Таксиметров шофьор

03.10.2025 | Анонимен

И тази вечер беше като стотици други преди нея. Седем часа непрекъснато шофиране по горещия асфалт на града, миришещ на бензин и прах. Казвам се Михаил и съм на тридесет и четири години, бивш инженер, а сега таксиметров шофьор с петгодишен стаж. Вече си мислех, че няма нещо което може да ме изненада. Моята кола беше моята клетка, но и моя наблюдателен пункт. Виждал съм всичко: пиянски сблъсъци, сълзи, целувки, скука... предимно скука!

Получих поръчката на излизане от централния площад, като курсът беше до един баровски квартал в покрайнините на града. Отидох до едно място наблизо, където се беше събрала тълпа от добре облечени и вече доста весели хора. Тя се отдели от групата, залитайки, облегната на приятелката си. Излязох да ѝ отворя вратата.

Първото нещо, което забелязах, бяха очите ѝ – големи, сини и зачервени от употребата на алкохол. Второто нещо, което забелязах, беше черната рокля – къса, стегната, с дълбоко деколте на гърдите, която седеше върху нея, сякаш беше излята. Червеникавата ѝ коса беше вързана на небрежен кок, от който бяха избили кичури. Беше на около двайсет и пет години, не повече. Миришеше на скъп флорален парфюм.

Тя пожела приятна вечер на приятелката си, след което се отпусна на задната седалка, издиша тежко и отметна глава върху облегалката. Тръгнах, сливайки се с нощния трафик от коли. Първите минути карахме мълчаливо. Сега купето миришеше на парфюм и алкохол. Засякох погледа ѝ в огледалото за обратно виждане. Тя се взираше през прозореца, а пръстите ѝ нервно се движеха в скута ѝ.

После се размърда. Отначало не разбирах. Имаше само проблясък на движение в периферията на зрението ми. Но след това се вгледах по-внимателно. Дясната ѝ ръка беше на бедрото, а пръстите ѝ бавно, почти мързеливо, пълзяха под подгъва на черната ѝ рокля. Отвърнах очи, понеже реших, че не е това което изглежда – пияна жена, неудобно ѝ е да седи... нещо такова.

Но след няколко минути не можах да устоя и погледнах отново.

Ръката ѝ вече беше точно под полата ѝ. Дланта ѝ беше ниско на корема, а върховете на пръстите ѝ бяха скрити в сянката между краката ѝ. Тя направи едва забележими, кръгови движения на бедрото си, след което клепачите ѝ се затвориха. Сянка на нещо, като болка или удоволствие, премина по лицето ѝ, осветено от неоновата светлина на билбордовете. Тя изстена тихо, почти нечувано.

Всичко в слабините ми се сви и веднага реагира с прилив на възбуда. Ерекцията ми дойде мигновено и болезнено, изпълвайки панталона ми. Виждал съм това няколко пъти в кариерата си, но никога така... откровено! А пътникът никога не е бил толкова привлекателен!

Тъкмо минавахме покрай една тъмна задна уличка между две сгради, където през нощта беше пусто. Без да се замисля, почти автоматично завих натам и изключих двигателя.

Тишина. Чуваше се само накъсаното ѝ дишане отзад. Тя дори не разбра веднага, че колата е спряла. Пръстите ѝ продължиха скритата си работа под плата на роклята ѝ.

Обърнах се на мястото си и погледнах право към нея. Тя отвори очи. В тях първоначално имаше неразбиране, а после уплаха, която веднага беше заменена от пиянско предизвикателство.

- Защо спря? – гласът ѝ звучеше дрезгаво.

Сърцето ми туптеше някъде в гърлото ми. Направих най-глупавото и директно нещо, за което можех да се сетя в този момент.

- Струва ми се, че имате нужда от помощ? – казах аз и собственият ми глас ми се стори чужд. - И мисля, че мога да ви я осигуря!

