ѝ здраво се стисна около китката му, спирайки движението му. Не го отблъсна, а започна да го води. Тя притисна дланта му плътно към тялото си, натискайки по-дълбоко от влагата, притискайки пръстите му здраво в грубите косми над цепката ѝ. Тя премести ръката му надолу, принуждавайки върховете на пръстите му да докосват срамните ѝ устни.

- Усещаш ли това? – попита тя с дрезгав глас. - Там се разтворих, когато раждах майка ти.

Тя стисна силно ръката.

- Семето на дядо ти порасна в мен. Курът му ме изпълни... точно тук!

Тя бутна пръстите му обратно навътре, потапяйки ги отново дълбоко във влагата си.

- Тук си го вкарваше много пъти.

Емил се почувства замаян. Пръстът му беше забит дълбоко в путката на баба му. Жегата, влагата, забранената връзка се блъснаха в него. Пенисът му се напрягаше болезнено в дънките му.

- Ама тука ли? – гласът му беше задавен шепот. - Дядо... той си вкарва пишката тук, така ли? – той размърда пръст в стегнатата ѝ обвивка. - И така се е появила мама?

Той знаеше отговора. Грубите думи, умишлената вулгарност, изпратиха тласък от чиста мръсотия през него. Той я погледна – тази висока жена с остро лице, с оголени тежки гърди и неприлично широко разтворени крака, путката ѝ поглъщаше пръста му. Стара жена. Баба му. И тя беше мокра до капка заради него. Защото той я пипаше. Защото говореше така. Тя бе като... разгонена кучка. Неговата лична курва. Табуто за кръвосмешението не означаваше нищо срещу суровата, пулсираща нужда, която му стягаше червата. Искаше да я бутне по гръб. Да разкъса дънките си. Да се зарови във влажната топлина, стискайки пръста му. Да ебе майката на майка си.

Елена го усети, суровата жажда пламнали в очите на тийнейджъра. Видя отвращението, борещо се с желание и загуба. Тя се усмихна, бавно, хищническо извиване на тънките ѝ устни. Тя залюля бедрата си върху заровения му пръст, търкайки се в ръката му.

- Да. – изсъска тя, дишайки бързо. - Той ме ебеше. Накара ме да се надуя.

Тя се наведе напред. Свободната ѝ ръка стискаше коляното му, а лицето ѝ беше на сантиметри от неговото. Ароматът ѝ – пот, мускус, смачкана трева – го обгърна.

- Искаш ли и мен да ме изпълниш, Емо? – гласът ѝ се сниши до гърлен шепот. - Искаш ли да сложиш пишката си там, където дядо ти си слага неговата? Там откъдето майка ти се е появила? – тя стисна вътрешните си мускули около пръста му в пулсираща хватка. - Искаш ли да чукаш путката на баба си?

Думите бяха детонация. Емо изтръгна ръката си, хлъзгава и трепереща. Не се поколеба. Отдръпна се назад. Пръстите му бяха тромави, неистово разкъсвайки катарамата на колана си, смъквайки дънките и гащите заедно с едно грубо движение. Хладният сутрешен въздух удари твърдия му кур, който вече стърчеше над корема му. Той ритна сплетените дънки настрани, сега гол, коленичил между широко разтворените ѝ крака. Пенисът му стърчеше нагоре, дебел и зачервен, а върхът му беше на сантиметри от блестящите розови гънки, които току-що беше докоснал. Той се взираше в нея, после в откритата ѝ влага, а после отново в собствената си възбуда. Неверието се бореше с неистова нетърпение. Той беше гол. Баба му беше гола. Беше готов да влезе в нея. Реалността го стовари – замаяна смесица от ужас и заслепяваща похот. Той беше момче, което щеше да се потопи в забраненото сърце на жената, която роди майка му. Той се хвърли напред. Бедрата му се движеха сляпо. Подутата главичка на пениса му се блъскаше в хлъзгавата вътрешна страна на бедрото ѝ, пропускайки целта си в бързината му. Той ахна звук от чиста паника и нужда.

Елена не трепна. Бледосините ѝ очи, остри и напълно фокусирани, наблюдаваха неистовите му движения. От нея се изтръгна тих смях, дрезгав от забавление и възбуда.

- Полека, момче! – промърмори тя.

Ръката ѝ се стрелна и силните ѝ пръсти се обвиха здраво около основата на члена му. Докосването ѝ беше електрическо, грубо, но целенасочено. Тя го водеше, дърпайки го напред с умишлен натиск, насочвайки пулсиращата главичка директно към хлъзгавия ѝ, подут вход. Тя го държеше там, балансиран на ръба на пропастта.

- Айде сега! – заповяда тя с дрезгав глас. - Еби ме!

Емил се подчини. Той тласна бедрата си напред със задавен стон. Вагината ѝ се поддаде, гореща и невъзможно стегната, всмуквайки го навътре. Сантиметър по сантиметър се плъзгаше в тази прилепваща, влажна топлина. Той се отпусна. Бедрата му се търкаха в грубите ѝ срамни косми, а пенисът му беше забит до край в баба му. Усещането беше непреодолимо – парещ натиск, кадифен захват, дълбока, шокираща топлина, излъчваща се през цялото му тяло. Очите му се отвориха рязко и се впиха в нейните. Лицето ѝ беше изкривено. Устните ѝ се отдръпнаха от зъбите ѝ в свирепа, почти дива гримаса на удоволствие. Не беше нежно – беше първично и мръсно. Видя как бръчките около очите ѝ се задълбочават, суровата глад се отразяваше в него. Осъзна, че той е вложил този поглед там. Всеки плитък тласък, който успяваше да направи, привличаше още едно изкривяване на това покварено изражение върху острите ѝ черти. Те се гледаха, приковани не от лицата, а от неприличната връзка отдолу – дебелият корен на пениса му изчезваше в блестящите ѝ гънки с всеки рязък тласък, мокрото пляскане на кожа в кожа отекваше в тихия двор.

Елена се изви под него, ръцете ѝ дращеха тревата.

- Браво! Добре, добре... мойто момче! Браво! Чукай путката на баба! Така искам, да ти харесва! – изпъшка тя, а гласът ѝ пресекваше.

Бедрата ѝ се повдигнаха, за да посрещнат тромавите му тласъци. Тя наблюдаваше лицето му и виждаше зашеметения екстаз, борещ се с недоверие.

- Ами да! Какво като съм ти баба! Тя путката си е путка, нали така? – изстена тя, притискайки се към него. - Можеш да си ме ебеш когато си поискаш, бабе! Важното е да ти е хубаво!

Погледът ѝ се сведе многозначително към мястото, където телата им се съединяваха, а после се върна към лицето му, горящо от притежание.

- Не се страхувай да свършиш вътре, Емиле! – изхриптя тя с глас, пресипнал от заповед. - Напълни ме си ме спокойно! Изпомпай семето си дълбоко в старата путка на баба си.

Ритъмът на Емил се забърза. Стегнатата, влажна топлина, стискаща пениса му, беше непоносима. Той изстена, груб звук се изтръгна от гърдите му. Ръцете му, треперещи диво, полетяха от тревата към тежките ѝ цици. Те изпълниха дланите му, а меката плът се поддаде под отчаяните пръсти. Той ги стисна силно, мачкайки дебелата тежест, усещайки как твърдите върхове на зърната ѝ се забиват в дланите му. Елена изстена и изви гръб по-високо, принуждавайки циците си да се впиват по-дълбоко в хватката му. Гърдите ѝ се тресяха яростно с всеки неистов тласък, който той успяваше – подскачаха диво, полюшваха се тежко, а тъмните ареоли се свиваха около твърдите като камък изпъкналости. Гледката, усещането за тежката ѝ плът, която се поклащаше неприлично под ръцете му, хлъзгавата топлина, стискаща пениса му – беше твърде много. Вълна от интензивно, ослепително удоволствие го заля. Той натисна дълбоко, търкайки силно бедрата си в грубите ѝ къдрици и се задържа там. Курът му пулсираше яростно в стегнатия ѝ канал. Той усети как горещите струи изригват, заливайки дълбините ѝ, изпълвайки пространството, откъдето майка му беше започнала своя живот. Задавена въздишка се изтръгна от него, полуридание, полурев, докато се изпразни напълно в нея.

Той се свлече напред върху гърдите ѝ изтощен и треперещ. Лицето му се притисна в меката, потна долина между треперещите ѝ гърди. Ръцете ѝ се вдигнаха, обгръщайки го с изненадваща сила. Те лежаха преплетени в тревата, хлъзгави от пот и аромата на секс и смачкана зеленина. Пишката му бавно омекна в топлината ѝ. Ръката ѝ го галеше по косата му, а грубите ѝ пръсти бяха изненадващо нежни. Тишината се разтегна гъста от тежестта на това, което бяха направили. Слънчевата светлина стопляше голия му гръб.