Тя замръзна. Пръстите ѝ спряха. В купето напрежението можеше да се реже с нож. Погледите ни се срещнаха и между нас се появи това неприлично, но откровено желание, миришещо на секс и опасност. Тя ме обходи от главата до петите с оценяващ поглед, който сякаш виждаше всичко, включително и моята скованост. Чаках. Изчаках секунда, две... цяла вечност!

Тя не отговори веднага. Просто ме погледна с този блуждаещ, но пронизващ поглед. В очите ѝ имаше борба – пиянската похот срещу остатъците от трезвения срам. Похотта победи!

Сянка на усмивка докосна пухкавите ѝ, намазани с червило устни.

- Помощ? – изсумтя тя. - Кой си ти, че да помагаш? Водопроводчик?

- Таксиметров шофьор. – отвърнах аз, усещайки някаква опияняваща наглост, нарастваща в мен, дължаща се на адреналина смесен с похот. - Специалист съм в доставки до правилното място!

Бавно, с преувеличена театралност, тя насочи поглед към ръцете ми, стискащи волана. След това погледна към панталоните ми, където стърчеше очевидна и неприлична подутина, която дори и не се опитах да прикрия. Погледът ѝ се плъзна обратно към лицето ми.

- И на кое “място” ще ме заведеш, таксиметров шофьор? – в гласа ѝ имаше игрива и опасна нотка.

Тя посегна към чантата си и извади цигара. Пламъкът на запалката озари лицето ѝ – уморено, но безумно красиво в своята поквара.

Видях ръката ѝ да трепери. Тя дръпна дълбоко от цигарата и издуха дима в тавана на купето.

- Нямам предвид това... – казах аз, въпреки че го мислех.

- Да, разбира се! – усмихна се тя и се облегна на мястото си.

Лявата ѝ ръка с цигарата замръзна във въздуха, а дясната отново изчезна под полата. Тя затвори очи и по лицето ѝ се появи конвулсия. Тих, задушен стон се изтръгна от гърлото ѝ. Това беше звук, който накара стомаха ми да се свие.

Не можех да издържам повече! Разкопчах предпазния си колан. Вратата изскърца. Излязох от колата. Нощта беше хладна, но аз горях от възбуда! Отворих задната врата и седнах до нея. Купето изведнъж стана много тясно, изпълнено с нейния дъх, миризма и грях.

Тя не отвори очи, но тялото ѝ се напрегна, а пръстите ѝ замръзнаха под полата.

- Какво правиш? – прошепна тя.

Това не беше протест, а по-скоро любопитство.

- Предлагам да ти помогна? – повторих аз и ръката ми се пресегна към коляното ѝ.

Нежната ѝ кожата под дланта ми беше изгарящо гореща. Усетих как трепва, но не се отдръпна. Пръстите ми запълзяха по-нагоре, плъзгайки се по вътрешната част на бедрото ѝ. Напипах копринените ѝ чорапи отдолу. Тя разтвори леко крака, което вече значеше “покана”.

Дишането ѝ стана по-учестено. Цигарата падна от пръстите на ръката ѝ върху гумената постелка, като продължаваше бавно да тлее, изпълвайки купето с остър дим. Тя дори не забеляза това!

- Ти... така ли досаждаш на всички пътници? – гласът ѝ беше дрезгав шепот, но в него нямаше осъждане, а само любопитство и хищна алкохолна слабост.

- Само на тези, които очевидно имат нужда от помощ! – отвърнах също толкова тихо, а пръстите ми вече бяха стигнали до ръба на полата ѝ.

Платът беше повдигнат почти до самия пубис. Видях тясна ивица от черно дантелено бельо, напоено в самия център с тъмно, съблазнително петно. Оттам дойде опияняваща миризма – смесица от нейното вълнение и скъп парфюм. Това беше лудост!

Тя изстена, когато показалецът ми премина по мократа тъкан на бикините ѝ, точно над онова много чувствително място. Бедрата ѝ потрепнаха, притискайки ръката ми.

- Господи! – ахна тя, наклонявайки глава назад. - Аз, просто... не мога да издържам повече! Цяла вечер тяло ми гори...