Бавно Елена се раздвижи изпод него. Той се освободи. Хлъзгав, мокър звук наруши тишината. Тя се повдигна на лакти, след което се изправи. Движенията ѝ бяха сковани, но преднамерени. Не се покриваше. Застанала гола пред него, гърдите ѝ все още тежки, коремът ѝ увиснал, грубите сиви къдрици тъмни и хлъзгави от спермата му и собствената ѝ влага, тя го погледна там, където лежеше проснат и треперещ на тревата. Бледосините ѝ очи, остри и ясни сега, въпреки руменината, все още силно заляла бузите ѝ, се впиха в неговите. Тя избърса петно от мръсотия от бедрото си.

- Ако искаш това пак... – заяви тя с тих и напълно спокоен глас, лишен от предишното дрезгаво изригване. - Ако искаш да го правим отново, ще трябва да го пазиш в тайна, нали бабе? – погледът ѝ беше непоколебим. - Завинаги, разбра ли ме?

Емил скочи на колене, кимайки трескаво. Очите му се стрелнаха от лицето ѝ към влагата, блестяща между бедрата ѝ – неговата влага се смеси с нейната.

- Да. – издиша той, думата беше плътна. - Да, бабо… ясно! Никога няма да кажа на никой. Обещавам!

Лека усмивка докосна тънките ѝ устни. Тя се наведе и вдигна захвърления си халат. Вместо да го облече, го хвърли към него.

- Наметни се! – нареди му спокойно тя. - И тогава влез вътре.

Тя се обърна и тръгна към къщата. Голият ѝ гръб беше изправен, бедрата ѝ се полюшваха леко, а доказателствата за връзката им блестяха открито по вътрешната страна на бедрата ѝ.

- Ще пусна водата да тече в банята, за да се стопли. – отвърна тя, а гласът ѝ омекна до нещо почти майчинско. - Точно както когато беше малък, ще се погрижа за теб!

Тя спря на стъпалото на верандата и погледна през рамо. Очите ѝ се задържаха в неговите за дълъг, напрегнат момент.

- Както е редно за внучето ми.

Емил стисна здраво халата и усети как тънкият памук леко ухаеше на сапун и кожа. Той я наблюдаваше как се изкачва по стъпалата, гола под изгряващото слънце. Погледът му проследяваше голото ѝ тяло. Раменете ѝ бяха широки и силни, но кожата, която ги обгръщаше, беше рехава и меко се сгъваше там, където мускулите се срещаха с костите. Дълбоки бръчки се разстилаха от ъглите на бледите ѝ очи и ограничаваха строгата ѝ уста. Слънчеви петна, избледнели кафяви съзвездия, осеяха гърба и ръцете ѝ, рязко открояващи се на фона на общата бледност на рядко показваната кожа. Под талията ѝ дупето все още беше пълно, но гравитацията го дърпаше надолу, а кожата беше трапчинкова и отпусната. Когато вдигна крак на верандата, плътта над коляното ѝ видимо се отпусна, образувайки се леко, преди да се стегне отново към прасеца. Лактите ѝ носеха дебели гънки кожа, висящи като меки торбички. Жилата сива коса между краката ѝ, все още влажна и тъмна от смесените течности, беше достатъчно рядка, за да покаже набръчканата, наситено розова кожа отдолу – кожа, която изглеждаше невъзможно нежна в сравнение с мазолестата грапавост на ръцете и краката ѝ. Тя беше стара. Неоспоримо, безвъзвратно стара. И все пак умишленото поклащане на бедрата ѝ, увереното излагане на тялото ѝ, споменът за стегнатата ѝ топлина, която го обгръщаше – не виждаше крехкост. Беше изветрял съд, износен от времето, но все още свирепо силен, все още излъчващ сурова, незаконна сила, която току-що го беше погълнала. Тя все пак бе жена с путка. Това му бе достатъчно.

Вътре познатият аромат на дървесен дим и яхния се смесваше с по-острия вкус на секс, все още прилепнал към кожата на Емо. Баба му стоеше до старата чугунена чешма, крановете течаха. Парата се извиваше нагоре, омекотявайки за момент суровите линии на лицето ѝ. Тя опита водата с набръчкана ръка. Сухожилията ѝ бяха ясни под тънката кожа, осеяна с още старчески петна. Гърдите ѝ висяха тежко до ребрата ѝ, кожата им беше опъната и тънка, сини вени се прокрадваха под повърхността. Зърната ѝ, тъмнокафяви и дебели, все още стърчаха изправени срещу по-хладния въздух. Тя се обърна. Погледът ѝ се плъзна по него, който стоеше неловко на вратата, а изправена в цял ръст правеше фигурата му по-малка. Очите ѝ се задържаха върху отпуснатия му пенис.

- Водата вече е готова. – каза тя с тих и спокоен глас. - Влизай под душа.