- Значи пристигнах навреме? – наведох се към нея, усещайки как горещият ѝ дъх изгаря врата ми.

Устните ми почти докоснаха ухото ѝ.

- Отпусни се! Нека помогна...

Не попитах нищо. Не чаках. Пъхнах пръсти под ластика на бикините ѝ. Дантелата беше мокра и лепкава. Ахна, когато пръстите ми я намериха – твърда, подута и сочна. Тя беше цялата на ръба, готова да избухне с едно докосване.

- Внимателно! – изстена тя, но тазът ѝ вече беше започнал да прави малки, периодични тласъци към ръката ми. - Аз съм почти...

- Знам! – прошепнах в ухото ѝ, прокарвайки пръст по мокрите ѝ разтворени устни, усещайки как трепти при докосването ми. - Свърши за мен сега! После ще видим какво ще се получи...

Ръката ѝ сграбчи китката ми, но не за да ме отблъсне, а за да ме притисне по-силно. Краката ѝ се разтвориха още по-широко и в приглушената светлина на уличната лампа видях всичко – спретнатия червен триъгълник от срамни косми, лъскавата, подута плът, както и пръстите ми, плъзгащи се в нея. Тя прехапа устни, за да не изкрещи, а очите ѝ се присвиха от нарастващото неконтролируемо удоволствие. Тя беше на ръба!

Тялото ѝ изведнъж се разтрепери и се изви в дъга. Приглушен вик се изплъзна от устните ѝ и тя се сви около пръстите ми, гореща и пулсираща. Вълни от оргазъм я удариха, карайки бедрата ѝ да потрепват в ръката ми. Тя свърши бързо, почти мигновено, облекчавайки напрежението, което се бе трупало цяла вечер.

Тя отпусна, но дишаше тежко, а очите ѝ се извъртяха назад. Бавно извадих пръстите си, блестящи от соковете ѝ. Миризмата на възбудата ѝ, гъста и опияняваща, удари носа ѝ. Сложих пръсти на устните ѝ. Без да отваря очи, тя кротко ги облиза с грапавия си език, докато тихо стенеше. Беше изключително еротично!

После отвори очи. В тях нямаше пиянска мъгла или срам. Само мрачно и алчно любопитство.

- Сега е твой ред, таксиметров шофьор! – гласът ѝ звучеше по-твърдо.

Тя се повдигна на лакътя си и посегна към слабините ми. Пръстите ѝ трепереха, но бяха упорити. Тя разкопча копчето, след това ципа. Дори не дишах! Гледах как тя, без да откъсва очи от мен, пъхна ръката си вътре и освободи члена ми. Той беше твърд, като камък, пълен с кръв и потрепващ при всяко едно нейно докосване.

- Уау! – издиша тя със смесица от уважение и страх. - Сериозен инструмент!

Пръстите ѝ неуверено обхванаха члена ми, след което започнаха да се движат от основата до главата. Целият настръхнах! Сложих ръка върху нейната, показвайки ѝ ритъма.

- Ето така! – изхриптях аз.

Захватът ѝ стана по-уверен. Тя седна на колене на седалката, наведена над изпъкналия ми член. Червените ѝ кичури паднаха върху бедрата ми, гъделичкайки кожата ми. Тя го погледна за секунда, сякаш го оценяваше, а след това езикът ѝ, топъл и грапав, облиза главата, размазвайки капката влага, подаваща се от процепа.

Изстенах, отпускайки глава обратно на облегалката. Гледката на сочните ѝ устни върху моя член беше страшно възбуждащата!

После тя го пое в устата си, но не напълно – отначало само главичката, като устните ѝ се стегнаха около нея, а езикът ѝ се изви около юздичката. Тя издаваше мокри звуци, задушавайки се, но не спирайки. Сграбчих разрошения ѝ кок с пръсти, без да натискам – просто я държах, за да не свърша в устата ѝ веднага. Тя работеше с уста бавно и упорито, но с такава дива отдаденост, че прасците ми се свиваха. Слюнка капеше от брадичката ѝ върху топките ми. Погледнах към наведения ѝ гръб и треперещото ѝ дупе в тясната рокля и тогава осъзнах, че съм на път да избухна!

- Спри! – издъхнах и я дърпах за косата. - Спри, или ще свърша!

Тя изплю звучно члена ми. Устните ѝ блестяха, а брадичката ѝ беше мокра. Погледна ме предизвикателно.

- Защо да спирам? – усмихна се тя. - Още не съм свършила...

- Не искам да ме свършваш с уста! — казах аз, поемайки инициативата.

Обърнах я рязко и притиснах лицето ѝ към облегалката на предната седалка. Тя ахна, но не се съпротивляваше. Повдигнах полата ѝ до кръста. Задникът ѝ се появи пред мен – стегнат и кръгъл, в същите онези черни чорапи и дантелени бикини, които сега бяха избутани настрани, разкривайки мокър, розов процеп. Срамните косми бяха червени, къси и добре оформени.

Приближих устните си към нея.

Разтворих я с пръсти и забих езика си в нея. Тя застена и тялото ѝ отново се разтрепери, тъй като все още беше чувствителна след първия оргазъм. Облизах я настоятелно и дълбоко. Пъхнах езика си вътре, след което се върнах към клитора ѝ, карайки я да пулсира и да стене. Тя зарови лице в тапицерията на седалката. Стенанията ѝ се превърнаха в непрекъснат периодичен вой. Беше цялата мокра от слюнката ми и от соковете си.

- Хайде, давай! Чукай ме! – извика тя, изваждайки гърдите си през деколтето на роклята, докато пръстите ѝ стискаха зърната ѝ.

Не ми трябваше втора покана! Коленичих между краката ѝ, след което насочих члена си към входа ѝ. Той се плъзна по влагата и с едно рязко, но уверено движение влязох в нея до края.

Тя изкрещя, а после започна да вика силно и дрезгаво, като животно. Вътрешността ѝ беше изгарящо гореща и невероятно стегната. Тя се притисна към мен и аз замръзнах за секунда, страхувайки се да не свърша веднага. След това започнах да се движа.

Отначало бавно, изваждайки почти напълно и отново забивайки нажежения си член в нея, а след това по-бързо. Седалката скърцаше в такт с движенията ни. Колата се люлееше. Хванах бедрата ѝ, забивайки пръсти в плътта ѝ. Звукът беше силен, мокър и неприличен. Тя стенеше, бълнуваше и викаше:

- Да, да! По-силно!

Можех да усетя и втория ѝ оргазъм. Контракциите ѝ зачестиха и тя ме стисна, като менгеме. Смених позицията си. Сложих я по гръб, преметнах краката ѝ през раменете си и влязох отново в нея, още по-дълбоко. Тя ме погледна с разширените си зеници. Устните ѝ се разтвориха и от тях се изплъзнаха дрезгави звуци.

- Точно така! Още малко...

Очите ѝ се извъртяха назад и тялото ѝ се разкъса от втори, още по-мощен оргазъм. Тя се гърчеше и крещеше в дланта си, която самата тя притисна към устата си.

Гледката на изкривеното ѝ лице в комбинация с все още треперещото ѝ от оргазма тяло ме довърши. С тъп рев влязох в нея за последен път и свърших, пълнейки я със спермата си. Спазмите бяха толкова силни, че чак ми прималя. Сгромолясах се върху нея, усещайки как сърцето ѝ бие в гърдите ми.

Лежахме така няколко минути, дишайки тежко.

Тишината беше нарушена само от тежкото ни дишане и далечното бръмчене на града извън тази тъмна уличка. Легнах върху нея, усещайки как гърдите ѝ се надигат и отпускат под мен. Въздухът в купето стана гъст, застоял и изпълнен с миризмата на секс – тръпчив, животински, смесен с нейния парфюм и дим от отдавна угасналата цигара.