Емил се подчини. Той стоеше гол пред нея, остро осъзнавайки собствената си младост на фона на застаряващото ѝ тяло. Тя се приближи. Босите ѝ крака бяха безшумни по износената мозайка. Ръката ѝ се протегна не към пишката му, все още мека и лепкава, а към рамото му. Докосването ѝ беше твърдо, кожата грапава. Пръстите ѝ проследиха слаб, назъбен белег над ключицата му – детска ваксина. Погледът ѝ се спусна надолу, обгръщайки стройния му торс, бедрата му, гъстата тъмна коса. Това беше клинична оценка, но изпълнена с интимност, която накара кожата му да настръхне. Палецът ѝ докосна тазобедрената му кост.

- Хайде, седни на столчето под душа! – нареди тя тихо, посочвайки към дървеното столче.

Погледът ѝ срещна неговия. В него се четеше сложна смесица от командване, притежание и ужасяваща нежност.

- Баба ще те изкъпе.

Той стъпи в горещата вода и потъна с въздишка, която беше наполовина облекчение, наполовина тревога. Парата се издигаше, лепейки се по кожата му. Елена коленичи до него, коленете ѝ се притиснаха към твърдия под. Намокри голяма, груба гъба във водата, изстиска я и я донесе до рамото му. Топлата вода се стичаше върху него. Движенията ѝ бяха методични, спокойни. Тя изми ръцете му, гърдите му. Силните ѝ ръце работеха с гъбата върху кожата му със старателност, която се усещаше едновременно майчинска и дълбоко прегрешителна. Гъбата се плъзна по корема му, към бедрата му. Тя избягваше слабините му, вместо това ги обгръщаше. Гърдите ѝ висяха тежки и увиснали над него, докато тя се навеждаше напред, полюшвайки се леко с всяко движение. Тъмнокафявите ареоли, широки и текстурирани, дебелите зърна все още видимо изправени, бяха на сантиметри от лицето му. Той можеше да я помирише – сапунът сега покриваше по-дълбокия, мускусен аромат на секс и пот, който се задържаше по кожата ѝ.

- Наклони си глава назад! – нареди тя с тих глас.

Емил се подчини, облегнал глава на хладната стена, разкривайки гърлото си. Тя събра вода в шепа и я изля върху косата му. Другата ѝ ръка посегна към сапуна. Докато се навеждаше още повече над него, насапунисвайки скалпа му със силни, масажиращи пръсти, тазът ѝ се раздвижи. Коленете ѝ се разтвориха по-широко на пода. Грубите сиви къдрици между краката ѝ се появиха директно на показ, само на сантиметри от лицето му. Той видя набръчканите розови гънки отдолу, все още хлъзгави и леко подути, блестящи леко от остатъци от съчетанието им. Видя тъмния белег над него. Ароматът се усили – мокра кожа, сапун и неоспоримият, първичен мускус на нейния пол. Стара путка, която дядо му ебеше. Произходът на майка му. Сега и негова. Погледът му се спря върху интимните гънки, неоспоримата реалност на нейната остаряла женственост, показвана толкова открито, толкова небрежно, докато тя миеше косата му. Дълбоко, незаконно удовлетворение разцъфтя в него – свирепо и притежателно. Сега тя бе негова, по този мръсен, свещен начин. Баба му. Неговата курва.

Пръстите ѝ прокараха косата му, изплаквайки сапуна. Тя не бързаше. Остави го да погледне. Остави го да поеме гледката и аромата на разголената ѝ вагина, рееща се толкова близо. Дишането ѝ беше равномерно, спокойно. Когато приключи с изплакването, тя отметна мократа му коса от челото. Бледосините ѝ очи срещнаха обърнатия му нагоре поглед. В тях нямаше срам. Само дълбоко, знаещо спокойствие.

- Хайде, готов си! – промърмори тя.

Ръката ѝ, все още мокра и с аромат на сапун, се отпусна за кратко върху бузата му. Мазолите леко се ожулиха. После тя се изправи, а коленете ѝ тихо изпукаха. Вода капеше от вътрешната страна на бедрата ѝ на пода. Не я избърса. Хвърли му груба хавлия.

- Подсуши се. После... – очите ѝ се насочиха към коридора, към затворената врата на спалнята на дядо му. -... ще видим да направим нещо за обяд.

Тя се обърна и тръгна към мивката. Леко се наведе, за да напълни чайника, представяйки му отново пълната, безсрамна гледка на голия си гръб, отпуснатите си задни части и мократа, сенчеста цепка между краката си. Емил наблюдаваше, стискайки кърпа във влажните си ръце, а суровото удовлетворение се втвърдяваше в нещо по-студено, по-остро, нещо перверзно.