Бавно и неохотно се отделих от нея. Моят член, мек и лепкав, се изплъзна от нея. Тя ахна от празнотата и бяла струйка от спермата ми се стече по вътрешната част на бедрото ѝ. Гледката беше толкова възбуждаща и интимна, че отново почувствах тръпка някъде дълбоко в стомаха си.

Пропълзях обратно на мястото си, давайки ѝ пространство. Тя не помръдна известно време, а само лежеше по гръб с ръце зад главата, гледайки тавана на купето с празни очи. После бавно спусна краката си, събра ги с мъка и се опита да пооправи раздърпаната си рокля. Движенията ѝ бяха бавни и мудни.

Подадох ѝ пакет мокри кърпички, които винаги нося в жабката за такива случаи. Тя мълчаливо взе една кърпичка, след което седна и започна механично да бърше корема и бедрата си, като прилежно почистваше телесните течности от кожата си. Аз направих същото, наблюдавайки я с крайчеца на окото си.

Тя изглеждаше изморена, но не и съкрушена. Сякаш буря премина през тялото ѝ, която помете всичко ненужно – и алкохола, и напрежението на вечерта, и меланхолията, която я накара да се гали на задната седалка на таксито. Сега в стойката ѝ се появи уморено отпускане.

- Имаш ли цигари? – гласът ѝ беше дрезгав и студен.

Подадох ѝ моята кутия. Тя си взе цигара и запали, след което си дръпна дълбоко, затвори очи и изпусна дима на струйка.

- Ах ти, наглец такъв! – каза тя почти одобрително.

- Сама си си виновна! – усмихнах се аз. - Нямаше нужда да дразниш таксиметровия шофьор!

Тя изсумтя и в ъгълчето на устните ѝ проблесна усмивка.

- Ето там... – тя погледна през прозореца към тъмната стена на сградата. – Там ме чака годеникът ми. Сигурно вече звъни къде ли не...

В гласа ѝ нямаше паника или съжаление, само констатираше факта.

- Може да му кажеш, че таксиметровият шофьор се е изгубил? – предложих аз.

- Мога да му кажа, че съм се чукала с таксиметровия шофьор в една тъмна уличка! – тя обърна лице към мен, а в очите ѝ танцуваха палави, но уморени светлини. - Той знае, че съм такава...

Помълчахме за миг. Тя си изпуши цигарата и изхвърли фаса през прозореца.

- Искаш ли да тръгваме? – попитах аз, връщайки се към ролята на таксиметров шофьор, все пак беше необходимо по някакъв начин да завършим това пътуване.

Тя кимна и посегна към чантата си, откъдето извади огледало и започна да оправя смачкания кок, след което изтри размазаната си спирала. Движенията ѝ си възвърнаха лекотата и надменна осанка, която имаше в началото на пътуването. Но нещо в нея се беше променило. Напрежението изчезна.

Запалих двигателя и излязох от алеята на осветената улица. Карахме мълчаливо. Тя погледна през прозореца, докато аз гледах отражението ѝ в огледалото. Между нас нямаше неловкост, а някакво странно, взаимно разбирателство. И двамата получихме това, което искахме!

Отидох до посочения адрес – нова, лъскава сграда зад висока ограда. Тя взе нещата си и избута падналите кичури коса от лицето си.

Отваряйки вратата, момичето излезе на тротоара. После се обърна и се наведе над прозореца ми. Лицето ѝ беше сериозно.

- Благодаря ти, Михаил! – каза тя тихо, четейки името ми в ъгъла на баджа. - Хареса ми!

- Винаги се радвам да помогна! – отвърнах аз.

Тя кимна и се изправи, след което, без да поглежда назад, тръгна към входа, като ясно потропа с токчета по тротоара. Гледах я как се отдалечава, докато стройната ѝ фигура в черната рокля се разтваряше в светлината на входа.

И едва тогава ми просветна! Тя каза “благодаря”! И това беше най-неочакваното нещо в цялата тази история!

SK